Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1658
Година 2022, 04.10
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав
на 26.09.2022 година
в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря П. Ц. и при участието на прокурора ТОДОР ПАВЛОВ, като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР
КОЛЕВ к. адм. дело номер
1699 по описа за 2022 година и като обсъди:
Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63в ЗАНН.
Постъпила
е касационна жалба от „Й.2013“ЕООД, със седалище и адрес на управление град
Пловдив, ул.“Свети Климент“№16, чрез адв. Н., срещу постановеното по АНД
№887/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив/ПРС/, ХХIII н. състав съдебно решение №838/19.04.2022г., с
което е потвърдено наказателно постановление/НП/ №604870-F608548/08.10.2021г., издадено от Заместник Директор на ТД на
НАП - Пловдив, с което на дружеството, на основание чл.182 ал.1 от Закона за
данък върху добавената стойност/ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер
на 1 000 лева за нарушение на чл.124 ал.5 ЗДДС и чл.182 ал.1 ЗДДС.
Със същото решение жалбоподателят е осъден и да
заплати на НАП сумата в размер на 120 лева разноски.
В
жалбата се сочи, че решението на ПРС е незаконосъобразно, като са изложени
доводи за наличие на касационно основание по смисъла на чл.348 ал.1, т.1 НПК, а
именно нарушение на материалния закон. Претендира се приложение на
разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Моли решението да бъде отменено, като вместо това
се постанови отмяна на издаденото НП. Претендират се сторените разноски за
двете съдебни инстанции, съгласно представен списък.
Ответникът
по касационната жалба – ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуален представител
юриск.Пеева счита касационната жалба за неоснователна. В тази връзка излага
съображения в писмения отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на претиндираното от касатора адвокатско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така
подадената касационна жалба.
Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след като
разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания,
намира за установено следното.
Касационната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна и производството е процесуално
ДОПУСТИМО. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият
съдебен състав установи, че с оспореното НП №604870-F608548/08.10.2021г. на
заместник директор на ТД на НАП – Пловдив, на „Й.2013“ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушение на чл.124 ал.5 ЗДДС и
чл.182 ал.1 ЗДДС, за това, че като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си
на получател по фактури за доставка на цигари, издадени от „ФОРТУНА КОМ“ООД, по
които е ползван данъчен кредит по смисъла на чл.72 ал.2 ЗДДС, не е отразило в дневника
си за покупки и в справка-декларация, подадени в ТД на НАП – Пловдив с
вх.№16004460358/14.10.2020г. за данъчен период м.09.2020г., кредитно известие
№**********/22.09.2020г., издадено от доставчика с предмет: козметични продукти
с данъчна основа в размер на „минус“ 1 456,17 лв. и ДДС – „минус“ 291,23
лв. Констатирано е, че кредитното известие е отразено от „Й.2013“ЕООД със
закъснение в дневника за покупките и в справка-декларация, подадени в ТД на НАП
– Пловдив с вх.№**********-5/15.02.2021г. за данъчен период м.01.2021г.
Несвоевременното включване на издаденото от „ФОРТУНА КОМ“ООД кредитно известие
в дневника за покупки на получателя, е прието, че е довело до определяне на
резултат в подадената от „Й.2013“ЕООД справка-декларация по ЗДДС за данъчен
период м.09.2020г. „ДДС за внасяне“ в по-малък размер със сумата от 291.23 лв.,
като нарушението е посочено да е извършено на 15.10.2020г. в град Пловдив и
открито във връзка с проверка по установяване на факти и обстоятелства на
дружеството, възложена с Резолюция №П-1600162000323-ОРП-001/05.01.2021г.
За да
обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакуваното НП, състав на
районния съд е приел, че от една страна, по несъмнен начин и с безспорни
доказателства се установява извършване от страна на дружеството на вмененото
му нарушение на ЗДДС, а от друга, че наложеното му наказание съответства на
осъществената от него противоправна дейност, както и че не са налице
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от административнонаказващия
орган. Прието е също така и че извършеното нарушение не е маловажен случай
по чл.28 ЗАНН.
Така
постановеното решение е неправилно.
На
първо място следва да бъде съобразено, че за да възникне задължението по
чл.124 ал.5 ЗДДС за включване в отчетните регистри на кредитно известие, не е
достатъчно да се установи, че такова е издадено, а е необходимо то да е
получено от данъчно задълженото лице. Разликата между получаване и издаване е
очевидна - едно кредитно известие може да е било издадено, но може да не е било
изпратено или получено. Сочената за нарушена правна норма е категорична, че
регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в
дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени. Тоест регистрираното
лице има задължение да отрази самото кредитно известие тогава, когато го
получи, но трябва да го отрази за този данъчен период, през който същото е
издадено. В този смисъл, при липсата на данни кога точно е получено процесното
кредитно известие, необосновано в несъответствие със събраните доказателства
както в АУАН, така и в НП е прието, че нарушението е извършено на 15.10.2020г.
Както вече се посочи и по-горе, регистрираното лице има задължение да отрази
кредитното известие тогава, когато го получи. Следователно, за да е извършено
нарушението на посочената от наказващия орган дата, а именно 15.10.2020г.,
задълженото лице трябва да е получило кредитното известие до тази дата, но
подобни доказателства не са представени, нито обсъдени в АУАН и НП.
При
недоказано обвинение не може да се приеме, че за наказаното лице е възникнало
задължение да отрази издаденото кредитно известие именно до заявената от органа
дата - 14.10.2020г., за да е налице извършено административно нарушение на
дата 15.10.2020г. Допълнително колебание в тази насока въвежда и отразеното в
НП обстоятелство, че несвоевременното включване на издаденото от „ФОРТУНА
КОМ”ООД кредитно известие в дневника за покупки на получателя е довело до
определяне на резултат в подадената от „Й.2013”ЕООД справка декларация по ЗДДС
за данъчен период м. 09.2020г. - „ДДС за внасяне“, в по-малък размер със сумата
от 291,23 лв.
Императивните
правила на чл.42 и чл.57 ЗАНН за съдържанието на АУАН и НП изисква даденото в
тях описание на нарушението самостоятелно и еднозначно да сочи извършеното от
наказаното лице съставомерно деяние в пълна кореспонденция с приложената
санкционна норма, без да е необходимо за преценката за съставомерността съдът
да установява допълнителни обстоятелства, които не са предявени на дееца в
административната фаза. Противното би означавало деецът да бъде поставен в
положение да се брани срещу фактически и правни констатации, което не са му
били предявени още в началната фаза на административнонаказателното
производство, каквото е изискването на чл.40 във връзка с чл.42 ал.1, т.4 ЗАНН. В случая е налице непълнота в съдържанието на АУАН и НП относно съществен
елемент от фактическия състав на установеното правило за поведение, която не
позволява еднозначно да се потвърди датата на извършване на административното
нарушение.
Допуснатият
порок се явява от категорията на съществените, накърняващ правото на защита на
наказаното лице, което е самостоятелно основание за отмяна на издаденото
наказателно постановление.
Независимо
от гореизложеното, в конкретния случай не е спорно между страните, че
кредитното известие е отразено в период - м.01.2021г. по инициатива на
наказаното лице и преди съставяне на АУАН, като в резултат на това е коригиран
данъкът за внасяне. Следователно, като краен резултат в случая няма ощетяване
на фиска чрез внасяне на ДДС в размер по-малък от дължимия, а само
несвоевременно ползване на данъчен кредит, за което се дължат съответните
лихви, които обезщетяват държавата. В този смисъл е и Решение на СЕС по дело
С-259/12 на СЕС, съгласно което в случаи от вида на разглеждания, националната
юрисдикция следва да съобразява обстоятелства като срока, в който нарушението е
отстранено, неговата тежест, както и дали размера на наложената санкция не
надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на
правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно
облагане, което се констатирана, че не е било направено, поради което е налице
самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление
поради незаконосъобразност, произтичаща от наличието на противоречие на
чл.182 ал.1 ЗДДС с принципа на пропорционалност, регламентиран в чл.5 §4 от
Договора за Европейски съюз.
От
изложеното следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно
постановление, Районният съд е постановил валидно и допустимо, но неправилно
съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо него се постанови
друго, с което се отмени наказателното постановление.
По разноските.
С оглед
изхода от спора, следва да се отмени и решението в частта на присъдените
разноски. На касатора се дължат направените такива, като преди да се произнесе
по техния размер, съдът следва да обсъди направеното от ответника възражение за
прекомерност. По делото са налице представени доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. пред ПАС и в размер на 300 лв.
пред ПРС, като в касационната жалба се претендират разноски в размер на 600 лв.
– по 300 лв. за всяка инстанция, в която част жалбата се иска да бъде счетена
за списък с разноските. Същевременно в молба с характер на списък на
разноските, депозирана в о.с.з. от пълномощника на касатора, се търси
присъждане на направените разноски общо в размер на 600 лв., които се сочи, че
представляват заплатено адвокатско възнаграждение по КАНД. В този смисъл и
доколкото съгласно разпоредбата на чл.18 ал.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия
адвокатски съвет, ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, а в конкретния случай се касае за наложена имуществена санкция
в размер на 1 000 лв., то съответното минимално адвокатско възнаграждение,
съгласно чл.7 ал.2, т.1 от цитираната по-горе наредба, е в размер на 300 лв.
Ето
защо, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, настоящият
съдебен състав намира, че на касатора следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. за тази съдебна инстанция и в размер на 300
лв. за производството пред ПРС, или общо в размер на 600 лв., точно колкото е и
претендираното от самия касатор в приложените списъци на разноските.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав,
Р Е Ш
И
ОТМЕНЯ Решение №838/19.04.2022г., постановено по АНД №887/2022г. по описа на Районен
съд–Пловдив, ХХIII н.с., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №604870-F608548/08.10.2021г., издадено
от заместник директор на ТД на НАП - Пловдив, с което на „Й.2013“ЕООД на
основание чл.182 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушение на чл.124 ал.5 ЗДДС и
чл.182 ал.1 ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с адрес на призоваване гр. София,
бул.“Дондуков”№52 да заплати на „Й.2013“ЕООД,
със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул.“Свети Климент“№16, сумата
от общо 600/шестстотин/ лева, разноски
за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.