Р Е Ш Е Н И
Е
№
2020 год.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното
заседание на 16.06.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря
Ели Т., като разгледа докладваното от
съдия Р. СЛАВОВ в.т.дело № 123 по описа за
2020 год., за да се произнесе с
решение, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от
Производството е въззивно, по реда на чл. 267 ГПК, образувано по жалба на КЕЙ
ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1 ЕООД– гр. София, ЕИК *********, срещу решение № 826/01.10.2019г., постановено по т.
д. № 795/2018г. по описа на Варненски окръжен съд, с което: са отхвърлени
предявените от въззивника обективно съединени осъдителни искове срещу
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД – гр. Варна, ЕИК *********, с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за присъждане на следните суми: сумата от 142637,47лв., представляваща дължима, но незаплатена цена за
произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за
м. Септември 2015г., за която е издадено Дебитно
известие № 86/31.10.2015г. към Фактура № 85/12.10.2015г., както и сумата от
35986,15лв, представляваща обезщетение за забава за периода 30.11.15г. до
30.05.18г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 30.05.18г. до окончателното изплащане на задължението, като неоснователни и е осъдил КЕЙ
ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1 ЕООД, да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, сумата от 6132лв., представляваща направените по делото разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК: Решението е постановено при участието на
НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София,
р-н Оборище, ул. Триадица №8, в качеството на трето лице помагач
на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, на основание чл. 220 във вр. с чл.219, ал.1 от ГПК.
В жалбата са инвокирани
конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради
нарушение на материалния и процесуалния
закон, както и поради необоснованост.
Оспорва се правилността на изводите на
първоинстанционния съд за промяна механизма на заплащане на производителите на
ВяЕЦ с измененията на ЗЕВИ, като според съда приложима е само цената по т.8 от
Решение № Ц-10/2011год. на КЕВР. Сочи, че преференциалните цени по т.8 и т.9 от
Решение Ц-10/2011год. са останали непроменени и следва да се прилагат така,
както са се прилагали и преди изменението на ЗЕВИ, като единствените промени,
въведени с измененията, са максималните количества на ел.енергия, които следва
да бъдат изкупени по преференциални цени. `Релевират се и съображения за
неправилно приложение на последиците от отмяната на Решение № СП–1/31.07.2015г.
Сочи също, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила:- Въпреки изричното искане на ищеца, съдът
неправомерно не е спрял производството по делото, до окончателното произнасяне
по жалбите срещу Решение СП-5/28.93.2019г., въпреки че същото е имало значение
за правилното решаване на спора между страните.
Изложени са съображения, че съдът,
с оглед възраженията на ищеца, е следвало да се произнесе по реда на
чл.17 ГПК по валидността на Решение № СП–5/28.93.2019г. на КЕВР, което не е
сторено с обжалвания акт. В жалбата се твърди, че решението е и
необосновано-понеже съдът не е разгледал всички изложени от ищеца аргументи, не
е преценил в цялост фактическата обстановка по делото и не е взел предвид
всички релевантни обстоятелства. Искането към въззивния съд е за отмяна на
решението изцяло и уважаване на исковете. Претендира се и присъждане на
съдебно- деловодни разноски за двете инстанции.
Жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител и е процесуално допустима. Същата отговаря на
изискванията на чл. 262 ГПК, поради което следва да бъде разгледана.
От КЕЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1 ЕООД– гр. София е постъпила и частна жалба срещу
постановеното по реда на чл.248 ГПК Определение №4149 от 119.11.20119год., с
което е уважено исканаето на ответника за присъждане на разноски, направени по
ч.т.д. № 440/2019год. на ВАпС в размер на 2 067лв. Изложени са съображения
за неправилност на определението поради незаконосъобразност и се иска неговата
отмяна.
Въззиваемото дружество „Енерго Про Продажби“ АД - гр. Варна представя отговор по реда
и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, чрез адв. А. Т. от САК, в който е изразено
становище за неоснователност на жалбата, по изложени съображения. Претендират
се съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция. От страната е постъпил и
писмен отговор на частната жалба на въззивника, като са изложени съображения за
неоснователност на същата. Претендират се разноски.
С писмен отговор третото
лице-помагач на страната на ответника „Национална електрическа компания“ ЕАД - гр.
София, чрез юрк. С.Калайджиев, в който се излагат съображения за правилността
на решението. Моли за потвърждаване
на решението.
В проведеното о. с. з. от 16.06.2020 г., процесуалният
представител на въззивника поддържа жалбата. Моли за отмяна на
първоинстанционното решение. Претендира разноски. В подкрепа на изразеното
становище е представил и писмени бележки.
В о. с. з., процесуалният представител на въззиваемото
дружество излага доводи за неоснователност на жалбите и моли за потвърждаване на решението. Представя
писмени бележки.
Третото лице-помагач не е изразило становище.
Въззивната жалба е депозирана в срок, от процесуално
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът приема от фактическа страна следното:
Съдебното производдство пред Варненския окръжен съд е
образувано по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предявен от страна на „Кей енд ес енерджи 1 “ ЕООД за
осъждане на „Енерго - Про Продажби“ АД да
заплати сумата от 142 637.47 лева с ДДС, представляваща дължима, незаплатена,
префенциална цена за изкупуване на електрическа енергия от ВяЕЦ „Карапелит“ за
м. ВяЕЦ за м. Септември
2015г., за която е издадено Дебитно известие №
86/31.10.2015г. към Фактура № 85/12.10.2015г., както и сумата от 35986,15лв,
представляваща обезщетение за забава за периода 30.11.15г. до 30.05.18г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 30.05.18г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86 от ЗЗД.
Претенцията на ищеца в качеството му на собственик на вятърна
електроцентрала, която е присъединена към електроразпр.мрежа на основание
договор за присъединяване и Договор за изкупуване
на електрическа енергия № 84/11.06.2009г. с „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, се
основава на изменение на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ с Решение №
СП-1/31.07.15г. на КЕВР. Твърди се, че с изменението е било установено нетно специфично производство
на ел. енергия, въз основа на което са били определени преференциални цени за
изкупуване на енергията, произвеждана от ВЕИ, като било установено нетно
специфично производство 2000 kWh при цена 188,29лв/ MWh., без ДДС, за
ВяЕЦ, работещи до 2250ч. и 2300 kWh при цена 172,95лв/ MWh, без ДДС, за
ВяЕЦ, работещи над 2250ч. Сочи, че през м.Септември 2015г. ищецът произвел
ел.енергия в размер на 666,820 мWh, за
което издал фактура №85/12.10.15г. на стойност 8029,18лв с ДДС, тъй като ВЕЦ не
била достигнала 2250часа. Впоследствие през м.Х.15г. ВЕЦ достигнала 2250 часа,
поради което и счита, че цялото количество ел.енергия през м.Септември 2015г.
следвало да се изкупува по преференц.цена от 188,29лв/мWh, а не по цена за излишък на балансиращия пазар. Предвид това издал
дебитно известие №86/31.10.15г. в размер на 142 637,47лв към фактура
№85/12.10.15г. Твърди, че ответникът следвало да заплати количеството
ел.енергия до 15 работни дни след получаване на фактурата, респ.дебитното
известие, поради което срокът за заплащане на
дебитното известие е изтекъл, като към момента незаплатената сума възлизала на
142637,47лв. Излага се, че ответната страна била в забава и дължала обезщетение
за това в размер на 35986,15лв.
В отговор на исковата молба, депозиран по реда на чл. 367 от ГПК ответното дружество „Енерго- Про Продажби“ АД, чрез процесуалния си
представител, оспорва предявения иск по основание и размер на претендираните
суми. Счита, че е безспорно
установено произвеждането и продажбата на електрическа енергия от ищцовото
дружество. Намира за спорен само размера на цената за изкупуване на
произведената електрическа енергия след достигане на нетното специфично
производство за съответната година.
Счита, че приложимата цена за ел.енергията до размера нанетното
специфично производство е преференциалната цена, определена с Решение
№ Ц-10/30.03.2011г., а за количеството ел.енергия, надхвърлящо нетното
специфично производство приложима се явява цената за излишък на балансиращия
пазар. Твърди, че задължението по издадената от ищеца фактура за м.09.15г. е
било заплатено, а това по допълнително издаденото дебитно известие оспорва като
неправилно определено, тъй като количествата на произведена ел.енергия над 2000
квтч следвало да се заплаща по цена за излишък. Счита, че ищецът е в
неизпълнение на договорните си задължения, тъй като при издаването на това
известие не е спазил чл.18 от договора, съотв. чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и Решение №
СП-1/31.07.15г. Оспорва твърдението на
ищеца, че т.1.7 и т.1.8 от Решение СП-1 са приложими към една и съща ВяЕЦ.
Конституираното
на страната на ответника трето лице – помагач НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, ул. Триадица №8, изразява
становище за неоснователност на предявените искове.
По
делото не е спорно, че ищецът е производител на
ел.енергия от възобновяем източник - вятърна електроцентрала с обща инсталирана
мощност 4000 kW, която е
присъединена към електроразпределителната мрежа на основание договор за
присъединяване №ДУА-371/17.08.2007-3062/17.08.2007-4018-ВГ-27.05.08, сключен на
04.03.08г. между ищеца и Е.ОН България Мрежи АД.
Не
се спори още, че с Договор за изкупуване на ел.енергия № 84/11.06.2009год.,
сключен между страните по делото, ответникът се е задължил да изкупува
произведената от ищеца електрическа енергия за срок от 15г. В чл.18, ал.1 от
договора е посочено, че цената се определя от ДКЕВР, а според чл.18, ал.2 от договора в случай, че с решение на
комп.орган преференциалната цена за изкупуване бъде променена, то тя се прилага
между страните от датата на влизане в сила на решението, без да е необходимо
подписване на допълн.споразумение. Според чл.18 ал.4 от договора, е посочено,
че при достигане на 2 250 пълни ефективни часа, за следващите ефективни
часове на работа до края на годината, цената ще се определя по друг начин..
Не е спорно между страните, че процесната ВяЕЦ е достигнала нетно специфично производство от 2000квт
за 1 квт инсталирана мощност през м.09.15г., като до достигане на НСП ищецът е
продавал съответно ответникът заплащал ел.енергия по преференциална цена по т.8
от Решение Ц-10/30.03.11г. на КЕВР.
Представени
са по делото фактура №85/12.10.2015г. за ел.енергия за м.09.15г. за 666,820 мWh на
стойност 8029,18лв. /стр.35/, като основание за издаването е
посочено:-ел.енергия над 2000 КВ/ч за м.09/2015год. нетно специфично
производство /до 2250 часа/. Представено е и дебитно известие №86/31.10.15г. за
666,820 мWh на стойност
142637,47лв.- като основание е посочено:-ел.енергия за м.09/2015год., корекция
на цената при 2300 КВ/ч нетно специфично производство. По делото между страните
няма спор, че задълженията на ответника по така издадената фактура са
заплатени, а претенцията е за процесната сума по дебитното известие от
142 637,47лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД.
По
делото няма спор, че ищецът е производител на
ел.енергия от възобновяем източник - вятърна електроцентрала с обща инсталирана
мощност 4000 kW, състояща се от
два броя генератори-„ВГ 8“ и „ВГ 9“ която е присъединена към
електроразпр.мрежа, както и че ответникът в качеството си на краен снабдител е
задължен да изкупува произведената от първия ел.енергия по преференциални цени, които се определят от КЕВР. Съответно цените, на
които производителите продават ел.енергия на общ.доставчик и/или общ.снабдители
не подлежат на договаряне, а на регулиране от КЕВР-чл.30, ал.1, т.1 ЗЕ.
Не
е спорно също, че по отношение на конкретното правоотношение за процесния
период относими се явяват преференциалните цени, определена с Решение Ц-10/30.03.11г. на ДКЕВР.
С
новия Закон за енергията от възобновяеми източници /обн. ДВ бр.35 от 3.05.2011г./,
§7 от ПЗР е предвидено съхранение на отношенията с
досегашните производители, като е запазено действието на дългосрочните договори
за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници по
преференциална цена за изкупуване, действаща към датата на влизане в сила на
закона. Съгласно измененията на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от
24.07.15г., е предвидено, че по преференциални цени ще се изкупува само
количеството ел.енергия до размера на нетното специфично производство на
ел.енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните
решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи това производство – по цена за
излишък на балансиращия пазар. Въведеното редуциране на количеството
ел.енергия, изкупувано по преференциални цени, е обвързано с нетното специфично
производство, съгласно решение на КЕВР, въз основа на което те са определени.
За това и в изпълнение на §17 от ПЗР на
ЗИД на ЗЕ с Решение №СП-1/31.07.15г. на КЕВР е определено нетното специфично
производство на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциалните
цени в Решение № Ц-10/30.03.11г.,
а именно: т. 1.7. – 2000 kWh, при определената цена –
188,29лв./МВтч, без ДДС, за вятърни ел. централи, работещи до 2250 часа и т.
1.8. – 2300 kWh, при определената цена 172,95лв./МВтч,
без ДДС, за вятърни ел.централи работещи над 2250 часа. С влязло в сила Решение
№1115/28.01.19г. по адм.д.№5284/18г. на ВАС е оставено в сила решение № 1177/23.02.18г.
по адм.д.№ 8522/15г. на АС София-град в частта му, в която е отменено решение
№СП-1/31.07.15г. на КЕВР по т.1.7.
Същевременно
с Решение № СП-5/28.03.19г. на КЕВР е установено считано от 31.07.2015г. нетно
специфично производство на ел.енергия в размер на 2000 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена за вятърни
електрически централи работещи до 2250ч. по т.8 от Решение
№ Ц-10/30.03.11г. на КЕВР вр. с Решение
№Ц-13/28.06.06г. Решението е обжалвано, но производството не е приключило и е
висящо. Съгл. чл.13, ал.9 ЗЕ обжалването не спира изпълнението на решението,
поради което решението е породило своето действие между страните, поради което
и следва да бъде съобразено съгласно чл.235, ал.3 ГПК.
Съдът
намира, че с оглед на доказателствата по делото, ВЯЕЦ на ищеца попада в
категорията централи, работещи до 2 250часа. Това следва от чл.18 ал.4 от
договора за изкупуване, в която е посочено, че при достиганте на 2 250
пълни ефективни годишни часове, за следващите ефективни часове до края на
календарната година, цената на ел.енергията
ще се определя по различен начин. Постигнато съгласие между страните за
относимостта към конкретната ВяЕЦ на
ищеца на т.8 от Решение № Ц-10/30.03.11г.,
касаещо централи, работещи до 2250часа се устонавява и от обстоятелството, че
ищецът е продавал на ответника ел.енергия по преференциална цена от 188,29лв.
за МВ/Ч-която е утвърдена с т.8 от решение № Ц-10/30.03.2011год. на КЕВР. Освен
това, самият ищец не твърди, а и не ангажира доказателства за поставянето на
енергийния обект съобразно ресурса на първичния енергиен източник в другата
ценова категория ВяЕЦ, работещи над 2250часа на годишна база, в който случай
преференциалната цена би била определена на 172,95лв/Мвтч. Предвид това следва
да се направи извод, че централата на ищеца е от категорията, работещи до 2250часа.
След
изменението на чл.31 ал.5 ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015год., преференциална цена
се дължи за:
1.
количествата ел.енергия до размера на
нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са
определени преференциални цени в
приетото решение на КЕВР,
2.
а
за количествата надхвърлящи нетното специфично производство-по цена на излишък
на балансиращия пазар.
Относно становището на
ищеца, поддържано и във въззивната жалба, че след достигане на 2 250 часа,
за произведената енергия следва да бъде приложена втората преференциална цена
–а именно да се приложи преференциалната цена по т.9 от Решение № Ц-10:
Или, становището на ищеца е, че след влизането в сила
на изменената редакция на чл. 31, ал. 5 от
ЗЕВИ от 24.07.2015 г., след достигане на 2 250 пълни ефективни
годишни часове на работа на електрическата централата за следващите пълни
ефективни часове на работа до края на календарната година произведената
електрическа енергия следва да се изкупува по втора преференциална цена-по
т-1.8 от решение СП-1/2015год. Съдът не
споделя това становище, поради следните съображения:
В мотивите към
законопроекта за изменение на чл. 31, ал. 5 от
ЗЕВИ изрично е разписано, че замяната на понятието „средногодишна
продължителност на работата“ с „нетно специфично производство на електрическа
енергия“ цели да създаде условия по преференциални цени да бъдат изкупувани
само онези количества електрическа енергия, „които осигуряват приходи на
производителите от възобновяеми източници, съответстващи на заложената норма на
възвръщаемост в определените преференциални цени със съответните решения на
КЕВР“. Целта на изменението на закона е да постигне баланс между разходите на
обществения доставчик и нормата на възвръщаемост на производителите, заложена в
определените преференциални цени по начин, който изключва възможността от неоснователно
обогатяване на последните.
С оглед на горното, становището на дружеството
производител за едновременно приложение на две преференциални ценови категории
за календарната година, съответно при работа на електрическата централа до и
над 2250 ефективни часове, е неоснователно. Същото не кореспондира с
горепосочената цел на ЗЕВИ. Този извод е съобразен освен с посочените мотиви
към законопроекта за изменение на ЗЕВИ и със самата разпоредба на чл.31 ал.5
ЗЕВИ, според която както беше посочено, обществения доставчик изкупува
произведената електрическа енергия от ВЕИ по:
1.по преференциална цена за
количествата ел.енергия до размера на
нетното специфично производство на ел.енергия..
2. по цена за излишък на
балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи производството по т.1. Видно е, че разпоредбата е ясна-съобразно
т.1.7 от СП-1/2015год.-Нетното специфично производство на ел.енергия, по което
са определени преференциалните цени в Решение № Ц-10/30.03.2011год. на КЕВР е
2000 КВ/ч при определена цена от 188,29лв.МВ/ч за централи работещи до
2250часа. Видно е, от СП-1/2015год., че за всеки вид производител на енергия от
ВЕИ, определен конкретен размер на НСП,
т.е. не може производител на ел.енергия, да има повече от един определен размер
на НСП.
Следователо,
нетното специфично производство за процесната ВяЕЦ като ценообразуващ елемент е
2000 kWh.
Направените изводи са съобразени и с изложение съображения в
Определение № 375/14.06.2018год. на ІІ т.о. по т.д. № 569/2018год. и
Определение № 643/16.11. 2018год. на ІІ т.о. по т.д. № 1454/2018год. на
ВКС.
С оглед на гореизложеното по преференциални цени от
188,29лв. подлежи на изкупуване тази
произведена ел.енергия от централата на ищеца, до достигане НСП от
2 000КВ/ч. Не е спорно, че централата е достигнала НСП през м.09.15г., поради което и произведената
ел.енергия до достигане на НСП следва да се изкупи по преференциална цена от
188,29лв.МВ/ч, а останалото произведено количество за същия месец подлежи на
изкупуване по цени за излишък на балансирания пазар,
съобразно чл.31 ал.5 ЗЕВИ. Този извод е в съответствие с разпоредби на чл.31,
ал.5 от ЗЕВИ и Решение № СП-5/28.03.19г. на КЕВР относно прилагането на
посочената разпоредба към централата на ищеца.
Относно
оплакването във въззивната жалба, за допуснати процесуални нарушения,
изразяващи се в отказ на съда да спре процеса, до приключване на
административния процес по обжалване на Решение № СП-5/28.03.19г. на КЕВР,
както и неупражняване на инцидентен съдебен контрол на Решение
СП-5:28.03.2019год. на основание чл.17 ал.2 ГПК: Оплакванията са неоснователни.
Изрично, в ТР № 2/19.11.2014год. на ВКС по т.д. № 2/2014год. на ОСГТК, се
посочва, че висящото гражданско дело, спорът по което е пряко свързан с
приложението на подзаконов административен акт, не е обусловено от решението по
административното дело, образувано по оспорване на същия акт с искане да бъде
обявен за нищожен, или отменен. В
посоченото ТР са уредени и последиците , когато отмяната на ИАА е настъпила
след приложението на административния акт.
Предвид изложеното, съдът не е допуснал твърдяните процесуални
нарушения, като не е взел в предвид производството по обжалване на Решение №
СП-5/28.03.19год. на КЕВР. В подкрепа на този извод е и придаденото на акта
предварително изпълнение- съобразно чл.13 ал.9 ЗЕ. Относно оплакването за неупражнен от съда
инцидентен съдебен контрол: Следва да се отбележи, че в процеса съда не е бил
сезиран от ищеца с изрично искане за
произнасяне в посочения смисъл. А за съда не съществува самостоятелно
задължение за провеждане на инзцидентен контрол за законосъобразност на
индивидуален административен акт. Още повоче, че както се посочи по-горе изрично,
в ТР № 2/19.11.2014год. на ВКС по т.д. № 2/2014год. на ОСГТК, се посочват
последиците за висящото гражданско дело, спорът по което е пряко свързан с
приложението на подзаконов административен акт, при неговата отмяна. Предвид
изложеното, наведените оплаквания за допуснати процесуални нарушения са
неоснователни.
За
това, цитираното Решение № СП-5/28.03.19год. на КЕВР, действието на което
обхваща и процесния период, е произвело своето действие между страните. Респективно
има обвързващ характер между страните и определеното с решението НСП от
2000КВ/ч, въз основа на което е определена преференциална цена за ВЯЕЦ,
работещи до 2250часа по т.8 от Решение № Ц-10/30.03.2011год. на КЕВР за
централата на ищеца. Следователно, с решението е определено и преференциалното
количество ел.енергия, която следва да бъде изкупено от централата на
ответника, на цената, определена в т.8 от Решение № Ц-10/2011год. С други думи, произведената ел.енергия до достигане на НСП следва да се изкупи по
преференциална цена от 188,29лв.МВ/ч, а останалото произведено количество за
същия месец подлежи на изкупуване по цени за излишък на балансирания
пазар, съобразно чл.31 ал.5 ЗЕВИ.
Между
страните няма спор, че ответникът е заплатил количествата ел.енергия,
надхвърлящи НСП, за процесния период по цена за излишък, нито е налице спор
относно размера на дължимата цена за излишък.
С
оглед на горното, настоящият съдебен състав намира, че произведената от
ищцовото дружество електрическа енергия за м. септември 2015 г. е надлежно
заплатена, като
производителят е получил гарантираната му от закона
преференция на енергийния пазар. Предвид гореизложеното, първоинстанционното
решение се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено, като на
основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите на окръжния съд, които споделя.
Относно
постъпилата от КЕЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1 ЕООД– гр. София частна жалба срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК
Определение №4149 от 119.11.20119год., с което е уважено исканаето на ответника
за присъждане на разноски, направени по ч.т.д. № 440/2019год. на ВАпС в размер
на 2 067лв. Частната жалба е неоснователна. В съдебно заседание ответникът
е направил искане за присъждане на разноските, направени във връзка с
производството по ч.т.д. № 440/19год. на ВАпС, образувано по жалба на ответника
срещу определение по т.д. № 795/2018год. за спиране на производствот по делото.
Съответно, след уважаване на жалбата, определението за спиране е било отменено.
Следва да се отбележи, че относно постановеното определение от въззивния съд,
разпоредбата на чл.81 ГПК е неприложима. Дължимите разноски по частната жалба
следва да се съобразяват от съда, при присъждане
на направените разноски в процеса-с оглед основателността на иска. За това,
правилно искането е разгледано по реда на чл.248 ГПК, като следва да се
отбележи, че в посочения смисъл е и непротиворечивата съдебна практика, както и
задължителната такава-т.5 от ТР№6/6.11.2013год. на ВКС, по т.д. №6/2012год. на
ОСГТК. Следва да се отбележи, че за разлика от становището на въззивника, е
представен списък с разноските и за това производство, представени са
релевантни доказателства за тяхното извършване. Освен това, същите са присъдени
в минимален размер, поради което и възражението за прекомерност следва да се
остави без уважение. Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна и
следва да се остави без уважение. По
разноските за ностоящето производство: Съобразно
изхода от спора разноски се дължат на въззиваемото дружество. Същото претендира
заплащането на адвокатско възнаграждение. С оглед на горното, в полза на
„Енерго- Про Продажби“ АД следва да се присъди сумата в размер на 6 132
лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред настоящата инстанция, съобразно представен списък по чл.
80 от ГПК и доказателства за направата им, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 826 от 01.10.2019 г. и определение
по чл.248 ГПК № 4149/19.11.2019год., постановени по т. д. № 795/2018 г.
по описа на Варненския окръжен съд.
OСЪЖДА ОСЪЖДА КЕЙ ЕНД ЕС
ЕНЕРДЖИ 1 ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Триадица, ул.
Твърдишки проход №23, ет.3, оф.10-11, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н
Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.Владислав Варненчик № 258, сумата от 6132лв. /шест хиляди сто тридесет и два
лева/, представляваща направените по делото разноски за въззивната инстанция,
на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, ул. Триадица №8, в
качеството на трето лице помагач на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, на основание чл. 220 във вр. с чл.219,
ал.1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд
на РБ на основание чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.