Р Е Ш Е Н И Е
№173 11.05.2021год. град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
заседание на осми април през две хиляди
и двадесет
и първа год. в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка
Маринова с
участието на прокурора Петко Георгиев като разгледа докладваното от съдия Дарина
Драгнева
КАН дело №76
по описа за 2020 год., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с
чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР Стара
Загора против Решение №107/22.12.2020г, постановено по АНД №291/20г. по описа
на РС Чирпан, с което е отменен
Електронен фиш серия К №3666066, издаден на 02.06.2020г от ОД МВР Стара
Загора с наложена на М.Л.С. глоба в размер на 300лв за нарушение на чл.21 ал.2
вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 182 ал.2 т.4 вр. с чл.189 ал.4 от ЗДвП за това, че на 28.05.2020г в 16.17ч на Автомагистрала Тракия км.190,
управлява в посока град Бургас лек МПС с ******* със скорост от 128км/ч,
установена с АТС № TFR1-M 657, при ограничение на скоростта от 90км/ч, въведено с
пътен знак В-26. Електронния фиш е връчен на 17.07.2020г, съгласно приложена
справка от АИС АНД ОД МВР Стара Загора и е обжалван на 29.07.2020г от посочения
в него законен представител на ИНТО ТЕХНОЛОЖДИ ЕООД ЕИК *********. Представена
е справка за регистрация на МПС, както следва: собственик „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД,
ползвател „МВТ“ ЕООД ЕИТ ********* с управител П. З. С. От справка в Търговския
регистър се установява, че ЕИК ********* принадлежи на ИНТО ТЕХНОЛОЖДИ ЕООД, а МВТ
е наименование на клон в град София.
За да отмени Електронния фиш, РС Чирпан е приел, че
административно наказващия орган не е доказал влизане в сила на Заповед №
РД-11-251/26.03.2020г на Директора на АПИ, с която е наредено да се въведе
ограничение на скоростта на движение на 90км/час в участъка км168+000 до
км208+100 ляво и дясно платно на автомагистрала „Тракия“ съгласно одобрения
проект за ВОБД и при спазване на изискванията на Наредба №3/16.08.2020г за
Временна организация безопасността на движението при извършване на строителни и
монтажни работи по пътищата и улиците. Влизането в сила на заповедта обуславя
действието на ограничението на
скоростта, а оттук и съставомерността на установената скорост като деяние,
представляващо посочения състав на административно нарушение.
С касационната жалба се твърди, че в обжалвания
електронен фиш АНО не се позовава на посочената заповед, поради което с нейното
събиране и изследване на факта на влизането й в сила е допуснато неправилно
приложение на материалния закон. За съставомерността на деянието съдът е
преценявал спрямо факти, които не са от значение за неговото извършване. От
съда се иска да отмени решението на въззивния съд и да постанови друго, с което
да се потвърди електронния фиш.
Ответника М.Л.С. в писмено становище иска от съда да бъде
потвърдено въззивното решение, тъй като счита, че изследвания въпрос има
значение за въпроса дали поставения пътен знак указва задължително правило за
поведение. Правилно съдът е извършил проверка за действието на указаното с
пътния знак ограничение на скоростта за движение.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава
заключение за не законосъобразност на въззивното съдебно решение като споделя
доводите изложени в касационната жалба.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Въззивния съд не е допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, чрез служебното събиране на доказателства за
съществуване на съставомерните факти и обстоятелствата по извършване на
административното нарушение. Съгласно чл. 21 ал.1 от ЗДвП при избиране скоростта
на движение, на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определени
стойности на скоростта, определени в зависимост от категорията и вида на пътя.
За МПС от категория В, ограничението за скорост на движение по автомагистралата
е 140 км/ч. По силата на чл.21 ал.2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да
се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен
знак – тоест не пътния знак въвежда ограничението, а съответното властническо
разпореждане на компетентния орган. Следователно, въпреки поставен пътен знак,
констатираното управление на МПС със скорост над указаната със знака, няма да осъществява състав на административно
нарушение, ако неговото действие не е започнало или е преустановено. Ето защо
въззивния съд е длъжен да провери служебно дали е налице хипотезата на чл.21
ал.2 от ЗДвП като събере доказателства за времето на действие на въведеното с
пътен знак ограничение. Следва да се каже, че разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП си служи с израза „сигнализира“, а не с израза „въвежда“, което означава,
че пътния знак има уведомяваща водачите функция и поради това съществуването му
на мястото на нарушението не е достатъчно да докаже, че всички обективни
съставомерни факти от разпоредбата на чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП съществуват. Тук
следва само за яснота да се повтори, че деяние е само онова действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е
виновно – при съзнаване на фактите, които го забраняват. Независимо от
възприемане на пътния знак, което е задължително за формиране на умисъл към
деянието – превишаване на скоростта на движение, ако към момента на
управлението не е в сила този ред на държавно управление, деянието ще се яви
несъставомерно, тъй като ще му липсват обективни фактически обстоятелства.
Петте елемента на деянието, необходими за да бъде квалифицирано като
административно нарушение по аргумент от чл.6 ал.1 от ЗАНН трябва да са налице
кумулативно. Следователно не може да се възприеме довода на касатора, че като е
проверил за правното действие на указаното с пътния знак ограничение, съдът е
установявал факти извън тези, то които зависи съставомерността на деянието. За
да се извърши нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП е необходимо да са изпълнение две
условия – да е влязъл в сила общия административен акт, с който се определят
други стойности на скоростта, различни от законоустановените в чл.21 ал.1 от ЗДвП, за да се изпълни изискването за ред на държавно управление, спрямо който
поведението се явява в отклонение, и това правило да е доведено до знанието на
водачите, за да е възможна субективната страна на формалното по своя състав
нарушение, а именно само пряк умисъл.
Водим
от горното и на основание чл. 222, ал.2 от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№107/22.12.2020г. постановено по АНД №291/2020 год. по описа на Районен съд Чирпан.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.