РЕШЕНИЕ
№ 2655
гр. Бургас, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20222120100954 по описа за 2022 година
Делото е образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД –
гр.Бургас против З. Р. С., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата
дължи на ищцовото дружество сумата от 108.10 лв. – сбор от неплатени задължения за
доставена, отведена и пречистена вода за абонатен № *********, за периода от 19.01.2014
год. до 21.05.2019 год., ведно с мораторна лихва в размер на 25.40 лв., начислена за периода
от 25.05.2019 год. до 16.11.2021 год. и законната лихва върху главницата, начиная от
подаване на заявлението – 18.11.2021 год. до окончателното изплащане на вземането, за
които вземания по ч.гр.д. № ******/ 2021 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
Така предявени, исковете са с правно основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.422 от ГПК.
В съдебно заседание се поддържат от процесуалния представител на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, който ангажира доказателства и претендира
деловодните разноски.
Особеният представител на ответницата поддържа изложеното с отговора
на исковата молба становище за неоснователност на исковете.
Бургаският районен съд, като обсъди наличните по делото доказателства,
намира за установени следните факти, относими към правилното решаване на спора:
Ответницата е собственик на водоснабдения имот, находящ се в гр.Б*,
1
собствеността по отношение на който е придобила на **** год., посредством покупко-
продажба, извършена във формата на нот. акт № *** год. на нотариус с рег. № *******на
НК.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза,
водоснабденият имот представлява двуетажна къща в поземлен имот, получен след
обединяване на парцели с административни адреси на ул.“******. Имотът е захранен с вода
без водомер, даден му е абонатен № ********, а отчитането е ставало на база брой
обитатели - по 5 куб.м. месечно за установен един обитател. Начислените количества са
описани в табличен вид и са съпоставени с издадените от ищцовото дружество 2 бр.
фактури, остойностени на 108.10 лв.
Разпитана по делото, св. С. – отчетник в ищцовото дружество заявява, че
познава имота на ответницата, който е отчитала реално, след справка за броя обитатели.
На съда за известни и решенията на ДКЕВР за утвърждаване цената на
предоставяните от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД услуги, както и действащите
Общи условия за предоставяне на ВиК услуги, обнародвани и одобрени от ДКЕВР.
При така обсъдените доказателства, Бургаският районен съд намира исковете за
основателни.
Между страните е било налице валидно облигационно правоотношение,
възникнало по силата на изрично предвиждане в нормативен акт - Наредба № 4/14.09.2004
год., доколкото е установено, че ответницата е била собственик на водоснабден имот, а
оттам - страна по договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на
територията на ищцовия оператор.
По това облигационно правоотношение „Водоснабдяване и канализация” ЕАД
е изпълнило задължението си и за процесния период е доставило в дома на С. вода, чието
количество възлиза на 40 куб.м. Оттук следва, че ответницата дължи нейната стойност -
108.10 лв.
Последната не е ангажирала доказателства да е заплатила посочената в по-
горния абзац сума, следователно предявеният главен иск е основателен и следва да се
уважи.
Основателността му, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, има за своя закономерна
последица основателност на акцесорния иск – за дължимост на мораторна лихва. На
основание чл.162 от ГПК, съдът определя размера й на 26.95 лв., начислена за периода от
25.05.2019 год. до 16.11.2021 год., което налага уважаването и на този иск за предявения му
размер. Основателен е и искът за законната лихва върху стойността на доставената вода,
начиная от предявяване на иска – 18.11.2021 год. /арг. чл. 422, ал.1 от ГПК/, до
окончателното плащане.
Затова са дължими и разноските, сторени от ищцовото дружество в
производството по ч.гр.д. № *****/ 2021 год., в размер на 75 лв. На основание чл.78, ал.1
от ГПК, на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД се следват деловодни разноски за
2
настоящото производство, чийто размер възлиза на 810 лв., в т.ч. държавна такса, депозит за
особен представител, възнаграждение за вещо лице, депозит за свидетел и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП
вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че З. Р. С. от гр.Б******, ЕГН - **********, дължи на
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в
гр. Б****, представлявано от Г*Т*, сумата от 108.10 лв. – сбор от неплатени задължения за
доставена, отведена и пречистена вода за абонатен № *******, за периода от 19.01.2014 год.
до 21.05.2019 год., ведно с мораторна лихва в размер на 25.40 лв., начислена за периода от
25.05.2019 год. до 16.11.2021 год. и законната лихва върху главницата, начиная от подаване
на заявлението – 18.11.2021 год. до окончателното изплащане на вземането, за които
вземания по ч.гр.д. № ******/ 2021 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА З. Р. С. да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД
деловодни разноски за производството по ч.гр.д. № ******/ 2021 год. на БРС в размер на 75
лв., както и за настоящото производство, в размер на 810 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
3