Р
Е Ш Е
Н И Е
№........
гр.К., ..............2020 год.
В И М Е
Т О Н А Н
А Р О
Д А
К. районен съд, гражданска
колегия в публично заседание на тридесет и първи август, две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря........................Х.К.…….....................................................като
разгледа докладваното от съдията..................................гр.д.№417 по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр. с
чл.415 от ГПК вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че по силата на договор за наем от 27.04.2017г. отдал на ответника за
временно и възмездно ползване недвижим имот, представляващ клетка – 4, 7 и 8 в
сграда №* в гр.К., ул.“К.“ №** срещу месечен наем в размер на *** лв. без ДДС
за съхраняване на промишлени стоки и ремонт на мебели и ВиК услуги. Съгласно
т.4 от договора ответникът като наемател следвало да заплаща уговорения наем до
всяко 20-то число на съответния месец, а съгласно т.8 наемателят се задължавал
да заплаща консумираната за обекта ел.енергия, вода и такса смет до всяко 20-то
число на съответния месец за предходния. Ответникът не платил наемите и
консумативите за ползвания от него под наем недвижим имот за периода м.04.2019
г.- м.11.2019г., вкл., за което били издадени 8 бр. фактури: фактура
№6176/12.11.2019г. на стойност ***лв. с ДДС, №6140/14.10.2019г. – ***лв. с ДДС,
№6102/12.09.2019г. – ***лв. с ДДС, №6066/12.08.2019г. – ***лв. с ДДС,
№6030/11.07.2019г. – ***лв. с ДДС, №5992/10.06.2019г. – *** лв. с ДДС,
№5979/08.05.2019г. – ***лв. с ДДС и фактура №5952/08.05.2019г. на стойност ***лв.
с ДДС. Общата дължима сума за задълженията на ответника възлизали на ***лв. с
ДДС. За дължимите суми подал заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което
образувано ч.гр.№3271/2019г. на РС-К. и издадена заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл.410 от ГПК. В законоустановения срок, длъжникът подал
възражение по чл.414 от ГПК, което обусловило правният интерес от предявяване
на иска. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на „Д.“ ООД сумата от ***лв. с ДДС за неплатени
наеми и консумативи за ползване под наем на обект: клетка – 4, 7 и 8 в сграда
№6 в гр.К., ул.“***.“ №***за периода от 01.04.2019г. до 30.11.2019г., за което
са издадени: фактура №6176/12.11.2019г. – ***лв. с ДДС, от които: наем за
м.11.2019г. – *** лв., изразходвана ел.енергия за м.10.2019г. – *** лв.,
изразходвана вода за м.10.2019г. – ** лв., услуга сметосъбиране за м.10.2019г.
– ** лв., ДДС – ***лв.; фактура №6140/14.10.2019г. – ***лв. с ДДС, от които:
наем за м.10.2019г. – *** лв., изразходвана ел.енергия за м.09.2019г. – ***лв.,
изразходвана вода за м.09.2019г. – 20 лв., услуга сметосъбиране за м.09.2019г.
– ** лв., ДДС – **** лв.; фактура №6102/12.09.2019г. – ***лв. с ДДС, от които:
наем за м.09.2019г. – *** лв., изразходвана ел.енергия за м.08.2019г. – ****
лв., изразходвана вода за м.08.2019г. – ** лв., услуга сметосъбиране за
м.08.2019г. – 10 лв., ДДС – *** лв.;
фактура №6066/12.08.2019г. – *** лв. с ДДС, от които: наем за
м.08.2019г. – *** лв., изразходвана ел.енергия за м.07.2019г. – *** лв.,
изразходвана вода за м.07.2019г. – *** лв., услуга сметосъбиране за м.07.2019г.
– *** лв., ДДС-*** лв.; фактура №6030/11.07.2019г. – *** лв. с ДДС, от които:
наем за м.07.2019г. - *** лв., изразходвана ел.енергия за м.06.2019г. – ***
лв., изразходвана вода за м.06.2019г. – ***0 лв., услуга сметосъбиране за
м.06.2019г. – *** лв., ДДС – 111.14 лв.; фактура №5992/10.06.2019г. – *** лв. с
ДДС, от които: наем за м.07.2019г. – ***
лв., изразходвана ел.енергия за м.05.2019г. – *** лв., изразходвана вода за
м.05.2019г. – ***лв., услуга сметосъбиране за м.05.2019 г. – *** лв., ДДС – ***
лв.; фактура №5979/08.05.2019г. – ***лв. с ДДС, от които: наем за м.04.2019г. –
*** лв., изразходвана ел.енергия за м.03.2019г. – *** лв., услуга сметосъбиране
за м.03.2019г. – *** лв., услуга санитарен възел за м.03.2019г. – *** лв., ДДС
– ***лв.; фактура №5952/08.05.2019г. цялата за *** лв. с ДДС, претендира само
за сумата от ***лв. с ДДС, които са останали неплатени от ответника, като
остатъчната сума представляваща изразходвана за ел.енергия за м.04.2019г. – ***
лв., изразходвана вода за м.04.2019г. – ** лв., услуга сметосъбиране за
м.04.2019г. – *** лв., ДДС – *** лв., ведно със законната лихва върху
главницата ***лв., считано от датата на подаване на заповедното производство в
съда до окончателното изплащане. Претендира съдебни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът не са подал отговор на исковата молба въпреки, че с изпращането на
препис от нея с доказателства му е указано както задължителното съдържание на
отговора, така и за последиците от не подаването му в едномесечния срок.
Редовно призован ответникът не изпраща представител и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
В откритото заседание
ищецът, чрез процесуалния си представил е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, като съобрази и искането на ищеца по чл.238 от ГПК намира, че са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по следните
съображения:
Съгласно
чл.238 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и
не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В чл.239 от ГПК е
посочено, че съдът постановява неприсъствено решение когато: 1. на страните са
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и
неявяването им в съдебно заседание; 2. искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените
възражения и подкрепящите ги доказателства.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, с депозирано
заключение, неоспорено, което съдът възприема. Съгласно заключението процесните
8 бр. фактури №6176/12.11.2019 г., №6140/14.10.2019 г., №6102/12.09.2019 г.,
№6066/12.08.2019 г., №6030/11.07.2019 г., №5992/10.06.2019 г., №5979/08.05.2019
г. и №5952/08.05.2019г.
са осчетоводени от страните и няма данни за извършено плащане по претендираните суми, в т.ч. и частично.
Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422
вр. с чл.415 от ГПК е предявен в законоустановения месечен срок и е допустим. От изложените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, съдът намира предявените обективно съединени
искове за вероятно основателни. От заверени копия на договор за наем от
27.04.2017г., 8 бр. фактури: №6176/12.11.2019 г., №6140/14.10.2019 г., №6102/12.09.2019 г.,
№6066/12.08.2019 г., №6030/11.07.2019 г., №5992/10.06.2019 г., №5979/08.05.2019
г. и №5952/08.05.2019г.,
аналитична оборотна ведомост, не оспорени, се
установява, че между страните са възникнали валидни облигационни
правоотношения по договора за наем на недвижим имот. Ищецът е изправна страна
по договора, тъй като е изпълнил основното си задължение на наемодател да
предаде ползването на клетка №4, 7 и 8 с обща площ 200 кв.м., находящи се в
сграда №6 на ул.“К.“ №68 в гр.К.. За наемателя е възникнало основното
задължение по чл.232, чл.2 от ЗЗД да
заплаща в срока по т.4 от договора, месечния наем по т.1, както и консумираната
за обекта ел.енергия, вода и такса смет съгласно т.8 на договора. Ответното
дружество не е представило доказателства, а и не е навело твърдения да е
изпълнило тези свои задължения като наемател, поради което предявеният иск
следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Предвид изложеното на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство
разноски в размер на *** лв. по списък по чл.80 от ГПК и ***лв. разноски в
заповедното производство по ч.гр.№3271/2019 г.
по описа на РС-К..
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Р.И У.Б.“ с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление ***, че съществува вземане на „Д.“ ООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД за общата сума ***лв., представляваща незаплатена наемна цена и консумативни разноски за ел.енергия, вода и такса смет по фактура №6176/12.11.2019 г., фактура №6140/14.10.2019 г., фактура №6102/12.09.2019 г., фактура №6066/12.08.2019 г., фактура №6030/11.07.2019 г., фактура №5992/10.06.2019 г., фактура №5979/08.05.2019 г. и фактура №5952/08.05.2019г., издадени по договор за наем 27.04.2017г., ведно със законната лихва от 03.05.2019 г. до изплащане на вземането, за което вземание е издадена заповед №1899/04.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3271/2019 г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА „Р.И У.Б.“ с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Д.“ ООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на *** лв. и ***лв. разноски по ч.гр.д.№3271/2019 г. по описа на РС-К..
Решението не подлежи на обжалване
съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по
ч.гр.д.№3271/2019 г. по описа на РС-К..
Районен
съдия: