Р Е Ш Е Н И Е
260001/4.1.2022г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети състав, в публично съдебно заседание, проведено на трети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №1702/2021 г., по описа на ВРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж”, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост – 4”, „Бизнес парк София”, бл. 14, с която против С.Е.К., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК, е предявен иск за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 261547/12.11.2020 г. по ч.гр.д. № 13627/2020 г. по описа на ВРС, поправена с разпореждане №260001/04.01.2021 г., за следните суми: 674,20 лв. - главница, дължима сума по договор за револвиращ потребителски кредит CARD-13114407, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, клон България и С.Е.К., ЕГН ********** на 04.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.10.2020 г. до изплащане на вземането; 47,23 лв. - възнаградителна лихва за периода от 01.04.2017 г. до 13.11.2017 г.; 159,39 лв. - мораторна лихва за периода от 13.11.2017 г. до 12.03.2020 г. и сумата 19,10 лв. - мораторна лихва за периода от 14.07.2020 г. до 23.10.2020 г. В условия на евентуалност, против ответника е предявен осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД за заплащане на горепосочените суми. Претендират се сторените разноски в заповедното и в исковото производство.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Между страните е налице облигационна връзка, възникнала въз основа сключен между тях договор за паричен кредит CREX – 11879661, като в последния е обективирано и облигационно правоотношение породено от договор за револвиращ кредит CARD-13114407. С уточнителна молба ищецът сочи, че с договор за потребителски кредит CREX-11879661, е предоставена възможност на кредитополучателя за ползване на кредитна карта CARD-13114407. Сочи, че с договор за потребителски кредит CREX – 11879661, на ответника е предоставена възможността да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10000 лева, като всички задължения, произтичащи от договора и свързани с ползването на кредитната карта възникнат само след активирането ѝ от кредитополучателя. Твърди, че договор за револвиращ кредит CARD-13114407 е сключен на 04.01.2017 г., с първата трансакция по кредитната карта. Заявява, че настъпването на правните последици от сключения договор са поставени в зависимост от бъдещо несигурно събитие – използване на издадения от кредитора платежен инструмент. Едва след сбъдване на това условие, за ответника възниква задължението да извършва плащания по картата. Доколкото договорът за заем е реален договор, същият се счита за сключен в момента, в който заемателят даде, а заемополучателят получи заетата сума.
Ищецът заявява, че договорът е за револвиращ кредит, поради което при сключването му не е изготвен погасителен план. Дължимата сума се погасява автоматично със средствата, които постъпват по сметката, след което средствата по револвиращата сметка отново могат да бъдат използвани. При настъпване на падежа, задължението по кредитната карта е изискуемо, на осн. чл.84, ал.1 ЗЗД, като въпреки това, ищецът е изпратил покана за доброволно изпълнение на дата 16.11.2017 г. Кредитополучателят дължи лихва върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на ищцовата претенция. Оспорва между страните да е налице валидно облигационно правоотношение, като заявява, че между страните не е възникнала облигационна връзка, основана на договор за револвиращ кредит. Оспорва процесния договор като недействителен. Приложение към договор за потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта от 19.11.2015 г. не е подписано от ответника, същият не е получавал покана за доброволно изпълнение. Оспорва да е получил пратка с товарителница № 919051613114407 на „МиБМ Експрес“ ООД. Излагат се твърдения за противоречие на сключения договор с разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК. Твърди се наличие на неравноправни клаузи. Настоява за отхвърляне изцяло на предявените искове като неоснователни.
Варненският
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Предявените
искове намират правното си основание в разпоредбите на чл.422, ал.1 вр. чл.415,
ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД. В процесния случай, приложение
намират и разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Исковете са
допустими, поради което съдът дължи произнасяне по основателността им.
Исковата
молба е подадена след успешно проведено производство по чл. 410 ГПК. Въз основа
на заявление на ищеца е образувано № ч.гр.д. 13627/2020 г. по описа на ВРС и е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№261547/12.11.2020 г., поправена с разпореждане №260001/04.01.2021 г., за
следните суми: 674,20 лв. - главница, дължима сума по договор за револвиращ
потребителски кредит CARD-13114407, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А, клон България и С.Е.К., ЕГН ********** на 04.01.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 27.10.2020 г. до изплащане на вземането; 47,23 лв. - възнаградителна
лихва за периода от 01.04.2017 г. до 13.11.2017 г.; 159,39 лв. - мораторна
лихва за периода от 13.11.2017 г. до 12.03.2020 г. и сумата 19,10 лв. -
мораторна лихва за периода от 14.07.2020 г. до 23.10.2020 г. Заповедта е
връчена на ответника, по реда на чл 47, ал.5 ГПК, като с разпореждане по
делото, на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на
вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В изпълнение разпореждането на
заповедния съд, ищецът е представил искова молба, с която предявява иск за
установяване на вземането си по издадената заповед.
Съгласно
разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в
разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявен положителен установителен иск, в тежест
на ищеца е да установи, че е налице валидно възникнало правоотношение между
страните, елемент от съдържание, на което е задължението на ответника да
престира определена/определяема парична сума на сочените от ищеца основания,
при неизпълнението на това задължение от страна на ответника. По отношение на
твърдението за неизпълнение на договорно задължение, което като отрицателен
факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение от
страна на ответника – заплащане на дължими суми, е достатъчно твърдението на
ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва – точно изпълнение.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните
по делото е сключен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-11879661/29.11.2015 г., ищецът
предоставя на ответника паричен кредит за закупуване на стоки и услуги, в
размер на 569 лева. Съгласно чл.12 от
договора, кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя,
кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10000 лева, като е посочено
кредиторът да издаде и да предостави картата на кредитополучателя след
проучване изпълнението на задълженията по договора за кредит. В този договор не
се съдържат каквито и да е конкретни условия свързани със сключването на
договор за револвиращ кредит /договор за заем/ и издаване на кредитна карта.
По
делото е представено приложение към договора за кредит CREX-11879661/29.11.2015
г. – CARD-13114407/29.11.2015
г., в
което е посочено, че на ответника се отпуска револвиращ кредит в размер на 1000
лева, при годишна лихва и такси за ползването му, посочени в приложението, а
именно: ГЛП – 44,90 %; такса за теглене на пари в брой от банкомат – 2 лв. + 2
% от изтеглената сума; месечна такса за обслужване – 4 лв.; минимална
погасителна вноска – 60 лева, дължима до 1-во число на месеца, следващ
издаването на извлечението.
Съгласно
изискването на чл.10, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от
страните по договора. Приложение към договора за кредит
CREX-11879661/29.11.2015 г. – CARD-13114407/29.11.2015 г. е подписано само от
кредитора, като възможност за подписването му от потребителя дори не е
предвидена в изготвения документ. Волята на потребителя не е установена по
какъвто и да е начин. От представените по делото писмени доказателства не може
да се установи твърдяната от ищеца облигационна обвързаност с ответника,
доколкото не се доказа осъществяването на правопораждащия юридически факт –
сключване на договор за револвиращ кредит и издаване на кредитна карта. В
договора за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CREX-11879661/29.11.2015 г. не
са вписани съществените условия по договора за револвиращ кредит, а
активирането на кредитната карта не е условие, след сбъдването, на което
договорът да се счита за сключен, каквото е твърдението на ищеца, изложено в
исковата молба.
Според
последния, договор за револвиращ потребителски
кредит CARD-13114407 е сключен на 04.01.2017 г. с първата трансакция по
кредитната карта. Доколкото договорът не е подписан от ответника /респективно
невъзможността същият да му бъде противопоставен/ и съобразявайки императивната
разпоредба на чл. 22 ЗПК, като сключен в нарушение изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, съдът
намира същия за недействителен. Отделно, по делото не са налице доказателства,
а и не се твърди, на ответника да е била предоставена предварителна информация
за договора чрез Стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити
– изискване на чл.5, ал.2 вр. ал.1 ЗПК.
Договорът,
от който ищецът твърди, че черпи права е реален, поради което същият се счита
за сключен с предаване на заемателя, на предмета му – пари или други заместими
вещи /чл.240, ал.1 ЗЗД/. За да докаже наличието на валидно облигационно
правоотношение, заемодателят следва да установи, както наличието на съгласие за
сключване на сделката, така и реалното предаване на платежния инструмент, с
оглед усвояване на сумата по кредитния лимит. Доказателствената тежест за
пълното и главно доказване на наличието на всички елементи от фактическия
състав на договора за заем носи ищецът, като в процесния случай той не проведе
успешно доказване – нито по отношение съгласието от страна на заемателя
/кредитополучател/, нито относно реалното предаване на паричната сума. На
основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита, но в случая разпоредбата на чл.23 ЗПК
е неприложима и установителният иск следва да се отхвърли изцяло.
При
същите доводи на отхвърляне подлежи и предявеният в условията на евентуалност
осъдителен иск.
Разноски
в полза на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК не следва да се присъждат,
доколкото същият се представлява от особен представител.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Младост – 4”, „Бизнес парк София”, бл. 14, против С.Е.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, иск за установяване дължимостта на вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
261547/12.11.2020 г. по ч.гр.д. № 13627/2020 г. по описа на ВРС, поправена с
разпореждане №260001/04.01.2021 г., за следните суми: 674,20 лв. - главница,
дължима сума по договор за револвиращ потребителски кредит CARD-13114407,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, клон България и С.Е.К., ЕГН **********
на 04.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 27.10.2020 г. до изплащане на вземането;
47,23 лв. - възнаградителна лихва за периода от 01.04.2017 г. до 13.11.2017 г.;
159,39 лв. - мораторна лихва за периода от 13.11.2017 г. до 12.03.2020 г. и
сумата 19,10 лв. - мораторна лихва за периода от 14.07.2020 г. до 23.10.2020
г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост – 4”, „Бизнес парк
София”, бл. 14, против С.Е.К., ЕГН **********, с адрес: ***, осъдителен иск с
правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца, следните суми: 674,20 лв. - главница, дължима сума по договор
CARD-13114407, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, клон България и
С.Е.К., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 27.10.2020 г. до изплащане на
вземането; 47,23 лв. - възнаградителна лихва за периода от 01.04.2017 г. до
13.11.2017 г.; 159,39 лв. - мораторна лихва за периода от 13.11.2017 г. до
12.03.2020 г. и сумата 19,10 лв. - мораторна лихва за периода от 14.07.2020 г.
до 23.10.2020 г.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано, с въззивна жалба, пред Окръжен съд - В., в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: