№ 728
гр. София, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Цветина Цолова
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20231100603368 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 30.11.2022г. по НОХД № 19068/2019г., СРС, НО, 1-ви състав е признал
подсъдимия Г. Р. П. за виновен в това, че в периода от неустановена дата през месец
октомври 2014 г. до неустановена дата през месец август 2016 г., в гр. Божурище и в гр.
София, при условията на продължавано престъпление - с 8 (осем) деяния, които
осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината - пряк умисъл, при което последващите се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и
поддържал у Е. М. П., Г.П. Г., К. Д. Г. и Ц.В. А. заблуждение (формирал у посочените лица
неверни представи, че има контакти в Посолството на Руска Федерация в Република
България и че срещу предоставени от тях парични суми, ще им съдейства за закупуване на
изгодни цени на обявени на търг служебни леки автомобили, както и за всичко необходимо,
свързано с пререгистрацията и отчислението на същите превозни средства), с което в гр.
Божурище и в гр. София им причинил имотна вреда в общ размер на 14 080 /четиринадесет
хиляди и осемдесет/ лева, а отделните деяния са осъществени както следва:
1. На неустановена дата през месец октомври 2014 г., в гр. Божурище, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил у Е. М. П. заблуждение, че ще му съдейства за
закупуването на изгодна цена на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“, тъй като
има контакти в Посолството на Руска Федерация в Република България, от където са
обявили за продажба на търг множество техни служебни автомобили и му поискал пари -
сумата от 580 лева, като капаро, с което на неустановена дата през месец октомври 2014 г., в
гр. Божурище, причинил на Е. М. П. имотна вреда в размер на 580 (петстотин и осемдесет)
лева;
2. На неустановена дата през месец декември 2014 г., в гр. Божурище, с цел да
набави за себе си имотна облага, поддържал възбуденото у Е. М. П. заблуждение, че ще му
съдейства за закупуването на изгодна цена на лек автомобил марка „Тойота“, модел
1
„Авенсис“, тъй като има контакти в Посолството на Руска Федерация в Република България,
от където са обявили за продажба на търг множество техни служебни автомобили, като му
съобщил, че е необходимо заплащането на сумата от 160 лева, за пререгистрация на
автомобила на името на П., с което на неустановена дата през месец декември 2014 г., в гр.
Божурище, причинил на Е. М. П. имотна вреда в размер на 160 (сто и шестдесет) лева;
3. На неустановена дата през месец февруари 2015 г., в гр. София, с цел да набави за
себе си имотна облага, поддържал възбуденото у Е. М. П. заблуждение, че ще му съдейства
за закупуването на изгодна цена на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“, тъй
като има контакти в Посолството на Руска Федерация в Република България, от където са
обявили за продажба на търг множество техни служебни автомобили, като му съобщил, че е
необходимо заплащането на сумата от 2800 лева, за окончателно изплащане на цената на
автомобила, с което на неустановена дата през месец февруари 2015 г., в гр. София,
причинил на Е. М. П. имотна вреда в размер на 2800 (две хиляди и осемстотин) лева;
4. На неустановена дата през месец октомври 2014 г., в гр. Божурище, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил у Г.П. Г. заблуждение, че ще му съдейства за
закупуването на изгодна цена на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, тъй като
има контакти в Посолството на Руска Федерация в Република България, от където са
обявили за продажба на търг множество техни служебни автомобили и му поискал пари -
сумата от 350 лева, като капаро, с което на неустановена дата през месец октомври 2014 г., в
гр. Божурище, причинил на Г.П. Г. имотна вреда в размер на 350 (триста и петдесет) лева;
5. На неустановена дата през месец ноември 2015 г., в гр. София, с цел да набави за
себе си имотна облага, възбудил у К. Д. Г. заблуждение, че ще му съдейства за закупуването
на изгодна цена на лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Каптива“, тъй като има
контакти в Посолството на Руска Федерация в Република България, от където са обявили за
продажба на търг множество техни служебни автомобили и му поискал пари - сумата от
6540 лева, като цена за вещта, с което на 18.12.2015 г., в гр. София, причинил на К. Д. Г.
имотна вреда в размер на 6540 (шест хиляди петстотин и четиридесет) лева;
6. На 15.01.2016 г., в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, поддържал
възбуденото у К. Д. Г. заблуждение, че ще му съдейства за закупуването на изгодна цена на
лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Каптива“, тъй като има контакти в Посолството
на Руска Федерация в Република България, от където са обявили за продажба на търг
множество техни служебни автомобили, като му съобщил, че е необходимо заплащането на
сумата от 550 лева, за пререгистрация на автомобила на името на Г., с което на 15.01.2016 г.,
в гр. София, причинил на К. Д. Г. имотна вреда в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева;
7. На неустановена дата през месец август 2016 г., в гр. София, с цел да набави за
себе си имотна облага, възбудил у Ц.В. А. заблуждение, че ще му съдейства за закупуването
на изгодна цена на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Рав-4“, тъй като има контакти в
Посолството на Руска Федерация в Република България, от където са обявили за продажба
на търг множество техни служебни автомобили и му поискал пари - сумата от 600 лева, за
снемане от отчет на лекия автомобил и за плащане на ДДС върху същия, с което на
неустановена дата през месец август 2016 г., в гр. София, причинил на Ц.В. А. имотна вреда
в размер на 600 (шестстотин) лева;
8. На неустановена дата през месец август 2016 г., в гр. София, с цел да набави за себе
си имотна облага, поддържал възбуденото у Ц.В. А. заблуждение, че ще му съдейства за
закупуването на изгодна цена на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Рав-4“, тъй като има
контакти в Посолство на Руска Федерация в Република България, от където са обявили за
продажба на търг множество техни служебни автомобили като му съобщил, че е необходимо
заплащането на сумата от 2500 лева, за окончателно заплащане на цената на автомобила, с
което на неустановена дата през месец август 2016 г., в гр. София, причинил на Ц.В. А.
имотна вреда в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, поради което и на основание
чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание от
една година и четири месеца „лишаване от свобода“.
Съдът на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното
наказание „лишаване от свобода” за изпитателен срок от три години.
Съдът на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднал, в случай на привеждане в
2
изпълнение на така наложеното наказание лишаване от свобода, при изпълнението му,
времето през което подсъдимият Г. Р. П. е бил задържан по настоящото дело считано от
23.09.2022 г. до 30.11.2022 г.
Срещу присъдата е постъпил протест, в който се претендира за изменение на
постановената присъда, в частта относно наложеното наказание, което да бъде ефективно
изтърпяно.
В разпоредително заседание на 20.06.2023г.въззивният съд по реда на чл. 327 и
следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове,
подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на
контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от
предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и
събирането на нови доказателства.
Пред въззивният съд представителят на Софийска градска прокуратура не поддържа
протеста, но не го оттегля. Счита, че първоинстанционната присъда е правилна и
законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.
ЧО К. Г. поддържа изложеното от прокурора.
Служебният защитник на подс. Г. П.- адв. Н. счита , че протеста е незаконосъобразен
и неправилен.Моли съда да потвърди първоинстанционната присъда изцяло.
Подсъдимият Г. П. редовно уведомен се явява пред въззивната инстанция и в
даденото му право на последна дума от съда моли да бъде потвърдена първоинстанционната
присъда.
Софийски градски съд, като обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени в
съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК служебно
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице
основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните:
Въззивният протест е подаден в законоустановения срок, от надлежно легитимирана
страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е
допустим.
Разгледан по същество, протеста е неоснователен.
За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е събрал всички
достъпни и относими доказателства и доказателствени средства: направеното от подсъдимия
признание на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, както и от
показанията на свидетелите Е. П. /л. 28; л. 149-150 ДП/, Г. Г. /л. 29; л. 151 ДП/, К. Г. /л. 32; л.
145; л. 152 ДП /, Ц. А. /л. 71; л. 154-155 ДП/, М. М. /л. 30; л. 148 ДП/ и В.П. /л. 73 ДП/,
свидетелство за съдимост на подсъдимите, както и от писмените доказателства и
доказателствени средства по делото и другите писмени книжа, приобщени на основание
чл.283 от НПК.
Фактическата обстановка по делото се установява въз основа на посочените
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и проведеното съкратено
съдебно следствие пред първата инстанция по чл.371, т.2 от НПК, при което подсъдимият е
заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и е съгласен в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези
факти.
Въз основа на горните доказателства, които са били предмет на обследване и от
районната инстанция, въззивният съд прие фактическа обстановка, която е идентична с
приетата от контролиращия съд, и която е следната:
Подсъдимият Г. Р. П. е роден на ******* г. в гр. София, българин, български
гражданин, живущ в гр. София, ж.к. *******, разведен, висше образование, работещ,
осъждан с ЕГН: **********.
На неустановена дата през месец октомври 2014 г. подс. Г. П. решил да се
облагодетелства по неправомерен начин, като извърши престъпление. В изпълнение на така
взетото решение, на неустановена дата през месец октомври 2014 г., на територията на гр.
Божурище, обл. София, подс. П. се срещнал със свидетеля Е. М. П., с когото се познавал от
3
лятото на същата година. При провелата се среща между двамата, подс. П., с цел да
мотивира св. П. да се разпореди със свое имущество в негова полза, възбудил у същия
заблуждение, като му обяснил, че познава служители от Посолството на Руска Федерация в
Република България, с които има добри контакти, поради което може да му съдейства за
закупуването на изгодна цена на някои от обявените на търг техни служебни МПС. Тези
обстоятелства не отговаряли на действителността, тъй като в този момент Посолството на
Руска Федерация в Република България не било обявявало търгове за продажба на техни
служебни МПС и това не било практика на посолството. След като подс. П. разказал на св.
П. за своите контакти и за това какви автомобили се продават на търга и създал неверни
представи у същия, св. П. решил да закупи лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“.
Тогава подс. П. поискал от св. П. пари - сумата от 580,00 лева, като капаро за закупуване на
автомобила, като на неустановена дата през месец октомври 2014 г., в гр. Божурище, обл.
София,
св. П. се разпоредил с посочената парична сума, предавайки я лично и в брой на подс. П.,
което било възприето от св. Г.П. Г..
На неустановена дата през месец декември 2014 г. подс. П. отново решил да се
облагодетелства по неправомерен начин, като извърши престъпление. В изпълнение на така
взетото решение, на неустановена дата през месец декември 2014 г., на територията на гр.
Божурище, обл. София, подс. П. повторно се срещнал със свидетеля П., като целейки лично
облагодетелстване и набавяне на имотна облага в своя полза, продължил да поддържа вече
възбуденото у св. П. заблуждение, че ще му съдейства за закупуването на изгодна цена на
лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“, тъй като има контакти в Посолството на
Руска Федерация в Република България, от където са обявили за продажба на търг
множество техни служебни автомобили, като му обяснил, че е необходимо заплащането на
сумата от 160,00 лева, за пререгистрация на автомобила марка „Тойота“, модел „Авенсис“
на името на св. П., като негов купувач. Тъй като вече били създадени неверни представи за
конкретните обстоятелства в съзнанието на св. П., последният се доверил на заявеното му от
подс. П. за необходимостта от заплащането на допълнителна парична сума, като на
неустановена дата през месец декември 2014 г., в гр. Божурище, обл. София, той
предоставил в брой и на ръка сумата от 160,00 лева на подс. П..
На неустановена дата през месец февруари 2015 г. подс. П. взел решение да се
облагодетелства по неправомерен начин, като извърши престъпление. В изпълнение на така
взетото решение, на неустановена дата през месец февруари 2015 г., на територията на гр.
София, подс. П. се срещнал за трети път със св. П., като целейки лично облагодетелстване и
набавяне на имотна облага в своя полза, продължил да поддържа вече възбуденото у св. П.
заблуждение, че продължава да му съдейства за закупуването на изгодна цена на лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“, тъй като има контакти в Посолството на Руска
Федерация в Република България, от където са обявили за продажба на търг множество
техни служебни автомобили, като му обяснил, че е необходимо заплащането на сумата от
2800,00 лева, за окончателно изплащане на цената на автомобила. Тъй като вече били
създадени неверни представи за конкретните обстоятелства в съзнанието на св. П.,
последният се доверил на заявеното му от подс. П. за необходимостта от заплащането на
паричната сума, съставляваща крайната покупна цена на вещта, поради което на
неустановена дата през месец февруари 2015 г. двамата се срещнали в заведение в близост
до сградата на Посолството на Руска Федерация в Република България, намиращо се в гр.
София, където св. М. Е.ов М. - син на св. П., предоставил в брой и на ръка сумата от 2800,00
лева на подс. П.. Предоставените парични средства били собственост на св. Е. П., а св. М.
бил единствено техен преносител и свидетел на предаването им.
На неустановена дата през месец октомври 2014 г. подс. П. решил да се
облагодетелства по неправомерен начин, като извърши престъпление. В изпълнение на така
взетото решение, на неустановена дата през същият месец октомври 2014 г., на територията
на гр. Божурище, обл. София, подс. П. се срещнал със свидетеля Г.П. Г., с когото се
познавал от преди. При провелата се среща между двамата, подс. П., с цел да мотивира св. Г.
Г. да се разпореди със свое имущество в негова полза, възбудил у същия заблуждение, като
му споделил, че познава служители от Посолството на Руска Федерация в Република
България, с които има добри контакти, поради което може да му съдейства за закупуването
4
на изгодна цена на някои от обявените на търг техни служебни МПС. Тези обстоятелства не
отговаряли на действителността, тъй като в този момент Посолството на Руска Федерация в
Република България не било обявявало търгове за продажба на техни служебни МПС, а и
провеждането на подобни търгове не било практика на посолството. След като подс. П.
разказал на св. Г. Г. за своите контакти и за това какви автомобили се продават на търга и
създал неверни представи у същия, св. Г. Г. си харесал и решил да закупи лек автомобил
марка „Шкода“, модел „Фабия“. Тогава подс. П. поискал от св. Г. Г. пари - сумата от 350,00
лева, като капаро за закупуване на автомобила, като на неустановена дата през месец
октомври 2014 г., в гр. Божурище, св. Г. Г. се разпоредил с посочената парична сума,
предавайки я лично и в брой на подс. П..
На неустановена дата през месец ноември 2015 г. подс. Г. П. отново взел решение да
се облагодетелства по неправомерен начин, като извърши престъпление. В изпълнение на
така взетото решение, на неустановена дата през месец ноември 2015 г., на територията на
гр. София, подс. П. се срещнал със свидетеля К. Д. Г., като двамата се познавали от преди,
посредством техни общи познати. При провелата се среща между двамата, подс. П., с цел да
мотивира св. К. Г. да се разпореди със свое имущество в негова полза, възбудил у същия
заблуждение, като му разказал, че познава служители от Посолството на Руска Федерация в
Република България, с които има добри контакти, поради което може да му съдейства за
закупуването на изгодна цена на някои от обявените в този момент на търг техни служебни
МПС. Тези обстоятелства не отговаряли на действителността, тъй като Посолството на
Руска Федерация в Република България не било обявявало търгове за продажба на техни
служебни МПС, а и провеждането на такава тръжна процедура не било практика на
посолството. След като подс. П. разказал на св. К. Г. за своите контакти и за това какви
автомобили се продават на търга и създал неверни представи у същия, св. К. Г. взел решение
да закупи за себе си лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Каптива“. Тогава подс. П.
поискал от св. К. Г. пари - сумата от 6540,00 лева, като цена за закупуване на автомобила,
като на 18.12.2015 г., в гр. София, св. К. Г. се разпоредил с посочената парична сума,
предавайки я лично и в брой на подс. П.. За предадените парични средства била съставена
разписка.
На 15.01.2016 г. подс. Г. П. отново решил да се облагодетелства по неправомерен
начин, като извърши престъпление. В изпълнение на така взетото решение, на същата дата
15.01.2016 г., на територията на гр. София, подс. П. се срещнал повторно със свидетеля К.
Г., като целейки лично облагодетелстване и набавяне на имотна облага в своя полза,
продължил да поддържа вече възбуденото у св. К. Г. заблуждение, че ще му съдейства за
закупуването на изгодна цена на лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Каптива“, тъй
като има контакти в Посолството на Руска Федерация в Република България, от където са
обявили за продажба на търг множество техни служебни автомобили, като му обяснил, че е
необходимо заплащането на сумата от 550,00 лева, за пререгистрация на автомобила марка
„Шевролет“, модел „Каптива“ на името на св. К. Г.. Тъй като вече били създадени неверни
представи за конкретните обстоятелства в съзнанието на св. К. Г., последният се доверил на
заявеното му от подс. П. за необходимостта от заплащането на допълнителна парична сума,
като на същата дата 15.01.2016 г., на територията на гр. София, той предоставил в брой и
лично на подс. П. сумата от 550,00 лева.
На неустановена дата през месец август 2016 г. подс. П. за пореден път взел решение
да се облагодетелства по неправомерен начин, като извърши престъпление. В изпълнение на
така взетото решение, на неустановена дата през месец август 2016 г., на територията на гр.
София, подс. П. се срещнал със свидетеля Ц.В. А., с когото се познавали чрез свидетеля В.П.
П. - далечен родственик на подс. П.. При провелата се среща между подс. П. и св. А., подс.
П., с цел да мотивира св. А. да се разпореди със свое имущество в негова полза, възбудил у
същия заблуждение, като му разказал, че има познанство със служители от Посолството на
Руска Федерация в Република България, с които е в добри отношения и с които поддържа
контакти, поради което може да му съдейства за закупуването на изгодна цена на някои от
обявените на търг техни служебни МПС. Тези обстоятелства не отговаряли на
действителността, тъй като в този момент Посолството на Руска Федерация в Република
България не било обявявало търгове за продажба на техни служебни МПС и това изобщо не
било в практиката на посолството. След като подс. П. разказал на св. А. за своите контакти
и за това какви автомобили се продават на търг и създал неверни представи у същия, св. А.
5
решил да закупи лек автомобил марка „Тойота“, модел „Рав-4“. Тогава подс. П. поискал от
св. А. пари - сумата от 600 лева, като обяснил, че това е цената, необходима за снемане от
отчет на лекия автомобил и за плащане на ДДС върху същия. В следствие на създадените
неверни представи от подс. П. у св. А., на неустановена дата през месец август 2016 г., в гр.
София, последният се разпоредил с посочената парична сума, предавайки я на св. П., който
от стоя страна, по - късно на същата дата я предал на подс. Г. П..
Отново на неустановена дата през месец август 2016 г. подс. П. за пореден път взел
решение да се облагодетелства по неправомерен начин, като извърши престъпление. В
изпълнение на неустановена дата през месец август 2016 г., на територията на гр. София,
подс. П. се срещнал повторно със свидетеля Ц. А., като целейки лично облагодетелстване и
набавяне на имотна облага в своя полза, продължил да поддържа вече възбуденото у св. А.
заблуждение, че ще му съдейства за закупуването на изгодна цена на лек автомобил
Тойота“, модел „Рав-4“, използвайки контактите със служители, които има в Посолството на
Руска Федерация в Република България, от където са обявили за продажба на търг
множество техни служебни автомобили. При проведената между двамата среща подс. П.
обяснил на св. А., че е необходимо заплащането на сумата 2500.00 лева - като окончателно
заплащане на цената на горепосочения лек автомобил. Тъй като от страна на подс. П. вече
били създадени неверни представи за конкретните обстоятелства у св. А., последният се
доверил на заявеното му относно необходимостта от заплащането на паричната сума, като
на същата неустановена дата през месец август 2016 г., на територията на гр. София, се
разпоредил със сумата от 2500.00 лева, като отново предоставил парите на св. П., който по -
късно на същата дата ги предал лично и в брой на подс. Г. П..
Първоинстанционното производство е протекло по реда на диференцираната
процедура по Глава двадесет и седма от НПК. Така с оглед на заявеното от подс. Г. П. и
неговия защитник, първоинстанционният съд е провел съкратено съдебно следствие по чл.
371, т.2 от НПК. Предвид естеството на процедурата в нейната разновидност по чл. 371, т.2
от НПК и съгласно т.8 2 от ТР № 1 от 06.04.2009г. на ОСНК на ВКС, въззивният съд следва
да провери дали са били налице основанията за провеждане на съкратено съдебно следствие
и на следващо място дали действително самопризнанието на подсъдимия се явява
подкрепено от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Това е
необходимо, защото проверката по същество е допустима само при липсата на съществени
процесуални нарушения в обсъжданата насока. В случая от протокола за проведеното пред
първата инстанция съдебно заседание се установява, че законовите изисквания за
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК са били спазени. На
подсъдимия са били разяснени правата му по чл. 371 НПК, както и последиците от
направеното самопризнание. След разясняване на правата на подсъдимия, същият е признал
всички факти описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не
се събират доказателства за тези факти. Районният съд е приел, че самопризнанието на
подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и с
протоколно определение по реда на чл. 372, ал.4 от НПК е обявил, че няма да събира
доказателства за признатите факти, които са изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и ще се ползва самопризнанието на подсъдимия при постановяване на
своя съдебен акт.
При извършването на пълна служебна проверка въззивният съд намери, че
предходната инстанция е провела законосъобразно и правилно процедурата, предвидена в
НПК, без да допусне съществени нарушения. Първоинстанционната присъда е постановена
при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им,
обсъдени, предвид изискванията на глава 27 от НПК в мотивите към съдебния акт на СРС.
Настоящият въззивен състав не намира основания за ревизиране фактологията, приета от
първия съд, който правилно е установил стеклите се събития, поради което и доколкото
въззивната инстанция напълно се солидаризира с тях, не счита за нужно да я преповтаря.
Въззивната инстанция не може да не се съгласи и с извода на районния съд, че
доказателствата по делото изцяло подкрепят изложените обстоятелствени изводи, в каквато
насока СРС е направил съответен на арг. от чл. 305, ал.3, изр.2, вр. чл.373, ал.3 от НПК
доказателствен анализ.
6
В конкретния случай, изградената фактическа картина правилно е приета от СРС, че
се подкрепя от направеното от подсъдимия самопризнание, както и от показанията на
разпитаните по делото свидетели, от чието съдържание се установява времето и мястото на
извършване на престъплението, както и съществени за съставомерността му факти.
Настоящата инстанция не констатира недостатъци в аналитичната дейност на
районния съд по отношение на доказателствената стойност на заключенията на всяка от
експертизите, поради което не установи необходимост да бъдат коригирани или допълвани.
Заключенията са обективни и компетентно изготвени, в пълнота отговарят на поставените
им въпроси.
Що се отнася до писмените доказателства, съдебният състав счита, че същите
спомагат за изясняването на обстоятелствата по делото, като кредитира същите.
Останалите доказателства не съдържат значими противоречия помежду си, поради
което не е необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за противното от чл. 305,
ал.3 от НПК.
С оглед изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че след като
събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на чл.
305, ал.3 от НПК, като не е допуснато превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на
първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не се налага да бъде променяно
или замествано.
Въз основа на направения доказателствен анализ и установената чрез него фактическа
обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи.
Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че подс. Г. П. е осъществил от
обективна и субективна страна престъплението по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна страна, подсъдимият Г. П., в периода от неустановена дата през месец
октомври 2014 г. до неустановена дата през месец август 2016 г., в гр. Божурище и в гр.
София, при условията на продължавано престъпление - с 8 (осем) деяния, които
осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината - пряк умисъл, при което последващите се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и
поддържал у Е. М. П., Г.П. Г., К. Д. Г. и Ц.В. А. заблуждение (формирал у посочените лица
неверни представи, че има контакти в Посолството на Руска Федерация в Република
България и че срещу предоставени от тях парични суми, ще им съдейства да закупуване на
изгодни цени на обявени на търг служебни леки автомобили, както и за всичко необходимо,
свързано с пререгистрацията и отчислението на същите превозни средства), с което в гр.
Божурище и в гр. София им причинил имотна вреда в общ размер на 14 080 /четиринадесет
хиляди и осемдесет/ лева, а отделните деяния са осъществени както следва:
1. На неустановена дата през месец октомври 2014 г., в гр. Божурище, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил у Е. М. П. заблуждение, че ще му съдейства за
закупуването на изгодна цена на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“, тъй като
има контакти в Посолството на Руска Федерация в Република България, от където са
обявили за продажба на търг множество техни служебни автомобили и му поискал
пари- сумата от 580 лева, като капаро, с което на неустановена дата през месец
октомври 2014 г., в гр. Божурище, причинил на Е. М. П. имотна вреда в размер на 580 лева;
2. На неустановена дата през месец декември 2014 г., в гр. Божурище, с цел да
набави за себе си имотна облага, поддържал възбуденото у Е. М. П. заблуждение, че ще му
съдейства за закупуването на изгодна цена на лек автомобил марка „Тойота“, модел
„Авенсис“, тъй като има контакти в Посолството на Руска Федерация в Република България,
от където са обявили за продажба на търг множество техни служебни автомобили, като му
съобщил, че е необходимо заплащането на сумата от 160 лева, за пререгистрация на
автомобила на името на П., с което на неустановена дата през месец декември 2014 г., в гр.
Божурище, причинил на Е. М. П. имотна вреда в размер на 160 лева;
3. На неустановена дата през месец февруари 2015 г., в гр. София, с цел да набави за
себе си имотна облага, поддържал възбуденото у Е. М. П. заблуждение, че ще му съдейства
за закупуването на изгодна цена на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“, тъй
7
като има контакти в Посолството на Руска Федерация в Република България, от където са
обявили за продажба на търг множество техни служебни автомобили, като му съобщил, че е
необходимо заплащането на сумата от 2800 лева, за окончателно изплащане на цената на
автомобила, с което на неустановена дата през месец февруари 2015 г., в гр. София,
причинил на Е. М. П. имотна вреда в размер на 2800 лева;
4. На неустановена дата през месец октомври 2014 г., в гр. Божурище, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил у Г.П. Г. заблуждение, че ще му съдейства за
закупуването на изгодна цена на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, тъй като
има контакти в Посолството на Руска Федерация в Република България, от където са
обявили за продажба на търг множество техни служебни автомобили и му поискал
пари- сумата от 350 лева, като капаро, с което на неустановена дата през месец
октомври 2014 г., в гр. Божурище, причинил на Г.П. Г. имотна вреда в размер на 350 лева;
5. На неустановена дата през месец ноември 2015 г., в гр. София, с цел да набави за
себе си имотна облага, възбудил у К. Д. Г. заблуждение, че ще му съдейства за закупуването
на изгодна цена на лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Каптива“, тъй като има
контакти в Посолството на Руска Федерация в Република България, от където са обявили за
продажба на търг множество техни служебни автомобили и му поискал пари- сумата
от 6540 лева, като цена за вещта, с което на 18.12.2015 г., в гр. София, причинил на К. Д. Г.
имотна вреда в размер на 6540 лева;
6. На 15.01.2016 г., в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, поддържал
възбуденото у К. Д. Г. заблуждение, че ще му съдейства за закупуването на изгодна цена на
лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Каптива“, тъй като има контакти в Посолството
на Руска Федерация в Република България, от където са обявили за продажба на търг
множество техни служебни автомобили, като му съобщил, че е необходимо заплащането на
сумата от 550 лева, за пререгистрация на автомобила на името на Г., с което на 15.01.2016 г.,
в гр. София, причинил на К. Д. Г. имотна вреда в размер на 550 лева;
7. На неустановена дата през месец август 2016 г., в гр. София, с цел да набави за
себе си имотна облага, възбудил у Ц.В. А. заблуждение, че ще му съдейства за закупуването
на изгодна цена на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Рав-4“, тъй като има контакти в
Посолството на Руска Федерация в Република България, от където са обявили за продажба
на търг множество техни служебни автомобили и му поискал пари - сумата от 600 лева, за
снемане от отчет на лекия автомобил и за плащане на ДДС върху същия, с което на
неустановена дата през месец август 2016 г., в гр. София, причинил на Ц.В. А. имотна вреда
в размер на 600 лева;
8. На неустановена дата през месец август 2016 г., в гр. София, с цел да набави за
себе си имотна облага, поддържал възбуденото у Ц.В. А. заблуждение, че ще му съдейства за
закупуването на изгодна цена на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Рав-4“, тъй като има
контакти в Посолство на Руска Федерация в Република България, от където са обявили за
продажба на търг множество техни служебни автомобили като му съобщил, че е необходимо
заплащането на сумата от 2500 лева, за окончателно заплащане на цената на автомобила, с
което на неустановена дата през месец август 2016 г., в гр. София, причинил на Ц.В. А.
имотна вреда в размер на 2500 лева.
Подсъдимият не е имал възможност да изпълни поетите от него обещания тъй като от
доказателствата по делото се установява, че той не е имал нищо общо с Руското посолство,
нито пък е имал контакти там, нито пък е имал намерение да изпълни така поетите
обещания към пострадалите лица. Въпреки това той е възбудил и поддържал тези неверни
представи у тях, като по този начин е причинил на пострадалите лица имотна вреда, с цел да
се облагодетелства от тях.
Деянията, извършени от подсъдимия, законосъобразно са били квалифицирани като
едно усложнено престъпление - продължавано по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като
осъществяват състава на едно престъпление - измама, извършени са през непродължителен
период от време и от обективна и субективна страна последващото се явява продължение на
предходното.
Първоинстанционният съд обосновано и законосъобразно е изяснил, че от субективна
страна подсъдимият е действал с пряк умисъл и с користна цел да набави за себе си имотна
8
облага, като в същото време причини имотна вреда на пострадалите.
При преценка на така определеното от първоинстанционния съд наказание,
настоящата инстанция не намери основание за изменение на същото, приемайки го за
правилно индивидуализирано по вид и размер в контекста на преследваната по чл. 36 НК
генерална и индивидуална превенция. Въззивният съдебен състав намира, че при
индивидуализация на наказанието първостепенният съд правилно е определил като е отчел
като смекчаващите отговорността обстоятелства чистото съдебно минало към датата на
довършване на продължаваното престъпление, както и изминалия период от време, а като
отегчаващи отговорността обстоятелства са отчетени проявената престъпна упоритост от
страна на подсъдимия (същият е извършил престъплението с 8 деяния), измамил е няколко
човека, и общия размер на причинената имотна вреда е сравнително висока.
Правилно наказанието е определено в условията на чл. 54 НК и е съразмерно на
процесната престъпна деятелност. Правилно е отчетено и наличието на предвидените в чл.
66, ал. 1 НК предпоставки за постановяване отложено изпълнение на така наложеното
наказание и то за изпитателен срок от 3 години, който се явява и минималния законово
допустим такъв.
По възраженията депозирани в протеста касателно размера на наказанието:
Изложените във въззивният протест възражения касаят размера на наказанието и
приложението на института на условното осъждане. В отговор на тези възражения на първо
място се отбелязва, че действително постигане целите на наказанието предполага неговото
изтърпяване, като условното осъждане е изключение от това правило. По принцип
прилагането на условно осъждане се отнася до справедливостта на наказанието и е свързано
с обществената опасност на деянието и дееца. Прилагането на този институт е въпрос, който
винаги е строго конкретен и чието обсъждане не се изключва за нито една категория
престъпления, като без да се пренебрегва генералната превенция и наред с формалните
предпоставки на чл. 66 НК, следва да бъдат преценени и конкретните такива, а именно дали
подсъдимият може да се поправи без ефективно изтърпяване на наказанието. Съгласно
горната материална норма, а и съгласно константната съдебна практика, преобладаващо
значение обаче се отдава на задачата за поправяне на престъпния деец, но без да се
пренебрегва целената генерална превенция. Разбира се, при индивидуализация на
наказанието и в допълнение на горното е нужно да се отчете и обществената опасност на
самия деец, осмислена на базата на характеристиките при изпълнение на престъпната
деятелност, а така също и времевия период на разглеждане на наказателното производство.
В контекста на горното и както вече бе посочено, първият съд е отчел за смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подс. Г. П. и обстоятелството на
разглеждане на наказателното производството в неразумен срок, с оглед изискванията на чл.
22 НПК и чл. 6 от ЕКПЧ, което забавяне не се дължи на виновно поведение на подсъдимото
лице и всички тези факти са подробно обсъдени в мотивите към проверяваната присъда.
Горните съображения са напълно правилни, а наведените от представителя на СРП
възражения се оценяват за неоснователни. Неоснователен е и доводът, че продължителният
период на производството не следва да се преценява за смекчаващо вината обстоятелство,
доколкото този период не може да се тълкува в полза на лице, протакащо процеса - подобно
фактическо твърдение е най-малкото некоректно и лишено от доказателствена опора, тъй
като видно от материалите по делото, самият подсъдим се е явявал на съдебните заседания,
а на тези на които не е бил редовно призован, по никакъв начин не може да бъде отчетено,
че именно с това си поведение е било причината за забавянето на делото.Т.е.
продължителният времеви период на разглеждане на делото не се дължи на виновно
поведение на подс. Г. П.. В допълнение се подчертава, че процесното деяние не разкрива
някакви специфични особености, които значително да го отличават от обичайните случаи на
измама. В конкретния случай правилно основният съд е преценил, че налагането на
наказание с отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК изтърпяване може да осигури такова
психическо въздействие върху дееца, възпиращо го от извършване на престъпни прояви, а
от там и превъзпитавайки го, като това наказание съответно води и до постигане на
9
предупредителен превантивен ефект върху останалите членове на обществото. Т.е.
въззивната инстанция не констатира основание за процесуална намеса в насока промяна на
обжалваната присъда в частта й относно вида, размера и начина на изтърпяване на
наложеното наказание.
Правилно на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато в случай на привеждане в
изпълнение на така наложеното наказание лишаване от свобода, при изпълнението му,
времето през което подсъдимият Г. Р. П. е бил задържан по настоящото дело считано от
23.09.2022 г. до 30.11.2022 г.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е
правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди.Същата е постановена при
безспорна и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на
процесуалните правила и материалния закон.Определеното наказание не е явно
несправедливо и съответства на обществената опасност на деянието и дееца.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което следва да
бъде потвърден, а въззивният протест да бъде оставен без уважение, като неоснователен.
Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски
Съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 30.11.2022 г., постановена по НОХД № 19068/2019 г.,
по описа на СРС, НО,1-ви състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10