Р Е Ш
Е Н И Е
№
Г. Т., 07.02.2011г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – Г. Т., в публичното заседание на двадесет и шести януари през
две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Николай Николов
при участието на секретаря: Д.И.
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 00533/2010г.
по описа на Районен съд – Г. Т., и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявена е искова молба от А.С.П.,
ЕГН ********** *** срещу „Д.З.И.” с.П., общ.Г.Т., област с административен
център град Д., представляван от доц. д-р И.Д.К., за осъждане на ответника да
заплати сума в размер на общо 8 184,66 лв., представляваща полагащо се авторско
възнаграждение за 2008г. в размер на 3 661,37
лв. и за 2009г. в размер на 4 523,29 лв., като член на
авторския колектив, създал самоопрашена линия слънчоглед „2607”. Претендират се
и съдебно-деловодните разноски.
В
законоустановения едномесечен срок е бил получен писмен отговор от ответника, с
който се признава исковата претенция по основание и размер. В съдебно заседание
процесуалният представител на ответника потвърждава признанието на иска.
Районен съд – Г.Т., след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявеният иск черпи правното си
основание от чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.16, ал.5 и ал.8 от Закона за закрила на
новите сортове растения и породи животни /ЗЗНСРПЖ/. Същият е процесуално
допустим.
В съдебното заседание по делото с
оглед на направеното от ответната страна признание на исковете и постъпилото
искане от страна на ищеца по чл.237 ГПК за постановяване на решение при
признание на исковете, което не противоречи на закона и на добрите нрави и е в
интерес на ищеца, Г.Т.Р.С. е прекратил съдебното дирене за произнасяне със
съдебно решение съобразно направеното признание.
Съгласно чл.237 ГПК
когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното
дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на
решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
Такава е и настоящата хипотеза, като видно и от представените по делото писмени
доказателства присъждането на неплатените възнаграждения по смисъла на чл.16,
ал.5 и ал.8 ЗЗНСРПЖ и законните лихви върху тях от датата на подаването на
исковата молба до окончателното им плащане на ищеца е в негов интерес, а
признатите права не противоречат на закона и на добрите нрави.
С оглед на
направеното признание на исковете „Д.И.З.”
с.П., общ.Г.Т., област с административен център град Д. трябва да бъде осъден
да заплати на А.С.П. сумата от общо 8 184,66 лв., представляваща полагащо се
авторско възнаграждение за 2008г. в размер на 3 661,37 лв. и за 2009г. в размер на 4 523,29 лв., като член на авторския колектив, създал самоопрашена линия
слънчоглед „2607”, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването
на исковата молба (05.11.2010г.) до окончателното плащане.
На основание на чл.78 от ГПК на ищеца
трябва да бъдат присъдени поисканите и заплатени от него разноски – заплатена
държавна такса в размер на 328 лева.
Водим от горното, Районен съд – Г.Т.
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Д.З.И.” с.П., общ.Г. Т., област с
административен център град Д., представляван от доц. д-р И.Д.К., да заплати на
А.С.П., ЕГН ********** ***, следните суми: 1) 3 661,37 лева (три хиляди шестстотин шестдесет и един лева и тридесет и
седем стотинки), представляваща полагащо се авторско възнаграждение за 2008г.
като член на авторския колектив, създал самоопрашена линия слънчоглед „2607”,
ведно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба
(05.11.2010г.) до окончателното плащане; 2)
4 523,29 лева (четири хиляди петстотин двадесет и три лева и
двадесет и девет стотинки), представляваща полагащо се авторско възнаграждение
за 2009г. като член на авторския колектив, създал самоопрашена линия слънчоглед
„2607”, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата
молба (05.11.2010г.) до окончателното плащане; 3) 328 лева (триста двадесет и
осем), представляваща направените разноски по гр.дело № 00533/2010 г. по описа
на Г.Т.Р.С. – заплатена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Д.о.с. в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен съдия: