Решение по дело №184/2022 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 187

гр. Видин, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на тттридесетиддвадеседва

 трети октомври

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

 Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

 Касационно АНД №

184

по описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от Председателя на Държавната агенция за закрила на детето /ДАЗД/ против решение № 89/ 07.03.2022г. по АНД № 1235/2021г. по описа на Районен съд – Видин, с което е отменено НП № РД – 17 – 9 / 18.11.2021г. на Председателя на ДАЗД, с което на ответника по жалбата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева на основание чл.46,ал.2 вр. с чл.53,ал.1 от ЗАНН и чл.45,ал.11 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./ и на чл.45,ал.9 от ЗЗДет..

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че по делото е установена фактическата обстановка и нарушението е безспорно доказано, както и че съдът не е съобразил събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС, тъй като обжалваното НП е законосъобразно.

Ответникът по делото оспорва касационната жалба и моли съда да я остави без уважение, поради това, че при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, тъй като не са допуснати описаните съществени процесуални нарушения в производството пред наказващия орган.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си обаче, същата е основателна.

Установено е по делото, че на 23.02.2021г. е извършена проверка по сигнал в Преходно жилище в с.Ново село, обл.Видин относно спазване на правата на детето, регламентирани в чл.3,т.1 и 2, чл.19,т.1 и 2 от Конвенцията на ООН за правата на детето и чл.11,ал.2 от ЗЗДет. При проверката са установени нарушения, във връзка с които са дадени задължителни за изпълнение предписания, систематизирани в 9 точки, със съответни срокове за изпълнение.

На 06.07.2021г. отново е извършена проверка във връзка с изпълнението на дадените предписания. При нея е констатирано частичното им изпълнение, а именно пет от точките, в дадените предписания не са изпълнени.

Проверяващите приели, че е допуснато нарушение на чл.45,ал.9 от ЗЗДет., поради което и е съставен АУАН от 24.08.2021г. срещу В.Ж., в качеството ѝ на ръководител на екип. Срещу АУАН е постъпило възражение, което е разгледано от наказващия орган и е взето предвид.

Въз основа на съставения АУАН и след обсъждане на възражението е издадено и обжалваното НП. Видно е, че в НП неизпълнените точки от дадените задължителни предписания са описани по начина, по който са описани и в АУАН. В НП също така са обсъдени направените от ответницата по касация възражения, както и представените от нея доказателства.

От наказващия орган е прието, че е налице извършено нарушение по чл.45,ал.9 от ЗЗДет., а именно неизпълнение на задължително предписание № РД – 14 – 8 / 10.03.2021г., поради което и е прието, че е осъществен състава на чл.45,ал.9 от ЗЗДет. и е наложена санкция – „глоба” в размер на 2000 лева.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка ВРС е постановил решение, с което е отменил НП, като в съдебния акт е прието, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила довели до нарушаване на правото на защита на наказаното лице, а именно НП е издадено в нарушение на чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН.

Касационната инстанция не споделя доводите на въззивната такава, че НП е незаконосъобразно само на посоченото по – горе основание. Според настоящата инстанция не са налице описаните съществени процесуални нарушения, допуснати при издаването на НП, според районния съд.

На първо място според въззивната инстанция при издаването на НП е нарушена разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, по аргумент от която за всяко нарушение трябва да има отделно наказание, поради което и в случая, освен че се нарушава правото на защита на наказаното лице, се препятствала и възможността на съда да направи самостоятелна преценка, както за доказаност на всяко отделно нарушение, така и за индивидуализация на наказанието.

Според Административния съд такова нарушение не е допуснато. В случая, видно от всички доказателства по делото, а и от вписаното и прието от наказващия орган в АУАН и НП е, че нарушението е едно – неизпълнение на задължително предписание № РД – 14 – 8 / 10.03.2021г. Обстоятелството, че съдържанието на задължителното предписание е формулирано в отделни точки, в които са прецизирани отделните задължителни указания, които наказаното лице е следвало да изпълни в дадените от проверяващите срокове, е въпрос на техника. Вписването на отделни точки, които е следвало да бъдат изпълнени от ответницата по касация, не означава, че неизпълнението на всяка от тях, представлява отделно нарушение. Следва да се посочи, че административно наказващият орган е този, който преценява как да повдигне обвинението с АУАН, как да го формулира и кое да приеме за нарушение и кое не, както и ако приеме, че е извършено повече от едно нарушение, дали да наложи наказание за едно от установените нарушения или за всяко от тях. В случая с АУАН е повдигнато едно обвинение – за неизпълнение на задължително предписание № РД – 14 – 8 / 10.03.2021г., в част от неговите т.5,т.7, 8 и 9, поради което е наложено и едно наказание. Настоящият съдебен състав счита, че в случая няма как да намери приложение разпоредбата на чл.18 от ЗАНН изобщо, тъй като видно от съдържанието ѝ тя се отнася до изпълнението на вече наложените наказания, когато са повече от едно, а не до налагането им от наказващия орган с НП. Поради това и няма как да се приеме, че тя е нарушена. Още повече, че в случая според наказващия орган извършеното нарушение е едно и съответно наложеното наказание е едно, което от своя страна е в минимален размер, поради което и няма как да бъде споделено становището на въззивната инстанция, че след като според АНО е извършено едно нарушение, за което е наложено едно наказание и то в минималния предвиден в закона размер, е нарушено правото на защита на наказаното лице.

Според съда не е налице и другото твърдяно като съществено процесуално нарушение - несъответствие на посочените от наказващия орган правни норми. Действително в обстоятелствената част на НП е посочено, че то се издава на основание чл.46,ал.2 и чл.45,ал.11 от ЗЗДет., които разпоредби не се отнасят до установеното от фактическа страна от наказващия орган.

Отново в обстоятелствената част на процесното НП обаче е вписано, че ответницата В.Ж. не е изпълнила в цялост цитираното по – горе задължително предписание, поради което и наказващият орган приема, че е осъществила състава на чл.45,ал.9 от ЗЗДет., който се отнася именно за неизпълнение на дадените задължителни предписания, т.е. това е правната норма, която съответства на твърдяното като извършено нарушение и в този смисъл тя правилно е съотнесена към фактите, приети в НП и в предхождащия го АУАН. В АУАН отново е прието, че е налице нарушение на чл.45,ал.9 от ЗЗДет. т.е. установеното с АУАН, съответства и на приетото от наказващия орган с НП. Разпоредбата на чл.45,ал.9 от ЗЗДет. отново е цитирана и в диспозитива на процесното НП.

От така описаното по – горе се установява, че наказващият орган не е допуснал твърдените процесуални нарушения, тъй като приетото за установено АНО от фактическа страна съответства и на правната квалификация на деянието и на санкционната норма – чл.45,ал.9 от ЗЗДет.

Вписаните в повече други правни основания – чл.46,ал.2 и чл.45,ал.11 от ЗЗДет. могат да се приемат за техническа грешка, която обаче не води до нарушаване на правото на защита на нарушителя, тъй като коректното и правилно правно основание – чл.45,ал.9 от ЗЗДет. е неколкократно вписано в НП, а и преди това в АУАН. В този смисъл и НП няма как да се приеме, че е незаконосъобразно само на това основание. С многократното цитиране на текста на чл.45,ал.9 от ЗЗДет. нарушителката е имала възможност да се запознае с нарушението, което според наказващия орган е извършено от нея, съответно и да се защити адекватно.

За пълнота на изложението следва да се посочи също, че в ЗЗДет. не съществува чл.45,ал.4,т.2, по който текст според ВРС административно наказващият орган е следвало да издаде наказателното постановление.

По посочените по – горе съображения според съда описаните в решението на ВРС съществени процесуални нарушения, при издаването на НП, не са допуснати, поради което и няма как да доведат до неговата отмяна.

По аргумент от разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 314,ал.1 от НПК въззивната инстанция е длъжна да провери изцяло законосъобразността, правилността и обосноваността на НП, независимо от заявените от страната пороци. Видинският районен съд не се е съобразил с разпоредбите на чл.63,ал.2 – 7 от ЗАНН, като е преценил наличието само на допуснати процесуални нарушения, без да разгледа делото по същество и да прецени дали е извършено твърдяното нарушение или не. В изпълнение на това императивно процесуално правило, което е израз на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК за служебното начало в административно-наказателния процес, съдът следва да се произнесе по спора като събере всички относими и допустими доказателства, направи им задълбочен анализ и изложи съображения по релевантните фактически обстоятелства и приложимите спрямо тях правни норми, включително по наведените в жалбата възражения срещу НП. По аргумент от разпоредбите на чл.313 и чл.314,ал.1 от НПК, субсидиарно приложими в съдебния административнонаказателен процес по силата на препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, въззивният съд следва да провери изцяло правилността на НП, независимо от основанията, посочени от страните. Районният съд не е изложил никакви други мотиви, освен приетите по-горе за неправилни, нито е изложил съображения какви факти намира за установени по спора. При наличието на забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция липсата на такива изводи не позволява да се извърши проверка на решението по реда на чл.218,ал.2 от АПК.

С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Видин, при което да се изложат мотиви кои факти се приемат за установени, въз основа на кои доказателства и какви правни изводи следват от тях въпросите относно извършване на нарушението, компетентността на наказващия орган и индивидуализацията на наказанието.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 89/ 07.03.2022г. по АНД № 1235/2021г. по описа на Районен съд – Видин, с което е отменено НП № РД – 17 – 9 / 18.11.2021г. на Председателя на ДАЗД, с което на В.А.Ж. ***, в качеството ѝ на екипен ръководител и е наложено наказание на основание чл.45,ал.9 от ЗЗДет. – „глоба“ в размер на 2000 лева.

ВРЪЩА делото на Районен съд Видин за ново разглеждане от друг състав, като се съобразят дадените по-горе указания.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                 2.