Решение по дело №1699/2022 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер 1658         Година  2022,   04.10         Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 26.09.2022 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                              ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря П. Ц. и при участието на прокурора ТОДОР ПАВ­ЛОВ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 1699 по описа за 2022 годи­на и като обсъди:

            

          Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63в ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от „Й.2013“ЕООД, със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул.“Свети Климент“№16, чрез адв. Н., срещу постановеното по АНД №887/2022г. по описа на Районен съд – Плов­див/ПРС/, ХХIII н. състав съдебно решение №838/19.04.2022г., с което е пот­вър­дено наказателно постановление/НП/ №604870-F608548/08.10.2021г., изда­дено от Заместник Директор на ТД на НАП - Пловдив, с което на дру­жеството, на основание чл.182 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност/ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушение на чл.124 ал.5 ЗДДС и чл.182 ал.1 ЗДДС. Със същото решение жалбоподателят е осъден и да заплати на НАП сумата в размер на 120 лева раз­носки.

В жалбата се сочи, че решението на ПРС е незаконосъобразно, като са изложени доводи за наличие на касационно основание по смисъла на чл.348 ал.1, т.1 НПК, а именно нарушение на материалния закон. Претендира се при­ложение на разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Моли решението да бъде отменено, като вместо това се постанови отмя­на на издаденото НП. Претендират се сторените разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък.

Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП – Пловдив, чрез проце­суален представител юриск.Пеева счита касационната жалба за неоснова­телна. В тази връзка излага съображения в писмения отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претиндираното от касатора адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и произ­водството е процесуално ДОПУСТИМО. Разгледана по същество, жалбата е ОСНО­ВАТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав установи, че с оспореното НП №604870-F608548/08.10.2021г. на заместник директор на ТД на НАП – Пловдив, на „Й.2013“ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушение на чл.124 ал.5 ЗДДС и чл.182 ал.1 ЗДДС, за това, че като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на получател по фактури за доставка на цигари, издадени от „ФОРТУНА КОМ“ООД, по които е ползван данъчен кредит по смисъла на чл.72 ал.2 ЗДДС, не е отразило в дневника си за покупки и в справка-декларация, подадени в ТД на НАП – Пловдив с вх.№16004460358/14.10.2020г. за данъчен период м.09.2020г., кредитно извес­тие №**********/22.09.2020г., издадено от доставчика с предмет: козметични продукти с данъчна основа в размер на „минус“ 1 456,17 лв. и ДДС – „минус“ 291,23 лв. Констатирано е, че кредитното известие е отразено от „Й.2013“ЕООД със закъснение в дневника за покупките и в справка-декларация, подадени в ТД на НАП – Пловдив с вх.№**********-5/15.02.2021г. за данъчен период м.01.2021г. Несвоевременното включване на издаденото от „ФОРТУНА КОМ“ООД кредитно известие в дневника за покупки на получателя, е прието, че е довело до определяне на резултат в подадената от „Й.2013“ЕООД справка-декларация по ЗДДС за данъчен период м.09.2020г. „ДДС за внасяне“ в по-малък размер със сумата от 291.23 лв., като нарушението е посочено да е извършено на 15.10.2020г. в град Пловдив и открито във връзка с проверка по установяване на факти и обстоятелства на дружеството, възложена с Резолю­ция №П-1600162000323-ОРП-001/05.01.2021г. 

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакува­ното НП, състав на районния съд е приел, че от една страна, по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на дружеството на вме­неното му нарушение на ЗДДС, а от друга, че наложеното му на­ка­­зание съот­ветства на осъществената от него про­тивоправна дейност, как­то и че не са налице допуснати съществени нарушения на про­цесуалните правила от админист­­­ра­­тив­нонаказващия орган. Прието е също така и че извършеното нару­ше­­ние не е маловажен случай по чл.28 ЗАНН.

Така постановеното решение е неправилно.

На първо място следва да бъде съобразено, че за да възникне задълже­нието по чл.124 ал.5 ЗДДС за включване в отчетните регистри на кредитно известие, не е достатъчно да се установи, че такова е издадено, а е необходи­мо то да е получено от данъчно задълженото лице. Разликата между получава­не и издаване е очевидна - едно кредитно известие може да е било издадено, но може да не е било изпратено или получено. Сочената за нарушена правна норма е категорична, че регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени. Тоест регистрираното лице има задължение да отрази само­то кредитно известие тогава, когато го получи, но трябва да го отрази за този данъчен период, през който същото е издадено. В този смисъл, при липсата на данни кога точно е получено процесното кредитно известие, необосновано в несъответствие със събраните доказателства както в АУАН, така и в НП е прието, че нарушението е извършено на 15.10.2020г. Както вече се посочи и по-горе, регистрираното лице има задължение да отрази кредитното известие тога­ва, когато го получи. Следователно, за да е извършено нарушението на посо­че­ната от наказващия орган дата, а именно 15.10.2020г., задълженото лице трябва да е получило кредитното известие до тази дата, но подобни дока­за­телства не са представени, нито обсъдени в АУАН и НП.

При недоказано обвинение не може да се приеме, че за наказаното лице е възникнало задължение да отрази издаденото кредитно известие именно до заявената от органа дата - 14.10.2020г., за да е налице извършено админист­ративно нарушение на дата 15.10.2020г. Допълнително колебание в тази насо­ка въвежда и отразеното в НП обстоятелство, че несвоевременното включване на издаденото от „ФОРТУНА КОМ”ООД кредитно известие в дневника за покупки на получателя е довело до определяне на резултат в подадената от „Й.2013”ЕООД справка декларация по ЗДДС за данъчен период м. 09.2020г. - „ДДС за внасяне“, в по-малък размер със сумата от 291,23 лв.

Императивните правила на чл.42 и чл.57 ЗАНН за съдържанието на АУАН и НП изисква даденото в тях описание на нарушението самостоятелно и еднозначно да сочи извършеното от наказаното лице съставомерно деяние в пълна кореспонденция с приложената санкционна норма, без да е необходимо за преценката за съставомерността съдът да установява допълнителни обстоя­телства, които не са предявени на дееца в административната фаза. Против­ното би означавало деецът да бъде поставен в положение да се брани срещу фактически и правни констатации, което не са му били предявени още в начал­ната фаза на административнонаказателното производство, каквото е изисква­нето на чл.40 във връзка с чл.42 ал.1, т.4 ЗАНН. В случая е налице непълнота в съдържанието на АУАН и НП относно съществен елемент от фактическия състав на установеното правило за поведение, която не позволява еднозначно да се потвърди датата на извършване на административното нарушение.

Допуснатият порок се явява от категорията на съществените, накърня­ващ правото на защита на наказаното лице, което е самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Независимо от гореизложеното, в конкретния случай не е спорно между стра­ните, че кредитното известие е отразено в период - м.01.2021г. по инициа­тива на наказаното лице и преди съставяне на АУАН, като в резултат на това е коригиран данъкът за внасяне. Следователно, като краен резултат в случая няма ощетяване на фиска чрез внасяне на ДДС в размер по-малък от дължи­мия, а само несвоевременно ползване на данъчен кредит, за което се дължат съответните лихви, които обезщетяват държавата. В този смисъл е и Решение на СЕС по дело С-259/12 на СЕС, съгласно което в случаи от вида на разглеж­дания, националната юрисдикция следва да съобразява обстоятелства като срока, в който нарушението е отстранено, неговата тежест, както и дали разме­ра на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, изра­зя­ващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвра­тяване избягването на данъчно облагане, което се констатирана, че не е било направено, поради което е налице самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление поради незаконосъобразност, произти­ча­ща от наличието на противоречие на чл.182 ал.1 ЗДДС с принципа на про­пор­ционалност, регламентиран в чл.5 §4 от Договора за Европейски съюз.

От изложеното следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, Районният съд е постановил валидно и допустимо, но неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което се отмени наказателното постановление.

По разноските.

С оглед изхода от спора, следва да се отмени и решението в частта на присъдените разноски. На касатора се дължат направените такива, като преди да се произнесе по техния размер, съдът следва да обсъди направеното от ответника възражение за прекомерност. По делото са налице представени дока­зателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. пред ПАС и в размер на 300 лв. пред ПРС, като в касационната жалба се претендират разноски в размер на 600 лв. – по 300 лв. за всяка инстанция, в която част жалбата се иска да бъде счетена за списък с разноските. Съще­временно в молба с характер на списък на разноските, депозирана в о.с.з. от пълномощника на касатора, се търси присъждане на направените разноски общо в размер на 600 лв., които се сочи, че представляват заплатено адво­катско възнаграждение по КАНД. В този смисъл и доколкото съгласно разпо­редбата на чл.18 ал.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезще­тението, а в конкретния случай се касае за наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв., то съответното минимално адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7 ал.2, т.1 от цитираната по-горе наредба, е в размер на 300 лв.

Ето защо, при съобразяване на фактическата и правна сложност на дело­то, настоящият съдебен състав намира, че на касатора следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за тази съдебна инстанция и в размер на 300 лв. за производството пред ПРС, или общо в размер на 600 лв., точно колкото е и претендираното от самия касатор в приложените списъци на разноските.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав,

 

Р      Е      Ш      И

                       

ОТМЕНЯ Решение №838/19.04.2022г., постановено по АНД №887/2022г. по описа на Районен съд–Пловдив, ХХIII н.с., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНО­ВЯВА :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №604870-F608548/08.10.2021г., изда­дено от заместник директор на ТД на НАП - Пловдив, с което на „Й.2013“ЕООД на основание чл.182 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нару­шение на чл.124 ал.5 ЗДДС и чл.182 ал.1 ЗДДС.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с адрес на призоваване гр. София, бул.“Дондуков”№52 да заплати на „Й.2013“ЕООД, със седа­лище и адрес на управление град Пловдив, ул.“Свети Климент“№16, сумата от общо 600/шестстотин/ лева, разноски за двете съдебни инстанции.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                                                                                                                                                                                             2.