№ 18917
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110132177 по описа за 2024 година
Ищцата Р. А. К. е предявила срещу ответника „Б.“ЕООД кумулативно обективно
съединени искове, както следва: 1) за признаване за незаконно на уволнението й, извършено
със Заповед № 110/12.04.2024 г. и неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ;
2) за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Продуктов мениджър” при
ответника – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. 3) на основание чл.344,ал.1,т.3 вр.
чл.225,ал.2 КТ за заплащане на парично обезщетение за времето за оставането й без работа
вследствие на незаконното уволнение от 15.04.2024г. до 15.10.2024г.
Ищцата твърди, че е работила в ответното дружество на посочената по-горе
длъжност, като с цитираната заповед трудовото й правоотношение било прекратено на
основание чл. 328, т. 2 КТ. Поддържа, че гореописаната заповед е незаконосъобразна по
подробно изложените в исковата молба съображения, а именно, че не е бил налице
фактическият състав на прекртителното основание; било допуснато нарушение на чл. 329 от
КТ, тъй като не бил извършен подбор. Иска от съда да признае уволнението за
незаконосъобразно, да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, както и да
осъди работодателя да и заплати обезщетение на основание чл.225,ал.1 КТ.
Ответникът „Б.“ ЕООД в законоустановения едномесечен срок, е депозирал отговор
на исковата молба, с който оспорва исковете, като излага подробни аргументи, че при
прекратяване на трудовото правоотношение е спазена законовата процедура и уволнението
на ищеца е законосъобразно. Твърди, че извършеното съкращаване на щата е реално,
доколкото длъжността на ищеца е единствена такава. При условията на евентуалност в
случай на уважаване на ищцовите претенции прави възражение за прихващане с
изплатените при прекратяването на трудовото правоотношение обезщетения. Претендира
разноски.
По делото е прието за съвместно разглеждане възражение за прихващане, направено с
отговора на исковата молба, предявено при условията на евентуалност, като, в случай на
уважаване на предявения иск, по чл. 344, ал. 1, т. 3, от присъденото от съда обезщетение да
бъдат прихванати заплатените от ответника обезщетения по чл. 220, ал. 2 в размер от
18904,81 лв., и по чл. 222 в размер от 10529,26 лв.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
1
делото доказателства приема следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства
се установява, че ищцата Р. К. е работила по трудово правоотношение в ответното
дружество на длъжност „Продуктов мениджър“ съгласно Трудов договор № 653/07.12.2022г.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени обстоятелствата, че ищцата е
отказала да получи и подпише декларация, че към датата на връчване на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, същата не е в разрешен платен или неплатен
годишен отпуск, или е в отпуск за временна неработоспособност или друг вид отпуск и
декларация за това че не е трудоустроена и не страда от болест, към датата на прекратяване
на ТПО, както и че трудово правоотношение на ищцата е прекратено със Заповед №
109/09.04.2024г.
Представена е по делото длъжностна характеристика на длъжността „Продуктов
мениджър“ с код по НКПД 2434-5005., първоначално в отдел „Разработване на
информационни технологии“, а впоследствие в отдел „Продукт“, което обстоятелство се
потвърждава и от разпитания по делото свидетел. Длъжностната характеристика бланкетно
е оспорена от ищцата, при твърдения че същата не и е била връчена, макар на длъжностната
характеристика да фигурира подпис изписващ имената й, както и дата на връчване
съвпадаща с датата на сключване на трудовия договор - 07.12.2022г.
Със Заповед №108/08.04.2024г. на управителят на ответното дружество е утвърдено
ново щатно разписание в дружеството, като всички щатни бройки за позиция „Продуктов
мениджър“ в звено „Продукт“ са съкратени.
Представени са молба от А.Е.Г. от 13.03.2024г. за прекратяване на трудовия му
договор по взаимно съгласие и Заповед на работодателя № 600/25.04.2024г. за прекратяване
на трудовия договор на А.Е.Г., считано от 01.05.2024г., както и заявление от Т.Б.Б. от
26.03.2024г. за прекратяване на трудовия му договор по взаимно съгласие и решение на
работодателя за прекратяване на ТПО с Т.Б., считано от 27.03.2024г., както и Заповед на
работодателя №627/26.03.2024г. за прекратяване на ТПО с Т.Б.
По делото е разпитана свидетелката Д.И.Н.П., която заявява, че работи в ответното
дружество в отдел „Продукт“. Сочи, че са работили в този отдел заедно с ищцата. Твърди, че
към месец април продуктови мениджъри в отдела били ищцата и А.Г., който напуснал
дружеството по собствено желание, а ищцата била освободена. Свидетелката сочи, че преди
да премине на работа в отдел „Продукт“ е работила в отдел „Информациони технологии“,
като в същия отдел работела и ищцата. Отдел „Продукт“ бил създаден впоследствие в
дружеството. Преди да премина в отдел „Продукт“, работех в отдел „информационни
технологии“. Свидетелката заявява, че към момента в дружеството няма длъжност
„Продуктов мениджър“ и не и е известно в дружеството да има други лица на тази
длъжност.
По делото е изслушана ССЕ от заключението на която се установява, че размерът на
БТВ по смисъла на чл.228 от КТ за пълен отработен месец, формирано от елементи на
трудовото възнаграждение с постоянен характер, е 10529,26 лв. или средно дневно брутно
тр. възнаграждение ще е 526,46 лв. / 10529.26 лв. : 20 р. дни/. Обезщетението по чл.225, ал.1
от КТ за периода от 15.04.2024 г. - 15.10.2024 г., изчислено на база пследното пълно брутно
трудово възнаграждение, ще е в общ размер на 63 175,56 лв. : 10 529,26 лв. с 6 месеца.
Отразено е в експертизата, че на ищцата са начислени следните обезщетения: - обезщетение
по чл.220,ал.1 КТ в брутен размер от 18904,81лв, обезщетение по чл.222 КТ в общ брутен
размер от 1529,26лв. и обезщетение по чл.224 КТ за 6 дни неизплатен отпуск в размер на
3158,78лв. Посочва се, че на 03.06.2024 г. е преведена по банковата сметка на ищцата сумата
от 23 739,59лв.,която се формира от сбора на начислените суми в нетен размер, от които :
17 014.33 лв. нетен размер на обезщетението по чл. 220, ал.1 от КТ / брутен размер на
18904.81 лв.
2 842.91лв. нетен размер на обезщетението по чл. 224 от КТ за 6 р.дни неизползван
платен отпуск брутен размер на 3158,78 лв.,
2
3 882,36 лв. нетен размер на трудовото възнаграждение за 10 р. дни за м. април 2024 г.
На 03.06.2024 г. е преведена по банковата сметка на ищцата сумата от 9180.00 лв.
.която се формира от нетния размер на обезщетение по чл. 222, от КТ / брутен размер
на 10529,26 лв. за 1 месец/
Останалите представени по делото доказателства съдът не обсъжда, тъй като не
установяват релевантни за спора факти.
При така приетото за установено, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало между
страните безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено, като процесната
уволнителна заповед е връчена на ищеца, като тези факти не се оспорват от ответника.
В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието, на
което е извършено, а именно, че заеманата от ищеца длъжност е била единствена и е
съкратена с щатно разписание или всички длъжности „Продуктов мендижър“ са били
съкратени с щатно разписание, утвърдено от компетентния орган и влязло в сила към датата
на уволнението, съответно че съкращението е реално - оставащите длъжности в щата са
различни и не включват в цялост функциите вменени на съкратената длъжност, както и че
заповедта за уволнение е връчена на ищеца на посочената в нея дата.
Основните възражения на ищцовата страна свързани с незаконността на уволнението
са, че не е бил извършван подбор при извършеното съкращаване и извършеното
съкращаване е било фиктивно.
Трайно възприето в съдебната практика е, че с оглед интересите на предприятието
промени в щатното разписание на работниците и служителите се извършва с решение на
органа, компетентен да го утвърди, което по делото не е спорно.
Установява се от Заповед №108/08.04.2024г.г., с която е взето решение за съкращаване
на длъжността „Продуктов мениджър“ в отдел продукт – общо две щатни бройки и е
утвърдено ново щатно разписание, че решението за съкращаване на щата е взето преди
датата на процесната уволнителна заповед, взето е по надлежния ред от лице оправомощено
да ги издаде.
Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в хипотезата "съкращаване на
щата" се преценява винаги с оглед заеманата от уволнения работник или служител
конкретна трудова функция. То е приложимо само когато съкращаването на щата е реално -
т. е., когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата
функция е престанала да съществува като съществено съдържание на отделна длъжност.
Когато част от трудовите задължения на премахнатата длъжност са запазени в
новосъздадена длъжност, но са комбинирани с нови съществени за тази длъжност трудови
задължения, които предполагат и нови различни квалификационни изисквания за заемането
й, съкращаването на щата също е реално. Реално съкращаване на щата е налице и когато,
при запазване общата численост на персонала, се закриват щатни бройки за определени
длъжности и се откриват нови щатни места за длъжности, с различни трудови функции,
както и при трансформация на длъжности. Когато се преценява реалността на
съкращаването, преценката за идентичност на трудовите функции се извършва с оглед
естеството на възложената работа. Изводът за идентичност не може да се изведе нито само
от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения
по длъжностна характеристика. Едни и същи трудови задължения по длъжностна
характеристика могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната
длъжност; от йерархичното й място в структурата на работодателя; от предмета на дейност
и организацията на предприятието. За установяване на различие между присъщите трудови
функции на длъжности по щатното разписание на работодателя не е задължително да са
представени длъжностни характеристики за тях. Такива може й да не са съставени, това не
се отразява на валидността на трудовото правоотношение, не се отразява също и на
законността на уволнението, ако щатът действително е съкратен. От естеството на
възложената работа следва дали при едновременно закриване и създаване на длъжности е
3
налице реално съкращаване на щата, като естеството на работата може да се установява с
всички доказателствени средства.
Съкращаване на щата е налице и при запазване или даже увеличаване на бройки по
щатното разписание, когато се съкращават определени длъжности и същевременно се
създават нови не само по наименование, но и по същност на извършваната работа. По
въпроса налице ли е съкращаване на щата в случай на закриване на заеманата длъжност и
създаване на нейно място на нова, в трудовите функции на която са включени част от
трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и съществени нови трудови
функции, е даден положителен отговор и с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение
№ 154 от 27.04.2011 г. по гр.д. № 1279/2010 г. III г. о.
Установява се от приетите по делото доказателства, че действително длъжност, че
действително длъжността на ищеца е заличена от щатното разписание. От останалите
ангажирани доказателства се установява, че функциите присъщи на длъжността на ищеца са
престанали да бъдат осъществявани в своята съвкупност в отделна щатна длъжност т.е. не е
налице длъжност с функции идентични с тези на ищеца, макар и наименувана по различен
начин.
Доказано е от страна на ответника /с представените заповеди за прекратяване на
ТПО, че трудовите правоотношения с лицата заемащи длъжността „Продуктов мениджър“
са прекратени, като видно от щатното разписание нови такива длъжности не са разкривани.
Установи се от разпита на свидетеля Дана Несторова-Петрова, че и след съкращаването на
длъжността на ищеца, няма новооткрита длъжност с идентични или сходни по характер
трудови функции с тези на ищеца.
В случая работодателят е съкратил общо двете съществуващи бройки за длъжността
„Продуктов мениджър“ поради което за работодателят не съществува задължение да
извършва подбор, поради което в това отношение възражението е неоснователно.
В случая съдът следва да прецени дали е налице реално извършено съкращаване на
длъжността или е налице фиктивно такова, целящо прекратяване на ТПО с ищеца.
Съгласно чл.329 КТ при съкращение в щата работодателят има право на подбор и може в
интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на
които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и
работят по-добре. Съгласно ТР № 3/2011г. ОСГК на ВКС извършването на подбор е елемент
от субективното потестативно право на уволнение на работодателя в хипотезата на чл.328,
ал.1, т.2 КТ и преценката кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-
добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 КТ, който обхваща законосъобразното приложение на критериите по чл.329 КТ.
Упражняване правото на подбор и преценката на критериите по чл.329 КТ не е въпрос на
целесъобразност, а на законосъобразност. За това и възможността да бъде разширен кръга на
работниците и служителите, към които може да се насочи правото на уволнение е
установена от закона с определянето обсега на подбора-длъжности, които са близки или
сходни със съкращаваните. При съкращаване в щата на двете длъжност, работодателят има
правото да уволни съответния работник или служител, доколкото и ТПО и на двете лица е
прекратено, като според съда в тази хипотеза работодателят няма задължение да извърши
подбор между съкращавания и други заемащи близка или сходна длъжност. При
задължителност на подбора, работодателят преценява какъв да бъде обсега на същия-между
работници и служители, чиито длъжности се съкращават или в по-широк кръг чрез
включването и на работници и служители, заемащи близки или сходни длъжности. В случая
се съкращават всички бройки за длъжността „Продуктов мениджър“, а изпълняваните
задължения по длъжностна характеристика не се покриват в пълен обем или тяхна
съществена част с функциите на други служители.
Недоказани останаха твърденията на ищеца, че в дружеството работят лица, които
реално изпълняват неговите трудови функции, доколкото тези твърдения се опровергават от
разпита на свидетелката Дана Несторова.
4
Тоест, в случая е налице реално съкращаване в щата, поради което възражението на
ищеца е неоснователно.
Що се отнася до липсата на мотиви на уволнителната заповед съдът намира че в
практиката си ВКС допуска мотивите в заповедта да се изчерпват дори само с цитиране на
правната норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически основания, или ако от
съдържанието й следва несъмнен извод за същността на фактическото основание, поради
което е прекратено трудовото правоотношение. От значение е в рамките на изложените
мотиви работникът или служителят да разбере кои са фактите в обективната действителност,
поради които трудовото правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши
проверка дали са се осъществили (решение № 314/ 30.10.2014 г. по гр.д.№ 840/ 2014 г., ІV
г.о., ВКС).
Не подлежи на съдебен контрол преценката на работодателя дали да извърши
съкращение, както и неговата целесъобразност, законосъобразност и правилност. В този
смисъл, той няма задължение да мотивира подробно причините за извършеното съкращение.
При горното съдът намира предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за неоснователен,
поради което подлежи на отхвърляне, ведно със съединените с него искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ.
С оглед отхвърлянето на ищцовите претенции, съдът не дължи произнасяне по
направеното от ответника възражение за прихващане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати
направените от ответника разноски за адвокат и депозит за ССЕ. Ответното дружество
претендира сумата от – 6500 лв., както и сумата от 200лв. – депозит ССЕ, които му се
дължат в пълен размер
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Р. А. К., с ЕГН: ********** , предявени срещу „Б.“ ЕООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***“, както следва: с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на уволнението, извършено поради съкращаване
на щата със Заповед № 109/09.04.2024г..; иск с правно основание чл.344,ал.1,т. КТ за
възстановяването й на длъжността “Продуктов мениджър“ с код по НКПД 2434-5005 и иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225 КТ за сумата от 63175,56 лева - обезщетение
за оставането й без работа по причина на незаконосъобразното уволнение за периода от
15.04.2020г. до 15.10.2024г.
ОСЪЖДА Р. А. К., с ЕГН: ********** да заплати на „Б.“ ЕООД, ЕИК: ***, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 6700 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
който на основание чл.315,ал-2 от ГПК тече от 21.10.2022г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5