РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Пловдив, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
РумЯ. Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20245000500573 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от ПР* против решение № 778/14.06.2024 г.,
постановено по гр.д. № 2359/2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, в
частта, в която тя е осъдена да заплати на П. С. С. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. и обезщетение за имуществени
вреди в общ размер на 9 000 лв., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 10.05.2022 г. до окончателното им изплащане, и 1 705,40 лв.
разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част на исковете
и държавна такса. Впоследствие по делото окръжният съд е постановил
решение № 1221/24.10.2024 г., с което по реда на чл. 247 от ГПК е допуснал
поправка на очевидна фактическа грешка в първоначалното решение относно
размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
който вместо 35 000 лв. да се счита 30 000 лв., поради което с допълнителна
молба ПР* е уточнила, че обжалва решението в частите му, с които тя е
1
осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди от 30 000 лв. и
обезщетение за имуществени вреди от 9 000 лв., ведно със законната лихва
върху сумите, както и съдебни разноски по съразмерност от 1 705,40 лв.
Жалбоподателят твърди, че решението в тази част е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като от събраните по делото доказателства не са
установени по несъмнен и категоричен начин претърпените от ищеца вреди, а
определеното обезщетение за неимуществени вреди е в завишен размер,
поради което моли съда да отмени решението в обжалваната му част, а ако не
възприеме това становище, да намали размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди до справедлив такъв, съответстващ на принципа за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика по аналогични
случаи, вида и обема на доказаните вреди, както и да бъде намален размерът
на обезщетението за имуществени вреди. В съдебното заседание пред
въззивната инстанция прокурорът е заявил, че не поддържа изцяло въззивната
жалба, но не я оттегля. Оспорва подадената от П. С. въззивна жалба, като
счита, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди не следва да бъде
увеличено по размер.
Постъпила е насрещна въззивна жалба и уточняваща молба от П. С. С.
чрез процесуалния му представител адвокат Я. Д. против същото решение в
частта, в която предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 30 000 лв. до пълния
предявен размер от 100 000 лв. Жалбоподателят твърди, че решението в
обжалваната част е неправилно по изложените в жалбата съображения, поради
което моли съда да го отмени в тази част и да постанови друго, с което да
уважи предявения иск в пълен размер, ведно със законната лихва върху сумата
до окончателното й изплащане. Оспорва жалбата на ПР* и моли съда да
потвърди решението в обжалваната с нея част като правилно и
законосъобразно. Претендира направените по делото разноски в двете
съдебни истанции.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбите са подадени в срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт от лица, имащи право на жалба, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като
2
ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от П. С. С. чрез
процесуалния му представител адвокат Я. Д. против ПР* обективно
кумулативно съединени искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че с постановление от януари 2011 г. бил привлечен като
обвиняем по ДП № */**** г. и пр.пр. № ****/**** г. на О.п. - П. за
престъпления по чл. 321, ал. 3 от НК във вр. с ал. 1, чл. 311, ал. 1 от НК във вр.
с чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК и по чл. 282, ал. 2, пр. 2 от НК във вр. с ал. 1 във вр. с
чл. 93, ал. 1, т. „б“ от НК, била му наложена мярка за неотклонение „Парична
гаранция“ в размер на 4 000 лв., впоследствие обвиненията били изменени, по
внесения обвинителен акт било образувано н.о.х.д. № 949/2011 г. на Окръжен
съд - Стара Загора, но делото било прекратено и изпратено по компетентност
на С.п. - С., отново бил внесен обвинителен акт и образувано н.о.х.д. №
67/2012 г. на С.н.с., завършило с присъда от 07.02.2014 г., с която той бил
признат за невиновен и оправдан по всички обвинения, тази присъда била
протестирана и отменена изцяло от А.с.н.с. и делото - върнато на С.п. за
отстраняване на съществени процесуални нарушения, с постановление от
17.11.2014 г. наказателното производство по престъплението по чл. 321, ал. 3,
пр. посл. от НК във вр. с ал. 2 от НК било частично прекратено поради липса
на данни за извършено престъпление, а за останалите престъпления било
изпратено по компетентност на О.п. - П., на 13.07.2016 г. и на 17.08.2017 г. на
ищеца били предявени отново обвинения за извършване на посочените
престъпления, като с постановление от 04.08.2021 г. наказателното
производство било прекратено. Ищецът твърди, че повдигането на обвинения
за извършване на множество тежки умишлени престъпления по служба му
причинило сериозни имуществени и неимуществени вреди, през цялото време
на наказателното производство бил изключително разстроен и притеснен,
включително от широкото медийно отразяване на случая, това засегнало
тежко възрастните му родители, съпругата и децата му, синът му за дълъг
период от време преустановил контактите си с него, били накърнени честта и
достойнството му, той бил опозорен и злепоставен, а името му било
компрометирало. С. бил принуден да участва в различни процедури и да
отделя време и средства за организиране на защитата си, бил изключително
подтиснат и подложен на голям стрес, вследствие на което изпитвал депресия,
страдал от безсъние и кошмари, получил хипертонични кризи, някои от
3
колегите, приятелите и познатите му се дистанцирали, като се усъмнили в
добросъвестността му. Воденото наказателно производство причинило на
ищеца сериозни финансови затруднения, наложило се да взема заеми, за да
плати определената паричната гаранция и адвокатски хонорари, самото
наказателно производство продължило повече от десет години, през които той
живеел в непрестанни ежедневни притеснения за съдбата си, за семейството
си и за обществената и професионалната си дейност. Доколкото в резултат на
действията на органите на досъдебното производство и прокуратурата,
изразяващи се в незаконното повдигане на обвинение, привличането му като
обвиняем, изготвянето на обвинителен акт, внасянето му в съда и
поддържането на обвинението пред всички инстанции, той претърпял
неимуществени вреди, С. моли съда да постанови решение, с което да осъди
ПР* да му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в
размер на 100 000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди в общ
размер на 9 000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на
Адвокатско дружество „Д. А. и с.“ по н.о.х.д. № 67/2012 г. на С.н.с. от 6 000
лв. и по в.н.о.х.д. № 146/2014 г. на А.с.н.с. от 3 000 лв., ведно със законната
лихва върху сумите, считано от датата на прекратяване на наказателното
производство /04.08.2021 г./ до окончателното им изплащане. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът ПР* счита, че исковете са допустими, но неоснователни и
недоказани по основание и размер и моли съда да ги отхвърли. Счита, че
претендираното обезщетение за неимуществени вреди е в силно завишен
размер и не отговаря на критериите на чл. 52 от ЗЗД и практиката на
съдилищата. Твърди, че воденото наказателно производство било с
фактическа и правна сложност, с привлечени като обвиняеми още 10 лица,
чието процесуално поведение повлияло върху продължителността на
производството, самият ответник не е предоставял на медиите невярна или
манипулативна информация, а с оглед заеманата от ищеца длъжност било
нормално воденото против него наказателно производство да е отразено в
медиите. Излагат се твърдения, че по същото време против ищеца било водено
друго наказателно производство, за вредите от което той вече е обезщетен,
поради което моли да бъде освободен от отговорност или тя да бъде намалена
по реда на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. Прави възражение за погасяване по давност
на вземането от обезщетението за неимуществени вреди от обвинение в
4
извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3 от НК, по което наказателното
производство е прекратено частично с постановление от 17.11.2014 г. на С.п. -
С., доколкото исковата молба е заведена в съда след изтичане на петгодишния
давностен срок, както и възражение за погасяване по давност на
обезщетението за имуществени вреди, тъй като адвокатската защита по
посочените дела на специализираните съдилища е от 2012 г. и 2014 г. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
С обжалваното решение е осъдена ПР* да заплати на П. С. С. 35 000 лв.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
тревожност, потиснатост, безсъние, депресия, психически и емоционален
стрес; засягане на достойнството и доброто му име в обществото, отключаване
на психо-соматични оплаквания, наложили прием на медикаменти, 9 000 лв.
обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатени адвокатски
възнаграждения на Адвокатско дружество „Д. А. и с.“, от която 6 000 лв. с
ДДС платени по н.о.х.д. № 67/2012 г. на С.н.с. и 3 000 лв. с ДДС платени по
в.н.о.х.д. № 146/2014 г. на А.с.н.с., които вреди са причинени в резултат на
повдигане и поддържане в продължение на повече от 10 г. на обвинение в
извършване на престъпления, наказателното производство за които, водено по
сл.д.№ ***/**** г. на О** и пр.пр.№ ****/**** г. на О.п. - П., е прекратено с
постановление от 04.08.2021 г., потвърдено с постановление от 10.05.2022 г. на
А. п. - П., поради недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от 10.05.2022 г. до окончателното им изплащане,
както и 1 705,40 лв. съдебни разноски, съразмерно на уважената част от
исковете, като до пълния предявен размер от 100 000 лв. е отхвърлен искът за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
С решение № 1221/24.10.2024 г., постановено по същото гражданско
дело, на основание чл. 247 от ГПК е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в решение № 778/17.06.2024 г. относно размера на
присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като вместо
посочения размер от 35 000 лв. е прието, че той е 30 000 лв.
Решението в поправения му вид е обжалвано от двете страни – от
ищеца в отхвърлителната му част и от ответника в осъдителната част, поради
което то е предмет на въззивното производство в своята цялост.
Окръжният съд не се е произнесъл с отделен диспозитив по отхвърляне
5
на иска за заплащане на законна лихва върху главниците за периода 04.08.2021
г. - 10.05.2022 г., но ищецът не е поискал допълване на решението в тази част,
поради което това искане не може да бъде предмет на разглеждане във
въззивното производство.
При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се
установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.
По отношение на правилността на обжалваното решение съдът
съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване
проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в жалбата
фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални
нарушения от първоинстанционния съд.
Не се спори между страните и от приетите по делото писмени
доказателства се установява твърдЯ.та от ищеца фактическа обстановка, които
обстоятелства са били приети за безспорни от окръжния съд с определение от
съдебно заседание на 24.01.2024 г., а именно:
Досъдебното производство е било образувано на 18.03.2009 г. с
постановление на Г.п. на Р*, с което е разрешено разследването срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 282, ал. 3 от НК във вр. с ал. 2
във вр. с ал. 1 от НК да бъде извършено в друг район.
С постановление от 31.01.2011 г. П. С. е привлечен като обвиняем по
ДП № */**** г. и пр. пр. № ****/**** г. на О.п. - П. за извършване на
престъпления по чл. 321, ал. 3 от НК във вр. с ал. 1 от НК, чл. 311, ал. 1 от НК
във вр. с чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, чл. 313, ал. 1 от НК и по чл. 282, ал. 2, пр. 2
от НК във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 93, ал. 1, б. „б“ от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от
НК, за което му е наложена мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в
размер на 4 000 лв.
С постановление от 26.05.2011 г. тези обвинения са изменени по чл.
321, ал. 3 от НК във вр. с ал. 2 от НК, чл. 311, ал. 1 от НК във вр. с чл. 93, т. 1,
б. „б“ от НК, чл. 313, ал. 1 от НК и по чл. 282, ал. 2, пр. 2 от НК във вр. с ал. 1
във вр. с чл. 93, ал. 1, б. „б“ от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за това, че на
22.02.2007 г. в гр. Г., С. област в качеството на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение - главен секретар на Община Г., изпълняващо
нотариални функции, в кръга на службата си е съставил официален документ
6
– нотариална заверка на подпис върху частен документ, удостоверявайки
неверни обстоятелства – че подписът е положен от посоченото лице
/престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК/, за това, че на 17.01.2007 г. в гр. Г., С.
област е потвърдил неистина в писмена декларация, която по закон се дава
пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства
/престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК/, за това, че в периода 07.04.2009 г. –
23.04.2009 г. в гр. Г., С. област при условията на продължавано престъпление в
качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно
положение – главен секретар на Община Г. и председател на комисия за
разглеждане, оценяване и класиране на подадените оферти в открита
процедура за възлагане на обществена поръчка е нарушил служебните си
задължения, като е отворил плика с предлаганата цена на един от
участниците, обменял е информация по телефон и е разкрил обстоятелства,
които е разбрал във връзка със своята работа, с цел да набави на другиго
облага в размер на 216 650 лв. /престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 2 от НК/,
както и за това, че в периода 22.02.2007 г. – 12.01.2010 т. в гр. Г. и в гр. С. З. е
участвал в организирана престъпна група с посочени още четири лица, част от
които длъжностни лица, създадена с користна цел /престъпление по чл. 321,
ал. 3, пр. посл. от НК/.
На 23.12.2011 г. в Окръжен съд - Стара Загора е внесен обвинителен акт
против П. С. и още 10 лица по посочените обвинения, образувано е н.о.х.д. №
949/2011 г., като с разпореждане на съдията-докладчик от 09.01.2012 г. делото
е прекратено и е изпратено по компетентност на С.п. - С., където е образувана
пр.пр. № **/**** г.
На 01.02.2012 г. в С.н.с. е внесен обвинителен акт, по който е
образувано н.о.х.д. № 67/2012 г., завършило с присъда от 07.02.2014 г., с която
С. е признат за невиновен и е оправдан по всички повдигнати му обвинения.
Тази присъда е протестирана от прокуратурата и е отменена изцяло с
решение № 33/15.10.2014 г. по в.н.о.х.д. № 146/2014 г. на А.с.н.с., като делото
е върнато на С.п. за отстраняване на посочените в него съществени
процесуални нарушения.
С постановление от 17.11.2014 г. наказателното производство е
частично прекратено за престъплението по чл. 321, ал. 3, пр. посл. от НК във
вр. с ал. 2 от НК поради липса на данни за извършено престъпление, а за
7
престъпленията по чл. 311, ал. 1 от НК, чл. 313, ал. 1 от НК и чл. 282, ал. 2, пр.
2 от НК преписката е изпратена по компетентност на О.п. - П., където е
образувано сл.д. № ***/**** г. на О** при О* - П. и пр.пр. № ****/**** г. на
О* - П.
С постановление от 15.01.2015 г. на прокурор при О.п. - П.
наказателното производство е било частично прекратено поради изтекла
давност за наказателно преследване по отношение на П. С. за престъплението
по чл. 313, ал. 1 от НК, а делото е внесено в съда и е образувано н.о.х.д. №
36/2015 г. на Окръжен съд - Пловдив.
С разпореждане № 1064/24.08.2015 г., потвърдено с определение №
602/19.11.2015 г. по в.ч.н.д. № 481/2015 г. на Апелативен съд - Пловдив,
производството отново е прекратено поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в досъдебната фаза, като делото е
върнато на О.п. – П..
С постановление от 30.11.2015 г. наказателното производство е
разделено, като по отношение на П. С. разследването е продължило по сл.д. №
***/**** г. и пр.пр. № ****/**** г. на О* - П.
На 13.07.2016 г. и на 17.08.2017 г. на П. С. са предявени обвинения за
извършване на престъпления по чл. 311, ал. 1 от НК във вр. с чл. 93, т. 1, б. „б“
от НК и по чл. 282, ал. 2, пр. 2 от НК във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 93, ал. 1, т. „б“
от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
С постановление от 04.08.2021 г. на прокурор при О.п. - П., потвърдено
с постановление от 10.05.2022 г. на прокурор при А. п. - П., наказателното
производство по сл.д. № ***/**** г. на О** и пр.пр. № ****/**** г. на О* - П.е
прекратено на основание чл. 199, ал. 1 от НК, чл. 243, ал. 1 от НК във вр. с чл.
24, ал. 1, т. 1 от НК и чл. 243, ал. 2 от НК поради недоказаност на обвинението
по отношение на ищеца.
Следователно общата продължителност на воденото против ищеца
наказателно производство по обвиненията за извършване на престъпления по
чл. 311, ал. 1 от НК и по чл. 282, ал. 2, пр. 2 от НК от момента на привличането
му като обвиняем /31.01.2011 г./ до влизане в сила на постановлението за
прекратяване /10.05.2022 г./ е 11 години 3 месеца и 10 дни, по обвинението за
извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. посл. от НК от същия
първоначален момент до влизане в сила на постановлението за прекратяване
8
/24.11.2014 г./ е 3 години 9 месеца и 25 дни/, а за престъплението по чл. 313,
ал. 1 от НК за периода 31.01.2011 г. - 22.01.2015 г. /датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване/ е 3 години 11 месеца и 23 дни.
За да бъде търсена отговорност по Закона за отговорността на Д. и о. за
вреди /ЗОДОВ/, е необходимо освен наличието на общите предпоставки за
носене на деликтна отговорност, да е налице и някоя от предвидените в него
специални хипотези.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Д. отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или
съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
В настоящия случай е безспорно установено, че първоначално на П. С.
е било повдигнато обвинение за извършване на четири умишлени
престъпления, от които двете тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК – тези по
чл. 321, ал. 3 от НК във вр. с ал. 2 от НК /за което е предвидено наказание
„Лишаване от свобода“ от три до десет години/ и по чл. 282, ал. 2, пр. 2 от НК
във вр. с ал. 1 /за което е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ от една
до осем години и Лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК/, а останалите
две не са тежки по смисъла на закона - по чл. 311, ал. 1 от НК /за което е
предвидено наказание „Лишаване от свобода“ до пет години и Лишаване от
право по чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК/ и по чл. 313, ал. 1 от НК /за което е
предвидено наказание „Лишаване от свобода“ до три години или с глоба от
100 лв. до 300 лв./, като наказателното производство по обвинението по чл.
321 от НК е прекратено с постановление от 17.11.2014 г. поради липса на
данни за извършено престъпление, по обвинението по чл. 313 от НК – с
постановление от 15.01.2015 г. поради изтекла давност за наказателно
преследване по отношение на ищеца, а по останалите две - с постановление от
04.08.2021 г. поради недоказаност на обвинението по отношение на С..
От обективния факт на повдигане на незаконно обвинение и
извършените процесуално-следствени действия са били причинени вреди на
9
обвиняемия, впоследствие подсъдим, действията в досъдебното производство
са започнали от следовател при О** при О.п. - П., ищецът е бил привлечен
като обвиняем, била му е определена мярка за неотклонение „Парична
гаранция в размер на 4 000 лв.“, по-късно досъдебното производство е
прераснало в съдебно след внесения в Окръжен съд – Стара Загора
обвинителен акт, впоследствие то е продължило пред С.п. – С. и С.н.с. – С.,
където ищецът е бил оправдан, но прокурор е протестирал присъдата, тя е
била отменена и делото - върнато на С.п. за отстраняване на допуснати
съществени процесуални нарушения, след това на два пъти наказателното
производство е било частично прекратено поради липса на данни за
извършено престъпление и поради изтекла давност, продължило е пред О.п. –
П., отново е прерастнало в съдебна фаза, но прекратено поради допуснати
съществени процесуални нарушения и впоследствие окончателно прекратено
поради недоказаност на обвинението, това е довело до продължителен период
на наказателното производство, като от друга страна прокурорите в О.п. – П. и
С.п. са образували досъдебното производство и не са осъществили
първоначален и последващ ефективен цялостен надзор върху проведеното
такова по събиране и преценка на доказателствата във връзка с твърдените
престъпления от ищеца, като при адекватни и своевременни действия
наказателното производство би могло да приключи в значително по-кратки
срокове или въобще да не стигне до съдебна фаза, поради което съдът намира,
че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявения против него
иск.
По отношение на вида и размера на претърпените от ищеца
неимуществени вреди в първоинстанционното производство са събрани
гласни доказателства, като съдът кредитира показанията на свидетелите Д. С.
и Г. Г., които отразяват техните преки и непосредствени впечатления,
отчитайки близките родствени връзки на първия свидетел с ищеца /негов син/
при приложение разпоредбата на чл. 172 от ГПК, мотивиращи известна негова
заинтересованост, но в същото време даващи му възможност за пълни и точни
впечатления от състоянието на С. през процесния период.
От показанията на свидетеля С. се установява, че той е бил в 11 или 12
клас, когато на баща му са били повдигнати обвинения, макар свидетелят да
живеел само с майка си поради раздялата на родителите си, той се виждал
10
редовно с него, почти всеки уикенд и по празниците, по това време ищецът
работил в Г., а през уикендите се прибирал в Б. и двамата се срещали в дома на
майката на ищеца, така свидетелят научил за повдигнатите обвинения за
извършени документни и длъжностни престъпления срещу баща му във
връзка с работата му като главен секретар в Г. лично от него и за определената
му мярка за неотклонение „Парична гаранция“, ищецът бил изключително
притеснен от този факт и това рефлектирало върху неговите близки, което пък
засилило неговите негативни емоции и чувства, свидетелят заявил на баща си,
че щом прокуратурата му повдига обвинение, той е престъпник и в резултат
на това отношенията им силно охладнели за около две години, през който
период те вече не контактували всяка седмица, а се виждали само по
празниците, от баба си и впоследствие от баща си свидетелят разбрал, че той
ходил много често до С., защото делото било в С.п. или наказателен съд,
минало пред различни фази, инстанции и градове – С. и П. и било прекратено
през 2021 г., като то се отразило изключително негативно на баща му, той бил
подложен на голям стрес, бил отказал цигарите 10 години преди това, но в
този период отново пропушил и досега продължава да пуши, приемал
медикаменти като деанксит за нервната система и други лекарства,
предписани от лекар, за които свидетелят предполага, че са за нервите или за
кръвно, през 2011 г. ищецът бил женен, съпругата му работела в С. З. и
уикендите се прибирали заедно в Б., от разговори между тях свидетелят
научил, че въпреки че имат дъщеричка, смятали да осиновят едно дете, но
заради воденото наказателно производство това не се случило, преди 2011 г.
ищецът често се срещал с приятели в Б., имал голям приятелски кръг, но след
повдигане на обвиненията престанал да се среща с хората, с които преди това
контактувал и загубил приятелите си, като и досега останал по-затворен и
нетърсещ контакти както преди. В този период ищецът направил разходи за
адвокати и за транспорт поради честите пътувания до С. и до П. във връзка с
делото, доброто му име пострадало дори в очите на сина му, както и в очите на
колегите и приятелите му, а повдигнатите обвинения повлияли негативно на
всички и до момента баща му не е забравил наказателно производство, макар
и спорадично да продължава да се връща към него и да изпитва негативни
емоции. Свидетелят имал доверие в баща си, но вярвал и в институциите,
поради което сметнал, че след като има наказателно производство, той
вероятно е виновен и това го провокирала да го нарече престъпник, но
11
впоследствие променил възгледите и вече не считал, че е бил такъв, като той
знае, че имало друго наказателно производство срещу баща му година след
първото, за което научил от БН*, то се гледало в П. или в С. З..
Видно от показанията на свидетеля Г., той познава ищеца от 2004 г.,
когато единият бил секретар на Община Г., а другият - лекар в болницата в Г.,
откогато един път седмично се чували по телефона или се виждали, през 2011
г. той разбрал от медиите, че срещу С. има дело за документна измама, те
живеели в малка община и тези обвинения се коментирали от хората, по
принцип ищецът бил здрав човек, спортист, но след завеждане на делото
започнали необясними сърдечни проблеми, започнал да вдига кръвно,
свидетелят му изписал хапчета и то се нормализирало, С. споделял, че се
чувства напрегнат и не можел да спи нощем и невроложка му изписала да пие
сутрин и обед деанксит за успокоение, но въпреки лекарствата на няколко
пъти получил стягания в сърдечна област и сърдечни атаки, наподобяващи
инфаркт, при приемане на тези медикаменти кръвното му налягане било
нормално, като кардиолог заявил, че тези симптоми са на психична основа,
нямал сериозно сърдечно заболяване, нямал инфаркт и животозастрашаващ
проблем със сърцето, като до момента ищецът продължавал да взема тези
лекарства и не е правил паник атаки, а след прекратяване на наказателното
производство се успокоил до известна степен, но продължил да пие
лекарствата, защото при спиране кръвното му налягане се повишавало. По
време на наказателното производство С. избягвал да се вижда с част от
приятелите си, защото случващото се с него се коментирало от хората и се
знаело от всички какво става, това довело до известно дистанциране у общите
им познати, неловки моменти и премълчавания, а той започнал да избягва
контакти и публични срещи. Свидетелят първоначално разбрал от медиите, в
частност от Интернет, и от общи познати за наказателното производство, а
след 20-30 дни С. също споделил с него, но контактите им били повече като
лекар и пациент, при разговорите не навлизали в обсъждане на семейните
отношения на ищеца, но обсъждали също спорт, общи неща и работа, без да
споделят взаимно лични неща за семействата си, на самия свидетел
наказателно производство не повлияло негативно на отношението му към
ищеца, но хората около него имали такова. Свидетелят признава, че
специалността му е урология, като той е придружавал С. като приятел при
съответния специалист кардиолог или невролог и присъствал на направените
12
тестове, а колегите му казвали, че проблемът е по-скоро психически,
отколкото физически.
От направената служебна справка по делото се установява, че ищецът е
сключил граждански брак, за което е съставен акт за граждански брак №
****/******** г. на Община Б..
С решение № 19/16.01.2017 г., постановено по гр.д. № 73/2016 г. по
описа на Окъжен съд - Стара Загора, частично изменено с решение №
100/30.05.2017 г. по в.гр.д. № 197/2017 г. на Пловдивския апелативен съд, ПР*
е осъдена да заплати на П. С. обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от незаконно задържане и повдигане на обвинение по ДП № **-
***/**** г. описа на ОД на МВР - С. З., пр.пр.№ ****/**** г. на ОП - С. З. и
ч.н.д. № ***/2012 г. на ОС - Стара Загора в размер на 12 000 лв., ведно с
законната лихва върху сумата, считано от 15.03.2016 г. до окончателното й
изплащане.
Настоящият състав, съобразявайки се с константната практика на
Върховния касационен съд, приема, че при незаконно повдигнато обвинение
се презюмира настъпване на неимуществени вреди за обвиняемия, респ.
подсъдим, от обичаен вид и в обичаен размер, както по отношение на тяхното
настъпване, така и относно причинно-следствената връзка с наказателното
производство, като на доказване подлежат всички претендирани
неимуществени вреди извън обичайните.
На база на всички събрани по делото доказателства съдът приема за
установено, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от воденото против
него наказателно производство по повдигнатото му обвинение в извършване
на посочените четири умишлени престъпления, двете от които тежки,
изразяващи се в увеличено равнище на тревожност, страх за бъдещето,
несигурност поради възможността да бъде осъден, накърняване на доброто му
име и достойнството му, отчуждаване от близки и роднини и особено
нарушаване връзката със сина му за период от около две години, през който те
вече се виждали по-рядко, затваряне в себе си и нежелание да се среща с
приятелите си, прием на медикаменти за нервната система и за високо кръвно
налягане поради появилата се психична травма, като всичко това повлияло
негативно върху психиката на ищеца, както и в известна степен на
физическото му състояние, за което се наложило редовен прием на
13
медикаменти, който трябва да поддържа през целия си живот.
Посочените негативни преживявания били засилени от факта, че преди
образуване на наказателното производство ищецът бил дългогодишен
служител в Община Г., изградил авторитет и добро име в обществото, създал
голям приятелски кръг, а за съвсем кратко време нещата радикално се
променили и бил обвинен за извършване на престъпления, свързани с кръга на
служебните му функции, което подкопало доверието в него не само сред
познатите и колегите му, но и сред цялото общество, доколкото Г. не е много
голям град и новините се разнасят бързо.
По делото е установено също, че воденото против ищеца и останалите
обвиняеми, респ. подсъдими, наказателно производство, в т.ч. извършените
процесуално-следствени действия, били отразени в печатните и електронни
медии, и макар да се наблягало преди всичко на участието на кмета на
Община Г., били споменати имената и на останалите участници, в т.ч. ищецът,
представени като „групата от Г.“ и „престъпната група“, като съдът намира, че
вредите от това разгласяване, независимо дали е в резултат на официално
предоставена информация на представител на прокуратурата или поради
длъжностните качества на лицата, са пряка последица от повдигнатото на С.
обвинение, прието за незаконно, а активното разгласяване от страна на
медиите е допринесло в голяма степен на обществените нагласи и чрез тях на
психоемоционалното състояние на ищеца като публична личност в града.
Въз основа на реално претърпените неимуществени вреди от ищеца,
установени по вид, интензитет и продължителност, неговата възраст,
професионална реализация и създадено име в обществото, настъпилата
промЯ. в характера му и в отношенията с близки, разрив във връзката със сина
му, изживените негативни емоции, влошаването на психическото и
физическото му състояние, създадената несигурност в бъдещето поради
възможното осъждане, тежестта на повдигнатото обвинение за извършване на
четири умишлени престъпления, две от които тежки, в т.ч. предвижданото за
тях наказание, отчитайки факта, че му е била наложена сравнитгелно лека
мярка за неотклонение „Парична гаранция“, продължителността на
наказателното производство в двете му фази /11 години 3 месеца и 10 дни, по
две от обвиненията, 3 години 9 месеца и 25 дни по третото и 3 години 11
месеца и 23 дни по четвъртото/, липсата на осъждане на С. за престъпления
14
или други противообществени прояви, това, че в голяма част от процесния
период против него е водено друго наказателно производство, за което ищецът
е репариран по реда на ЗОДОВ, при вземане предвид критериите, заложени в
ППВС № 4/23.12.1968 г., в т.ч. временастъпването на вредите, и наложилото
се в обществото понятие за справедливост при приложение разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца обезщетение за нанесените му неимуществени вреди от увреждането в
размер на 30 000 лв., а над този размер до пълния предявен такъв от 100 000
лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Тук следва да се посочи, че настоящата инстанция приема, че
установената продължителност на наказателното производство е прекомерна и
надхвърля разумния срок за провеждането му, което се отразява на размера на
обезщетението за неимуществени вреди, като при мотивиране на този извод
съдът взема предвид това, че производството е било със съществена
фактическа и правна сложност, то е водено против множество лица и за
множество престъпления, поради което е възникнала необходимост от
събиране на много доказателства, но все так е приключило във фазата на
досъдебното производство главно поради допуснати от прокуратурата
съществени процесуални нарушения във връзка с изготвяне на обвинителния
акт, за отстраняване на които делото е връщано от съда, това е послужило и за
отмЯ. на оправдателната присъда. Доколкото първоначалното обвинение за
участие в организирана престъпна група не е било доказано и е прекратено от
прокуратурата още през 2014 г., разгледването против ищеца е можело да бъде
отделено в ново производство /което впоследствие е направено/ и то е можело
да приключи в много по-кратък срок.
При определяне на посочения размер на обезщетението за
неимуществени вреди съдът съобразява и факта, че воденото наказателно
производство, което е било широко медийно отразено, се е отразило пряко на
професионалния живот на ищеца и е рефлектирало върху авторитета му и на
засилване на негативната нагласа на обществото към него като човек, от
когото се очаква да спазва точно законите, доколкото обвиненията са били
пряко свързани със служебните му задължения.
Съдът намира, че посоченият размер на обезщетението е достатъчен за
репариране на понесените от ищеца и установени по делото неимуществени
15
вреди, като при определянето му са отчетени и обществените представи за
справедливост в аспекта на съществуващите обществено-икономическите
условия на живот.
Настоящият състав приема за неоснователно възражението на
ответника за изтекла погасителна давност по отношение на обвинението по
чл. 321, ал. 3, предл. посл. от НК, по което наказателното производство е
прекратено на 17.11.2014 г.
Искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е един, независимо дали се
претендира обезщетение за неимуществени вреди от повдигнато незаконно
обвинение за извършване на едно или повече престъпления, за тях се дължи
общо обезщетение при отчитане на всички горепосочени фактори, поради
което моментът, от който може да се претендира то, респ. от който започва да
тече погасителна давност на задълженията, е датата на окончателното
приключване на наказателното производство, в случая от датата на влизане в
сила на постановлението на прокурора за прекратяването му.
С оглед приетото в т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС посоченото
обезщетение се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на
влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство, т.е. от 10.05.2022 г.
По отношение на иска за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди:
По делото са приложени договор № ****/******** г., сключен между
П. С. и Адвокатско дружество „Д. А. и с.“ за осъществяване на правно
съдействие и защита по н.о.х.д. № 67/2012 г. по описа на С.н.с., с уговорено
възнаграждение за един адвокат от 5 000 лв. и включен ДДС от 1 000 лв.,
фактура № ****/******** г. и разходен касов ордер № ***/******** г. за тази
сума, както и договор № ****/******** г. между същите страни за
осъществяване на правно съдействие и защита по в.н.о.х.д. № 146/2014 г. по
описа на А.с.н.с. с уговорено възнаграждение за един адвокат от 2 500 лв. и
включен ДДС от 500 лв., фактура № ****/******* г. и разходен касов ордер №
***/******** г. за тази сума.
Доколкото Д. дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането /чл. 4 от ЗОДОВ/, а ангажирането на процесуален представител и
16
съответно заплащане на възнаграждение на същия за осъществяване на
защита по образуваното наказателно дело в С.н.с. и А.с.н.с. е било необходимо
действие, а имуществените вреди от него са непосредствени като следващи
противоправния резултат и преки при наличие на причинна връзка между
противоправността на поведението и вредата, това възнаграждение следва да
бъде присъдено на ищеца под форма на обезщетение за имуществени вреди от
категорията на претърпяните загуби, като искът следва да бъде уважен в
пълен размер от 9 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.05.2022 г.
до окончателното плащане на сумата.
Съдът намира възражението на ответника за погасяване на това
задължение по давност за неоснователно, тъй като независимо кога са
заплатени тези разноски от С., правото да иска възстановяването му възниква
едва след окончателното приключване на наказателното производство против
него, т.е. от 10.05.2022 г.
Предвид това, че първоинстанционният съд е стигнал до същите
правни изводи, уважил е исковете за неимуществени и имуществени вреди в
посочените размери и е отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди до пълния предявен такъв, решението му е правилно и
следва да бъде потвърдено в тази част.
Първоинстанционното решение е законосъобразно и в частта, в която
ПР* е осъдена да заплати на П. С. направените по делото разноски, от които
10 лв. платена държавна такса и 1 695,40 лв. разноски за адвокатско
възнаграждание, съразмерно на уважаната част от иска, в която част то също
следва да бъде потвърдено.
Предвид отхвърляне на двете жалби на страните не се дължат разноски
за въззивното производство.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 778/14.06.2024 г., поправено с решение
№ 1221/24.10.2024 г., постановено по гр.д. № 2359/2023 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд – ІІІ гр.с.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
17
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18