РЕШЕНИЕ
№ 1823
гр. Плевен, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20224430104729 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от „***“ АД *** против Г. Ч. В. от гр. П.. В
молбата се твърди, че на *** год. в район на *** е настъпило пътно-
транспортно произшествие, причинено от водача на лек автомобил марка
„***“, модел „***“, с рег. № ***, вследствие на което са били нанесени вреди
на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***. Твърди се, че
събитието е било констатирано от органите на ПП- КАТ с протокол за ПТП
№ ***/ *** год. Твърди се, че от същия е видно, че виновен за настъпилото
ПТП е водачът на лек автомобил с рег. № ***, който поради движение с
несъобразена с пътните условия скорост и дистанция е изгубил контрол над
управлявания от него автомобил и ударил паркираното вдясно от него МПС с
рег. № ***. Твърди се, че след настъпването на ПТП виновният водач е
напуснал мястото му преди идването на контролните органи. Твърди се, че
между ищеца и собственика на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с
рег. № *** има сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите № ***/ *** год., валиден към датата на процесното ПТП.
1
Твърди се, че от страна на „***“ ЕАД е била предявена регресна претенция за
възстановяване на изплатеното от тях застрахователно обезщетение по
застраховка „***“ в полза на собственика на застрахования автомобил,
увреден от процесното ПТП. Твърди се, че при ищцовото дружество е била
образувана застрахователна претенция № ***/ *** год., по което е било
определено обезщетение в размер на 481, 07 лв., което е било изплатено по
банков път на *** год. Твърди се, че с изплащане на застрахователното
обезщетение за ищеца е възникнало правото да получи изплатеното от него
обезщетение от виновния водач. Твърди се, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК и е било
образувано ч. гр. дело № ***/ *** год. по описа на Плевенския районен съд.
Твърди се, че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, което обуславя и правния интерес на ищеца
от предявяване на настоящия иск. В заключение ищецът моли съда да признае
за установено по отношение на ответника вземането му в размер на сумата от
481, 07 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета
№ ***/ *** год. по описа на „***“ АД, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата. Претендира и присъждане на направените деловодни
разноски.
Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, ангажира
становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/ *** год. по описа на
Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички
случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в
закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило
възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта е
връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/
2
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, предявеният положителен
установителен иск е основателен.
Вземането на „***“ АД *** произтича от разпоредбата на чл. 500 ал. 1 т.
3 от КЗ, съгласно която застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ има право да получи от
застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато
застрахованият е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон. Следователно, за да възникне регресното право на
застрахователя е необходимо наличието на няколко кумулативни предвидени
предпоставки: а/ сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“; б/ претърпяно пътнотранспортно произшествие от
застрахованото лице; в/ установяване на факта, че след настъпването на
пътнотранспортното произшествие застрахованото лице е напуснало
самоволно мястото на произшествието, и г/ плащане от застрахователя на
увреденото лице на обезщетение за причинените вреди. В конкретния случай
наличието на всички елементи на описания по- горе фактически състав,
пораждащ регресното право на ищцовото дружество, беше доказано по
надлежния ред. От приложената по делото застрахователна полица № ***,
издадена на *** год., се установява съществуването на застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между ищцовото дружество „***“ АД от една страна, като
застраховател, и М. Г. Г. от гр. П. от друга страна, като застрахован. Видно е,
че в договора лекият автомобил на застрахованото лице е отразен като марка
„***“, модел „***“, с рег. № ***. Видно е, че срокът на действие на
застрахователния договор е от *** год. до *** год. Тук е мястото да се
отбележи, че застраховани лица са собственикът на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както
и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно
основание, т. е. всяко лице, в чиято фактическа власт се намира, автомобила,
която не е установена противоправно. В хода на съдебното дирене не са
събрани доказателства, че ответникът е ползвал процесния автомобил
неправомерно и без съгласието на собственика, поради което се налага
3
изводът, че същият е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Безспорно по делото е, че на *** год. в *** при управление на описания по-
горе и застрахован при ищеца лек автомобил ответникът Г. Ч. В. е причинил
пътнотранспортно произшествие, при което е увредил лек автомобил марка
„***“, модел „***“, с рег. № ***. Безспорно по делото е, че с влязло в сила
наказателно постановление № ***/ *** год. на началника на сектор „***“ при
*** е признато за установено, че ответникът при управление на МПС с рег. №
*** поради движение с несъобразена с пътните условия скорост е реализирал
ПТП с паркирано МПС с рег. № ***, след което е напуснал мястото на ПТП и
е спрян от другия участник на *** и ***. Безспорно по делото е, че във връзка
с процесното ПТП при ищцовото дружество е била образувана щета № ***/
*** год. Безспорно по делото е, че по така образуваната щета е било
определено обезщетение в размер на 481, 07 лв., включващо 466, 07 лв.
стойност на щетата и 15, 00 лв. ликвидационни разходи, което с платежно
нареждане от *** год. е изплатено от ищеца на застрахователя на увредения
лек автомобил „***“ ЕАД. От момента на плащането на обезщетението
регресното вземане на ищеца към застрахованото лице става изискуемо, като
отправянето на покана за доброволно изпълнение има значение единствено за
дължимостта на обезщетението за забава по чл. 86 от ЗЗД, каквото в
настоящия процес не се претендира.
При тези обстоятелства съдът приема, че предявеният от „***“ АД ***
против Г. Ч. В. от гр. П. положителен установителен иск се явява основателен
и следва да бъде уважен.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в
заповедното производство деловодни разноски в размер на 75 лв., както и
направените в исковото производство деловодни разноски в размер на 425
лв., в които е включено и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Г. Ч. В.
от гр. П., ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „***“ АД, ЕИК ***,
4
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** и ***, сумата
от 481, 07 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
щета № ***/ *** год., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /31. 05. 2022 год./ до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Г. Ч. В. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на „***“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** и
***, сумата от 75, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски в
заповедното производство, и сумата от 425, 00 лв., представляваща
направени деловодни разноски в исковото производство
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5