ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1649
гр. Пловдив,
07.10.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І
отделение, XXVII състав в
закрито заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЪР КАСАБОВ
като разгледа докладваното от
Председателя адм.
дело № 3420 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/ във връзка с
чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/. Образувано е по молба на
директора на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” – гр. София при Централно управление на
Национална агенция по приходите, чрез процесуалния представител - юрисконсулт М.,
с искане за изменение в частта за разноските на решение № 1553 от 19.08.2020г.
по адм. дело № 3420 по описа за 2019г. на
Административен съд - Пловдив. Като основание за искането се сочи фактът, че
към датата на приключване на устните състезания (08.06.2020г.) правото на
съдебни разноски в производства по жалби с определен материален интерес е било
предмет на регулиране по чл.8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2
от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (ред. ДВ бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.). В частност
се застъпва позицията, че предвид изхода на делото на ответника се дължат
разноски в размер на 56002,81 лева, определени върху материалния интерес
от 4447281,37 лева по реда на чл.7, ал. 2,
т. 6 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. (ред. ДВ бр. 45 от 2020 г., в сила от
15.05.2020 г.). Също така се претендира и присъждане на разноски в размер на
150,52 лв., завени към момента на приключване на устните състезания,
представляващи пътни разходи.
Ответната в
настоящото производство страна поддържа становище за неоснователност на
искането като сочи, че отмяната на чл. 8, ал. 1 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. в ред. ДВ бр. 28 от
2014г.е по силата на Решение № 5419 на ВАС на РБ – ДБ бр. 45 от 2020 г., което
няма възстановително действие. В този смисъл се твърди, че към 08.06.2020г. не
е налице правна норма която да препраща към реда по чл. 7 от Наредба №1 от
9.07.2004 г. за определяне на възнагражденията по граждански дела, поради което
претенцията на приходната администрация е неоснователна. Оспорва се и заявеното
право на разноски за пътни разходи, тъй като последните не са от категорията
съдебни разноски по воденето на делото.
Искането по чл.
248 от ГПК е направено от надлежна страна в законоустановения срок, при
наличието на представен списък с разноски, поради което се явява процесуално допустимо.
Основното
производство е образувано по жалба на "Захарен комбинат - Пловдив"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от П.Г.С.–
изпълнителен директор, против ревизионен акт №
Р-29002918007186-091-001/11.07.2019 г., издаден от Ц. Г. Б.– главен инспектор
по приходите в НАП – София, Големи данъкоплатци и осигурители /ГДО/, възложил
ревизията, и К.И. Ш.– П.– главен инспектор по приходите при НАП - София, ГДО,
ръководител на ревизията, потвърден с решение № 1646 от 30.09.2019 г. на
директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София, в
част с която на ревизираното лице са установени допълнителни задължения за
данък върху добавената стойност в общ размер на 2 820 000 лв. и лихви в размер
на 1 627 281,37 лв., по непризнат данъчен кредит за данъчни периоди м.09.2013
г. и м.10.2013 г., по фактури № **********/24.09.2013 г. и №
00000000001/30.10.2013 г., издадени от доставчиците „Гео Дим Груп“ ЕООД и „Автоимпорт строй“ ЕООД.
Делото е
обявено за решаване в открито съдебно заседание на 08.06.2020г. Към този момент
от страна на ответника е заявена претенция за присъждане на разноски съобразно
списък, в който са включени 56002,81 лева - юрисконсултско възнаграждение (определено върху материалния интерес от 4447281,37
лева по реда на чл.7, ал. 2, т. 6 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. (ред. ДВ бр. 45
от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.); 150,52 лв. - пътни разходи.
Съдът с
решение № 1553 от 19.08.2020г. по адм. дело № 3420 по
описа за 2019г. на Административен съд – Пловдив е отхвърлил изцяло жалбата като
е присъдил разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на приходната
администрация в размер на 22871,84 лева, определен върху материалния интерес
от 4447281,37 лева по реда на чл.8, ал.
1, т. 6 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (ред. ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г.).
Разпоредбата
на чл.248 ал.1 от ГПК, установява две хипотези на корекция на постановеното
вече съдебно решение. Когато съдът изобщо не се е произнесъл по искането за
присъждане на разноски, е налице възможността решението да бъде допълнено. В
случай, че съдът се е произнесъл по искането за разноски, но е постановил нещо
различно от заявеното от страната, то тогава, установената в закона възможност
е решението да бъде изменено.
При тази
фактическа и правна обстановка настоящият състав намира, че процесното искане
се квалифицира като такова за изменение на решението в частта за разноските. По
правилото на чл. 161, ал.1 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс на
ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата, като на
администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция
юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един
адвокат.
Спорният в
производството въпрос се концентрира относно приложимия ред за определяне на
съдебните разноски по административни дела с определен материален интерес. В
частност следва ли да се приложи режимът, действал към приключване на устните
състезания - чл.7, ал. 2, т. 6 вр. чл. 8, ал. 1 от
Наредба №1 от 9.07.2004 г. (ред. ДВ бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.)
или този към произнасяне на съдебния акт по съществото - чл.8, ал. 1, т. 6 от
Наредба №1 от 9.07.2004 г. (ред. ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г.).
Принципите
относно действието на правните норми във времето са част от общите принципи на
правото. Във връзка с този въпрос традиционно в правната теория и съдебната
практика се прави разграничение между процесуални и материалноправни норми.
Новите процесуални норми по правило
се считат за незабавно приложими към производствата, висящи към момента на
тяхното влизане в сила. Следва да се отбележи, че не иде реч за обратно
действие с ефект преуреждане на юридически факти,
проявили правните си последици в обективната действителност, а за незабавно
действие върху нестабилизирани обществени отношения. Този подход се оправдава
от презумпцията, че новият процесуален закон е винаги по – съвършен от стария,
поради което регулираните от него обществени отношения ще получат по адекватна
намеса. Изключение
от този принцип ще бъде налице единствено, ако законодателят с приемането на
новата процесуална норма е предвидил довършване на висящите производства по
действалия преди промяната ред.
За разлика
от процесуалните новите материалноправни норми по правило се прилагат към
възникнали преди влизането им в сила юридически факти само доколкото от текста,
целите или структурата е изрично, че трябва да им бъде придадено именно обратно
действие. По отношение на новите материалноправни норми е известен и принципът,
че новата правна норма се прилага незабавно към бъдещите последици на
юридически факти, възникнали при действието на старата норма.
В обобщение,
на тези признати от правната теория и трайната съдебна практика принципи, може
да се обоснове извод, че новата правна норма не се прилага спрямо юридически факти,
които са проявили действието си, освен ако по изключение е предвидено друго.
Обратно, непроявили се юридически факти, при които още не се е стигнало до
правни последици, възникнали и окончателно установени при действието на стария
закон, се преценяват по новата правна норма от момента на нейното влизане в
сила (така Решение Gemeinde Altrip
и др. по дело C-72/12, EU:C:2013:712, т. 22). Незабавното прилагане на новите
разпоредби спрямо факти, които все още не са проявили правните си последици, се
стреми да обезпечи възможно най-бързото и всеобхватно действие на съответните
актуални законодателни решения, както и за възможно най-доброто осъществяване
на целите на закона.
В случая
правото на съдебни разноски е регулирано като материално право в текста на чл.
160 от ДОПК. Редът за определяне на техния размер е предмет на процесуалните
правила на Наредба №1 от 9.07.2004 г. По смисъла на материалната норма правото
на съдебни разноски за данъчната администрация като юридически факт с проявени
последици възниква съобразно изхода на делото, който е предмет на съдебния акт
по същество. Иначе казано макар към момента на приключване на устните
състезания приходната администрация да се е възползвала от процесуалната
възможност да заяви съдебни разноски за юрисконсултска защита в размер,
съответен на материалния интерес по отхвърлена в цялост жалба, то към този
момент правото на присъждането им като юридически факт все още не е възникнало
и породило правните си последици. В този аспект претенцията за прилагане на
режима, действал към приключване на устните състезания - чл.7, ал. 2, т. 6 вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. (ред. ДВ бр.
45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.), се явява неоснователна. Към момента на
постановяване на съдебното решение, към който момент се обективира
и изхода на делото, а от там и фактът на правото на съдебни разноски за
приходната администрация, е била извършена законодателна промяна в процесуалната
норма на чл.8, ал. 1, т. 6 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. (ред. ДВ бр. 68 от
31.07.2020 г.), по общо правило влизаща в сила три дни след обнародването. Наредбата
за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, обнародвана в ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г., не съдържа правило
за довършване на неприключилите производства по стария ред. При това положение
новата процесуална норма проявява незабавно действие спрямо висящите производства като регулира бъдещите
юридически факти, респ. тези които все още на са проявили совите правни
последици. По тези съображения не са налице предпоставки за изменение на
постановеното съдебно решение в частта на определения размер на разноските за
юрисконсултска защита на приходната администрация.
Неоснователна
се явява и претенцията за присъждане на съдебни разноски под формата на пътни
разходи в размер на 150,52 лв. По аргумент от чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 143,
ал. 1 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК съдебните разноски
включват държавните такси, разноските по самото производството и тези за
възнаграждение на процесуалните представители. Разноските по производството от
своя страна обхващат тези, които са направени по воденето на конкретното дело,
като възнаграждение за вещи лица и за свидетели. Заплатените суми за какъвто и
да е транспорт - автомобилен, воден, въздушен, не се включват в понятието за
„съдебни разноските“ по производството, макар и да са разход. (така Определение
№ 12201 от 30.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 997/2011
г., IV о.). Отделно представените към списъка с разноски командировъчни
заповеди с отчети за ползвано лично моторно превозно средство и издадените
разходни касови ордери за изплатени на командирования служител суми не са
документ, който да удостоверява конкретен разход за гориво.
Предвид
горното разглежданата молба е неоснователна в цялост, поради което следва да
бъде оставена без уважение. Разноски за настоящото производство не са заявени,
поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на директора на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. София при Централно управление
на Национална агенция по приходите, чрез процесуалния представител -
юрисконсулт М., за изменение в частта за разноските на решение № 1553 от
19.08.2020г. по адм. дело № 3420 по описа за 2019г.
на Административен съд - Пловдив.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването пред
Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/