№ 1906
гр. София, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20231110156835 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по обективно кумулативно съединяване искове предявени от Д. Р. А.
срещу УМБАЛСМ „Н.И. П.“ за признаване на уволнението за незаконно, неговата отмяна и
за възстановяване на предишната работа, както и за заплащане на обезщетение за времето,
през което работникът е останал без работа поради уволнението, с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, т. 2 и т.3, както и искове по чл. 224 във вр. с чл.228, ал.3 КТ, чл.226, ал.2 КТ и чл.49,
вр. чл.45, ал.1 ЗЗД.
В исковата си молба Д. Р. А. твърди, че по силата на трудов договор № 579 от
30.09.2009 г., изменен с Допълнително споразумение № 1879/05.09.2019 г. работи на
длъжност Лекар, лицево-челюстна хирургия, клас на професия: .тичен специалист код
НКПД 22127060 с безсрочен трудов договор, с работно време 7.00 ч. сумарно по график, в
т.ч. и нощен труд при ответника УМБАЛСМ „Н.И. П.“ с работно място Мултипрофилно
спешно отделение. На 24.04.2023 г. получил покана РД-41-629/21.04.2023 г. от д-р В. Д. –
изпълнителен директор на болницата за представяне на писмени обяснения, с 3-дневен срок
за отговор, като на 27.04.2023 г. депозирал такъв. На 10.05.2023 г. получил Заповед № РД –
36 – 12/05.05.2023 г. за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“, която не е влязла
в сила, поради атакуването и по съдебен ред. На 06.06.2023 г. получил Заповед № РД-36-
14/06.06.2023 г. за налагане на наказание предупреждение за уволнение, която също не била
влязла
в
сила, поради атакуването и по съдебен ред. На 12.06.2023 г. получил трета покана РД-41-
920/09.06.2023 г. от изпълнителния директор на болницата за даване на писмени обяснения
във връзка с рапорт вх. № РД-41-920/31.05.2023 г. от д-р Д. Д.. На 15.06.2023 г. в срок
депозирал Отговор вх.№ РД-41-920/15.06.2023 г., в който подробно обяснил причините за
стъпките в лечението на всеки един от пациентите в отделните случаи, като посочва, че е
бил воден от правото си да лекува пациентите за заболявания, които те не са споменали в
оплакванията си по време на снемане на анамнезата. Допълва, че е била извършена
оперативна процедура на всеки един от описаните в докладната пациенти, съгласно
изискванията на амбулаторна процедура 26, като на пациентите била правена минимум по
1
една диагностични, а и по една лечебна процедура. На 02.08.2023 г. получил четвърта
Покана № РД-41-1274/28.07.2023 г. от директора на болницата, с искане за предоставяне на
обяснения съгласно чл. 193, ал. 1 КТ, в срок от два дни, във връзка с рапорт на д-р Д. Д. изх.
№ РД-41-1274/20.07.2023 г. На 04.08.2023 г. депозирал Отговор вх. № РД-41-1274/04.08.2023
г., в който е дал подробни обяснения по всеки един от случаите в рапорта като посочва, че за
определяне на пациентите като спешни и за степента на спешност се е ръководил от Наредба
№ 12/30.12.2015 г. за утвърждаване на медицински стандарта „спешна медицина“. Посочва,
че за извършените от него дейности е пуснал амбулаторна процедура 26, поради което би
следвало извършените от него дейности да са заплатени. Отрича да е изпращал пациенти на
касата, както и да е взимал пари за извършените от него услуги. На 28.06.2023 г. бил в
болничен, поради което нямало как да му се вмени във вина дали контролните прегледи на
пациентите на тази дата са били отчетени по някакъв начин. Твърди, че страда от артериална
хипертония и само за два месеца срещу него били отправени четири жалба, което повлияло
негативно върху състоянието му. В отговор на доклад срещу него посочил, че е необходимо
за нощните дежурства да се осигури втори лекар и/или медицинска сестра, тъй като нямало
друго лице което да потвърди или отрече обстоятелствата по протичане на прегледите. На
17.08.2023 г. му била връчена Заповед № РД-36-21/14.08.2023 г. за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ по мотивите посочени в същата. Оспорва
законосъобразността на уволнението, тъй като работодателят се позовал на две предходни
заповеди, цитирани по-горе, които не са влезли в сила, поради обжалването им. Посочва, че
срокът за даване на писмени обяснения не съответства с обема на случаите, за които се
изискват обяснения. Няма приложени доказателства, въз основа на които е издадена
заповедта за уволнение, няма мотиви и не е изготвен протокол. Твърди, че дисциплинарното
наказание му е наложено тенденциозно, поради лично отношение на прекия му ръководител
д-р Д.. Допълва, че от посочените нарушения не е настъпил вредоносен резултат. Оспорва да
са налице доказателства за наличие на вредоносно поведение от негова страна. Оспорва
прегледите на пациентите в триажна зала неправилно да са били квалифицирани, като
спешни. Оспорва твърдението, че състоянието на пациентите не е изисквало да бъдат
назначавани и извършвани в триажна зала „амбулаторни хирургични процедури“. Оспорва
правилността, доказаността и обосноваността на заповедта, с която му е наложено наказание
уволнение. Твърди, че не е извършена реална оценка на общото трудово и личностно
поведение на служителя, тъй като до сега нямал влезли в сила други наказания, порицания и
забележки. При прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца не му били изплатени
следващите се по КТ обезщетения. От съда иска отмяна на процесната заповед за
прекратяване на трудовото и правоотношение на ищеца, възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност, както и осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 26 439 лв. за периода от 17.08.2023 г. до 17.02.2024 г. за оставането
без работа, поради незаконността на уволнението, както и на основание чл.224 от КТ да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 595 лв., представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, ведно със законна лихва върху сумата, считано от
датата на исковата молба до окончателното и изплащане. Претендират се деловодни
разноски.
След дадени указания от съда, са приети за съвместно разглеждане и искове с
правно основание чл.226, ал.2 КТ за незаконно задържане на трудовата книжка за периода от
17.08.2023 г. до 16.10.2023 г. за обезщетение в размер на 5 244 лева, както и с правно
основание чл.49, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000
лева за претърпени болки и страдания, поради проведеното дисциплинарно производство и
извършеното дисциплинарно уволнение на ищеца.
В отговора на исковата молба УМБАЛСМ „Н.И. П.“ изцяло оспорва предявените
искове като неоснователни. Заповед № РД 36-21/14.08-2023 г. е издадена на основание
чл.195, ал.1 от КТ във вр. с чл.188, т.3, чл.190, т.3 и т.4, предл. първо, т.7, чл.187, ал.1, т.3,
2
предл.първо и т.10 от КТ и чл.330, ал.2, т.6 от КТ, т.е. поради наличие на системни
нарушения по смисъла на чл.7 от Общите правила за вътрешния трудов ред в
предприятията. Твърди, че е налице хипотезата на чл.190, т.4 КТ, като твърди че работникът
действа недобросъвестно, в противоречие с доверието, което работодателят му е гласувал
при сключване на договора. Оспорва срокът за даване на писмени обяснения да е бил
кратък. В двете отправени покани подробно били описани случаите, като му е
предоставената цялата необходима информация за случаите. Нарушенията на ищеца се
изразявали в поведението му като лекар в триажна зала при определяне на спешни
състояния, които не са такива и назначаване чрез медицинско направление за провеждане на
клинични процедури в полза на пациенти, чието състояние не изисква спешна медицинска
помощ. Констатираните с двата рапорта от 31.05.2023 г. и 20.07.2023 г. нарушения били
твърде сериозни, засягали репутацията на лечебното заведение. От съда се иска отхвърляне
на предявените искове, като неоснователни. Претендира разноски.
Във връзка с Тълкувателно решение № 1/2017 г. от 09.07.2019 на ОСГТК на ВКС,
следва да се отбележи, че не e налице предпоставката по а чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране
на настоящото производство до приключване на другите две производства, във връзка с
оспорване на по-рано наложените дисципилинарни наказания на ищеца забележка и
предупреждение за уволнение, видно от мотивите на цитираното тълкувателно решение.
В съдебно заседание представителя на ищеца моли предявените искове да бъдат
уважени. Претендира разноски.
В съдебно заседание представителя на ответника изразява становище, че
законосъобразно е наложено най-тежкото по вид наказание за констатираните нарушения.
Претендира разноски
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
следното:
Страните не спорят по съществуването на безсрочно трудово правоотношение между
тях за длъжност „лекар, лицево-челюстна хирургия“ с работно място Мултипрофилно
спешно отделение съгласно трудов договор №579/30.09.2009 г. и допълнително
споразумение към него № 1879/05.09.2019 г.
Видно от допълнителното споразумение е, че на ищеца изменено работното място. В
чл. 7 от допълнителното споразумение е посочено, че неразделна част от него е длъжностна
характеристика. От приложената длъжностна характеристика на лекар със специалност код
по НКПД 22127060 /л.201-203/, т.е. лекар, лицево-челюстна хирургия“, в структурно звено –
Мултипрофилно спешно отделение /МСО/, се установява, че основна цел на длъжността е да
прегледа пациента и да се ориентира своевременно към диагнозата му с цел вземане на
адекватно решение по отношение състоянието и лечението му и при необходимост да го
хоспитализира. Лекарят осъществява своевременно назначаване и провеждане на
диагностично-лечебни дейности и процедури, които съответстват на съвременното равнище
на медицинските знания и на правилата за добра медицинска практика. Задължителни
действия на лекаря при преглед на пациент в МСО са кратка анамнеза, сегашно състояние,
витални белези, основно оплакване, прием на медикаменти, придружаващи заболявания,
проведено лечение/самолечение, атопична анамнеза/алергии, последно хранене, лекарят
осъществява качествен клиничен преглед на болния, назначава подходящи спешни
лабораторни изследвания и при необходимост мултидисиплинарни консултации с цел
поставяне на диагноза и последващо лечение на болния. Следва да прецени необходимостта
от незабавни животоспасяващи процедури, да назначи кардиограма и да разчете същата. Да
прецени дали болният се нуждае от стационарно лечение, като стриктно оформи
необходимата за това документация. Да изготвя коректно и точно всички необходими
документи, свързани с Длъжността е подчинена на началник МСО, изпълнителния директор
и шеф екип за дежурство. Като условия на труд е посочено: 7- часов работен ден,
3
организиран на 12-часови дежурства и смени първа, втора; режим на труд и почивка –
съгласно Правилник за устройството, дейността и трудовия ред на „УМБАЛСМ Н.И. П.“
ЕАД. Като необходима компетентност за изпълнение на длъжността е посочено, че
заемащият я трябва да знае и спазва действащото българско законодателство, нормативните
актове в здравеопазването, вътрешноустановените правила в лечебното заведение и в
отделението, в което полага труд, указания, разпоредби и изисквания на Министерството на
здравеопазването, в това число всички вътрешни правилници, разпоредби и заповеди,
издадени в Болницата, нормативните актове, регламентиращи организацията, дейността и
управлението на лечебното заведение и правилника за устройството, дейността и вътрешния
ред на отделението и Болницата. Длъжностната характеристика е връчена на ищеца на
05.09.2019 г.
От представения по делото рапорт от 31.05.2023г. /л.147/, се установява, че д-р Д. Д.,
ръководител „Спешно отделение“ е докладвала на изпълнителния директор на УМБАЛСМ
„Н.И.П.“ ЕАД за нарушение на трудовата дисциплина от д-р Д. А., изразяващо се в грешки в
попълване на документацията, като са представени Листове за преглед на пациенти в
Спешно отделение на 13 пациента. В тях основна диагноза била открита рана на други
области на главата, а била пусната амбулаторна процедура 26. Оплакванията, с които
пациентите посещавали лечебното заведение и основната диагноза на всички не била рана
на главата. Основните оплаквания на пациентите били вписани като придружаващи
заболявания, което не отговаряло на истината. Счита, че съставените документи били с
невярно съдържание и моли за намеса от страна директора на болницата. С покана от
09.06.2023г. /л.119-122/ работодателят е изискал представянето в тридневен срок на писмени
обяснения и всяка друга относима информация към случая. Поканата е връчена на ищеца на
12.06.2023 г. В поканата подробно са описани случаите, за които се искат писмени
обяснения, като са приложени 13 броя листове за преглед на пациент по КДБ от м.април
2023 г.
Ищецът е предоставил писмени обяснения /л.38-40/, в които е посочил, че
поставянето на окончателна диагноза не е само въз основа на снетата анамнеза, а на
цялостния преглед. Посочва, че при прегледа могат да се установят патологии, различни от
причината за посещението. Отрича, да е допуснал грешки при поставяне на основната
диагноза – МКБ10S01.8 – рана на други области на главата. Изложил е подробни обяснения
за всеки един от 13 случая на прегледани пациенти, за които са му поискани обяснения. На
поставените въпроси, ищецът е отговорил по следния начин: при цитираните прегледи
основната диагноза е S01.8 – рана на други области на главата, която рутинно се поставяла
при оформяне на документите за пускане на процедура 26, когато раната е била на различни
области на лицето или в устната кухина. Причината за разминаването в основаната диагноза
базирана на анамнестичините оплаквания на пациенти и назначената терапия в повечето
случаи била, че основни диагнози на базата на оплаквания са били поставяни в другите
спешни кабинети, а в ост.те случаи на това, че освен на анамнезата, диагнозата е била
поставена и на база на снемане на обективния статус, оценка на общото и локално
състояние на пациента и необходимите за конкретния случай клинични и параклинични
изследвания.
С покана от 28.07.2023 г. /л.41-42/ работодателят е изискал представянето в
двудневен срок на писмени обяснения и всяка друга относима информация към случая.
Поканата е връчена на ищеца на 02.08.2023 г. По делото не е спорно, а и се установява, че е
по повод Рапорт вх. № РД-41-1274/20.07.2023 г. от д-р Диана Д.. В първата част на поканата
подробно са описани четири случая на прегледи от доктор А. в Спешното отделение на
24.06 и 25.06.2023 г., с поставени четири въпроса във връзка с тях, а именно: 1. Поради каква
причина и по коя медицинска триажна скала са категоризирани пациентите като спешни
случаи? 2. Какви действия са извършени по време на прегледа? 3. Кое е наложило
пациентите да бъдат насочени за контролен преглед? 4. По какъв начин била отчетена
4
извършената от доктор А. дейност? Заплатена ли е от пациента? В случай, че не е, да обясни
причините за това.
Във втората част на поканата са изложени факти за извършени три прегледа, два от
които на 26.06.2023 г. и един на 24.06.2023 г., като на всеки един от пациентите било
поставена диагноза „МКБ L028“, анамнеза, че пациентът има кърлеж, с терапия за
хирургична ревизия на раната и отстраняване на кърлежа. На 28.06.2023 г. и тримата
пациенти посетили триажна зала за контролен преглед. Към ищеца са поставени четири
въпроса във връзка с прегледите, а именно: 1. Какви действия сте извършили по време на
прегледа на горепосочените пациенти? 2.Извършено ли е отстраняване на кърлежа по време
на хирургичната ревизия на раната и поради каква причина, ако сте извършил отстраняване
на кърлежа, пациентът повторно е посетил кабинета със същите оплаквания? 3. Поради
каква причини сте категоризирали пациентите като спешни случаи и по коя медицинска
триажна скала? 4. По какъв начин е била отчетена извършената от доктор А. дейност?
Заплатена ли е от пациента? В случай, че не е, да обясни причините за това.
Във връзка с поканата от 28.07.2023 г., ищецът в указания от работодателя срок е
предоставил писмени обяснения /л.43-45/, в които е посочил, че триажна зала има оставен
списък със „спешни състояние по стандарт“, с който доктор Д. ги задължавала да се
съобразяват. Доктор Д. го уведомила, че в случай, че прецени, че въпреки наличието на тези
състояние, самото състояние на пациента не е спешно, трябвало изрично за напишат в
заключението, че при прегледа не се касае за спешност. Посочва, че в списъка със спешни
състояние са посочени като такива локален оток/зачервяване, наличие на чуждо тяло и
сърбеж. При определяне на степента на спешност се ръководил от триажната скала, съгласно
Наредба № 12 от 30.12.2015 г. за утвърждаване на медицински стандарт „спешна медицина“.
Съгласно тази скала пациентите в докладната отговаряли на „Минимална спешност –
Стабилен пациент – Код Зелено С3“, а в електронната система при изготвяне на триажния
лист нямало място, в което да се посочи изрично категоризирането на пациента по
триажната скала. Доктор А. изтъква, че кърлежът или остатъкът от него, съставлява чуждо
тяло и поради това винаги е спешно състояние. Кожата около мястото на ухапването почти
винаги била оточна и зачервена, което само по себе си също било основание за
категоризиране на пациентите като спешни. Много често ухапванията били съпроводени с
чувство за сърбеж, което само по себе си, също било основание за определяне на случая като
спешен. Покрай зачестилите случаи на Лаймска болест имало инструкция на Министерство
на здравеопазването, съгласно която кърлежът следвало да се отстрани максимално бързо.
След извършване на прегледа максимално бързо отстранявал кърлежа или остатъкът от него
с наличния инструментариум. След това оглеждал раните с увеличително стъкло и давал
наставления на пациентите за извършване на контролен преглед. На 28.06.2023 г. отсъствал
от работа, порази респираторен вирус, като своевременно уведомил д-р Д. и представил
болничен лист. За извършените от него дейности пуснал амбулаторна процедура Апр. 26 и
следвало след отчитане на извършените дейности от д-р А. да са заплатени. Заявява, че не е
изпращал пациенти на касата и отрича да е взимал пари от пациенти за извършените услуги.
Изразява учудването си от въпроса за контролните прегледи, тъй като счита същите за
задължителни с оглед проследяване на локалното състояние на кожата.
Със заповед № РД-36-12/05.05.2023г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“ за това, че не е спазил служебните си задължения по чл. 126, т. 10, чл. 187, ал. 1,
т.10 КТ във връзка с чл. 31 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на
МСО в УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД във връзка с раздел II, т. 2 и раздел VIII от Правилника за
устройството, дейността и вътрешния ред на УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД. В заповедта е
посочено, че е установено, че на 04.03.2023г. по утвърдения график за месец март за МСО
нощна смяна в триажа е бил дежурен д-р Г. Р. Р., като вместо него на работа е бил д-р Д. Р.
А.. На дата 25.03.2023г. по график в МСО нощна смяна в трябвало да бъде д-р Д. Р. А., като
вместо него на работа е бил д-р Г. Р. Р.. За тези смени не е била подавана писмена молба до
5
лекар, началник отделение и надлежно попълнено заявление за смяна на дежурството от д-р
Д. Д. – ръководител МСО, съгласно утвърдения в лечебното заведение ред. В заповедта е
посочено, че нарушенията са оценени като сериозни поради естеството на работата,
предпоставяща висока степен на отговорност и отражението върху престижа на
институцията, обстоятелството, че нарушението е допуснато съзнателно и при извършена
реална оценка на общото трудово и лично поведение на служителя. Заповедта е обжалвана и
не е влязла в сила.
Със заповед № РД-36-14/06.06.2023г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ за други нарушения от страна на ищеца, извършени на
09.04.2023г. и 26.04.2023г., като няма данни по делото дали тази заповед да е влязла в сила.
По делото е приет списък със спешни състояние по стандарт, наличен в триажна зала
на УМБАЛСМ „Н.И.П.“ ЕАД.
Представен е болничен лист Е20231661112, издаден от д-р С. С. Н. на Д. Р. А. с
поставена диагноза вирусна инфекция, неуточнена и предписан домашно-амбулаторен
режим на лечение за периода 27.06.2023 г. – 03.07.2023 г., както и болничен лист
Е20223995908, издаден от д-р Н. С. Б. на Д. Р. А. с поставена диагноза остър катарален отит
в ляво и предписан домашно-амбулаторен режим на лечение за периода 04.07.2023 г. –
10.07.2023 г.
От представения амбулаторен лист № 23230904F619/18.08.2023 г. се установява, че на
Д. Р. А. е извършен преглед и е поставена диагноза есенциална хипертония, която е с давност
и с недобър медикаментозен контрол.
От представения амбулаторен лист № 23275С03D668/02.10.2023 г. се установява, че
на доктор А. е извършен преглед и е поставена диагноза хипертонично сърце без сърдечна
недостатъчност и снета анамнеза артериална хипертония, лекувана амбулаторно от четири
месеца.
От приетите по делото дипломи, удостоверение и свидетелство за призната
специалност се установява, че ищецът има образователно-квалификационна степен магистър
по специалност "Биотехнологии", професионална квалификация "Генно и клетъчно
инженерство", завършен пълен курс на обучение по магистърска програма "Обществено
здраве и здравен мениджмънт", участие в първоначално обучение – "Подобряване на
условията за лечение на спешни състояния", образователноквалификационна степен
магистър с професионална квалификация "Стоматолог", специалист по "Лицево-челюстна
хирургия".
По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се
установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца към момента на прекратяване на
трудовото му правоотношение /м. 05.2022 г. – последният пълен отработен месец/ е в размер
на 2622,00 лв. Размерът на обезщетението по чл.225 КТ за периода 18.08.2023 г. до
18.02.2024 г. е в размер на 15 862,28 лева. Начислените суми за възнаграждения бруто за
периода 01.01.2022 г. – 17.08.2023 г. са общо в размер на 73 512,63 лв. Върху брутните
възнаграждения са начислени удръжки общо в размер на 13 732,75 лв. или нетните
възнаграждения са общо в размер на 59 779,88 лв. Съгласно приложеното към трудовото
досие Заявление от д-р Д. А. от 15.09.2022 г., същият е изявил желание да ползва платен
отпуск в размер на 21 работни дни от полагащия се платен годишен отпуск за 2020 г.
Получено е разрешение от д-р Д. на 19.09.2022 г. Съгласно заявление на д-р Д. А. от
02.12.2022 г., същият е изявил желание да ползва платен отпуск в размер на 10 работни дни
от полагащия се платен годишен отпуск за 2020 г. Получено е разрешение от д-р Д. на
02.12.2022 г. От събраните доказателства се установявало, че ищецът не е ползвал платен
годишен отпуск за 2022 г. – в размер на 42 работни дни и 2023 г. - 28 работни дни. От
приложената по делото прекратителна заповед от 14.08.2023 г. е посочено формирането на
размера на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск, а
6
именно: за 2009 г. 5 работни дни, за 2021 г. 22 работни дни, за 2022 г. 42 работни дни, за 2023
г. 28 работни дни или общо сумарно 97 работни дни. Във ведомостта за м.08.2023 г. е
начислено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 97 дни, общо в брутен
размер 11 560,00 лв., върху което е удържан данък 10 % в размер на 1156,00 лв. и е
изплатено нетно обезщетение в размер на 10 404,00 лв. Обезщетението е изплатено заедно с
трудовото възнаграждение за м.08.2023 г. При посещение в отдел Човешки ресурси на
УМБАЛСМ „Н.И.П.“ ЕАД на вещото лице е предоставено трудовото досие на доктор А. и
Дневници за предаване на трудови книжки. От прегледа на дневниците се установило, че на
дата 10.05.2018 г. трудовата книжка на доктор Д. А. му е върната срещу подпис. Други
последващи записи в дневниците, свързани с името на доктор Д. А. не били открити. Върху
папката, съдържаща документите от трудовото досие на лицето, в долната част било
записано: „чака ТК“.
Съдът кредитира експертното заключение, като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено. Вещото лице е проверило материалите по делото и е извършило
справка при ответника, като заключението му кореспондира на представените писмени
доказателства. Страните не са оспорили съдебно-счетоводната експертиза, а и съдът не
намира основание да се съмнява в нейната достоверност, поради което я възприема изцяло.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Ф. Ж., С. Й. и
Е. З. - А.а.
От показанията на свидетеля С. Й. се установява, че се познават с ищеца Д. А. като
кО.и, тъй като известно време през 2023 г. работели заедно в триажната зала на П..
Уточнява, че триажната зала е зала, в която идват пациенти нуждаещи се от лекарска помощ
и там те се разпределят. Обичайно в това място работели лекари специализанти, а понякога
и лекари специалисти, ако нямало достатъчно кадри. Но тъй като изискванията за триажна
зала били обща медицина, там работели нарочени лекари специалисти, като по този начин
били принуждавани да напуснат. В триажна зала пациентите се преглеждали, измервало се
кръвно налягане, правела се електрокардиограма, снемала се анамнеза – да кажат с какви
оплаквания идват и да се насочат към съответните специалисти. При нея идвали много
пациенти с ухапвания от кърлеж. Определя това състояние като спешно, тъй като следвало
кърлежът два се извади максимално бързо. Задължително след това трябвало да се дойде на
контролен преглед, въпреки назначената антбиотична терапия, защото можело да се развие
Лаймска болест, ако кърлежът е бил заразен. Посочва, че когато дойде пациент казва
оплакванията си, снема се анамнеза, като при поставяне на диагноза се отчитат не само
субективните оплаквания, но и откритите обективни находки при прегледа. Посочва, че не е
запозната да има случаи на оплаквания от пациенти на доктор Д. А. и счита, че той е един от
лекарите, които най-щателно преглеждат пациентите си и най-пълно попълват
документацията. Счита, че травмата на главата е спешно състояние, тъй като трябва да се
направят образни изследвания. Посочва, че при отстраняване на кърлеж се пуска
амбулаторна процедура 26 по Здравна каса, прави се диагностика и интервенция по
отстраняването му. Самата интервенция можела да се сметне за хирургична, тъй като
мястото се обработвало и дезинфекцирало, след което се изваждал с пинсета и се изпращал
за изследване. Ако опитът за изваждане бил неуспешен, можело да се приложат и други
хирургични методи.
От показанията на свидетеля Е. З. – А.а се установява, че е съпруга на ищеца. Съдът
цени показанията на свидетеля при условията на чл.172 ГПК, като ги тълкува в съвкупност с
ост.те събрани по делото доказателства и отчита евентуалната му заинтересованост в полза
на ищеца. През 2023 г. го уволнили от П., като преди уволнението писал обяснения по
няколко случая. След уволнението, неговото здравословно състояние се влошило, развил
хипертония и диабет. Опитвал се да си намери работа, но не успявал. Самочувствието му
било на ниско ниво, бил тревожен, тъжен, не можел да спи. След уволнението го
7
придружила до П.о, за да му оформят трудовата книжка, носел я със себе си, но после не му
я върнали. Кандидатствал на много места за работа, ходил на интервюта, но не го наемали
на работа. През пролетта на 2024 г. му открили диабет.
От показанията на свидетеля Ф. Ж. се установява, че била пациент на доктор Д. А. н
П.о през 2022 г., тъй като получила травма на челюстта, имало кръв и отишла на преглед,
който бил много обстоен. Били назначени изследвания и изпратена на рентген. Прегледът
бил безплатен, като спешен случай. Проведеното антибиотично и дентално лечение било
успешно, тъй като към момента нямала оплаквания.
По делото са представени и други доказателства, неотносими към настоящия спор.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По иска по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ в тежест на ищеца е да докаже съществуването
между страните на безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено. Тези факти се
установяват от представените писмени доказателства и не се оспорват от ответника
В тежест на ответника е да докаже, че са били налице твърдените основания за
уволнение, съответно че правото на уволнение е надлежно упражнено, т.е. че са извършени
конкретни нарушения на трудовата дисциплина, от ищеца са поискани обяснения, че при
издаването на заповедта е съобразил тежестта на нарушението с тази на наложеното
наказание, заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма и със съответните
мотиви, относно индивидуализация на нарушението и наложеното наказание, спазване на
установените от закона преклузивни срокове, момента на връчване на заповедта за
прекратяване, както и че е изискал предварително разрешение на инспекцията по труда за
уволнението на ищеца.
По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ:
Дисциплинарно наказание „уволнение“ се налага, когато е налице виновно
неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено и поведението на служителя, наложеното наказание се явява
съответно. Същевременно законът поставя изисквания към процедурата по налагане на
дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта и
спазване на преклузивните срокове.
Правният спор се развива в рамките на наведените от ищеца доводи, при извършване
на служебна проверка от съда относно спазването на разпоредбите на чл. 193, ал.1, чл. 194,
чл. 195, ал.1 и чл. 189 от КТ.
Дисциплинарното уволнение е основание за прекратяване на трудовото
правоотношение без работодателят да дължи предизвестие, т.е. трудовият договор се счита
прекратен от момента на получаването на писмено изявление за прекратяването му. В
настоящия случай, считано от 17.08.2023 г. /арг. от чл.330, ал.1, т.6 и чл.335, ал.2, т.3 КТ/.
Съдът приема, че от приетите по делото уволнителна заповед, искане за обяснения
от 09.06.2023 г., от 28.07.2023 г. и дадените от ищеца обяснения по делото се установява, че
наказанието на ищеца е наложено за нарушения, за които на ищеца е дадена възможност да
изложи обяснения пред работодателя. Съгласно съдебната практика в случаите, когато е
установено, че работникът или служителят е изслушан (поискани са му и той е дал
обяснения), не е възразил, че не разбира поставените му въпроси за извършени от него
нарушения и е дал обяснения, както и ако е направил признания (потвърдил е неизгодни за
него факти), че не е изпълнил свои задължения, е спазено изискването по чл. 193, ал. 1 КТ
(Решение № 49 от 08.02.2011 г. по гр. д. № 824/2010 г., ІV Г.О., ВКС). От изложените
писмени обяснения действително се установява за какви дисциплинарни нарушения са
изискани обяснения от ищеца. Обстоятелството, че са извършени такива прегледи не се
оспорва от ищеца, а и същият е дал писмени обяснения, от които също се извежда, че е бил
наясно с твърдените за извършени нарушения на трудовата дисциплина. Искането за
8
обяснения е изявление от работодателя, това искане и уволнителната заповед сочат едно и
също поведение на ищеца и то по начин, който го индивидуализира в съществените му
признаци – субект на нарушението, място и време на извършване, съществените
индивидуализиращи белези на поведението от обективна и субективна страна. При така
установеното съдът приема, че заповедта е мотивирана по реда на чл. 195 от КТ, като
ответникът е спазил изискването по чл. 193 от КТ и е дал възможност на ищеца да обясни
поведението си.
Неоснователни за възраженията на ищеца в исковата молба, че е нарушено правото му
на защита, тъй като нямало приложени доказателства, въз основа на които е издадена
заповедта за уволнение, нямало мотиви и не бил изготвен протокол. Това е така, тъй като за
работодателя не съществува задължение да връчва на служителя всички документи, които е
събрал в хода на дисциплинарното производство и които са послужили за преценката му за
налагане на наказанието, щом същото е надлежно индивидуализирано в искането за даване
на обяснения и в заповедта, така че служителят да е наясно с основните му признаци и да
може да организира защитата си. Липсата на неяснота у ищеца относно вида на вмененото
му нарушение на трудовата дисциплина следва и от дадените от последния писмени
обяснения, в които същият подробно е изложил своето виждане относно конкретните факти,
релевантни за установяване на твърдяното нарушение. Спазването на формалната процедура
за налагане на наказанието следва да се приеме за изпълнена, когато служителят е могъл въз
основа на изисканото обяснение, съдържащо достатъчно описание на вмененото нарушение,
да организира надлежно защитата си, което в случая е сторено.
Според установената по приложението на цитираните законови разпоредби
константна съдебна практика, нито в искането за обяснения, нито в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да посочи всички обективни и
субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за
установени. В искането за обяснения и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за
работника /служителя/ начин /в този смисъл: Решение № 209/02.05.2012 г. по гр. дело №
768/2011 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 857/25.01.2011 г. по гр. д. № 1068/2009 г. на ВКС, ІV
ГО; Решение № 171/23.02.2010 г. по гр. д. № 68/2009 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение №
205/26.03.2010 г. по гр. д. № 267/2009 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 237/24.06.2010 г. по гр. д.
№ 826/2009 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 688/23.11.2010 г. по гр. д. № 114/2009 г. на ВКС, ІV
ГО; Решение № 230/03.10.2013 г. по гр. д. № 1328/2012 г. на ВКС, ІV ГО, и др. /.
Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за
уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта,
щом той е станал достояние на работника или служителя, като задължението на
работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно уволнение е въведено с цел преценка
на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ
и за възможността наказаният работник да се защити ефективно, поради което, когато
изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта
отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ /в този смисъл: Решение № 722/03.01.2011 г.
по гр. д. № 518/2009 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 642/12.10.2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г.
на ВКС, ІV ГО; Решение № 676/12.10.2010 г. по гр. д. № 999/2009 г. на ВКС, ІV ГО; Решение
№ 857/25.01.2011 г. по гр. д. № 1068/2009 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 171/23.02.2010 г. по
гр. д. № 68/2009 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 379/24.06.2010 г. по гр. д. № 410/2009 г. на
ВКС, ІV Г0/.
Съгласно нормата на чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-
късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването
му. Посочените два срока са преклузивни и съдът следи служебно за спазването им от
работодателя. Моментът на налагане на дисциплинарното наказание е моментът на връчване
на заповедта за уволнение. Двумесечният срок по чл. 194, ал. 1 от КТ тече от откриване на
9
нарушението. С разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ законодателят е предвидил срокове за
налагане на дисциплинарните наказания, които са преклузивни и за тяхното спазване съдът
следи служебно. В посочената норма е разписано правилото, че наказанията се налагат не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от
извършването му. Спазването на тези срокове е обусловено от момента на връчване на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание - в настоящия случай това е датата
17.08.2023 г.
В настоящия случай атакуваната от ищеца заповед за дисциплинарно уволнение
отговаря на изискванията за мотивираност по чл. 195, ал. 1 КТ. В нея достатъчно ясно,
точно, и разбираемо са описани дисциплинарните нарушения, за което ищецът е наказан.
Налице е обаче нарушение на разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ, досежно една част от
деянията, посочени като фактическо основание за издаването й, а именно тези извършени в
периода м.април.2023 г., тъй като рапортът от д-р Д. Д., с който е уведомен изпълнителния
директор на УМБАЛСМ „Н.И.П.“ ЕАД и въз основа на който е инициирано
дисциплинарното производство, е постъпил в канцеларията на болницата на 01.06.2023 г, а
процесната заповед е връчена на 17.08.2023 г., т. е. след изтичане на визирания в закона 2-
месечен преклузивен срок. Съобразно чл.194, ал.3 КТ съдът приема, че срокът не е текъл
докато ищецът е ползвал в този период отпуск, поради временна неработоспособност за
период от общо 14 дни, предвид болничен лист Е20231661112/27.06.2023 г., с който е
предписан домашно-амбулаторен режим на лечение за периода 27.06.2023 г. – 03.07.2023 г.,
както и болничен лист Е20223995908/03.07.2023 г. за периода 04.07.2023 г. – 10.07.2023 г.
Двумесечният срок от откриване на нарушението започва да тече от момента на узнаване на
субекта - на нарушение и времето и мястото на извършване и съществените признаци на
деянието, т. е. от установяването на нарушение от обективна и субективна страна, което в
настоящия случай е сторено на 01.06.2023 г., с достигането до наказващия орган рапорт от
31.05.2023г. на д-р Д. Д., ръководител „Спешно отделение“, в която е описано поведението
на доктор Д. А..
С оглед на горното са налице процесуални нарушения при провеждането на
дисциплинарното производство спрямо ищеца за нарушенията визирани в уволнителната
заповед, извършени през м.04.2023 г., поради което следва да се разгледа спора по същество
само по отношение на ост.те извършени нарушения, посочени в уволнителната заповед от
месец 06.2023 г., а именно – следва да се установи дали се е осъществило соченото в
заповедта основание за дисциплинарно й уволнение с оглед наведените от ищеца
възражения. Както бе посочено, тежестта на доказване на предпоставките за едностранното
прекратяване на трудовото правоотношение е на работодателя.
Дисциплинарното нарушение като вид правонарушение е установено от разпоредбата
на чл. 186 КТ и се определя като виновно неизпълнение на трудовите задължения.
Елементите на фактическия състав на дисциплинарното нарушение, които го характеризират
като вид правонарушение, са: деяние /действие или бездействие/, противоправност и вина.
Обект на дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарната отговорност са
трудовите задължения на работника и служителя, които трябва да бъдат изпълнявани точно
и добросъвестно. Техният обем произтича от съдържанието на конкретното индивидуално
трудово правоотношение, като при изпълнението им работникът и служителят е длъжен да
спазва законните нареждания на работодателя. От значение за ангажиране дисциплинарната
отговорност на работника или служителя е установяването на дисциплинарните нарушения
и тяхното съответствие с фактическите основания, изложени в заповедта за дисциплинарно
наказание.
Основанието, обосновало издаването на процесната заповед за дисциплинарно
наказание, видно от мотивите на същата, е извършването от страна на служителя д-р Д. А.
на дисциплинарни нарушения по чл.190, т.3, т.4, предл. първо, т.7 - системни нарушения на
трудовата дисциплина; злоупотреба с доверието на работодателя и други тежки нарушения
на трудовата дисциплина; на основание чл. 187, т. 3 от КТ- "неизпълнение на възложената
работа" и т. 10 от КТ- "неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и
10
други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред... или определени при
възникване на трудовото правоотношение". Посочено е в уволнителната заповед и че при
определяне на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на извършеното
нарушение, обстоятелствата при които са извършени и предходни нарушения, вкл. Заповед
№ РД-36-12/05.05.2023 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание "забележка",
както и Заповед № РД-36-14/06.06.2023 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание
"предупреждение за уволнение". Основанието послужило на работодателя за налагане на
дисциплинарно наказание и издаване на заповедта за уволнение е свързано с установени от
него системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ.
Такива са налице, когато служителят е извършил три или повече отделни дисциплинарни
нарушения. При определяне на броя им се вземат предвид тези, за които дисциплинарно
наказание не е наложено, както и тези, за които дисциплинарното наказание е наложено, но
още не е заличено (решение № 53 от 13.02.1991 г. по гр. дело № 858/90 г. на ВКС, Трето Г.
О). В самата заповед са описани повече от три нарушения, които са индивидуализирани в
уволнителната заповед, съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, с описание на техните
обективни и субективни признаци и времеизвършването им, и за всяко едно от тях
работодателят е приел писмените обяснения на ищеца и за всяко едно от тях не е изтекъл
срокът по чл. 194, ал. 1 от КТ. Доколкото се установи, че по отношения на най-малко три от
описаните нарушения са спазени горните императиви, е налице хипотезата на чл. 190, ал. 1,
т. 3 от КТ сочеща на системност. Съгласно § 1, т. 22 от ДР на КТ "Системни нарушения на
трудовата дисциплина" са три или повече нарушения на трудовата дисциплина, извършени
за период от една година, като за поне едно от тях не е налагано дисциплинарно наказание и
за налагането им не са изтекли установените срокове, а за тези, за които са налагани - когато
дисциплинарните наказания не са заличени по съответния ред.
Злоупотребата с доверие, визирана в чл. 187, т. 8, пред. 1 КТ представлява нарушение,
проявяващо се в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на
отношенията на доверие между работник или служител и работодател. Злоупотреба с
доверието на работодателя, обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна
облага, работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение е
извършил деяние, компрометиращо оказаното му доверие, при което е злепоставил
интересите на работодателя, независимо дали деянието (действие или бездействие) е
извършено умишлено. Тежко по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ е онова нарушение,
което е значително неизпълнение на трудовите задължения, съответно води или създава
възможност за значителни неблагоприятни последици за работодателя. От значение при
ангажиране дисциплинарната отговорност на работника е не само установяването на
извършените нарушения на трудовата дисциплина, но и значимостта на неизпълнението на
задълженията, дали неизпълнението е пълно или частично, както и характера на работата и
настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, формата на вина.
В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение са изложени следните
причини за прекратяване на трудовия договор – описани са тринадесет извършени прегледа
от ищеца в различни дни през м.април.2023 г. и седем случаи на пациенти, с поставена
диагноза „МКБ L028 – Абсцес на кожата, фурункул и карбункул с други локализации“, с
анамнеза, че пациентът има кърлеж, които се твърди че поставената диагноза не съответства
на обективното състояние на пациента, което в нарушение на Медицински стандарт
„Спешна помощ“ е определено като спешно състояние, а извършените процедури
неправилно са отчетени като изпълнени в условията на спешна дейност пред НЗОК по
Амбулотран процедура 26 „Амбулаторни хирургично процедури“. В нарушение на правилата
за добра медицинска практика , доктор Д. А. не извършил в необходимото качество и
достатъчност оказаната медицинска помощ. С тези действия доктор А. нарушил
длъжностната характеристика за заемане на длъжността „Лекар със специалност“ в
Мултипрофилно спешно отделение на УМБАЛСМ „Н.И. П.“, а именно да прецени
необходимостта от извършването на незабавни животоспасяващи процедури, както коректно
и точно да изготвя всички документи, свързани с извършваната дейност, както и да
осъществява дейността си с необходимото качество и отговорност. Посочено е, че доктор А.
по време на изпълнение на служебните си задължения като лекар в триажна зала определя
11
като спешно състояние и назначава чрез Медицинско направление за провеждане на
клинични/амбулаторни процедури, бл. МЗ-НЗОК № 8а извършването на амбулаторни
процедури Апр. 26 „Амбулаторни хирургични процедури“ в полза на пациенти, чието
състояние на изисква оказване на спешна медицински помощ – остро или внезапно
възникнала промяна в здравето, която да изисква незабавна медицинска помощ, насочена
към предотвратяване на смърт, тежки или необратими морфологични и функционални
увреждания на жизнено значими органи и системи. За всеки от цитираните в заповедта
пациенти доктор А. в съставения Лист за преглед на пациент посочил основна диагноза,
която не съответствала на обективното състояние на пациентите и не обосновавала
незабавно оказване на спешна медицинска помощ, в това число провеждане по време на
триаж на отразените в медицинските направления амбулаторни процедури. Така съставените
медицински документи били отчетени от доктор А., като извършени на основание сключен
между УМБАЛСМ „Н.И. П.“ и НЗОК Договор № 22-2440 от 25.02.2020 г., извършване на
амбулаторни процедури с НЗОК и извършване на клинични процедури с НЗОК, медицинска
дейност която не подала в обхвата на този договор, като по този начин злоупотребил с
доверието на работодателя. Освен, че не попадала в обхвата на дължимата от лечебното
заведение спешна медицинска помощ, оказаната за част от пациентите медицинска помощ
била извършена в нарушение на правилата за добра медицинска практика и в нарушение на
изискванията за нейната качество и достатъчност. В заповедта изрично е посочено, че на
основание чл.193, ал.1 КТ на 18.06.2023 г. и на 04.08.2023 г. работникът е предоставил
писмени обяснения, респ. заповедта препраща към изисканите и дадени писмени обяснения
от работника.
В случай на оспорване на дисциплинарното наказание от страна на служителя, в
доказателствената тежест на работодателя е установяването на неговата законосъобразност,
като следва да проведе главно пълно доказване – по несъмнен начин – на всички конкретни
спорни обстоятелства, чрез които съгласно изложеното в заповедта за дисциплинарно
уволнение, е осъществено всяко едно от тези дисциплинарни нарушения, обуславящи
системност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ. Следва да се отбележи, че обясненията на
ръководителя на Мултипрофилното спешно отделение - доктор Д. в рапортите спрямо
доктор А., представляват свидетелски показания, дадени не по установения за това ред.
Доколкото обаче в обясненията си от 04.08.2023 г. до Изпълнителния директор на
УМБАЛСМ „Н.И.П.“ ЕАД доктор А. не оспорва обстоятелствата относно фактите на
извършените прегледи пред месец юни 2023 г., съдът приема, че спорът между тях се свежда
до това дали тези състояние са били спешни, съобразно Медицински стандарт „Спешна
медицина“, респ. дали са били необходими извършените хирургични процедури в триажна
зала на спешното отделение.
Дефиницията на понятието „спешно състояние“ се съдържа в раздел II, на глава I от
приложението към член единствен на НАРЕДБА № 3 от 6.10.2017 г. за утвърждаване на
медицински стандарт "Спешна медицина", а именно: "Спешно състояние" е всяка остра или
внезапно възникнала промяна в здравето на човека, изразяваща се в нововъзникнало или в
промяна на съществуващо заболяване, увреждане или друго състояние или обстоятелство, а
също и усложнение при родилка, застрашаващо здравето и живота на майката и плода, с
достатъчна по сила тежест, което може да доведе до смърт или до тежки или необратими
морфологични или функционални увреждания на жизненозначими органи и системи, в това
число критични нарушения в жизненоважните функции, загуба на функция на орган или на
част от тялото, временна или постоянна инвалидизация, ако не се предприемат незабавни
медицински действия, целящи физиологична стабилност и/или ефективно дефинитивно
лечение на пациента. "Спешен пациент" е всеки, при който е налице спешно състояние и
поради това нужда от провеждане на спешни диагностично-лечебни действия или
транспорт, които ако не бъдат предприети незабавно, биха довели до тежки или необратими
морфологични или функционални увреждания на жизненоважни органи или системи или до
12
смърт.
Поради изложеното ухапването от кърлеж не може да бъде дефинирано като спешно
състояние, тъй като не е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която
изисква незабавна медицинска помощ. Като такива могат да бъдат дефинирани
последиците от ухапването, но в един по-късен момент. От друга страна при преценка на
тежестта на извършването на конкретните нарушения на трудовата дисциплина, наложеното
с оспорената заповед наказание не се явява съответно на тежестта на нарушенията и
обстоятелствата при извършването им. Тези изводи следват както от обстоятелството, че се
касае за лекар, който в крайна сметка е оказал медицинска помощ, макар и тя да не била
спешна, така и поради факта, че предходните наложени на ищеца наказания са оспорени
като незаконосъобразни, и до произнасянето на съда по тях с краен съдебен акт, не би могло
да се отчитат като факт, обуславящ налагането на по-тежко наказание на ищеца. Освен това
трябва и да се отчете, че от извършените от ищеца действия не са настъпили никакви
негативни последици за пациентите, нито има подадени жалби или оплаквания от пациенти
срещу него. Следва да се държи сметка и за високата степен на натовареност на работата на
доктор А. в Спешното отделение на УМБАЛСМ „Н.И. П.“, поради което разгледаните
нарушения по същество не могат да обосноват налагането на най-тежкото дисциплинарно
наказание „уволнение“.
С оглед всичко изложено наложеното на ищеца със Заповед № РД-36-21/14.08.2023 г.
на Изпълнителния директор на ответното дружество дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
Предпоставките за уважаване на иска за възстановяване на уволнения работник на
предишната работа са две – признаване на уволнението за незаконно и наличие на трудово
правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконно прекратено. С оглед изхода
на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и предвид липсата на твърдения
относно втората предпоставка, съдът намира, че искът за възстановяване на ищеца на
предишната работа се явява основателен и като такъв също следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ
За да бъде уважен този иск трябва да са налице следните предпоставки: признаване
уволнението за незаконно, наличие на вреда, която в случая се съизмерява с пропуснато
трудово възнаграждение или с разлика във възнагражденията за предвидения от закона
максимален срок от 6 месеца. Доказването на вредата/оставане без работа по трудово
правоотношение/ е в тежест на ищеца, поради това, че този иск не е конститутивен за
разлика от исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Това може да стане с всички
доказателствени средства - най-често на практика - трудова книжка и удостоверение от
бюрото по труда.
В случая от доказателствената съвкупност по делото не може да се приеме за доказан
при условията на пълно и главно доказване иска чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, тъй като ищецът е
ангажирал само гласни доказателства средства, събрани чрез разпит на съпругата му Е. З. –
А.а, която посочва, че след оставане без работа ищецът е търсил работа, но не е намерил.
Липсва каквато и да било конкретизация на свидетеля относно периода, в който ищецът е
бил без работа. При преценка на показанията съдът отчита, че свидетелката е съпруга на
ищеца и има интерес да дава показания в негова полза. Съмнение в достоверността на
показанията на свидетеля поражда и това, че при поставени въпрос от ответната страна,
свидетелят заявява, на всички въпроси, че не си спомня. Тези показания ценени в
съвкупност с ост.те събрани по делото доказателства не доказват пълно и главно оставането
без работа на ищеца в продължение на шест месеца след прекратяване на трудовото
13
правоотношение. С оглед липсата на проявена процесуална активност, ищецът следва да
понесе и последиците от недоказването на разпределените му в доказателствена тежест
факти. Предвид изложеното, предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ
следва да бъде отхвърлен в цялост.
По иска с правно основание чл. 224 във вр. с чл.228, ал.3 КТ:
Съгласно чл. 224 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение служителят има
право на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, чийто размер се определя
въз основа на полученото брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен
месец преди прекратяването. За дължимостта на обезщетението е без значение основанието
за прекратяване на трудовото правоотношение.
Предвид изложените по-горе правни изводи, по делото се установява съществуването
и прекратяването на трудовото правоотношение между страните.
В тежест на работодателя е да докаже положителния факт на ползване на отпуска или
заплащането на дължимото обезщетение за неизползването му.
От изслушаната по делото експертиза и уволнителна заповед от 14.08.2023 г. се
установява формирането на размера на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван
платен годишен отпуск, а именно: за 2009 г. 5 работни дни, за 2021 г. 22 работни дни, за 2022
г. 42 работни дни, за 2023 г. 28 работни дни или общо сумарно 97 работни дни. Вещото лице
е установило, че във ведомостта за м.08.2023 г. е начислено обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 97 дни, общо в брутен размер 11 560,00 лв., върху което е удържан
данък 10 % в размер на 1156,00 лв. и е изплатено нетно обезщетение в размер на 10 404,00
лв. Обезщетението е изплатено заедно с трудовото възнаграждение за м.08.2023 г.
Поради изложеното предявеният иск следва да се отхвърли в цялост.
По иска с правно основание 226, ал. 2 от КТ.
Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея
обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, която съгласно чл.
348 от КТ е в държане на служителя.За основателността на иска е необходимо и достатъчно
кумулативно наличие на следните предпоставки: прекратено трудово правоотношение,
незаконно задържане на трудова книжка и вреди, които са в причинно-следствена връзка с
незаконното задържане. Размерът на вредите е определен от КТ. На обезщетение подлежат
имуществените вреди, които се съизмерват с брутното трудово възнаграждение за
времетона задържане на трудовата книжка.
С постановеното ТР № 1/02.12.2019 г. на ОСГК, ВКС приема, че: 1. Задължението
по чл. 350, ал. 1 КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя
надлежно оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото правоотношение
възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение.
Когато трудовата книжка се намира при работодателя, неговото задължение става изискуемо
и той изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото правоотношение.
Когато трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, задължението на
работодателя по чл. 350, ал. 1 КТ става изискуемо от момента на предоставяне
на трудовата книжка за оформянето й. Когато в деня на прекратяване
на трудовото правоотношение трудовата книжка не се намира при работодателя, той изпада
в забава за изпълнение на задължението по чл. 350, ал. 1 КТ от деня на предоставяне
на трудовата книжка за оформянето й и за да се освободи от последиците на забавата си, той
следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата
за трудовата книжка и трудовия стаж, като съобщи на работника или служителя с писмо с
обратна разписка да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. Незаконно задържане
на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ е налице, когато работникът или
служителят е предоставил на работодателя трудовата си книжка за вписване на
14
необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно. За работодателя възниква
задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 КТ от деня на
прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се намира при него, и
от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, когато тя се съхранява от
работника или служителя. Обезщетението се дължи до предаването на трудовата книжка,
съответно до изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата
за трудовата книжка и трудовия стаж. От неоспореното заключение на изслушаната по
делото експертиза се установи, че при преглед на дневниците за предаване на трудови
книжки на дата 10.05.2018 г. трудовата книжка на доктор Д. А. му е върната срещу подпис.
Други последващи записи в дневниците, свързани с името на доктор Д. А. не са били
открити. Върху папката, съдържаща документите от трудовото досие на лицето, в долната
част било записано: „чака ТК“. По делото не е установено в някой момент ищецът да е
предал на ответника трудовата книжка, поради което и извод, че е налице незаконно
задържане на трудовата книжка от работодателя, че не може да се обоснове.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Е. З. – А.а, в частта относно
обстоятелството, че със съпругът и доктор А. отишли в болницата, за да оставят трудовата
му книжка след уволнението, поради обстоятелството, че свидетелката е съпруга на ищеца
и има интерес да дава показания в негова полза, както и поради противоречието в тази част с
ост.те събрани по делото доказателства. Съмнение в достоверността на показанията на
свидетеля поражда и това, че при поставени въпрос от ответната страна, свидетелят заявява,
на всички въпроси, че не си спомня.
По иска по чл. 49 ЗЗД, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД:
Фактическият състав на деликта е налице, когато са причинени вреди на пострадалия
от противоправното и виновно поведение на лице, при или по повод изпълнение на работата
му, поставена от възложителя. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.
49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане
на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда - имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3)
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД),
като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен
начин липсата на вина на делинквента.
В случая липсва един от елементите на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД –
противоправност в поведението на ответника, тъй като действията от които се твърди да са
произтекли неимуществени вреди за ищеца са свързани със законоустановеното право на
работодателя да търси дисциплинарна отговорност на служителите, извършили
дисциплинарни нарушения и в това число да изисква от тях обяснения по повод
дисциплинарното производство. Поради изложеното предявеният иск по чл. 49 от ЗЗД за
претендирани неимуществени вреди от незаконно уволнение извършено през 2023 г. се явява
неоснователен.
По разноските.
С оглед изхода на спора разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК се дължат и
на двете страни. Ищецът претендира разноски по договор за правна защита и съдействие от
24.08.2023 г. в размер на 2000 лв., платени в брой при сключване на договора. В общата
сума от 2000 лв. не са индивидуализирани отделни суми по отделните от общо предявените
15
шест иска, поради което при присъждането на разноски, съдът присъжда хонорар по
уважените искове пропорционално или за двата иска сумата от 666,66 лева. Предвид
обстоятелството, че съдебно-счетоводната експертиза е изслушана по искове, които са
отхвърлени, същата не следва да бъде разпределена в тежест на ответника – чл.78, ал.6 ГПК.
Исковете по чл. 344, т.1 и т.2 от КТ са неоценяеми и предвид фактическата и правна
сложност на делото, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден за сумата от 160
лева на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. С оглед изхода от делото и направеното искане, на
ответника на основание чл. 78, ал.3 ГПК, се държат разноски. По представения договор за
правна защита и съдействие и фактура № ********** от 01.12.2023 г. търсените разноски са
в размер на 3300 лева с ДДС, платими по банков път. Представено е и извлечение от банкова
сметка за удостоверяване на реалното извършване на разноските. От него се установява, че
УМБАЛСМ „Н.И.П.“,е извършил две нареждания от 21.12.2023 г., без конкретизиране на
основанието. Посочено е по фактура и фактури по опис, като нито една от двете суми не
съответства на дължимата по фактура № ********** от 01.12.2023 г.. Поради това съдът е в
невъзможност да извърши проверка дали е извършено реално плащане по това основание и
разноски не следва да се присъждат на страната.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
уволнението на Д. Р. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, район „Красно село“, ж.к.
„Х.“, бул. „Акад. И...“ № 50, ет. 5, ал.12, извършено със Заповед № РД-36-21/14.08.2023 г.на
Изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н.И.П.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Ген. Т...“ № 21.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, Д. Р. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, район „Красно село“, ж.к. „Х.“, бул. „Акад. И...“ № 50, ет. 5, ал.12, на
заеманата преди уволнението длъжност лекар, лицево-челюстна хирургия“, в структурно
звено – Мултипрофилно спешно отделение /МСО/ на УМБАЛСМ „Н.И.П.“.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Р. А., ЕГН **********, срещу УМБАЛСМ „Н.И.П.“,
ЕИК *****, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал.1 и ал.2
от КТ, за сумата от 26 439 лева представляваща обезщетение за оставане без работа за
периода от 17.08.2023 г. до 17.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба пред съда – 16.10.2023 г., до погасяването на задължението, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Р. А., ЕГН **********, срещу УМБАЛСМ „Н.И.П.“,
ЕИК *****, иск с правно основание чл. 224 във вр. с чл.228, ал.3 КТ, за сумата от 595 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба пред съда – 16.10.2023 г., до погасяването
на задължението, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Р. А., ЕГН **********, срещу УМБАЛСМ „Н.И.П.“,
ЕИК *****, иск с правно основание чл.226, ал.2 КТ, за сумата от 5244 лева, представляваща
обезщетение за незаконно задържане на трудова книжка в периода 18.08.2023 г. – 15.10.2023
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба пред съда –
16.10.2023 г., до погасяването на задължението, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Р. А., ЕГН **********, срещу УМБАЛСМ „Н.И.П.“,
ЕИК *****, иск с правно основание чл.49, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, за сумата от 3000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от дисциплинарното уволнение,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба пред съда – 16.10.2023
16
г., до погасяването на задължението, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, УМБАЛСМ „Н.И.П.“, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Ген. Т...“ № 21, да заплати на Д. Р. А., ЕГН
**********, сумата 666,66 лева разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание, чл. 78, ал. 6 ГПК УМБАЛСМ „Н.И.П.“, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Ген. Т...“ № 21, да заплати по сметка на
Софийския районен съд сумата 160 лева държавна такса за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17