Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.08.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
Председател:
Росен Димитров
при секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров
гражданско дело № 7683 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид:
Предявени са искове с правно основание чл. 288, ал.1, т.
2, б. „а“ КЗ (отм.).
Ищците Н.И.П., ЕГН ********** и А.К.П., ЕГН **********, представлявани
от пълномощника им адв. Р.М. са предявили искове против Г.Ф., *** с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./ за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане
вследствие смъртта на сина им А.Н.И., настъпила в резултат на ПТП от 19.10.2014
г. в размер на сумата от по 100 000
лв. за всеки от тях, ведно със законна лихва върху тези суми от датата на
завеждане на доброволна претенция пред Фонда - 15.12.2015 г. до окончателното им изплащане.
Ищците излагат в исковата молба, че на 19.10.2014 г.,
около 18,20 ч. в гр. Благоевград, на третокласен път BLG 1066 – Покровнишко шосе е настъпило ПТП, при което
водачът М.Л.А. при управление на л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № *******,
предприел изпреварване с висока и несъобразена с пътните условия скорост, в
резултат на което изгубил управление над автомобила, същият излязъл от пътното
платно и се ударил в оградата на моста, след което се завъртял и преобърнал на
дясната си страна. Твърдят, че в процесното ПТП е пострадал синът им – А.Н.И.,
който пътувал като пътник на предна, дясна седалка в автомобила. Поради
получените травматични увреждания, същият бил приет в Спешен център в гр.
Благоевград в тежко общо състояние, но поради влошаване на състоянието му бил
транспортиран в „Токуда Болница София“, но въпреки проведеното му лечение на
26.11.2014 г. починал. Излагат, че вината на водача М.А. е установена с влязла
в сила Присъда № от 21.01.2016 г. по
нохд № 377/ 2015 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. Твърдят, че вследствие от смъртта на сина си са претърпели неимуществени вреди,
изразяващи се в силни болки и страдания, които ще ги съпътстват през целия им
живот. На следващо място излагат, че за увреждащото МПС – л.а. „Фолксваген Голф“,
рег. № ******* не е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“,
поради което уведомили за събитието Г.Ф., в резултат на което била образувана
щета, по която им е определено и изплатено обезщетение в размер на сумата от по
100 000 лв. за всеки от тях. Твърдят, че така определеното и изплатено
обезщетение от ответника не отговаря на действително претърпените от тях вреди,
то е крайно занижено с оглед възрастта на починалия им син /на 24 г./ и
социално-икономическите условия в страната. Считат, че справедливият размер на
обезщетение е в размер на по 200 000 лв. и тъй като ответникът им е изплатил извънсъдебно по 100 000
лв. претендират заплащане на още по 100 000 лв. за всеки от тях.
Ищците поддържат чрез своя пълномощник предявените искове
и претендират присъждане на разноски по делото.
ответникът Г.Ф.,
*** оспорва исковите претенции по основание и размер над определеното и
изплатено от Фонда обезщетение. Оспорва като недоказан механизмът на ПТП пред
вид евентуално виновно поведение от страна на пострадалото лице и претендира
разноски по делото.
По делото на основание чл. 219 ГПК е конституиран като
трето лице – помагач на ответната страна М.Л.А., ЕГН ********** – водач на л.а.
„Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № *******. Съгласно предоставената му от
съда възможност същият е депозирал отговор, в който оспорва предявените искове
по основание и размер над определеното и изплатено от Фонда обезщетение. Оспорва
като недоказан механизмът на ПТП пред вид евентуално виновно поведение от
страна на пострадалия. Оспорва и претенцията за лихви и претендира разноски.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените доказателства
- Протокол за оглед на местопроизшествие от 19.10.2014 г., Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № 50, Фотоалбум и Присъда № 377 от 21.01.2016 г. по НОХД
№ 377/2015 г. на Окръжен съд - Благоевград се установява, че на 19.10.2014 г., около
18,20ч., на третокласен път BLG 1066–Покровнишко шосе, на моста над река Струма, в
посока от с. Покровник към гр. Благоевград е настъпило ПТП при което водачът М.Л.А.
при управление на л.а. „Фолксваген Голф“, рег. № ******предприел изпреварване с
висока и несъобразена с пътните условия скорост, в резултат на което изгубил
управление над автомобила, същият излязъл вляво от платното за движение и се
ударил в оградата на моста, след което се преобърнал на дясната си страна.
Вследствие на удара са пострадали пътниците в автомобила А.Н.И. и Л.Р..
От представената влязла в сила Присъда № 377/21.01.2016 г. по НОХД №
377/2015 г. на Окръжен съд Благоевград се установява, че водачът М.Л.А. е
признат за виновен в това, че на 19.10.2014г., около 18.20 часа, в Благоевград,
на третокласен път BLG 1066 - Покровнишко шосе, на моста над река Струма, в
посока с. Покровник - гр.Благоевград, при управление на лек автомобил „Фолксваген
Голф“, с peг. № ******* със скорост на движение от 104 км/ч., при предприета
маневра изпреварване на л.а „Фолксваген Голф“, с рег.№ ******е нарушил
правилата за движение по пътищата, установени в чл. 21, ал.1 ЗДвП, а именно, че
като водач на ППС, при избиране скоростта на движение е нарушил забраната да не
превишава 90 км/ч. при движение извън населено място за ППС от категория „В“, в
резултат на което е допуснал ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на
возещия се на предна дясна седалка в автомобила А.Н.И., поради което и на основание
чл. 343, ал. 1, б „в“ пр. 1 НК във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК вр. с чл. 21,
ал.1 ЗДвП и чл. 373, ал. 2 НПК във вр. с чл. 58а, ал.1 НК и чл. 54 НК е осъден
на 2 години „лишаване от свобода“ като на основание чл. 66 НК е отложено
изтърпяването на наказанието със срок от 4 години. Видно от отбелязването присъдата е влязла в законна сила на 06.02.2016 г.
Видно от препис - извлечение от Акт за смърт, издаден от
Община Столична, Район „Триадица“ и Удостоверение за наследници изх. № 265/03.12.2014
г. представени по делото – А.Н.И. е починал на 26.11.2014 г., оставяйки
наследници по закон Н.И.П. /баща/ и А.К.П. /майка/. Представено е и
Удостоверение за раждане, от което също се установява, че ищците по делото са
родители на починалия А.Н.И..
По делото между страните не е спорно обстоятелството, че
за процесния лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № *******, управляван
от М.Л.А. не е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност” към датата
на ПТП – 19.10.2014 г.
Видно от представената Молба вх. № 24-01-815/15.12.2015
г. ищците са уведомили Фонда за настъпилото ПТП от 19.10.2014 г., в което е
пострадал синът им, както и че той е починал в резултат от получените
увреждания, като са отправили претенция към Фонда за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 360 000 лв. – по 180 000 лв. за
всеки от тях, както и за 5600 лв. – имуществени вреди.
С писмо изх. № 24-01-815/25.02.2016 г., изпратено до
ищците по делото, Г.Ф. ги е уведомил, че във връзка с образуваната при него
щета № 210379/15.12.2015 г., Фонда е одобрил изплащането на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата от по 100 000 лв. за всеки един от
тях, както и сумата от 5600 лв. имуществени вреди.
По делото няма спор между страните, че определеното
обезщетение е изплатено изцяло на ищците от Г.Ф..
По делото е изслушана
и приета авто-техническа експертиза, чието заключение съдът приема като
обективно и професионално. От същото се установява следният механизъм на ПТП – на
19.10.2014 г., около 18:10 ч. по третокласен път BLG 1066, „Покровнишко шосе“ в
посока от с. Покровник към гр. Благоевград се е движил л.а. „Фолксваген Голф“,
с peг. № *******, управляван от М.Л.А. със скорост около 95 км/ч., който преди
моста над р. Струма е предприел изпреварване на друг л.а. „Фолксваген Голф“. В
процеса на ускоряване, малко преди моста автомобилът е загубил устойчивото си
движение, отклонил се е наляво и с предната си част се е ударил в лявата ограда
- парапета на моста със скорост около 102 км/ч. Разрушавайки около 6,5 м. от
този парапет се е обърнал и е паднал на дясната си страна, като се е завъртял
на около 95 градуса в посока обратна на часовниковата стрелка. От заключението
се установява, че увредените части на л.а. „Голф“ от директния удар в парапета
на моста са в предната му челна част, а десните му врати са повредени при
преобръщаното и падането на дясната страна. При челния удар на предната част на
автомобила в металния парапет на моста, телата на пътуващите в него са
политнали напред и леко надясно. Експертното заключение е, че пътуващите с
поставен предпазен колан не могат да излетят напред и да се ударят в интериора,
тъй като коланите ги задържат върху седалките им. При втория удар, когато автомобилът
се е преобърнал и паднал на дясната си страна, седящите на предна дясна и на
задна дясна седалка пътници се намират непосредствено до десните врати, при
което при падането на автомобила върху дясната му страна, телата им се удрят в
интериора на десните врати и десните колони. Експертното заключение е, че при
този удар ефективността на предпазните колани е малка. Пътуващият на предна
дясна седалка може да си удари дясната част на главата в средната колона и в стъклото,
както и в рамката на предната дясна врата. Седящите на предна лява
седалка-водачът и пътникът зад него при преобръщане на автомобила няма да
пострадат, а ще се задържат от предпазните си колани.
В съдебно заседание
вещото лице е уточнил, че при изготвяне на заключението не е анализирал
получените травми. Експертното мнение е, че единствено въз основа на техническата експертиза не може
да се даде заключение, дали пострадалият е бил с поставен или без поставен
обезопасителен колан. При първият удар, който е бил челен тялото полита напред,
а при втория удар, когато автомобилът се преобръща и пада на дясната страна,
тялото се удря в интериора на предна дясна врата, но експертът не може да
отговори как ще понесат удара главата и костите на рамото. Експертното
заключение е, че при преобръщането ударът ще бъде от дясно на ляво на
пострадалия, като при този удар дори да е бил с предпазен колан, същият няма да
бъде ефективен, тъй като тялото е непосредствено до дясната врата. При първия
удар ефективност на колана ще има.
От свидетелските
показания на свидетеля А.П. /брат на ищеца по делото/ се установява, че
родителите и сина им са били в добри отношения. Посочва, че детето е било изгледано
с много обич, то е било най-малкото, поради което родителите му са се радвали
най-много. Твърди, че след като е завършил образованието си, синът им е започнал
работа в рудника, а след това е отишъл да работи в гр. Благоевград, но е живял
при родителите си, в едно домакинство. Когато е бил в болницата след процесното
ПТП, родителите му са ходили всеки ден да го виждат от Бобов дол до
Благоевград, а 38 дни след ПТП-то е настъпила смъртта му. Твърди, че ищците са
приели много тежко новината за смъртта му, след което коренно се променили и
посочва, че когато брат му е видял сина си е „откачил“, а когато майка му го е
видяла е „насочила поглед в една точка и не е помръднала“. Заявява, че тя и до
днес е така, поставила е негова снимка над телевизора и само нея гледа. Твърди,
че брат му е започнал да пие, а майка му се е разболяла и се е наложило да я
оперират и сочи, че вкъщи тя стои сама, все едно, че няма човек. Психически
много са се променили, а брат му е станал много избухлив. Твърди, че А. е бил
любимец в семейството, най-доброто дете, никога не се е карал или бил с някой, приживе
са ходели заедно на риболов с него и сочи, че според него такава загуба не може да се преодолее.
Свидетелят Б.М.установява,
че с ищците са приятелски семейства и се познават от около 35-36 години. Посочва,
че отношенията между А. и родителите му са били нормални, между тях никога не е
имало разправии и никога не ги е чул да се карат. Ищците са живеели заедно с
децата си и са се грижели за тях и всичко е било нормално до деня на
трагедията. Твърди, че след катастрофата и двамата са се сринали тотално. Посочва,
че ищцата А. е била много зле и е нямало никаква жизненост в нея, тя е била
напълно съсипана, а ищецът Н. горе долу се е държал. Твърди, че А. е починал около
40 дни след катастрофата като родителите му са полагали непрекъснато грижи за
него. Твърди, че лично той ги е карал до болницата в Благоевград, а след това в
София, в Токуда. Когато са разбрали за смъртта на детето си се е наложило два
пъти да свестяват А. в колата, а Н. не е говорел. Свидетелят твърди, че след
този ден тотално се променил живота им и те не са вече същите хора от преди
това. С децата и семействата са ходели заедно на почивки, на риболов, а сега са
се променили тотално. Твърди, че Н. е започнал да пие, а А. е претърпяла
операция и е отслабнала. Психически тотално са се променили и двамата и са станали
по изнервени. Постоянно плачат и ходят на гроба му. Твърди, че след като А. е
завършил е започнал работа в Благоевград, но си е пътувал и живеел при
родителите си.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.),
приложим в конкретния случай, безвиновната отговорност на Гаранционния фонд за
изплащане на обезщетения на пострадали от ПТП лица се ангажира при наличието на
следните предпоставки: ПТП да е настъпило на територията на Република България,
да е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията
на Република България и виновният водач да няма сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, като от него да са настъпили имуществени или
неимуществени вреди от телесни увреждания или смърт. Следователно, за да бъде
ангажирана отговорността на ответника по посочената законова разпоредба, следва
да се установи кумулативното наличие на всички посочени предпоставки.
По делото от ответната страна, в чиято тежест е да стори това не са ангажирани доказателства за наличие на „Гражданска отговорност“ за процесния л. а. „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № *******, поради което съдът приема за установено липсата на валидна
застраховка към датата на ПТП–19.10.2014 г. На следващо място, следва да са налице всички кумулативни елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД - противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях.
Съдът намира, че в настоящия случай се установи, че са
налице всички кумулативни елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане. От влязлата в сила Присъда № 377/21.01.2016 г. по НОХД № 377/2015 г. на Окръжен съд Благоевград
безспорно се установи, че водачът М.Л.А.
е признат за виновен в това, че на 19.10.2014г., около 18.20 часа, в
Благоевград, на третокласен път BLG 1066 - Покровнишко шосе, на моста над река
Струма, в посока с. Покровник - гр.Благоевград, при управление на л. а.
„Фолксваген Голф“, с peг. № ******* със скорост на движение от 104 км/ч., при
предприета маневра изпреварване на л.а „Фолксваген Голф“, с рег.№ ******е
нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 21, ал.1 ЗДвП, в
резултат на което допуснал ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на возещия
се на предна дясна седалка в автомобила А.Н.И., поради което и на основание чл.
343, ал. 1, б „в“ пр. 1 НК във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК вр. с чл. 21,
ал.1 ЗДвП и чл. 373, ал. 2 НПК във вр. с чл. 58а, ал.1 НК и чл. 54 НК му е
наложено наказание 2 години „лишаване от свобода“ отложено с изпитателен срок от
4 г. Така постановената присъда е влязла в сила на
06.02.2016 г. Съдът приема тези факти за доказани, тъй като влязлата в сила
присъда има обвързваща сила по чл. 300 ГПК за гражданския съд относно дееца,
деянието, противоправността на деянието и вината на дееца. Доказан е и фактът,
че причиненият вредоносен резултат – смъртта на А.Н.И. е настъпила като пряко
следствие на процесното ПТП.
Съдът намира, че пред вид доказания по делото факт, че ищците
са баща и майка на починалия А. И., същите безспорно са сред кръга на лицата, които имат
право да претендират и получат обезщетение за неимуществени вреди от
настъпилата от деликта смърт съгласно Постановление № 4/1961 г. на Пленума на
ВС.
Потестативната възможност лицата да предявят претенцията
си за обезщетение пред съда е поставена в зависимост от условието, същата да е
предявена по доброволен ред пред Гаранционния фонд. В настоящия случай по
делото са налични доказателства, установяващи предявяване на щетата пред
ответника, с подаването на Молба до него вх. № 24-01-815 от 15.12.2015 г., с
оглед на което съдът намира, че са спазени изискванията на нормата на чл. 288,
ал.11 от КЗ /отм/. Видно от представено Писмо изх. № 24-01-815/25.02.2016 г.,
Гаранционният фонд е одобрил изплащането на обезщетение за неимуществени вреди
в размер на сумата от по 100 000 лв. за всеки един от молителите и ищци по
настоящото дело във връзка с образуваната при него щета № 210379/15.12.2015 г.,
както и сумата от 5600 лв. имуществени вреди. По делото няма спор между
страните и относно факта, че предложеното обезщетение от Гаранционния фонд е изцяло
изплатено на ищците.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявените
искове за неимуществени вреди са ОСНОВАТЕЛНИ.
Спорът по делото е относно размерът на предявените
искове, като ответникът е оспорил исковите претенции по основание и размер над
определеното от УС на Г.Ф. обезщетение в размер на сумите от по 100 000 лв.
за всеки един от ищците.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда, съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при
непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, а съгласно чл. 51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл с
поведението си за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато вредите се намират
в причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден, съществува
възможност за намаляване на дължимото обезщетение, съразмерно на действията и
бездействията, с които пострадалият е допринесъл за увреждането. Принос по
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е винаги налице, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяването на деликта и за
възникването на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки
по този начин и самите вреди. Във всички случаи обаче е необходимо приносът на
пострадалия да е конкретен, тоест да е налице извършване на определени действия
или бездействия от страна на увреденото лице, които се намират в причинна
връзка с вредоносния резултат, като изводите на съда в тази насока не може да
почиват на вероятности или предположения, в който смисъл е задължителната
практика на ВКС на РБ.
По делото е направено възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия поради това, че е пътувал в
автомобила без поставен предпазен колан в нарушение на чл. 137а ЗДвП. Съдът
намира, че по делото не се доказа по категоричен начин, че пострадалият е бил
без поставен обезопасителен колан по време на ПТП, в нарушение на чл. 137а, ал.
1 от ЗДвП. В тази връзка следва да се отбележи, че от автотехническата
експертиза се установи, че първият удар на лекия автамобил е бил в предната му част, като същият се е ударил в
лявата ограда на парапета на моста със скорост около 102 км/ч., разрушавайки
около 6,5 метра от парапета, а след това е последвал вторият удар, при който се
е обърнал и е паднал на дясната си страна. При тези удари увредените части на
л.а. „Голф“ от директния удар в парапета на моста са били в предната му челна
част, а при преобръщаното и падането на дясната страна на автомобила са били
повредени десните му врати. От заключението се установи, че при челния удар на
предната част на л.а. „Фолксваген Голф“ в металния парапет на моста телата на
пътуващите в него са политнали напред и леко надясно, като експертното мнение
е, че пътуващите с поставен предпазен колан не могат да излетят напред и да се
ударят в интериора, тъй като коланите ще ги задържат върху седалките си, от
което безспорно следва извод, че в този случай предпазният колан би имал
ефективност. Същевременно, обаче експертът е уточнил, че при изготвяне на
заключението не е анализирал получените травми на пострадалия, както и че
единствено въз основа на техническата експертиза не може да се даде заключение,
дали същият е бил с поставен или без поставен обезопасителен колан. Наред с това, дори и при липсата на поставен колан не би могло да се
приеме, че с поведението си пострадалият е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат, тъй като е необходимо между противоправното (от гледна
точка на разпоредбата на чл. 137а ЗДвП) поведение на пострадалия и последвалите
травматични увреждания да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка. Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК ответникът следва да провел
доказване, че при правилно поставен предпазен колан, в конкретния случай не
биха настъпили посочените травматични увреждания, от които е последвала смъртта
на пострадалия.
Съдът намира, че по
делото не бяха ангажирани доказателства от ответната страна относно получените
травматични увреждания от пострадалия, какви точно са били те, респ. при кой
удар какви увреждания е получил, както и дали именно при първия удар е получил
травматичните увреждания, от които впоследствие са настъпили фаталните
последици за него. Следователно в конкретния случай не е доказано извършването на определени действия или бездействия от негова страна, които
да се намират в причинна връзка с вредоносния резултат, а както вече бе
изложено съгласно установената практика на ВКС изводите на съда в тази насока не
може да почиват на вероятности или предположения, т.е. трябва да е налице
категоричен извод, че в конкретния случай, ако пострадалият е бил с поставен
предпазен колан при така приетия механизъм на ПТП е нямало да настъпят получените
травматични увреждания, от които е последвала неговата смърт.
На следващо място съдът от заключението на експертизата
се установи, че при втория удар, при който автомобилът се е преобърнал и е
паднал на дясната си страна, телата на седящите пътници на предна дясна и задна
дясна седалка се удрят в интериора на десните врати и десните колони, тъй като
се намират непосредствено до десните врати, но експертът не може да отговори
как ще понесат удара главата и костите на рамото. Експертното заключение е, че
при този удар ефективността на предпазните колани е малка, тъй като пътуващият
на предна дясна седалка може да си удари дясната част на главата в средната
колона и в стъклото и в рамката на предната дясна врата. Ефективност на колан
ще има при седящите на предна лява седалка - водача и пътника зад него, тъй
като при преобръщането на автомобила те ще се задържат от предпазните си колани
и няма да пострадат. Категоричното експертно мнение е, че при преобръщането
ударът ще бъде от дясно на ляво на пострадалия, който е седял на предна дясна
седалка като при този удар дори да е бил с предпазен колан, същият няма да бъде
ефективен, тъй като тялото е непосредствено до дясната врата. Във връзка с
изложеното съдът намира, че направеното възражение за
съпричиняване е неоснователно и в този смисъл не е налице основание за
приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът
следва да вземе пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните
болки и страдания на ищците, проявлението им във времето, както и съдебната
практика, която приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение
житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични
случаи, но съобразени с конкретния случай, поради което намира следното:
Съдът намира за установено посредством събраните гласни
доказателства по делото, че ищците са претърпели изключително тежко смъртта на сина
си, както и че тази травма продължава да ги съпътства и до настоящия момент. В
този смисъл загубата на дете е най-тежката травма за един родител, която е
несравнима с каквито и да е други вреди или щети, както от имуществен, така и
от неимуществен характер. Смъртта на близък човек винаги носи страдание и болки
за неговите роднини и приятели, но болката за родители да загубят детето си,
при това в толкова млада възраст /24 години/ е безспорно най-голямото нещастие
за тях. Посредством свидетелските показания на двамата разпитани по делото
свидетели, които съдът изцяло кредитира, тъй като са дадени въз основа на преки
впечатления и са непротиворечиви се установи, че ищците са живели в едно
домакинство със сина си и са били едно сплотено семейство. Синът им е работил в
Благоевград, но си е пътувал всеки ден до вкъщи, където е живял с родителите
си. От показанията на
свидетеля А.П. се установи, че отношенията между тях и сина им са били много
добри, основани на взаимна привързаност и подкрепа. Свидетелят посочва, че детето
е било отгледано от родителите си с много обич, то е било най-малкото, поради
което най-много му са се радвали. Твърди, че е бил много добро дете и любимец в
семейството. От показанията и на двамата свидетели се установи, че ищците са приели много
тежко новината за смъртта му, а след това коренно са се променили. И двамата
свидетелстват, че психически травмата им се е отразила много, те са станали
изнервени, тъжни, постоянно са скърбели за сина си. Свидетелят М. твърди, че след
този ден тотално се е променил живота им, че те не са вече същите хора, които са
били преди това. Свидетелят П. посочва, че след смъртта на сина си брат му е
започнал да пие, факт, който се потвърждава и от свидетеля М., а майка му се е разболяла
и се е наложило да я оперират. Свидетелят П. посочва, че когато е видяла сина
си ищцата е гледала само в една точка и не е помръднала и твърди, че тя и до
днес е така, поставила е негова снимка над телевизора и само нея гледа. Свидетелите
посочват, че след смъртта на сина си животът на ищците се сринал, те не могат и
до днес да преодолеят загубата му, постоянно скърбят и ходят на гроба му. Съдът
намира, че трагичната смърт на сина им не само е прекъснала силната емоционална
връзка родители – дете, но е лишила ищците и от възможността да разчитат на
неговата морлана и финансова подкрепа занапред, от която всеки родител има
нужда на старини. Наред с това, съдът отчита, че ищците са загубили
възможността да се радват на детето си, което е починало в началото на жизнения си път, в разцвета на
силите си, в една изключително млада и работоспособна възраст /24 години/.
Съдът съобразява обстоятелството, че след смъртта на сина им, трагедията
в семейството им е огромна и че тя ще ги съпътства през целия им живот, тъй
като няма по-голяма загуба в живота на човек от загубата на дете и подобна
загуба е непреодолима.
Като се съобрази с всички тези обстоятелства, прецени
съобразно момента на увреждането, както и възрастта на пострадалия към момента
на настъпването му и с оглед критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че за обезщетяване на неимуществените вреди на ищците Н.И.П.
и А.К.П. е справедлива сума в размер от по 120 000 лв. за всеки от тях. Съдът
приема този размер за обоснован, отговарящ на принципа на справедливостта и
социално-икономическите условия на живот в страната. От този размер следва да
се приспаднат извънсъдебно платените от ответника Г.Ф. и получени от ищците суми
от по 100 000 лв. на всеки от тях по образуваната пред ГФ щета №
210379/15.12.2015 г., поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищците сумите от по 20 000 лв. на всеки от тях.
По отношение на претенцията срещу Г.Ф. за заплащане на
законна лихва върху главниците от датата на завеждане на доброволната претенция
пред Фонда 15.12.2015 г., съдът намира следното:
Съгласно чл. 288,
ал. 7 от КЗ – Гаранционният фонд дължи лихва за забава от датата, на която
изтича срокът за произнасяне по претенцията, предявена от увреденото лице.
Срокът за произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на
завеждане на претенцията. В тази връзка намира, че претендираната лихва се
дължи не от датата на увреждането, а от дата, на която Фондът се е произнесъл
по предявената пред него претенция или, ако не го е направил, при изтичане на
срока за произнасяне, който не може да е по-дълъг от три месеца. В случая няма
спор между страните, че Фондът се е произнесъл с писмо изх. № 24-01-815 на
25.02.2016г. като е одобрил обезщетение за неимуществени вреди в размер на
сумата от по 100 000 лв. за всеки един от тях, която сума няма спор, че им
е изплатена изцяло. В тази връзка съдът намира, че следва да се присъди и законна
лихва върху всяка от една от присъдените главници за неимуществени вреди от 25.02.2016
г. до окончателното им изплащане.
По разноските в производството:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да заплати направените от ищците разноски по делото. Съдът
намира за неоснователно направеното от процесуалния представител на третото
лице – помагач възражение за прекомерност на претендираното от ищците
адвокатско възнаграждение, тъй като видно от представените договори за правна
защита и съдействие, както и списък на разноски по чл. 80 ГПК /л. 83/ същото се
претендира по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищците
адв. Р.М. адвокатско възнаграждение в размер на 2260 лв. /по 1130 лв. по всеки
от предявените искове/.
На следващо място, тъй като ищците са освободени от
внасяне на държавна такса и разноски по делото на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 1600 лв. /по 800 лв. по
всеки един от уважените искове/ - държавна такса.
В полза на ответника, на основание чл. 78, ал.8 вр.чл.37 ЗПП вр. чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
На третото лице – помагач по делото М.А. въпреки
поисканите разноски не следва да се присъждат такива и то не дължи заплащането
на такива, на основание чл. 78, ал. 10 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф., *** да заплати поотделно на Н.И.П., ЕГН ********** и А.К.П., ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, представлявани от пълномощника им адв. Р.М., със съдебен
адрес:***, офис 411А на основание чл. 288, ал.1, т. 2, б. “а” КЗ /отм./ във вр.
чл. 45 ЗЗД сума от по 20 000 /двадесет хиляди/ лева за всеки от тях ,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане,
вследствие смъртта на техния син – А.Н.И., в резултат на ПТП, настъпило на
19.10.2014 г., ведно със законна лихва върху тези суми от 25.02.2016 г. до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата над уважените размери от по 20 000 лв. до пълните им
предявени такива от по 100 000 лв. за всеки от тях като неоснователни.
ОСЪЖДА Г.Ф., *** да заплати на адв. Р.М. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл.
38 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 2260 лв.
ОСЪЖДА Г.Ф., *** да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СГС
сумата от 1600 лв. – държавна такса.
ОСЪЖДА Н.И.П., ЕГН ********** и А.К.П., ЕГН **********, двамата с адрес: *** да
заплатят на Г.Ф., *** на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 200 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
трето лице - помагач на ответната страна М.Л.А., ЕГН **********, с адрес: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: