Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 262112
28.07.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
май две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2065 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от „Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* против Ж.И.Й.,
ЕГН **********, с която са предявени установителни искове с правна квалификация
по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД,
чл.342, ал.1 ТЗ.
В исковата молба се твърди, че между страните
възникнали облигационни правоотношения, по които имало неплатени суми, както
следва:
1. по договор за мобилни услуги от 01.08.2016
г. за номер *********** –77,83 лева – главница за абонаментни
такси и ползвани услуги за периода 01.08.2016 г. – 14.10.2016 г.;
2. по договора за мобилни услуги от 01.08.2016
г. с приложение за добавен номер ************ – 222,11 лева – главница за абонаментни такси и ползвани услуги за
периода 01.08.2016 г. – 14.10.2016 г.;
3. по договор за лизинг от 01.08.2016 г. на
устройство „Samsung Galaxy J5 Gold” –
общо 259,72 лева – лизингови вноски
за периода 01.08.2016 г. -14.12.2016 г. /в т.ч. с настъпил падеж и предсрочно
изискуеми, съгл. чл. 12 ОУ/
За тези вземания били издадени фактури, но
въпреки настъпване на падежа за плащане, такова не постъпило.
Поради липса на погасяване ищецът се снабдил
със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 9106/23.10.2018 г. по ч.гр.д. №
16552/2018 г. на ПРС, V гр.с., връчена по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове.
Моли се за уважаването им. Претендират се разноските в настоящото и заповедното
производство.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, чрез назначения особен
представител, с който оспорва исковете - наличието на валидни правоотношения по
посочените договори; подписите в документите да са поставени от ответницата; размера на исковите суми; настъпване
изискуемостта на вземанията; реално предоставяне на услугите и ползването им;
предаването на устройството по договора за лизинг. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендират се разноски. Възразява се за прекомерност на адв.
възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение,
връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
От
представения договор от 01.08.2016 г. се
установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение,
съгласно което операторът е предоставил мобилен номер ***********, със
съответно уговорена месечна такса 29,99 лева при отстъпка от 40% от абонамента
за 24 месеца, с посочени доп. услуги и отстъпки.
С приложение 1 към договора е добавен номер ***********,
с аб. план интернет 650 лева, при такса 6,99 лв. на месец.
С
договор за лизинг от 01.08.2016 г. операторът е предоставил устройство „Samsung Galaxy J5 Gold” при обща цена от 330,07 лева, с първоначално плащане от 75 лева, с лизингова
вноска от 11,09 лева за срок от 23 месеца.
Тези договори и прил. установяват наличието на
валидно възникнали облигационни правоотношения между страните и обвързват
ответника с предвидените права и задължения, като възраженията в ОИМ не се
споделят. Прието е заключение на СПЕ, което съдът кредитира изцяло като
ясно и компетентно изготвено, според което всички изследвани документи –
договор с приложение и такъв за лизинг, както и декларация – съгласие, са
подписани именно от ответницата. Налице са твърдените договорни правоотношения.
За исковия
период, ищецът е предоставил телекомуникационните услуги по вид и размер,
съгласно посоченото в приетото по делото заключение на СТЕ, което също се
кредитира като компетентно изготвено. Експертът е извършил съответните проверки
на потреблението на далекосъобщителните услуги за периода 01.08.2016 г. –
14.08.2016 г. за двата номера, като данните от СТЕ отговарят на отразеното
такова в издадените от ищеца и представени по делото фактури. Не се приемат
доводите, че заключението не следва да бъде ценено, т.к. е работило по
представени от ищеца документи, т.к. обективно – задълженията са отразени в
тези документи, а и самото потребление не може да бъде изследвано по друг начин
освен с проверка в информационните масиви на телекомуникационното дружество,
където се съхраняват данните за осъществено потребление на услугите от страна
на ответника. Факт е, че извършената проверка от експерта, установява
потреблението да е налице, поради което и заключението се цени като ясно и
установяващо твърденията на ищеца за ползвани услуги за периода. След подробен
анализ експертът е посочил какви именно услуги са потребени от ответника за
исковия период по вид и цена, поради което действителното ползване на същите от
потребителя е доказано. Установеното от вещото лице потвърждава доводите в ИМ и
отразеното в издадените от ищеца фактури. Те не са основание за плащането, но
доколкото осъществяване на съответните престации от ищеца – предоставяне на
моб. номера и съответни услуги, е доказано, начислените суми са дължими.
При тези
доказателства, съдът приема исковете за установяване дължимост на сумите за абонаментни такси и ползвани услуги по
договора и приложението му, за доказани по основание и размер за пълните искови
периоди. Последното, с оглед факта, че след 14.08.2016 г. до края на исковия
период, видно и от представените фактури, на ответника са начислявани само
месечни абонаменти такси, които са дължими от потребителя, док.
правоотношенията са били действащи и съответно предоставените тел. номера –
активни. Според посоченото от ВЛ и отразеното във фактурите, което съответства
на уговореното в договорите, за процесните периоди, се дължат именно исковите
суми /напр. за номер *********** – 21,77+13,11 – уст. от СТЕ +14,99*2 с мес.
отстъпка+20% ДДС=77,83лв.; така и за втория номер и лизинги/.
Ето
защо, реално потребление и предоставени услуги се доказват, за които се дължат
именно исковите суми. В т.ч. – относно лизинга – в договора, подписан от
ответника – чл.4 – изрично е декларирано, че описаното устройство е предадено
за ползване във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства на
договорените технически характеристики. Тоест – с полагане на подписа си,
ответникът удостоверява, че е получил съответното мобилно устройство, поради
което възраженията в ОИМ не се споделят. Ответната страна, върху която лежи
тежестта да установи изпълнение на договорните си задължения – да плати пълната
цена на предоставената вещ, не провежда такова. Падежът за плащане на всички
вноски е настъпил, като погасяване на начислените такива, за които са издадени
фактурите, не се доказва, поради което и сумата от 259,72 лева за исковия
период е дължима /формирана е от всички вноски 330,07 лв., минус първоначалното
плащане от 75 лева, направено при скл. на договора – чл.3, ал. 1 и остатъка от
23 вноски, ведно с направена отстъпка по фактура от 15.11.2016 г./.
С оглед горното, съдът приема исковете за
доказани по основание и размер, при което следва да бъдат уважени, ведно със
законната лихва като последица. Възраженията на особения представител, макар принципно
резонни и обосновани, подкрепящи обяснима защитна позиция, не се споделят, а и
се опровергават от събраните по делото доказателства.
По
отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл.
80 ГПК и док. за сторени такива от: 125 лева – ДТ; 200 лева – деп. СТЕ; 300 лв.
– възн. особен представител; 300 лева– платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС.
Следва
да се присъдят и разноските в заповедното производство /т.12 на ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК/, от 25 лева – ДТ и 360 лева с ДДС – платено адв.
възнаграждение.
Възражението
за прекомерността им е неоснователно – т.к. възлизат на минималните размери с и
без ДДС /според уговореното/, съгл. НМРАВ, при което не подлежат на редуциране.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, на ответника следва
да се възложат платените разноски от бюджета на съда за приетата СПЕ от 200
лева.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Ж.И.Й., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 77,83 лева – главница за абонаментни такси и ползвани услуги за периода 01.08.2016
г. – 14.10.2016 г. по договор за мобилни услуги от 01.08.2016 г. за номер ***********;
222,11 лева – главница за
абонаментни такси и ползвани услуги за периода 01.08.2016 г. – 14.10.2016 г. по
приложение №1 към договор за мобилни услуги от 01.08.2016 г.; 259,72 лева – неплатени лизингови
вноски за периода 01.08.2016 г. -14.12.2016 г. по договор за лизинг от
01.08.2016 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от постъпване на
заявлението в съда – 22.10.2018 г. до окончателното погасяване, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 9106/23.10.2018 г. по ч.гр.д. №
16552/2018 г. на ПРС, V гр.с.
ОСЪЖДА Ж.И.Й., ЕГН **********,
с адрес: *** да плати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес парк София, сграда
6, следните суми: общо 925 лева
/деветстотин двадесет и пет лева/ - разноски по настоящото дело и общо 385 лева /триста осемдесет и пет лева/
- разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 16552/2018 г. на ПРС, V гр.с.
ОСЪЖДА Ж.И.Й., ЕГН **********,
с адрес: *** да плати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 200
лева /двеста лева/ - платени от бюджета разноски за приетата СПЕ, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала!
КГ