РЕШЕНИЕ
№ 192
гр. В.П., 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Соня Анг. С.а
при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА
като разгледа докладваното от Соня Анг. С.а Гражданско дело №
20213610100670 по описа за 2021 година
В производството по настоящото дело съдът е сезиран с депозирана искова претенция
от Д. М. М. срещу Ж. И. Ж. за прогласяване нищожността на Договори за покупко-
продажба, обективирани в Нотариален акт № 87, том I , рег. № 461, дело № 74, от 17.05.2017
год. по описа на нотариус Ю.С., рег. № 661 на НК, с район на действие Районен съд – В.П. и
Нотариален акт № 120, том I , рег. № 602, дело № 104 от 27.06.2017 год. по описа на
нотариус Ю.С., рег. № 661 на НК, с район на действие Районен съд – В.П., поради тяхната
привидност, с които М.М.М., починал на 06.11.2017 год. е продал на Ж. И. Ж. следните свои
недвижими имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор 67708.307.307 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на град С., одобрени със Заповед № РД-18-54/11.09.2007 год. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. С., ул. „С.“ №2, с площ от 2046
кв.метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване, при граници: имоти с идентификатори №№ 67708.307.309,
67708.307.470, 67708.307.306, 67708.307.299, заедно с построените в имота сгради: Сграда с
идентификатор 67708.307.307.1, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, със
застроена площ: 56 кв.метра, на един етаж и Сграда с идентификатор 67708.307.307.2, с
предназначение: селскостопанска сграда, със застроена площ: 60 кв.метра, на един етаж; 2.
Поземлен имот с идентификатор 67708.306.334 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град С., одобрени със Заповед № РД-18-54/11.09.2007 год. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в гр. С., ул. „З.Ж.В.“ № 13, с площ от 219 кв.метра, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, при граници: имоти с идентификатори №№ 67708.306.632, 67708.306.629 и
67708.306.333, заедно с построената в имота Сграда с идентификатор 67708.306.334.1, с
предназначение: сграда за обществено хранене, със застроена площ: 111 кв.метра, на един
етаж. Ищцата моли съда да обяви за действителни сключени между страните прикрити
договори за дарение на гореописаните недвижими имоти, на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД. В
1
условие на евентуалност, ако съдът уважи исковата претенция, ищцата депозира иск с
правно основание чл. 30 от ЗН, по който моли прикритите дарения да бъдат намалени до
размера на запазената й част от наследството на баща й М.М.М., а именно 1/3 идеална част
от описаните в договорите недвижими имоти.
Ищцата излага, че през последните 6 години от живота си нейният баща е бил тежко
болен, като през последната година здравословното и менталното му състояние значително
се усложнило. Сочи, че през този период баща й често изпадал в състояние на
неориентираност във времето и пространството, не осъществявал адекватен вербален
контакт с околните, не бил наясно с актуалните обществено-икономически отношения, с
парични средства и право на собственост. Релевира, че близо година след смъртта на баща
си разбрала, че последният продал на ответника – негов доведен син подробно описаните
по-горе недвижими имоти на продажни цени, които според ищцата са по-ниски от
данъчните оценки и от реалните пазарни цени на имотите. Навежда твърдение, че
ответникът не е заплатил на баща й уговорените в атакуваните нотариални актове парични
суми, тъй като същият не разполага с тях. Ищцата счита, че с договорите за покупко-
продажба са прикрити дарения, като това е била действителната воля на страните. Предвид
на това, моли да й бъде възстановена запазената част от наследството на баща й в размер на
1/3 ид.част.
В първото по делото съдебно заседание, на осн. чл. 214, ал. 1 от ГПК, съдът е допуснал
изменение на предявените от Д. М. М. срещу Ж. И. Ж. искови претенции, с правно
основание чл. 26, ал. 2 във вр. с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД и чл. 30 от ЗН за прогласяване
нищожността на договори за покупко-продажби, обективирани в нотариален акт №87, том І,
рег.№461, дело №74/17.05.2017 г. по описа на нотариус Ю.С., рег.№661 на Нотариалната
камара, с район на действие РСВ.Преслав и нотариален акт №120, том І, рег.№602, дело
№104/27.06.2017 г. по описа на нотариус Ю.С.,рег.№661 на Нотариалната камара, с район на
действие РС-В.Преслав, поради тяхната привидност и намаляване на прикритите дарения до
размера на запазената част на ищцата Д. М. М. от наследството на баща й М.М.М., а
именно- 1/3 ид.част от вписаните в договорите недвижими имоти, чрез прибавяне на ново
основание към вече заявеното с първоначалната искова претенция, при условия на
евентуалност, а именно- в случай, че съдът отхвърли първоначално заявената искова
претенция, да прогласи сделките за нищожни поради накърняване на добрите нрави.
В последното по делото съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуалния си
представител като поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена.
В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, в който взема
становище по неоснователността на исковата претенция. Оспорва изложените в исковата
молба обстоятелства. Оспорва твърдението, че към дата на изповядване на сделките М.М. не
бил ориентиран касателно актуалните обществено икономически отношения, паричните
средства и правото на собственост. Излага, че напротив, г-н М. до смъртта си напълно е
разбирал свойството и значението на постъпките си, с изключение на случаите, в които е
изпадал в кризи, поради заболяването си, които са налагали временно му хоспитализиране,
като след изписването му от болницата М. се чувствал добре. Ответникът релевира, че е
разполагал с необходимите парични средства, за да заплати уговорените между страните по
договорите за покупко-продажба продажни цени, като твърди, че от декември месец 2014
год. до декември месец 2021 год. е работил в „И.“ ЕООД, гр. С. на длъжност „машинист на
пътно-строителни машини“ и е получавал постоянни трудови доходи. Сочи, че за да изплати
изцяло уговорените суми е заел част от средствата от свои близки. Не оспорва
обстоятелството, че уговорените продажни цени са близки до данъчните оценки на имотите,
но сочи, че това се дължи на обстоятелството, че продавачът си е запазил пожизнено
правото да ползва и обитава продадените имоти. Излага, че от 2006 год. до 2014 год. ищцата
2
се дезинтересирала от състоянието на баща си. След 2014 год. ищцата провела няколко
срещи с баща си, но през цялото време до смъртта му грижи за него полагали единствено
ответникът и майка му. Навежда твърдение, че сделките са извършени с цел да бъде
обезпечено лечението на г-н М.. Акцентира, че искът по чл. 30, ал. 1 ЗН е неоснователен,
тъй като не са налице предпоставките на чл. 30, ал. 2 ЗН – ответникът не е лице, призовано
към наследяване, а ищцата не е приела наследството на баща си по опис, което е пречка да
бъде уважен иска й. Предвид изложеното счита, че исковата претенция по чл. 26, ал. 2, вр.
чл. 17 от ЗЗД се явява лишена от правен интерес, предвид съединяването й с иск по чл. 30 от
ЗН. Настоява за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и заедно с процесуалния си
представител като поддържа депозирания отговор и претендира отхвърляне на исковата
претенция.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 87, том 1,
рег. № 461, дело № 74 от 17.05.2017 год. по описа на нотарис Ю.С., рег. № 661 на НК, с
район на дейстие Районен съд – В.П. се установява, че срещу продажна цена от 8000 лева
бащата на ищцата М.М.М. е прехвърлил на ответника Ж. И. Ж. собствеността върху
следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 67708.307.307 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град С., одобрени със Заповед № РД-18-54/11.09.2007
год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. С., ул. „С.“ №2, с площ от 2046
кв.метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 метра), при граници: имоти с идентификатори №№ 67708.307.309,
67708.307.470, 67708.307.306, 67708.307.299, заедно с построените в имота сгради: Сграда с
идентификатор 67708.307.307.1, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, със
застроена площ: 56 кв.метра, на един етаж и Сграда с идентификатор 67708.307.307.2, с
предназначение: селскостопанска сграда, със застроена площ: 60 кв.метра, на един етаж.
Продавачът си е запазил пожизненото право на ползване и обитаване на гореописания имот.
Съгласно отразеното в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 120,
том 1, рег. № 602, дело № 104 от 27.06.2017 год. по описа на нотарис Ю.С., рег. № 661 на
НК, с район на дейстие Районен съд – В.П. срещу продажна цена от 6300 лева бащата на
ищцата М.М.М. е прехвърлил на ответника Ж. И. Ж. собствеността върху следния
недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 67708.306.334 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град С., одобрени със Заповед № РД-18-54/11.09.2007 год. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. С., ул. „З.Ж.В.“ № 13, с площ от 219
кв.метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване, при граници: имоти с идентификатори №№ 67708.306.632, 67708.306.629
и 67708.306.333, заедно с построената в имота Сграда с идентификатор 67708.306.334.1, с
предназначение: сграда за обществено хранене, със застроена площ: 111 кв.метра, на един
етаж. Продавачът си е запазил пожизненото право на ползване и обитаване на гореописания
имот.
От приложената Скици №№ 15-17436 и 15-17403, двете от 10.01.2022 год., изд. от СГКК
- Ш. се установява, че като собственик на процсните имоти е вписан ответникът.
Видно от Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/13.01.2022 год., изд. от
общ. С., данъчната оценка на Поземлен имот с идентификатор 67708.307.307, ведно с
построените в него сгради и постройки възлиза на 7190,30 лева.
Видно от Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/13.01.2022 год., изд. от
общ. С., данъчната оценка на Поземлен имот с идентификатор 67708.306.334, ведно с
3
построените в него сгради и постройки възлиза на 6973,90 лева.
Между страните няма разногласие, а и от приобщените към материалите по делото
медицински документи се установява, че М.М.М. е бил с поставена диагноза чернодробна
цироза с етилична етиология (алкохолна цироза на черния дроб), датираща от 2010 година
(съгласно отразеното в епикризата на л. 15 от делото). В хода на развитие на заболяването са
налице констатации в епикризите, че са настъпили усложнения: портална хипертония;
асцит; остра чернодробна недостатъчност; придружаващи заболявания: остра бъбречна
недостатъчност. Установява се още, че е бил хоспитализиран многократно, поради
заболяването си.
Видно от писмо от РЗОК – Ш., ведно с приложените към него писмени доказателства и
Удостоверение изх. № АД – 3295 от 31.08.2022 год., изд. от МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД
Варна, М.М. е постъпвал многократно за лечение в болнични заведения и е бил многократно
консултиран от лекуващия си лекар, като всички прегледи и пролежавания в болница са
били заплатени от НЗОК.
Съгласно отразеното в Удостоверение без № от 07.09.2022 год., изд. от Д-р М.,
Управител на Клиника „Медикус Алфа“, гр. Пловдив, М.М. за периода от 09.11.2015 год. до
18.11.2015 год. е бил лекуван в посочената клиника, като първоначално е бил лекуван по
здравна каса и КП 74.К80.1, след което е била заплатена сумата от 3300 лева за
продължаване на лечението – за периода 12.11.2015 год. - 18.11.2015 год.
Няма спор, а и от приложеното удостоверение за наследници изх. № 297/22.11.2017 год.,
изд. от общ. С. става ясно, че М.М.М. е починал на 06.11.2017 год., за което е съставен Акт
за смърт № 1226/ 06.11.2017 год. в гр. Ш., като е оставил като свои законни наследници
своята дъщеря ищцата по делото Д. М. М. и съпругата си С. С.а М..
По делото е представено копие от трудовата книжка на ответника, от което е видно, че
за периода от 03.12.2014 год. до 26.12.2021 год. без прекъсване Ж. е бил назначен на
длъжност „машинист пътно-строителни машини“ в „ИЛАН“ ЕООД, С., като е получавал
месечно трудово възнаграждение в размер на между 340 лева и 650 лева. През 2017 год. е
получавал месечно възнаграждение в размер на 460 лева.
От представеното удостоверение за семейно положение, съпруга/а и деца изх. № ГРС-
04-881/ 01.07.2022 год., изд. от общ. Ш., се установява, че ответникът е неженен, има дъщеря
Стефани Ж.а И.а.
От приложения нотариално заверен Договор за покупко-продажба на МПС се
установява, че съпругата на М.М. е прехвърлила в полза на ищцата ¾ ид.части от лек
автомобил за сумата от 200 лева.
По делото е изготвена съдебно-икономическа екпертиза, оспорена от ответната страна,
вещото лице, по която е достигнало до извод, че към датата на изповядване на сделките
справедливата пазарна цена за имота с идентификатор 67708.307.307 възлиза на 29060 лева,
а за имота с идентификатор 67708.306.334 възлива на 35050 лева. В съдебно заседание
вещото лице е посочило, че за да постигне до заключението си, е използвало своя лична база
данни, тъй като му било трудно да открие аналози с 5 годишна давност. Сочи, че при
определяне на пазарната цена е съобразил запазеното право на ползване.
Назначена е и допълнителна съдебно-икономическа експертиза, оспорена от ищеца,
вещото лице по която е имало изрично поставена задача да определи реалната пазарна цена
на процесните недвижими имоти към датите на изповядване на сделките, като се съобрази
със запазеното право на ползване на праводателя (задача за съобразяване с ограниченото
право на ползване на ползвателя не е била поставяна на вещото лице по първоначалната
СИЕ). Вещото лице е достигнало до извод, че към датата на изповядване на сделките
пазарната цена за имота с идентификатор 67708.307.307 е възлизала на 25659 лева, а размера
на учреденото право на ползване е възлизал на 13317 лева, т.е. стойността на имота, предвид
4
учреденото право на ползване е била 12342 лева. За имота с идентификатор 67708.306.334
вещото лице е изчислило пазарна стойност в размер на 27145 лева, размер на учреденото
право на ползване – 14088 лева, стойност на имота, предвид учреденото право на ползване –
13057 лева. В съдебно заседание вещото лице разясни, че обстоятелството, че вторият обект
има търговско предназначение било отчетето в експертизата. Посочи, че използваната от нея
методика за изчисляване стойността на ограниченото право на ползване може в най-пълна
степен и най-адекватно да определи пазарната стойност на това ограничено вещно право,
тъй като другият метод, вземащ предвид предполагаемия бъдещ живот на вещния ползвател
и средната продължителност на живота в България е твърде субективен.
По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на водените от ищцата
(Н.Г.Г. и Г.Я.Г.) и от ответника (Д.И.И. и П.И.Т.) свидетели.
Св. Н.Г. излага, че познава ищцата и покойния й баща от много години. Релевира, че не
знае М. да е продал къщата и баничарницата си. Разказва, че е знаела за болестта му, която
се е отразила не само на физическото му състояние (М. бил много отслабнал, с променен
цвят на кожата и подут корем), но и на психиката му. Свидетелката сочи, че по време на
кратките им срещи М. не бил адекватен, живеел в миналото, като в подкрепа на това
разказва, че не осъзнавал, че Генчева има втори син, нито че е разведена отдавна. Твърди, че
по време на кризите му грижи за него полагала втората му жена.
Св. Г.Г. също заявява, че познава както ищцата, така и баща й. Знае, че последният бил
болен и се оплаквал от заболяването си. Сочи, че през последните месеци имал неадекватни
прояви, като според него са продиктувани от лекарствата. Излага, че разбрал за продажбата
на имотите впоследствие, но не знае на кого са продадени
Св. Д.И. релевира, че е съпруг на сестрата на ответника. Разказва, че в началото на 2017
г. дали на ответника сумата от 6000 лева, като по този начин изкупили дела му от един
наследствен апартамент в гр. С., а в края на лятото същата година- юни или юли месец му
дал заем от 4000 лв., които ответникът вече му е възстановил. Излага, че за М. грижи
полагали предимно съпругата му и Ж.
Св. П.Т. също с категоричност заявява, че от 2014 год. за бащата на ищцата грижи са
полагали неговата съпруга и ответника. Излага, че често се виждали и счита, че М. до края
на живота си е бил адекватен. Твърди, че последният му споделил, че е прехвърлил имотите
си на Ж., за да може да се лекува и да бъде осъществена трансплантация.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Депозирани са искови претенции, с правно основание чл. 26, ал. 2 във вр. с чл. 17, ал. 1
от ЗЗД и чл. 30 от ЗН за прогласяване нищожността на процесните договори за покупко-
продажби, поради тяхната привидност, като се твърди, че прикритите сделки са дарения и за
намаляване на прикритите дарения до размера на запазената част на ищцата Д. М. М. от
наследството на баща й М.М.М., а именно- 1/3 ид.част от вписаните в договорите
недвижими имоти. В условие на евентуалност, ако съдът отхвърли главните претенции, се
моли прогласяване на атакуваните сделки за нищожни, поради накърняване на добрите
нрави, поради нееквивалентност на престациите – чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
По главните обективно кумулативно съединени искови претенции с пр. осн. чл. 26, ал.
2, във вр. с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД:
Съдът счита претенциите за неоснователни по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, пред. 5 ЗЗД нищожни са привидните договори
като при тях страните не желаят да бъдат обвързани от явната сделка, но и двете страни са
съгласни да се създаде привидността. Действителното намерение може да е страните да не се
обвържат въобще (абсолютна симулация) или да се обвържат от друго прикрито съглашение
(относителна симулация). И в двата случая привидното съглашение е нищожно (чл. 26, ал. 2
5
ЗЗД), а ако някоя от страните твърди, че има прикрито съглашение, тя може да поиска
разкриването му (чл. 17, ал. 1 ЗЗД), какъвто е настоящия случай. За да е налице привидност
на договора, следва да се установи по несъмнен начин, че към датата на сключването му
страните не са желали да постигнат последиците му. При относителната симулация са
налице две отделни съглашения - явно и прикрито, което следва пряко от разпоредбата на
чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Явното - за пред външния свят съглашение е привидното като
привидността се изразява в това, че страните се съгласяват да сключат договора по
определен начин, но нямат воля да бъдат обвързани по този начин и зад привидно
изразената воля се крие воля за друга сделка. В случай, че страните прикрият сключеното
между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно
прикритото съглашение, ако са налице изискванията за неговата действителност, аргумент
от чл. 17, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл решение № 79/26.06.2012 г. по гр. д. № 791/2011 г. на ІІІ
г. о. на ВКС.
В тежест на страната, която претендира разкриване на симулацията е да установи по
пътя на прякото и пълно доказване, че действителната воля на страните по сделката към
момента на сключването й не е такава, каквато е отразена в нея. Следва да бъде установено
каква точно е била действителната воля на страните, като в случая ищецът следва да докаже,
че страните по сделките са постигнали съгласие да не настъпят правните последици,
произтичащи от атакуваните сделки – покупко-продажби, като се е целяло извършване на
безвъзмездни сделки - дарения.
По делото не бяха ангажирани безпротиворечиви и категорични доказателства, които да
установяват, че действителната воля на М.М.М. е била да надари ответника. Във връзка с
доказване на твърденията на ищцата съдът допусна разпит на свидетели, на осн. чл. 165, ал.
2, изр. 2 от ГПК, като от показанията им не се установиха твърдените обстоятелства. Нито
един от водените от ищцата свидетели не наведе твърдения, че покойният М. е дарил
имотите си на ответника. Напротив, свид. Генчев заяви, че е разбрал, че имотите са
продадени, но не знаел на кого. Свид. Генчева пък сочи, че не знаела, че имотите са
продадени, което е житейски логично предвид факта, че срещите й с продавача са били
спорадични. Същевременно показанията на водените от ответника свидетели опровергаха
тезата на ищцата, като съдът не намира основания да не им се довери, тъй като са житейски
логични, вътрешно непротиворечиви и съответни на събраните по делото писмени
доказателства. Нещо повече, в последното по делото открито съдебно заседание
процесуалният представител на ищцата сам заяви, че в производството не бяха ангажирани
безспорни доказателства, сочещи за наличието на симулация на атакуваните сделки.
С оглед гореизложените мотиви, съдът намира, че атакуваните договори за покупко-
продажба не са нищожни, поради привидност, а главните обективно кумулативно съединени
искови претенции с пр. осн. чл. 26, ал. 2, във вр. с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД са неоснователни и
подлежат на отхвърляне.
По исковата претенция по чл. 30 от ЗН:
Предвид отхвърлянето на главните искови претенци с пр. осн. чл. 26, ал. 2, във вр. с чл.
17, ал. 1 от ЗЗД, атакуваните сделки не попадат в приложното поле на разпоредбата на чл.
30, ал.1 от ЗН, поради което и предявеният на това основание иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Независимо от горното, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи,
че дори и исковите претенции с пр. осн. чл. 26, ал. 2, във вр. с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД да бяха
основателни и доказани, то искът по чл. 30 от ЗН отново щеше да бъде неоснователен,
поради следното:
Нормата на чл. 30, ал. 1 от ЗН предоставя възможност на наследника с право на
запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част, поради завещания или
6
дарения, да претендира намалението им до размера, необходим за допълване на неговата
запазена част. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН, когато наследникът, чиято
запазена част е накърнена, упражнява правото си да иска намаляване на завещанията или
даренията спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел
наследството по опис.
Съгласно трайно установената практика наследници по закон по смисъла на цитираната
разпоредба са само онези от тях, които в конкретния случай са призовани към наследяване.
В настоящия случай към момента на откриване наследството на М.М.М., починал на
06.11.2017 година, ответникът не е от посочения кръг лица. Необходимо условие за
уважаване на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН е приемането на наследството от страна на ищцата по
опис, като съдът с доклада си по делото изрично й е указал, че върху нея пада
доказателствената тежест за установяване на това обстоятелства (така Решение № 82 от
16.03.2011 г. по гр. д. № 221/2010 г. на ВКС, II г. о.; Решение № 57 от 7.05.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 5702/2013 г., I г. о., ГК; Решение № 108 от 15.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 105/2009
г., I г. о., ГК) и че не сочи доказателства в тази насока. Ищцата не ангажира доказателства да
е приела наследството по опис, поради и което съдът приема, че дори да се установи, че
атакуваните покупко-продажби са симулативни сделки и прикриват дарения, то тя не е
материалноправно легитимирана да претендира за намаляване на дарение до размера на
запазената й част, тъй като не доказа да е приела наследството по опис (в този смисъл са
задължителните разяснения, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. на
ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГК, Решение № 859 от 3.10.2008 г. на ВКС по гр. д. №
3014/2007 г., I г. о. и др.).
По изложените съображения, след като не е приела наследството на баща си по опис и
съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в т. 4
от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГК, искът по
чл. 30 от ЗН подлежи на отхвърляне само на това основание.
По евентуално заявената искова претенция с пр. осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД:
По силата на чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД, нищожни са договорите, които накърняват
добрите нрави - това са наложили се правила и норми, които бранят принципи, права и
ценности, които са общи за всички правни субекти и зачитането им е в интерес на
обществените отношения каквито са принципа на справедливостта, на добросъвестността,
както предотвратяването на несправедливо облагодетелствуване. Нееквивалентността на
престациите е конкретен пример за нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на
сделката по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Правен интерес от предявяване на
установителния иск за нищожност има само страната по сделката и нейните универсални
правоприемници (каквата е ищцата). Преценката за наличие на правен интерес в случая се
извежда от обстоятелството, че ако искът бъде уважен, процесните недвижими имоти ще
бъдат върнати в патримониума на наследодателя на ищцата и съответно последната в
качеството й на негов наследник ще придобие идеална част от тях. Ето защо исковата
претенция се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Ищцата релевира, че атакуваните сделки са нищожни, поради пълна нееквивалентност
на престациите, тъй като продажната цена на двата имота била близо 6 пъти по-ниска от
пазарната им стойност и по-ниска от данъчната оценка на имотите.
Съдът не споделя така поддържаните доводи.
Съдебната практика приема, че само наличието на нееквивалентност на насрещните
престации не е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като
свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се
извършва от страните с оглед техния интерес (Решение № 24/09.02.2016 г. по гр. д. №
7
2419/2015 г., III г. о., ГК; Определение № 56 от 27.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 470/2011 г., I
т. о., ТК). Съгласно трайно установената съдебна практика, за да е налице нищожност,
поради значителна нееквивалентност на насрещните престации, неравностойността би
следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация (Решение №
615/15.10.2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г. III г. о. на ВКС, Решение № 119/22.03.2011 г. гр. д.
№ 485/2010 I г. о. на ВКС; Решение № 452/25.06.2010 г. гр. д. № 4277/2008 г. на I г. о. на
ВКС).
В Решение № 452/25.06.2010 г. гр. д. № 4277/2008 г. на I г. о. на ВКС се сочи, че
съгласно чл. 9 от ЗЗД страните имат свобода на договарянето, позволяваща на двете страни
да направят конкретна преценка относно потребността относно насрещните престации и
тяхната взаимна еквивалентност. Върховните съдии са акцентирали, че законодателят
допуска цената на недвижимия имот да бъде по-ниска от данъчната оценка. В цитираното
решение се приема още, че при преценката дали една сделка е недействителна, поради
нарушение на добрите нрави, съдът не трябва да се ограничава единствено и само до
простото сравняване на уговорената престация с пазарната стойност на имота, предмет на
сделката, защото продажбата на вещ на цена, по-ниска от пазарната не е несъвместима с
общоприетите норми за справедливост и добросъвестност. Нещо повече, и ЗМДТ, и ЗНЧНД
допускат възможността сделки да се сключват и под данъчната оценка, но държавната такса
се плаща по нея. Т. е. законът изрично предвижда възможност да се договоря цена, равна на
данъчната оценка или по-ниска от нея и в такъв случай не е налице нееквивалентност на
ответната престация, водеща до нищожност поради накърняване на добрите нрави (така
Решение № 29/22.03.2017 г. гр. д. № 2955/2016 г., I г. о., Решение № 24/09.02.2016 г. гр. д. №
2419/2015 г., III г. о. и др.)
Видно е от представяните и оспорени нотариални актове, че данъчната оценка на ПИ с
идентификатор 67708.307.307, ведно с построените в него сгради възлиза на 8018.80 лева
към момента на сключване на сделката, а продажната цена на имота е в размер на 8000 лева,
съответно данъчната оценка на ПИ с идентификатор 67708.306.334, ведно с построената в
него сграда възлиза на 6244 лева към датата на сключване на сделката, а продажната цена на
този имот е в размер на 6300 лева. Едната от двете сделки е сключена на цена малко по-
ниска от данъчната оценка на имота (18 лева), поради което и въз основа на гореизложеното,
както и в съответствие с установената и непротиворечива практика на ВКС не е нищожна
поради нееквивалентност на престациите. Колкото до пазарната стойност на имотите, съдът
дава вяра на заключението на вещото лице по допълнителната експертиза, съгласно което
пазарната стойност на първия имот, при съобразяване стойността на учреденото ограничено
право на ползване към датата на изповядване на сделката възлиза на 12342 лева, а на втория
имот е в размер на 13057 лева. Настоящият съдебен състав не кредитира заключението на
вещото лице по първоначалната експертиза. На последното не е била поставяна задача да
изчисли пазарната стойност на имотите, като съобрази учреденото пожизнено право на
ползване на прехвърлителя, поради и което изявлението му в съдебно заседание, че
ограниченото вещно право било взето предвид, без да са налице изчисления в тази насоча,
обективирани в заключението му, не обвързва съда. Дори и да бъдат взети предвид
стойностите, дадени от вещото лице по първоначалната експертиза (29060 лева за първия
имот и 35050 лева за втория имот), то отново е невярно твърдението на ищцата, че
продажната цена била 6 пъти по-ниска от пазарната. При всички положения липсва такава
нееквивалетност на престациите, която да води до нищожност, поради противоречие с
добрите нрави и не може да бъде направен извод, че престацията е практически нулева.
Поради изложеното, евентуално заявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД за прогласяване нищожността на атакуваните сделки, поради нееквивалентност на
престациите, се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
8
Само за пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи следното:
Действително атакуваните сделки са изповядани близо 5 месеца преди смъртта на
продавача, който е бил с влошено здравословно състояние, датиращо от 2010 год. (видно от
приложената медицинска документация). Това обстоятелство, обаче, само по себе си не
означава, че сделките са нищожни, поради накърняване на добрите нрави. Недоказани
останаха твърденията на ищцата, че ответникът и майка му едва ли не са се възползвали от
заболяването на баща й към датите на продажбите. Напротив, по делото се установи
безспорно, че през всичките тези години, докато е бил болен за него са се грижили втората
му съпруга С. и нейния син. В тази насока са и показанията на водените от ищцата
свидетели. Именно те са живели с него, обгрижвали са го, осигурявали са му лечение (което
е видно от представената медицинска документация) и достоен живот. Обстоятелството, че
състоянието на М. се е влошило е логично следствие на неговото прогресиращо заболяване
(чернодробна цироза), а не на лоши грижи, полагани от близките, с които е живял в едно
домакинство. Както по-горе беше посочено, видно е от всички медицински документи,
приложени по делото, че от диагностицирането му през 2010год. до смъртта му през
ноември месец 2017 год. за М. са били полагани постоянни грижи от неговата втора съпруга,
като същият е бил лекуван в Ш., Варна, Пловдив, но заболяването от което е страдал е бил
от такова естество, че е завършило с летален край.
По разноските:
При този изход на спора, отправеното искане и представените доказателства, ищцата
следва да понесе сторените от ответника разноски в претендирания размер, а именно: 420
лева – възнаграждение за вещо лице, 999 лева адвокатко възнаграждение и 5 лева – такса за
съдебно удостоверение.
Така мотивиран, Районен съд – В.П.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. М. М., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. С., общ. С.,
обл. Ш., ул. „Ришки проход“ № 14, вх. 1, ет. 3, ап. 12 срещу Ж. И. Ж., ЕГН: **********, с
пост. адрес: гр. Ш., общ. Ш., обл. Ш., ул. „С.“ № 8, ет. 2, ап. 7 обективно съединени искове
за прогласяване нищожността на сключените между М.М.М., починал на 06.11.2017 год.,
от една страна в качеството му на продавач и Ж. И. Ж., от друга страна в качеството му на
купувач, договори за покупко-продажба на недвижими имоти, представляващи: 1.
Поземлен имот с идентификатор 67708.307.307 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град С., одобрени със Заповед № РД-18-54/11.09.2007 год. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в гр. С., ул. „С.“ №2, с площ от 2046 кв.метра, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, при граници: имоти с идентификатори №№ 67708.307.309, 67708.307.470,
67708.307.306, 67708.307.299, заедно с построените в имота сгради: Сграда с идентификатор
67708.307.307.1, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, със застроена площ: 56
кв.метра, на един етаж и Сграда с идентификатор 67708.307.307.2, с предназначение:
селскостопанска сграда, със застроена площ: 60 кв.метра, на един етаж и 2. Поземлен имот с
идентификатор 67708.306.334 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град С.,
одобрени със Заповед № РД-18-54/11.09.2007 год. на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в гр. С., ул. „З.Ж.В.“ № 13, с площ от 219 кв.метра, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при граници:
имоти с идентификатори №№ 67708.306.632, 67708.306.629 и 67708.306.333, заедно с
построената в имота Сграда с идентификатор 67708.306.334.1, с предназначение: сграда за
9
обществено хранене, със застроена площ: 111 кв.метра, на един етаж, обективирани
съответно в Нотариален акт № 87, том I , рег. № 461, дело № 74, от 17.05.2017 год. по описа
на нотариус Ю.С., рег. № 661 на НК, с район на действие Районен съд – В.П. и Нотариален
акт № 120, том I , рег. № 602, дело № 104 от 27.06.2017 год. по описа на нотариус Ю.С., рег.
№ 661 на НК, с район на действие Районен съд – В.П., поради тяхната привидност до
размера на 1/3 ид.част, на основание чл. 17, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.2 от ЗЗД и за обявяване
за действителни прикритите договори за дарение на горните имоти, както и за
възстановяване на запазената част от наследството на М.М.М., починал на 06.11.2017 год.,
чрез намаляване на прикритите дарения до размера на запазената част на ищцата от
наследството на баща й М.М.М., на основание чл. 30, ал. 1 ЗН.
ОТХВЪРЛЯ евентуално предявените от Д. М. М., ЕГН: ********** срещу Ж. И. Ж.,
ЕГН: ********** искове за прогласяване нищожността на сключените между М.М.М.,
починал на 06.11.2017 год., от една страна в качеството му на продавач и Ж. И. Ж., от друга
страна в качеството му на купувач, договори за покупко-продажба на недвижими имоти,
представляващи: 1. Поземлен имот с идентификатор 67708.307.307 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град С., одобрени със Заповед № РД-18-54/11.09.2007 год. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. С., ул. „С.“ №2, с площ от 2046
кв.метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване, при граници: имоти с идентификатори №№ 67708.307.309,
67708.307.470, 67708.307.306, 67708.307.299, заедно с построените в имота сгради: Сграда с
идентификатор 67708.307.307.1, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, със
застроена площ: 56 кв.метра, на един етаж и Сграда с идентификатор 67708.307.307.2, с
предназначение: селскостопанска сграда, със застроена площ: 60 кв.метра, на един етаж и 2.
Поземлен имот с идентификатор 67708.306.334 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град С., одобрени със Заповед № РД-18-54/11.09.2007 год. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в гр. С., ул. „З.Ж.В.“ № 13, с площ от 219 кв.метра, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, при граници: имоти с идентификатори №№ 67708.306.632, 67708.306.629 и
67708.306.333, заедно с построената в имота Сграда с идентификатор 67708.306.334.1, с
предназначение: сграда за обществено хранене, със застроена площ: 111 кв.метра, на един
етаж, обективирани съответно в Нотариален акт № 87, том I , рег. № 461, дело № 74, от
17.05.2017 год. по описа на нотариус Ю.С., рег. № 661 на НК, с район на действие Районен
съд – В.П. и Нотариален акт № 120, том I , рег. № 602, дело № 104 от 27.06.2017 год. по
описа на нотариус Ю.С., рег. № 661 на НК, с район на действие Районен съд – В.П., поради
противоречие с добрите нрави, поради нееквивалентност на насрещните престации, на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. М. М. ДА ЗАПЛАТИ на Ж. И. Ж. сумата в размер на 1424 лв.,
представляваща сторените съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му на страните,
пред ШОС.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, ведно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – В.П.: _______________________
10