Разпореждане по дело №237/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „. Е., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. В. 9020, район М., ж. к. „М.", бул. „Р." № . сграда на „Медицински център Младост В." представлявано от В. С. М., ЕГН *, в качеството й на изпълнителен директор, чрез адв. Е. С. от САК насочена срещу Г. И. С., ЕГН *, действащ в търговско качество като „ Б. - Г. С., ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. Б., кв. „Е.", бл. 112, . 3, ап. 9 и „. Г. Е., ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „Д. Г." № 24, вх. А.

Сочи се в обстоятелствената част на исковата молба , че основен предмет на дейност на ищцовото дуржество е търговия на едро с лекарствени продукти и други сходни на тях стоки, като то се намирало в трайни търговски отношения с ответниците търговци, на който е продавало на едро и е доставяло лекарствени продукти и други стоки.

Твърди се, че в рамките на тези установените трайни търговски отношения ищцовото дружество е доставяло поръчаните от едноличния търговец стоки, като дължимите за тях плащания много често не са били извършвани своевременно, което налагало изпращане на нарочни покани.

Това до известен момент давало резултат и купувачът заплащал, макар и със закъснение, своите задължения.

По-късно обаче за направени доставки, във връзка с които били издадени и съответните фактури за периода 07.02.2008 г. - 20.05.2008 г., „ Б. - Г. С. не изпълл задължението си за заплащане на цената, с изключение на частично такова в размер на 6 222,15 лв.

След това плащане задължението било , в резултат на което задължението е намаляло на 360 668,58 лв.

Претендира се, че срокът за плащане по всяка една от фактурите за направените доставки за посочения период е изтекъл към настоящия момент, поради което цялото неиздължено вземане, формирано от тези фактури, е изискуемо и може да се иска принудителното му събиране, като неговата цена е 360 668,58 лв.

Претендира се и обезщетение за забава върху търсимите парични задължения, считано от 20.06.2009 г.

Твърди се и че по силата на договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 23.12.2008 г. Г. И. С. в качеството си на „ Б. - Г. С. е прехвърлил търговското си предприятие на „Б. - Г. Е..

Прехвърлянето било вписано по партидите на едноличния търговец и дружеството приобретател и съгласно чл. 15, ал. 3 от ТЗ, в случай че няма изрично споразумение с кредиторите, прехвърлителят и купувачът на предприятието отговарят солидарно за задълженията, включени в него.

Поддържа се, че в настоящия случай споразумение между „ Б.- Г. С. и Х. няма, поради което хипотезата на солидарна отговорност между „ Б. – Г. С. и „. - Г. Е. била налице.

В резултат на прехвърлянето на търговското предприятие и на основание чл. 15, ал. 3 от ТЗ „. - Г. Е. като солидарен длъжник на „ Б.-Г. С. отговаря за задълженията, възникнали по описаните в исковата молба 90 бр. неплатени фактури и наред с едноличния търговец дължи заплащането на цената от 360 668,58 лв., както и на обезщетението за забава в размер на 125 710,17 лв. за периода 15.09.2008 г. - 14.09.2011 г.

Поддържа се още, че след прехвърлянето на търговското предприятие спрямо „. - Г. Е. била извършена доставка, за която е издадена фактура № * от 22.10.2009 г. с падеж 21.11.2009 г. за сумата от 2 689,20 лв.

След частично плащане по тази фактура, „. - Г. Е. останало да дължи 2 394,91 лв.

Твърди се, че вземането за цената на доставените стоки по фактура № * от 22.10.2009 г. станало изискуемо на 21.11.2009 г.

Поради липса на плащане, от следващия ден длъжникът „. - Г. Е. изпаднал в забава и дължал мораторно обезщетение в размера по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Навеждат се доводи и че било налице извънсъдебно признание от страна на ответниците на описаните по-горе задължения към ищцовото дружество.

По тези съобаржения се иска от съда да постанови решение, с което да осъди „ Б. - Г.С. и „. Г. Е. да заплатят на Хигия при условията на солидарност следните вземания: 1) сума в размер на 360 668,58 лв. - главница по иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 327, ал. 1 от ТЗ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане; 2) сума в размер на 125 485,56 лв. - обезщетение за забава за периода 15.09.2008 г. - 14.09.2011 г. по иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и отделно от горните вземания да осъди „. Г. Е. да заплати на Хигия сума в размер на 2 394,91 лв. - главница по иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 327, ал. 1 от ТЗ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане и сума в размер на 449,97 лв. - обезщетение за забава за периода 22.11.2009 г. до 15.09.2011 г. по иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В отговора по исковата молба ответниците са оспорили исковате по основание и размер и поддържат неоснователност на заявените искови претенции.

Поддържат, че между страните били налице множество споразумения за извършване на доставки, въз основа на които такива били реализирани, но не по брой и в размер, посочени в исковата молба.

Въз основа на анализа на твърденията на страните и конкретизираното искане към съда, формулирано от ищцовото дружество в исковата молба, Б. окръжен съд в решаващия състав намира следното:

Обстоятелствената част на заявените претенции води на извод, че в случая са предявени множество обективно кумулативно съединени такива от ищцовото дружество против ответиците за неизпъление на договорни задължения по сключени помежду им договори за търговска покупко-продажба, всяка една иднивидуализирана чрез издаденита за нея документи – фактури.

Поради горното, липсата на твърдения за наличие на сключен договор между страните по спора за търговска покупко-продажба /макар и формален/, на който цената да е в размер на исковата претенция или дори над 25 000 лв. се налага извод, че в случая Окържен съд Б. не е родово компетентен да се произнесе по спора.

Текстът на на чл.104, т.4 ГПК сочи, че на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изкл. на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет.

В конкретния казус безспорно е от изложеното по-горе, че цената на всяка една от заявените обективно съединени претенции от ищцовото дружество, е под размера от 25 000 лв.

Макар техният сбор да е над този размер, систематичното тълкуване на посочената норма налага извода, че родово компетентен да се произнесе по предявените претенции, с оглед тяхната цена, е районния съд /чл.103 ГПК/, защото релевантна за определяне родовота подсъдност е цената на всеки един от обективно кумулативно съединените искове, а не на техния сбор.

Изложеното налага прекратяване на производството на делото пред настоящата инстанция и изпращането му по подсъдност на РС Б., който се явява местно компетентния съд да разгледа повдигнатия спор, съобразно нормата на чл.108 ГПК.

Мотивиран от горното и на осн.чл.118 ГПК, Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ИЗПРАЩА по подсъдност на Районен съд гр.Б. исковата молба и приложенията към нея на „. Е., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. В. 9020, район М., ж. к. „Младост", бул. „Р." № ., сграда на „М. ц. М. В." представлявано от В.С. М., ЕГН *, в качеството й на изпълнителен директор, чрез адв. Е. С. от САК насочена срещу Г. И. С., ЕГН *, действащ в търговско качество като „ Б.- Г. С., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. Б., кв. „Е.", бл. ., . . ап. . и „. Г. Е., ЕИК., със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „Д. Г." № ., вх. .

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 380/2011 г. по описа на Б. окръжен съд.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца пред Софийския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: