Р Е Ш
Е Н И Е
№ 245
гр.Бургас, 24.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично
заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 5908 по описа на БРС за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на П.Р.К. с ЕГН: ********** с посочен адрес: ***, срещу Наказателно
постановление № 19-0769-005960/18.12.2019г., издадено от Началник група към
ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП,
на основание чл.182, ал.1, т. 6 ЗДвП на жалбоподателката е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 750 лева и „Лишаване от право да
се управлява МПС” за срок от 3 месеца.
С жалбата се сочи, че наказателното
постановление е незаконосъобразно. Застъпва се, че няма доказателства за това,
че измерената скорост е именно на процесния лек автомобил. Счита се, че АНО не
е ангажирал достатъчно доказателства за установяване на нарушението и участието
на санкционираното лице в него. На следващо място се застъпва, че не са налице
доказателства за техническата годност на използваното средство, както и че при
съставянето на АУАН са допуснати нарушения, изразяващи се в липса на посочване
на възраст на нарушителя и неговата месторабота. Застъпва се още, че връченият
препис от АУАН е нечетлив, което води до нарушаване на правото на защита на
санкционирания. На последно място се твърди, че лекият автомобил него ден е бил
предоставен за ползване на „един приятел
на мъжа ми“, което обстоятелство първоначално е било пропуснато от
жалбоподателката при попълване на декларацията.
В открито съдебно заседание жалбоподателката
се представлява от пълномощник – адв. Андонов – БАК, който заявява, че поддържа
жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че МПС-то е било управлявано от ***,
както и че е изтекла давността по чл. 34, ал.1 ЗАНН. Намира също така, че е
допуснато нарушение при съставяне на АУАН, свързано с неправилно приложение на
чл. 40, ал.2 ЗАНН. Пледира за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас,
надлежно призован не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което е
изпратена преписката се прави искане за потвърждаване на НП. Прави се
доказателствено искане за събиране на гласни доказателства посредством разпит
на актосъставителя. Други доказателствени искания не се правят.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.5, НП е връчено на
жалбоподателката на 20.12.2019г. и жалбата е депозирана още същия ден). Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 21.06.2019г. в
04:22 часа в гр.Бургас, на път Е773, км. 491, до бензиностанция „***” в посока
от кв. Ветрен към КПП-1, стационарно техническо средство – видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения „Multiradar SD № 580” с фабр.
№ 00209D32D4F9, засякла и заснела, движещ със скорост от 154 км/ч. автомобил - „***”
с рег. № ***. На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с пътен
знак В26 ограничение на скоростта до 90 км/ч. Въпросното нарушение било записано
на файл с наименование „Снимка № 301”. По-късно записите от системата за
контрол на скоростта били прегледани от служител на сектор „Пътна полиция” към
ОД на МВР Бургас – св. Р.И., който от записания файл, установили, че заснетият
автомобил „***” с рег. № *** е собственост на жалбоподателката К., както и че скоростта
следва да се счита на 149 км/час
(след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).
За констатираното
св. И. пристъпил към съставяне на АУАН, като за целта изпратил по делегация до
02 РУ-Бургас искане за призоваване на собственика и попълване на декларация по
чл. 188 ЗДвП. На 01.11.2019г. К. попълнила декларация по чл. 188 ЗДвП (л.14), в
която посочила, че на процесната дата тя е управлявала автомобила. Била й
връчена и покана за явяване в Сектор „ПП“ и съставяне на акт (л.13). Преди
изтичане на срока за явяване – на 08.11.2019г. св. И. съставил в отсъствието на
К. АУАН с бл. № 690113, описвайки горните факти и квалифицирайки ги като
нарушение по чл. 21, ал.2 ЗДвП. АУАН бил
съставен в присъствието на двама свидетели, като след подписването му същият
бил изпратен за предявяване на нарушителката. На 29.11.2019г. актът бил
предявен на К., която го подписала, получила препис от него и в графата за
възражения написала „нямам“. В срока
по чл. 44, ал.1 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.
Техническото
средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения
с № 00209D32D4F9,
към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от
приложените Удостоверение (л.15) и Протокол за проверка (л. 16-17).
Въз основа на АУАН
на 18.12.2019г. било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата
обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 182, ал.1, т. 6 ЗДвП наложил на жалбоподателката наказание „Глоба” в размер на 550 лева и „Лишаване от право да се
управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за констатиране на административно нарушение, който като съставен по надлежния
ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа
обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са
еднопосочни и безпротиворечиви, които съда кредитира изцяло. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка
(запис).
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
В конкретния
случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Росица Паязова – Началник група към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас,
която към дата 18.12.2019г. е била оправомощена да издава НП, видно от
приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните
работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице –
младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за
контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е
компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателката
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в какво е
обвинена и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая
не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност
на административнонаказателното производство.
Настоящият състав
не споделя становището, че е изтекла давността по чл. 34 ЗАНН. Нарушението е установено посредством техническо
средство. Към този момент на наказващия орган е известно единствено моторното
превозно средство, с което то е извършено, но не и нарушителят, а срокът по чл.
34, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН започва да тече от датата на
установяване на последния. Самоличността на нарушителя се установява при
изпълнение на процедурата по деклариране от страна на водача на лицето, което е
управлявало автомобила. Едва с представяне на декларацията, съдържаща данни за
лицето, извършило нарушението, започва да тече тримесечният срок за съставяне
на АУАН. В случая този срок е спазен - декларацията от собственика на МПС е съставена
на 01.11.2019 г., а актът е съставен на 08.11.2019 г. В срока по чл. 34, ал.3
от ЗАНН е издадено и наказателното постановление (на 18.12.2019 г.). По тези
съображения съдът приема, че давностните срокове за ангажиране на отговорността
на К. са спазени. Изрично в горния смисъл е и практиката на касационната
инстанция по напълно аналогични казуси – Решение
№ 190/06.02.2020г. по к.н.а.х.д. № 2838/19г. на АдмС-Бургас.
Съдът не споделя и виждането, че е допуснато съществено процесуално нарушение поради липсата на отбелязване на възраст и месторабота на нарушителя.
Действително
разпоредбата на чл. 42, т.6 от ЗАНН регламентира посочване на възрастта и
местоработата на нарушителя (ако той въобще реши да предостави на
актосъставителя информация в тази насока) и липсата на тези реквизити
съставлява формално нарушение на посочените правни норми. Съдът обаче намира,
че в конкретната хипотеза тези нарушения не са съществени, тъй като с тях не се
накърнява правото на защита на наказаното лице, нито се препятства съдебния
контрол върху законосъобразността на НП. В АУАН е посочено ЕГН на нарушителя,
което е напълно достатъчно, за да се установи възрастта на водача, като изискването
за вписване на месторабота няма никакво отношение към обстоятелствата, при
които е констатирано нарушението и е съставен акта, поради което и не се явява съществен
елемент от съдържанието му, и неговата липса, макар и да съставлява нарушение,
не е порок от категорията на съществените, налагащи отмяна на НП.
Съдът не споделя възраженията за съществено нарушение
свързано с това, че преписът от АУАН, връчен на жалбоподателката е нечетлив.
Дори да се приеме, че това е вярно - то това не променя факта, че преписът
представлява копие на първия четливо попълнен екземпляр от съставения АУАН, който
е предявен на жалбоподателката и която с положения си подпис е удостоверила, че
е запозната със съдържанието му. Поради това и съдът приема, че твърдяното връчване
на нечетлив препис от АУАН, не представлява нарушение на правото на защита на
жалбоподателката, доколкото в конкретния случай не са й създадени пречки за да
се запознае със съдържанието на съставения АУАН и да разбере в какво е
„обвинена”. В този смисъл е и практиката на съдилищата – Решение № 1141/26.06.2015г по
к.н.а.х.д. № 859/2015г. по описа на АдмС-Бургас, Решение №
104/17.02.2012г. по к.н.а.х.д. № 14/2012 г. по описа на АдмС-Плевен
и много други. Изрично следва да се посочи, че в горния смисъл е и актуалната
практика на касационната инстанция, като например – Решение № 1960/18.11.2019г. по к.н.а.х.д. № 2238/2019год. на
АдмС-Бургас, където се допълва, че: „…
дори да се приеме за вярно, че връченият препис от АУАН да е бил изцяло
нечетлив за Д., той е разполагал с възможност да впише възражение в този
смисъл, както и да подаде писмени такива в 3-дневен срок, съгласно чл.44, ал.1
от ЗАНН, което не е сторено. Освен
това, до нечетливост на акта може да се достигне и в случай на неподходящо съхраняване. В случая, няма съмнение,
че на ответника по касация са известни фактите, съставляващи основание за
образуване на административно-наказателното производство и за налагане на
санкцията, доколкото му е предявен АУАН в оригинал и той се е запознал със
съдържанието му, което е удостоверил с полагане на подписа си. В този смисъл не
е било ограничено правото му да узнае обстоятелствата, съставляващи фактическо
основание за налагане на наказанието и да организира защитата си, поради което
не е налице соченото от районния съд процесуално нарушение от категорията на
съществените.“ Нещо повече – въпреки твърдението в жалбата, че
жалбоподателката не е разбрала какво
пише в АУАН, то видно от приложения акт – в него К. собственоръчно е записала,
че няма възражения – т.е. очевидно много добре е разбрала какво пише в
документа, щом е отразила, че няма възражения по него.
Неоснователно се
явява възражението на жалбоподателката за отмяна на НП, тъй като АУАН е
съставен в отсъствието й и при липса на установените в чл.40, ал.2 от ЗАНН
предпоставки. Вярно е, че в конкретния случай актосъставителят не е изчакал да
изтече определения от него двуседмичен срок за явяване на К. *** и е съставил
акта в нейно отсъствие. Следва обаче да се посочи че от данните по делото е
видно, че съставеният АУАН е надлежно връчен на жалбоподателката, с което е й осигурена
възможност да се запознае с неговото съдържание и да представи писмени
възражения по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН, които да бъдат взети предвид от
АНО, преди да се произнесе по преписката – нещо което тя съзнателно не е
сторила. Съгласно разясненията, дадени с Постановление
№ 5/1968г. на Пленума на ВС, въпросът дали наказателното постановление е
законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са
допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на
това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е
извършено и деецът е известен. В случая такива нарушения не са допуснати. Не е
ограничено правото на защита на санкционираното физическо лице, нито е препятствана
съдебната проверка за законосъобразност. Нарушението и неговият извършител са
установени по несъмнен начин от приложените в преписката доказателства, поради
което следва да се приеме, че санкцията е наложена законосъобразно. В тази
насока е и константната практика на съдилищата, в това число и на БАС,
обективирана в Решение №1139 от
21.06.2017г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 977/2017г., Решение № 1016 от 26.05.2016г. на АдмС -
Бургас по к.а.н.д. № 790/2016г., Решение
№1035 от 12.06.2017г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 905/2017г., Решение №1492/20.10.2015г. на АдмС - Бургас
по к.а.н.д. № 1192/2015г. и др.
Както в АУАН, така
и в НП са посочени всички необходими, законови реквизити. Точно е посочено
мястото на извършване на нарушението – пътя (Е773), точния километър (км.491) и
ориентир (бензиностанция „***”), както и посоката на движение (от кв. Ветрен
към КПП-1). Отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с
пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 90 км/ч, както и наказуемата
скорост, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %,
който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.
След допълнително изисканите от съда доказателства от Община Бургас, безспорно
се установява, че в процесния участък е бил монтиран знак В26, предписващ
максимално разрешена скорост от 90 км./ч. Видно от приложената схема – мястото
на нарушението попада в обхвата на пътния знак. Пътният участък е бил
сигнализиран с пътен знак Е24, видно от приложеният на л. 18 Протокол, въпреки
че с
ДВ, бр. 6 от 2018г. , в сила от 16.01.2018 г. е била отменена нормата на чл. 7
от Наредба 8121з-832/12.05.2015г., предписваща такова задължение на контролните
органи – т.е. не само, че не е допуснато нарушение в тази насока, а правата на жалбоподателката
са били съхранени максимално.
Неоснователно се явява и възражението на жалбоподателката за неправилно определен субект на административнонаказателната отговорност. Видно от материалите по делото К. е собственик на процесния автомобил, а съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП - собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Тъй като, както се посочи по-горе, жалбоподателката изрично е декларирала, че именно тя е управлявала лекия автомобил, то правилно именно на нея е съставен АУАН и издадено НП.
Тук е мястото да се посочи, че опитът за избягване на отговорността посредством воденето на свидетел в съдебно заседание, който да заявява, че в действителност той е шофирал автомобила, не се възприема от настоящия състав. Законодателят е предвидил изричен ред, по който следва да се заяви, кой е управлявал МПС-то и това е редът, разписан в чл. 188 ЗДвП. Процедурата по чл. 188 ЗДвП не е въведена случайно. Същата цели от една страна да гарантира правото на защита на собственика на автомобила, а от друга има за цел да не допусне избягването на административнонаказателната отговорност посредством заобикаляне на законовия ред. Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП не предвижда ред на „оттегляне“, „анулиране“, „обявяване за нищожна“ и т.н. декларация по реда на чл.188, ал.1 от ЗДвП, за „замяната й с нова такава“ или за подаването й едва след съставяне на АУАН. Приемане на противното не само противоречи на смисъла на закона, но и предоставя очевидна възможност на всеки нарушител в настоящата хипотеза да осуети реализиране спрямо него на административнонаказателна отговорност. Това е така, защото винаги, когато лицето откаже да попълни декларация преди съставяне на АУАН или попълни такава и заяви, че той е водачът и „изчака“ предявяване на акта, за да промени позицията си, то пред административнонаказващия орган не съществува законосъобразна възможност за продължаване на производството срещу което и да е лице. В този смисъл ясно е, че с оглед правото на защита, не може да бъде издадено наказателно постановление срещу едно лице, при съставен АУАН срещу друго. Същевременно ЗАНН и ЗДвП не предвиждат възможност за „анулиране“ на АУАН, каквато например изрично е предвидена в чл.189, ал.5, изр. последно от ЗДвП относно електронния фиш. Трябва още да се добави, че в случая неприложим е и редът на чл.54 от ЗАНН, който е предвиден от законодателя като способ за прекратяване на административнонаказателното производство, а не за неговото своеобразно „рестартиране“, включително и срещу друго лице. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция по аналогични казуси – Решение № 1799/25.10.2019г. по к.н.а.х.д. № 1388/19г. на АдмС-Бургас.
С оглед
пълнота следва да се посочи и непоследователността на жалбоподателката досежно
твърденията й, кой е управлявал лекия автомобил. Така в декларацията си от
01.11.2019г. К. е заявила, че именно тя е шофирала. При предявяване на АУАН
срещу нея на 29.11.2019г. отново не е възразила срещу твърденията на
актосъставителя, че тя е управлявала лекия автомобил. В жалбата си от
20.12.2019г. вече е заявила, че в действителност автомобилът е бил „даден да го ползва един приятел на мъжа ми“,
а в съдебното заседание от 06.02.2020г. ангажира свидетелски показания от своя
приятелка, която твърди че именно тя е шофирала. Тези съществени противоречия
допълнително пречат на настоящия състав да се довери на защитната теза на К. и
приема, че правилно именно тя е санкционирана за нарушението.
От субективна
страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е
спорно в процеса, че жалбоподателката е правоспособен водач на МПС и като такава
е бил запозната и към датата на деянието със своите задължения при управление
на МПС, в това число и задълженият й по чл.21, ал.2 ЗДвП, да избира определена
скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС в
населено място, сигнализирани и с нарочен пътен знак В-26, които задължения
обаче в настоящия случай съзнателно не е спазила.
Наложеното на жалбоподателката наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.1, т. 6 ЗДвП, която гласи, че за превишаване над 50 км/ч. в населено място се налага наказание - глоба от 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния случай превишението е със 59 км/ч., поради което правилно е наложена глоба в размер на 750 лева и лишаване от правоуправление за три месеца, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Управлението на пътно превозно средство е дейност
с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно
движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се
явява деяние със завишена обществена опасност. Видно от справката за водач на
нарушителката до датата на деянието тя е била санкционирана с общо 1 НП и 3
фиша (два от които отново за превишена скорост)– т.е. процесното нарушение не й
е първо такова, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай
е неоправдано.
Към момента е настъпила законодателна промяна в
разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно
която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от
своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, нито една от страните не е
направила искане за присъждане на разноски в производството, поради което и
съдът няма как служебно да присъди такива.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-0769-005960/18.12.2019г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас,
Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание
чл.182, ал.1, т. 6 ЗДвП на П.Р.К. с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 750 лева и „Лишаване от право да се управлява
МПС” за срок от 3 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.