РЕШЕНИЕ
№ 1063
гр. Плевен, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20234430101599 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по ИМ от Предявени са от
„Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, ул. „Източна индустриална зона“ №128,
представлявано от *** Й. В., срещу П. А. П. ЕГН ********** от *** и Б. М.
П. ЕГН ********** от ***, съединени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно
основание вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответниците в
условията на разделоснот, като наследници на М. П. да заплатят на ищеца
съобразно дела им от правото на собственост, сума за консумирана топлинна
енергия, доставена до техния съсобствен недвижим имот, находящ се в ***, а
именно
- П. А. П. да заплати съобразно притежаваните от нея ¾-ти ид.ч.
сумата от 556,44 лв. главница, представляваща стойност за незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.12.2020 г. до 31.01.2023 г., както и 60,04
лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.02.2021 г. до
06.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда, до окончателното погасяване на
задължението, както и направените в заповедното производство разноски;
- Б. М. П. да заплати съобразно притежаваните от него 1/4- ид.ч., а
именно сумата от 185,48 лв. главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2020 г. до 31.01.2023 г.,
както и 20,01 лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.02.2021
1
г. до 06.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното погасяване на
задължението, както и направените в заповедното производство разноски;
Твърди се в исковата молба, че ответниците, като съсобственици
/ползвател/, придобили по наследство от наследодателя М. П. топлоснабдения
недвижим имот- апартамент, находящ се в ***. Квотите, съгласно
предоставеното удостоверение з анаследници възлизали по отношение на ***
П. А. П. в размер на ¾-ти ид.ч. от недвижимия имот, а по отношение на *** Б.
М. П. идеалните части който следвало да наследи възлизали в размер на 1/4.
ид.ч. Твърди се, че ответниците са клиенти на топлинна енергия по см. на
чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. Сочи се, че именно поради това за него важат разпоредбите на
действащото законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се
доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че
съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди
се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и
във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ
от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по
който купувачите на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай
задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия
месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с
изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази
сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва
върху дължимата сума. Твърди се, че от ответника е използвал доставяната от
ищеца топлинна енергия, но е са погасил задължението си. Излага се, че
процесната сума включва: сума за отопление отдадена от сградна инсталация
в размер на 653,64 лева и сума за услуга дялово разпределение в размер на
88,28 лева. Твърди се, че в имота на ответника има монтирани 4бр. ИРУ и 0
бр. водомери. Поради изложеното моли съда да уважи предявения осъдителен
2
иск. Претендират се и сторените в настоящето производство разноски.
В открито съдебно заседание ищецът се представлява от юрисконсулт,
който поддържа исковата молба. Уточнява, че предвид това, че
наследодателят на ответниците е починал на ***г., а процесния период по
делото е започнал от 01.12.2020г.до 31.03.2023г., то за периода от
01.12.2020г. до 06.03.2021г. претендира посоченитев исковата молба суми от
ответниците в качеството им на наследници на М. П., а за периода от
07.03.2021г. до 31.03.2023г., в качеството им на собственици. Моли се, съдът
да уважи исковата молба, като основателна и доказана. Претендират се
направените разноски в заповедното и исковото производство, за което се
представя списък по чл. 8 ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, не депозира отговор на искова
молба.
В открито съдебно заседание ответниците не се явяват и не се
представляват от процесуален представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са първоначално обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД.
За основателност на иска в тежест на ищеца е да установи, че е налице
качеството „клиент на топлинна енергия“ по отношение на ответника,
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия
между страните за процесния период по отношение на процесния имот, че е
престирал топлинна енергия на ответника в претендирания обем, както и
дължимата цена за престираната топлинна енергия. Следва да докаже, че за
ответника е възникнало задължение за плащане на предоставената услуга
„дялово разпределение“, както и какъв е размерът на претендираното вземане
на услугата за „дялово разпределение“. Основателността на иска за заплащане
на обезщетение за забава предполага установяване на наличието на главен
дълг; изпадане на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да
докаже погасяването на дълга, както и правопогасяващите и
правоизключващите си възражения.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. По силата на § 1, т. 42 ЗЕ /отм./ „потребител на
енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик
3
или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ
за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на
енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ,
и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването
му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК - „Собствениците, респективно бившите съпрузи
като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за
битови нужди дължи цената й. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно
с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов
клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка
на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не
се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като
клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за
договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
4
публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора,
този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди.“.
От представените по делото преписи от нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от *** г.
на *** А. П. (л. ***-***) и от удостоверение за наследници с изх. № ***г. (л.
***) се установява, че ответницата П. А. П. и *** й са придобили по
наследство от *** М. П., след смъртта му, настъпила на ***г., собствеността
върху процесния топлоснабден имот с адрес ***.
От приложеният по делото писмен документ, а именно от препис-
извлечение от сметка за задълженията за консумирана топлинна енергия за
процесния недвижим имот се установява, че в периода 01.12.2020г. –
31.01.2023 г., възлизат в размер на 741.92 лв. главница и 80.06 лева лихва за
забава за периода от 02.02.2021г. – 06.03.2023 г. (сумата представлява сбор от
представените по делото 15 бр. фактури, издадени от ищеца в полза на
наследодателя на ответниците).
Предвид изложеното съдът приема, че съобразно чл. 5, ал. 1 ЗН, през
исковия период ответниците, като наследници на М. П. са били
съсобственици на процесния недвижим имот при следните квоти, а именно:
¾-ти ид.ч. за П. П. и ¼-т ид.ч. за Б. П.. В този смисъл натрупаните от
наследодателят им приживе задължения за периода 01.12.2020г. -
06.03.2021г., следва да се разпредели между ответниците в качеството им на
наследници, съобразно притежаваните от тях наследствени квоти от
недвижимия имот, а за периода от 07.03.2021г. до 31.03.2023г., ответниците
следва да отговарят в качеството им на съсобственици на недвижимия имот.
Следователно на основание чл. 153 ЗЕ ответниците са и клиенти на
ищеца по договор за доставка на топлинна енергия, отговарящи за нейното
заплащане при същите квоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ това е едно от основанията за възникване на
облигационно отношение с ищеца. От друга страна, съгласно чл.58 ал.1 от
Общите условия на ищеца, при смърт на клиент- физическо лице,
наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за
гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено
ищцовото дружество, чрез подаване на заявление за промяна на партидата.
Съгласно ал.2 от същата разпоредба, в случаите по ал. 1, продавачът променя
партидата на името на наследника или на един от наследниците, по писмено
споразумение между тях, или на името на лицето, придобило собствеността
на жилището на друго основание. При липса на споразумение между
наследниците, продавачът открива партида на всички наследници,
отговарящи съобразно наследствения дял от удостоверението за наследници.
При това положение са налице основания да се приеме, че между ищеца и
ответниците в качеството им на съсобственици е съществувало облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия за времето от
5
01.12.2020г. – 31.01.2023г. за имота, находящ се в ***.
С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния имот е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като от приложените към делото
писмени доказателства се установява, че стойността на потребената топлинна
енергия през исковия период за процесния имот възлиза в размер на 741.92
лв. главница и 80.06 лева лихва за забава. В този случай съобразно
припадащите се на ответницата П. П. ¾-ти ид.ч. задължението й възлиза в
размер на 556,44 лева главница и 60,04 лева лихва за забава. Ответникът Б. П.,
дължи на ищеца сумата от 185,48 лв. главница и 20,01 лева лихва за забава,
изчислена съобразно припадащата му се ¼-т ид.ч част от процесния
недвижим имот.
В този смисъл предявеният иск от ищеца, иск за неизплатена главница,
следва да се уважи изцяло.
По иска по чл. 86 ал.1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава
предполага установяване на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава.
При съобразяване разпоредбата на чл.31, ал.1 от представените по
делото Общи условия, предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат
дължимите месечни суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят и на основание нормата на чл.40 от ОУ,
предвиждаща начисляване на законната лихва за периода на забава. В този
смисъл и предвид, това че главното задължения възлиза в размер на 741,92
лв., то за периода на забава 02.02.2021г. – 06.03.2023 г. лихвата за забавеното
плащане върху дължимите главници възлиза в общ размер на 80,06 лв.
изчислено на осн. чл. 162 ГПК.
Поради всичко дотук изложено – доказаното качество на потребител на
ответната страна, доставеното и отчетено количество ТЕ, неизпълнението на
задължението за заплащане на начислените суми, се налага извода, че по
делото се доказва непротиворечиво, че исковите суми за главница и
мораторна лихва се дължат от ответниците а поради незаплащане на
задълженията в периодите по чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца /30 дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят/ - дължими са и начислените
лихви в претендирания размер. Поради изложеното, исковете се явяват
основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
При този изход на делото, съдът следва да присъди в полза на ищеца
разноските в исковото производство, възлизащи на 100лв. - държавна такса, 5
лв. д.т. за съдебно удостоверение /л.39/, и 100.00 лв. юрк. възнаграждение
/определено от съда на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК/, или общо 205 лв., който
следва да се възложат в тежест на ответниците съразмерно притежаваните от
тях идеални части, а именно П. А. П. следва да заплати-135.30 лв., а Б. М. П. -
6
69.70 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. А. П. ЕГН ********** от ***, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Плевен, „Източна индустриална зона” №128, сумата от:
сумата от 556,44 лв. главница, за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент в ***, за периода от 01.12.2020 г. до
31.01.2023 г., както и сумата от 60,04 лева, представляващи лихва за забава за
периода от 02.02.2021 г. до 06.03.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
24.03.2023г., до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА Б. М. П. ЕГН ********** от *** да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Плевен, „Източна индустриална зона” №128, сумата от:
сумата от 185,48 лв. главница, за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент в ***, за периода от 01.12.2020 г. до
31.01.2023 г., както и сумата 20,01 лева, представляващи лихва за забава за
периода от 02.02.2021 г. до 06.03.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
24.03.2023г, до окончателното погасяване на задължението, както и
направените в заповедното производство разноски
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК П. А. П. ЕГН ********** от
***, ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Плевен” ЕАД, със седалище и адрес
на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявана
от *** Й. В., направените разноски в исковото производство в общ размер на
135,30 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Б. М. П. ЕГН **********
от ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Плевен” ЕАД, със седалище и
адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона № 128,
представлявана от *** Й. В., направените разноски в исковото производство в
общ размер на 69,70 лева.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7