РЕШЕНИЕ
№ 702
гр. Плевен, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20234430105392 по описа за 2023 година
Пред РС Плевен е депозирана искова молба от „Електрохолд продажби“ ЕАД,
със седалище и адрес на управление *****, ЕИК ******, чрез адв.З.Х. от
САК, против М. И. К., ЕГН **********, от ******, с кл.№300200483653. В
молбата се твърди, че страните са били в правоотношения по повод доставка
на ел.енергия до имот в ******, с кл.№300200483653, като за периода
19,10,2018 г. – 18,02,2020 г. ищецът е доставил такава на стойност 592,12
лева, за което са издадени съответни фактури, но ответникът не е изпълнил
задължението си да заплати същите. Сочат се доводи, че ищецът се е снабдил
със заповед за изпълнение по ч.гр.д. №3908/2023 г. по описа на РС Плевен,
връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Ищеца претендира и лихви за забава
върху посочените задължения в общ размер на 159,88 лева за периода
22,12,2018 г. – 26,11,2021 г. В заключение моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответникът дължи на „Електрохолд
продажби“ ЕАД гр.София, сумата от 592,12 лева главница за използвана, но
незаплатена ел.енергия за периода 19,10,2018 г. – 18,02,2020 г. и сумата от
159,88 лева за лихва за забава за периода от 22,12,2018 г. – 26,11,2021 г.
Претендира се присъждане на законната лихва за забава върху главницата,
1
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното заплащане на главницата и разноски в исковото
производство и заповедното производство. В с.з. ищецът не изпраща
представител. Депозирано е писмено становище на 26,04,2024 г.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез
назначения му особен представител, в който прави възражение за изтекла
погасителна давност. Прави се възражение и за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание
особения представител на ищеца моли съда да отхвърли исковете като
погасени по давност.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№3908/2023 г. по описа на ПлРС се
установява следното:
На 06,07,2023 г. по ССЕВ е получена молба от „Електрохолд продажби“ ЕАД,
чрез адв.Р. Д. от САК, в която се сочи, че на 03,12,2021 г. чрез ССЕВ е
изпратено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу М. И. К., но при направена справка в съда не се открива образувано
дело с такова лице /л.12 от ч.гр.д.№3908/2023 г. на ПлРС/. След направена
справка в Системата за сигурно електронно връчване към МЕУ от
Административния ръководител на ПлРС на 11,07,2023 г. е констатирано, че
изпратеното на 03,12,2021 г. съобщение със заявление от „Електрохолд
продажби“ ЕАД, чрез адв.Р. Д. от САК, отворено в РС Плевен на 06,12,2021
г., поради техническа грешка не е регистрирано в деловодната система и
съответно не е образувано ч.гр.д. – заповедно производство. По разпореждане
на Административния ръководител заявлението и приложените към него
документи са разпечатани от ССЕВ и възоснова на тях е образувано ч.гр.д.
№3908/2023 г. на ПлРС. По делото е издадена ЗИ №2202/11,07,2023 г., с която
е разпоредено на длъжника да заплати на заявителя следните суми - главница
- 592.12 лева, лихва в размер на 159.88 лева за периода 22.12.2018г. до
26.11.2021г. и законната лихва върху главницата от 03.12.2021 г. до
изплащането на вземането, както и сумата 25.00 лева за внесена държавна
такса и 67.00 лева адвокатско възнаграждение. Посочено е, че вземането
произтича от дължима сума за ползване на ел.енергия на адрес *****, за
2
периода 19.10.2018 г. до 18.02.2020 г. След като ЗИ е връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК, на заявителя са дадени указания, че може да
предяви иск относно вземането си.
От приложеното по делото препис - извлечение от сметка за задълженията на
консумирана ел.енергия, се установява какви са начисляванията за
консумираната ел.енергия за кл.номер №300200483653, водена на името на
М. К..
Видно е от представените по делото 6 бр. фактури, че на името на М. И. К.,
ИТН №300200483653, и адрес ******, са издавани фактури за процесните
вземания.
Приобщена като доказателство по делото е и справка за консумация на
клиенти, от която се установява и какви са отчитанията на потребената
ел.енергия на процесния имот за процесния период.
Приобщени като част от исковото производство са Общите условия за
продажба на електрическа енергия за битови и стопански нужди от „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, от които се установява какви са общите условия,
които действат по отношение на потребителите на ел.енергия в гр.Плевен.
От приложената по делото Лицензия за доставка на ел. енергия от доставчик
от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г., издадена от ДКЕВР, се
установява, че ищцовото дружество има издадена лицензия за доставка на
ел.енергия за срок от 28 години.
От представеното Заявление за отсрочване/разсрочване на задължения от
03,02,2015 г. се установява, че ответникът М. К. е поискал разсрочване на
задълженията по кл.№300200483653.
От представеното Заявление за отсрочване/разсрочване на задължения от
12,05,2015 г. се установява, че ответникът М. К. е поискал разсрочване на
задълженията по кл.№300200483653, като на 13,05,2015 г. е подписан и
споразумителен протокол за разсрочване на задължението на 6 вноски.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК
ищецът следва да установи в процеса - учреденото по негова инициатива
заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК и издадена в негова полза
3
Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл.415, ал. 1 от ГПК; качеството
си на кредитор спрямо ответника, изискуемост и ликвидност на вземането,
размерът на задължението - главница и лихви, фактът на реалното доставяне
на начислената ел.енергия на недвижимия имот - по количество и качество,
както и, че ответникът има качеството потребител на електроенергия.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по
реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми,
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, и в изпълнение
указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е
предявил иск за установяване на вземането си.
По делото не се оспорва, че ответникът е потребител по смисъла на ЗЕ.
Следва да бъде отбелязано, че в чл.4, ал.1 от ОУ за продажба на ел.енергия е
предвидено, че потребителят на електрическа енергия може да я използва за
битови или стопански нужди, като разпоредбата ал.2 на същия член гласи, че
„потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице –
собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство,
което ползва електрическа енергия за домакинството си“. В ал.3 е
предвидено, че правата и задълженията на потребител на ел.енергия за битови
нужди може да упражнява и друго лице при условие, че собственикът или
титулярът на вещно право на ползване на имота е представил изрично
писмено съгласие дадено пред продавача на ел.енергия или пред нотариус с
нотариална заверка на подписа това лице да бъде потребител на ел. енергия за
определен период от време. Доколкото по делото са налични заявления от
ответника за разсрочване плащането на задължения по процесния абонатен
номер №300200483653, то съдът приема, че ответникът е собственик на
процесния електроснабден имот.
Обстоятелството дали ответникът реално е ползвал ел.енергия е ирелевантно,
доколкото по законодателен ред е предвидено, че е достатъчно да е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на жилище в
електрифицирана сграда, за да се счита за потребител. Тук следва да се
отбележи, че дори и друго лице да е обитавало имота през процесния период
/с оглед ненамиране на ответника на адреса/, то потребител на ел.енергия и
респективно – задължен за заплащането й, остава собственикът на имота – в
4
случая ответникът.
От заключението на ВЛ се установява и размера на задължението за лихва и
главница.
На основание гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание
чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се
явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв.
По възражението за изтекла погасителна давност – съдът намира същото
за неоснователно по следните съображения: както бе посочено и по-горе,
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е
подадено на 03,12,2021 г., но поради техническа грешка на съдебен служител
същото не е регистрирано в ЕИСС. При издаване на заповедта за изпълнение
действителната дата на подаване на заявлението – 03,12,2021 г., е съобразена
от съдията-докладчик, който е присъдил законна лихва върху главницата
именно от дата 03,12,2021 г. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на ТР №3/18,05,2012 г. по т.д.№3/2011 г. на ОСГТК на ВКС,
задълженията на потребителите за предоставяните от електроснабдителните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането
на тригодишен давностен срок – чл.111, б.“В“ от ЗЗД, както и лихвите за
забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, което се е случило на
03,12,2021 г., от която дата установителният иск се счита предявен – по
аргумент от чл.422, ал.1 от ГПК и чл.116, б.“б“ от ЗЗД.С оглед изложеното,
погасени биха били вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
03,12,2018 г. В конкретния случай се претендира цена на електрическа
енергия за периода 19,10,2018 г. – 18,02,2020 г., което обуславя извод, че
вземането на ищеца не е погасено по давност.
Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест
на ответника следва да бъде възложено и заплащането на направените от
ищеца разноски, които са в размер на 75,00 лева за държавна такса в исковото
производство, 400,00 лева за възнаграждение за особен представител и 240,00
5
лева за депозит за ВЛ. По отношение претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 480,00 лева е направено възражение за
прекомерност, което съдът намира за основателно. Съдът приема, че
адв.възнаграждение следва да се определи с оглед на фактическата и правна
сложност на делото, като съдът не се счита обвързан от опредените с Наредба
№1 за МРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения, в каквато
насока е тълкуването на Съюзното право, дадено с решение от 24,01,2024 г. на
Съда на Европейския съюз по дело C-438/22 г. Възнаграждението на
осъществилия процесуално представителство адвокат следва да се определи
като се отчете единствено спецификата на конкретния случай и
действителната фактическа и правна сложност на делото. При такова
съобразяване съдът приема, че дължимото възнаграждение е в размер на
200,00 лева и доколкото адвокатът е регистриран по ЗДДС, следва да се
съобрази и дължимия данък и общо възнаграждението се определи на 240,00
лева с ДДС, платимо от ответника.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. Ищецът е направил разноски за ДТ и адв.възнаграждение в
размер на 92,00 лева, които ответникът следва да бъде осъден да му заплати.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК
вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че М. И. К., ЕГН **********, от
******, с кл.№300200483653, ДЪЛЖИ на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“
ЕАД, със седалище и адрес на управление *****, ЕИК ******, сумата от
592,12 лева главница, 159,88 лева за забава за периода 22,12,2018 г. –
26,11,2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 03,12,2021 г., до изплащането на вземането,
която сума представлява вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№3908/2023 г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. И. К., ЕГН **********, от
******, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД , със
седалище и адрес на управление *****, ЕИК ******, направените разноски в
6
исковото производство в размер на 75,00 лева за държавна такса, 400,00 лева
за възнаграждение за особен представител, 240,00 лева за депозит за ВЛ и
240,00 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. И. К., ЕГН **********, от
******, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД , със
седалище и адрес на управление *****, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Средец, ул.Г.С.Раковски № 140, ЕИК ******,
направените разноски в заповедното производство /за ДТ и
адв.възнаграждение/ в размер на 92,00 лева.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7