№ 820
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20221100100767 по описа за 2022 година
Ищцaта Т. К. К. с ЕГН ********** твърди в исковата молба, че е
претърпяла подробно индивидуализирани в обстоятелствената част на
молбата неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 25.09.2021 г. около 6:00
часа в гр. София на кръстовището между ул. „Левски Вековен“ и бул. „И.
Вазов“, вследствие на виновното поведение на Б.М. И. при управлението на
лек автомобил с *******. Излага подробни твърдения за физическото си
състояние и проведените медицински манипулации. Поддържа, че към датата
на предявяване на исковата молба, продължава да е хоспитализирана, за
провеждане на задължителна физиотерапия, рехабилитация и грижа за
оперативната рана, с увредено общо състояние и продължаващи интервенции
и манипулации. Физическите наранявания, претъпените оперативни действия
и продължителния престой в болничното заведение, с неясна прогноза
относно възстановяването, липсата на възможност да стъпва на краката си,
сама да ползва патерица или друго средство за самостоятелно придвижване и
обслужване, са довели до психически страдания и необходимост от
консултации с психолог. Грижите за ищцата са поети от нейните роднини.
Поддържа, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника – ЗК „Л.И.“ АД. Заявява, че в
качеството си на пострадало лице на 29.11.2021г., е предявила извънсъдебна
1
претенция пред застрахователя, но такава не е изплатена, поради което
предявява обектвивно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ, както следва: за сумата 300 000 лв., съставляваща обезщетение за
неимуществените вреди от процесното ПТП и за сумата от 29 607.83 лева
имуществени вреди – разходи за лечение.
С определение от открито съдебно заседание, проведено на 20.01.2023г.,
е допуснато увеличение на размера на претенцията за обезщетение за
неимуществени вреди – от 300 000 на 400 000 лв.
Ищцата претендира върху обезщетенията за имуществени и
неимуществени вреди да бъде присъдена законна лихва, както следва - на осн.
чл.429, ал.3 от КЗ вр. с чл 86. от ЗЗД - считано от 29.11.2021г. – датата на
сезирането на ответника с извънсъдебна претенция и на осн. чл.497, ал.1, т.1
вр. чл.86 ЗЗД – върху сбора от главницата и законната лихва по чл.429, ал.3
от КЗ – от датата, на която за изтекли 15 работни дни, съгласно чл.497, ал.1,
т.1 от КЗ или от 20.12.2021г.
В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът подава писмен
отговор, в който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.
Оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба и наличието на вина у
застрахования при него водач. Оспорва настъпилите у ищцата
неимуществени вреди и причинната им връзка с ПТП. Релевира евентуално
възраЖ.е за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата ищца,
поради пътуване без поставен предпазен колан. Оспорва претенцията за
неимуществени вреди по размер, като я счита за несъобразена с принципа за
справедливостта. Оспорва претенцията за лихва с твърдението, че не е
изпадал в забава.
В допълнителна искова молба ищцата поддържа първоначалната, а в
допълнителния отговор ответникът поддържа възраЖ.ята си.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от фактическа страна
следното:
За установяване механизма на процесното ПТП по делото са приети
писмени доказателства, изслушано е заключение на комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, и е проведен разпит на
свидетел.
2
При разпита в съдебно заседание свидетелят Т. И. заявява, че е участвал
в процесното ПТП, настъпило в кв. „Герена“ през 2021г., към 6-7 сутринта.
Времето било сухо, видимостта – по здрач. Свидетелят пътувал в бус
„Мерцедес Спринтер“, на пътническото място до водача, който е негов брат.
Движели се в посока кв. „Малашевци“. Подминали първото кръстовище след
стадион „Георги Аспарухов“ и на второто кръстовище спрели. Отдясно имало
храсти. Уличното осветление било включено, а светофарната уредба работела
в режим „мигащо жълто“. Братът на свидетеля потеглил леко, със скорост не
повече от 5 км/ч, но щом навлязъл в кръстовището, отдясно ги ударило такси,
което се движело в най-лявата лента за неговата посока на двиЖ.е. Ударът се
осъществил от дясната страна на буса, а за таксито бил челен, леко вдясно.
Отворила се въздушната възглавници в буса от страната на водача. След
удара свидетелят и водачът слезли, и двамата не можели да дишат - водачът
от удара на въздушната възглавница, а свидетелят – т.к. поел целия удар и от
неговата страна нямало въздушна възглавница. Обадили се на тел.112, дошла
пожарна кола. Свидетелят отишъл до таксито, и водачът и пътникът били в
съзнание, но и двамата били в кръв. Пътничката не можела да слезе, не
можела да се движи. Викала „помощ“ и от болка. Не може да каже дали
пътничката е била с поставен предпазен колан, бил в шок и времето било
сумрачно. Предницата на таксито била смазана, не помни дали са били
отворени въздушните възглавници. Не може да уточни дали от улицата, от
която е навлязъл в кръстовището управлявания от брат му автомобил, е имало
знак за пресичане на път с предимство.
След събиране на гласните доказателства и след запознаване с приетите
по делото писмени доказателства /подробно обсъдени от вещото лице, поради
което съдът не ги обсъжда отделно/, е изслушано заключението на КСМАТЕ,
в което е посочен следният механизъм на процесното ПТП:
На 25.09.2021 г. около 06:00 часа в гр. София по бул. „Владимир Вазов“
от квартал Враждебна към центъра и към кръстовището с ул. „Левски
Вековен“ и ул. „Васил Кънчев“ вероятно в най-лявата пътна се е движил лек
автомобил „Киа Черато“ с peг. № *******, управляван от И. М. със скорост
около 61-62 км/ч. Платното за двиЖ.е е суха асфалтова настилка. На този ден
слънцето е изгряло в 7,18 часа. Развиделяването е с продължителност около
35 мин, от което следва, че ПТП е настъпило в тъмните часове на
3
денонощието при видимост на улични лампи, която най-вероятно е била
добра. ДвиЖ.ето в процесното кръстовище на бул. „Владимир Вазов“ с ул.
„Левски Велики“ и ул. „Васил Кънчев“ е регулирано със светофарна уредба,
която е била в режим на жълта мигаща светлина и с пътни знаци, които
определят бул. „Вл. Вазов“ като улица с предимство.
В същото време отляво по напречната улица „Левски Вековен“ в посока
от ул. „Тодорини кули” към ул. „Резбарска” в средната пътна лента се е
движил т.а. Мерцедес 315 ЦДИ Спринтер с peг. № *******, управляван от
водача Б. М. И. със скорост 31 -32 км/ч. За т.а. Мерцедес преди кръстовището
е поставен пътен знак Б1-Пропусни движещите се по пътя с предимство. По
неустановени конкретни причини водачът на т.а. Мерцедес не е спрял на
стоп-линията си и не се е съобразил с пътния знак Б1, а е навлязъл в
кръстовището и по-конкретно в платното за двиЖ.е на бул. „Вл. Вазов“,
което е за двиЖ.е към центъра на София. В този момент на пресичане на стоп-
линията от т.а. Мерцедес, л.а. „Киа Черато“ се е намирал на около 15 м. преди
мястото на удара и при опасна зона за спиране 43,5 м. при скорост 62 км/ч и
опасна зона 32 м. с допустима скорост 50 км/ч, поради което водачът му не е
имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и не е могьл да
предотврати удара и ПТП. Водачът на т.а. Мерцедес към този момент също не
е имал техническа възможност да спре и не е могъл да предотврати ПТП.
Поради тази причина л.а. Киа Черато е ударил челно с предната си лява
част, предната част на дясната страна на т.а. Мерцедес Спринтер. След удара
л.а. Киа Черато с остатъчна изходяща скорост 30,6 км/ч. е продължил напред
и със силно отклоняване Н.сно, като се е спрял пред разделителния остров на
ул. „Васил Кънчев“, а т.а. Мерцедес Спринтер е продължил също в
първоначалната си посока, с почти първоначалната си скорост 33 км/ч, но с
отклонение наляво и се е спрял в мястото, където е намерен. Причината за
създаване на опасността и настъпване на произшествието е в субективните
действия на водача на т.а. Мерцедес Спринтер, който не се е съобразил с
наличието на пътен знак Б1 и не е спрял автомобила си пред стоп-линията му,
за да се огледа и да пропусне л.а. Киа Черато, най-вероятно поради ранния
час, ниска интензивност на двиЖ.ето и неправилна преценка на пътната
ситуация.
Като обсъди заедно и поотделно всички събрани доказателства за
4
механизма на ПТП, съдът намира, че заключението на КСМАТЕ относно
механизма на ПТП е пълно и обективно, подкрепя се от останалите събрани
по делото доказателства и не е оспорено от страните. Ето защо, съдът го
кредитира изцяло и приема, че механизмът на настъпване на ПТП е описаният
в заключението. В тази връзка, съдът не кредитира показанията на свидетеля
И. относно спирането на товарния автомобил преди навлизането в
кръстовището, предвид близката родствена връзка на свидетеля с водача.
Следва да се има предвид, че дори и да се приеме за установено, че товарният
автомобил действително е спрял преди кръстовището, това не обяснява
безпричинното му навлизане на пътя и отнемането на предимството на лек
автомобил Киа Черато.
От неоспорения констативен протокол за ПТП се установява, че ищцата
е била пътничка в лекия автомобил Киа Черато. От процесното ПТП ищцата е
получил следните травматични увреждания:
Травма на опорно-двигателния апарат състояща се от: Счупване на таза-
закрито счупване на задната стена на гаванковидната ямка вляво/ацетабулум/;
Луксация на лява тазобедрена става; Счупване на лявата бедрена кост в
областта на големия израстък/трохантер/; Инфекция/остеомиелит/ в
оперативната зона на таза като усложнение от фрактурите; Трифрагментно
счупване на горния край на дясна раменна кост/хумерус/ с раздробяване на
метафизата.
Описаните травматични увреждания при ищцата са били сложни по
вид и трудни за лечение. Счупванията са нестабилни и изискват оперативна
лечение. Комбинацията от едновременното наличие на две фрактури,
локализирани проксимално (над) и дистално (под) дадена става я
характеризира като т.нар. „плаваща“ става (boating joint). В случая наличието
на фрактура на задната стена на ацетабулума (проксимално) и
пертрохантерната фрактура (дистално) води до възникването на „плаваща“
тазобедрена става, което от своя страна е индикация за оперативно лечение и
на двете счупвания. Механизмът на получаване на задните луксации на
ацетабулума е индиректен, известен като травма от арматурното табло -
dashboard injury. Тази увреда показва категорично, че пострадалата е пътувала
на предна седалка, като пасажер.
По своя вид и тежест получените от ищцата травматични увреждания
5
имат следната медико-биологична характеристика: Травмата в областта на
таза състоящо се от счупване на задната стена на лявата гаванковидна
ямка/ацетабулум/ закрито, луксацията на лява тазобедрена става и счупването
на големия израстък на лявата бедрена кост/трохантер/ е реализирала медико-
биологичния критерий „трайно затруднение на двиЖ.ето на левия долен
крайник за период по-дълъг от тридесет дни“. Счупването на
горния/проксимален/край на дясната раменна кост/хумерус/ е реализирала
медико-биологичния признак „трайно затруднение на двиЖ.ето на десния
горен крайник за период по-дълъг от тридест дни“.
След инцидента с екип на Център за спешна медицинска помощ Т. К. К.
е транспортирана до спешно отделение на УМБАЛ „Царица Йоанна ИСУЛ”.
След преглед, консултации с различни специалисти и образни изследвания са
установени описаните травматични увреждания и ищцата е постъпила на
лечение в клиниката по ортопедия и травматология. При постъпване се
оплаквала от болки в лява тазобедрена става и дясно рамо. От локалния
статус са установени-палпаторна болка по
предната повърхност на лява тазобедрена става с невъзможност за
извършване на активни двиЖ.я. Левият долен крайник е скъсен с около 4 см.
и ротиран външно. В областта на дясна раменна става наличие на оток,
хематом, палпаторна болка, костни крепитации, невъзможност за активни
двиЖ.я.
Ишцата е с придружаващо заболяване неинсулинозависим захарен
диабет. Поради настъпилото влошаване на общото състояние е била
преведена в КАИЛ /Клиника анестезиология и интензивно лечение/ на
болницата. С лош контрол на кръвна захарглюкоза 20,5 ммол/норма до 6,2
ммол/, данни за развитие на остра бъбречна недостатъчност - повишаване на
уреята и Креатинина. Консултирана с ендокринолог и кардиолог. Установена
ниска сатурация /кислородно насищане/ на кръвта на атмосферен въздух и
поставена на неинвазивна изкуствена вентилация с подаване на кислород с
маска. Поставен уретрален катетър, включена инфузия на инсулин на
перфузор поради високи стойности на кръвната захар. В следвашите дни
настъпило подобрение - спрян инсулина на перфузор и поставен в бА. с
глюкозни разтвори.
След стабилизиране на състоянието й лечението продължило в
6
клиниката по ортопедия и травматология. На клинично обсъждане в
клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Царица Йоанна-Исул”
са разгледани възможните варианти за оперативно лечение. Левият долен
крайник е бил поставен на директна скелетна екстензия, дясната ръка
имобилизирана с митела. В клиниката оперативно лечение на установените
счупвания не е извършено.
След консултация с проф.Д.Е. на 29.09.2021г. ищцатае преведена за
оперативно лечение на счупванията в УМБАЛСМ ”Н.И.Пирогов”, 1-ва
травматологична клиника. След нови кръвни изследвания и предоперативна
подготовка в клиниката са проведени следните операции за установените
травматични увреждания:
KP № 217.2 Оперативни процедури с много голям обем и сложност на
таза,тазобедрената и коленна става;
Оперативен протокол № 19426 от 04.10.2021г.:открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация на фемур/бедро/.Фрактура луксация на
лява тазобедрена става и дислоцирана фрактура на ляв фемур/бедрена
кост/;
КП № 220.1 Оперативни процедури в областта на раменния пояс и
горния крайник с голям обем и сложност;
Оперативен протокол № 1277 от 14.10.2021г. Открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация хумерус/раменна кост/.
Лечебният и възстановителен периоди при нормално протичане на
оздравителния процес за счупването на задната стена на лявата гаванковидна
ямка /ацетабулум/, луксацията на лява тазобедрена става и счупването на
големия израстък /трохантер/ на лява бедрена кост е в рамките на една година.
Установената инфекция в областта на счупванията е предпоставка за
удължаване на оздравителния процес. При поредното приемане в 1-ва
клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛСМ ”Н.И.Пирогов” на
30.05.2022г. са свалени имплантите от лявата бедрена кост и е установено, че
инфекцията персистира. При тези обстоятелства на този този етап не може да
се прогнозира колко ще продължи възстановяването на ищцата и какъв ще
бъде крайния резултат.
Лечебният и възстановителен периоди за счупването на проксилната
част на дясна раменна кост /хумерус/ е в границите на три месеца.
7
Имплантите подлежат на отстраняване, фрактурата е зараснала.
Горното се установява от заключението на съдебномедицинската
експертиза на вещите лица д-р М. /съдебна медицина/ и д-р П.
/неврохирургия/ и приетите и неоспорени медицински документи, подробно
обсъдени от вещите лица, поради което съдът не ги обсъжда отделно. Вещите
лица още сочат, че при проведения преглед за целите на експертизата са
установили, че ищцата е на седяща количка, постоянно е на памперси,
невъзможна е самостоятелна походка. Съобщава за постоянни болки в лявата
половина на таза - лява тазобедрена става. Липсват двиЖ.я в лява тазобедрена
става - не може да сгъне крака, не може да го ротира, не може да го отвежда и
привежда. Силно ограничени са двиЖ.ята и в лява коленна става - сгъване и
разгъване. Вещите лица изразяват становище, че на този етап при
персистиране на инфекцията в лявата половина на таза не може да се
прогнозира какъв ще бъде крайният резултат от лечението. По отношение
счупването на проксималната част на дясна раменна кост /хумерус/ ищцата
съобщява за болки в ръката главно при двиЖ.е. Налице са ограничени и
болезнени двиЖ.я в дясна раменна става - отвеждане ръката встрани,
повдигане над главата. Най-вероятно тези ограничения ще имат траен
характер.
При проведения преглед в областта на дясно раменна кост се установява
добре зараснал оперативен цикатрикс с дължина 15см., втори оперативен
цикатрикс по външната страна започващ от глутеалната област и достигащ до
страничната част на ляво бедро с дължина около 40см. В момента на прегледа
има превръзка и дренаж.
Ищцата е търпяла болки и страдания непосредствено след инцидента,
както и след оперативните интервенции, когато са били най-интензивни. Тя е
чувствала болки и при провежданата рехабилитация. При личния преглед
съобщава за постоянни болки в лява тазобедрена става, а в дясна раменна
става основно при двиЖ.е. До момента на изготвяне заключението на
експертизата - девет месеца след инцидента, тя е зависима от чужда помощ за
дейностите от ежедневието.
Извън вече посочените оперативни интервенции, извършени
непосредствено след инцидента и описани по-горе, ищцата е претърпяла и
триетапна операция за установената инфекция в областта на ляво бедро:
8
Оперативен протокол № 19811 от 29.11.2021г. - Фасциотомия.
Поставени два броя марли напоени с хибитан. Взет материал за
микробиологично изследване;
Оперативен протокол № 19819 от 01.12.2021 г. - Ексцизия на лезии на
друга мека тъкан. Поставени антибиотични перли Vancogenx с цел -
овладяване на инфекцията;
Оперативен протокол № 19863 от 08.12.2021г. - Ексцизия на друга мека
тъкан. Извадени са перлите. Поставени са нови антибиотични перли с
антибиотичен цимент Vancogenx /7 и 8 перли/ с цел овладяване на
инфекцията.
Разходите, за които към исковата молба са прилоЖ. подробно описани в
заключението на вещите лица разходооправдателни документи, са извършени
във връзка с лечението на пострадалата – за закупуване на метални
остеосинтези, памперси, лекарства и пр.
КСМЕ е пълна и компетентно изготвена, неоспорена от страните,
поради което съдът я кредитира изцяло.
По делото е изслушано заключението на КСМЕ, изготвено от вещи лица
д-р В., ендокринолог и д-р Б., ортопед – травматолог. Като са обсъдили
подробно представените по делото медицински документи, вкл.
допълнително представените и приети по делото такива от ищцовата страна,
вещите лица дават следното закалючение:
Вещото лице – ортопед пояснява, че по време на постоперативния
период от раната на извършената операция на лявата тазобедрена става е
започнала гнойна секреция, която в последствие е обхванала и горната част
на бедрената кост. Тази инфекция е довела на ищцата крайно тежко
усложнение - „остеомиелит“ с изтичане на гнойна колекция през фистулни
отвори. От този момент ищцата е била оперирана многократно за получения
остеомиелит като са били извършени операции на дати : 29.11.2021г.,
01.12.2021г., на 08.12.2021г., 13.12.2021г., на 24.01.2022г. – тоест към датата
на изготвяне на експертното заключение, извън вече посочените по горе три,
са били извършени още две – или общо пет, оперативни интервенции, за
лечение на посоченото състояние. Извършени са били: дебришдман
(кюретаж) на гнойното огнище и премахване на мъртвите тъкани от гнойното
огнище. Проведено е мащабно антибиотично лечение с инфузии с антибиотик
9
Клиндамицин и други по вид широкоспектърни антибиотици - след
извършени антибиограми. Поддържани са дренажи, лаважи, екстракции. След
изписването от болницата ищцата е продължила лечението си амбулаторно с
назначени контролни прегледи, превръзки през ден, антибиотично лечение с
Клиндамицин, антикоагулантно, антидиабетично и обезболяващо лечение.
На прегледа, извършен от вещите лица, при ищцата К. се констатира
видимо скъсяване на левия крак около 4 см. Налице е голям постоперативен
белег с дължина 27см., започващ от лявата седалищна област и стигащ до
външната страна на лявото бедро. Бедрото е в състояние на хипотрофия. В
зоната на 7-8см. под лявата тазобедрена става има други 3 бр. белези с
разрезни сечения върху тях, където са били фистулните отвори на развилия се
възпалителен процес. Фистулите в момента са без секреция и са зараснали.
Ищцата приема и сега антибиотично лечение с Клиндамицин. Към момента
ищцата не може да извършва активни двиЖ.я в лявата тазобедрена става и
левия крак като цяло. При пасивни двиЖ.я съобщава за силни болки в
ставата. Лявата колянна става е също болезнена и не е възможно да извършва
двиЖ.я, но нормалният обем бързо може да се постигне, след провеждане на
активна рехабилитация. Счупената лява бедрена кост е зараснала само
отчасти, а на рентгеновото изследване се вижда гнездо на остеомиелит в
процес на развитие в горната и част.
Оперативната рана и счупената дясна раменна кост са зараснали.
Металната плака и винтовете все още не са отстранени. При изследването е
установено ограничение на двиЖ.ята на ставата. Към момента ищцата
провежда рехабилитация на дясната раменна става, но резултатите все още не
са надеждни за самостоятелно обслужване.
Ендокринологът сочи, че Захарен диабет тип 2 е установен при ищцата
в ИСУЛ на 20.10.2016 г. Кръвната захар е снижена с инсулин и влИ.ия, след
което е преминала на перорално лечение - Глюкофаж и Комбоглайс. Дадени
указания за стриктен диетичен режим и проследяване на антитела за
изключване на 1-ви тип захарен диабет. След това е продължила с терапия с
Трулисити по схема подкожно, а впоследствие Неоглим, Метфогама и
предстои Рибеузусперорална терапия ново поколение с цел и намаляване на
теглото. Към проведеното лечение за захарния диабет е и терапията с АЛЦ,
проведено в очна клиника - епикриза от 25.11.2022г. поради установени
10
разкъсвания на ретината на дясно око без отлепване - ретинална хеморагия на
дясно око.
Д-р В. обяснява, че по - високите кръвни захари - над 10м.мол-а са
причина винаги да се отлага планово оперативно лечение до постигане на
компенсация. При захарен диабет тип 2 има намален имунен толеранс и при
оперативно лечение винаги се прецизира кръвно-захарния профил /КЗП/ и
при нужда се провеждат ежедневни консултации с ендокринолог преди и
след оперативното лечение, и съответно - при изписването. Но в същото
време при тежки усложнения - в случая – остеомиелит, се установяват високи
захари, които адекватно се контролират според алгоритъма на поведение, а
именно КЗП и най-често инсулиново лечение.
При изслушването в о.с.з., проведено на 20.01.2023г. вещите лица
категорично заявяват, че констатираният при ищцата остеомиелит е резултат
на костни фрагменти от разбитата при удара тазобедрена ямка, които не се
кръвоснабдяват и започват да се разлагат, при което причиняват
възпалителен процес. Последният няма причинна връзка с придружаващия
диабет. Състоянието може да се констатира и при пациенти без подобно
придружаващо заболяване.
Предвид настъпилите тежки посттравматични и инфекциозни пораЖ.я в
областта на лявата тазобедрена ямка на таза, главата и шийката на лявата
бедрена кост, единствено възможно ортопедично лечение за в бъдеще е
оперативната подмяна на ставата с ендопротеза с дълго стебло, за да бъде
коригирано скъсяването на левия крак и възстановяване на обема и силата на
двиЖ.е на ставата. Тази операция трябва да се извърши, когато е окончателно
затихнал инфекциозния процес. Това според вещото лице д-р Б. може да
стане не по рано от 6 месеца считано от деня на последния медицински
преглед - 22.12.2022г. През този период ищцата К. трябва да провежда
антикоагулантно, антибиотично лечение съобразно резултатите от
антибиограмата и лечение за поддържане на възможно най - ниски стойностти
на кръвната захар. Трябва да провежда усилена рехабилитация особено на
дясната раменна става, поради образуваната контрактура в ставата и от там
ограничените двиЖ.я в нея.
Констатираната при ищцата остеопоротичната костна структура на
колянната става е причинена от продължителпата имобилизация на двиЖ.ята
11
гръбначния стьлб и крайниците по време на продължителното лечение, по-
конкретно - дългото обездвижване на ставите в близост до фрактурите. С
възстановяване на активните двиЖ.я, тази остопороза ще отзвучи и при ново
рентгеново изследване, вещото лице прогнозира, че ще се установи вече една
нормална костна структура.
При ищцата има рентгенови данни за начеващи дегенеративни
образования - т.н. „омартроза“ на дясната раменна става. Причините при нея
са чисто двигателни - поради получената фрактура в близост до раменната
става и продължителното му обездвижване. При последните прегледи на
ищцата затова е дадена насока за усилване на рехабилитацията, тъй като
двиЖ.ето премахва настъпилите промени в костната структура, в хрущялите
и води до възстановяване на обема и силата на двиЖ.я на ставата.
Ето защо, бъдещата прогноза на ищцата по отнощение на фрактурата на
дясната раменна кост е добра. Постепенно, след усилена рехабилитация, тя
ще възстанови почти до норма двиЖ.ята на десния горен крайник. Що се
касае за тежката фрактура на дясната бедрена кост и последвалото гнойно
усложнение на лявата тазобедрена става, прогнозата е „съмнителна“, поради
установения при ищцата диабет и становището на вещите лица, че много
често в практиката при диабетици гнойният процес може да „пламне“ отново
след време, което от своя страна може да доведе до разширяване на
пораЖ.ята на лявата бедрена кост, а с това да се опорочи възможността за
ендопротезиране на ставата със специално изготвена ендопротеза с дълго
стебло. Към момента на изготвяне на заключението обаче гнойният процес в
лявата тазобедрена става изглежда затихнал, раната е суха, без отделяне на
секреция от фистулните отвори, което дава надежда за осъществуване на
ендопротезиране. Дори и при най-оптимистичните прогнози обаче, в
заключението на КСМЕ е посочено, че ищцата следва да бъде
освидетелствана от ТЕЛК и към момента тя ще получи около 90 или 100%
трайна инвалидност но за определен срок, а след успешно ендопротезиране и
възвръшане на част от двиЖ.ята на левия крак, на ищцата с висока степен на
вероятност ще бъде определена около 50% трайна загуба на
работоспособност - пожизнено, както обичайно се процедира при всички
ендопротезирани пациенти.
Заключението е компетентно изготвено, подробно и в пълнота отговаря
12
на поставените въпроси, същото не е оспорено от страните и не се
опровергава от останалите събрани доказателства по делото, поради което
съдът го кредитира изцяло.
За установяване на конкретните неимуществени вреди, претърпени от
ищцата, по делото е проведен разпит на свидетелите Н. П. – майка на
ищцата и Е. П., и е изслушано заключението на комплекса съдебно –
психиатрична и психологична експертиза.
При разпита в съдебно заседание майката на ищцата заявява, че за
инцидента научила от Т., която й се обадила по телефона и й съобщила, че се
намира в ИСУЛ. Когато майка й стигнала в болницата, гледката била
„страшна“ – ищцата пищяла от болки, на крака й имало екстензия, не можела
да мърда, а главата й била в кръв. Получила бъбречна недостатъчност и
лежала в реанимация. След това я преместили в „Пирогов“, където й
направили операции. През цялото време Т. била много зле – лежала само по
гръб, не можела да става и въобще да се движи, защото при опит за двиЖ.е на
здравите си крайници, изпитвала неистови болки. Получавала паник атаки, не
била никак добре с нервите. Инцидентът я променил много. Преди била
жизнено момиче, работела личен асистент на брат си, който е с ДЦП, водела
го на терапии. Сега не може вече да се грижи за него, нито за себе си. Не
става от инвалидната количка, за всяко нещо се моли на близките си да й го
подадат. Спряла да се усмихва, изчезнал блясъкът в очите й, не била същия
човек. Провеждала терапии с психолог онлайн.
Свидетелят П. заявява, че познава Т. от 8-10 години. След инцидента я
видял за първи път след много време – над 6 месеца по-късно. Отишъл да я
посети вкъщи в промеждутъка между престоите й в болници за лечение и
рехабилитации. През цялото време Т. била много натъжена и в сълзи. Почти
не разговаряла, била отслабнала и й личало, че страда. След това я е виждал,
когато се налагало да я транспортират до някъде – помагал на семейството,
т.к. разполага с удобен за возенето на Т. автомобил. Тя продължава да
изпитва силни болки, трудно се качва в автомобила и „не може да седне като
нормален човек“. Изглеждала емоционално разстроена и нямала нищо общо с
преди. Била весело момиче, макар да не й било лесно да гледа брат си, който
е инвалид, но се справяла и била щастлива. А сега вече не се усмихвала и
изглеждала отчаяна.
13
Съдът обсъди показанията на свидетелите и след като извърши
преценката по по чл.172 от ГПК, въпреки възможната заинтересованост на
свидетелката П. от изхода на делото, предвид близката й родствена връзка с
ищцата, съдът кредитира показанията като последователни, непосредствени,
логични и неопровергани от останалите събрани по делото доказателства.
От заключението на комплексната СППЕ, което съдът също кредитира
като компетентно изготвено, пълно и неоспорено от страните, се установява,
че при ищцата е налице изразена тревожност, преобладават психологични
последици, които причиняват емоционален дискомфорт. Непосредствено след
ПТП ищцата е развила острастресова реакция F43.0 Продължителното
въздействие на стресогенните фактори е довело до развитието на тежък
дистрес с висока тревожност, отчаяние, безпокойство. Възникнала е реакция
на дезадаптация, с водещи висока тревожност, безпокойство, кошмарни
сънища, загуба на апетит, пристъпи на плач, страхови изживявания, отчаяние,
флуктуиращи депресивни оплаквания. Експертното изследване установява
данни за умерени разстройства в когнитивните процеси, личностовата и
емоционалната сфери, и социалното функциониране, които са характерни за
капсулираните посттравматични стресови разстройства. Това дава основание
да се приемем, че ищцата страда от F41.3 - Други смесени тревожни
разстройства, със симптоми на посттравматично стресово разстройство и
генерализирано тревожно разстройство.
Преживяното травматично събитие може да доведе до значителни
промени в психиката за дълъг период от време. Продължителността на
симптомите е строго индивидуална. Те могат да продължат седмици, месеци
или дори години и да доведат до трайна личностова промяна. При
провеждането на адекватна медикаментозна терапия в съчетание с
психотерапия и рехабилитация рискът от развитие на тежка личностова
промяна може да бъде минимализиран.
При изслушването в съдебно заседание, вещото лице – психиатър, д-р
А. допълва, че към момента няма данни за трайна личностова промяна,
ищцата провежда консултации с психолог и медикаментозна терапия с
Ремирта и Деанксит.
Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ответника и собственика, респ. водача на процесното
14
МПС, към момента на деликта.
Установява се от писмените доказателства по делото, че на 29.11.2021г.
ищцата е предявила извънсъдебно претенцията си пред застрахователя –
ответник.
С писмо от 30.11.2021г. застрахователят е изисквал допълнителни
документи на осн. чл.106, ал.3 от КЗ.
Няма данни по делото във връзка с претенцията да е определено и
изплатено обезщетение.
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.
Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените
вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне
субективното право по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между деликвента и застрахователя, и на деликт с всичките
кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние
/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка между деянието и вредата, и вина на причинителя.
При процесното ПТП, осъществено по вина на застрахования при
ответника водач, са налице всички посочени по - горе елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане. С поведението си по
навлизане в кръстовището, без да пропусне ППС, движещо се по пътя с
предимство, той е допуснал нарушение на правилата за двиЖ.е по пътищата и
виновно е причинил настъпилите за ищцата неимуществени вреди. Налице е и
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” между деликвента и ответника към момента на
непозволеното увреждане, поради което застрахователят - ответник дължи на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително
причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП.
Претърпените неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в
15
изпитаните болки и страдания от получените при ПТП травматични
увреждания от ищцата, посочени подробно по – горе при излагане на
фактическата страна по казуса.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от
съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от
23.12.1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване с: броя и вида на
причинените телесни увреждания – множество фрактури, наложили
неколкократно оперативно лечение; настъпилото услоЖ.е остеомиелит, което
според заключението на КСМЕ може да бъде лекувано единствено чрез
ендопротезиране, и то само при полоЖ.е, че инфекцията в костта не се
възобнови, което на този етап не е възможно да се прогнозира; силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията, както са
описани по-горе при установяване на спора от фактическа страна и които
продължават и към момента; неудобството от поставените имобилизации и
нуждата от чужда помощ в обслужването, която продължава и към момента –
ищцата ползва инвалиден стол и памперси; общата продължителност на
лечебния и възстановителен период, който продължава и към момента,
търпените от ищцата болки и страдания, които са били интензивни
непосредствени след инцидента и след всяка от извършените й множество
операции; благоприятните прогнози относно възстановяването на колянната
става с възстановяване на двиЖ.ята и на дясната раменна става с подходящи
упражнения и рехабилитация, но и изключително предпазливите прогнози на
вещите лица – медици относно възстановяването на тазобедрената става и
необходимостта от ендопротезиране; младата възраст на ищцата – 35 години
– активна и трудоспособна, в който период лишаването от възможност за
нормален живот и дори обикновени ежедневни дейности като придвижване в
пространството и обслужване без чужда помощ, за продължителен период от
време, съдът намира за изключително травмиращо; установените от
заключението на КСППЕ сериозни промени в психичното състояние на
ищцата, установената депресивна симптоматика, налагаща лечение с
антидепресанти и транквелизатори, както и социално-икономическите
условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент,
възлиза на 160 000 лева. Според съда тази сума е достатъчна да компенсира
търпeните болки и страдания от вредите, причинени от процесното ПТП. За
размера над тази сума предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
16
отхвърлен.
Искът за присъждане на обезщетение за претърпените от ищцата
имуществени вреди е изцяло основателен, с оглед заключението на вещите
лица по КСМЕ, че всички извършени разходи, за които са представени
разходооправдателни документи по делото, са сторени от ищцата за лечение
на причинените й от процесното ПТП травми.
Своевременно инвокираното от ответника възраЖ.е за съпричиняване
на вредоносния резултат от ищцата съдът намира за недоказано. Установява
се от заключението на КСМАТЕ, че автомобилът, в който е пътувала ищцата,
е бил оборудван с обезопасителни колани за всички места, но по делото не са
събрани никакви доказателства, че ищцата е пътувала без правилно поставен
колан. Разпитаният по искане на ответника свидетел не прави никакви
категорични изявления в тази връзка, а вещите лица заявяват, че не може да
се направи извод относно подлежащия на доказване факт само на база
установените травми при ищцата -те могат да настъпят развнозначно като
без, така и със поставен предпазен колан. Ето защо, възраЖ.ето е
неоснователно и недоказано.
По претенцията за лихва:
По действащия КЗ /в сила от 01.01.2016г./, в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка «Гражданска
отговорност» в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва дължимото
от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода
от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя. На осн.чл.493, ал.1, т.5
КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността
на деликвента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и
при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя,
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за
собствената си забава.
Между страните не се спори, че извънсъдебната застрахователна
претенция на ищцата пред ответника е била заявена на 29.11.2021г., като в
указания от закона срок няма данни за извършено плащане.
Липсват други данни за по-ранно уведомяване на застрахователя от
застрахования за настъпването на застрахователното събитите, поради което
съдът приема, че уведомяването е станало с депозирането пред застрахователя
17
на претенцията на ищцата. От този момент на осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
деликвента за дължимата лихва за забава. След изтичане на срока по чл.496,
ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от
застрахователя, той дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава. Следователно, законна лихва
върху определеното обезщетение следва да бъде присъдена от 29.11.2021г. –
датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение.
Искането за присъждане на законна лихва върху общата сума на така
определеното обезщетение и натрупаната върху същото законна лихва по
чл.429, ал.3 от КЗ, за периода от датата, на която изтича срокът от 15 работни
дни по чл.497, ал.1, т.1 – или от 20.12.2021г. до окончателното изплащане,
съдът намира за неоснователно. Съдът намира, че посочената претенция е
формирана при неправилно тълкуване на процеснтаа разпоредба. Както беше
отбелязано по-горе, застрахователят следва да покрие спрямо увреденото
лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице. Ако застрахователят не
изпълни задълЖ.ето си в срока, указан в чл.497 от КЗ, той изпада в забава и
дължи лихва на собствено основание – а не заради забавата на деликвента.
Така се формира общ период на забава, за който се начислява законна лихва,
но само върху стойността на дължимото обезщетение, а не върху неговата
стойност, плюс вече начислената лихва за забава на деликвента. Искането на
ищеца по същество е такова за кумулиране на лихва върху лихва, каквато
идея съдът намира да не е залегнала в посочената законодателна разпоредба.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адв. Т. адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА, съразмерно с
уважената част от иска, а именно сумата от 4 467,42 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника направените от него разноски, съобразно представения списък и
съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно сумата 863,11 лв.
На осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на
СГС държавна такса от 7 584,31 лв. и разноски в размер на 816,50 лв. или
общо 8 400,81 лв.
18
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК “Л.И.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Студентски, бул. *******, да заплати на Т. К. К.,
ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к. „******* ******* сумата от 160 000
лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на причинени телесни
увреждания при ПТП, настъпило на 25.09.2021 г., ведно със законната лихва
върху сумата от 29.11.2021г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уваЖ.я размер от 160 000 лв. до пълния му предявен
размер от 400 000 лева, както и искането за присъждане на законна лихва в
останалата му част.
ОСЪЖДА ЗК “Л.И.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Студентски, бул. *******, да заплати на Т. К. К.,
ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к. „******* ******* сумата от
29 607,83лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди – разходи за лечение на причинени телесни увреждания
при ПТП, настъпило на 25.09.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата
от 29.11.2021г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ искането за
присъждане на законна лихва в останалата му част.
ОСЪЖДА ЗК “Л.И.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Студентски, бул. *******, да заплати на адв. Ж. Т.
от АК - Кюстендил, адрес: гр. София, ул. „*******, офис №6 сумата от
4 467,42 лв. - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Т. К. К., ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к. „*******
******* да заплати на ЗК “Л.И.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Студентски, бул. ******* сумата от 863,11 лв.,
представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА ЗК “Л.И.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Лозенец, бул. „******* да заплати по сметка на
СГС сумата от 8 400,81 лв. - държавна такса и разноски, съразмерно с
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
19
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
20