Р Е
Ш Е Н
И Е № 1042
гр.Сливен, 08.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на трети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 6714
по описа за 2018г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни
искове за установяване съществуване на вземания с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД.
Ищцовото търговско дружество твърди, че
при него имало открита партида за доставка на вода в недвижим имот, находящ се
в с.Полско Пъдарево, общ.Нова Загора, обл.Сливен с титуляр ответника С.. Имотът бил свързан към водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършвали
доставки на питейна вода. Доставената и консумирана вода се отчитала по
партидата от представител на ищцовото дружество и стойността
на доставката се фактурирала, след което за титуляра възниквало задължение в 30
дневен срок от издаване на фактурата да погаси задължението си, съобразно ОУ
на ВиК
оператора. Ако това не стори в срок абоната изпадал в забава и дължал
обезщетение в размер на законната лихва за съответния период.
Сочи се, че за периода
01.02.2013г. – 31.05.2017г. ответникът не заплатил дължимата сума за доставена
и консумирана вода и ВиК услуги. Поради това ищцовото дружество подало заявление по чл.410 ГПК за издаване
на заповед за изпълнение и било образувано ЧГД № 855/2018г. на НЗРС. В това
производство била издадена заповед за изпълнение, но заповедта за изпълнение
била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
От съда се иска признаване на
установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество част от присъдените със заповед за
изпълнение на парично задължение суми, а именно сума в размер на 1 620,84 лв., от която 1 423,26
лв. - главница, представляваща стойност на доставена и консумирана питейна вода
в имота на ответника в с.Полско Пъдарево, общ.Нова
Загора, обл.Сливен за периода от 01.11.2015г. –
31.05.2017г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението 11.06.2018г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сума в размер на 197,58 лв., обезщетение за забавено изпълнение
/мораторна лихва/, начислена към 02.05.2016г.
Претендират се разноски в заповедното производство, както и
тези, сторени в исковия процес.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
назначен от съда особен представител на ответника.
С отговора се оспорват изцяло
претенциите, като се твърди, че ответника не е ползвал недвижимия имот, за
който ищеца твърди, че имало открита партида. В тази връзка не била доставяна и
консумирана вода за исковия период от време. Това се потвърждавало от
приложените в заповедното производство книжа за връчване, в които било
отбелязано, че ответника живеел във Франция, вкл. и дори, че в недвижимия имот
нямало жилище.
Твърди, че представените фактури
не били съставени ежемесечно, въз основа на реално консумирана вода, а
единствено за целите на процеса. Въвежда възражение за изтекла погасителна
давност в полза на длъжника за задължението за главница и лихви.
Иска се от съда
отхвърляне на претенциите, като неоснователни.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищцовото дружество “Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД,
гр.Сливен депозирало на 11.06.2018г. до Новозагорски районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против ответника С. за дължими
суми за доставена питейна вода за обект – недвижим имот, находящ се в с.Полско пъдарево, общ.Нова Загора, обл.Сливен.
Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д. № 855/2018г. по описа на СлРС, по което съдът издал Заповед за изпълнение на парично
задължение № 629/14.06.2018г. против длъжника - настоящ ответник за следните
суми: главница в размер на 1645,83 лв. за доставена и консумирана питейна вода за
периода 01.02.2013г. – 31.05.2017г., ведно със законната лихва за забава,
считано от подаване на заявлението – 11.06.2018г. до окончателното й
изплащане, лихва в размер на 305,66 лв.,
изтекла към 02.05.2018г., както и разноски в размер на 40,03 лв.
Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, което обусловило депозиране на
настоящите искове.
За процесния период от време ищцовото
дружество издало 18 бр.фактури, от които 1 бр. фактура неотносима
към исковия период от време за м.януари 2015г., 1 бр. фактура за м.ноември
2015г. с начислен разход на вода 7 куб.м. с посочване „ от ремонт”, 4 бр. за
периода м.декември 2015г. – м. март 2016г. вкл. с начислен разход по 7 куб.м.
вода на месец при изправен водомер, 1 бр. фактура за м.април 2016г. с начислен
разход 10 куб.вода с посочване „от ремонт”, 12 бр. за периода м.май 2016г. до
края на исковия период м. май 2017г. при изправен водомер с различни
начисления. Така за м.май 2016г. начислени били 9 куб.м. вода при старо
показание на водомера 33 и ново показание 0; за м.юни 2016г. начислени 131
куб.м.вода при старо показание на водомера 9 и ново 140. За м.юли 2016г. няма
издадена фактура, респ. няма претенция
за този месец. Последвало начисление за м.август 2016г. 50 куб.м. вода при
показания на водомера старо 0, ново 50. Няма данни в този период или предходен
месец да е сменян водомер. От м.септември 2016г. до м. февруари 2017г. вкл.
всеки месец са начислявани по 100 куб.м. вода при изправен водомер. От м.март
2017г. до края на исковия период м. май 2017г.вкл. са начислявани по 10 куб.м.
вода при повреден водомер.
В хода на процеса са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит
на свидетел- инкасатор на обекта на ответника.
Показанията на свидетеля Д.
установяват, че ответника имал два имота в с.Полско Пъдарево,
общ.Нова Загора, като в процесния имот живеело
семейство наематели. През годините имало
спиране /затапване/ на водоснабдяването на имота, поради неплатени сметки за
доставената вода. Имало е отчет на водомера, но и период, в който бил
начисляван служебен разход, тъй като водомера бил повреден. Имало и спукан кран
и период, през който водата течала безразборно. От
една година водоснабдяването било спряно в имота.
Изложената по-горе фактическа
обстановка е несъмнена, тъй като се установява от събраните по делото писмени
доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви и неоспорени
от страните.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Д. в частта, в която
сочи, че собственик на процесния имот е ответника,
доколкото собственост не може да бъде установявана със свидетели, а писмен
документ в тази посока по делото не е представен и приет. В останалата част, досежно отчет на водомера, показанията на свидетеля, като
житейски логични и кореспондиращи донякъде с издадените фактури от ищцовото дружество, съдът кредитира.
Приетото за установено от фактическа
страна, обуславя следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими - предявени са от
лице - заявител, разполагащо с правен интерес да установи със сила на пресъдено
нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането
си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Разгледани по същество исковете
са неоснователни, поради недоказаност.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост
на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По
този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си
да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост
спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите,
които са породили неговото вземане.
В конкретния казус ищцовото дружество следва да установи по несъмнен начин
обстоятелството, че ответника е потребител на ВиК
услуги, предоставяни от ищеца и, че в недвижимия имот на ответника през процесния
период от време са предоставяни ВиК услуги, както и
техния обем и стойност.
В процеса не се установи качеството
потребител /собственик или ползвател/ на ответника на
услугите, предоставяни от ответното дружество.
Ищецът не установи в процеса
действителното количество вода, доставено и респ.консумирано от ответника
въпреки изричните указания на съда, инкорпорирани в определението, постановено
на основание чл.140 ГПК. Не се установи основанието на предявените претенции, а
именно съществуване на вземането следствие на редовен отчет на водомера или служебно
начисляван разход за вода при повреден водомер. Изобщо недоказан остана начина на отчитане на
средството за търговско измерване /водомер/, доколкото не се представи карнет за тази дейност и съдът е в невъзможност да установи
дали отчета съответства на начисленията по фактурите. Последните отразяват
начисления, както при редовен отчет, какъвто не се установи в хода на
производството /липсва карнет/, така и служебни
начисления при повреден водомер. Не се установи защо няма издадена фактура за
м.юли 2016г. и защо от следващия този месец, а именно м.август 2016г. старото
показание на водомера отново е 0, при последно записано предходно ново
показание за м.юни 2016г. - 140.
Ищецът не установи да е спазил
задълженията си, произтичащи от чл.33, ал.2 от Наредба № 4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи, както и тези по чл.20 ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – ищеца / одобрени с Решение №
ОУ-09/11.08.2014г., т.41, в сила от 05.10.2014г. и приложими за исковия период
от време/ – за установяване по надлежния ред на повреда в индивидуалния водомер на ответника -
абонат, съответно даване на предписание
за отстраняване на тази повреда, както и срока за това.
Приетите по делото фактури
представляват частни свидетелстващи документи, ползващи се с формална
доказателствена сила, т.е. удостоверяват изявлението на своя автор - издател,
но не обвързват съда с материална доказателствена сила да приеме за установено
удостоверения в документа и стоящ вън от него факт, до който се отнася удостоверителното изявление – в случая начисления разход, в
това число и служебно при повреда в индивидуален водомер.
В исковия граждански процес всяка страна следва да докаже своите
твърдения. Ищцовото дружество не установи по безспорен
начин основанието на своите искове, а именно качеството потребител на
ответника, доставени ВиК услуги в имот на ответника,
основанието за тяхното начисление и съответно количеството им и тяхната
стойност.
По изложените аргументи исковете
биват отхвърлени, като неоснователни и недоказани. При това положение съдът не
следва да разглежда възражението на особения представител на ответника за
изтекла в негова полза погасителна за част от задължението давност.
С оглед изхода на процеса ищцовото дружество следва да поеме отговорността за
разноски спрямо ответника, но тъй като няма направени реално такива разходи от
него, то съдът не следва да държи
изричен диспозитив.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛНИ
и НЕДОКАЗАНИ предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести
септември” № 27, представлявано от управителя Севдалин Рашев
против С.Х.С., ЕГН: ********** ***, искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 вр.чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД за признаване на установено в
отношенията между страните, че С.Х.С.,
ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27, представлявано от
управителя Севдалин Рашев сума в размер на 1 620,84 лв. /хиляда шестстотин и двадесет лева и 0,84 ст./, от която
1 423,26 лв. /хиляда четиристотин двадесет и три лева и 0,26
ст./,главница, представляваща стойност на доставена и консумирана питейна вода
за обект, находящ се в с.Полско Пъдарево, общ.Нова
Загора, обл.Сливен за периода от 01.11.2015г. до 31.05.2017г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от 11.06.2018г. до окончателното й
изплащане и 197,58 лв. /сто деветдесет и седем лева и 0,58 ст./, представляваща обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва, изтекла върху дължимата главница към 02.05.2016г.
Решението подлежи
на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: