Р Е Ш Е Н И Е
№ 155
гр. Перник, 06.10.2022 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд-Перник, в публично съдебно заседание
проведено на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
Съдия: Слава Г.
при съдебния секретар Е. В.**, като разгледа докладваното
от съдия Слава Г. административно дело № 252 по описа за 2022 година на
Административен съд – Перник,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/.
Образувано е по жалба на П. Л. И.,*** против Решение №
680102**** от 25.05.2022 година на директора на ТП на НОИ- П., с което
е отхвърлено възражение вх. № 1012-13-84 от 26.04.2022 година на П. Л. И. срещу
Разпореждане № 680102 от 15.04.2022 година на длъжностното лице по чл. 98, ал.1
от КСО. С последното е отпусната пенсия по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО.
В жалбата се изразява несъгласие с постановеното решение
на директора на ТП на НОИ-П.. Излагат се аргументи за това, че положеният труд
през периода от 01.07.2011 година до 07.05.2020 година, през който е работил на
длъжност „началник – смяна- ****“ в „***“ АД-гр. П. неправилно е зачетен като стаж от втора
категория вместо същият да се приеме за такъв от първа категория. При това положение общия осигурителен стаж
превърнат към трета категория труд е неправилно изчислен, а същия се ползва при
определяне размера на пенсията. Иска се отмяна на решението и връщане на делото
като преписка на длъжностното лице за постановяване на нов акт.
В проведеното съдебно заседание на 14.09.2022 година
жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адвокат С.В.
***. Пледира жалбата да се уважи. Подробни доводи излага в представени по
делото писмени бележки. Претендира присъждане на направени по делото съдебни
разноски, за което прилага и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата – Директор на ТП-П. към НОИ за
представител изпраща главен юрисконсулт С.**. Пледира жалбата да се отхвърли
като неоснователна. Изразява доводи, че атакуваното решение, с което е
потвърдено разпореждането за отпускане на пенсия е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Административен съд- Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от
страна, която има право и интерес от обжалването, срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол. Атакува се акт, който е преминал през изискуемия се
административен ред на оспорване, като предпоставка за съдебен контрол, поради
което подадената жалба е процесуално допустима и се дължи нейното разглеждане
по същество.
Производството пред административния орган е започнало по
Заявление с вх. № 2113-13-1133 от 28.10.2021 година, подадено от П. И. с ЕГН: **********, с което същият е
поискал да му бъде отпусната лична пенсия. Към заявлението били приложени
документи, които удостоверяват осигурителният му стаж, в това число трудова
книжка № 10526, издадена на 11.03.1986 година, военно-отчетна книжка № 191931,
УП-3 № 1150 от 29.03.2011 година, издадено от „***“ АД и УП-3 № 282 от
13.03.2006, издадено от „***“ АД- в несъстоятелност. Допълнително с Приложение
с вх. № 2113-13-1333#2 / 15.11.2021 година при ТП на НОИ-Перник, представил
Удостоверение УП-3 с изх. № 194 от 12.11.2021 година, издадено от „***“ АД- П..
В него осигурителят „***“ АД-П. вписал, че И. е заемал следните длъжности по
периоди:
-разливач *** – ****: от 17.01.2000 година до 01.02.2006
година /06 год. 00 мес. 14 дни/;
-началник смяна- ****: от 01.02.2006 година до 01.07.2011
година /05 год. 05 мес. 00 дни/;
-началник смяна – ****: от 01.07.2011 година до
07.05.2020 година /08 год. 10 мес. 06 дни/.
Осигурителят вписал и забележка, че позиции 1 и 3 са
първа категория труд по смисъла на чл. 1, т. 7 от НКТП, а позиция 2 от втора
категория труд по смисъла на чл. 2, т. 4 от НКТП. За периода от 01.02.2006 година
до 01.07.2011 година и 01.07.2011 до 07.05.2020 година, жалбоподателят е бил на
една и съща длъжност, а именно „началник- смяна – ****“, като в първият случая
осигурителят осигурявал работника като полагащ втора категория труд, а във
втория случай, като полагащ първа категория труд. С Писмо изх. № 1056-13-59 от
25.02.2022 година, контролните органи при ТП на НОИ-П. изискали извършване на
проверка в „***“ АД- П.**, от която да се установи на какво основание
осигурителят за една и съща длъжност и при действието на една и съща нормативна
разпоредба за категоризиране на труда прави предложение осигурителния стаж на
лицето за единия период да бъде зачетено като втора категория труд, а за другия
като първа категория труд.
С Разпореждане № 680102 от 28.02.2022 година на
длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО
на основание чл. 98, ал. 2, т. 1, б. „а“ от КСО административното
производство било спряно.
С Писмо изх. № СИЧР-27 от 21.03.2022 година осигурителят
е потвърдил, че за периода от 01.07.2011 година до 07.05.2020 година П. И. е полагал труд на длъжност „началник –
смяна – ****“ като приложил и длъжностна характеристика към отговора.
С оглед на представените пред административния орган
писмени доказателства органите по пенсионно осигуряване приели, че заеманата от
жалбоподателя длъжност „началник смяна-****“ в периода от 01.02.2006 година до
01.07.2011година /05 год. 05 мес. 00 дни/ и от 01.07.2011 година до 07.05.2020
година /08 год. 10 мес. 06 дни/ не се обхваща от разпоредбата на чл. 1, т. 7 от
НКТП, във вр. с чл. 8, ал. 9 от Инструкция № 13 от 13.10.2000 година за
прилагане на НКТП, тъй като длъжността „началник – смяна“ цех **** не е изрично
включена в длъжностите по чл. 1, т. 7 от НКТП. Предвид това е прието, че за
период от 17.01.2000 година до 01.02.2006 година, лицето е упражнявало първа
категория труд, а за период от 01.02.2006 година до 01.09.2021 година втора
категория труд. С оглед на това длъжностното лице по смисъла на чл. 98, ал. 1
от КСО е постановило Разпореждане № 680102 от 15.04.2022 година, с което на
първо място е възобновило на основание чл. 55 от АПК административното
производство, което било спряно и на второ място на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО, считано
от 02.09.2021 година до пожизнено отпуснало на П. И. лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст за ранно пенсиониране в размер на 1 674, 76 лева, като считано от
25.12.2021г. пенсията му е преизчислена на основание пар. 7е от ПЗР на КСО и е
опредена в размер от 1 816.10лвева, като на основание пар. 6 от ПЗР на КСО
ограничения месечен размер на пенсията е 1 500.00лева.
С възражение с вх. № 1012-13-84 при ТП на НОИ-П.** от
26.04.2022 година, И. оспорил
разпореждането. Посочил, че иска да се преразгледа осигурителния му стаж
положен в *** като периода от 01.07.2011 година до 07.05.2020 година да се
зачете от първа категория вместо от втора.
С Решение № 680102
от 25.05.2022 година, Директорът на ТП към НОИ-П. отхвърлил възражението срещу
разпореждане № 680102**** от 15.04.2022 година като неоснователно.
В хода на съдебното производство е прието и неоспорено от
страните заключение по допуснатата съдебно-техническата експертиза, изготвена
от вещото лице д-р Р.Г., специалист по трудова медицина. От същото се
установява, че за процесният период от 01.02.2006г. до 07.05.2020 година
жалбоподателят е назначен и е заемал длъжността „началник смяна“ в **** на
осигурителя „***“ АД – гр. П.. Работното му място е в самия
Електростоманодобивен цех-****, а основните му задължения се изпълняват на
цялата територия на цеха. От заключените
се приема, че цехът е оборудван с електродъгови пещи, кофачно-пещни
инсталации, машини за непрекъснато
леене на метал, като именно този цех е структурно звено на
предприятието-осигурител, в които се добива ***. Именно в този цех се извършва
технологичния процес по непрекъснато леене на метал. За длъжността „началник
смяна“, са налице три длъжностни характеристики, от които се установяват задълженията на лицето. Трудовите
задължения са изпълнявани при наличието на неблагоприятни фактори през цялата
работна смяна, като наличие на шум, висока температура, производствен прах и
експозиция на химични елементи при работа и И. е полагал своя труд при същите
неблагоприятни фактори-вредности като и останалия персонал в цеха. Настоящият
съдебен състав изцяло кредитира заключението на вещото лице, като обективно,
обосновано, безпристрастно и кореспондиращо с приетите по делото писмени
доказателства.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на
Административен съд- Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО задължава
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт
да се произнася по жалбите по ал. 1, т.2, б.“а“ с мотивирано решение в
едномесечен срок от получаването им. Изчерпването на административния ред за
обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното
обжалване. Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО на обжалване пред административния
съд подлежи решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ по чл.
117, ал. 3 от КСО. В случая законоустановения ред на оспорването е спазен.
Предмет на съдебния контрол е Решение № 680102 от
25.05.2022 година, което е издадено от директора на ТП към НОИ-П., т.е. в
случая оспорваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен
орган. От своя страна разпореждането, с което е отпусната пенсия е издадено от
ръководител на пенсионно осигуряване, който съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО
е компетентния орган, който може да отпусне,
измени,
осъвремени пенсия. С оглед на това не са налице отменителни основания
по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспорваният акт е издаден в предписаната от закона форма,
като нито един от неговите съществени елементи, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК
и съставляващи съвкупността от изисквания за външното оформяне не е нарушен по
начин, който да води до липса на волеизявление. Същият е мотивиран, като в него
са посочени както правните, така и фактическите основания за издаването му, има
ясно изразена разпоредителна част, както и е датиран и подписан. Същото е
напълно относимо и за разпореждането на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т.
2 от КСО. Въз основа на изложеното, съдът приема, че не е налице хипотезата на
чл. 146, т. 2 от АПК.
Административнопроизводствените правила при издаването на
оспорвания административен акт са изцяло спазени и не е налице отменително
основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
По отношение на материалноправните разпоредби и с целта
на закона, съдът намира следното:
Между
страните не е налице спор, че жалбоподателя е придобил право на пенсия в
условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО. Същият има повече от изискуемите се в чл.
69б, ал. 1, т. 1 от КСО години работа при условията на първа категория труд, не
е придобил право на пенсия по чл. 168 от КСО и е навършил изискуемата се
възраст за мъже за 2021г.-53години и 08 месеца. Същият има сбор от осигурителен
стаж и възраст 100 точки.
Поради това с разпореждането от 15.04.2022г.
правилно му е признато право на пенсия и такава му е отпусната като
придобита от лице, работещо при
условията на първа и втора категория труд, съгласно чл. 69б, ал. 1 от КСО.
Доколкото доводите в жалбата са за неправилно определяне категориите труд, които имат значение за изчисляването на общия
осигурителен стаж и от там пряко участват в изчисленията на размера на пенсията,
съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО, то жалбата се
приема за допустима /в тази връзка Решение № 1963 от 24.02.2015 г. на
ВАС по адм. д. № 11914/2014 г./. В случая претенцията е именно за неправилно
определяне на категорията на труд, която оказва влияние на общия осигурителен
стаж по чл. 104 от КСО, което обуславя и неправилен размер на пенсията.
При това положение и изхождайки от волята на И., заявена
още с оспорването по административен ред и поддържана с настоящата жалба се
следва, че предмет на настоящият спор е единствено дали осигурителният стаж,
натрупан от жалбоподателя на длъжността „началник – смяна“ **** за периода от
01.07.2011 година до 07.05.2020 година следва да бъде зачетен като такъв за
първа категория труд, както се сочи в жалбата, или като втора категория, както
са приели органите по пенсионното осигуряване. Съставът дължи произнасяне само
по отношение на този период.
Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея
обстоятелства (чл.
347 от КТ), с който се установява осигурителен стаж (чл.
40, ал. 1 от НПОС). В трудовата книжка се вписват данните по чл. 349
и чл.
350а от Кодекса на труда КТ), както и данните по чл. 4
- 6 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. От записите в трудовата
книжка /л. 15-16, л. 45/, а това не е спорно между страните се приема, че
жалбоподателят в периода от 01.07.2011 година до 07.05.2020 година е заемал длъжността „началник-смяна“, в
организационно звено-металургия, цех „****“ при „***“АД. Предприятието
осигурител „***“ АД- Перник, е правоприемник на „***“ – П., посочено в
Инструкция № 13.
Правилата относно категориите труд в процесния период се
съдържат в Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране и в Инструкция
№ 13 от 31.10.2000 година за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда
при пенсиониране. Съобразно разпоредбата на чл. 1, т. 7 от Наредбата от първа
категория при пенсиониране е трудът на работници в металургията: доменчици,
конверторчици, алгомератчици, шихтовчици, електропещари и пещари, разливачи на
черни и цветни метали и техните сплави, машинисти на машини за непрекъснато
леене, а в Инструкция № 13 в чл. 8, ал. 9 се конкретизира, че само определените
професии в предприятието, чиято основан дейност е „металургия“ – производство
на метали във фазите „добиване в металургични пещи“, „обработка на метали с
течна сърцевина преди фаза валцоване“ и „разливане на метали“, включително
в машини за непрекъснато леене“, попадат
в първа категория труд, положен на длъжности, обхванати с чл.1 от НКТП, като са
изрично посочени и предприятията, за които се отнася тази точка- т. 2 „***“ –
П.**.
Тези цитирани разпоредби предвиждат хипотези, които са
разграничени по характер на производството. За да бъде решен правилно правният
спор, следва да бъде установено стажът на П.Л.И. къде е положен, с оглед на
технологията на производството, дали работното място е част от производството и
от какво, каква е длъжностната характеристика и задълженията по нея, каква
категория персонал е била заеманата длъжност и какви са били конкретните
условия на труд и какво е заплащането според категорията труд в разплащателните
ведомости /в т.см. Решение № 2048 от 10.02.2020 година по адм. дело № 3976/2019
година на ВАС/. Тоест не е достатъчно само да се установи, дали конкретната
длъжност съответства формално на някоя от посочените в цитираните разпоредби
длъжности, а е необходимо да бъдат изследвани и тези предпоставки.
С оглед на събраните по делото доказателства по безспорен
начин се установява, че работното място на настоящият жалбоподател е в
Електростоманодобивен цех, който е част от „***“ АД- П.**, металургично
предприятие. Цехът е оборудван със специализирани съоръжения и машини за
непрекъснато леене на метал и е част, структурно звено на „***“ АД с
непрекъснат технологичен производствен процес по леене на метали. Същият е
назначен на длъжността „началник-смяна“ през м. 02.2006г., която длъжност
изпълнява и към момента на депозиране на заявлението за пенсиониране. От
приетите по делото длъжностни
характеристики се установява, че основните задължения на жалбоподателя за
длъжността „началник-смяна“ са свързани с ръководни, контролни, организаторски
функции за нормалното протичане на производствения процес. От така вменените му
функции и задължения не може да се направи обоснован извод, че същият е имал
самостоятелни оперативни функции по самия производствен процес. За изпълнение
на основните функции и задължения през цялата работна смяна, същият е изложен
на неблагоприятни фактори, в това число шум, висока температура, прах и
експозиция на химични агенти при работа, на които са изложени и работниците,
попадащи в чл. 1, ал. 1, т. 7 от НКТП.
Действаща нормативна уредба за категоризиране на труда при пенсиониране за
времето след 01.01.2000 г. е Наредбата
за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/ и Инструкция № 13 от 31.10.2000
г. за нейното прилагане. Инструкцията определя обхвата на Наредбата и
изискванията за категоризиране на труда на работещите в дейности, производства,
работни места и професии.
В чл. 1 от
НКТП са посочени професиите, които се категоризират като първа категория. В
чл.
8, ал. 9 от Инструкция № 13/31.10.2000 г. за прилагане на НКТП е посочено,
че като първа категория по чл.
1, т. 7 от НКТП се категоризира трудът само на определените професии в
предприятия, чиято основна дейност е "металургия" – производство на
метали във фазите "добиване в металургични пещи", "обработка на
метал с течна сърцевина преди фаза валцоване" и "разливане на
метали", включително в машини за непрекъснато леене. Посочени са и
конкретните предприятия, за които се прилага точката, като едно от предприятията
е и "***" – П./сега „***“АД. В т. 7
на ал. 1 от НКТП е посочено, че от първа категория при пенсиониране е
трудът на работници в металургията: доменчици, конверторчици, агломератчици,
шихтовчици, електропещари и пещари, разливачи на черни и цветни метали и
техните сплави, машинисти на машини за непрекъснато леене. В чл. 8, ал. 12 от Инструкция № 13/31.10.2000 г. за прилагане
на НКТП изчерпателно са изброени наименованията на професиите в
предприятията, за които е приложима първа категория труд и те са: доменчик; конверторчик; агломератчик; шихтовчик;
електропещар, обслужващ пещи за течен метал; пещар, обслужващ пещи за добив на
течен метал, производство на металургичен кокс и обработка на блоков метал;
разливач на черни и цветни метали и техните сплави, включително и кранист на
разливочни кранове; машинист на машини за непрекъснато леене. Жалбоподателя не
заема за процесния период нито една от посочените професии.
Съгласно, действащата за процесния период разпоредба на чл.
2, т. 4 от НКТП, от втора категория при пенсиониране се счита трудът на
работници, инженерно-технически специалисти и ръководни служители до
ръководител на цех включително при производството, леенето и пластичната
обработка на металите без включените в чл.
1, т. 7 от НКТП.
Съгласно чл. 9, ал. 8 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г.
от втора категория по чл. 2, т. 4 от
НКТП е трудът на работниците /без посочените в т. 7 на чл. 1 от Наредбата/,
инженерно-техническите специалисти и ръководните специалисти до ръководител на
цех в обособените цехове и звена, свързани с производството, леенето и
пластичната обработка на металите в металургичните заводи, в машиностроителните
предприятия, ремонтните заводи и всички други предприятия, реализиращи такава
дейност. Предприятията в страната, в които се осъществява производство, леенето
и пластичната обработка на металите се обявяват в списък в ТП на НОИ, в който
списък е включен и цех "****“. Предвид така установеното може да се
направи категоричен извод, че административният орган е направил правилна
преценка като не е зачел за първа категория осигурителния стаж за периода от
01.07.2011 година до 07.05.2020 година.
Длъжността, заемана от жалбоподателя не попада в обхвата на чл. 1, т. 7 от
НКТП, с оглед изричното и изчерпателно изброяване. Изхождайки от основните му длъжностни
задължения, вменени с длъжностните характеристики, а именно ръководни, организационни
и контролни функции се приема, че трудът е положен на длъжност обхваната
от разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от
НКТП при отчитане от законодателя, че трудът е положен в цех, свързан с
производството и леенето на метал в металургичния завод и че трудът се полага
при същите неблагоприятни фактори-вредности, при които са изложени и лицата,
посочени в чл. 1, ал. 1, т. 7 от НКТП.
Доколкото
спорният трудов стаж е положен изцяло при действието на НКТП и Инструкция № 13,
то са напълно неприложими разпоредбите на чл.
67, ал. 1 и ал. 2 от ПКТП/отм.
отм., ДВ бр. 39 от 7.04.1998 г., в сила от 1.01.2000 г..
Въпреки,
че няма изложени доводи в тази връзка, съдът ще отбележи, че горните изводи не
се разколебават от представеното по делото УП 3 № 194 от 12.11.2021г., издадено
от осигурителя, в изпълнение на чл. 3 от Инструкция № 13
от 31.10.2000 година за прилагане на НКТП, в което е направено предложение за точката по която да се
зачете осигурителният стаж на жалбоподателя за периода от 01.07.2011г. до
07.05.2020г.. Така направеното предложение, съдът намира, че няма характер на доказателство с обвързваща
сила за установяване категорията на труда, поради
което и не го взима предвид. В този смисъл са решение № 5437 от 22.04.2014 г.
на ВАС по АД № 580/2014 г.; Решение № 9527 от 18.07.2017 г. на ВАС по АД №
5175/2017 г.. Също така, внасяните
осигурителни вноски, не установяват категорията труд, а самият осигурител, изхождайки от дадените
обяснения /л. 56/ за длъжността на жалбоподателя за различни периоди от време
при непроменена правна уредба го е осигурявал по различен начин. Получаването на
допълнителни възнаграждения за неблагоприятни условия на труд също не е сред елементите на фактическите
състави на разпоредбите, регулиращи категориите
на труда. Поради това е неотносимо към
изхода на спора дали са получавани допълнителни възнаграждения за "условия
на труд".
С оглед на горното, изводът на длъжностното лице по пенсионно осигуряване,
че придобитият осигурителен стаж от жалбоподателя за периода от 01.07.2011
година до 07.05.2020 година, т.е. 08
год. 10 мес. 06 дни следва да се зачете като труд, положен в
условията на втора категория е правилен. Правилно този стаж е превърнат, по
условието на чл. 104, ал. 2 от КСО към трета категория труд и съответно
правилно с този му размер е включен в общия осигурителен стаж, който стаж от
своя страна после е умножен с
процент 1,2 за всяка година осигурителен
стаж, по правилото на чл. 70, ал. 1, т. 2 от КСО. Индивидуалния
коефициент е пресметнат по реда на чл. 70, ал. 9 от КСО и по реда на пар. 22ц,
ал. 1 от ПЗР на КСО. След направените изчисления правилно размерът на пенсията
е определен по-по високия коефициент, който е този по пар. 22ц, ал. 1 от ПЗР на
КСО и е по-благоприятен за лицето. Съобразено от длъжностното лице по
пенсионното производство е и действието
на пар. 7е от ПЗР на КСО и пенсията,
като по благоприятна за лице е
преизчислена с процент 1,35 на сто за всяка година осигурителен стаж без
превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците
осигурителен стаж без превръщане. Следователно
длъжностното лице по пенсионно осигуряване е постановило разпореждането за
отпускане на пенсия и за размера й след
изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и в
съответствие с действащата нормативна уредба. Като е потвърдил това
разпореждане на длъжностното лице Директорът на ТП-Перник при НОИ е постановил
материално законосъобразен акт.
Въз основа на изложеното настоящия състав приема, че процесното решение, е
валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената форма
за действителност, при спазване на административно производствените правила и
при точно прилагане на материалния закон. Жалбата е неоснователна и ще се
отхвърли.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора ответникът по делото има право на разноски. Същите
са своевременно заявени и представляват искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
На основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за правна
помощ жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на ответната страна 100.00 лева,
съдебни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на П. Л. И., с адрес: *** против Решение № 680102**** от
25.05.2022 година на Директора на ТП на НОИ-Перник.
ОСЪЖДА П. Л И., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на Териториално поделение-П.
към Национален осигурителен институт, със седалище гр. Перник, ул. „***“
№ 50 съдебни разноски по делото в размер на 100.00 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: /п/
|
|
|
|
|