Решение по дело №21/2011 на Окръжен съд - Кюстендил

Р       Е       Ш       Е       Н       И       Е      

 

гр. Кюстендил, 30.08.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска коллегия, в открито заседание

на тринадесети март

през двехиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева

 

при секретаря В.Б.                           

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева                  т. д. № 21

по описа за 2011 г. на КОС и, за да се произнесе взе предвид :

 

 

          „ЮНАЙТ КОНСУЛТИНГ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.  ***, район „****”, ул.”****” № ****, ет*** със съдебен адрес гр. *** ул.”***” № ***, ет.***, ап. ***   е предявило против  Община Дупница, гр. Дупница, пл. „Свобода” № 1 обективно кумулативно съединени искове, както следва: искове с правно основание чл.288 от ТЗ във вр. чл. 266, ал. 1 във вр. чл. 79 от ЗЗД - за сумата от 4 800 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за извършени от ищеца в полза на ответника консултантски услуги по договор № 115 / 06.06.2008 г., за сумата от 4 800 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за извършени от ищеца в полза на ответника консултантски услуги по договор № 114 / 06.06.2008 г., за сумата от 132 315, 54 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за извършени от ищеца в полза на ответника консултантски услуги по договор № 47 / 17.03.2008 г., за сумата от 119 832, 07 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за извършени от ищеца в полза на ответника консултантски услуги по договор № 48 / 17.03.2008 г., за сумата от 17 880 лева с ДДС,  представляваща възнаграждение за извършени от ищеца в полза на ответника консултантски услуги по договор  от 01.10.2009 г. или общо сумата от 279 627, 61 лева, както и искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законна лихва, както следва:  за сумата от 1 538, 86 лева дължима за периода от 30.07.2008 г. до 29.03.2011 г. върху претендираната сума от 4 800 лева по първия договор, за сумата от 1 469, 78 лева дължима за периода от 02.09.2008 г. до 29.03.2011 г. върху сумата от 4 800 лева по втория договор,  за сумата от 1 023, 60 лева дължима за периода от 18.09.2010 г. до 29.03.2011 г. върху сумата от 132 315, 54 лева по третия договор, за сумата от 5 514, 11 лева дължима за периода от 01.10.2008 г. до 29.03.2011 г. върху сумата от 119 832, 07 лева по четвъртия  договор и за сумата от 2 098, 57 лева дължима за периода от 08.02.2010 г. до 29.03.2011 г. върху сумата от 17 880 лева по петия  договор или общо 11 644, 92 лева, ведно със законната лихва върху горепосочените суми като главници по всеки от договорите, считано от датата на подаване на и.м. в съда 29.03.2011 г. до окончателното й заплащане. Претендира разноски по водене на делото.

            Ответната Община Дупница, гр. Дупница, пл. „Свобода” № 1 изразява становище за неоснователност на исковете и иска да бъдат отхвърлени.

             КОС след преценка на доказателствата по делото и при условията на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК приема за установено следното:

            Между страните са съществували правоотношения, възникнали по силата на търговски сделки – сключени между тях различни договори за  извършване на консултантски услуги. По всеки от договорите ищецът е следвало проучване и оценка на възможностите на ответната община  за участие по различни програми, както и за изготвяне на съответна документация за кандидатстване по различни проекти.

            С договор № 115 / 06.06.2008 г. ответникът като възложител е възложил на ищеца, като изпълнител, проучване и оценка възможностите на възложителя за участие във ФАР проект  BG 2006 / 018-388.0101, 2006/018-388.01.02 „Хора за хора” и „Интегрирана грантова схема за устойчиво развитие” България – Сърбия и изготвяне на комплекта документация за кандидатстване по ФАР проекта „Интегрирана грантова схема за устойчиво развитие” България – Сърбия BG 2006/018-388.01.02 срещу задължението на ответника да заплати  възнаграждение в размер на 4  без ДДС, дължими в 15 дневен срок от подаване на проектното предложение.

            С договор №  114 / 06.06.2008 г. ответникът като възложител е възложил на ищеца, като изпълнител, проучване и оценка възможностите на възложителя за участие във ФАР проект BG 2006 /  018-3 89.01..01   / 02 -  - 06 МА  СО02 / 01  / 01   „Хора за хора” и „Устойчиво развитие на граничния регион” между РБ и бивша Югославска  Република Македония 2006, както и изготвяне комплект документи срещу задължението на ответника да заплати възнаграждение в размер на 4 000 без ДДС в петнадесет дневен срок от подаване на проектното предложение.

            С договор № 47 / 17.03.2008 г.  ответникът като възложител е възложил на ищеца, като изпълнител, проучване и оценка възможностите на възложителя за участие в проект по Компонент 1 „Образователна инфраструктура” от грантова схема  BG 1661РО001/1.1 – 01 / 2007 „Подкрепа за осигуряване на подходяща и рентабилна среда образователна, социална и културна инфраструктура, допринасяща за развитието на устойчиви градски ареали” в рамките на Оперативна програма „Регионално развитие” и изготвяне на комплекта документация за кандидатстване по горепосочения проект срещу  задължението на ответника да заплати възнаграждение в размер на 2% от стойността на одобрената безвъзмездна помощ без ДДС, платими в 15 дневен срок от датата на подписване на съответния договор за безвъзмездно финансиране.

            С договор № 48 / 17.03.2008 г. ответникът като възложител е възложил на ищеца, като изпълнител, проучване и оценка възможностите на възложителя за участие  в проект по BG 161 РО 001/ 2.1 – 02/2007 „Подкрепа за устойчиво и интегрирано местно развитие чрез рехабилитация и реконструкция на общинска пътна мрежа „ и изготвяне на комплекта документация  за кандидатстване по горепосочения проект срещу задължение на възложителя да заплати възнаграждение в размер на 2% от стойността на одобрената безвъзмездна помощ  без ДДС, платими в 15 дневен срок от  датата на подписване на съответния договор за безвъзмездно финансиране.

            С договор от 01.10.2009 г. ответникът като възложител е възложил на ищеца, като изпълнител, изготвяне на документация за кандидатстване с проект по Оперативна програма Регионално развитие, Приоритетна ос 1: „Устойчиво и интегрирано градско развитие” Операция 1.4: „Подобряване на физическата среда и превенция на риска” Схема за преодоставяне на безвъзмездна финансова помощ: BG 161РО001/1.4-04/2009 „Подкрепа за изграждане и укрепване на дребномащабна инфраструктура за предотвратяване на свлачища в градските агломерации”, срещу  задължението на възложителя да заплати възнаграждение в размер на 14 900 лева без ДДС, която цена следва да се плати, дължимо в три дневен срок от подписване на договора.

            Във всички договори се съдържа клауза, съгласно която приемането на договорените дейности извършени по съответния договор да се установява с приемо-предавателен протокол.

             Между страните е подписан приемо-предавателен протокол от 06.11.2009 г. за извършената удостоверяващ предаване на изготвената по последния договор документация за кандидатстване по горепосочената програма. Не се спори, че за ответната община протоколът не е подписан от кмета, а от друго лице.

                                                                             - 2 -

 

            Между страните няма спор, че относно останалите четири договора не са подписвани приемо-предавателни протоколи.

            За извършената по всеки от процесните договори работа и конкретно постигнатите резултати като отпуснати бюджети за осъществяване на дейности по отделните програми след сключени договори или подадени документи за кандидатстване,  ответната община е изготвила и връчила на ищеца референции: референция от 10.06.2009 г.,  референция изх. № 26 – 00 -1073 / 13.11.2010 г., референция изх. № 26 – 00 – 1074 / 11.06.2011 г., референция  изх. № 26 – 00 -1075 / 23.11.2010 г., референция изх. № 26 – 00 – 1076 / 23.11.2010 г., приети като доказателства по делото.

            От приетото заключение на съдебно-графологичната експертиза се установява, че референциите са пописани от А.Я. като кмет на Община Дупница.

            От приетото заключение на в. л. З.Д. се установява, че процесните договори са описани в тетрадка-дневник и отразени в счетоводството на ответната община, а също и в техническата служба. В счетоводните регистри е отразена само фактура за сумата от 4 800 лева с ДДС по фактура № ********** / 15.07.2008 г. въз основа на договор № 115 / 6.06.2008 г., по който няма извършени плащания. Размерът на възнаграждението по договор № 47 / 17.03.2008 г. е 132 315, 54 лева , а по договор № 48 / 17.03.2008 г. е в размер на 119 832, 07 лева.

            Договорът за безвъзмездна помощ по договор  № 47 е подписан на 03.09.2010 г., договорът за безвъзмездна помощ по договор № 48 е подписан на 16.09.2010 г.

            Размерът на мораторната лихва върху заявените суми с и. м. е общо 11 645, 46 лева за периода от 30.07.2008 г. до 29.03.2011 г. 

            Въз основа на извършените консултантски услуги по последния договор   ответната община е сключила договор от 05.02.2010 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Регионално развитие”  по проект „Укрепване на свлачище в с. Червен бряг , Община Дупница.” 

            По искане на ищеца е разпитана св. Д.В., работила като външен експерт в ищцовото ТД . Свидетелката е работила по процесните договори, като в показанията си конкретизира начина на работа, както и конкретните служители, с които е работила. Многократно е посещавала ответната община, осъществявала е консултантска дейност, както и техническа такава – изготвяне на документи. След извършване на работата документацията се е предавала в присъствието на някой от заместник-кметовете  или на служители на ответната обшина – г-н Й. и г-жа У.. Според свидетелката при подаване на документите в МРРБ винаги присъства и представител на ищеца. Договорът с МРББ от 05.02.2010 г. е сключен след повторно обявяване на схемата за свлачищата. Първоначално проектът по тази схема е бил изготвен от ответната община, но не е бил одобрен, поради което е потърсено съдействие от ищеца за преглеждане на документацията и отстраняване на нередовните документи . След консултиране от стана на изпълнителя и представяне на проекта повторно, е сключен горепосоченият договор. Голяма част от съвместната работа между страните е осъществявана чрез кореспонденция по електронен път, съответно представяне на документи по електронен път. Св. В. е посочила конкретно ползваните от нея служебни имейли. Същинската част от представянето на проекта е изготвянето на формуляра за кандидатстване  и тази дейност е осъществявана от ищеца. Техническите задания и бюджетната част са разработвани от служители на ответната община. 

            По искане на ответника е разпитана свидетелката С., заемаща длъжност „началник отдел  „Евро-проекти”.  В отдела се разработвали  два инфраструктурни проекта и два проекта по трансгранично сътрудничество България- Сърбия и България- Македония. Свидетелката е работила по всички проекти и според твърденията й по проектите за трансгранично сътрудничество проектната документация била изготвена в техния отдел, като малко преди да ги финализират били предадени на ищцовото ТД, което ги доработило и след предало на ответната община.Не й е известно при подаване на документите в МРРБ дали присъства представител на ищеца. Проектите по трансграничното сътрудничество не били приети и по тях не са сключвани договори с МРРБ. Свидетелката не е работила по договори № 47 и № 48 и не е контактувала с представители на ищцовото ТД, а са работили други служители от отдела.

            За установяване на обстоятелствата, че  голяма част от съвместната работа и служебните контакти между страните са осъществявани по електронен път са приети като доказателства с определение от 13.03.2013 г. разпечатки от имейли и документи изпращани по електронен път.

            Въпреки изпратеното писмо от 14.09.2010 г., с което ищецът е поискал да бъде извършено дължимото плащане и отправена нотариална покана на 11.02.2011 г. плащане по процесните договори не са извършвани. 

            Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, заключенията на в. л. и показанията на св. В.и св. С..

            Предвид изложената фактическа обстановка следва да се приеме, че първият иск е с правно основание чл. 288 от ТЗ във вр. с чл. 266, ал.1 във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и е основателен в пълен размер за сумата от общо 279 627, 61 лева.

            Ищецът по делото е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ и съгласно чл. 286 от ТЗ  сделката сключена от търговец и свързана с упражняваното от него занятие е търговска. За неуредените с ТЗ положения относно търговските сделки се прилага гражданското законодателство. Безспорно бе установено, че правоотношенията между страните произтичат от договори, които следва да бъдат определени като договори за изработка. Този вид договор не е законодателно уреден с разпоредбите на ТЗ, предвид което, както и препращащата норма на чл. 288 от ТЗ, приложим е ЗЗД – чл. 258 и сл.  С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Съдът приема, че между страните има сключени договори за консултантски услуги, като исковете касаят описаните по-горе 5 договора. Същите са обективирани в писмена форма, макар че законът не съдържа изисквания за това. Ответникът като възложител е възложил на ищеца извършване на консултантски услуги изразяващи се в проучване и оценка на възможностите на възложителя за участие в различни проекти подробно описани по-горе, като и изготвяне на съответната документация, като заплати уговореното за това възнаграждение.  Ищецът като изпълнител е приел да осъществи консултантската дейност и изготви документацията. По този начин и за двете страни съответно са възникнали взаимни задължения.Събраните по делото доказателства установяват изпълнение на задължението от страна на ищеца .          

            Следва да бъде изпълнено и насрещното задължение на възложителя визирано в разпоредбата на чл. 266 от ЗЗД за заплащане на договореното възнаграждение. Фактическият състав, от който възниква задължението за плащане включва: наличие на договор за изработка,  изпълнение на конкретната възложена работа, приемане на  работата.   За уважаване на предявения иск е необходимо съществуването на всички елементи от фактическия състав. В случая те са налице. Наличието на първия елемент бе обсъдено по-горе- правоотношението е породено от договори за изработка. Налице е вторият елемент-  възложената работа е извършена точно и според условията посочени в договора.  

            По всеки от договорите е осъществена горепосочената дейност и са разработени проекти. Въз основа на тях и представените в МРРБ документи  е последвало

                                                                             - 3 -

сключване на договори  за безвъзмездна финансова помощ- подробно описани в заключението на в.л. / по договор № 47 и договор № 48/, както и приетия по делото договор сключен с МРРБ на 05.02.2010 г. въз основа на осъществената дейност по петия договор сключен между страните от 01.10.2009 г.

            Както бе посочено и по-горе изискването за изготвяне на приемо-предавателни протоколи за установяване приемането на извършената по всеки договор работа не е изпълнено. Позовавайки се само на това обстоятелство в представения писмен отговор по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва исковете. Същият акцентира единствено върху липсата на протоколи като неспазване изискването визирано във всеки от процесните договори, но изрично не е заявено твърдение за неизвършена работа по реда  ив срока по чл. 131 от ГПК. Възраженията, становище по изложените от ищеца обстоятелства и заявяване обстоятелства, на които основава искането си ответникът е следвало да изложи в писмения отговор. очевидно в настоящето производство е оспорването от страна на ответника на релевантни за спора факти и обстоятелства в о.с.з. след срока за отговор.

            Съдът намира, че неизготвяне на приемо-предавателни протоколи само по себе си не е основание за приемане на исковете за недоказани.  

            Съставянето и надлежното подписване на референции от лицето притежаващо представителна власт и представляващо ответната община удостоверява  фактическото приемане на работата. Следва да се приеме, че с подписване на всяка от референциите, работата по съответния договор от процесните такива е приета, с което и третият елемент е осъществен.  Липсват данни преди връчване на референциите или към момента на подписването им от страна на ответника като възложител да са правени каквито и да било възражения във връзка с осъществените дейности като вид и обем, както и по отношение на качественото изпълнение, поради което съгласно чл. 264, ал. 3 от ЗЗД работата следва да се счита за приета. Следователно за ответника е възникнало и задължение за заплащане възнаграждение в размер на претендираните суми по всеки от договорите или общо в размер на 279 627, 61 лева. Не се събраха доказателства същото да е изпълнено.

            Предвид това на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД ответното ТД следва да бъде осъдено да изпълни цялото си задължение по процесните договори в размер на общо 279 627, 61 лева, като изправният кредитор може да иска реално изпълнение от неизправния длъжник. Размерът на възнаграждението е определен без ДДС с всеки от договорите, но ответникът дължи заплащане и на съответния размер ДДС. Дължимата и незаплатена сума с ДДС по договор № 47 и № 48 е установена от заключението на в. л. З.Д..

            Основателен е и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и следва да бъде уважен в първоначално предявения му размер от  общо 11 644, 92 лева, представляващ сбора от отделните претенции за мораторна лихва. Предвид липсата на надлежно допуснато изменение на иска по размер то същият ще бъде уважен за горепосочената сума.

            В случая с всеки от процесните договори са уговорени срокове за изпълнение на задълженията за заплащане на възнаграждението. С изтичане на същите съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗЗД длъжникът изпада в забава. В случая с неизпълнение на задълженията в уговорения срок ответникът е изпаднал в забава. Касае се до неизпълнение на парично задължение. За вредите от забавата се дължи обезщетение в размер на законната лихва предвид  чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В случая законната лихва е претендирана с начален момент изтичане на падежа по всеки от договорите и краен момент 29.03.2011 г. – датата на подаване на и. м. в съда.

          Основателна е и претенцията за законна лихва върху сумата от 279 627, 61 лева  и за периода след подаване на и. м., тъй като не извършено плащане и ответникът е в забава. Крайният момент, до който се дължи законна лихва се определя от момента на плащане.

            Предвид уважаването на исковете в заявените размери на ищеца се дължат разноски в размер на 20 187, 07 лева.

            Водим от горното, КОС

Р       Е       Ш       И  :

 

            ОСЪЖДА Община Дупница, гр. Дупница, пл. „Свобода” № 1 да заплати на          „*****” ЕООД със седалище и адрес на управление гр****, район „****”, ул.”*****” № 37, ет. 1 със съдебен адрес гр. ****, ул.”*****” № ****, ет.***, ап. ***   на основание чл.288 от ТЗ във вр. чл. 266, ал. 2 във вр. чл. 79 от ЗЗД  сумата от 279 627, 61 лева представляваща сбор от дължима и незаплатена от ответника цена на възнаграждения за извършена от ищеца работа по договори за консултантски услуги, както следва: сумата от 4 800 лева с ДДС, представляваща възнаграждение по договор № 115 / 06.06.2008 г., сумата от 4 800 лева с ДДС, представляваща възнаграждение по договор № 114 / 06.06.2008 г., сумата от 132 315, 54 лева с ДДС, представляваща възнаграждение по договор № 47 / 17.03.2008 г., сумата от 119 832, 07 лева с ДДС, представляваща възнаграждение по договор № 48 / 17.03.2008 г., сумата от 17 880 лева с ДДС,  представляваща възнаграждение по договор  от 01.10.2009 г, както и основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 11 644, 92 лева представляваща сбор от обезщетенията за забава в размер на изтеклата законна лихва за периода от 30.07.2008 г. до 29.03.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата от 279 627, 61 лева, считано от датата на подаване на и.м. в съда 29.03.2011 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от  20 187, 07 лева разноски по водене на делото.

            Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: