Решение по дело №3259/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2766
Дата: 10 април 2020 г. (в сила от 8 април 2021 г.)
Съдия: Цветомира Петкова Кордоловска Дачева
Дело: 20191100503259
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                  № ...................

 

                        Гр. София, 10.04.2020 г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.

                                       ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                                    СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

 

при секретаря Екатерина Калоянова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 3259 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   

 

         Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

 

         С решение № 511904 от 22.10.2018 г. по гр.д. № 17078/2018 г. по описа на СРС І ГО, 125 състав, е признато за установено по иска на Т.И. И.срещу К.на н.о.в България, че между ищцата и Съвета на регионалната колегия на КНОБ - София град и София Област за период от 16.12.2017 г. до 29.03.2018 г. съществува мандатно правоотношение, възникнало по силата на избор с решение на ОС на РК СГСО от 29.03.2014 г., по силата на което И.е била член на Съвета на регионалната колегия на КНОБ - София град и София област за посочения период.

         Недоволна от така постановеното решение е останала ответната страна Камара на н.о.в България, която в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва с оплаквания за недопустимост поради липса на правен интерес и активна процесуална легитимация. В условия на евентуалност, във въззивната жалба са изложени и лаконични съображения за неправилност на решението.  Искането към въззивната инстанция е то да се обезсили, евентуално - да се отмени и отхвърли изцяло иска.

Въззиваемата Т.И. И.оспорва жалбата по съображения, изложени в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, а относно проверката на правилността на обжалваното решение той е ограничен от посоченото в жалбата.

При така очертаните правомощия, като взе предвид доводите и възраженията на страните и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият решаващ въззивен състав приема от фактиеска и правна страна следното:

Първоначално с исковата молба ищцата И.е предявила срещу К.на н.о.в България (КНОБ) следните искове: за установяване, че извънредното общо събрание на регионалната колегия София-град и София-окръг (РК на СГСО), проведено на 16.12.2017 г. е свикано незаконно поради това, че решението за свикване не е взето по предвидения за това ред, липсва дневен ред, липсва посочване на място за провеждането му, липсва начален час на събранието и поканата не е обявена по-малко от месец преди провеждането; за установяване, че приетите решения от това общо събрание са незаконосъобразни и не произвеждат правни последици, включително, че не е предсрочно прекратен мандата на Съвета на регионалната колегия СГСО, и че не са валидно избрани членовете на новия Съвет. При така формулирания петитум първият иск - за установяване, че общото събрание е свикато незаконно, е иск за установявяне на факт, който по аргумент от чл. 124, ал.4 от ГПК е недопустим, тъй като няма изрична правна норма, която да позволява установяването му, а вторият установителен иск - нередовен, тъй като от една страна съдържа положително установяване - че мандатът на съвета, вкл. и на ищцата, продължава, а от друга - отрицателно такова, че членовете на новия съвет не са валидно избрани. След като исковата молба е оставена без движение, с уточнителна молба от 05.04.2018 г. на ищцата И.петитумът на иска е добил следната редакция: да бъде установено, че между ищцата И.и Регионалната колегия СГСО съществува правоотношение по силата на избор, тъй като решението за предсрочното прекратяване на мандата на съвета и избирането на нов съвет е изцяло незаконосъобразно и не произвежда правни последици.

Активната си процесуална легитимация ищцата И.извлича от обстоятелството, че е засегната от решението на регионалната колегия, с което мандатът й е предсрочно прекратен, а пасивната процесуално-правна легитимация на ответника е изведена от факта, че регионалните колегии не са юридически лица, нито са териториални поделения на К.(чл. 2, ал. 2 и 3 от Правилника за учредяването, устройството и дейносттта на РК на КНОБ), пораи което единствено със статут на самостоятелен правен субект - юридическо лице се явява ответната Камара на независимите оценители. 

От представения с отговора на исковата молба и неоспорен от ответницата препис - извлечение от Протокол от Извънредното делегатско Общо събрание на К.на н.о.в България, проведено на 17-18 март в гр. Шумен, се установява, че ищцата И.е била изключена от членство в КНОБ по силата на решение, взето на посоченото събрание.

         При тези данни съдът приема от правна страна предявеният иск за процесуално недопустим.

Наличието на правен интерес от предявения иск е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му. Когато спорното правоотношение може да бъде предявено по друг ред или ако ищецът не може да постигне целения правния резултат с провеждане на установителния иск, искът е недопустим (така изрично определение № 479 от 24.08.2015 г. по ч. т. д. № 829/2015 г. на ВКС, І т. о., постановено по чл. 274, ал. 3 от ГПК и решение № 31 от 14.06.2016 г. по т. д. № 3170/2014 г. на ВКС, І т. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК). В настоящия случай ищцата И.не е носител на такъв интерес, като същевременно разполага с други пътища на защита.

         Според легалната дефиниция на чл. 22, ал.1 от ЗНО, К.на н.о.в България е професионална организация на н.о.и е юридическо лице на самостоятелна издръжка със седалище в град София. Съгласно ал. 2, К.извършва дейността си в обществена полза. Видно от предмета, целите и задачите на камарата, както и от устройстовто на нейната структура, органите и членството, уредени от Устава й, се касе до типично юридическо лице с нестопанска цел от вида на професионалните сдружения, учредени в обществена полза. Поради това, относно реда за обжалване на решенията на общото събрание, респ. на Камарата, относими са правилата на ЗЮЛНЦ, а съгласно чл. 24, ал. 5 от ЗЮЛНЦ решенията на ОС на сдруженията подлежат на обжалване пред Окръжния съд. Поради това, защитата срещу прекратяването на членството, което по силата на § 4, т.2 от ПЗР на Устава възниква със съответния оценител единствено след вписването му в регистъра по чл. 15 ал. 1 от ЗНО, може да бъде осъществено единствено по пътя на обжалването на решението на К.пред съответния Окръжен съд, в случая - Софийски Градски съд. Провеждането на иск за отмяна на изключването на ищцата от КНОБ е необходимо, тъй като установителни искове, касаещи вътрешния живт (а не външните отношения с трети лица) на едно юридическо лице - сдружение, фондация, дружество и пр., могат да водят само неговите членове, а ищцата е изгубила това си качество. Пред нея е била на разположение и възможността да обжалва заличаването си по чл. 12 от ЗНО, което се извършва по мотивирано  решение на УС, подлежащо на оспорване пред КС в 14-дневен срок, като последното подлежи на обжалване и проверка за законосъобразност по реда на АПК пред АС-СГ.  Така очертаните различни пътища на защита изключват общия - чрез предявяването на установителен, положителен или отрицателен, иск за установяване съществуването на правно отношение, което е прекратено. Допълнителен аргумент в тази насока е обстоятелсството, че съгласно чл. 15, а. 1 от ЗНО, КНОБ води публичен регистър на независимите оценители, а съгласно ал. 4 с вписването в регистъра н.о.придобиват право на членство в КНОБ. Решението по установетелния иск не е сред основанията, въз основа на които да бъде извършено вписване в регистъра, нито да бъде отменено заличаването на ищцата от него. Съгласно чл .16, ал. 1 от ЗНО,  право да упражняват професията на независим оценител имат само лицата, които са вписани в регистъра на н.о.и са получили сертификат за правоспособност на независим оценител, а установетелното решение по иска по чл. 124, ал. 1  от ГПК, дори уважен, не може да послужи на ищцата нито да бъде вписана в регистъра, нито да не бъде заличавана от него.

         От друга страна, допустим е иск за установяване на конкретно право или правоотношение, което съществува. Случаите, в който законът предполага установяване на право или отношение към минал момент, са лимитативно посочени в закона и те са изключения.  Във всички останали случаи несъществуването на предмета или обекта на правото или правоотноишението обосновава липса на правен интерес от установяване на това правоотношение. Ако фактът на съществуване на едно право или праовоотношение в миналото има значение за други отношения, които са налице в настоящия момент, то страната разполага с възможност да се защити като предяви спорните съществуващи права, но не и да претендира в самостоятелно исково производство установяването на права, които не съществуват към момента на предявяване на иска. Какъвто и интерес да посочи ищцата, в този случай, той няма да е правен интерес по смисъла на чл. 124, ал. 1 от ГПК (в този смисъл Определение № 64 от 10.02.2014 г. по ч. гр. д. № 216/2014 г. на ВКС, І г.о.). На последно място, съдът съобрази и че установителният иск не може да съдържа в себе си съждение, тъй като такова не може да има в диспозитива на съдебното решение. Ето защо и вън от изложеното, искът за установяване, че ищцата се е намирала в мандатни отношения в даден минал период с клон на ответното сдружение, от което е изключена, "тъй като решението за предсрочното прекратяване на мандата на съвета и избирането на нов съвет е изцяло незаконосъобразно и не произвежда правни последици" е недопустим ина това съмостоятелно основание. ТОва налага обжалваното решение да бъде обезсилено и производството по така предявения иск - прекратено.     

При този изход на делото право на разноски има К.на НОБ, която обаче не е представила доказателства да е направила такива, а и по изриното изявление но процесуалния й представител - не претендира същите, поради което те не следва да й бъдат присъждани.  

          При тези мотиви, Софийски градски съд

 

              Р  Е  Ш  И :

 

         ОБЕЗСИЛВА решение № 511904 от 22.10.2018 г. по гр.д. № 17078/2018 г. по описа на СРС І ГО, 125 състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

         ПРЕКРАТЯВА производството по иска на Т.И. И.срещу К.на н.о.в България за установяване, че между Т.И. И.и Съвета на регионалната колегия на КНОБ - София град и София Област е съществувало мандатно правоотношение по силата на избор с решение на ОС на РК СГСО, тъй като решението на извънредното общо събрание на РК СГСО, проведено на 16.12.2017 г., с което предсрочно е прекратен мандата на съвета и контрольора и са избрани нов съвет и контрольор, не е взето по надлежния ред и е изцяло незаконосъобразно, както и не произвежда правни последици.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщението при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:1.                                      2.