№ 258
гр. Смолян, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело №
20255400500278 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 60/09.04.2025 г. по гр.дело № 460/2024 г.
Маданският районен съд ОТХВЪРЛЯ предявения иск от З. Б. Х. да бъде
признато за установено, че не дължи на „Е. М.” ЕООД-гр.С. следните суми: 7
230,54 лв. главница, дължима по Договор за кредит за текущо потребление и
поръчителство от 12.08.2008 г. и Анекс към него от 12.10.2009 г.; 1 245,36 лв.
договорна лихва за периода 16.04.2010 г. - 15.02.2011 г.; законната лихва върху
главницата от 7 230,54 лв., считано от 15.02.2011 г. до окончателното плащане,
както и направените разноски по делото, от които 169,52 лв. платена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 394,28 лева., за които
суми е издаден изпълнителен лист от 18.02.2011 г. по ч.гр.д. № 46/2011 г. по
описа на PC Мадан, и за чието събиране е било образувано изпълнително дело
№ 98/2011 г. по описа на ДСИ при PC Смолян, като погасени по давност.
На следващо място, Маданският районен съд ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Б. Р. Х. и ответника „Е. М.”
ЕООД-гр. С., че Б. Р. Х. не дължи на „Е. М.” ЕООД следните суми: 7 230,54 лв.
1
главница, дължима по Договор за кредит за текущо потребление и
поръчителство от 12.08.2008 г. и Анекс към него от 12.10.2009 г., 1 245,36 лв.
договорна лихва за периода 16.04.2010 г.- 15.02.2011 г., законната лихва върху
главницата от 7 230,54 лв., считано от 15.02.2011 г. до окончателното плащане,
както и направените разноски по делото, от които 169,52 лв. платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 394,28 лева., за
които суми е издаден изпълнителен лист от 18.02.2011 г. по ч.гр.д. № 46/2011 г.
по описа на PC Мадан, и за чието събиране е било образувано изпълнително
дело № 98/2011 г. по описа на ДСИ при PC Смолян, като погасени по давност.
З. Б. Х. е осъден да заплати на „Е. М.” ЕООД-гр. С. сумата от 50
лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
От своя страна, „Е. М.” ЕООД-гр. С. е осъдено да заплати на Б. Р. Х.
сумата от 180,79 лв. разноски за заплатена държавна такса; а в полза на адв.
М. М . О. от АК Смолян - сумата от 200 лева адвокатско възнаграждение,
определено на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
От З. Б. Х., чрез пълномощника му адв.М. О., е постъпила допустима
въззивна жалба срещу решението в ЧАСТТА, с която е осъден да плати
разноски и е отхвърлен искът на З. Х. за признаване за установено, че не
дължи, като погасени по давност, следните суми: 7 230,54 лв. главница,
дължима по Договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от
12.08.2008 г. и Анекс към него от 12.10.2009 г.; 1 245,36 лв. договорна лихва за
периода 16.04.2010 г.- 15.02.2011 г.; законната лихва върху главницата от 7
230,54 лв., считано от 15.02.2011 г. до окончателното плащане, както и
направените разноски по делото, от които 169,52 лв. платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 394,28 лева., за които суми е
издаден изпълнителен лист от 18.02.2011 г. по ч.гр.д. № 46/2011 г. по описа на
PC Мадан, и за чието събиране е било образувано изпълнително дело №
98/2011 г. по описа на ДСИ при PC Смолян.
З. Х. иска отмяна на решението в тази част и уважаване
на иска му, както и присъждане на направените разноски пред двете
инстанции; а в полза на адвокат Орманова - определяне и присъждане на
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява. За него пълномощникът адв.М. О. поддържа жалбата.
2
С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият „Е. М.“ ЕООД-
гр.С., чрез юрк.М. М., оспорва жалбата и моли за потвърждаване на
решението, както и за присъждане на юрк.възнаграждение за въззивното
производство. При условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на възнаграждението на насрещната страна.
В съдебно заседание за въззиваемия, редовно призован, не се
явява представител.
Въззивният съд намира, че решението в обжалваната част е
правилно и следва да се потвърди.
З. Х. е предявил против „Е. М.“ ЕООД отрицателен
установителен иск по чл. 439 от ГПК да бъде признато за установено, че З. Х.
не дължи на „Е. М.” ЕООД, следните суми: 7 230,54 лв. главница, дължима по
Договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от 12.08.2008 г. и
Анекс към него от 12.10.2009 г.; 1 245,36 лв. договорна лихва за периода
16.04.2010 г.- 15.02.2011 г.; законната лихва върху главницата от 7 230,54 лв.,
считано от 15.02.2011 г. до окончателното плащане, както и направените
разноски по делото, от които 169,52 лв. платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 394,28 лева., за които суми е
издаден изпълнителен лист от 18.02.2011 г. по ч.гр.д. № 46/2011 г. по описа на
PC Мадан, и за чието събиране е било образувано изпълнително дело №
98/2011 г. по описа на ДСИ при PC Смолян, като погасени по давност.
Основанието, на които е предявен искът пред РС-Мадан, е че
вземанията са погасени с изтичането на петгодишна давност, настъпило след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Последното валидно изпълнително действие е
извършено на 04.02.2014 г. Прави се позоваване на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г.
по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и въз основа на това разрешение
се поддържа, че, тъй като се касае за заварено изпълнително производство,
петгодишният погасителен давностен срок започва да тече от датата на
постановяване на посоченото тълкувателно решение – 26.06.2015 г. и изтича
на 26.06.2020 г., а при зачитане на чл.3, т.2 ЗМДВИПОРСНСПП – на
26.08.2020 г. Твърди се в исковата молба, че, въпреки това, ответното
дружество изпраща на ищеца проект на споразумение за разсрочване на
парично задължение с изх.№ МАЗ 00095381/18.06.2024 г., с приложено
3
уведомление за прехвърляне на вземането, произтичащо от договор за
потребителски кредит от 08.08.2008 г. с „Б. Д.“ ЕАД, от „О. Ф.“ ЕАД на „Е.
М.“ ЕООД с договор за цесия от 28.09.2018 г. Съгласно изготвения от
ответника текст на споразумението, З. Х. има задължение към него в размер
на общо 44 722,16 лв., произтичащо от два договора за потребителски
кредити – от 08.08.2008 г. и от 12.08.2008 г., сключени с „Б. Д.“ ЕАД, като се
предлага разсрочване на дълга.
В срока по чл. 131 от ГПК с отговора на исковата молба
ответникът е оспорил предявения иск като недопустим и неоснователен, с
твърдение, че между страните е сключено споразумение с изх. № МАЗ
00095381 от 18.06.2024 г. за доброволно уреждане на отношенията, в чл.4, ал.4
от което ищецът се е отказал на основание чл. 113 от ЗЗД от изтекла
погасителна давност по отношение на вземанията, предмет на
споразумението.
По делото не е спорно и от представения изпълнителен лист от
18.02.2011г. по ч.гр.д.№ 46/2011 г. на Районен съд-Мадан се вижда, че ищецът
З. Х. е осъден солидарно с Б. Р. Х. да заплати на „Б. Д.“ ЕАД следните суми: 7
230,54 лв. главница, дължима по Договор за кредит за текущо потребление и
поръчителство от 12.08.2008 г. и Анекс към него от 12.10.2009 г.; 1 245,36 лв.
договорна лихва за периода 16.04.2010 г.- 15.02.2011 г.; законната лихва върху
главницата от 7 230,54 лв., считано от 15.02.2011 г. до окончателното плащане,
както и направените разноски по делото, от които 169,52 лв. платена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 394,28 лева.
Въз основа на този изпълнителен лист е образувано
изп.дело № 98/2011 г.- Ю, по описа на СИС при Маданския районен съд, като
на З. Х., както и на солидарния длъжник Б. Х., са връчени покани за
доброволно изпълнение
С резолюция от март 2013 г. ДСИ конституира в качеството
на взискател по изп.д.№ 98/2011 г. „О. Ф.“ ЕАД. Отбелязани са на л.49 от
делото на РС извършените от длъжника плащания по изпълнението.
С Постановление от 25.11.2016 г. на ДСИ изп.дело № 98/2011
г. – Ю, е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради изтичането
от 10.02.2014 г. до постановлението на повече от две години, през които
взискателят не е поискал извършването на изп.действия и не е уведомил ДСИ
4
дали е изпълнено задължението. Постановлението е влязло в сила от
12.12.2016 г., видно от отбелязването.
Представено е вече не в проект, а сключено на 18.06.2024 г.
Споразумение /л.37 и сл./ между „Е. М.“ ЕООД, в качеството му на кредитор,
и З. Б. Х., в качеството му на длъжник – кредитополучател по два договора за
кредит от 08.08.2008г. и от 12.08.2008г., сключени с „Б. Д.“ ЕАД, за
разсрочване на парично задължение Съгласно чл.2 от споразумението,
длъжникът има задължение към кредитора, което към датата на подписване на
споразумението е на обща стойност 44 722,16 лева и произтича от Договор за
кредит 08.08.2008г. и Договор за кредит от 12.08.2008 г., сключени с „Б. Д.“
ЕАД. Вземанията по посочените договори са прехвърлени от „Б. Д.“ ЕАД на
„О. Ф.“ ЕАД с Договор за цесия от 28.06.2013 г., а „О. Ф.“ ЕАД е прехвърлило
същите вземания с договор за цесия от 28.09.2018 г. на „Е. М.“ ЕООД. Сочи се,
че вземането по договора за кредит от 08.08.2008 г. към момента на
прехвърлянето му на „Е. М.“ е в размер на 25 824,48 лева и за това задължение
срещу длъжника има образувано изп.д.№ 97/2011 г. по описа на СИС при РС-
Мадан, а вземането по договора за кредит от 12.08.2008 г. към момента на
прехвърлянето му на „Е. М.“ е в размер на 18 897,68 лева и за това задължение
срещу длъжника има образувано изп.д.№ 98/2011 г. по описа на СИС при РС-
Мадан.
Предмет на настоящия иск е само недължимост на задълженията по
втория договор за кредит от 12.08.2008 г.
Съгласно чл. 4 от споразумението, с подписването му длъжникът
признава задължението по основание и размер и се задължава, считано от
датата на подписването, да погаси задължението си при подробно уредени в
споразумението условия.
Съществена за спора е ал.4 на чл.4 от споразумението, според която, с
подписването на споразумението, на основание чл.113 ЗЗД се упражнява
правото на отказ от последиците по чл.110 и чл.111 от ЗЗД, настъпили до
датата на подписването.
Чл.5 от споразумението предвижда, че при забава на плащане или
неплащане на дължимите вноски по това споразумение, същото се прекратява
автоматично, без да е необходимо кредиторът да уведомява длъжника. В чл.5,
ал.1 и 2 е посочено, че по задължението има изп.дело № 98/2011 г. и № 97/2011
5
г., и двете по описа на СИС при РС-Мадан, които ще бъдат прекратени след
окончателното изплащане на сумата по чл.2 от споразумението и дължимите
такси и разноски по изпълнителните дела. Според представената от „Е. М.“
служебна бележка № 25-СБКД00037/19.02.2025 г. на л.60 от делото на РС, по
сключеното споразумение между страните от 18.06.2024 г. длъжникът З. Б. Х.
не е извършил плащания.
Въззивният съд намира за правилен извода на РС-Мадан за
неоснователност на ответниковото възражение за недопустимост на иска по
чл.439 от ГПК, поради липса на правен интерес за ищеца, с оглед на
обстоятелството, че липсва образувано между страните производство по
принудително изпълнение на процесното вземане. Между страните не е
спорно, че процесното вземане срещу ищеца, произтича от Договор за
потребителски кредит от 12.08.2008г. сключен с „Б. Д.“ ЕАД , което вземане с
договор за цесия от 28.06.2013 г. е прехвърлено първо на „О. Ф.“ ЕАД, а
впоследствие с договор за цесия от 28.09.2018 г. същото вземане е
прехвърлено от „О. Ф.“ ЕАД на „Е. М.“ ЕООД. Ищецът признава в исковата
молба, че е получил уведомление за цесията, поради което е налице
необходимата процесуална легитимация на страните като кредитор и длъжник
по облигационно правоотношение. Поради обстоятелството, че за това
вземане има издаден изпълнителен лист от 18.02.2011 г., представляващ
изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да
инициира по всяко време изпълнително производство, това обуславя интереса
на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност,
независимо, че към момента на предявяване на иска не е образувано
изпълнително производство. Това е така, защото само давността може да
изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител
длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я
зачете. В този смисъл е и съдебната практика (Решение № 60282/19.01.2022 г.
по гр. д. № 903/2021 г. на ВКС, III г.о., Определение №50686 от 22.12.2022 г. по
т.д. №20/2022 г. на ВКС, I т.о. и др.)
Не е спорно, че процесното вземане е съдебно установено и за него е
издаден изпълнителен лист от 18.02.2011 г., с оглед на което давността за
погасяването му съгласно чл.110 от ЗЗД е общата 5-годишна погасителна
давност. Съгласно чл. 116, б „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия по принудително изпълнение, а съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД от
6
прекъсването на давността започва да тече нова давност. В случая
изпълнителното производство по изп.д.№ 98/2011 г. е образувано при
действието на ППВС № 3/1980 г., според което погасителната давност се
прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение, а, докато
трае изпълнителното производство, същата се спира. Отмяната на ППВС №
3/1980 г. поражда действие от датата на обявяването на Тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, като даденото с т. 10 разрешение се
прилага от тази дата по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства. Тъй като към 26.06.2016 г. изпълнителното
производство е било висящо, то за него е приложимо посоченото в т.10
разрешение. Както се посочи, с Постановлението от 25.11.2016 г. на ДСИ изп.
Дело № 98/2011 г. също е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
поради настъпила перемпция, като е прието, че от 10.02.2014 г. по
постановлението за изтекли повече от 2 години, в които взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия.
Така изтичането на давностния срок е спряно от образуване на изп.дело
на 13.06.2011 г. до постановяването на ТР № 2/ 26.06.2015 г. на ОСГТК на
ВКС, като от 26.06.2015 г. е започнала да тече нова 5-годишна погасителна
давност, която е следвало да изтече на 26.06.2020 г., но при съобразяване на
чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците и § 13 от ПЗР на Закона за здравето,
давностният срок е спрял да тече от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. и е започнал
да тече отново от 21.05.2020 г., с оглед на което погасителната давност е
изтекла на 03.09.2020 г. Налице е обаче от отказ от ищеца от изтеклата в
негова полза погасителна давност.
Сключеното между страните споразумение от 18.06.2024г. има правното
действие на спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД. Обективираното в него
признание на дълга не води до прекъсване на давността, тъй като същата вече
е изтекла преди сключването на споразумението. Едно вземане винаги може
да бъде признато, включително и след изтичане на погасителната давност.
След като длъжникът може да изпълни задължението си и след изтичане на
давността /чл. 118 ЗЗД/ и това да доведе до погасяване на кредиторовото
вземане, по аргумент на по-силното основание следва, че длъжникът може да
7
направи валидно и отказ от изтеклата в негова полза погасителна давност.
Признанието фактически представлява отказ от позоваване на вече изтекла
давност. И тъй като такъв отказ под страх от недействителност не може да
бъде направен преди давността да е изтекла/чл. 113 ЗЗД/, то признанието
може да бъде направено и след изтичане на давността. Признанието,
направено след изтичане на погасителната давност, обаче, не прекъсва
теченето й. Прекъсването на давността, като законова последица от
признаването на вземането, ще настъпи само доколкото са налице
предпоставките за това - започнала, но още не изтекла погасителна давност
/арг. от чл. 116 ЗЗД/. Погасителната давност по съществото си представлява
последица от бездействието на кредитора да упражни правото си в определен
период от време. След като този период вече е изтекъл, направеното
признание не може да го възстанови. Следователно, признанието може да
бъде направено и след изтичане на погасителната давност, но не може да
доведе до прекъсването й.
В случая по чл.4 от споразумението длъжникът е признал задължението
си по основание и размер и се е задължил да го погаси при уговорените
условия - на разсрочено плащане съгласно погасителния план по Приложение
№ 1. С подписването на споразумението съгласно чл.4, ал.4 на основание
чл.113 от ЗЗД длъжникът е упражнил правото си на отказ от последиците по
чл.110 и чл.111 от ЗЗД, настъпили до датата на подписване на споразумението.
Съгласно чл. 113 ЗЗД, валиден отказ от субективното право на
погасителна давност може да се направи само след изтичането й, като отказът
е винаги съзнавано волеизявление. Той може да бъде изричен и мълчалив, но
от съдържанието му трябва да може по несъмнен начин да се направи извод,
че длъжникът не желае да се ползва от последиците на погасителната давност
било относно цялото парично задължение, било само за част от него. По тези
причини не може да има валиден отказ от погасителна давност при
неиндивидуализирани по размер чрез тяхната стойност парични задължения.
Това е така, защото без такава определеност не може да има валидно изразена
воля за самото съдържание на задължението, за което е изтекла погасителната
давност, в който смисъл е Решение № 186/19.06.2013 г. по гр. д. № 927/2012 г.
на ІV г.о. на ВКС.
Въззивният съд намира, че правилно районният съд е извършил
8
преценка на процесното споразумение от 18.06.2024 г., тълкувайки, съобразно
правилото на чл.20 от ЗЗД, действителната воля на страните, отделните
уговорки от споразумението една с друга, и всяка в смисъла, който произтича
от цялото споразумение, като е достигнал до извода, че се касае до
волеизявление с изричен и достатъчно конкретен характер, което съставлява
отказ от изтекла погасителна давност по отношение на цялото парично
задължение, индивидуализирано в споразумението. В процесното
споразумение са индивидуализирани правопораждащите юридически факти
на вземането, а именно: 1. Договор за кредит от 08.08.2008 г. сключен между
З. Б. Х. и „Б. Д.“ ЕАД, вземанията по които са прехвърлени на „О. Ф. Б.“ ЕАД
на 28.06.2013 г., който от своя страна ги е прехвърлил на "Е. М." ЕООД с
договор за цесия от 28.09.2018 г и 2. Договор за кредит, сключен на 12.08.2008
г. между З. Б. Х. и "Б. Д." ЕАД, вземанията по които са прехвърлени на „О. Ф.
Б." ЕАД на 16.08.2012 г., който от своя страна ги е прехвърлил на "Е. М."
ЕООД с договор за цесия от 28.09.2018 г., като в чл.2 е посочен и общият
размер на задълженията, дължими по двата договора, предмет на
споразумението в размер на 44 722,16 лева, както и конкретният размер на
задълженията по всеки един от двата договора – по Договора за кредит от
08.08.2008 г. в размер на 25 824,48 лева и по Договор за кредит от 12.08.2008 г.
в размер на 18,897,68 лева, съгласно чл.3, ал.1 и ал. 2.
В чл.4 длъжникът З. Б. Х. е признал по основание и размер
задължението по споразумението, като в чл.4, ал.4 е изразил воля, че
упражнява правото на отказ от последиците на погасителната давност по чл.
110 и чл. 111 от ЗЗД до момента на подписване на споразумението. С оглед
изложеното тълкувайки изразената от длъжника воля в сключеното
споразумение, правилно районният съд е приел, че е налице действителен
отказ от давност по смисъла на чл.113 ЗЗД.
Правилно също така районният съд е приел, че ал.4 на чл.4 от
споразумението не се намира в обусловеност от разпоредбите на 4, ал. 1, ал. 2
и ал. 3 от споразумението, които уреждат начина на погасяване на дължимите
от длъжника суми. Страните са постигнали съгласие сумата от 3 600 лева да
бъде заплатена на 12 месечни вноски, всяка от по 300 лева в периода от
28.06.2024 г. до 28.05.2025 г. съгласно погасителния план по споразумението,
както и че преди падежа на последната вноска кредиторът предоставя
възможност на длъжника да предоговори параметрите на споразумението за
9
остатъка от дължимата сума. Съгласно чл. 5 от споразумението, при забава на
плащане или неплащане на дължимата вноска, споразумението се прекратява
автоматично, без да е необходимо кредиторът да уведомява длъжника, като
кредиторът възобновява действията по принудителното събиране на
вземането в пълния му размер, намален с размера на извършените плащания
след подписване на споразумението. Отчитайки разпоредбата на чл.5, че, при
забава или неплащане споразумението се прекратява автоматично, правилно
районният съд е приел, че тази разпоредба следва да се тълкува само и
единствено в контекста на договореното разсрочено изпълнение на
задължението и условията, при които то настъпва, съответно на поетото
задължение от кредитора да не предприема действия по принудително
изпълнение за процесните вземания, ако длъжникът изпълнява задълженията
си по погасителния план.
Логическата и правна връзка на признаване на задължението по
договорите за кредит от длъжника и определяне на начина на погасяване чрез
разсрочено плащане, визирано в чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, от една страна, и
отказа от изтеклата погасителна давност по чл. 4, ал. 4, от друга, може да се
търси единствено в това, че съществуването и изпълнението на погасено по
давност задължение е предпоставено единствено от отказа от погасителна
давност от страна на длъжника, а не обратното. Ако отказ от погасителна
давност не е направен, то разпоредбите на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от
споразумението биха били лишени от правен смисъл, тъй като признанието на
дълга според чл.4 от споразумението не води до прекъсване на давността,
каквото прекъсване е предвидено в чл.116,б.“а“ от ЗЗД , но само ако
погасителната давност не е изтекла, а в случая към момента на признанието на
дълга на 18.06.2024 г. давността вече е изтекла. Затова е верен изводът на РС-
Мадан, че при неизпълнение от страна на длъжника на внасяне на вноските по
погасителния план по Приложение № 1, при прилагането на последиците по
чл. 5 от споразумението, а именно - неговото прекратяване, това не води до
отпадане с обратна сила на изявлението на длъжника за отказ от погасителна
давност до момента на сключването на споразумението, а води единствено до
отпадане на задължението на кредитора да не начислява законна лихва върху
главницата, както и до правото му да пристъпи към принудително събиране на
вземането.
10
Правилен е също така изводът на РС-Мадан, че липсва порок на
споразумението, водещ до неговата нищожност поради противоречие със
закона, добрите нрави, липса на съгласие, основание и невъзможен предмет по
чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, каквито оплаквания са въведени едва с
представената писмена защита след приключване на съдебното дирене и за
които ответникът е направил основателно възражение за настъпила преклузия.
Съгласно ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или отделни клаузи от тях, които са от
значение за правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата
страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните
по делото доказателства. В случая нито пряко от споразумението, нито от
представените по делото доказателства може да се направи извод за
нищожност на процесното споразумение, сключено между страните на
18.06.2024 г.
Споразумението е подписано от длъжника, като авторството на
изявлението не е оспорено, поради което същото е валидно и го обвързва.
Неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че
споразумението съдържа заблуждаващи клаузи, като чл.3, в който е посочено,
че задълженията произтичат от договори за кредит, за които има образувани
изп.дела № 97/2011 г. и № 98/2011 г. Посоченото не е заблуждаващо
длъжника, тъй като поради неизпълнение на двата договора за кредит
действително има образувани изпълнителни дела с посочените номера, което
обстоятелство е известно на длъжника като страна по тези дела, по които е
правен запор на трудовото му възнаграждение. На длъжника е известно също,
че делата са прекратени още през 2016 г.
Неоснователно е възражението за невъзможен предмет на
споразумението, тъй като не бил ясен размерът на задължението. В чл.2 от
споразумението ясно е посочен общият размер на задължението на длъжника
от 44 722,16 лева, а в чл.3, ал.1 и ал.2 са посочени размерите на задълженията
по всеки от договорите за кредит- по договора от 08.08.2008 г. - в размер на 25
824,48 лева, а по договора от 12.08.2008 г. - в размер на 18897,68 лева. В чл.4
също ясно е посочено, че общият размер на задължението се разсрочва
съгласно погасителния план, представляващ Приложение № 1, в който е
11
разсрочена само сума от 3600 лева на 12 месечни вноски от по 300 лева, а
остатъкът от сумата е прието, че подлежи на разсрочване, съгласно условията
на споразумението, като в чл.4, ал.3 изрично е предвидена възможността
длъжникът да предоговори параметрите на споразумението за остатъка от
дължимата сума. Ето защо се явява неоснователно е възражението, че отказът
от погасителна давност е невалиден, поради това, че не е индивидуализиран
по размер дългът.
След като ищецът нито в исковата молба, нито до приемането на
изготвения по делото доклад по чл. 146 от ГПК, с който окончателно е
определен предметът на спора, не е въвел такова възражение, то правилно е
прието в атакуваното решение, че не следва да обсъжда тези възражения,
въведени едва с писмената защита.
С оглед изложеното, правилно районният съд е приел, че макар
погасителната давност да е изтекла, то със споразумението от 18.06.2024 г.
ищецът е направи валиден отказ от нея за периода до момента на сключването
му, и вземането се явява дължимо, включително към датата на предявяване на
иска - 19.11.2024 г., към която дата не е изтекъл нов петгодишен давностен
срок, поради което е отхвърлил предявеният иск като неоснователен.
На основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.8 от ГПК във вр.с чл.37 от ЗПП във
вр. с чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ ще следва да
бъде осъден жалбоподателят да заплати на въззиваемото дружество
направените по делото разноски за въззивното производство в размер на 150
лева за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 60/09.04.2025 г. по гр.дело №
460/2024 г. на Маданския районен съд в обжалваната част, с която е отхвърлен
предявеният от З. Б. Х. иск по чл.439 ГПК за признаване за установено, че не
дължи на „Е. М.” ЕООД-гр.С. следните суми: 7 230,54 лв. главница, дължима
по Договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от 12.08.2008 г.
и Анекс към него от 12.10.2009 г.; 1 245,36 лв. договорна лихва за периода
16.04.2010 г. - 15.02.2011 г.; законната лихва върху главницата от 7 230,54 лв.,
12
считано от 15.02.2011 г. до окончателното плащане, както и направените
разноски по делото, от които 169,52 лв. платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 394,28 лв., за които суми е
издаден изпълнителен лист от 18.02.2011 г. по ч.гр.д. № 46/2011 г. по описа на
PC Мадан, и за чието събиране е било образувано изпълнително дело №
98/2011 г. по описа на ДСИ при PC Смолян, като погасени по давност; и З. Б.
Х. е осъден да заплати на „Е. М.” ЕООД-гр. С. сумата от 50 лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
В останалите части решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
ОСЪЖДА З. Б. Х., с ЕГН **********, с адрес: с. Р., общ.Р.,
обл. С. да заплати на „Е. М.” ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „М. *“, ул. „Б. П. С.“ № *, бл. *, вх. *, ет. *,
направените по делото разноски за въззивното производство в размер на 150
лв. /сто и петдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните чрез техните
процесуални представители.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13