Р Е Ш Е Н И Е
№ 487
Велико Търново, 16.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI-ти административен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и осми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
при
секретаря В.Г.
и
в присъствието на прокурора ………………………………………………..
разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 582/2019г.
по описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителен
процесуален кодекс/ДОПК/, във вр. с чл. 144, ал. 1 от с.к и чл.4, ал.1 от Закона
за местните данъци и такси/ЗМДТ/.
Образувано по жалба подадена от името на М.Н.Ц., действаща чрез упълномощения адвокат.
Оспорва се Акт за установяване на задължения/АУЗ/ № 504-1/09.07.2019г.,
издаден от орган по приходите в Отдел „Местни данъци и такси“ при Община Велико
Търново, потвърден с Решение № 128/20.08.2019
г. на директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при същата община, с който
на оспорващата са определени допълнителни задължения/данък за довнасяне/ за
данък върху превозните средства, касаещи лек автомобил марка „ФИАТ“, модел Брава,
с рег. № ***, за периода 01.01.2014г- 31.12.2018г.,
главница в общ размер на 489,00лв. и лихви 133,30лв.
Жалбоподателката
е недоволен от допълнително определените задължения за местен
данък. Твърди, че за автомобила има подадена декларация. Като собственик е плащала редовно и изцяло,
посочените от администрацията задължение за МПС. Определени са й неправомерно
задължения за данъци в по-голям размер от вече платените и то за минало
време. Настоява, че не са налице предпоставките на чл.107, ал.3 от ДОПК, т.к. е
издаден служебно, но без да е изчерпан реда по чл.103 от ДОПК. Оспорващата иска от съда да бъде отменен
АУЗ в цялост.
В о.с.з. жалбоподателят се представлява от упълномощените
адвокати, които поддържат жалбата и по подробно развитите в същата съображения
настояват за отмяна на оспорения АУЗ. Претендират възстановяване на сторените
разноски за производството като представят списък на същите – 310,00лв.
Ответник
по жалбата е директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“
при Община Велико Търново. Конституиран е
в качеството на решаващ орган по смисъла на чл.107, ал.4 от ДОПК, във
вр. с чл.4, ал.5, предл. 2-ро от ЗМДТ. Същият не се явява в с.з. Представлява
се от упълномощения юрисконсулт, който моли съда да отхвърли жалбата по
съображения, отразени в представената писмена защита. Обръща вниманието на съда
върху факта, че декларираната мощност от 74 киловата е довела до по-нисокък
размер на данъка и ползване на данъчно облекчение за катализатор. Претендира за
юрисконсултско възнаграждени ев размер на 300,00лв.
Процесният АУЗ, издаден от орган по приходите в отдел МДТ е
потвърден
по административен ред, с визираното по-горе Решение на директора
ан ДМДТ на община Велико Търново. Съдът намира, че жалбата отговаря на
изискванията за редовност по чл. 149 от ДОПК и е подадена в срока по чл. 156, ал.
1 от ДОПК. Решението на АО е връчено на 05.09.2019г., а жалбата е подадена на 19.09.2019г.
При направената проверка по реда на чл. 151 от ДОПК, съдът
счете жалбата за допустима. Подадена от лице с право на оспорване и правен интерес от същото – адресат на акта, чиято
правна сфера е засегната неблагоприятно от допълнително определените данъчни
задължения. Оспорването е извършено в преклузивния срок за това, при изчерпване
на задължителния административен контрол. Делото е подсъдно на ВТАС по
правилата на родовата и местна подсъдност, съгласно приложимата редакция на
чл.156, ал.1 от ДОПК, тъй като в съдебния му район попада постоянният адрес на
жалбоподателя.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу фактически и правни
съображения.
Съдът взе предвид събраните по делото писмени доказателства.
Обсъди ги в тяхната съвкупност и взаимна връзка. При това, прие за установено
от фактическа страна следното:
1. Процесният автомобил е придобит на 28.04.2007г., видно от
договора за покупко-продажба на МПС. На 14.05.2007г. с вх. № 102596 е подадена Декларация
по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ за лек автомобил с марка ФИАТ, модел Брава, с мощност 74 kW и година на
производство 1998г.
2. Не се оспорва, че за периода от 2014г. до 2018г. Ц. въз основа
на съобщения от община Велико Търново е плащала данък за същото превозно
средство както следва: 2014г.-35,96лв; 2015г.-35,96лв; 2016г.-35,96лв; 2017г.-35,96лв.
и 2018г.-35,96лв.
3. С Акт за установяване на задължения /АУЗ/по чл. 107, ал. 3
от ДОПК № 504-1/09.07.2019 г. на орган по приходите при Община Велико Търново,
са установени допълнителни задължения на жалбоподателката за данък върху
превозните средства по чл. 55 от ЗМДТ, за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018
г., в размер общо на 622,30 лева, от които лихви за забавено плащане в размер на 133,30
лева.
4. Съгласно отразеното в АУЗ, изброените задължения са
определени във връзка с придобит от жалбоподателката лек автомобил „ФИАТ“,
модел „Брава“ с рег. номер ***, рама № ZFA18200004439055, за който е подадена
декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 102596/14.05.2007г. Органът по
приходите е посочил, че в партидата на автомобила е обработена мощност на
автомобила от 74 kW, а съгласно предоставена информация от регистъра на пътните
превозни средства, поддържан от МВР, действителната мощност била 76 kW. Поради
това несъответствие между декларираната мощност в киловати и действителната с
АУЗ са определени допълнителни задължения за данък върху превозните средства
съгласно приложимите норми от Наредбата за определянето и администрирането на
местните такси на територията на община Велико Търново, както и лихви върху
тях.
5. АУЗ е бил обжалван от задълженото лице по административен
ред по чл. 152 и сл. от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ и потвърден с Решение
№ 128/20.08.2019 г. на директора на Дирекция „МДТ“ при Община Велико Търново.
Решението е връчено на жалбоподателя на 05.09.2019 г., видно от разписката.
Жалбата срещу акта пред АСВТ е подадена чрез решаващия орган, на 19.09.2019 г.,
съгласно положения върху нея входящ номер. По нея е образувано настоящото дело.
6. В съдебната фаза на производството като писмени
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната
преписка по издаване на оспорения АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и тези,
приложени и към жалбата. Всички те не са оспорени по реда на чл.193 от ГПК. Не
са четени нарочни определения за приети за безспорни между страните факти или
такива служебно известни на съда.
7. От ответника в о.с.з. на 07.11.2019г. е представена на
хартиен носител информацията за този автомобил, почерпена от
информационния масив на МВР на община
Велико Търново, във р. с тяхно Писмо изх. № 9100-20/10.01.2014г., свързано с
промените в чл.59 от ЗМДТ. От същата се установи, че безспорно се касае за
автомобил с двигател, чиято мощност е 76
kW. Това кореспондира с данинте в представеното з.к. от регистрационния талон н
аавтомобила, където е посочена мощност на двигателя 76 kW, точно както е
посочено в АУЗ. Предвид това е налице несъответствие между посоченото в
декларацията и данните, предоставени от МВР.
8. Въз основа на невярно посочените от собственика данни по
партидата на МПС като мощност е отразено 74 kW. Поради това за
процесния период неправилно е определена данъчната основа/74 киловата вместо
80/, не е приложена съответната данъчна ставка/0,81 вместо 1,76/ както и
коригиращия коефициент/1 вместо 1,5/, съгласно чл.55 от ЗМДТ и приложимата
Наредба на ОбС В. Търново/НОАМДТ/. В резултат е определен данък в размер
по-малък от действително дължимия. В този /по-нисък/ размер данъкът върху
превозното средство е съобщаван на
собственика като не се спори, че той в срок и изцяло е погасявал/до размера на
съобщеното му/ задълженията за данък върху преводното средство.
Съдът взе предвид направените в жалбата оплаквания. Съобрази
доводите на страните. Въз основа на
установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда формира следните
изводи по правото:
Изнесените в жалбата и оспорения акт факти разкриват спор
между орган на власт, действащ в качеството на орган по приходите и гражданин на Република България. Приложим
материален закон е Закона за местните данъци и такси/ЗМДТ/, обн. ДВ
бр.117/1997г, а процесуален
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ДОПК/, обн. ДВ бр.105/2005г.
В настоящето производство, съгласно чл. 160, ал.2 от ДОПК,
във вр. чл.144, ал.1 от ДОПК, съдът
преценява законосъобразността и обосноваността на акта, като провери дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му.
Заявеното с жалбата оспорване е насочено срещу
административния акт, установяващ данъчните задължения в размер на 622,30лв. В
случая това е АУЗ по декларация, а не Решението на директора на Д“МДТ“ в
общината. В тази връзка, съобразно изложеното и приложимия процесуален закон,
съдът в настоящото производство дължи проверка на законосъобразността на АУЗ в
потвърдената му по административен ред част.
Съгласно препращащата разпоредба на чл. 4, ал.1 от ЗМДТ,
установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от
служителите на общинската администрация по реда на ДОПК. Алинея трета на същия
текст гласи, че в производствата по ал.1 служителите на общинската
администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, като в ал.4 е
посочено, че служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината.
В случая се касае за определяне на задължения за данък върху превозните
средства по реда на чл. 107, ал.3 от ДОПК - служебно поради неплатено в срок
задължение, т.к. това е посочено в самия акт.
Актът е издаден от гл. експерт в дирекция "Местни данъци
и такси" при Община град Велико Търново, оправомощен с правата по чл. 4,
ал.3 от ЗМДТ- на орган по приходите, съгласно Заповед № РД 22-170/03.02.2017 г.
на Кмета на Община Велико Търново, като този факт не се оспорва. Следователно, Оспореният
АУЗ е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му
по закон, съгласно чл.4, ал.5 от ЗМДТ, поради
което е един валиден административен акт.
Решение, с което АУЗ е потвърден е издадено в изискуемата
писмена форма, от директора на Дирекция „МДТ“ при общината, т.е. ръководителят
на звеното за местни приходи, също в пределите на неговата компетентност,
съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 5, предл. второ от ЗМДТ.
Предвид това задължителният административен контрол е проведен от посочения в
закона орган, което обуславя допустимост на съдебното производство.
Обжалваният АУЗ е изготвен в писмена форма и притежава
нормативно изискуемите реквизити - съдържа мотиви и разпоредителна част, фактически
и правни основания за издаването му, както и необходимите индивидуализиращи
белези на издателя и данъчния субект, подпис на издателя и указание за
обжалването му. В мотивационната част на акта по периоди са отразени размерът
на данъка върху превозното средство, размерът на внесения данък, както и
размерът на лихвите, начислени върху дължимия остатък. Посочен е и размерът на
задължението за всеки отделен данъчен период, включващ претендираната за
плащане главница и начислените лихви върху същата.
Независимо от изложеноот, служебната проверка установи, че
АУЗ е издаден при съществено нарушение на процесуални правила, което е
основание за неговата отмяна, поради следното:
В глава ХІV от ДОПК са регламентирани способите за
установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за
местните данъци са приложими два способа: предварително установяване, което се
осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл.
107, ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл.
108 от ДОПК. В конкретния случай се касае за определяне на задължения за местни
данъци и такси по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, което е изрично посочено и в
самия акт. Съгласно последно цитираната разпоредба, установеното задължение за
данък по декларация се съобщава на задълженото лице. По искане на последното
органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен
срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на
несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и
организации, след като е изчерпан редът па чл. 103 от ДОПК, както и когато не е
подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена
ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни,
получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване
на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия.
От АУЗ се установява, че е извършена служебна проверка на
жалбоподателя по данни от данъчната му партида, които би следвало да
съответстват на тези в подадена от него декларация по чл. 54 от ЗМДТ и
предоставена информация от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от
Министерството на вътрешните работи. От мотивите на АУЗ и на потвърждаващото го
решение не става ясно коя точно от всички хипотези на чл. 107, ал. 3 от ЗМДТ се
претендира от приходния орган, съпоставена с установените факти. Не се доказва органът
по приходите да е съобщавал предварително размери на задължението, различни от
заплатените от данъчния субект. Не се спори, че жалбоподателката е заплащала
своевременно съобщените й задължения по ЗМДТ за процесното МПС за предходни
периоди. Няма доказателства посочените в обжалвания АУЗ допълнителни размери на
задължения по ЗМДТ за процесния автомобил да са съобщавани на М. Ц., нито актът
да е издаден по нейно искане, т.е. хипотезата по чл. 107, ал. 3, изр. първо и
второ от ЗМДТ.
В случая не става въпрос и за задължения, които не подлежат
на деклариране. Безспорно от задълженото лице е подадена съответната декларация
– обстоятелство, което не се отрича от ответната администрация. При това
положение изводът който се налага е, че органът по приходите претендира
хипотезата на чл. 107, ал. 3, изр. трето, предл. първо от ЗМДТ, т.е. при
установяване на несъответствие между
декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като
е изчерпан редът по чл. 103 от ДОПК. В случая обаче не се установява да е
предприемана процедурата по чл. 103 от ДОПК, като няма данни и не се твърди М. Ц.
да е канена да отстрани нередовности в декларацията си и да й е предоставян
срок за това, както и въобще да е била уведомявана за започналата процедура по
установяване на данъци.
Като не е спазена посочената по-горе разпоредба на чл. 103,
ал. 1, вр. с чл. чл. 107, ал. 3, изр. първо и второ от ЗМДТ данъчният субект е
бил лишен от правото си на участие в началната фаза на административното производство.
В нарушение процесуални норми на специалния закон - чл. 6, ал. 2 от ДОПК,
така и на основни принципи за гарантирано участие в административното
производство на лицата, заинтересовани от неговия изход, залегнали в чл. 8 и
чл. 34 от АПК. Лишаването на страната от правото на участие в производството и
на защита в съдебната практика е трайно възприето като винаги съществено
процесуално нарушение. Едва след
изясняването с участието на данъчния субект, на всички относими към облагането
обстоятелства и то в процедура, различна от тази по чл. 107 от ДОПК, от органа
е следвало да бъде извършена преценка налице ли е основание за начисляване на
допълнителен данък върху превозното средства за процесния автомобил, периодът
за който този данък е дължим и неговия размер. В случая посочените действия не
са извършени от органа по приходите. При това не са налице предпоставките за
издаване на АУЗД, доколкото декларация е подадена, данъците са платени, налице
е несъответствие между данните от декларацията и тези от МВР, но редът по
чл.103 от ДОПК не е изчерпан. Поради това, че от фактическа страна не са налице
предпоставките по чл.107, ал.3 от ДОПК, то е следвало да се развие друго предвидено
по закон производство за последващо установяване на данъка, чрез ревизия по чл.108
от ДОПК. Във връзка с това, оспореният акт, предмет на настоящото производство
следва да се отмени, без да се обсъжда съответствието с материалния закон,
съгласно чл.168, ал.5, вр. ал.4 от АПК и §2 от ДР на ДОПК.
Спорът по делото на практика се свежда до това може ли
данъчният орган да извърши преразглеждане и преизчисление на дължимия данък
върху превозните средства, за предходни периоди, и оттам на задълженията за
същите тези периоди, за които вече са заплатени определените със съобщение
данъци.
Според настоящия състав на съда, отговорът на този въпрос е
положителен. Изпращането на съобщение до задълженото лице за размера на
дължимия данък върху превозните средства не е пречка за издаване на Акт за
установяване на задължение или ревизионен акт, дори и да е извършено плащане на
посочените в съобщението задължения. Впоследствие могат да се определят и
задължения, в по-голям размер от този, посочен в съобщението. При издаване на АУЗД
или ревизионен акт за установяване на местни данъци, за които вече е изпратено
съобщение за размера на задълженията, не са предвидени специални законови
основания и спазването на специален ред, като тези за изменение на вече
определени данъчни задължения по реда на чл. 133 от ДОПК. Това означава, че
законът не признава качеството стабилитет на съобщението за дължим данък,
защото то не представлява административен акт. Следователно не е налице
процесуална пречка за издаване на Акт за установяване на задължение, като
същото не се обвързва с добросъвестност или недобросъвестност на задълженото
лице или с допуснати технически грешки на данъчната/общинската администрация. С
обжалвания акт се установяват задължения за данъци, които възникват по силата
на закона. Те не възникват, нито се установяват с факта на декларирането или с
изпращането на съобщението за размера от съответната община. Поради това принципно/при
наличие на съответните предпоставки, които в случая се изтъкна, че не са
налице/ няма пречка при констатирано несъответствие в подадената декларация,
органът по приходите да го установи в производството по чл. 106 или чл. 107 от ДОПК. Изцяло в неговите правомощия е да издаде акт, с който да коригира данните
от декларацията и да установи размера на задължението за периода по чл. 109,
ал. 1 от ДОПК. Целта е постигане на пълно съответствие между размера на
дължимия по закон данък и реално заплатения.
По изложените мотиви съдът прие, че е постановен валиден
административен акт, в изискуемата писмена форма, който е мотивиран от
фактическа и правна страна. От доказателствата по делото настоящият съдебен
състав установи, че не е изпълнена нито една от предвидените в чл.107, ал.3 от ДОПК предпоставки за издаване на АУЗ. Безспорно е, че
жалбоподателят е подал декларация за придобитото от него МПС, каквото
задължение е имал по закон, а определените от общината задължения въз основа на
нея са били заплащани в срок, т.е. не са налице втората и третата хипотеза за
служебно издаване на АУЗ.
Не е изчерпан и редът по чл.103 от ДОПК. Предвид това АУЗ е
лишен от правно основание за своето издаване, а в случай като настоящия следва
да намери приложение разпоредбата на чл.108, ал. 1 от ДОПК, съгласно която
данъчните задължения се установяват с ревизионен акт. Като
е установил публичните задължения, без да издаде ревизионен акт и лишил
от участие в административната фаза на производството обложеното лице, органът
по приходите е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила,
обосноваващо отмяна на акта.
Разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от ДОПК определя като приложим
процесуалният ред за обжалване на ревизионните актове и спрямо тези актове,
издавани на основание чл. 107 от ДОПК. Правомощията на съда при разглеждане и
решаване на административни дела с предмет обжалване на ревизионни актове по
ДОПК са ясно и изчерпателно регламентирани в чл. 160, ал., ал. 1 – 5 от ДОПК и
спрямо тези разпоредби са неприложими разширителното тълкуване и
правоприлагането по аналогия. Ясно е посочено, че в хипотезата на чл. 160, ал.
1 съдът е инстанция по същество, като само в случаите, изрично посочено в ал. 3
на чл. 160 от ДОПК съдът след като отмени обжалвания акт връща преписката на
компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона. Цитираната разпоредба се отнася за случаи, когато
естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, което не се
отнася за ревизионните актове.
По настоящото дело, вследствие на допуснатите съществени
процесуални нарушения, съдът не разполага с друг способ да даде търсената
защита освен да постанови отмяна на акта. С оглед на гореизложеното обжалваният
АУЗ следва да бъде отменен. Тъй като в случая произнасянето на съда е в
хипотезата на чл. 160, ал. 3 от ДОПК и естеството на акта не позволява
решаването на делото по същество, преписката следва да се върне на
компетентният орган при Община Велико Търново, съобразен с дадените указания по
тълкуване и приложение на закона.
При този изход на делото, на ответника не следва да бъдат
присъждани разноски. На основание чл. 161, ал. 1, изр. първо от ДОПК, вр. с чл.
4, ал. 1 от ЗМДТ, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски,
поискани в съдебно заседание, в размер общо на 310,00 лв., от които 10,00 лв.
държавна такса и 300,00 лв. – договорено
и заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно Договор за правна
защита и съдействие от 18.09.2019 г. /л. 7 от делото/. Същите следва да бъдат възложени на
юридическото лице, в чиято структура се намира органът, издал оспореният акт.
Водим от горното и на основание чл.160, ал.3, вр.
с ал.4 от ДОПК, във вр. с чл.4 от ЗМДТ и
чл.161, ал.1 от ДОПК, XI-ти
адм. състав на ВТАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
по жалба на М.Н.Ц. Акт за установяване на задължения № 504-1/09.07.2019 г.,
издаден от орган по приходите в Дирекция "Местни данъци и такси" при
Община Велико Търново, потвърден с Решение №128/20.08.2019г. на директор на
Дирекция "МДТ" при община Велико Търново, с който на жалбоподателя са
установени задължения за довнасяне за данък върху превозното средство: лек
автомобил „ФИАТ“ с рег. № *** в общ
размер на 622,30лв. главница за периода от 01.01.2014г.-31.12.2018г.
ВРЪЩА
преписката на служител на Община Велико Търново, който е с
права и задължения на орган по приходите, за провеждане на процедура и ново
произнасяне в съответствие с дадените указания по тълкуването и прилагането на
закона.
ОСЪЖДА
Община Велико Търново да плати на М.Н.ц. с ЕГН **********
сумата от 310,00 лева (триста и десет лева), представляваща разноски за
настоящето производство.
Решението подлежи обжалване и протест пред Върховен административен
съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено. Жалбата се
подава чрез ВТАС.
На основание чл.138 от АПК препис от решението да се изпрати
на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: