Р Е
Ш Е Н
И Е
№
..................................., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Четиринадесети състав, в открито съдебно заседание
на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
при секретаря Веселка Крумова,
разгледа докладваното от съдията Проданова адм. дело № 535 по описа на Административен съд – Варна за 2019 г., и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „Арес Груп 1“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, срещу Ревизионен
акт /РА/ № Р-03000318001326-091-001/13.11.2018 г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП Варна, в частта, в която е потвърден, респ. изменен с
Решение № 390/04.02.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/ Варна при Централно управление /ЦУ/ на
Националната агенция за приходите /НАП/, с която в тежест на дружеството са
установени допълнителни задължения за корпоративен данък /КД/ по Закона за
корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за данъчен период /д.п./ 2016 година в
размер на 17 005,69 лева – главница, и 2 796,72 лева – лихви, и
допълнителни задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/ по Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за д.п.м.11.2016 г. в размер на
18 556,67 лева – главница, и 3 603,37 лева – лихви, за д.п.м.12.2016
г. в размер на 21 666,65 лева – главница, и 4 020,69 лева – лихви, за
д.п.м.01.2017 г. в размер на 6 000,00 лева – главница, и 1 061,75
лева – лихви, за д.п.м.02.2017 г. в размер на 3 074,00 лева – главница, и
520,06 лева – лихви, и за д.п.м.03.2017 г. в размер на 3 205,83 лева –
главница, и 514,76 лева – лихви.
Ревизионният акт е оспорен по съображения, свързани с нарушения
на материалния закон и процесуалните правила, както и поради несъобразяването
му с актуалната практика на Съда на Европейския съюз /Съда на ЕС/ относно тълкуването
и прилагането на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година
относно общата система на данъка върху добавената стойност. Сочи се неспазване
на основните принципи на законност, обективност и служебно начало, залегнали в
чл. 2, чл. 3 и чл. 5 от ДОПК. Отправено е искане за отмяна на ревизионния акт в
обжалваната част и за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна – Директорът на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП, в депозирана чрез
процесуален представител писмена молба, оспорва жалбата. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 990,78 лева. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателствата
и преценка на законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, съобразно
разпоредбата на ал. 2 на чл. 160 от ДОПК, приема следното:
Производството по делото е образувано по жалба на
легитимирано лице, с правен интерес от оспорване на акта, подадена в
законоустановения срок, поради което е допустимо и съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
Оспореният ревизионен акт е издаден в производство,
образувано на основание Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000318001326-020-001/08.03.2018
г. /л. 7/ на Началник на сектор при ТД на НАП Варна, връчена електронно на
21.03.2018 г. /л. 5/, със срок за провеждането й три месеца от връчване на
заповедта. Предмет на ревизията е установяване на задълженията на „Арес Груп 1“
ЕООД, гр. Варна за КД по ЗКПО за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. и за
ДДС по ЗДДС за периода от 01.01.2016 г. до 31.06.2017 година. Със Заповед за
изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-03000318001326-020-002/20.06.2018 г. /л. 10/ на
Началник на сектор при ТД на НАП Варна е изменена първоначалната ЗВР по
отношение на срока за извършване на ревизията, като е определено, че ревизията
следва да завърши до 21.08.2018 година. Образуваното с акт на компетентен орган
ревизионно производство е проведено в указаните в закона срокове и е приключило
с Ревизионен доклад № Р-03000318001326-092-001/10.09.2018 г., изготвен от
определените в ЗВР и ЗИЗВР органи по приходите в срока по ал. 1 на чл. 117 от ДОПК. Оспореният ревизионен акт е постановен в срока по ал. 2 на чл. 119 от ДОПК – на 13.11.2018 година, връчен електронно на 14.11.2018 година.
Постановените актове са съобразени както с процесуалните срокове по издаването
им, така и с изискванията на закона по отношение на тяхната форма и съдържание.
Ревизионният акт е обжалван по административен ред
пред Директора на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, който с Решение № 390/04.02.2019
г. го потвърждава в частта, с която в тежест на „Арес Груп 1“ ЕООД, гр. Варна
са определени допълнителни задължения за КД по ЗКПО за д.п.2016 година в размер
на 17 005,69 лева – главница, и 2 796,72 лева – лихви, и допълнителни
задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.11.2016 г. в размер на 18 556,67 лева –
главница, и 3 603,37 лева – лихви, за д.п.м.12.2016 г. в размер на
21 666,65 лева – главница, и 4 020,69 лева – лихви, за д.п.м.01.2017
г. в размер на 6 000,00 лева – главница, и 1 061,75 лева – лихви, изменя
го в частта, с която са определени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за
д.п.м.02.2017 г. в размер на 4 333,33 лева – главница, и 733,11 лева –
лихви, и за д.п.м.03.2017 г. в размер на 3 594,50 лева – главница, и
577,16 лева – лихви, като установява съответно допълнителни задължения за ДДС
по ЗДДС за д.п.м.02.2017 г. в размер на 3 074,00 лева – главница, и 520,06
лева – лихви, и за д.п.м.03.2017 г. в размер на 3 205,83 лева – главница,
и 514,76 лева – лихви, и оставя жалбата без разглеждане и прекратява
производството, в частта относно д.п.м.01.2016 г. – д.п.м.10.2016 г. и
д.п.м.04.2017 г. – д.п.м.06.2017 година.
Предмет на обжалване в настоящото съдебно производство,
е частта от РА № Р-03000318001326-091-001/13.11.2018 г., потвърдена, респ.
изменена с Решение № 390/04.02.2019 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна
при ЦУ на НАП, с която в тежест на „Арес Груп 1“ ЕООД, гр. Варна са установени
допълнителни задължения за КД по ЗКПО за д.п.2016 година в размер на
17 005,69 лева – главница, и 2 796,72 лева – лихви, и за ДДС по ЗДДС
за д.п.м.11.2016 г., д.п.м.12.2016 г., д.п.м.01.2017 г., д.п.м.02.2017 г. и
д.п.м.03.2017 г. в общ размер на 52 503,15 лева – главница, и
9 720,63 лева – лихви.
За установяване на валидността на актовете в
ревизионното производство, която не е оспорена от жалбоподателя, при съдебното
оспорване са събрани доказателства относно компетентността на органите, които
са ги постановили.
В хода на ревизионното производство са направени
следните, относими към предмета на делото, фактически констатации:
Установено е, че за ревизирания период „Арес Груп 1“
ЕООД извършва доставки предимно на охранителни услуги, продажба и монтаж на
охранителна техника с получатели търговски дружества и лица, както и държавни и
общински администрации. През ревизирания период дружеството участва като
изпълнител по сключени договори с възложител „ВМП Консултинг“ ООД, в т.ч.:
-
Договор за
физическа охрана на обект от 28.11.2016 г. „Строителна площадка Интерколектор
България – Румъния“, находящ се в гр. Мартен, общ. Русе.;
-
Договор за
услуга от 10.11.2016 г. с предмет монтаж и демонтаж на шатри и организиране на
мероприятие /коктейл/ на обект в гр. Мартен, общ. Русе.;
-
Договор за
услуга от 11.11.2016 г. с предмет монтаж и демонтаж на шатри и организиране на
мероприятие /коктейл/ на обект в гр. Мартен, общ. Русе.;
-
Договор за
изпълнение на строително-монтажни услуги от 01.10.2016 г. с предмет СМР на
обект „Междусистемна газова връзка България – Румъния“ в гр. Мартен, общ.
Русе.;
-
Договор за
продажба на видеотехника и монтаж от 01.05.2016 г.;
-
Договор за
мониторинг контрол от 01.06.2016 година.
За ревизирания период в „Арес Груп 1‘ ЕООД има
назначени по трудови договори 40 работника за извършване на дейността.
I.
Относно
определени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС.
При събраните в административното производство
доказателства ревизията установява основания за корекция на приспаднатия от
ревизираното лице данъчен кредит по доставки, предмет на фактури, издадени от „Телеком
България“ ЕООД, гр. София, „Юни Строй 16“ ЕООД, гр. София и „И Ви Ай 2020“
ЕООД, гр. София.
1.
Относно
непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от
„Телеком България“ ЕООД, гр. София, подробно описани в таблица на стр. 11 –
стр. 12 от РА /л. 1340/, при ревизията е установено следното:
„Арес Груп 1“ ЕООД, гр. Варна упражнява право на
приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Телеком България“ ЕООД,
гр. София, в общ размер на 13 927,83 лева, в т.ч. за д.п.м.01/2017 г. по 4 броя
фактури с №№ 20...104/04.01.2017 г., 20…109/09.01.2017 г., 20...112/17.01. .,
20...116/24.01.2017 г., с предмет „услуги“; д.п.м.02/2017г. по 4 броя фактури №№
20...117/03.02.2017 г., 20…119/08.02.2017 г., 20...121/13.02.2017 г. и 20...130/27.02,2017
г.; за д.п.м.03/2017 г. по 3 броя фактури №№ 20...133/08.03.2017 г., 20…135/13.03.2017
г., 20...142/20.03.2017 година.
В отговор на ИПДПОЗЛ
от „Арес Груп 1“ ЕООД, гр. Варна относно реалността на получените доставки от
„Телеком България“ ЕООД, гр. София са представени договори, фактури и протоколи
/л. 116 – л. 136/.
Съгласно Договор за поръчка от 04.01.2017 г. /л. 135 –
л. 136/ с възложител „Арес Груп 1“ ЕООД и изпълнител „Телеком България“ ЕООД,
гр. София изпълнителят се задължава да раздава рекламни флаери за периода от 04.01.2017
г. до 13.03.2017 г. срещу възнаграждение от 12 702,00 лева без ДДС; Към
договора са приложени 3 броя приемо-предавателни протоколи, съответно: от
17.01.2017 г. /л. 134/ за раздаване на рекламни флаери на територията на гр.
Варна /център, кв. „Владиславово“, кв. „Младост“, кв. „Чайка“ и кв. „Аспарухово“/,
като е посочено, че работата е приета от възложителя без забележки, както и че на
заплащане подлежи сума в размер на 6 700,00 лева без вкл. ДДС; от 27.02.2017
г. /л. 134-гръб/ за раздаване на рекламни флаери на територията на гр. Провадия,
като е посочено, че работата е приета без забележки от възложителя и е одобрено
заплащане на сума в размер на 2 500,00 лева без вкл. ДДС; от 13.03.2017 г.
/л. 133/ за раздаване на рекламни флаери на територията на територията на гр.
Провадия /кв. Север, Калето крепост „ОВЕЧ“/ и Община Провадия /с. Блъсково, с.
Градинарово/, като е записано, че работата е приета без забележки от
възложителя и е одобрено заплащане на сума в размер на 3 502,50 лева без вкл.
ДДС. По протоколите са издадени съответно фактури № 20…112/17.01.2017 г., 20...130/27.02.2017
г. и 20...135/13.03.2017 г., с предмет „раздаване на флаери“.
Видно от представения Договор за услуга от 15.11.2016 г.
/л. 132 – л. 133/, сключен между „Арес Груп 1“ ЕООД, гр. Варна, в качеството на
Възложител, и „Телеком България“ ЕООД, гр. София – Изпълнител, изпълнителят се
задължава срещу възнаграждение в размер на 33 636,67 лева без включен ДДС да
извърши услуга „Полагане на ел. кабел и монтаж и демонтаж на шатри и
организиране на мероприятие /коктейл/ на обект гр. Мартен, общ. Русе. Във
връзка с договора е съставен Протокол № 1 от 20.03.2017 г. за установяване на
завършени видове строителни и монтажни работи /СМР/ на обща стойност 33 636,67
лева /л. 131/ и издадени фактури по договора с №№ 20…117/03.02.2017 г./л. 126/,
20…119/ 03.02.2017 г. /л. 127 – л. 128/, 20…121/13.02.2017 г. /л. 129/, 20…133/08.03.2017
г. /л. 124 л. 125/ и 20…142/20.03.2017 г. /л. 130 л. 131/ с обща данъчна основа
в размер на 33 363,67 лева, към които са приложени отделни протоколи за
установяване на видове строителни и монтажни работи от датата на издаване на
фактурите.
Договор за изпълнение на ремонтни дейности от
03.10.2016 г. /л. 121 – л. 123/, сключен между „Арес Груп 1“ ЕООД, гр. Варна, в
качеството на Възложител, и „Телеком България“ ЕООД, гр. София – Изпълнител, с
предмет на договора: извършване от Изпълнителя срещу заплащане на ремонтни
дейности на обект: „Междусистемна газова връзка България – Румъния“ гр. Мартен,
общ. Русе, съгласно протокол за извършени СМР, представляващ Приложение № 1 за
изпълнение на СМР, неразделна част от договора, осигурявайки строителни
работници. Съгласно чл. 1 от договора, стойността на договора за изпълнение на
възложената работа възлиза на 23 300,00 лева по цени, съгласно Протокол за
извършени СМР, представляващ Приложение № 1. По договора са издадени фактури №№
20…104/04.01.2017 г., 20…109/09.01.2017 г., 20…116/24.01.2017 г., към които са
приложени отделни протоколи за установяване на видове строителни и монтажни
работи от датата на издаване на фактурите, както и фискални бонове за извършени
разплащания по тях /л. 116 – л. 120/.
Извършена е насрещна проверка на доставчика „Телеком
България“ ЕООД, гр. София, резултатите от която са обективирани в Протокол за
извършена насрещна проверка /ПИНП/ № П-22221018094863-141-001/16.07.2018 г. /л.
669 – л. 670/, при която доказателства не са представени. След приключване на
проверката, с пощенска пратка до ТД на НАП Варна, офис Добрич са изпратени
документи от подател „Телеком България“ ЕООД /л. 623 л. 662/, съгласно
представен опис /л. 662/. В представено писмено обяснение от управителя на
„Телеком България“ ЕООД – В.М./л. 624/, е посочено, че е сключен договор за
поръчка с Възложителя на 04.01.2017 г., като след извършване на възложените
работи /раздаване на флаери/ и в рамките на договорените срокове и приемане на работата
от Възложителя са издадени фактури за всеки месец, за който дружеството е било
ангажирано. Посочено е, че конкретната дейност е извършена от управителя на
дружеството В.М., като извършената услуга е осчетоводена като приходи от
услуги, по сч. сметка 703, а дължимият ДДС – по сч. сметка 4532. Фактурите са
регистрирани в дневниците за продажби за отчетните периоди съгласно уведомления
за приемане на данни от справки-декларациите за ДДС.
Посредством информационния масив на НАП ревизиращите
установяват, че до датата на издаване на РД – 10.09.2018 г., няма данни за
подадена от „Телеком България“ ЕООД, гр. София годишна данъчна декларация /ГДД/
по чл. 92 от ЗКПО за 2017 г., дружеството има задължения към бюджета в особено
големи размери, като няма данни за изплатени суми от търговеца и за осигуряване
за период 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. и няма действащи трудови договори.
Установено е, че е извършена ревизия на „Телеком
България“ ЕООД, гр. София, приключила с РА №
Р-22221018000087-091-001/13.07.2018 г. с обхват на установяване на задължения за
ДДС за периода от 01.01.2017 г. до 31.10.2017 г., в който е прието, че от
„Телеком България“ ЕООД, гр. София неправомерно е упражнено право на данъчен
кредит по фактури от предходни рискови доставчици и на дружеството, на
основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал.1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 9 и
чл. 25 от ЗДДС, е отказано право на данъчен кредит. Констатирано е, че от
дружеството са издадени фактури на клиенти, без да е налице реална доставка по
смисъла на чл. 6 и чл. 9 във връзка с чл. 25 от ЗДДС, но данъкът е изискуем от
лицето на основание чл. 85 от ЗДДС.
С възражението по чл. 117, ал. 5 от ДОПК срещу РД от
„Арес Груп 1“ ЕООД, гр. Варна са представени доказателства, повечето от които
са идентични с представените от прекия доставчик „Телеком България“ ЕООД, гр.
София. Допълнително са представени ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2017 г. /л. 878 –
л. 881/ и справка по чл. 73, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица /ЗДДФЛ/ /л. 882-гръб/. Видно от приложеното копие от ГДД по
чл. 92 от ЗКПО за 2017 г. датата на съставяне на декларацията е 16.10.2018 г.,
а в регистрите на НАП същата е със статус „отхвърлена“ и е с дата на подаване
09.11.2017 година /л. 1237-гръб/. Видно от копието на справка по чл. 73, ал. 1
от ЗДДФЛ за изплатени доходи на физически лица, датата на съставяне е 16.10.2018
година. Двете декларации са изпратени по пощата до ТД на НАП София на
17.10.2018 г. /л. 881/. Копия от декларациите отново са приложени към изпратено
допълнение към възражението с вх. № 8016-14/09.11.2018 г. /л. 1158 – л. 1184/,
като в същите датата на подаване е 07.11.2018 година.
От ревизираното лице е представена справка на
отчетените разходи по фактури, в т.ч. по издадените от „Телеком България“ ЕООД,
гр. София фактури, като са обвързани с изпълнени доставки от ревизираното
дружество към „ВМП Консултинг“ ООД, гр. Варна /л. 1187 – л. 1190/.
Извършена е насрещна проверка на „ВМП Консултинг“ ООД,
гр. Варна, резултатите от която са обективирани в ПИНП № П-03000318115414-141-001/06.07,2018
г. /л. 789 – л. 793/, при която са представени сключените договори между лицата
и издадените от „Арес Груп 1“ ЕООД, гр. Варна фактури с получател „ВМП
Консултинг“ ООД в изпълнение на договорите /л. 751 – л. 786/.
При извършена съпоставка на сключените договори с „ВМП
Консултинг“ ООД, гр. Варна и съставените по тях фактури с предмета на
фактурите, издадени от „Телеком България“ ЕООД, гр. София на „Арес Груп 1“
ЕООД, гр. Варна, ревизиращите органи установяват липса на съвпадение във вида
на извършената услуга от страна на доставчика по голяма част от фактурите.
След анализ на събраните доказателства органите по
приходите приемат, че не е доказан трудов ресурс за извършване на доставките от
„Телеком България“ ЕООД, гр. София, че от доставчика не е представена справка
за калкулиране на цената на извършените услуги и нейните елементи – материали,
труд и др. подобни, както и че услугите по процесните фактури не се обвързват с
последваща реализация от ревизираното дружество към „ВМП Консултинг“ ООД,
поради което е заключено, че не е налице доставка, по смисъла на чл. 9 от ЗДДС
по фактурите, издадени от посочения като пряк доставчик – „Телеком България“
ЕООД, гр. София, както и че „Арес Груп 1“ ЕООД, гр. Варна е участник в привидна
сделка, тъй като дружеството само е създало предмета на доставката по
проверяваната фактура, т.е. липсата на доставка произтича от собствените му
действия.
На основание чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 9,
ал. 1, чл. 12, ал. 1, чл. 25, ал. 1, чл. 70, ал. 5 и чл. 69 ал. 1 т. 1 от ЗДДС,
с оспорения РА на „Арес груп 1“ ЕООД, гр. Варна е отказано право на приспадане
на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Телеком България“ ЕООД, гр. София.
2.
Относно
непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Юни
Строй 16“ ЕООД, гр. София, при ревизията е установено следното:
„Арес Груп 1“ ЕООД, гр. Варна упражнява право на
приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Юни Строй 16“ ЕООД, гр.
София, в общ размер на 19 790,00 лева, подробно описани в таблица на стр.
25 от РА /л. 1333/, в т.ч.: за д.п.м.11/2016 г. по 3 броя фактури №№
42/14.11.2016 г., 10...39/09.11.2016 г. и 10...45/30.11.2016 г., с предмет „СМР
по договор“, „услуги“ и „монтаж на шатри“; за д.п.м.12/2016 г. по 9 броя
фактури №№ 52/06.12.2016 г., 54/12.12.2016 г., 57/13.12.2016 г., 59/15.12.2016
г., 61/19.12.2016 г., 63/23.12.2016 г., 66/27.12.2016 г., 69/29.12.2016 г. и
71/30.12.2016 година.
Във връзка с доставките по издадените от този
доставчик фактури от ревизираното лице са представени договори, фактури и
съпътстващите ги протоколи /л. 165 – л. 183/.
Съгласно Договор за изпълнение на строително-монтажни
работи от 11.10.2016 г. /л. 181 – л. 183/ „Арес Груп 1“ ЕООД, гр. Варна, в
качеството на Възложител, и „Юни Строй 16“, гр. София, в качеството на
Изпълнител, се споразумяват за следното: „Възложителят възлага, а Изпълнителят
приема да извърши срещу заплащане СМР на обект: „Междусистемна газова връзка
България – Румъния“ в гр. Мартен, общ. Русе, съгласно протокол за извършени
строително-монтажни работи, представляващ Приложение № 1 за изпълнение на СМР,
неразделна част от договора, осигурявайки строителни работници“. Стойността на
договора за изпълнение на възложената работа възлиза на 27 466,67 лева,
без вкл. ДДС. Към договора е приложен приемо-предавателен протокол от 28.12.2016
г. /л. 181-гръб/ за предаване на „Арес Груп 1“ ЕООД, гр. Варна на строително-монтажни
дейности на обект: „Междусистемна газова връзка България – Румъния“, гр.
Мартен, общ. Русе, осъществени в периода 11.10. – 29.12.2016 година. В
протокола е посочено, че на площадката са отработени 22 работни дни от по 10 човека,
като ежедневно е имало: 8 общи работници; 1 координатор по безопасност и
здраве; 1 групов координатор. Стойността на извършената работа е 27 466,67
лева без вкл. ДДС. По договора са приложени 2 броя фактури с предмет „СМР по
договор“ с № 42/14.11.2016 г. и № 71/30.12.2016 година /л. 180/.
Представен е договор за изпълнение на ремонтни
дейности от 01.11.2016 г. /л. 177 – л. 179/, сключен между „Арес Груп 1“ ЕООД,
гр. Варна, в качеството на Възложител, и „Юни Строй 16“ ЕООД, гр. София, в
качеството на Изпълнител, с предмет: „Възложителят възлага, а Изпълнителят
приема да извърши срещу заплащане ремонтни дейности на обект: „Междусистемна
газова връзка България – Румъния“ в гр. Мартен, общ. Русе, съгласно протокол за
извършени строително монтажни работи, представляващ Приложение № 1 за
изпълнение на СМР, неразделна част от договора, осигурявайки строителни
работници“. Стойността на договора за изпълнение на възложената работа възлиза
на 11 000,00 лева, без вкл. ДДС. Към договора е приложен приемо-предавателен
протокол от 03.12.2016 г. /л. 177-гръб/ за предаване на „Арес Груп 1“ ЕООД, гр.
Варна от „Юни Строй 16“ ЕООД, гр. София на извършени дейности: 1. Почистване
ръчно на стоманено коляно ДН500 – премахване на ръжда по вътрешната страна с
дрелка и телени глави или чрез песакоструене: 4 броя х 2 000,00 лева.; 2. Почистване
ръчно на изолационно покритие на коляно ДН 500 и ремонт на наранени материали с
материали, осигурени от Възложителя: 3 броя х 1 000,00 лева. Стойността на
извършената дейност е 11 000,00 лева без вкл. ДДС. По договора са приложени
2 броя фактури с предмет „Почистване и бластиране на колена“ с № 52/06.12.2016
г. и № 54/12.12.2016 г. /л. 175 – л. 176/.
Видно от съдържанието на Договор за услуга от 12.12.2016
г. /л. 174/, сключен между „Арес Груп 1“ ЕООД, гр. Варна – Възложител, и „Юни
Строй 16“ ЕООД, гр. София – Изпълнител, същият е с предмет: Възложителят
възлага, а Изпълнителят се задължава срещу възнаграждение да извършва следната
услуга: Монтаж и демонтаж на шатри и организиране на мероприятие /коктейл/ на
обект в гр. Мартен, общ. Русе. Изпълнителят се задължава да извърши услугата в
срок до 30.12.2016 г. /т. 1.2. от договора/. Възнаграждението е определено в
размер на 32 500,00 лева, без вкл. ДДС /т. 2.1 от договора/. Към договора
са приложени приемо-предавателен протокол от 29.12.2016 г. /л. 173/ за приети
работи на стойност 35 200,00 лева без ДДС и 6 броя фактури с предмет
„монтаж на шатри“ с №№ 57/13.12.2016 г., 59/15.12.2016 г., 61/19.12.2016 г.,
63/23.12.2016 г., 66/27.12.2016 г. и 69/29.12.2016 година /л. 167 – л. 173/.
Извършена е насрещна проверка на доставчика „Юни Строй
16“ ЕООД, гр. София, резултатите от която са обективирани в ПИНП №
П-22221018094677-141-001/12.06.2018 г. /л. 739 – л. 741/. При проверката е
установено, че за периода 05.07.2016 г. – 17.01.2018 г. дружеството
неколкократно е регистрирано и дерегистрирано по ЗДДС.
От „Юни Строй 16“ ЕООД, гр. София по електронен път са
представени копия на фактури и договори, идентични с представените от
ревизираното лице, както и 2 броя трудови договори от 30.09.2016 г. /л. 731 –
л. 732/ за назначени в дружеството лица /Б.И.А.и А.Б.Б./ на длъжност „общ
работник в строителството“ и длъжностни характеристики. Не са представени
документи за изплатени трудови възнаграждения и доказателства относно
транспортиране на работници от седалището на „Юни Строй 16“ ЕООД – гр. София,
до гр. Мартен, общ. Русе, както и относно тяхното командироване – квартирни,
дневни и прочее.
При преглед в информационния масив на НАП на данните
относно „Юни Строй 16“ ЕООД, гр. Варна ревизиращите органи установяват, че за
2016 г. дружеството е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО с декларирана загуба. Съгласно
„Справки по чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми от фирми“ за
„Юни Строй 16“ ЕООД, гр. София няма декларирани данни, а видно от справка данни
за осигуряване по Булстат за период от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. от дружеството
има декларирана информация за лица, осигурявани по трудов договор, с крайна
дата до 31.10.2016 г., като след тази дата няма осигурени лица на никаква
позиция. Констатирано е, че „Юни Строй 16“ ЕООД, гр. София не притежава
собствени активи, както и че при извършени на търговеца ревизии, приключили с
РА Р- 22221016007267-091-001/29.05.2017 г. за ДДС по ЗДДС за периода от
01.08.2016 г. до 30.09.2016 г. и РА № Р-22221017005453-091-001/13.07.2018 г. с
обхват на ревизионното производство установяване на ДДС за периода от
01.01.2017 г. до 31.10.2017 г., на ревизиращия екип не е предоставен достъп до
първични и вторични счетоводни документи в оригинал и представител на
дружеството не е открит при извършено посещение на деклариран адрес по чл. 8 от ДОПК.
Към възражението срещу РД „Арес Груп 1“ ЕООД, гр.
Варна представя доказателства, идентични с представените по електронен път от
„Юни Строй 16“ ЕООД, гр. София при извършената му насрещна проверка /л. 1113 – л.
1154/.
В представените писмени обяснения от „Арес Груп 1“
ЕООД /л. 515/ за извършените услуги на „ВМП Консултинг“ ООД, се сочи, че ревизираното
дружество е възложило изпълнението на други фирми-подизпълнители – „Юни Строй
16“ ЕООД, гр. София и „Телеком България“ ЕООД, гр. София. Представена е справка
на отчетените разходи по фактури – обвързаност /л. 508/, съдържаща информация
за фактурите на горепосочените дружества, като е посочено, че възложените
работи са били необходими за извършване на доставки на клиент „ВМП Консултинг“
ООД, като не е конкретизирано по коя издадена фактура към клиента.
От ревизираното лице е представена справка на отчетените
разходи по фактури, в т.ч. по издадените от „Юни Строй 16“ ЕООД, гр. София
фактури, като са обвързани с изпълнени доставки от ревизираното дружество към
„ВМП Консултинг“ ООД, гр. Варна /л. 1187 – л. 1190/. При извършената насрещна
проверка на „ВМП Консултинг“ ООД, гр. Варна са представени сключените договори
между лицата и издадените от „Арес Груп 1“ ЕООД, гр. Варна фактури с получател
„ВМП Консултинг“ ООД в изпълнение на договорите /л. 751 – л. 786/.
При извършена съпоставка на сключените договори с „ВМП
Консултинг“ ООД, гр. Варна и съставените по тях фактури с предмета на
фактурите, издадени от „Юни Строй 16“ ЕООД, гр. София на „Арес Груп 1“ ЕООД,
гр. Варна, ревизиращите органи установяват липса на съвпадение във вида на
извършената услуга от страна на доставчика по голяма част от фактурите.
С оглед на установените факти и обстоятелства и
предвид събраните в хода на ревизията доказателства приходните органи приемат,
че не е доказан трудов ресурс за извършване на доставките от „Юни Строй 16“
ЕООД, гр. София, че от доставчика не е представена справка за калкулиране на цената
на извършените услуги и нейните елементи – материали, труд и др. подобни, както
и че услугите по процесните фактури не се обвързват с последваща реализация от
ревизираното дружество към „ВМП Консултинг“ ООД, поради което е счетено, че не
е налице доставка по смисъла на чл. 9 от ЗДДС по фактурите, издадени от
посочения като пряк доставчик – „„Юни Строй 16“ ЕООД, гр. София, както и че
„Арес Груп 1“ ЕООД, гр. Варна е участник в привидна сделка, тъй като
дружеството само е създало предмета на доставката по проверяваната фактура,
т.е. липсата на доставка произтича от собствените му действия.
На основание чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 9,
ал. 1, чл. 12, ал. 1, чл. 25, ал. 1, чл. 70, ал. 5 и чл. 69 ал. 1 т. 1 от ЗДДС,
на „Арес груп 1“ ЕООД, гр. Варна е отказано право на приспадане на данъчен
кредит по фактурите, издадени от „Юни Строй 16“ ЕООД, гр. София.
3.
Относно
непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „И Ви
Ай 2020“ ЕООД, гр. София, при ревизията е установено следното:
„Арес Груп 1“ ЕООД, гр. Варна упражнява право на
приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „И Ви Ай 2020“ ЕООД, гр.
София, с предмет „реклама в сайта на „Нова Варна“, подробно описани в таблица
на стр. 37 от РА /л. 1327/ по периоди, както следва: за д.п.м.11/2016 г. в
размер на 9 166,67 лева по фактури №№ 10…18/03.11.2016 г., 10…20/08.11.2016
г., 10…23/11.11.2016 г., 10…25/15.11.2016 г., 10…28/21.11.2016 г. и 10…30/29.11.2016
г.; за д.п.м.12/2016 г. в размер на 11 266,65 лева по фактури №№ 10…33/05.12.2016
г., 10…39/20.12.2016 г., 10…41/21.12.2016 г., 10…42/22.12.2016 г., 10…44/23.12.2016
г., 10…46/27.12.2016 г., 10…47/28.12.2016 г., 10…50/29.12.2016 година.
От „Арес Груп 1“ ЕООД, гр. Варна са представени 13
договора за реклама и медийни услуги, съответно от 08.11.2016 г. /л. 102 – л. 103/,
от 11.11.2016 г. /л. 103 – л. 104/, от 15.11.2016 г. /л. 104 – л. 105/, от
21.11.2016 г. /л. 105 – л. 106/, от 29.11.2016 г. /л. 106 – л. 107/, от 05.12.2016
г. /л. 107 – л. 108/, от 20.12.2016 г. /л. 109/, от 21.12.2016 г. /л. 110/, от
22.12.2016 г. /л. 111/, от 23.12.2016 г. /л. 112/, от 27.12.2016 г. /л. 113/,
от 28.12.2016 г. /л. 114/ и от 29.12.2016 г. /л. 115/, и копия от фактурите,
издадени от „И Ви Ай 2020“ ЕООД /л. 41 – л. 51/.
Видно от
съдържанието на договорите, същите са сключени между „Арес Груп 1“ ЕООД, гр.
Варна, в качеството на Възложител, и „И ВИ АЙ 2020“ ЕООД, гр. София, в
качеството на Изпълнител, и са с предмет: „Възложителят възлага, а Изпълнителят
приема да публикува срещу заплащане на възнаграждение в интернет-сайта
novavarna.net рекламни изображения и текстове на Възложителя, при условията,
посочени в договора. Съдържанието на всички 13 договора е идентично, като
разликата е единствено в датата на влизане в сила на договорите, която е датата
на тяхното подписване, и в размера на договореното възнаграждение.
Представен е приемо-предавателен протокол от
29.11.2016 г. между „Арес Груп 1“ ЕООД, гр. Варна – Възложител, и „И Ви Ай 2020“
ЕООД, гр. София – Изпълнител /л. 102-гръб/, съгласно който към 29.11.2016 г. по
договор от 15.07.2016 г., сключен между „И Ви Ай 2020“ ЕООД, гр. София и „Смарт
Хоум Сис“ ООД, гр. Варна – притежател на онлайн медията „NOVAVARNA“, са
публикувани банери на главна страница с размери 300 на 250 пиксела за 50 % от визуализацията.
За м.11.2016 г. – банери главна страница – 18123 броя показвания, на обща
стойност 45 833,33 лева без вкл. ДДС.
Представен е приемо-предавателен протокол от
29.12.2016 г. между „Арес Груп 1“ ЕООД, гр. Варна – Възложител, и „И Ви Ай
2020“ ЕООД, гр. София – Изпълнител /л. 107/, съгласно който към 29.12.2016 г.
по договор от 15.07.2016 г., сключен между „И Ви Ай 2020“ ЕООД, гр. София и
„Смарт Хоум Сис“ ООД, гр. Варна – притежател на онлайн медията „NOVAVARNA“, са
публикувани банери на главна страница с размери 300 на 250 пиксела за 50 % от визуализацията.
За м.12.2016 г. – банери главна страница – 16980 броя показвания, на обща
стойност 56 333,35 лева без вкл. ДДС.
Извършена е насрещна проверка на „И Ви Ай 2020“ ЕООД,
гр. София, резултатите от която са обективирани в ПИНП №
П-22220318094735-141-001/11.07.2018 г. /л. 715 – л. 716/, при която не са
представени доказателства. Установено е, че в дневниците за продажби на
дружеството издадените на „Арес Груп 1“ ЕООД, гр. Варна фактури са отразени с
основание „Продажба“, което не дава възможност да се установи какъв е предметът
на доставката.
Впоследствие от „И Ви Ай 2020“ ЕООД, гр. София са
представени копия на фактури, договори и приемо-предавателни протоколи,
идентични по съдържание с тези, представени от ревизираното лице.
От дружеството-пряк доставчик е представен Договор за
медийно обслужване от 15.07.2016 г. /л. 686/, сключен между „Смарт Хоум Сис“
ООД, гр. Варна, в качеството на Медията, и „И Ви Ай 2020“ ЕООД, гр. София –
Рекламодател, с предмет: извършване на рекламни услуги, заявени от Рекламодателя
и описани в договора, като е посочено, че през периода на действие на договора
Рекламодателят определя вида на рекламни кампании в съответствие със своята
маркетингова политика. Според т. 3.4 от договора индивидуалните условия за
Рекламодателя са минимум 100 000 показвания на рекламни карета на главната
страница на novavarna.net за период от 15.07.2016 г. до 31.12.2016 г., като е
уговорено, че Рекламодателят заплаща цена от 660,00 лева по време на кампанията
или до 15 работни дни след края на кампанията.
Към договора е приложена фактура № 0…177/19.12.2016 г.
/л. 685/, с предмет на доставка: „Плащане по договор от 15.07.2016 г.“, с
данъчна основа в размер на 660,00 лева, ДДС – 0,00 лева, общо: 660,00 лева. Във
фактурата е посочено основание за неначисляване на ДДС: чл. 113, ал. 9 от ЗДДС.
Представен е приемо-предавателен протокол от 03.01.2017 г. /л. 685-гръб/ между
„Смарт Хоум Сис“ ООД, гр. Варна /Медията/, и „И Ви Ай 2020“ ЕООД, гр. София
/Рекламодателя/, с който страните се споразумяват, че договорът е изпълнен в
срок и по начин, възложен от Рекламодателя, като е посочено, че към 31.01.2017 г.,
договорът от 15.07.2016 г. се прекратява по взаимно съгласие.
Приложен е приемо-предавателен протокол от 31.01.2017
г. /л. 672-гръб/ между „Смарт Хоум Сис“ ООД, гр. Варна /Медията/, и „И Ви Ай
2020“ ЕООД, гр. София /Рекламодателя/, чиято дата е ръчно поправена, с който страните
се споразумяват, че договорът е изпълнен в срок и по начин, възложен от Рекламодателя,
като Медията отчита следните резултати и вид на рекламата, с които
Рекламодателят се съгласява:
Месец през 2016 г. Банер
позиция Показвания
Юли Банери главна страница 6984
Август Банери главна страница 18742
Септември Банери главна страница 17965
Октомври Банери главна страница 18426
Ноември Банери главна страница 18123
Декември Банери главна страница 16980
При извършена проверка в информационния масив на НАП е
установено, че от „И Ви Ай 2020“ ЕООД, гр. София е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016 г., с която са декларирани приходи в размер на
1 493 521,82 лева и разходи в размер на 1 493 521,82 лева,
данъчна загуба в размер на 305,15 лева, както и че дружеството има задължения в
малки размери, формирани от подадени СД по ЗДДС за периода от регистрацията
01.07.2016 г. до дерегистрацията на лицето – 13.01.2017 година. От прегледа на
приложените копия от подадени дневници за покупки и продажби за д.п.м.11/2016
г. и д.п.м.12.2016 г. от „И Ви Ай 2020“ ЕООД, гр. София е констатирано, че
дружеството декларира покупки от рискови доставчици в размер на декларирани
продажби към жалбоподателя, поради което резултатите по СД за ДДС за периодите
са ДДС за внасяне в незначителни размери, съответно – 51,52 лева. за д.п.м.11/2016
г. /л. 683 – л. 684/ и 38,93 лева за д.п.м.12/2016 година /л. 680 – л. 681/.
Предвид установените факти органите по приходите
приемат, че договора за медийно обслужване от 15.07.2016 г., както и
приемо-предавателните протоколи от 03.01.2017 г. и от 31.01.2017 г. между
„Смарт Хоум Сис“ ООД, гр. Варна и „И Ви Ай 2020“ ЕООД, гр. София са формални, тъй
като не съдържат информация относно това за кого точно се прави рекламата, няма
параметри на рекламираното дружество, не става ясно дали ще се рекламира „Арес
Груп 1“ ЕООД, гр. Варна или друго дружество, нито какво точно е съдържанието на
рекламата, поради което е направен извод, че не са представени доказателства за
идентичността на извършената услуга в полза на ревизираното лице и на основание
чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 9, ал. 1, чл. 12, ал. 1, чл. 25, ал. 1,
чл. 70, ал. 5 и чл. 69 ал. 1 т. 1 от ЗДДС отказват на „Арес груп 1“ ЕООД, гр.
Варна право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „И Ви Ай
2020“ ЕООД, гр. София.
II.
Относно
определени допълнителни задължения за КД по ЗКПО.
Съобразно изложеното в частта по ЗДДС органите на
приходната администрация приемат, че с описаните в таблица на стр. 76 – стр. 77
от РА фактури, издадени от „И Ви Ай 2020“ ЕООД, гр. София и „Юни Строй 16“ ЕООД,
гр. София, са документирани услуги, които не са извършени действително, поради
което не отразяват реални стопански операции по смисъла на чл. 3, ал. 2 и ал. 3
от Закона за счетоводството /ЗСч/ и следователно разходите по тях се явяват документално
необосновани смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО.
Въз основа на тези констатации, със сумата от
данъчната основа на фактурите, издадени от „И Ви Ай 2020“ ЕООД, гр. София, в
размер на 102 166,68 лева и от „Юни Строй 16“ ЕООД, гр. София в размер на
98 950,00 лева или общо в размер на 201 116,68 лева, отразени в
разходите за 2016 г. по сч. сметка 602 Разходи за външни услуги /л. 406/,
финансовият резултат на „Арес груп 1“ ЕООД, гр. Варна е преобразуван в посока увеличение
на основание чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО и чл. 3, ал. 3 от
ЗСч. С оглед горното, с РА декларираният от ревизираното дружество данъчен
финансов резултат от загуба в размер на 31 059,76 лева е установен на
печалба в размер на 170 056,92 лева, като е установен дължим корпоративен
данък за внасяне, съгласно ставката по чл. 20 от ЗКПО в размер на 17 005,69
лева, както и лихви на основание чл. 9, във връзка с чл. 93 от ЗКПО в размер на
2 796,72 лева.
При обжалването на РА по административен ред
горестоящият административен орган /Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при
ЦУ на НАП/ възприема изцяло фактическите установявания и достигнатите въз
основа тях изводи от органите по приходите. При проверка в дневника за покупки
на „Арес Груп 1“ ЕООД, гр. Варна е констатирано, че дружеството упражнява право
на приспадане на данъчен кредит по реда на чл. 72, ал. 1 от ЗДДС по фактури,
издадени от „Телеком България“ ЕООД, съответно в размер на 3 074,00 лева
за д.п.м.02.2017 г. и в размер на 3 205,83 лева за д.п.м.03.2017 г.,
поради което за тези данъчни периоди изменя РА, определяйки допълнителни
задължения за ДДС по ЗДДС до посочените размери, като коригира размера и на
дължимите мораторни лихви.
Установените факти налагат следните правни изводи:
По отношение на оплакванията за
допуснати съществени нарушения на администратвнопроизводствените правила при
издаването на РА съдът намира следното:
Не са нарушени принципите на
законност, обективност и служебно начало. Ревизиращите органи са извършили процесуални
действия, подробно описани в РД, и са събрали допустими, необходими и относими
доказателства, с цел обективното установяване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая, като са проявили активност при събирането и анализа на
представените доказателства, в съответствие с принципите на служебно начало и
добросъвестност в административния и в частност в данъчния ревизионен процес.
При извършената от съда служебна проверка не се установяват допуснати в хода на
ревизионното производство съществени процесуални нарушения. Доказателствата по
делото установяват, че органите по приходите надлежно са уведомили
жалбоподателя за предприетите при ревизията процесуални действия и изготвените
документи; извършили са анализ на всички доказателства, събрани в хода на
ревизията. При издаването на РД е спазен 14-дневният срок, визиран в
разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от ДОПК. По преписката са налице данни за
връчване на РД и РА. „Арес Груп
1“ ЕООД, гр. Варна е упражнило правото си на защита при административното, респ. при
съдебното обжалване на ревизионния акт. С оглед изложеното в настоящия абзац и
имайки предвид, че установените в ДОПК по отношение действията на приходните
органи срокове имат инструктивен характер, се налага извод за липса на
допуснати в хода на ревизионното производство съществени нарушения на
административно-производствените правила и неоснователност на предявените
възражения.
При преценка относно
съответствието на акта с материалноправните разпоредби, съдът съобрази
следното:
I.
Относно
определените допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС.
Упражняването на правото на приспадане на данъчен
кредит, съгласно предвидените в чл. 71 от ЗДДС условия, предполага наличието на
едно вече възникнало право, т.е. осъществен фактически състав, предвиден в ал. 1
на чл. 68 от ЗДДС, при условията на ал. 2, ал. 3, ал. 4 или ал. 5 от същата
разпоредба. В хипотезата на т. 1 на ал. 1 на чл. 68 от ЗДДС, приложима по
отношение на процесните доставки, фактическият състав на възникването на
правото на приспадане изисква реално осъществена доставка на услуги и
доказването на този състав е изцяло в тежест на претендиращия правото.
Доказването на получена стока или услуга по облагаема доставка по смисъла на
чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е свързано с установяване на действия по изпълнение
на конкретна сделка, както и счетоводното й отразяване.
Доколкото жалбоподателят се позовава на тълкуването и
разрешенията, дадени в практиката на Съда на ЕС, съдът излага относимите според
него към настоящия спор. Като условие за упражняване на правото на приспадане
на данъчен кредит, Съдът на ЕС настоява на изпълнение на изискванията на чл. 178
от Директива 2006/112/ЕО за притежаване на фактура, съставена в съответствие с
чл. 220 – чл. 236 /Решение по дело С-271/2012, като разяснява, че по смисъла на
чл. 22, § 3, буква в) държавите членки имат право да определят критериите, по
които даден документ може да бъде считан за фактура. В решението на Съда на ЕС е
посочено, че разпоредбите на Шеста директива трябва да се тълкуват в смисъл, че
допускат национална правна уредба, по силата на която правото на приспадане на
ДДС може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на услуги, които
разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след
приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже
действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки.
Необходимостта от доказване на реално осъществена
доставка от издателя на фактурата е подчертана в Решение от 13 февруари 2014
година на Съда на ЕС по Дело С-18/13, с което съдът в т. 1 приема, че
„Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че
не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка върху
добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато,
въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била
действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител…“. Съдът на
ЕС свързва реалното осъществяване на доставките с доказателства, че доставчикът
е разполагал с необходимите персонал, материали и активи за изпълнението им; че
съставените документи носят подписите на посочените като доставчици страни; че
разходите за услугата са отразени в счетоводството му.
За жалбоподателя, който твърди и цели за себе си
изгодни правни последици, предвид общия правен принцип, е тежестта и
задължението да представи доказателства за осъщественото изпълнение на
конкретните доставки, включително и в съдебното производство, в което съдът се
произнася по съществото на спора.
В разглеждания казус, анализът и съвкупната преценка
на събраните по делото доказателства за получаването на услугите от посочените
във фактурите доставчици не позволява да се направи категоричен извод за реално
осъществени доставки. Безспорно са налице първични счетоводни документи по
сключването на сделките и тяхното отчитане в счетоводните регистри при
ревизираното лице, но съвкупната преценка на всички събрани в ревизионното производство
доказателства, налагат извод за недоказано от страна на „Арес Груп 1“ ЕООД, гр.
Варна реално осъществяване на доставките по спорните фактури, издадени от
доставчиците „Телеком България“ ЕООД, гр. София, „Юни Строй 16“ ЕООД, гр. София
и „И Ви Ай 2020“ ЕООД, гр. София, като задължителна предпоставка за упражняване
на правото на приспадане на данъчен кредит.
Изпълнението на доставката на услуги предполага фактическо
извършване на определени дейности от доставчика, като извършването им би могло
да се докаже със счетоводни документи, пътни листове, описи, доказателства за
материалната, техническата и кадрова обезпеченост на доставчиците. Такива обаче
не са представени в хода на настоящото производство. Притежаването на данъчни
фактури и тяхното счетоводно отразяване не е достатъчно да обоснове реалност на
отразените в същите стопански операции. Наличието им не означава, че разходът е
извършен така, както е документиран. Фактурата е частен документ, който не носи
подпис на представител на данъчната администрация, и тежестта да докаже
истинността й лежи върху данъчния субект, който иска да се ползва от нея.
Жалбоподателят настоява на предявеното възражение за
реално осъществяване на процесните доставки на услуги, като се позовава на
представените в хода на ревизионното производство писмени доказателства, за
които съдът намира, че не оборват констатациите и изводите на ревизията. Представените
договори между ревизираното лице и издателите на спорните фактури установяват
поети от страните задължения, но определящо за възникване на правото на
приспадане на данъчен кредит е изпълнението на тези задължения, за което в
случая липсват доказателства по делото.
1.
Относно
фактурите, издадени от „Телеком България“ ЕООД, гр. София и „Юни Строй 16“
ЕООД, гр. София.
Реалното осъществяване на фактурираните от
доставчиците „Телеком България“ ЕООД, гр. София и „Юни Строй 16“ ЕООД, гр.
София услуги /СМР, монтаж и демонтаж на шатри, ел. кабели, почистване и
бластиране на колена/ предпоставя наличието от страна на издателите на фактурите
на необходимия за реализирането на тези дейности кадрови, материален и
технически ресурс, какъвто в случая не се установява от доказателствата по
делото. Установено е, че търговците – преки доставчици, не разполагат със
собствени работници, като липсват данни и за наети такива по правоотношение,
различно от трудово. От „Юни Строй 16“ ЕООД, гр. София са представени трудови
договори от 30.09.2016 г. за назначени лица на длъжност „общ работник в
строителството“, но не са представени документи за изплатени трудови
възнаграждения, както и за командироване и транспортиране на работници от гр.
София, където е седалището на „Юни Строй 16“ ЕООД, до гр. Мартен, общ. Русе, където
се намира процесният обект – предмет на договорите за изпълнение на СМР и
договорите за услуга. Освен това е констатирано, че съгласно справка данни за
осигуряване по Булстат за период от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. от „Юни
Строй 16“ ЕООД, гр. София има декларирана информация за лица, осигурявани по
трудов договор с крайна дата до 31.10.2016 г., като след тази дата няма
осигурени лица на никаква позиция, а представените приемо-предавателни
протоколи са от 30.11.2016 г. и 29.12.2016 г., като е посочено, че СМР са
осъществени в периода 11.10. – 29.12.2016 година. Тоест, за периода, в който се
твърди, че са извършени услугите, този доставчик не е разполагал с необходимия
персонален субстрат за осъществяване на спорните доставки. Съгласно „Справки по
чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 за изплатени суми от фирми“ за „Юни Строй 16“ ЕООД, гр.
София няма декларирани данни, а предвид липсата на доказателства относно
участието и вида на изпълняваната работа от лицата, за които са представени
сключени трудови договори, както и от лицата, за които е налице подадена
справка по чл. 73 от ЗДДФЛ от „Телеком България“ ЕООД, гр. София, правилно
приходните органи приемат за недоказан трудовият ресурс на тези доставчици за
извършване на фактурираните от тях доставки на услуги. Неангажирането на
доказателства относно заплатени възнаграждения за труд и осчетоводяване на разходи
за труд и материали от преките доставчици, както и липсата на справки за
калкулиране на цената на извършените услуги и нейните елементи – материали,
труд и др. подобни, е допълнителен аргумент в подкрепа на извода за липса на
реално осъществени доставки на услуги от „Телеком България“ ЕООД, гр. София и
„Юни Строй 16“ ЕООД, гр. София към ревизираното лице.
Действително, съгласно практиката на Съда на ЕС по
принцип липсата на персонал, активи и материален ресурс не може да бъде
основание да се откаже правото на приспадане, но само при положение, че е
безспорно установено съществуването и предаването на стоката на получателя,
съответно извършването на услугата от доставчика. Във всички случаи обаче
наличието на кадрова обезпеченост за извършване на доставката има пряко
отношение към нейното доказване и констатираните в тази връзка обстоятелства от
страна на органите по приходите – липсата на официални данни за трудовата
заетост на лица при преките доставчици,
невъзможността да се извърши проверка в счетоводствата на доставчиците
относно това дали там са взети правилните счетоводни записвания по отношение на
доставките на СМР и други услуги, липсата на доказателства за осчетоводяване на
получените по твърдените плащания суми в счетоводствата на доставчиците, следва
да бъдат съобразени от съда при преценката за настъпване на данъчно събитие по
фактурите, по които се претендира право на приспадане на данъчен кредит.
На извод за неустановеност на действително извършени
доставки на услуги от посочените доставчици сочи и установеният значителен
кадрови потенциал на „Арес Груп 1“ ЕООД, гр. Варна /дружеството разполага с 40
работника за извършване на дейността, назначени по трудови договори, за които
за процесния период не са налице данни за командироване или наличие на друг вид
невъзможност за осъществяване на трудови функции/, позволяващ на ревизираното
дружество да извърши процесните услуги без необходимостта от наемане на
подизпълнители.
Въпреки представените фактури и договори за фактурирани
от ревизираното лице на „ВМП Консултинг“ ООД, гр. Варна идентични доставки,
същите не установяват по безсъмнен начин съвпадение във вида на извършените
услуги от страна на издателите на процесните фактури, респ. последваща
реализация на същите. Липсата на аналитична отчетност на извършените разходи за
СМР по обекти, книга за инструктаж по безопасност на труда на работниците,
извършили СМР, данни за лицата, извършили работите, заверени копия на
приемо-предавателен протокол, както и доказателства за извършени от страна на
„Арес Груп 1“ ЕООД, гр. Варна заявки, предоставени проекти и други, съгласно
поетите ангажименти към неговия възложител /„ВМП Консултинг“ ООД, гр. Варна/, води
до невъзможност да се съпоставят получените от „Телеком България“ ЕООД, гр.
София и „Юни Строй 16“ ЕООД, гр. София услуги по процесните фактури с размера
на фактурираните услуги от ревизираното дружество към „ВМП Консултинг“ ООД.
Следователно не е изпълнено условието на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС услугите да се
използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки.
Наличието на фискални бонове за заплащане на цената по
фактурите не води до извод за
реалност на осъществените доставки, доколкото предвид липсата на други
доказателства за реалното извършване на услугите, може да са плащания по
доставки, които действително не са осъществени. Дори да са извършени, плащанията по доставките
не са законово предвидени предпоставки за признаване на правото на приспадане
на данъчен кредит. При наличие на достатъчно доказателства за осъществяване на
доставките и извършване на услугите от посочените като издатели на фактурите
лица в полза на жалбоподателя, плащането на данъчната основа по фактурите,
заедно с данъка, може да послужи като потвърждение за реално изпълнени доставки,
наред с останалите доказателства, но само по себе си плащането не е равнозначно
на реално извършване на доставките. При констатации за липса на реални доставки
на посочените във фактурите услуги, доказателствената тежест е за оспорващия,
който със съответните допустими, относими и необходими доказателства следва да
установи възможността на съответния доставчик да извърши фактурираните услуги,
каквото доказване в настоящото производство не бе проведено.
Недоказано по делото остана и твърдението за реално
осъществени доставки по издадените от „Телеком България“ ЕООД фактури №
20…112/17.01.2017 г., 20...130/27.02.2017 г. и 20...135/13.03.2017 г., с
предмет „раздаване на флаери“. По делото е установена липса на персонал за
извършване на доставките, като дадените от управителя на посочения доставчик в
хода на ревизионното производство писмени обяснения, че той сам е раздавал
флаерите, не променят това обстоятелство. Не са налице доказателства за
своенето на рекламните флаери от ревизираното лице, нито за предаването им на
представител на „Телеком България“ ЕООД, гр. София, за да може последният да ги
раздаде в описаните в приложените приемо-предавателни протоколи населени места,
като няма данни за съдържанието на същите. Освен това, от справка на всички
подадени уведомления, по чл. 62, ал. 5 от КТ, за В.Ц.М.– управител на „Телеком
България“ ЕООД, е установено, че през процесния период лицето е осъществявало
трудова дейност на длъжност „осветител“ за „М.Е. Мюзик“ в гр. Стара Загора, а в
предходни периоди е осъществявал трудови функции, заемайки различни длъжности, на
територията на гр. София. Тоест, по делото липсват всякакви данни за
пребиваването на В.М.на територията на гр. Варна и на Община Провадия, а още
по-малко се установява същият да е раздавал рекламни флаери в посочените
селища.
Предвид горните констатации, представените в хода на
ревизията договор за поръчка и приемо-предавателни протоколи, не могат да
обосноват реалност на доставка по посочените по-горе фактури с издател „Телеком
България“ ЕООД, гр. София. Както бе отбелязано, сключеният договор свидетелства
за наличието на облигационна връзка между страните по него, но не доказва
изпълнението на поетите от съконтрагентите задължения. Представените към фактурите договори и протоколи по своята същност
представляват частни диспозитивни документи, които не притежават обвързваща
съда материална доказателствена сила, а следва да бъдат преценявани съвкупно с
останалия, събран по делото, доказателствен материал, и във връзка с
установените факти. За разлика от гражданскоправния аспект на сделката,
за целите на доказването в данъчното право, и в частност за установяване
действителното осъществяване на фактурирани доставки, респ. за възникване на
правото на приспадане на данъчен кредит, е необходимо освен наличието на
обективирани волеизявления на страните в писмен вид и фактическото изпълнение
на уговореното – в случая извършването на упоменатите в договора и фактурите
услуги по раздаване на рекламни флаери. В този смисъл е както трайно
установената практика на ВАС, така и практиката на Съда на ЕС по тълкуване на
разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година
относно общата система на данъка върху добавената стойност. Липсата на данни за
реалното извършване на доставките по спорните фактури обуславя неправомерното
упражняване на право на приспадане на данъчен кредит от получателя по тях.
Предвид гореизложеното съдът намира, че не е доказано
осъществяването на реални доставки на услуги от доставчиците „Телеком България“
ЕООД, гр. София и „Юни Строй 16“ ЕООД, гр. София, поради което правилно с РА на
„Арес Груп 1“ ЕООД, гр. Варна е отказано право на приспадане на данъчен кредит
по издадените от тези дружества фактури.
2.
Относно
фактурите, издадени от „И Ви Ай 2020“ ЕООД, гр. София, с предмет „Реклама в
сайта „Нова Варна“.
Доказателствата за реалното извършване доставката на
рекламна услуга могат условно да бъдат разделени на две групи: установяващи
потенциалната възможност за осъществяване на доставката, в които следва да се
включат материално-техническата и кадрова обезпеченост на доставчика, и такива,
сочещи прякото й реализиране, към които следва да се причислят протоколи за
приемане на работата, доказателства за изготвяне на реклама на материален
носител, за нейното публикуване и т.н. В случая доказателства от първата група
не са представени. Рекламната дейност изисква специални умения и следва да се
извършва от специалисти в съответната област като IT специалисти, специалисти
по дизайн и др. подобни, като по делото не са ангажирани доказателства, че
прекият доставчик разполага с такива специалисти. Дори да се приеме, че предвид
сключения между „Смарт Хоум Сис“ ООД, гр. Варна и „И Ви Ай 2020“ ЕООД, гр.
София, договор за медийно обслужване от 15.07.2016 г., прекият доставчик на
ревизираното лице има качеството на посредник между „Арес Груп 1“ ЕООД, гр.
Варна и „Смарт Хоум Сис“ ООД, гр. Варна, това обстоятелство не обосновава извод
за реално осъществени доставки на рекламни услуги по спорните фактури. За
признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по конкретна фактура
определящо е доставката на стоката/изпълнението на услугата именно от издателя
на фактурата, а не от трето лице. Единствено при пряко доказване на
действителното извършване на обективираната във фактурата доставка и то от посочения
във фактурата издател за получателя по същата възниква правото да се ползва от регламентираното
в чл. 68 от ЗДДС данъчно предимство. В случая не са налице доказателства,
установяващи доставка на рекламни услуги от „И Ви Ай 2020“ ЕООД, гр. София към „Арес
Груп 1“ ЕООД, гр. Варна. Представените договори изразяват волеизявления на
подписалите ги страни за поемане на задължения по тях, но не отразяват реалното
изпълнение на същите. От договорите и приемо-предавателните протоколи не може
да се установи начинът на калкулиране на цената на услугите и нейните елементи
– материали и труд, поради което липсва индивидуализация на вида на услугите. Не
се установява видът и съдържанието на рекламата, за кого се отнася, видът на
дейността или продукта, които се рекламират, не са представени доказателства,
от които да се установява точно какво е рекламирано във връзка с дейността на
„Арес Груп 1“ ЕООД, гр. Варна. В чл. 3 (1) от сключените договори за реклама и
медийни услуги е посочено, че Възложителят /„Арес Груп 1“ ЕООД, гр. Варна/
предава на Изпълнителя /И Ви Ай 2020“ ЕООД, гр. София/ рекламните материали, но
доказателства за такова предаване не са представени. Към приемо-предавателните
протоколи не са приложени образци от изработени и предадени рекламни материали.
Тоест, по делото липсват доказателства и от втората група – относно прякото
реализиране на доставките.
Обратно заключение спрямо спорните доставки на рекламни
услуги не следва и от показаните върху приемо-предавателния протокол от
31.01.2017 г. между „Смарт Хоум Сис“ ООД, гр. Варна и „И Ви Ай 2020“ ЕООД, гр.
София изображения на публикувани рекламни и информационни съобщения, в т.ч.
рекламен банер на АРЕС ГРУП. Наличието в правния мир и на друго регистрирано
дружество с това наименование – „Арес Груп“ с ЕИК *********, което е различно
от оспорващия търговец – „Арес Груп 1“ ЕООД, ЕИК *********, сочи на извод, че рекламата
не касае фирмата на жалбоподателя. В подкрепа на горното е и публикувания на рекламното съобщение e-mail адрес „www.aresgroup.bg“, който се различава от e-mail адреса на
ревизирания данъчен субект – „aresgroup1ltd@abv.bg“.
Освен това рекламният банер не може да се обвърже времево с твърдяното
извършване на фактурираните услуги, тъй като липсват данни за неговото
публикуване, а също така и за лицето, което го е публикувало.
В подкрепа на извода за липса на реални доставки на
рекламни услуги е и обстоятелството, че фактурите се издават едновременно със
сключване на договорите, без да са обвързани с приемане-предаване на работите
по съставените приемо-предавателни протоколи от 29.11.2016 г. и 29.12.2016 г.,
т.е. според представените от жалбоподателя документи фактурирането на услугите
предхожда тяхното осъществяване, което противоречи на житейската и икономическа
логика. В противовес на последната е и това, за извършването на реклама между
две търговски дружества със седалище в едно и също населено място – гр. Варна
/ревизираното лице и „Смарт Хоум Сис“ ООД, гр. Варна – собственик на
интернет-сайта „novavarna.net“/, да посредничи дружество със седалище, находящо
се в друго населено място /гр. София/.
Същественото разминаване между стойността на фактурираните
услуги от „Смарт Хоум Сис“ ООД, гр. Варна към „И Ви Ай 2020“ ЕООД, гр. София /1
260,00 лева/ и съответно от „И Ви Ай 2020“ ЕООД, гр. София към „Арес Груп 1“
ЕООД, гр. Варна /122 600,00 лева/ при липса на доказателства за нарастване на
цената, декларираните от прекия доставчик „И Ви Ай 2020“ ЕООД, гр. София за
процесните данъчни периоди м.11/2016 г. и м.12.2016 г. покупки от рискови
доставчици в размер на декларираните продажби към жалбоподателя, водещи до резултат
за периодите ДДС за внасяне в минимални размери /51,52 лева за д.п.м.11/2016 г.
и 38,93 лева за д.п.м.12/2016/, липсата на възможност да се установи предметът на доставката поради
отразяването на фактурите в дневниците за продажби на доставчика с основание
„Продажба“ /л. 710 – л. 716/ и дерегистрирацията на „И Ви Ай 2020“ ЕООД, гр. София по инициатива на орган
по приходите при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС, почти
непосредствено след издаване на процесните фактури към ревизираното лице – на
13.01.2017 г., представляват факти, които, съпоставени с установеното в хода на
ревизията и при съдебното обжалване, са в подкрепа на изводите за недоказаност
на реалното осъществяване на спорните доставки като основание за възникване и
упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит.
С оглед горните съображения съдът намира, че не е
доказано осъществяването на реални доставки на рекламни услуги по издадените от
доставчик „И Ви Ай 2020“ ЕООД, гр. София фактури, поради което отказът на
приходните органи да признаят на „Арес Груп 1“ ЕООД, гр. Варна право на
приспадане на данъчен кредит по тези фактури е законосъобразен.
По повод позоваването на практиката на Съда на ЕС,
изразена в решението от 21 юни 2012 г. по съединени дела
С-80/2011 и С-142/2011, следва да се има предвид, че позоваването на
решенията на Съда на ЕС не освобождава данъчно задълженото лице, съобразно
общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, да
установи по пътя на пълно и главно доказване наличието на предпоставките за
признаване правото на приспадане на данъчен кредит за съответните данъчни
периоди, първата от които е осъществяването на доставките на услугите именно от
посочените във фактурите доставчици, по които се претендира данъчният кредит.
Цитираната в жалбата съдебна практика на Съда на ЕС е неотносима към настоящия
спор. Действително в посоченото решение по съединени дела С-80/2011 и
С-142/2011 е прието, че предвидените в Директива 2006/112 условия за възникване
и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит са изпълнени, когато е
налице фактура, съдържаща изискуемите от Директивата реквизити.
Единствено и само обаче в случаите, в които при извършена проверка се
установи, че доставките са реално осъществени и впоследствие същите са
използвани за целите на извършвани от самото данъчно задължено лице облагаеми
доставки, по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано.
Тоест във всички случаи Съдът на ЕС е категоричен, че за признаване правото на
приспадане на данъчен кредит следва да е установено реалното осъществяване на
фактурираната доставка. В
разглеждания от настоящата инстанция казус обаче фактическата обстановка е
по-различна – приходните органи оспорват реалното извършване на услугите по
процесните фактури. Както бе посочено, при това положение оспорващият следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване действителното получаване на
стоките. С това доказване страната не се е справила именно с оглед липсата на
достоверни доказателства за извършване на спорните услуги. Това обосновава
верността на направените по-горе изводи.
С косвени доказателства може да се проведе успешно
насрещно доказване. Това е сторено от приходната администрация и е разколебана
убедителността на главното доказване на претендиращия право на приспадане на
данъчен кредит. Последицата е прилагането на правилата на доказателствената
тежест, изразени в обвързаността на съда да приеме за несъществуващи правните
последици на юридическите факти, за които черпещата благоприятни правни
последици от осъществяването им страна не проведе главно пълно доказване.
В обобщение следва да се заключи, че в частта, с която
на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по издадените
от „Телеком България“ ЕООД, гр. София, „Юни Строй 16“ ЕООД, гр. София и „И Ви
Ай 2020“ ЕООД, гр. София фактури и са определени допълнителни задължения за ДДС
по ЗДДС за процесните данъчни периоди, РА е правилен и законосъобразен, а
жалбата срещу него е неоснователна.
II.
Относно
определените допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО.
Съгласно разпоредбата на чл.
10 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално
обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно
стопанската операция, т.е. за да се признае за целите на данъчното облагане,
отразеният в счетоводния документ разход следва да е извършен по реална сделка
или да е отразяващ вярно стопанската операция, както е посочено в разпоредбите
на ЗКПО. Категорично е установено по делото, че дружеството е осчетоводило
разходи по издадените от „Юни Строй
16“ ЕООД, гр. София и „И Ви Ай 2020“ ЕООД, гр. София фактури като такива за външни услуги, но имайки предвид направените в т.
I. от настоящото изложение констатации, нито в хода на ревизионното
производство и административното обжалване, нито в хода на съдебното обжалване
бяха представени доказателства, безспорно установяващи реалност на извършените
доставки от тези доставчици.
В случая е установено, че
разходите са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, тъй като не
са налице доказателства, които да установяват по безсъмнен начин, че разходите
по процесните фактури, с които е увеличен финансовият резултат, са действително
извършени, и че са свързани с реално осъществени доставки. След като и в хода
на съдебното обжалване не бяха представени доказателства, които по категоричен
начин да обосноват извода, че са налице реално извършени доставки и възникнали
стопански операции, и че е следвало същите да се документират съгласно
изискванията на ЗСч, то обоснован се явява изводът на данъчните органи, че
отчетените въз основа на процесните фактури разходи се явяват недоказани, с
което е нарушен принципът на документална обоснованост по смисъла на чл. 10 във
връзка с чл. 26, т. 2 от ЗКПО, и правилно и законосъобразно на основание чл.
26, т. 2 във връзка с чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО за 2014 г. е увеличен
счетоводният финансов резултат на ревизирания данъчен субект за процесната 2016
година.
В обобщение следва да бъде
отбелязано, че в частта, с която е увеличен финансовият резултат на „Арес Груп
1“ ЕООД, гр. Варна по ЗКПО за д.п.2016 г. и са установени допълнителни
задължения за КД по ЗКПО, РА е правилен и законосъобразен.
Предвид изложените съображения съдът намира
законосъобразно установени с ревизионния акт задълженията на ревизираното лице
по ЗДДС и по ЗКПО за процесните данъчни периоди. Жалбата е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена изцяло, като на ответната страна, предвид изхода на спора,
своевременно направеното искане и осъществената защита, на основание чл. 161,
ал. 1 от ДОПК следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение, определени съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения върху обжалвания материален
интерес /82 026,19 лева/ в размер на 2 990,78 лева, които жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Арес Груп 1“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, срещу Ревизионен
акт № Р-03000318001326-091-001/13.11.2018 г., издаден от органи по приходите
при ТД на НАП Варна, в частта, потвърдена, респ. изменена с Решение №
390/04.02.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Варна при ЦУ НАП, с която в тежест на дружеството са установени
допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за д.п.2016 година в
размер на 17 005,69 лева – главница, и 2 796,72 лева – лихви, и
допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.11.2016 г. в размер на
18 556,67 лева – главница, и 3 603,37 лева – лихви, за д.п.м.12.2016
г. в размер на 21 666,65 лева – главница, и 4 020,69 лева – лихви, за
д.п.м.01.2017 г. в размер на 6 000,00 лева – главница, и 1 061,75
лева – лихви, за д.п.м.02.2017 г. в размер на 3 074,00 лева – главница, и
520,06 лева – лихви, и за д.п.м.03.2017 г. в размер на 3 205,83 лева –
главница, и 514,76 лева – лихви.
ОСЪЖДА „Арес Груп 1“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, да заплати в полза на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП
разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 990,78
лева /две хиляди деветстотин и деветдесет лева и седемдесет и осем стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
СЪДИЯ: