РЕШЕНИЕ

 

 

Номер874/7.5.2019г.                 Година 2019                            Град Варна

 

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                              двадесет и седми състав

На тридесети април                                      Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията  АНД № 1170 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на "Х.Б." АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, п. к. 9000, район Одесос, бул. Владислав Варненчик №81,ет. 8, офис 23, представлявано   от  управителя М.Б.С. против Наказателно постановление № 03-009360/28.03.2018г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на  дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5000  лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда КТ).    

 

         В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и се иска неговата отмяна. Сочи се , че НП е издадено от некомпетентен орган. Навеждат се твърдения, че НП не е издадено от лицето посочено като негов автор. Излагат се съображения, че не е извършено посоченото в Наказателното постановление нарушение. Изтъква се, че било допуснато процесуално нарушение, тъй като АНО не бил обсъдил възраженията на дружеството. Алтернативно се моли за намаляване на наложената с НП санкция или за приложение на чл.28 от  ЗАНН.

    В депозирано по делото становище, адв.И., като процесуален представител на дружеството изтъква аргумент, че до деня на връчване на АУАН, дружеството не било запознато с твърдяното административно нарушение, като по този начин било нарушено правото му на защита.

    В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована,  се представлява от адв.И.И., който поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли НП да бъде отменено. Допълнително се позовава и на посочените основания депозирани по делото от адв.Н.И.. Алтернативно моли за намаляване на размера на имуществената санкция до минимално предвидения в закона.

   Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.О., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, като сочи, че договора за обучение бил съставен единствено за нуждите на оспорване на констатациите направени при проверката.

      С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

     На 01.03.2018 год. служители на Д „ИТ“- Варна, сред които и св.С.М.,  извършили проверка в офис на „Х.Б."АД, ***3, стопанисвано от въззивника. В хода на проверката било установено, че на 01.03.2018г. АД в качеството си на работодател е допуснал до работа лицето А.П.З. с ЕГН ********** да престира труд изпълнявайки трудовите функции на длъжност „брокер недвижими имоти" при определено работно време от 09.00 до 18.00 часа, с определено работно място-обекта на проверката- офис за недвижими имоти, находящ се в гр.Варна, бул"Владислав Варненчик"№81, ет.8, офис 23, стопанисван от "Х.Б."АД, и договорено месечно трудово възнаграждение в размер на 510лв, без да има сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. Впоследствие проверяващите органи описали констатациите си в констативен протокол №ПР1807536/20.03.2018г.  

      С оглед горните констатации, на 20.03.2018г. една от проверяващите –св.М. на длъжност началник отдел АИПО в Д“ИТ“-Варна съставила против въззивника АУАН за нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, като приела, че същото е извършено на 01.03.2018г. офис за недвижими имоти, находящ се в гр.Варна, бул"Владислав Варненчик"№81, ет.8, офис 23, стопанисван от "Х.Б."АД. АУАН бил предявен и връчен на упълномощено от управляващия АД лице , което го подписало без възражения. В законовия тридневен срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в ДИТ постъпили писмени възражения, към които бил приложен договор за проверка на квалификацията и обучението от 20.02.2018г., сключен със З..

    По постъпилото възражение, АНО изискал становище от юрисконсулт при Д.“ИТ“-Варна, който посочил , че възраженията са неоснователни.

     АНО изцяло възприел фактическите и правните  констатации на актосъставителя и наложил "Х.Б." АД с ЕИК ********* административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 5000лв. на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ. 

     Съдът напълно кредитира показанията на св. С.М., депозирани в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

     В с.з бе разпитан като свидетел и А.П.З.. Съдът не кредитира нейните показания в частта, в която същата заяви, че не е работил в деня на проверата-01.03.2018г. като брокер във въззивното дружество, а се е обучавала за това, тъй като тези показания противоречат на останалите гласни и писмени доказателства събрани по преписката, както и противоречат на попълнената от самото лице декларация в хода на проверката. Св.З. като грамотен човек- с висше образование с образователна степен магистър  е попълнила декларация на 01.03.2018г., в която собственоръчно е вписала, че работи при въззивника  от 20.02.2018г.,  като е посочил и всички др. елементи на трудовото провоотношение- работно време, заплата, почивки. От друга страна твърденията на лицето че към деня на проверката е била в обучителен период категорично се опровергават  от показанията на св.М., която сочи, че обучаващи се по време на проверката е нямало, а всички лица са били по обособени работни места. Нещо повече, твърденият на З., че е имала сключен договор за обучение от преди датата на проверката са абсолютно оборени от нейните показания- а именно, тя самата не може да посочи за какъв период е било обучението. В представения договор  за проверка на квалификацията и обучението от 20.02.2018г., за който З. потвърди, че е подписала е фиксиран срок на обучение до 20.05.2018г., дължимост на встъпителна такса в размер на 100 лева от страна на обучаващия се, обучение в рамките на работния ден на офиса. Все обстоятелства, които З. не можа да посочи в с.з.. Напротив, твърдеше, че няма срок на обучение, тъй като веки човек възприемал обучението по различен начин, че не е заплащала всъпителни вноски, че в 14.50ч. /часът на проверката и вписан в декларацията й/ е очаквала да започне обучение. Горното идва да покаже, че договорът е съставен единствено за нуждите на АНП, с цел избягване на административно наказателната отговорност на дружеството. Ето защо показанията на З. в тази част съдът не кредитира, като отчете и обстоятелството, че и понастоящем свидетелката работи за въззивното дружество.

   С оглед на това съдът не кредитира показанията й депозирани в с.з., в които същата твърди, че не е работила във въззивното  дружество към деня на проверката. В останалата част, съдът кредитира показанията на св.З., къто съответстващи на установената фактическа обстановка.

 

        Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

       Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията на св.М., дадени в с.з. и от тези на св.З., в кредитираните от съда части, АУАН,  граждански договор, идентификационна карта, констативен протокол, протокол от извършена проверка и от останалите писмени доказателства по делото.

 

       Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

     Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

     Съгласно разпоредбите на  чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.  Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената  по делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове съставени от инспектори от „ „ИТ“. Твърденията в жалбата, че директора на Дирекция „ИТ” Варна не е подписал НП, поради което същото е нищожно, са абсолютно голословни. Видно от приложените по преписката материали, подписът положен в НП, съответства на този съдържащ се в другите документи, изхождащи от директора на Дирекция „ИТ” Варна.

    Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от св.М., която към момента на съставянето му е работила на длъжността началник отдел АИПО в Д“ИТ“-Варна, следователно е била компетентна да издава АУАН.

     Ето защо възраженията в този аспект не се споделят от настоящия състав.

     АУАН и  НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

     АУАН е съставен в присъствието на упълномощено от представляващия АД лице и свидетел, присъствал при  установяване на нарушението. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга пряка правото на защита на обвинения правен субект.

      При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от   ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя –  фирмата /наименованието на дружеството/, адрес и Булстат.

      Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

     Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, каквито твърдения се навеждат в жалбата. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Законодателят обаче не е предвидил произнасянето по възраженията да става с нарочен акт или пък задължение за АНО да ги обсъжда в НП, а само и единствено задължението да ги прецени. В случая щом като е издал НП, предмет на настоящото производство, то безспорно АНО е възприел възраженията за неоснователни. Следва да бъде посочено и че задължителните реквизити на НП са изчерпателно изброени в чл.57, ал.1 от ЗАНН, в десет точки и произнасяне по възраженията срещу АУАН, както и излагане на мотиви за издаване на НП не са сред задължителните реквизити на НП, както неправилно се сочи в жалбата. За прецизност следва да се отбележи и обстоятелството, че с нищо не е нарушено правото на защита на въззивното дружество да разбере в какво е обвинено, макар да не се е запознало със становището на процесуалния представител на  Д„ИТ“-Варна по депозираните възражения, тъй като наказания субект се защитава срещу фактите посочени в НП и срещу тяхната правна квалификация, а не срещу становището на процесуалния представител на  Д„ИТ“-Варна по конкретния случай.

   Съдът не споделя възраженията на процесуалния представител на въззивника, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на наказаното лице и изразяващи се според защитата в непредставяне на протокола от извършване на проверката. Обстоятелството, че АУАН е съставен в деня в който е бил връчен и протоколът от извършената проверка не води до нарушаване правото на защита, тъй като наказаният субект се защитава срещу констатациите в АУАН, а не срещу тези в протоколът от извършена проверка, съдържащ предписания. Предписанията се обжалват по друг ред , а неизпълнението на същите е елемент от състава на друго нарушение, а не на това за което е ангажирана отговорността на дружеството. Въззивиикът се защитава срещу фактите посочени в АУАН и НП, а не срещу изброените в тях писмени доказателства. А фактите по ангажиране на отговорността са ясно и недвусмислено посочени, касае се до допускане до работа на лицето А.З. без сключен трудов договор. Обстоятелството, че АУАН не е съставен на място, а 20 дни по-късно също е ирелевантно, и  не съставлява процесуално нарушение, както неправилно се твърди в становището депозирано в с.з. В ЗАНН ясно са регламентирани сроковете за издаване на АУАН и това са три месечен срок от откриване на нарушителя, но не по-късно от една година от извършване на нарушението. В случая тези срокове са спазени.

      Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ.

     В нормата на чл. 62, ал. 1 КТ е отразено правилото, че трудовия договор се сключва в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 КТ. Първата алинея определя кръга отношения, които КТ урежда и това са трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях. Втората алинея  определя всички отношения при предоставянето на работна сила, да се уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ определя момента , когато между работника или служителя и работодателя следва да се сключи трудовия договор и този момент е преди постъпването на работа.

     В санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ законодателят е гарантирал спазването на правилата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 или ал. 3 КТ с предвиждане на неблагоприятни правни последици, реализиращи се спрямо работодател и виновно длъжностно лице, в случай на нарушение на горните разпоредби.

     Нарушението на 62, ал. 1 КТ се извършва, когато не е сключен трудов договор, или не е сключен в указаната от законодателя писмена форма. Нарушението е формално и за неговата довършеност не се изисква настъпването на определени общественоопасни последици.

    По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брой пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват.

       Съдът, с оглед доказателствата по делото, намира че в настоящия случай фактически е било налице трудово правоотношение между работодателя "Х.Б." АД с ЕИК ********* и лицето А.З., тъй като на 01.03.2018 г. последната е престирала работната си сила за посоченото по-горе АД, като видно от приложения по делото констативен протокол и от показанията на св.М., З. е изпълнявала функциите на определена длъжност- брокер недвижими имоти, работела е на обособено работно място в обекта, с конкретно работно място, работно време и трудово възнаграждение. От изложеното съдът намира, че не са били налице условията за сключване на договор за проверка на квалификацията и обучение, а е следвало между страните да бъде сключен трудов договор.      От всички събрани по делото доказателства е видно, че на "Х.Б." АД с ЕИК ********* не се е използвало възможността да сключи с лицето  посочено по – горе срочен трудов договор чл. 68, ал. 1 КТ, и като на 01.03.2018 г. е допуснало А.П.З. да престира труд в полза на АД,  без за възникналото трудово правоотношение, с последната да е сключен в писмена форма трудов договор, дружеството не е изпълнило от обективна страна задължението си, произтичащо от разпоредбите на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ, поради което спрямо последното следва да се реализират неблагоприятните последици, предвидени от законодателя в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ.

       Субективна страна на нарушението не следва да се обсъжда, тъй като административнонаказателната отговорност е реализирана спрямо работодател - ЮЛ, а отговорността на юридическите лица или едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност е обективна и безвиновна.

      Разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ определя, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ, което препятства приложението на маловажния случай по чл. 415в, ал 1 КТ.

      Съдът намира че в случая не е приложима и общата разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.к. конкретния случай с нищо не се отличава от обикновените случаи от този род и няма по-ниска степен на обществена опасност. Напротив, налице са отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения, подробно описани в протокола №ПР1807536/20.03.2018г., които навеждат на извод, че и по отношение на други работници е било допуснато нарушение на трудовото законодателство. 

      За нарушаване разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ, в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или глоба за работодател в размер от 1500 до 15 000 лв., а за виновното длъжностно лице - глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

       За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция на ЮЛ – работодател над нейния минимален размер, предвиден от законодателя. В действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на конкретната санкция. В  хода на производството са събрани доказателства, видно от протокол №ПР1807536/20.03.2018г., за допуснати други  нарушения на трудовото законодателства. АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП. Обстоятелството, че при проверката са констатирани и др.нарушения на трудовото законодателство има отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид това обстоятелство съдът приема, че конкретното нарушение е първо за въззивника и намира, че следва да измени наказанието до предвидения в чл. 414, ал.3 от КТ минимум- 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като намира, че именно тази санкция е съответна на допуснатото нарушение.

      

 

         Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                        Р  Е  Ш  И :

 

        ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление № 03-009360/28.03.2018г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на  "Х.Б." АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, п. к. 9000, район Одесос, бул. Владислав Варненчик №81,ет. 8, офис 23, представлявано   от  управителя М.Б.С. е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5000  лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труд  , като НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция” от 5000 /пет хиляди/лева  на 1500/ хиляда и петстотин / лева . 

 

        Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: