РЕШЕНИЕ
гр.София,03.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,,V-"А" въззивен състав, в открито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 13433 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК
С
решение от 06.04.2018 г. по гр.д. № 46914/17 г., СРС, ГО, 159 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т.С." ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, срещу Е.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149
ЗЕ, че Е.Г.А. дължи на „Т.С." ЕАД сумата от 1198,07
лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за
периода м.05.2014 г. до м.04.2016 г. и сумата 63,25
лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
имот, намиращ се в гр.София, ул.********, аб.№ 263357, ведно със законната
лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението - 20.04.2017 г., до
окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 26.04.2017 г. по ч.гр.д. № 24412/2017 г. по описа на СРС, 159
състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ
за разликата над уважения размер от 1198,07
лв., до пълния предявен размер от 1
873,32 лв. и за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г., като
погасен по давност и за разликата над 63,25
лв. до пълния предявен размер от 124,45
лв., за дялово разпределение през периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г. и исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за лихва в размер на 313,76 лв. за периода от
15.9.2014 г. до 6.4.2017 г. върху главницата за доставена топлинна енергия и за
лихва в размер на 29,57 лв. върху
главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2014
г. - 6.4.2017 г., като неоснователни.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца с
мотиви,
изложени в нея. Развиват се доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно.Сочи,че
съдът неправилно приел,че исковата претенция от
май 2013 г.до април 2014 г.следва да се отхвърли като погасена по
давност.С подаденото заявление по чл.410 ГПК заявителят претендирал
задълженията си за период от май 2013 г.до април 2016 г.като е представена
фактура за изравнителна сметка от месец 07.2014 г.Общата фактура от месец
07.2014 г.била изискуема от 15.09.2014 г.и от този момент следвало да тече
погасителната давност ,съобразно чл.33 ал.2 от
ОУ/2014 г.,в сила от 12.03.2014 г.Съдът неправилно отхвърлил изцяло
претенцията по чл.86 ЗЗД,тъй като нямало доказателство за публикуване на общата
фактура на интернет страницата на дружеството.Съставяни били констативни протоколи ежемесечно в
присъстивето на нотариус,удостоверяващи публикуването на дължимите суми.
Моли да бъде отменено решението
на СРС и
исковете да бъдат
уважени изцяло. Претендира
присъждане на разноски.
Въззиваемият не представя отговор на въззивната жалба .
Решението е обжалвано с въззивна жалба и
от ответника като неправилно в частта,в която е признато за установено,че дължи
на ищеца главницата от 1198.07 лв.
топлинна енергия ,ведно със законната лихва върху нея.
Сумите били незаконни,защото нямало доказателства за
публикуване на ОУ,монтираният топломер
през 2015 г.не бил сертифициран,не били обсъдени несъответствията между
СТЕ и допълнителната СТЕ като в едното заключение показанията на общия водомер били посочени
като цяло ,а в допълнителното заключение с точност до трети знак след десетичната
запетая ,за отопляемия обем на жилището съдът приел документи от преди 32
години,но не объсъдил,че съседен апартамент със същата площ имал различен обем в сравнения с процесния.
Моли
да се отмени решението в обжалваната част .Претендира разноски.
В
срока не е постъпил отговор от насрещната страна.
Съдът,
след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежни страни и са процесуално допустими.
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за претендираните суми. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е
доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния
период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи
вземането така, както
е предявено в
заповедното производство. Ответникът оспорва исковете.
По направените във въззивната жалба на ищеца възражения, СГС излага следните мотиви:
С
подаденото заявление по чл.410 ГПК заявителят е претендирал незаплатена
топлоенергия за периода 01.05.2014 г.-30.04.2016 г.,както и по изравнителна
сметка във фактура от 31.07.2014 г.за отоплтилен сезон 01.05.2013 г.-30.04.2014
г.За този период ,обхванат с фактурата от 31.07.2014 г.,задълженията са
погасени по давност.
Съгласно
чл.ЗЗ, ал.1 от ОУ-02/03.02.2014г.,в сила от 12.03.2014 г. клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, като съгласно чл.ЗЗ, ал.4, продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не
са заплатени в срока по ал.2 - т.е. фактурата за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки,
която следва да бъде заплатена в 30- дневен срок от датата на публикуването й
на интернет страницата.
С оглед на това съдът
правилно е приел, че на ищеца са недължими суми за забава,тъй
като не е представил доказателства за публикуването на задълженията за отчетен
период 2014 и 2015 г.,както и за 2015-2016 г.С отговора на исковата молба се
оспорва както основанието ,така и размера на исковете.Съобразно
доказателствената тежест,която съдът е разпределил правилно, ищецът е следвало
да докаже възникването на задължението на ответника за заплащане на цена на
топлоенергия в претендирания размер,следователно и възникнало ли е задължението
по чл.86 ЗЗД.
Задълженията по фактура от 31.07.2014
г.,обхващащи отоплителен сезон 2013-2014 г.са погасени по давност,тъй като
касаят период преди влизане в сила на ОУ/2014 г.и тяхната изискуемост настъпва
в 30-дневен срок от изтичане на месеца за който се отнасят.
Предвид изложеното жалбата на ищеца
е неоснователна .
По жалбата
на ответника.
Действащите за процесния период Общи условия и
тяхното публикуване е обстоятелство ноторно известно на съда, а именно Общите
условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр. София, ОУ- одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила
от 12.03.2014г. са публикувани.
Във връзка с горното дружеството е уредило търговските си взаимоотношения с
ответниците въз основа на глава X от ЗЕ, който в чл. 150 предвижда, че
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти се
осъществява при публично известни общи условия (ОУ), предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. В тези ОУ са детайлизирани
търговските взаимоотношения между потребителите и „Т.С.” ЕАД. Същите са
публикувани най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете
с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В едномесечен срок
след това клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. В настоящия случай отвениците не са се възползвали от това си право.
По делото липсват доказателства същите да са заявили воля в тази насока.
По делото липсват данни ответниците да са оспорили Общите
условия, т.е. първоинстанционният съд е следвало да приеме, че са влезли в сила
в 30 -дневен срок след тяхното публикуване.
През
месец юли 2015 г. е монтиран нов топломер,същият е проверен в законоустановения
двугодишен срок и със свидетелство за проверка №72816 от 21.112017 г.е
констатирано,че съответства на одобрения тип.
В допълнителната СТЕ са прецизирани
стойностите по общ водомер в кубични метри като е отразено с точност до цялото
и хилядни от него.Според проверката на експерта по делото изравнителните сметки
на ответника изготвени от топлинния счетоводител са в съответствие с Наредба №16-334 за
топлоснабдяването
По отношение определената кубатура на процесния апартамент съдът
препраща към мотивите на СРС като правилни и законосъобразни.
Жалбата на ответника е неоснователна.
Не се доказаха твърдяните пороци на
първоинстанционното решение ,поради което то ,като законосъобразно , следва да
бъде потвърдено.
Въззиваемите претендират разноски пред настоящата инстанция .Ищецът –въззивник
е сторил 200 лв.разноски за адвокат,отевтинъкт-въззивник претендира
юрисконсултско възнаграждение,което съдът определя на 150 лв.По компенсация
въззивникът-ответник ще заплати на въззивника –ищец сумата 50 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението
от 06.04.2018 г. по гр.д. №
46914/17 г., СРС, ГО, 159 с-в
ОСЪЖДА „Т.С." ЕАД ***, адрес на управление:***, с ЕИК ******** да заплати
на Е.Г.А., ЕГН ********** на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата 50 лв.
разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.