№ 29
гр. К., 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на двадесет и седми май през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Невена К. Калинова
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Търговско дело №
20245100900007 по описа за 2024 година
Делото е образувано по предявени от ищеца С. Е. М. от гр.М. срещу ЗД „Б. И.“
АД, гр.С. осъдителни искове по чл.432, ал.1 от КЗ – иск за обезщетение за
неимуществени вреди за сумата 25 100 лв. и иск за обезщетение за имуществени вреди
за сумата 3 674 лв., произтичащи от ПТП от 26.09.2020г., причинено от водач на
застрахован по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите автомобил при
ответника, който в срока по чл.496, ал.2, вр. с ал.1 от КЗ не е заплатил на ищеца
застрахователни обезщетения по претенцията му от 26.10.2021г., като обезщетенията
на основание чл.430, ал.3 от КЗ се претендират с обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от 26.10.2021г. - датата на уведомяване на ответника за
възникналото събитие, до окончателното им плащане.
Ищецът твърди, че в резултат на ПТП на 26.09.2020г., причинено от А. М. И.
като водач на застрахован по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите лек
автомобил марка Мерцедес, модел „С220“, с рег. № *******, при ответника ЗК „Б. И.”
АД гр.С., са му причинени телесни увреждания, изразяващи се в счупване на шесто
ляво ребро и кръвонасядане на шията, както и имуществени вреди, свързани с разходи
за ремонт на автомобила му марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № ******,
възлизащи на 3 674 лв. За извършеното от посочения водач деяние е започнато
административнонаказателно производство за нарушение на ЗДвП с издадено АУАН N
АА211814/29.05.2021г., което е приключило с влязло в сила Наказателно
постановление N 21-0303-000270 от 21.06.2021г. на началник на РУ-М. при ОДМВР –
К., с което на водача И. е наложено наказание за извършено нарушение на чл.20, ал.2
от ЗДвП. Твърди също, че гражданската отговорност на водача, признат за виновен в
1
гореописаното нарушение, е застрахована при ответника по задължителна застраховка
„ГО“ по застрахователен договор/полица N BG/02/120000333884, с покритие на риска
от 24.01.2020г. до 23.01.2021г., като между процесното ПТП и причинените му
неимуществени и имуществени вреди съществува причинна връзка поради виновното
поведение на застрахования водач, който при управление на лек автомобил
„Мерцедес“, модел С220“, с рег. № ****** с несъобразена скорост навлязъл в платното
за насрещно движение и реализирал ПТП с управлявания от ищеца лек автомобил
„Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № ******. Ищецът претендира за причинените му
болки и страдания от получените при ПТП-то телесни увреждания, ответникът да бъде
осъден да му заплати обезщетение за неимуществени вреди от 25 100 лв., а за
причинените му имуществени вреди и 3 674 лв., ведно със законна лихва върху всяко
обезщетение, считано от 26.10.2021г.-дата на уведомяване за застрахователната
претенция до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
Относно претърпените неимуществени вреди ищецът твърди, че след ПТП-то, към
което управлявал личния си автомобил с поставен обезопасителен колан, почувствал
силни болки в областта на гръдния кош и шията, както и преживял силен стрес и не
помни кога е транспортиран от пристигнал на място екип на Спешна помощ в Спешно
отделение на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ гр.К.; усещал много силна болка в лявата
част на гърдите и след направени изследвания и рентгенови снимки се установило
счупване на шесто ляво ребро и кръвонасядане на шията, като бил изписан от
болницата за домашно лечение с издаден амбулаторен лист от 26.09.2020г. и
транспортиран до дома си в гр.М., с продължило в домашни условия лечение на
постелен режим, по време на което изпитвал силни болки в областта на гръдния кош и
шията, бил неработоспособен и ползвал помощ на близки и роднини за обслужване на
физиологичните му нужди, като болките продължавали и понастоящем с намален
интензитет. Твърди, че освен болки и страдания от нанесените му телесни увреждания,
преживял стрес - не можел да спи нощем, сънувал кошмарни сънища с ПТП, което
наложило прием на успокоителни лекарства.
Претенцията си за обезщетение за горепосочените вреди ищецът предявява
съдебно, тъй като след предявяването й на ответника по реда на чл.380 от КЗ с вх. N
OK-690060/26.10.2021г. не му е определено и изплатено обезщетение за същите.
Ответникът ЗД „Б. И.“ АД, гр. С., в срока по чл.367, ал.1 от ГПК с отговор на
исковата молба, както и в срока по чл.373, ал.1 от ГПК с допълнителен отговор,
оспорва иска за обезщетение за неимуществени вреди само по размер с оглед
приложението на чл.52 от ЗЗД и претендираното първоначално извънсъдебно от ищеца
обезщетение от 17 000 лв., както и оспорва иска за обезщетение за имуществени вреди
по основание и размер, при възражение, че е налице тотална щета на автомобила на
ищеца, с останали запазени части и детайли, които могат да се реализират на вторичен
пазар., в т.ч. и да се предадат за скрап, както и при възражение, че МПС е с прекратена
2
регистрация. Предлага обезщетение за неимуществени вреди между 3 000 и 4 000 лв., и
счита, че действителната цена на лекия автомобил на ищеца е по-ниска от
претендираното обезщетение.
В съдебно заседание ищецът чрез упълномощен адвокат поддържа исковете,
моли за уважаването им и претендира разноски по делото, при възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.
В съдебно заседание ответникът не се представлява и поддържа възраженията си
срещу иска с писмено становище чрез упълномощен адвокат.
Окръжният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема следното:
Предявени са осъдителни искове по чл.432, ал.1 от КЗ за сумата 25 100 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 3 674 лв., увеличена
до сумата 5 271 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, произтичащи
от ПТП от 26.09.2020 г., причинено от застрахован при ответника по задължителна
застраховка „ГО“ на автомобилистите водач А. М. И., преди предявяването на които
ответникът като застраховател не е предложил да заплати искано от ищеца
застрахователно обезщетение, което се претендира с обезщетение за забавата от
26.10.2020 г. - датата на уведомяване за застрахователна претенция.
По делото е признато за безспорно, че на 26.10.2020 г. е настъпило процесното
ПТП, причинено от А. М. И., за което същият като водач на лек автомобил /
„Мерцедес“, модел С220“, с рег. № ******/, с влязло в сила Наказателно
постановление N 21-0303-000270 от 21.06.2021г. на началник на РУ-М. при ОДМВР –
К., е наказан за извършено нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, и с което е причинил на
ищеца като водач на лек автомобил телесни повреди, изразяващи се в счупване на
шесто ляво ребро и кръвонасядане на шията. Признато за безспорно е, че към
26.10.2020 г. водачът А. М. И. е със застрахована при ответника ЗД „Б. И.“ АД, гр. С.,
гражданска отговорност на автомобилистите и ищецът в качеството си на увредено
лице по смисъла на чл.493, ал.1 от КЗ и с оглед разпоредбата на чл.380, вр. чл.498, ал.3
от КЗ е предявил пред застрахователя писмена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, по която застрахователят не е определил такова.
Тази претенция е заявена на 26.10.2021г., когато е получена от ответника и със
същата от С. Е. М. е заявено искане за заплащане на обезщетение за немуществени
вреди в размер на 17 000 лв. за претърпени болки и страдания от телесни повреди и
влошено емоционално състояние, както и обезщетение за имуществени вреди в размер
на 3 674 лв. по разходи по щети по автомобила му.
Не е спорно между страните извършването на деликтното деяние от
26.10.2024г., неговата противоправност и виновността на дееца, гражданската
отговорност на който като водач е застрахована при ответника, както и вида и
3
характера на неимуществените вреди, причинно – следствената връзка между
последните и деянието, като спорни са обстоятелствата, релевантни за определяне на
техния размер с оглед приложението на чл.52 от ЗЗД, както и спорно е основанието и
размера на иска за обезщетение за имуществени вреди, при възражение на ответника,
че е налице тотална щета на автомобила на ищеца, с останали запазени части и
детайли, които могат да се реализират на вторичен пазар., в т.ч. и да се предадат за
скрап, като действителната цена на лекия автомобил на ищеца е по-ниска от
претендираното обезщетение.
От събраните по делото писмени доказателства, относими към оплакването за
претърпени неимуществени вреди - лист за преглед на пациент в КДБ/СО N 016215 от
26.09.2020г., допълнителен лист към лист за преглед на пациент в спешно отделение N
16166, изд. от СО на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ гр.К., резултати от образни и
лабораторни изследвания, съдебно-медицинско удостоверение N 238 от 2020г.,
постановление на РП-К. от 12.05.2021г., преп.961/2020г. по описа на ТО-М., се
установява, че на 26.10.2022 г. ищецът в качеството си на водач на лек автомобил в
резултат на процесното пътно-транспортно произшествие в землището на с.С.,
общ.Момчиград, обл.К., претърпява телесни повреди, изразяващи се в счупване на
шесто ляво ребро и кръвонасядане на шията, като след преглед на същата дата в
Спешно отделение на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, гр.К., където е постъпил в
18.35 ч. в съзнание и с оплакване за болки в гърдите, му е поставена диагноза счупване
на ребро, закрито, с контузия на гръдния кош, предписана му е обезболяваща
лекарствена терапия и не е последвало хоспитализиране. На 19.10.2020г. ищецът е
освидетелстван от съдебен лекар, който описва обективно състояние: косо
разположено синкаво-мораво-жълтеникаво кръвонасядане с размери 7/2.5 см. в
областта на основата, по лявата странична повърхност на шията, с оплаквания от болка
в лявата половина на гръдния кош и фрактура на 6-то ребро по задна скапуларна
линия, без дислокация, по представена при прегледа рентгенография, със заключение:
счупване на шесто ляво ребро и кръвонасядане на шията, като първото е довело до
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а второто е
причило болка и страдание, които увреждания на здравето се потвърждават от
неоспореното от страните заключение на комплексната съдебна автотехническа и
медицинска експертиза, както и от изслушването в съдебно заседание на вещите лица,
от които д-р Н. М. на въпроси на страните обяснява, че установеното по лявата
странична повърхост на шията на пострадалия ищец кръвонасядане, както и болките в
областта на лявата ключица, са специфично увреждане, дължащо се на действието на
автомобилния колан върху тялото на човека при ПТП, респ. неговата локализация
отговаря да е възникнало при водач на автомобила или седящ на задната лява седалка,
тъй като е в лявата повърхност на шията, а по отношение на продължителността на
болката при конкретната травма, че тя като субективно физическо усещане следва да
4
бъде установена, но няма медицински документи за оплаквания на ищеца след
травмата, в т.ч. да са настъпили някакви усложнения и той да не се е възстановил в
обичайния от медицинска гледна точка период.
Показанията на ангажираните от ищеца свидетели И. Х. и А. М. установяват, че
след катастрафата ищецът бил в болница, после в дома си, където му слагали лед, след
което го закарали в Турция да го лекуват, където май отишъл с рейс и там 2-3 дена го
гледала жена му, като дълго се оплаквал, че го боли предната част на тялото, където му
бил коланът и вече не бил същият весел човек, а все бил замислен.
Така не се установява твърдяното от ищеца продължило във времето в домашни
условия лечение на постелен режим, по време на което да е изпитвал силни болки в
областта на гръдния кош и шията, да е бил неработоспособен и да е ползвал помощ на
близки и роднини за обслужване на физиологичните му нужди, освен, че след ПТП-то
е заминал в Турция, където 2-3 дена за него се грижила жена му, както и продължилите
след същото болки в областта на предната гръдна част на тялото. Не се установяват и
твърденията за преживян стрес – да не е можел да спи нощем, да е сънувал кошмарни
сънища с ПТП, което да е наложило прием на успокоителни лекарства, изключая
засвидетелстваната промяна в емоционалното му състояние като подтиснатост на
емоциите, наместо предишната му веселост.
За установените увреждания на здравето, в така доказаната им степен на
причинени болки и страдания, интезивност и продължителност, а именно счупване на
шесто ляво ребро и кръвонасядане на шията, които са в причинна връзка с ПТП-то, при
обичайна продължителност на възстановяване на здравето за около един месец, с
ползвана чужда помощ от 2-3 дни, без доказана необходимост от болничен престой и
лечение, съдът основание чл.52 от ЗЗД при съобразяване на възрастта на пострадалия,
приема за дължимо от ответника по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на 4 500 лв.. То
е достатъчно да репарира, в рамките на застрахователната сума, реално възникналите
за увреденото лице вреди, за които е налице основание да бъде ангажирана
гражданската отговорност на застрахования делинквент на основание чл.45 от ЗЗД, до
който размер искът за неимуществени вреди срещу неговия застраховател следва да се
уважи и за разликата над сумата 4 500 лв. до пълния му предявен размер от 25 100 лв.
се отхвърли като недоказан.
От събраните по делото писмени доказателства, относими към оплакването за
претърпени имуществени вреди - констативен протокол за ПТП с пострадали лица N
20201036-210/26.09.2020г., заедно с план-схема на ПТП, контролен талон на л.а. марка
и модел „Фолксваген поло“ с рег. № ******, представляващ документ на турски език, с
превод на български език, протокол за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие
от 26.09.2020г., ведно с фотоалбум, АУАН серия АА211814, N 280/29.05.2021г., НП N
5
21-0303-000270 от 21.06.2021г. на началник на РУ-М. при ОД на МВР К., ведно с
отбелязване за влизане в сила, както и изявлението на пълномощника на ищеца в
съдебно заседание, че управляваният от ищеца към ПТП-то лек автомобил, с турски
регистрационен номер, една година след ПТП-то е репатриран в Турция, където не се
управлява, тъй като е невъзстановим като вещ, без пълномощникът да е сигурен дали
регистрацията му е официално прекратена, се установява следното: след ПТП-то
автомобилът на ищеца - л.а. марка и модел „Фолксваген поло“ с рег. № ****** е с
деформирана предна и лява част, както и спукано предно стъкло, като във воденото за
престъпление по чл.343, ал.1, б „б“, вр. чл.343, ал.2 от НК и прекратено на основание
чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.9 от НПК досъдебно производство установената
стойност на щетата по автомобила възлиза на 3 674 лв., каквато е установена и в
настоящото производство от неоспореното от страните заключение на комплексната
съдебна автотехническа и медицинска експертиза и от изслушването в съдебно
заседание на вещите лица. Установява се при това, че загубата на функционална
годност на автомобила е 83 % - налице е тотална щета поради т.нар. „контруктивен“
тотал, при който основните конструктивни елементи са технически невъзстановими и
застрахованият обект е загубил повече от 80 % от функционалната си годност.
Необходима е сума от 3 674 лв. за ремонтно-възстановителни операции за възвръщане
на функционалния вид на автомобила. Стойността на щетата не може да е по-голяма от
стойността на автомобила към ПТП. Пазарната стойност на автомобила експертизата
определя на 5 271 лв., до който размер по искане на ищеца е допуснато изменение на
иска за имуществени вреди. При изслушването вещото лице инж.В. Д. сочи, че
автомобилът не е наличен за оглед и може да се предполага, че има останали запазени
части, но не и какъв вторичен пазар би се реализирал за тях.
Предявеният иск за имуществени вреди с оглед принципа на диспозитивното
начало и съдържанието на заявената искова претенция, която е за разходите за ремонт
на автомобила, следва да се уважи при съобразяване на правилото на чл.386, ал.2, вр.
чл.402, ал.2 от КЗ, регламентиращи, че при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, в размер на
претендираната възстановителна стойност, а не действителната такава при тотална
щета, наличието на каквато щета ищецът не е въвел в предмета на делото.
Съгласно чл.390, ал.2 от КЗ тоталната щета е увреждане, при което стойността
на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му
стойност, като стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно
определения способ за обезщетяване въз основа на: 1. издадена от сервиз проформа
фактура – при възстановяване в натура на вредите, или 2. експертна оценка – при
изплащане на парично обезщетение. Съгласно чл.499, ал.2 от КЗ при определяне на
застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" на
6
автомобилистите, при вреди на имущество обезщетението не може да надвиши
действителната стойност на причинената вреда. Обезщетенията за вреди на моторни
превозни средства се определят в съответствие с методиката за уреждане на претенции
за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, приета с наредбата
по чл. 504. В случая, установената от експертизата пазарна стойност на лекия
автомобил е определена като такава към и преди настъпване на ПТП-то в размер на
5 271 лв. Обезщетението при тотална щета се определя по пазарната стойност на МПС
–то, но за да се избегне неоснователно обогатяване е необходимо тя да се намали със
стойността на запазените части /чл. 499, ал. 1, т. 2 КЗ/. Същата не може да се установи
поради липса на възможност за експертно изследване на автомобила, като в чл.22, ал.1
и ал.2 от Приложение 1 към Наредба N 24 от 8.03.2006 г. за задължителното
застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни
средства, вр. §3 ПЗР на Наредба N 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане
по застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на
пътниците в средствата за обществен превоз, регламентира, че обезщетение при
тотална щета се заплаща, когато размерът на застрахователното обезщетение,
определен съгласно тази методика, надвиши 80 % от действителната стойност на
увреденото МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие/ал.1/, а при
установяване на запазени части размерът на застрахователното обезщетение не може
да се определи под 75 % от размера на действителната стойност, която в случая
възлиза на 3 953.25 лв..
Но нито така посочената последно стойност, преценена при условията чл.162 от
ГПК при липса на данни да е прекратена регистрацията на автомобила на ищеца, нито
действителната стойност на тази вещ – тази, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, могат да
се възложат в тежест на ответника, защото от ищеца не е твърдяна тотална щета и не е
претендирана такава, а е претендирана възстановителната стойност на вещта –
разходи, свързани с ремонта й, при което искът за имуществени вреди следва да се
уважи първоначално предявения му размер от 3 674 лв. и се отхвърли до увеличения
му размер от 5 271 лв.
Според чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят по договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ е задължен да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. По арг. от чл. 386, ал. 1 и
ал. 2 КЗ дължимото застрахователно обезщетение е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, но не по-голямо от
застрахователната сума /лимита на отговорност/. За действителна застрахователна
7
стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, а за възстановителна
застрахователна стойност стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Релевантна за
определяне размера на действително претърпените вреди от ищеца е
възстановителната застрахователна стойност по чл. 400, ал. 2 КЗ, макар ремонтът на
автомобила му да се явява икономически неизгоден, с оглед принципа в процесуалния
закон в чл.2 от ГПК, че предметът на делото и дължимата защита и съдействие се
определят от страните.
Съгласно чл.493, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и
други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, като в
тези случаи застрахователят покрива неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт, както и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2, а
именно лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал. 3, предвиждаща, че лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/ и в
този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна/за разлика от отменения КЗ/. В случая не е спорно, че
датата на предявяване на застрахователна претенция от ищеца е 26.10.2021г., от която
дата ответникът дължи на ищеца законна лихва за забава върху дължимото
обезщетение до окончателното му изплащане. Тези лихви застрахователят дължи не за
собствената си забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед
функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на
делинквента /Решение N 167 от 30.01.2020 г. на ВКС по т. д. N 2273/2018 г., II т. о.,
ТК/.
С оглед на горното, съдът приема, че ответникът следва да се осъди да заплати
на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер от 4 500 лв.,
ведно със законна лихва от 26.10.2021г., като за разликата над тази сума и до пълния
му предявен размер от 25 100 лв. искът за посоченото обезщетение се отхвърли, както и
да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер от 3 674
лв., ведно със законна лихва от 26.10.2021г., като за разликата над тази сума и до
8
пълния му предявен размер от 5 271 лв. искът за посоченото обезщетение се отхвърли.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1, вр. чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2
от ЗАдв, на основание на който на ищеца е осъществена безплатна правна помощ,
адвокатско възнаграждение се присъжда на адвоката, осъществил тази помощ, а
именно на адв.Я. М. С. от АК-С.. На основание чл.7, ал.2 т.3 и т.2 от Наредба N 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съответно на
цената на иска за обезщетение за неимуществени вреди и на иска за обезщетение за
имуществени вреди възнаграждението следва да се определи на 2 658 лв. по първия
иск и на 827.10 лв. по втория ик, като по всеки иск ответникът се осъди да го заплати
съразмерно на уважената му част, а именно в размер на 476.53 лв. и в размер на 576.51
лв., общо 1 053.54 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски съразмерно
на отхвърлената част от исковете, при което от направените и претендирани разноски
за адвокатски възнаграждения от 3 240 лв. с ДДС по иска за обезщетение за
неимуществени вреди и от 840 лв. по иска за обезщетение за имуществени вреди, които
не са прекомерни съгласно размерите по чл.7, ал.2 т.3 и т.2 от Наредба N 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в тежест на
ищеца са 2 659.12 лв. с ДДС по иска за обезщетение за неимуществени вреди и 254.50
лв. с ДДС по иска за обезщетение за имуществени вреди, общо 2 913.62 лв.
На основание чл.78, ал.6, вр. чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на съда държавни такси по уважените искове, които
определени съгласно чл.69, ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл.1 от ТДТГПК възлизат на 180 лв. по
иска за обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 146.96 лв. по иска за
обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и направените от бюджета на
съда разноски за възнаграждения на вещи лица по САТМЕ/от 669.47 лв./ съразмерно на
уважената част от исковете, възлизащо на 180.81 лв.
Мотивиран от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД “Б. И.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.С., 1407, район Л., ул.Д. Б. N *, да заплати на С. Е. М. с ЕГН **********, гр.М.,
ул.К. Ч. N *a, общ.М., обл.К., сумата 4 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди от
телесни повреди-счупване на шесто ляво ребро и кръвонасядане на шията,
произтичащи от ПТП, настъпило на 26.09.2020 г. на път II-59, на км.9+300м., в
землището на с.С., общ.М., обл.К., виновно причинено от А. М. И., при управление на
лек автомобил „Мерцедес“, модел С220“, с рег. № ******, застрахован по риска
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗД “Б. И.“ АД, ведно със законната
9
лихва, считано от 26.10.2021г. и до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата 4 500 лв. до
пълния му предявен размер от 25 100 лв..
ОСЪЖДА ЗД “Б. И.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.С., 1407, район Л., ул.Д. Б. N *, да заплати на С. Е. М. с ЕГН **********, гр.М.,
ул.К. Ч. N *a, общ.М., обл.К., сумата 3 674 лв. обезщетение за имуществени вреди за
ремонт/възстановяване/ на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. №
******, произтичащи от ПТП, настъпило на 26.09.2020 г. на път II-59, на км.9+300м., в
землището на с.С., общ.М., обл.К., виновно причинено от А. М. И., при управление на
лек автомобил „Мерцедес“, модел С220“, с рег. № ******, застрахован по риска
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗД “Б. И.“ АД, ведно със законната
лихва, считано от 26.10.2021г. и до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за имуществени вреди за разликата над сумата 3 674 лв. до пълния
му предявен размер от 5 271 лв..
ОСЪЖДА ЗД “Б. И.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.С., 1407, район Л., ул.Д. Б. N *, да заплати на адв.Я. М. С., АК-С., личен номер
**********, гр.К., бул.Б. N 77, вх.В, етаж 1, об.К., обл.К., сумата 1 053.04 лв.,
представляваща вънаграждение за осъществена безплатна правна помощ на С. Е. М. с
ЕГН **********, от която 476.53 лв. възнаграждение по иска за обезщетение за
неимуществени вреди и 576.51 лв. по иска за обезщетение за имуществени вреди.
ОСЪЖДА С. Е. М. с ЕГН **********, гр.М., ул.К. Ч. N *a, общ.М., обл.К., да
заплати на ЗД “Б. И.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
1407, район Л., ул.Д. Б. N *, сумата 2 913.62 лв. разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, от която 2 659.12 лв. с ДДС по иска за обезщетение за неимуществени
вреди и 254.50 лв. с ДДС по иска за обезщетение за имуществени вреди.
ОСЪЖДА ЗД “Б. И.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.С., 1407, район Л., ул.Д. Б. N *, да заплати по сметка на Окръжен съд-К. сумата
326.96 лв. държавни такси по уважените искове, от които 180 лв. по иска за
обезщетение за неимуществени вреди и 146.96 лв. по иска за обезщетение за
имуществени вреди, както и сумата 180.18 лв. заплатено от бюджета на съда
възнаграждение на вещи лица.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд –Пловдив, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________
10