№ 5829
гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110134019
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите вр. чл. 40 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ***** е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу ответника М. СТ. БР. за следните суми: 4733,57 лева, представляваща цена на
доставени В и К услуги в периода 09.9.2019 г. – 6.12.2020 г. в имот, находящ се в *****, ап.
77, за който е открита съдебна сметка № **********, заедно със законната лихва от
10.3.2021 г. до погасяване на задължението и 423,52 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 10.10.2019 г. – 6.12.2020 г. След постъпило
възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на неформален договор за предоставяне на В и К услуги при публично известни
общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника В и К услуги /доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води/ в
посочения обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена, както и обезщетение за
забава върху нея за периода от датата на падежа, посочен във фактурите и уговорен в ОУ.
Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва наличието на облигационно правоотношение, оспорва в имота да са
1
доставяни услуги в процесния период,. Счита, че вземанията са погасени по давност. Моли
съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона
за водите:
За уважаване на иска в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е потребител на В и
К услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния
период ищецът е доставял В и К услуги в претендираните количества в посочения обект,
чиято стойност възлиза поне на претендираната сума.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от
В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да
извършва тази дейност - арг. чл.198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че
оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество. Съгласно
разпоредбата на пар. 1, буква "а" от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги потребители са юридически или физически лица - собственици
или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. С
определението от 08.11.2021 г. за безспорно е обявено обстоятелството, че в процесния
период ответникът е бил титуляр на правото на собственост върху процесния имот, който
факт се установява и от справката от СВ. От заключението на СТЕ се установява и че
същият е водоснабден. Ето защо съдът намира, че в процесния период между страните е
било налице облигационно отношение по договор за предоставяне на В и К услуги в
посочения имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на
услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на
ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с
решение на КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. периодичните
проверки на индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на
изразходваното количество вода в сгради - етажна собственост, се извършват през 10
2
години. Според разпоредбата на чл. 34а, ал. 5 от посочения нормативен акт, когато
длъжностно лице на оператора установи потребители с непроверени индивидуални
водомери съгласно ал. 1, срокът за извършване на проверка на водомерите е три месеца,
като, в случай че след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на
водомерите, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6. Според
чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г. по изключение се допуска за потребители,
които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери,
месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както
следва: по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано
жилище за всеки обитател; по 0,1 куб. м за всеки куб. м застроен обем сграда за сезонно
ползване (вила, бунгало и др.), жилища и офиси, в които няма постоянен обитател; 4. по 0,5
куб. м за всеки куб. м застроен обем на сграда - за сгради в строеж; до поставянето на
индивидуални водомери в сгради - етажна собственост, или на водопроводно отклонение с
повече от един потребител определените в ал. 5 количества вода се завишават всяко
тримесечие с по 1,0 куб. м за всеки обитател.
В процесния случай, според заключението на СТЕ – неоспорено от ответника в срока по
чл. 200, ал. 3 ГПК, цената на доставените в имота В и К услуги е начислена именно по реда
на посочените по-горе нормативни разпоредби - на база брой живущи. Ответникът не
оспорва начина на изчисление на доставените В и К услуги с твърдения, че в имота е имало
водомер, годен да измерва потребното количество вода. Напротив, твърди, че имотът не се
използва /че той живее извън страната и жилището не се ползва от трето лице/, поради което
е и съвсем логично да е пропуснал да постави годен измервателен уред. Ето защо, след
преценка на доказателствата и защитната позиция на ответника, съдът намира посочения
факт за доказан. Според заключението на СТЕ цената на доставените услуги, изчислена на
база, е определена в съответствие с утвърдените от КЕВР цени за процесния период.
Следователно ответникът дължи цената на начислените в имота услуги в процесния период.
Съгласно заключенията на ССчЕ и СТЕ ответникът има задължения към ищеца за реално
потребени В и К услуги в периода 09.9.2019 г. – 06.12.2020 г. в размер на 960,88 лева, за
които сума и период искът е основателен. Сумите по фактурите, издадени за доставени
преди 09.9.2019 г., услуги представляват префактурирана главница за доставени В и К
услуги за период, предхождащ процесния, поради което и не следва да се отнасят към
задълженията за предявения период.
Предвид частичната основателност на иска, се е сбъднало и вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждане на релевираното в срок възражение за погасяване на вземането по
давност, което съдът приема за неоснователно.
Съгласно ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях
се прилага тригодишна давност. Предявяването на иска спира течението на давността. Искът
е предявен на 10.3.2021г. /чл. 422, ал. 1 ГПК/, поради което извън погасителната давност са
3
всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 10.3.2018 г. /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/. С
определението по чл. 140 ГПК за общоизвестно е обявено обстоятелството, че съгласно чл.
33 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. В случая, най-старото задължение за
процесния период е изискуемо след 10.3.2018 г. и давностният срок, с който се погасява, не
е изтекъл към момента на подаване на исковата молба.
Предвид изложеното искът следва да бъде уважен за сумата 960,88 лева и за целия
процесен период /09.9.2019 г. – 06.12.2020 г./, а за разликата до пълния предявен размер от
5 157,09 лева - отхвърлен.
По иска по чл.422, ал. 1 ГПК вр. чл.86,ал.1 ЗЗД:
За уважаването на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и
изпадането на ответника в забава. Съдът достигна до извод за наличие на главен дълг в
размер на 960,88 лева.
Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно чл. 33 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните
от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Ето защо ответникът
дължи лихва върху месечните задължения съгласно издадените фактури за доставени В и К
услуги за процесния период, считано от падежа на всяко отделно вземане. Съгласно
заключението на ССчЕ размерът на мораторната лихва възлиза на 46,95 лева, /при
съобразяване, че в периода от 13.3.2020 г. до 08.4.2020 г. лихва за забава не тече – ЗМЗВИП/,
до която сума искът следва да бъде уважен. За разликата до пълния предявен размер от
423,52 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
/предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство/. Ищецът е извършил разноски в
размер на 689,34 лева - 153,14 лева /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство / и в размер на 536,20 лева - в исковото /за държавна такса,
депозит вещи лица и юрисконсултско възнаграждение/, Съобразно уважената част от
исковете, на ищеца се следват разноски от 134,72 лева
Ответникът не представя доказателства за извършени разноски, предвид което не следва
да му бъдат присъждани такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите вр. чл. 40 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
4
условията и реда за присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. СТ. БР. , ЕГН ********** дължи на
*****, ЕИК ***** следните суми: 960,88 лева, представляваща цена на В и К услуги,
доставени в имот, находящ се на адрес ****, за който е открита съдебна сметка **********,
в периода 09.9.2019 г. – 06.12.2019 г., заедно със законната лихва от 10.03.2021 г. до
погасяване на задължението и 46,95 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от деня, следващ падежа на всяко вземане, до 06.12.2020 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане за цена на В и К услуги за разликата до
пълния предявен размер от 4 733,57 лева и иска за установяване на вземане за мораторна
лихва за разликата до пълния предявен размер от 423,52 лева.
ОСЪЖДА М. СТ. БР. , ЕГН ********** да заплати на *****, ЕИК ***** на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 134,72 лева, представляваща разноски в исковото и заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5