РЕШЕНИЕ
№ 6553
гр. София, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110148276 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу М. А. А., както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за сумата 1271.57 лева за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот - апартамент, находящ се в гр. София, общ. Оборище, бул. „Я. С.“,
№ ...., ет. партер вдясно, абонатен номер ...., за периода 01.05.2019г. - 30.04.2021г.,
както и сумата 15.08 лева за извършено дялово разпределение за периода 01.12.2019г. -
30.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 17.01.2023г., до окончателното изплащане;
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 244.41 лева - лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. – 22.12.2022г.,
както и сумата 3.46 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода 31.01.2020г. – 22.12.2022г.
Ищецът твърди, че било налице облигационно отношение, възникнало с ответника М.
А. А., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито
1
клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент, находящ се в гр. София,
общ. Оборище, бул. „Янко Сакъзов“, № 56, ет. партер вдясно, като ответникът имал
задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, която се
извършвала от „Термокомплект“ ООД, което не е сторил. Вземанията се претендират от
ответника в качеството й на потребител за битови нужди като собственик на
топлоснабдения имот. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителни
искове с издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 2460/2023г., срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника. С
оглед на тези обстоятелства, моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато
по отношение на ответника търсеното вземане. Представя писмени доказателства. Прави
доказателствени искания. Претендира разноски. Прави искане за привличане на трето лице-
помагач.
Ответникът - М. А. А., е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва
исковете с довод за липса на облигационно отношение между него и ищеца, като оспорва
доказаността на правнорелевантното обстоятелство да е собственик или вещен ползвател на
имота през исковия период. Недоказани според ответницата е и обстоятелството, че е
поставена в забава по отношение на претендираните главни вземания за заплащане на
топлинна енергия и услугата дялово разпределение посредством предвидения в общите
условия начин, чрез публикуване на интернет страницата на топлофикационното дружество
на данни за месечни фактури и общи фактури за съответния отоплителен сезон. Като
допълнителен довод за недължимост в полза на ищеца на цената за извършване на дяловото
разпределение сочи обстоятелството, че тази услуга е предоставяна от дружеството-
топлинен счетоводител, поради което именно то е легитимирано да получи плащане на
цената й, както и намира за недоказано обстоятелството относно уговорен и съобщен на
клиентите на топлинна енергия ред за заплащане на тази услуга. Счита, че не дължи
заплащане на обезщетение за забава, тъй като не е поставена в забава по надлежния начин
съобразно приложимите общи условия. за погасяване на част от задълженията по давност.
При тези доводи моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Конституираното по делото трето лице-помага „Термокомплект“ ООД е представило
исканите документи.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е Протокол от 11.10.2001г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с “Техем Сървисиз“ ЕООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. В изпълнение на решението е представен
сключен между тези лица договор от 18.10.2001г. Представен по делото е също договор от
2
03.06.2020г., сключен между ищеца и ФДР – “Техем Сървисиз“ ЕООД. Съгласно
постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва
собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е
налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното
предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран
отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва
собствениците на имота.
Видно от представените по делото доказателства – нотариален акт за покупко-продажба
№ 94, том XXVI, дело № 4858/1957г., на 08.10.1957г. И. И. А. по паспорт, а по първи съпруг
И. Х. Гл., продава на Л. Ст. А. стая с южно изложение с размер 4,25/3,50 м. от тристайния
си апартамент, застроен на 160 кв.м. от етажната собственост на бул. „Вл. З.“ № ..., гр.
София, находящ се в партера на вътрешна постройка, при съседи на апартамента: от изток –
двор, от запад – Л. С. А. и стълбище, от север – двор, от юг – двор, а при съседи на стаята:
от запад хола на купувача Л. С. А., от юг – двор, от изток – хол на продавача И. И. А., от
север – гардеробно антре на продавача, над стаята – В. С., а под стаята – мазето на Г. М. И.,
заедно със 7/827 ид.ч. от общите части на сградата и от цялото място, състоящо се от 941.40
кв.м.
На 31.10.1959г. Л. С. А. се е разпоредил с правото на собственост върху 44/100 ид.ч. от
собствения си тристаен апартамент, находящ се в гр. София, бул. „В. З.“ № ..., на партера
/дясно/, във вътрешна сграда, с площ от около 95 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, баня,
гардеробно антре, клозет, килер, антре, тераса, при съседи на целия апартамент: от изток –
И. А. и стълбище, от север – двора на етажната собственост, от запад- калканна стена, от юг
– задния двор на етажната собственост, продавайки го на М. С. Р.
След извършеното разпореждане, Л. С. А. остава собственик на 51/100 ид.ч. от
топлоснабдения имот.
С нотариален акт от 15.11.1992г. М. Д. А. прехвърля на сина си С. Л. А. ½ ид.ч. от
топлоснабдения имот – апартамент № ...., находящ се в гр. София, общ. Оборище, бул. „Я.
С.“, №...., ет. партер вдясно.
Видно е, че С. Л. А. е починал на 21.02.2014г. и е оставил за свои наследници М. А. А. –
преживяла съпруга, А. С. А. – син, и Л. С. А. – син.
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
3
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на
договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач
цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за
продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми
за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение
се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора,
сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение,
чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното
дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на
търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия
на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото
условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга
на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
Същият принцип е залегнал в нормата на чл.156 ЗЕ, където е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Доказва се по делото, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от
„Термокомплект“ ООД, което обстоятелство страните не оспорват. Обявено е за безспорно
между страните, че за процесния имот е осъществявана съгласно нормативната уредба
4
услугата за дялово разпределение. Поради това претенцията на ищцовото дружество за
заплащане на сумата за дялово разпределение не представлява недопустимо предявяване на
чужди права. В този смисъл са и постановките на цитираното по-горе тълкувателно
решение, в мотивите на което е разгледан въпроса за възникване на облигационното
правоотношение по двете услуги, като е посочено, че потребител на услугата е цялата
етажна собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може
да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в
общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.
Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът се легитимира като
субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение,
съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза
на „Топлофикация София” ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се
явяват установени по основание.
Обявено е за безспорно между страните, че ищецът е доставял топлинна енергия в
топлоснабден имот - апартамент, находящ се в гр. София, общ. Оборище, бул. „Я. С.“, № ...,
ет. партер вдясно, абонатен номер 763, за процесния период в посочения обем, стойност и
при спазване на нормативната уредба.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
5
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че ответникът М. А.
А. в рамките на исковия период е собственик на 1/6 ид.ч. от процесния имот по реда на
наследствено правоприемство. Правото на собственост, противно на наведените
възражения, се извежда от обстоятелството, че покойният на ответника съпруг е придобил
от майка си ½ ид.ч. от апартамента, а след смъртта си е наследен от преживялата си съпруга
– ответницата и синовете си, поради което неговата придобита приживе чрез дарение ½ ид.ч.
се разпределя между тях. Доказателства, че М. А. А. е починала, се съдържат /л. 15/, но няма
данни кои са нейните наследници /дали това е само С. Л. А./ и дали тя е собственик на
останалата ½ ид.ч. от имота, тъй като данни за отношенията с Л. С. А., респ. данни дали
лицето е починало и кои са наследниците му, няма по делото, въпреки логичната връзка,
която може да се направи по имената на приобретателите на имота, на която връзка обаче
мотивите на решението не може да почиват. По изложените мотиви и след като няма данни
кой притежава останалата ½ ид.ч. от топлоснабдения имот, не може да се заключи дали
ответника е собственик на по-голяма част, както се твърди.
Като собственик на имота ответникът се явява страна по облигационното
правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба,
одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да
е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на
Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г.
по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответника, въпреки
релевираните от него твърдения, че не е собственик на имота и няма доказана облигационна
връзка, тъй като не са подкрепени с доказателства.
В отговора на исковата молба е релевирано възражения за погасителна давност и
недължимост на мораторна лихва.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Казано по друг начин, макар вземанията да се основават на
6
общи фактури, изготвени след годишно изравняване, давността тече по ОУ, а не от датата на
издаване на съответната фактура, тъй като да се приеме обратното означава да се даде
възможност на кредитора сам да изменя началната дата на погасителната давност с
издаването на последващ счетоводен документ, което е недопустимо в правния мир.
Клаузата, на която ответникът се позовава, касае старите общи условия, които не са
приложими в случая.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела възражение, което
се приема за основателно. Видно е, че се претендират суми за топлоенергия с начална дата
01.05.2019г., а заявлението по чл.410 ГПК, което прекъсва давността в случай на
положително решение по иск по чл.422 ГПК, е депозирано на 17.01.2023г. Вземанията,
възникнали преди 17.01.2020г. се явяват погасени по давност.
За определяне на размера на вземането и на погасената част от него съдът е допуснал
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е дало отговор, че главницата за
топлинна енергия възлиза на 1907.35 лева, лихвата върху нея в размер на 366.62 лева,
главницата за дялово разпределение възлиза на 22.62 лева, а лихвата върху нея на 5.19 лева.
Вземанията, чиято изискуемост е настъпила в периода от 01.05.2019г. до 17.01.2020г.,
възлизат на 517.22 лева главница за топлинна енергия и 123.57 лева лихва върху нея.
Посочените размери касаят стойността на доставяните услуги за целия топлоснабден имот.
Вещото лице е посочило, че в съдебното вземане при ищеца са отразени плащания в общ
размер на 833.63 лева, с които са погасени съдебни разноски от 46.04 лева, юрисконсултско
възнаграждение от 4.30 лева, мораторна лихва от 123.94 лева, законна лихва от 16.03 лева и
главница от 643.32 лева. Посочено е, че по счетоводни данни остават непогасени 1534.52
лева, от които главница за топлинна енергия 1286.65 лева и мораторна лихва върху нея от
247.87 лева. Заключението е прието и не е оспорено от страните, поради което и тъй като
вещото лице има познания в областта и е отговорило обосновано на всички въпроси,
изводите му се ползват от съда.
Съобразявайки заключението, съдът намира, че, за да определи размера на задължението
на ответника М. А., не следва да зачита платената вече част. Това е така, тъй като в рамките
на предхождащото настоящото производство заповедно такова по ч.гр.д. № 2460/2023г. по
описа на СРС, 55 състав, заповедта по чл. 410 ГПК е издадена срещу тримата наследници на
С. Л. А. - М. А. А. – преживяла съпруга, А. С. А. – син, и Л. С. А.– син. Длъжниците А. С.
А. и Л. С. А. са депозирани възражение по чл. 414а ГПК, обосновано с довод, че са платили
търсените от тях суми /за всеки от тях по 399.63 лева с разноските/. Към възраженията им е
представен платежен документ за сума в общ размер на 798.63 лева. Плащането е било
частично признато от заявителя, който е посочил, че плащания от М. А. не са постъпвали,
като с определение от 18.07.2023г. заповедта по чл. 410 ГПК е обезсилена по отношение на
тези двама длъжници, с изключение на присъденото юрисконсултско възнаграждение.
Съобразявайки изложеното, съдът намира, че плащането е направено от останалите двама
7
длъжници за дължимата от тях стойност на предоставените услуги съобразно издадената
заповед по чл. 410 ГПК. Възражение, че вземането е платено изцяло или от част от
ответника М. А., не се въвежда, поради което и не следва платеното да се приспадне от
дължимата от нея съобразно квотата в съсобствеността част.
Както се посочи по-горе, ищецът е доказал, че ответникът М. А. е собственик на 1/6
ид.ч. от топлоснабдения имот. Дължимото вземане според тази квота от съсобствеността
възлиза на 317.89 лева главницата за топлинна енергия възлиза, лихвата върху нея в размер
на 61.10 лева, главницата за дялово разпределение възлиза на 3.77 лева, а лихвата върху нея
на 0.86 лева.
Посочи се по-горе, че възражението за погасителна давност е основателно. Размера на
погасените по давност вземания съобразно правото на собственост на този ответник – 1/6
части, възлиза на 86.20 лева главница, и 20.59 лева мораторна лихва, каквато част следва да
се приспадне от дължимото от този ответник вземане към ищеца. Приспадането на част по-
голяма от тази, означава съдът да приспадне дължимо вземане надхвърлящо 1/6 ид.ч., което
се дължи по правило от другите съсобственици, които следва да релевират възражение за
погасяване по давност. Погасените по давност вземания обхващат период на консумация м.
май 2019г. до м. ноември 2019г., включително, тъй като изтичането на 45 дни от на периода,
за който се отнася задължението за м.11.2019г. настъпва преди 17.01.2020г.
Общият размер на вземанията спрямо този ответник М. А. А., чиято изискуемост е
настъпила след 17.01.2020г., при съобразяване на горните изводи досежно какъв размер от
погасените по давност вземания следва да се приспаднат в рамките на търсената част и
размера на дела в съсобствеността, възлиза на 231.69 лева - незаплатена главница за
доставена топлинна енергия за имот – апартамент, находящ се в гр. София, общ. Оборище,
бул. „Янко Сакъзов“, № 56, ет. партер вдясно, абонатен номер 763, за периода 01.05.2019г. -
30.04.2021г., както и сумата 3.77 лева за извършено дялово разпределение за периода
01.12.2019г. - 30.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 17.01.2023г., до окончателното изплащане; 40.51 лева - лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. – 22.12.2022г.
При съобразяване на текста от ОУ, вземането за главница е изискуемо и се дължи в
посочения размер. Като акцесорна на този иск и при съобразяване, че вземането е изискуемо
с настъпване на падежа на плащане, основателна се явява и претенцията за мораторна лихва
върху главницата в търсения размер, без да е необходима покана.
Както се посочи по-горе, услугата за дялово разпределение е извършена, поради което
също се дължи нейната стойност, която съдът приема, че е посочената в исковата молба,
след като услугата е извършена и отчетена по уредбата.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение /срок в чл. 36, ал. 2 от ОУ няма/, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на началния
8
момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в
размер на законната лихва върху дължимата се като главница сумата. До приключване на
производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало
доказателства за връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата
за дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на
„Топлофикация София” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от общо 3.46 лева–
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.01.2020г.-
22.12.2022г.
За разликата над 231.69 лева - незаплатена главница за доставена топлинна енергия за
имота до размера от 317.89 лева искът подлежи на отхвърляне като погасен по давност, а за
разликата над тази сума до пълния искан размер от 1271.57 лева – като неоснователен; за
разликата над 40.51 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2020г. – 22.12.2022г. до размера от 61.10 лева – искът за мораторна лихва върху
главница топлинна енергия подлежи на отхвърляне като погасен по давност, а над тази сума
до пълния искан размер от 244.41 лева – като неоснователен. Подлежи на отхвърляне за
разликата над 3.77 лева иска за главница дялово разпределение до пълния искан размер от
15.08 лева като неоснователен, както и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение също като неоснователен.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 444.73 лева, от които 64.04 лева
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 2460/2023г. по
описа на СРС, 55 състав, и 380.69 лева – разноски в настоящото производство, включващи
30.69 лева държавна такса, 250.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален размер по
Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, дължими от ответника М. А.
съобразно размера на уважената част от иска /275.97 лева/ са разноски в общ размер на 79.97
лева, от които 11.51 лева по ч.гр.д. № 2460/2023г. по описа на СРС, 55 състав, и 68.46 лева –
разноски в настоящото производство.
С оглед отхвърляне на исковете, право на разноски има ответника М. А.. Разноски са
своевременно претендирани за адвокатско възнаграждение в исковото производство за
оказано процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в който случай
разноските се определят от съда и се дължат на адвоката. Съобразявайки цената на иска и
оказаната защита, съдът намира, че възнаграждението възлиза според чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРА
на 453.45 лева. От него, съобразно размера на отхвърлената част /1258.55 лева/, дължимите
на ответника разноски са 371.90 лева.
Търсят се още разноски за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 2460/2023г. По това
дело е представен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че защитата е
9
оказана по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в който случай възнаграждението се определя от
съда и се присъжда в полза на адвоката. Защитата по него се свежда до подаване на
възражение по чл. 415 ГПК. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е формална
предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно
исково производство, а не е израз на материалноправна защита на длъжника. Възражението
по чл. 414 ГПК не се постановява в самостоятелно състезателно производство, а е само
предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което
исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на
иска. Освобождавайки длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се
дезинтересира от основателността на възражението. То е само формална предпоставка, без
самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за материалното право
на кредитора не предпоставя материална незаконосъобразност на възражението по чл. 414
ГПК. Следователно липсва и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за
материалното право (в този смисъл е Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по
ч. т. д. № 3074/2018 г.). Да се приеме, че минимално дължимото адвокатско възнаграждение
за подаване на възражение по чл. 414 ГПК е в размер на присъдения, означава да се
приравни по сложност извършването на това действие с депозирането на отговор на искова
молба и явяването на адвоката в открито съдебно заседание, каквито действия биха били
извършени от процесуалния представител при прерастване на заповедното производство в
състезателно исково производство.
В Наредба № 1/09.07.2004 г. (Наредбата) не е определен минимален размер на
адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу
издадена заповед за изпълнение, поради което възнаграждението, съобразно § 1 от
Допълнителните разпоредби на наредбата, следва да се определи по аналогия, като се
изходи от вида на процесуалното действие. Както се изясни, процесуалното действие на
адвоката се изразява в попълване на утвърден образец на възражение по чл. 414 ГПК, който
се връчва на длъжника и съдържа указания за попълването му, поради което това действие
следва да се приравни по сложност на посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. / в
редакцията към датата на сключване на договора – редакация ДВ бр.88 от 4 Ноември
2022г./ - изготвяне на книжа и молби, за което е предвидено минимално възнаграждение в
размер на 200.00 лева. В конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от
Наредбата, тъй като същата може да се отнесе в заповедното производство само към
заявителя, не и към защитата на длъжника срещу заповедта.
По гореизложените съображения този съдебен състав споделя разбирането, че
подаването на възражение по чл. 414 ГПК се приравнява като сложност на процесуално
действие по чл. 6, т. 5 НМРАВ и приема, че адвокатско възнаграждение на длъжника се
дължи, но размерът на му следва да се определи по посочената по-горе норма, т.е.
минималното адвокатско възнаграждение по заповедното производство за подаване на
възражение по чл. 414 от ГПК възлиза на сумата от 200.00 лева. В този смисъл са
Определение № 3262 от 10.10.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 3474/2017 г. по описа на
10
САС, Определение № 2530 от 23.09.2021 г. по ч. гр. д. № 7721/2021 г. по описа на СГС, IV –
"Е" въззивен състав, Определение № 20071 от 27.09.2018 г. по ч. гр. д. № 10816/2018 г. на
СГС, Решение № 915 от 03.02.2020 г. по гр. д. № 10962/2016 г. по описа на СГС, Решение №
1341 от 19.02.2020 г. по в. гр. д. № 4109/2019 г. по описа на СГС, Решение № 260510 от
12.10.2020 г. по в. гр. д. № 13206/2019 г. по описа на СГС, Решение № 2 от 08.01.2021 г. по
в. гр. д. № 597/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд).
Съобразявайки размера на отхвърлената част от исковете, дължимите разноски за
заповедното производство са 164.03 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.София, бул. „Я. С.“ № ..., вх. ..., ап. ..., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ....,
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 2460/2023г. по описа на СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.150 от Закона за енергетиката
сумата от 231.69 лева - незаплатена главница за доставена топлинна енергия за имот –
апартамент, находящ се в гр. София, общ. Оборище, бул. „Я. С.“, № ...., ет. партер
вдясно, абонатен номер ...., за периода 01.05.2019г. - 30.04.2021г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.01.2023г., до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия
над тази сума до сумата от 317.89 лева като погасен по давност, и ОТХВЪРЛЯ иска
за главница за топлинна енергия над сумата от 317.89 лева до пълния искан размер
от 1271.57 лева като неоснователен;
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.150 от Закона за енергетиката
сумата от 3.77 лева за извършено дялово разпределение за периода 01.12.2019г. -
30.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 17.01.2023г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за извършено дялово разпределение над присъдената сума от 3.77 лева до
пълния искан размер от 15.08 лева като неоснователен;
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите сумата от 40.51 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2020г. – 22.12.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия над тази сума до сумата от 61.10 лева
като погасен по давност, и ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия над
сумата от 61.10 лева до пълния искан размер от 244.41 лева като неоснователен,
както и ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода 31.01.2020г.-22.12.2022г. в размер на 3.46 лева.
11
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. А. А., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ....., сумата 79.97 лева - разноски съобразно размера на
уважената част от иска, от които 11.51 лева по ч.гр.д. № 2460/2023г. по описа на СРС, 55
състав, и 68.46 лева – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., да
заплати на адвокат И. А. Н., САК, със съдебен адрес гр. Б., ул. „С.“ №...., ет. ...., офис ....,
сумата 535.93 лева - разноски съобразно размера на отхвърлената част от иска, от които
164.03 лева разноски по ч.гр.д. № 2460/2023г. по описа на СРС, 55 състав, и 371.90 лева –
разноски, направени в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Термо Комплект“ ООД, като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12