Р Е Ш Е Н И
Е №
260018
01.02.2021г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при участието на
секретаря Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 553 по описа на ВнАпС
за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на ЗК „ЛЕВ ИНС" АД – гр. София, ЕИК121130788, подадена чрез адв. Ст. Р.
от САК, срещу решение № 244/10.04.2020г., постановено по т. д. № 859/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с
която въззивното дружество е осъдено да заплати на О.Р.Г. ***, разликата над 60 000лв. до 160 000 лв., представляващи
обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в психични страдания поради смъртта
на майка му Г. П. Р.-Г., причинена от застрахован
по риска “Гражданска отговорност” с полица № BG/22/11700180500, водач на МПС /л. а. „Ровър“ 25 с рег. № В 9057 РК/, признат за виновен извършител на престъпление при пътнотранспортно произшествие настъпило на 09.02.2017г. в гр. Варна, на основание чл. 432,
ал.1 КЗ, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от 29.05.2019г. до окончателно плащане на обезщетението на основание
чл. 499 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, както и сумата 37 066.67
лв., представляващи обезщетение за забавено изплащане на горното обезщетение в
размер на законна лихва, начислена от уведомяване на застрахователя на
14.02.2017г. от застрахования водач до предявяване на иска на 29.05.2019г., на
основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ вр. чл. 84 ЗЗД.
Застрахователят
релевира оплаквания за неправилно
приложение на материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди, който според страната е
съществено завишен, не отговаря на принципа на справедливост и на
икономическите усровия в страната. Петитумът на жалбата е за отмяна на решението в обжалваните
осъдителни части и отхвърляне на иска за сумата над 60 000 лв., ведно с
акцесорната претенция за законна лихва от завеждане на исковата молба, както и изцяло претенцията
присъждане на мораторна лихва в размер на 37 066.67 лв. Не са релевирани самостоятелни оплаквания по
отношение на акцесорния иск за мораторни лихви до завеждане на исковата молба.
Процесуалният представител на О.Р.Г. е депозирал отговор в срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за неоснователност на жалба
на насрещната страна, с подробно изложени доводи и съображения.
За да се
произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Варненският
окръжен съд е бил сезиран с обективно
съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 493, ал.1, т. 5 във вр. чл. 84 ЗЗД,
предявени от О.Р.Г. *** срещу ЗК „ЛЕВ ИНС" АД – гр. София, за присъждане
на сумата 160 000лв., претендирана
като обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на майка
му Г. П. Р.-Г., настъпила
вследствие на виновно причинено от Д. Д. Ж. пътно – транспортно
произшествие на 09.02.2017г., като водач на водач на МПС /л. а. „Ровър“ 25 с рег. № В 9057 РК/,
застрахован за „ГО“ при ответното дружество по застрахователна полица №
BG/22/11700180500, ведно с обезщетение за забавено плащане в разме на законната
лихва върху главницата, считано от 14.02.2017г.
– датата на уведомяване на застрахователя от застрахования водач до завеждането
на иска до окончателно погасяване на задължението, като до завеждане на
исковата молба е посочен размер на задължението - 37 066.67 лв.
Решението на ВОС, с което осъдителните
искове са изцяло уважени, е валидно като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо в обжалваната част. Налице са всички предвидени от закона предпоставки
и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото
на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и
отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран. Процесният договор за застраховка е сключен на
05.01.2017г., следователно за процесните отношения е приложим КЗ, обн.
ДВ бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г. Не се спори между страните и
се установява от представените писмени доказателства, че на 19.07.2018г.
ищецът, чрез адв. Ж.Г., е предявил пред застрахователя писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. По тази претенция, по която е
образувана щета № 0000-1000-01-18-7555, е определено обезщетение на ищеца за
претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на майка му в размер на
60 000 лв., което не е изплатено.
Въпреки, че определянето на обезщетение
по щета № 0000-1000-01-18-7555 от застрахователя в размер на посочената сума
съставлява извънсъдебно признание относно наличието на правопораждащия
фактическия състав за основателността на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя, по
чл. 432, ал. 1 КЗ, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди
от деликт, с отговора на исковата и допълнителната искова молба процесуалният представител на ЗК „Лев Инс" АД
оспорва исковете изцяло по основание и размер. В проведените открити съдебни
заседания в първата инстанция представител на ответника не се явява.
Постановеното
по спора решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която
застрахователят е осъден да заплати на пострадалото лице сумата от
60 000лв.– обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно
погасяване на задължението.
Следователно, в
отношенията между страните е безспорно установено наличието на правопораждащия
фактическия състав за основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя,
по чл. 432, ал. 1 КЗ, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице
вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ ГО на автомобилистите”, сключено с ответника
за увреждащия лек автомобил; настъпване на
застрахователно събитие в срока на действие на договора – ПТП по вина на водача на застрахования автомобил; причинени
неимуществени вреди на лицето, претендиращо обезщетение.
Въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и
виновността на Д. Д. Ж., като водач на застрахования
увреждащ автомобил л. а.
„Ровър“ 25 с рег. № В 9057 РК за причинената в резултат на ПТП смърт на Г.
П. Р. - Г. - майка на ищеца, са разрешени със
задължителна за гражданския съд сила, съгл. чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал.
2 и ал. 3 НПК, с влязла в сила присъда по НОХД
№ 391/2018г. по описа на Варненски районен съд.
Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по
т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно
произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за
правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от
първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от
посоченото в жалбата.
Единственият спорен въпрос, за разрешаване на който е надлежно сезиран
въззивният съд, с релевирането на конкретни възражения, е свързани с размера на
обезщетението, подлежащо на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД.
Оплакването на
въззивника за
нарушение на материалния закон– чл. 52 ЗЗД е основано на твърденията, че
обезщетението е необосновано завишено в сравнение с обичайната практика на
съдилищата, не кореспондира с критериите за справедливост и с икономическата
конюнктура в страната към момента на причиняване на вредата.
При извършване на
проверка по тези оплаквания съставът на въззивния съд не констатира допуснато
от ВОС нарушение на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди.
С Постановление №
4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени указания относно критериите,
които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне на обезщетенията
за неимуществени вреди от причинена смърт в резултат на деликт. В т. II на
постановлението е разяснено, че понятието "справедливост" не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се
обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за
размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във
всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване
на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта,
възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост
между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение
житейски отношения. Посочените критерии са възприети и в създадената при
действието на чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС, която се придържа към
разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за
отделния спор правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието
"справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД -
справедливо възмездяване на причинените от деликта неимуществени вреди. Също
във формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика по приложението на
чл. 52 ЗЗД е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за
справедливост налага при определяне на размера на обезщетенията за
неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в
нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка
"ГО на автомобилистите".
Възприетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка по отношение вида, интензитета и
характера на претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие смъртта на
майка му е в съответствие със събраните в хода на производството доказателства,
преценени и обсъдени по съответните правила на ГПК, при което и с оглед липсата
на оплаквания по отношение на установените от съда факти и обстоятелства
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение в
съответната част, на основание чл. 272 от ГПК. За тези обстоятелства са
разпитани свидетели, чиито показания няма основание да не бъдат изцяло кредитирани,
и е назначена съдебно– психиатрична експертиза с вещо лице, разполагащо със
съответните специалност и квалификация за изпълнение на поставените задачи.
Въз основа на съвкупната
преценка на събраните доказателства следва да се приеме за установено, че между ищеца и
майка му е съществувала силната емоционална
връзка, основана на взаимна обич, разбирателство и доверие, както и че смъртта
на най – близкия му човек се е отразила изключително негативно на психическото
и емоционално състояние на ищеца. След инцидента той се променил, бил силно разстроен, скърбял видимо
силно и се затворил в себе си. Три години след произшествието неприятният
спомен от трагичната смърт на майка му в резултат на ПТП продължава да
присъства в съзнание и подсъзнанието на сина, като провокира нови неприятни
изживявания, понижава самооценката на личността, повишава тревожността и
страховата готовност, невротичните усещания и вегетативната симптоматика.
Надлежно и своевременно релевираните и установени обстоятелства,
явяващи се релевантни за определяне размера на обезщетението, съобразно
указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число
постоянният характер на вредите поради загубата на майка, понесена изключително
тежко от ищеца, който е имала силна емоционална връзка с нея, както и възрастта
на починалата и на ищеца и тяхното обществено и социално положение, обосновават извод за значителни негативни емоции
и преживявания, които увреденото лице е
претърпяло и ще продължават да търпи в бъдеще като последица от смъртта
на майка си. При определяне по
справедливост на обезщетение в размер на 160 000 лв. първоинстанционният
окръжен съд е съобразил както вида, характера и засиления в сравнение с
обичайния интензитет на причинените от деликта неимуществени вреди, така
и общественото възприемане за справедливост
на дадения етап от обществено – икономическото развитието на обществото, чиято
проявна форма са нарастващите лимити на застрахователни покрития, и обичайната съдебна практика, в това число и
практика на настоящия съдебен състав.
В тази връзка, неоснователно е оплакването в жалбата, че
първоинстанционният съд не е следвало да отчита като фактор, имащ
значение за прилагане на критерия за житейска справедливост, естественото и
предвидимо развитие на отношенията в семейството в годините занапред. За
определяне на обезщетение при прилагане на критерия за житейска справедливост
съдът следва да прецени съобразно всички установени по делото релевантни факти
и обстоятелства по какъв начин смъртта на близък се отразява върху живота на
ищеца в личен, психологически, социален и емоционален план, а това неминуемо
установява релевантност на естественото и предвидимо развитие на отношенията в
семейството в годините занапред / в този смисъл Решение №158/22.03.2016 по т.д
№1919/2014 на ВКС, ТК./,
доколкото семейната среда има най – съществено влияние върху качеството на
живот на всеки човек в личен, психологически и емоционален план.
По възражението на
застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата по
релевираните твърдения за конкретно съпричиняващо поведение /бездействие/ не е
проведено успешно доказване. При настъпване на ПТП пострадалата Г. Г. е била на
платното върху обозначената пешеходна пътека, като е била изминала по-голямата
й част и е наближавала тротоара. Тези характеристики на конкретния механизъм на
ПТП изключват отчитане на съпричиняване от страна на пешеходец, пресичащ на
обозначена пешеходна пътека, съгласно
чл. 119, ал. 5 ЗДП.
Съгласно чл. 429, ал.
З, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал.
1, т. 5 и чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ, застрахователят
дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка
"Гражданска отговорност", считано от по- ранната дата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на
застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на
отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума.
В процесния случай, доколкото първоинстанционният съд правилно е приел, с
приложение на санкцията на чл. 161 ГПК, че делинквентът е уведомил ответното
дружество за процесното ПТП на 14.02.2017г., която е по – ранна от тази на
предявяване на застрахователна претенция от ищеца – 19.07.2018г., законна лихва
върху присъденото обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
определеното по справедливост обезщетението за неимуществени вреди се дължи от
14.02.2017г. Без значение за началния момент, от който следва да се уважи акцесорната
претенция за законна лихва, е кога увреденото лице е представило на
застрахователя изисканите от него документи: влязла в сила присъда, експертизи
/АТЕ и МЕ/, протокол за химическа експертиза на водача, тъй като
застрахователят дължи обезщетение за забавата на делинквента от момента, от
който е уведомен за процесното ПТП, а за собствената си забава – след изтичане
на законоустановения срок за произнасяне по застрахователната претенция. Това
разграничение на присъдените лихви на такива за забава на делинквента и
съответно за забава на застрахователя би имало практическо значение при
предявяване на регресни претенции срещу делинквента.
Поради съвпадение на
правните изводи на двете съдебни инстанции по предмета на спора пред въззивната
инстанция, първоинстанционното решение следва да се потвърди в обжалваната
част.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид направеното искане, с прилагане на списък по чл. 80 ГПК, въззивното дружество следва да бъде осъдено да заплати сумата
4 000лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна
инстанция.
Воден от горното, ВнАпС, ТО,
І-състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 244/10.04.2020г., постановено по т. д. № 859/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, в обжалваната част, с която ЗК „ЛЕВ
ИНС" АД – гр. София, ЕИК121130788, е
осъдено да заплати на О.Р.Г. ***,
разликата над 60 000лв. до 160 000 лв., присъдена като
обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в психични страдания поради смъртта
на майка му Г. П. Р.-Г., причинена от застрахован
по риска “Гражданска отговорност” с полица № BG/22/11700180500, водач на МПС / л. а. „Ровър“ 25 с рег. № В 9057 РК/, признат за виновен извършител на престъпление при пътнотранспортно произшествие настъпило на 09.02.2017г. в гр. Варна, на основание чл. 432,
ал.1 КЗ, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от 29.05.2019г. до окончателно плащане на обезщетението на основание
чл. 499 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, както и сумата 37 066.67
лв., представляващи обезщетение за забавено изплащане на горното обезщетение в
размер на законна лихва, начислена от уведомяване на застрахователя на
14.02.2017г. от застрахования водач до предявяване на иска на 29.05.2019г., на
основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ вр. чл. 84 ЗЗД.
В останалата част решението на ВОС не е обжалвано и е
влязло в сила.
ОСЪЖДА „ЛЕВ ИНС" АД – гр. София, ЕИК121130788, да заплати на О.Р.Г., ЕГН ********** ***, сумата 4000 /
четири хиляди/ лв., представляваща
направени съдебно – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за въззивна
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.