Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 197 5.02.2021г. Град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На двадесет и седми юли
две хиляди и двадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.
мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1241 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№10503/2.03.20г. по описа на РС-Бургас, подадена от адв.Каров като пълномощник на А. и И. И. срещу решение №576 от 12.02.2020г. по гр.д.№7795/19г. на РС- Бургас.
С него „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД е осъдено да заплати солидарно на А.П.И. и И.Г.И., сумата от 5116 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за покриване на стойността по покрит застрахователен риск, съгласно застрахователна полица №0306Х0317303 от 4.08.2017г. за комбинирана застраховка „Каско“ и „Злополука“ на лек автомобил Тойота, модел „Ланд Круизер“, с ДК №А 8844 НА, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба- 18.09.2019г. до окончателното изплащане, както и 859,15 лв.- разноски по делото, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер на иска до претендирания 6644 лв., ведно с акцесорната претенция за лихва върху отхвърлената част. Съразмерно на отхвърлената част от иска ищците са осъдени да заплатят на ответниците разноски в размер на 45,99 лв.
Въззивниците са обжалвали решението в частта, с която исковете им са отхвърлени. Изложени са оплаквания, че в тази му част решението е неправилно като противоречащо на материалния и процесуалния закон. Съдът неправилно постановил решението си въз основа заключението на оспорената от въззивниците експертиза за средната пазарна стойност на откраднатия джип. Изтъква, че при сключването на договора за застраховка „Каско“ представител на застрахователя е извършил оглед и е дал заключение за действителната стойност на автомобила- 26000 лв., която според въззивниците обвързва страните по договора за застраховка през целия период на действието му. Заявява, че понятието средна пазарна стойност не се среща в нормативната уредба по застраховането, а КЗ говори за действителна застрахователна стойност- така чл.400, ал.1 КЗ. Намира, че при изготвянето на експертизата неправилно вещото лице е приложило овехтяване вследствие експлоатацията на автомобила, в разрез с чл.400, ал.2 КЗ и договорката между страните относно действителната стойност на автомобила. Сочи, че липсва основание за прилагане на какъвто и да е амортизационен метод, а застрахователят, като страна по договора не може едностранно да намалява стойността на застрахованото имущество. Цитирана е съдебна практика.
Иска се решението на БРС да бъде отменено в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което исковете бъдат уважени изцяло, а на въззивниците се присъдят разноските за въззивната инстанция.
В законоустановения срок е подаден
отговор на въззивната жалба от ЗАД „Армеец“, чрез пълномощника
юрисконсулт Йорданов. С него въззивната жалба се оспорва като
неоснователна.
Въззиваемата страна намира решението на РС- Бургас за правилно, законосъобразно и обосновано, поради което моли същото да бъде потвърдено. Сочи, че обжалвания съдебен акт е в съответствие с приетите по делото доказателства, а действителната стойност на процесното МПС била установена правилно и законосъобразно от съда. Правилно и законосъобразно бил определен и размера на дължимото застрахователно обезщетение. Намира за несъстоятелни и противоречащи на съдебната практика доводите в жалбата, че единствен критерий за определяне размера за обезщетение представлява застрахователната сума, определена в застрахователния договор. Въз основа на разпоредбите на чл.386, ал.1 и чл.346 от КЗ, въззиваемото дружество намира, че застрахователната сума представлява абсолютната горна граница на отговорността на застрахователя по отношение на застрахованото лице, която не може да бъде надхвърлена от застрахователното обезщетение. Ето защо претендираната от ищците сума 26000 лв. представлява лимит на отговорността на застрахователя само в случай, че действителната стойност на вещта е равна или надхвърля тази сума. Изтъква, че според чл.386, ал.2 от КЗ обезщетението следва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпването на събитието, а това според въззиваемата страна е сумата, срещу която би могло да се купи имущество от същия вид и качество като погиналото. Развива доводи относно факторите, които оказват влияние върху стойността на МПС- ликвидност на пазара, търсене и предлагане, поддръжка и общо състояние и др. понеже автомобилът не е наличен и не може да бъде оценен като индивидуална вещ, съдебната практика правилно е възприела като единствен меродавен критерий средната пазарна цена на вещ от същия модел, модификация и година на производство. Счита, че противоречи на правната и житейска логика становището на въззивниците, че стойността на вещите, независимо от вида им, остава константна величина през целия срок на действие на договора. Затова законодателят въвел две понятия- застрахователна и действителна стойност, първото от които очертава единствено горния лимит на отговорността, а вторият- размера на обезщетението към датата на настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка заявява, че цитираната съдебна практика е неправилно интерпретирана от въззивната страна, като именно това решение според въззиваемото дружество определяло границите на отговорността на застрахователя, която не можело до надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, доказано в хода на процеса посредством експертизата. Затова сумата 24472 лв. законосъобразно и правилно била приета от съда като горна граница за отговорността на застрахователя. Претендира разноски за въззивната инстанция- юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на въззивниците поддържа изложеното в жалбата.
Пълномощникът на въззиваемата застрахователна компания е депозирал писмено становище, с което поддържа писмения отговор.
По допустимостта на производството:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на лица, които имат правен интерес да обжалват решението в отхвърлителната част. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищците А. и И. И. са предявили против ответника „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД следните осъдителни искове:
1/ иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ - за заплащане при условията на солидарност на главница в размер на 6644 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по договор за комбинирана застраховка „Каско”, сключен с полица № 0306Х 0317303 от 4.08.2017г. със срок на валидност до 6.08.2018г., за щети №12018030100561;
2/ както и за присъждане на законната лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба- иск с правно основание чл.409 КЗ.
Сочат, че са били собственици на лек автомобил „Тойота“, модел „Ленд круизер“ с рег.№ А 88 44 НА. Автомобилът бил откраднат, с което настъпило застрахователно събитие по цитираната полица. При застрахователя била заявена щета, като ищците очаквали да получат уговореното по договора за застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение в размер на договорената в полицата застрахователна сума- 26 000 лв., която представлявала действителната стойност на автомобила съгласно наличните екстри. С писмо от 8.02.2019г. ответното дружество ги уведомило, че ще бъде заплатена сумата от 19 356 лв., представляваща дължимо обезщетение, като ще бъде приспадната последната четвърта неплатена вноска от застрахователната премия.
Намират, че при определяне на обезщетението не следва да се прилага какъвто и да е коефициент на овехтяване, а според трайната практика на ВКС договорената застрахователна сума по застраховка „Каско“ е за целия период на действие на договора, в каквато насока била и разпоредбата на чл.400, ал.3 от КЗ. Затова считат, че застрахователят им дължи обезщетение в размер на 26 000 лв., поради което претендират доплащане на 6644 лв., представляващи разликата между тази сума и полученото от тях обезщетение.
Ангажирани са доказателства.
Ответното дружество оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на сключен договор за застраховка „Каско на МПС” между страните, настъпилото застрахователно събитие, описано в исковата молба /като е уточнена датата- 8/9.03.2018г./, както и заплащането на обезщетение в размер на 18 927,70 лв., извършено с платежно нареждане от 10.05.2019г., получено след прихващане стойността на последната вноска от застрахователната премия. Счита, че така определеното обезщетение съответства на разпоредбите на КЗ и ОУ на застрахователния договор, а с плащането му изцяло и окончателно са уредени претенциите на ползвателите на застрахователната услуга по процесната щета. Изтъква, че на основание чл.364 КЗ застрахователната стойност в размер на 26 000 лв. представлява само горна граница, до която би могла да се разпростира отговорността на застрахователя в случай, че действителният размер на вредата е равен или надвишава тази стойност. Сочи, че разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ предвижда застрахователното обезщетение да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Затова плащането на по-висок размер обезщетение, без да се държи сметка за действителната стойност на увреденото имущество би довело до изплащане на по-високи обезщетения, респективно- на неоснователно обогатяване, което е забранено от закона. Според ответника, действителната стойност на процесното МПС, определена по средни пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното събитие възлиза на 19 356 лв., като тази сума напълно възмездява претърпените от ищците вреди. Твърди се още, че застрахователната стойност на автомобила, посочена в полицата е завишена и договорът е сключен при условията на надзастраховане по смисъла на чл.388 от КЗ.
По делото са приети писмени доказателства, както и авто-техническа експертиза, изпълнена от в.л. Топузян.
С решението си БРС е уважил частично иска за главницата- до размер от 5116 лв., като го е отхвърлил за горницата над тази сума до претендираните 6644 лв. Уважена е и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва от датата на подаването на исковата молба.
В мотивите си районният съд е приел, че дължимото обезщетение следва да бъде определено на основание чл.386, ал.2 от КЗ, а именно- в размера на вредата към датата на увреждането. Доколкото в договора не е определена договорена застрахователна стойност по смисъла на чл.387, ал.1 КЗ, представляваща фиксирана парична сума, то не са налице предпоставките за изключване приложението на чл.386, ал.2 КЗ. Затова е счел, че застрахователното обезщетение възлиза на определената от вещото лице средна пазарна цена на автомобила към датата на увреждането- 24 472 лв., като след приспадането на платеното от застрахователя и прихванатата последна месечна вноска от застрахователната премия, общо дължимата сума възлиза на 5116 лв. Посочил е още, че разпоредбата на закона, че дължимото обезщетение е в размер на вредата към датата на увреждането, е ясна. Нормите на ал.2 и ал.3 от чл.400 КЗ, на които се позовават ищците нямат отношение към определянето на обезщетението по чл.386, ал.2 КЗ, поради което не променят изводите на съда.
Решението е обжалвано само от ищците в отхвърлителната му част, поради което в осъдителната му част за главницата и законната лихва върху нея същото е влязло в сила.
В рамките на правомощията си по чл.269, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд намира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим в обжалваната част, а по същество е правилен.
От фактическата и правна страна се установява следното:
Страните не спорят относно съществуването помежду им на валидно застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на комбинирана застрахователна полица, включваща застраховка „Каско”, при застрахователно покритие „Пълно каско”, както и договор за застраховка „Злополука“. Видно от застрахователната полица №0306Х0317303, сключена на 4.08.2017г., застраховката се отнася до лек автомобил с марка „Тойота” модел „Ланд Крузер“ 120 серия, с ДК №А 8844 НА, произведен 2009г. Договорът за застраховка „Каско“ е бил сключен за срок от една година, за периода от 7.08.2017г. до 6.08.2018г. В полицата е посочено, че застрахователната сума е 26 000 лв.
Не се спори също, че в срока на действие на договора, а именно за времето от 8-9.03.2018г. е настъпило застрахователно събитие- кражба на автомобила, като ищецът своевременно е депозирал пред застрахователя уведомление- декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“. Безспорно е и че ищците са получили застрахователно обезщетение в размер на 19356 лв. /като застрахователят е прихванал последната вноска от дължимата от ищците застрахователна премия/.
Районният съд е приел авто-техническа експертиза, изпълнена от в.л.Бердж Топузян. За определяне на дължимото обезщетение експертът е приложил методът на пазарните сравнения /пазарни аналози/. След извършено сравнение на процесния автомобил с аналогични автомобили, предлагани на пазара на употребявани автомобили от същата марка, модел, модификация и година на производство, експертът е определил средна пазарна стойност на автомобила към датата на сключване на застрахователния договор в размер на 26 000 лв. Видно от заключението и устните обяснения на експерта, при определянето на действителната стойност на автомобила към момента на застрахователното събитие, която според него е 24 472 лв., е приспаднат процент на овехтяване на автомобила в зависимост от годините експлоатация.
Заключението на експерта е оспорено формално от страна на процесуалният представител на ищците с твърдения, че е необосновано, но не е поискана нова експертиза за опровергаване на изводите му. Приложените от адв.Каров разпечатки от интернет сайт за продажба на употребявани автомобили не обосновават твърденията му необоснованост на заключението, тъй като не става ясно дали посочените пазарни цени са били такива и към дата на застрахователното събитие, понеже до приключване събирането на доказателствата пред първата инстанция е изминал период от близо две години, поради което пазарните цени посочени от експерта и тези, посочи от адв.Каров са принципно несъпоставими.
Спорният въпрос, поддържан от ищците в двете инстанции, е дали при определяне на обезщетението следва да се приложи коефициент за обезценка /т.е. овехтяване/, при положение, че в хипотеза на застрахователно събитие кражба на автомобила, същият не може да бъде обследван от вещото лице, за да се прецени неговата действителна стойност. Подкрепят становището си, че обезценка не следва да се прилага, със съдебна практика- Решение №79 от 2.07.2009г. по т.д.№156/2009г. на ВКС, I т.о. С нея съставът на ВКС по реда на чл.291, т.1 от ГПК /отм. през 2017г./ е приел за правилна практиката, че размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност.
Според настоящият съдебен състав в конкретния случай следва да бъде приспаднат коефициент на обезценка /или овехтяване/, както е сторило вещото лице. Съображенията са следните:
Съгласно чл.386, ал.1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума /лимита на отговорност/, освен когато това е предвидено в този кодекс. В ал.2 на същата норма на застрахователя е вменено задължение при настъпване на застрахователно събитие да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.
Видно от разпоредбата на чл.345, ал.1, т.5 и т.6 КЗ, застрахователният договор следва задължително да съдържа данни за застрахователната сума и застрахователната стойност (действителна, възстановителна и/или договорна) при застраховки по т. 3 – 9 и 14 – 16, раздел II, буква "А" от приложение № 1.
Нормата на чл.435, ал.1, т.6 КЗ е приложима в настоящия казус, тъй като процесното МПС попада в категорията сухопътни превозни средства по т.3 от раздел II, б.“А“ от приложение №1 на КЗ.
Според чл.346 КЗ застрахователна сума (лимит на отговорност) е договорената между страните или определената с нормативен акт и посочена в застрахователния договор парична сума, представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, третото ползващо се лице или към третото увредено лице.
Застрахователната сума се определя въз основа на застрахователната стойност.
Дефиницията за застрахователна стойност на МПС се съдържа в §1, т.19 от ДР на ЗМДТ- пазарната цена, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество към момента на издаване на удостоверението за застрахователна стойност на вещта.
При сравнението на разпоредбата на чл.345, ал.1, т.6 КЗ с други правни норми- чл.388, ал.1 и 2, чл.389 КЗ, чл.400 КЗ и др., се налага извод, че съгласно действащия КЗ законодателят разграничава три различни вида застрахователна стойност: действителна, възстановителна и договорна.
Определението за действителна застрахователна стойност се съдържа в чл.400, ал.1 КЗ- стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Чл.400, ал.3 от КЗ предвижда, че когато друго не е уговорено, се приема, че застрахователната сума по договора е определена съгласно действителната стойност на имуществото.
Дефиниция за възстановителна застрахователна стойност се съдържа в чл.400, ал.2 КЗ- стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Договорната застрахователна стойност е тази, регламентирана с нормата на чл.387, ал.1 КЗ- страните по застрахователния договор могат да определят договорена застрахователна стойност, която е фиксирана парична сума, като в този случай чл. 386, ал. 2 не се прилага. Договорената застрахователна стойност се смята и за стойност на застрахователния интерес при настъпване на застрахователното събитие и не може да бъде оспорвана от страните.
Най- общо разликата между трите е, че при застраховане по действителна застрахователна стойност имуществото се оценява като се приспада овехтяването /изхабяването/, при застраховане по възстановителна застрахователна стойност овехтяване не се приспада, а при застраховане по договорната /договорената/ застрахователна стойност тя се определя по споразумение между страните, от което същите са обвързани и същата е фиксирана величина, която не може да бъде оспорвана, при настъпване на застрахователно събитие. Съответно- в зависимост от вида на застрахователната стойност, по различен начин се определя застрахователната сума, съответно- застрахователната премия, както и застрахователното обезщетение, при настъпило застрахователно събитие.
С оглед трайната съдебна практика, обобщена в решение №141 от 8.10.2015г. по т.д.№2140/14г. на ВКС, I т.о., сред които е и цитираното от въззивниците решение, застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица сума. Обезщетението по договор за имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Това разрешение се прилага и при настъпване на застрахователно събитие „Кражба на МПС“. Съгласно разпоредбата на чл.208, ал.3 КЗ /понастоящем 386, ал.2 КЗ- бел. на докладчика/. Независимо, че застрахователната стойност по договора за имуществено застраховане следва да бъде равна на действителната стойност на имуществото към момента на сключването на договора, тази сума съставлява една максимална горна граница на дължимото обезщетение за срока на действие на договора, но не винаги подлежи на изплащане в пълен размер. При настъпване на застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен размерът на вредите към деня на настъпване на събитието, като при погиване или кражба на МПС този размер е равен на действителната му стойност- стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи такова със същото качество. Доказването на размера на вредата е в тежест на застрахования по застраховка „Каско на МПС“.
В случая, както правилно е приел и районният съд, страните не са уговорили фиксиран размер на застрахователната стойност /т.е. неприложима е разпоредбата на чл.387, ал.1 КЗ/, поради което неоснователно е искането да им бъде заплатено обезщетение в размер на посочената в застрахователната полица застрахователна сума. Техните правни очаквания са ирелевантни, тъй като от значение за настоящия спор са постигнатите уговорки, обективирани в договора /инкорпориран в застрахователната полица/. В полицата не е посочена нито договорена, нито възстановителна стойност на автомобила /такава се определя за нови автомобили/.
Тъй като в полицата е посочена единствено застрахователна сума- 26 000 лв., на основание чл.400, ал.3 КЗ следва да се приеме, че тя е определена въз основа на действителната стойност на имуществото /т.е. пазарната му цена към датата на сключването на договора, след приспадане на овехтяването с оглед годината на производство на автомобила- 2009г./. При това положение и размерът на дължимото обезщетение за действително претърпените от ищците вреди, вследствие кражбата на автомобила им следва да се определи след приспадането на овехтяването.
От изложеното, във връзка със заключението на експерта Топузян, което се възприема от настоящата инстанция като компетентно и обективно, съгласно което действителната пазарна цена на автомобила към датата на увреждането е 24472 лв. следва, че искът за установяване на дължимото застрахователно обезщетение /след приспадане на вече платените и прихванати суми/ е основателен и доказан в размер на 5115 лв. Ето защо за горницата над тази сума исковата претенция за главницата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед основателността на главния иск се явява основателна и доказана акцесорната претенция за законна лихва върху главницата.
Понеже фактическите и правни изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, решението на БРС следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на въззивниците не се дължат разноски. Същите следва да заплатят на въззиваемото дружество разноски в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1, т.1 ГПК,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №576 от 12.02.2020г. по гр.д.№7795/19г. на РС- Бургас.
ОСЪЖДА А.П.И. ЕГН:********** и И.Г.И.
ЕГН:**********,*** да заплатят на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“
АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Стефан
Караджа“ №2, сумата от 200 лв., представляваща деловодни разноски за въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.