РЕШЕНИЕ
№ 675
гр. Варна , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на осми
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20203100503293 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. В. Д. от гр. Девня, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 219/13.08.2020 год., постановено по гр. дело № 1407/2019
год. по описа на РС-Девня, с което е отхвърлен предявения от М. В. Д. от гр. Девня против
ответниците В. Р. Г. и Й. И. Г., двамата от гр. Девня иск с правно основание чл.109 ЗС за
осъждане на ответниците да премахнат вътрешна ограда от оградна мрежа на бетонни
колове, изградена през лятото на 2018 год. в западната част на поземлен имот с
идентификатор 20482.501.341 по КК на гр. Девня, означена с кафяв цвят и сигнатура за
полумасивна ограда на скицата на л. 63 от делото на РС-Девня към заключението на СТЕ,
която скица, приподписана от съда, е неразделна част от съдебното решение.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Изводът на съда, че ПИ с идентификатор 20482.501.341 по КК на гр. Девня не е съсобствен
между страните, е необоснован, тъй като не се подкрепя от събраните по делото
доказателства. Твърди се също, че първоинстанционното решение е постановено при
непълнота на доказателствата. Навежда, че през 1994 год. е допуснато частично изменение
на ЗРП на гр. Девня относно УПИ (парцели) IX-151 и VIII-151, в кв. 7 като УПИ VІІІ-151 е
бил заличен и включен в УПИ ІХ-151, за което изменение е изготвена и графична част на
ЗРП, според която УПИ VIII-151 е бил заличен.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
искът да бъде уважен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемите (ответници по
предявения негаторен иск) В. Р. Г. и Й. И. Г., двамата от гр. Девня, чрез процесуален
представител, оспорват жалбата, считат, че е неоснователна, а обжалваното решение –
1
правилно и настояват да бъде потвърдено.
В съдебно заседание въззивницата, чрез процесуален представител, поддържа жалбата
си, настоява да бъде уважена, претендира присъждане на разноските за двете инстанции.
В съдебно заседание въззиваемите, чрез процесуален представител, оспорват жалбата,
поддържат подадения писмен отговор, претендират присъждане на разноски.
Съдът съобрази следното:
Предявен е иск по чл. 109 ЗС.
В исковата си молба ищцата М. В. Д. от гр. Девня е навела следните твърдения:
Ищцата и ответниците В. Р. Г. и Й. И. Г. са съсобственици на имот, представляващ дворно
място, находящо се в гр. Девня, представляващо УПИ ІХ-151, кв. 7 по ЗРП на гр. Девня от
1994 год., съставляващо поземлен имот с идентификатор 20482.501.341 по КК на гр. Девня.
Ответниците се легитимират като собственици на 940 кв. м. ид. части от УПИ ІХ-151, кв. 7
по ЗРП на гр. Девня въз основа на договор за покупко-продажба, скл. с нот. акт № 71/1988
год. на Девненския нотариус, а ищцата се легитимира като собственик на 260 кв. м. ид.
части от УПИ ІХ-151, кв. 7 по ЗРП на гр. Девня въз основа на договор за покупко-продажба,
скл. с нот. акт № 117/2005 год. на Девненския нотариус. Твърди се, че неправилно в двата
нотариални акта, с които страните се легтимират като съсобственици на ид. части от горния
имот, е посочено, че придобиват съответно 940 кв. м. и 260 кв. м., а не идеални части от
имота. След като са станали съсобственици на УПИ ІХ-151, кв. 7 по ЗРП на гр. Девня, между
страните не е имало спор относно частта от пооземления имот, която всеки един от
съсобствениците притежава. В поземления имот са изградени жилищни сгради, които са
индивидуална собственост на страните – ищцата притежава жилищна сграда, изградена в
западната част на съсобствения УПИ, а ответниците – жилищна сграда в североизточната
част на поземления имот. Навежда, че УПИ ІХ-151, кв. 7 по ЗРП на гр. Девня е обща част по
предназначение по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, между съсобствениците не е извършвано
разпределяне на ползването на свободната, незастроена част от имота. През лятото на 2018
година ответникът В. Р. Г. (в брак с ответницата Й. И. Г.), без съглсието на ищцата е
изградил в западната част на съсобствения поземлен имот вътрешна ограда от оградна
мрежа на бетонни колове, като по този начин е ограничен свободния достъп на ищцата до
източната част от дворното място, което и пречи да упражнява в пълен обем правото си на
́
собственост върху терена.
В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за осъждането на
ответниците да преустановят да преустановят действията, с които пречат на ищцата да
упражнява в пълен обем правото си на собственост върху УПИ ІХ-151, кв. 7 по ЗРП на гр.
Девня, като премахнат вътрешната ограда от оградна мрежа на бетонни колове, изградена в
западната част на УПИ ІХ-151, кв. 7 по ЗРП на гр. Девня, съставляващ ПИ с идентификатор
20482.501.341 по КК на гр. Девня, означена с кафяв цвят и сигнатура за полумасивна ограда
на скицата на л. 63 от делото на РС-Девня.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответниците чрез процесуален
представител, оспорват иска. Твърдят, че са собственици на УПИ IX- 151 в кв. 7 на гр. Девня
по ЗРП на гр. Девня от 1970 год., изменен през 1972 год., действащ и понастоящем. Заповед
№162/29.06.1994г. на Кмета на Община Девня за частично изменение на застроителния и
регулационен план на гр. Девня не включва квартал 7 и няма промяна в регулационните
граници на УПИ (парцел) IX-151 в кв. 7, определени със Заповед №554/9.02.1972г. на
Председател на ОНС Варна. Излагат, че ищцата е собственик на имот с площ от 260 кв. м.,
включен в съседния УПИ (парцел) VIII, респ. е съсобственик в УПИ VІІІ, а не е
съсобственик на парцел ІХ-151, кв. 7 по ПУП )ЗРП) на гр. Девня. Оспорват, че имота е със
статут на обща част по предназначение по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС, твърдят, че
отразяването на имота им в кадастралната карта в други, различни от описаните в титула им
2
за собственост, граници е в резултат на грешка в КК и не води до промяна в правото на
собственост. По тези съображения считат, че искът е неоснователен, тъй като ищцата право
на собственост върху УПИ ІХ-151, кв. 7 по ПУП (ЗРП) на гр. Девня няма. Настояват за
отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и взе едвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от нотариален акт №182/27.06.1972 год., том 7, дело № 2783/1972г. на нотариус
при РС-Варна, Д.К. Д. е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим
имот, находящ се в в гр. Девня, кв. “Н. Недев“ – дворно място с пространство от 2450 кв. м.,
представляващо имот с планоснимачен № 151 по плана на гр. Девня, кв. „Н. Недев“, в което
са включени парцели: IX (девети) с площ 940 кв. м. и част от парцел VIII (осми) с площ от
260 кв. м. в квартал 7 по плана на града.
С договор за покупко-продажба, скл. с нот. акт № 71/06.04.1988 год. том 1, дело
№133/88г. на РС-Девня, Д.К.Д. е продал, по реда на чл. 20 от ЗСГ (отм.), на В. Р. Г. дворно
място заедно с построените в него масивна жилищна сграда, лятна кухня, гараж, стопанска
сграда, подобрения и трайни насаждения, с пространство 940 кв. м., съставляващо парцел IX
– 151 в квартал 7 по плана на кв. “Н. Недев“, гр. Девня. Съгласно представено удоставерение
за семейно положение, към датата на сключване на договора В. Р. Г. е бил в граждански
брак с Й. И. Г..
От нот. акт №117, том 3, рег. №1995, дело №510/07.09.2005. на нотариус с № 465, е
видно, че Д.К.Д. и Величка Димитрова Кирова са продали на М. В. Д. следния свой
недвижим имот: дворно място, за което е отреден УПИ IX -151, урегулиран с площ от 260
кв. м. в квартал 7 по плана на гр. Девня, кв. Девня , ул. “ Братя Миладинови “ 10 А, заедно с
всички подобрения, като описания имот е идентичен с имота, описан в нотариален акт
№182, том 7, дело 2783/27.06.1972г. на ВРС.
От представените писмени доказателства – Заповед №6274/14.12.1970г. на
Председателя на ОНС Варна и Заповед №554/09.02.1972г. на Председателя на ОНС Варна и
графичните части към тях, е видно, че за имота с пл. № 151 кв. 7 по КП на гр. Девня е
отреден парцел ІХ-151, кв. 7 по ЗРП на г. Девня, а останалата (маломерна) част от имот с пл.
№ 151, кв. 7 по КП, заедно с (маломерна) част от имот с пл. № 166 по КП (съседен на имот с
пл. № 151, кв. 7) е отредена в общ по регулация парцел VІІІ-151, 166, кв. 7 по ЗРП на гр.
Девня – л. 32-33 от делото на РС-Девня. Частичното изменение на ЗРП на гр. Девня от м.
февруари 1972 год. относно кв. 7 засяга няколко парцела, вкл. и парцели ІХ-151 и VІІІ-151,
166, от които – видно от заповедта – се отнемат части (площи) и се включват в парцел ХІ,
отреден за обществено мероприятие „Детски дом“ – л. 30-31 от делото на РС-Девня.
Видно от Заповед № 162/29.06.1994 год. на кмета на община Девня, с която е
одобрено ЧИЗРП на гр. Девня (чл. 75, ал. 2, т. „а“ ППЗТСУ – отм.), изменението не засяга
квартал 7 по ЗРП на гр. Девня.
От заключението на СТЕ от 07.07.2020 г., изслушано в първата инстанция,
неоспорено от страните, кредитирано от ксъда като обективно и безпристрастно, и от
изявленията на в. л. инж. Вл. А. в съдебно заседание, се установява следното: Първият
регулационен план на гр. Девня е одобрен през 1926 г., в него имотите не фитурират във
вида, в който са описани в титулите за собственост. Вторият кадастрален и регулационен
план е одобрен със Заповед №483/20.04.1963г. на Председателя на КАБ към МС. По този
план двата процесни имота се иднтифицират като части от парцели VIII -151 и IX- 151 в
квартал 7. На комбинираната скица тези два парцела са показани със зелен цвят. Със заповед
№6274/14.12.1970г. на Председателя на ОНС Варна е одобрен ИЗП, който обхваща и
квартал 7 в частта на процесните имоти. С тази заповед се коригира източната граница на
парцел IX -151. На комбинираната скица тази гравица е показана със син цвят. Със Заповед
3
№554/09.02.1972г. на Председателя на ОНС е одобрено изменение на регулацията в квартал
7 като парцел XІ (погрешно посочен в заповедта като парцел Х – срв. графичната част на
заповедта), отреден за „Детски дом“ се разширява с около 10 м. за сметка на парцели VIII -
151,166; IX -151 и др. четири парцела. На комбинираната скица към заключението новите
граници от юг са показани в син цвят. Според заключението, при снабдяването с нотариален
акт по давност от праводателя на страните по делото Д.Д.К. на 27.06.1972г. е действал
регулационният план от 1963 г., съобразно изменението му от 1972 год. В този нотариален
акт е записано “дворно място, в което са включени парцели IX с площ 940 кв. м. и част от
парцел VIII с площ от 260 кв. м. в кв. 7. С нотариален акт № 71/06.04.1988г. Д.Д.К. е продал
на В. Р. Г. дворно място с пространство 940 кв. м., съставляващо парцел IX -151, кв. 7.
Измерена по регулационния план площта на този парцел е 930 кв. м., като разликата с
площта на парцела, посочена в нот. акт № 71/1988 год. е в рамките на допустимата грешка.
С нотариален акт № 117/07.09.2005г. Д.Д.К. и В.Д.К. са продали на М. В. Д. дворно място, за
което, според записаното в акта, е отреден УПИ IX -151, урегулиран с площ от 260 кв. м. в
кв. 7. Описаният имот е идентичен с имота описан в н.а. №182/27.06.1972г. Според
заключението, след продажбата през 1988 година по н. а. от 1972 г. остава един непродаден
имот, а именно: частта от парцел VIII с площ 260 кв. м. в кв. 7, респ. включената в парцел
VІІІ-151,166, кв. 7 част от имот с пл. № 151 по КП. Измерена по регулационния план площта
на тази част от парцел VIII е 258 кв. м. и е показана на комбинираната скица към
заключението с виолетов цвят. Според вещото лице ответникът по делото е закупил парцел
IX -151, а ищцата – включената в парцел VIII – 151,166 част от имот с пл. № 151, кв. 7. След
извършеният оглед на място вещото лице е установило, че е изградена полумасивна ограда
на регулационната граница между УПИ IX -151 и УПИ VIII-151, отразени на комбинираната
скица към заключението на л. 63 от делото на РС-Девня. На същата скица с кафяв цвят и
сигнатура за полумасивна ограда е означена изградената от телена мрежа на метални колове,
бетонирани в земята. След направения оглед на място и извършеното измерване с GPS
вещото лице е установило, че оградата представлява телена мрежа с височина 1,50 м.,
фиксирана за две метални тръби с диаметър 40 мм. и 15 метални профила 40/40 мм. с
дължина около 2,30 м. Дължината на оградата е 32 м. Тръбите и профилите са бетонирани
със стъпки с размер 30/30/30 см. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че частичното
изменение на ЗРП на гр. Девня от 1994 год. не засяга квартал 7.
От допълнителното заключение на СТЕ от 25.02.2021 год., изслушано във въззивната
инстанция, неоспорено от страните, кредитирано от съда като обективно и безпристрастно и
от изявленията на вещото лице в съдебно заседание, се установява следното: През 1994 год.
няма издавана заповед за одобряване на ЧИЗРП на гр. Девня, касаещо парцели ІХ-151 и
VІІІ-151, кв. 7.
Според вещото лице коректното изписване на номерацията на парцелите по заповедите от
1970 год. и 1972 год. е парцел VІІІ-151,166 (образуван от маломерните части от имоти с пл.
№ 151 и пл. № 166) и парцел ІХ-151, кв. 7. В община Девня е налично работно копие върху
което е нанесено изменение, касателно парцели VІІІ-151,166 и ІХ-151, кв. 7, което обаче не е
упоменато в Заповед № 162/29.06.1994 год., нито е нанесено в оригиналния план. Според
вещото лице няма данни за уреждане на регулационните сметки за изравняване на частите в
образувания съсобствен парцел VІІІ-151, 166, кв. 7 по ЗРП на гр. Девня между
собствениците на частите от имоти с пл. № 151 и пл. № 166, от които е образуван парцела.
При извършения оглед на място, вещото лице е констатирало, че частта от имот с пл. № 151,
включена в парцел VІІІ-151,166, квм. 7 се владее от ищцата и представлява имота, описан в
нот. акт № 117/2005 год.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право. Негаторният иск е средство за правна
защита на собственика, срещу всяко неоснователно действие /бездействие/ или създадено
4
състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота си
или в съответствие с обема на това право.
В случая от анализа на доказателствата по делото се налага извода, че ищцата не е
съсобственик на УПИ ІХ-151, кв. 7 по ПУП на гр. Девня. Страните притежават отделни
имоти – ответниците са собственици на имот, представляващ УПИ ІХ-151, кв. , а ищцата е
собственик на поземлен имот пл. № 151, включен в границите на УПИ VІІІ- 151,166.
В случая с договора за продажба от 1988 год. ответниците са придобили имот,
представляващ парцел ІХ-151, кв. 7 по ЗРП на гр. Девня, за който е установено, че е отреден
за имот с пл. № 151. Останалата (маломерна) част от имота на праводателя на страните –
имот с пл. № 151, е била включена в образувания парцел VІІ-151, 166, който е бил
съсобствен по регулация между собствениците на включените в този парцел части от имоти.
С прекратяване на отчуждителното действие на дворищнорегулационния план в хипотезата
на § 8, ал. 1 ПР на ЗУТ е възстановена собствеността преди отчуждаването по
неприложената дворищна регулация и съсобствеността върху общия по регулация парцел се
е преобразувала обратно в собственост в границите на включените в него имоти.
При това положение с договора по нот. акт № 117/2005 год. ищцата е закупила
отделен, самостоятелен имот - поземлен имот с пл. № 151, с площ от 260 кв. м., включен в
бившия парцел VІІІ-151,166, кв. 7.
От изложеното следва още и че отразяването в КК на двата отделни имота – на УПИ
ІХ-151, кв. 7 и на поземлен имот с пл. № 151, вкл. в УПИ VІІІ-151,166, кв. 7 като един
поземлен имот с идентификатор 20482.501.341 по КК на гр. Девня е погрешно, но
погрешното заснемане на имота на ищцата и на ответниците като един няма вещноправен
ефект и няма за последица създаване, изменение или прекратяване на правото на
собственост.
По тези съображения съдът намира, че ищцата не се легитимира като
собственик/съсобственик на УПИ ІХ-151, кв. 7 по ПУП на гр. Девня.
Уставено е по делото, че оградата е изградена на регулационната граница между УПИ
ІХ-151, кв. 7 и УПИ VІІІ-151,166, като няма доказателства, няма и твърдения, че оградата
пречи или смущава ищцата да упражнява пълноценно и в пълен обем правото си на
собственост върху своя имот - поземлен имот с пл. № 151, с площ от 260 кв. м., включен в
бившия парцел VІІІ-151,166, кв. 7.
Въз основа на изложеното съдът приема, че искът е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход от делото разноски на въззивницата не се присъждат.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, въззивницата
следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия В. Р. Г. сумата от 350 лева – разноски за
настоящата инстанция, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 219/13.08.2020 год., постановено по гр. дело №
1407/2019 год. по описа на РС-Девня, с което е отхвърлен предявения от М. В. Д. от гр.
Девня против В. Р. Г. и Й. И. Г., двамата от гр. Девня иск с правно основание чл.109 ЗС за
осъждане на ответниците да премахнат вътрешна ограда от оградна мрежа на бетонни
колове, изградена през лятото на 2018 год. в западната част на поземлен имот с
идентификатор 20482.501.341 по КК на гр. Девня, означена с кафяв цвят и сигнатура за
полумасивна ограда на скицата на л. 63 от делото на РС-Девня към заключението на СТЕ,
която скица, приподписана от съда, е неразделна част от съдебното решение;
ОСЪЖДА М. В. Д. ЕГН ********** от гр. Девня, ул. Съединение № 201 да заплати на
В. Р. Г. ЕГН ********** от гр. Девня, ул. Бротя Миладинови № 10, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 350 лева (триста и петдесет лева) -
– разноски за настоящата инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
един адвокат;
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК пред ВКС
на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6