РЕШЕНИЕ
№ 225
гр. ****, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря П.Х.Д.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223130100360 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от С. В. А. ЕГН **********, гр****** и
Д. В. Х. ЕГН ********** гр.****** срещу Я.А.Я. ЕГН **********, действащ като ЗП „Я.Я.''
В исковата молба се излага, че страните били сключили два договора за наем на
земеделска земя. На 03.05.2019г. бил сключен договор за наем за една стопанска година (до
30.09.2020г.) на земеделски земи, находящи се е землището в с*******, представляващи:
1. Нива с площ от 8.764 дка, категория четвърта, в местност „**", представляваща имот
с идентификатор 38114.2.306 по плана за земеразделяне;
2. Нива с площ от 9.871 дка, категория трета, в местност „****", представляваща имот с
идентификатор 38114.2.87по плана за земеразделяне;
3. Нива с площ от 5.003 дка, категория пета, в местност „****", представляваща имот с
идентификатор 38114.8.67 по плана за земеразделяне;
4. Нива с площ от 3.799 дка, категория четвърта, в местност „****", представляваща
имот с идентификатор 38114.49.14 по плана за земеразделяне;
Общата площ на предоставените по договора земеделски имоти бил 27.437 дка.
Съгласно чл.З, ал.2 от договора за наем ответникът Я.А.Я., регистриран като
земеделски производител ЗП„Я.Я." гр.****, се задължил да заплаща на ищците наемна цена
в размер на 60лв./дка, на всяка от тях по 823.11лв. или общо за двете наем в размер на
1646.22лв.
Според клаузата на чл.4 от договора заплащането на наема било дължимо от 01.12 до
31.12 след изтичане на стопанската година, т.е. до 31.12.2020г.
По този договор нямало извършено плащане от наемателя (ответника по иска).
На 12.06.2020г. между страните бил сключен договор за наем на горепосочените
1
земеделски земи за още една стопанска година до 30.09.2021г. при същите условия -
годишен наем от 60лв./дка и плащане на наема в срок от 01.12 до 31.12.2021г.
Ответникът не бил извършил дължимото плащане и по този договор за наем в размер
за всяка една по 823.11лв. или общо на двете 1646.22лв.
Ищците изпратили до ответника покана за доброволно плащане на дължимите по двата
договора за наем суми, но до момента на предявяване на иска нямало плащане по тях.
Иска се ответника Я.А.Я. ЕГН **********, регистриран и действащ като ЗП „Я.Я.”,
БУЛСТАТ ********* постоянен адрес гр.****, **********, настоящ адрес с.******, общ.
****, област ****** да заплати на ищците С. В. А., ЕГН **********, гр.********* и Д. В.
Х., ЕГН **********, гр.***** ул.********* на всяка една от тях по 1646.22лв., от които
сумата от 823.11лв. по договора за наем на земеделска земя, сключен на 03.05.2019г., ведно
с обезщетение в размер на 105.87лв. за всяка една от тях, представляващо законната лихва
върху главницата за периода от 01.01.2021г. до 08.04.2022г., както и сумата от 823.11лв. по
договора за наем на земеделска земя, сключен на 12.06.2020г., ведно с обезщетение в размер
на 22.41лв. за всяка една от тях, представляващо законната лихва върху главницата от
01.01.2022г. до 08.04.2022г., както и законната лихва от предявяване на исковете до
окончателното изплащане на сумите.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника.
В него се твърди, че искът е допустим и частично основателен.
По договора за наем за стопанската 2019/2020г. се твърди, че според Протокол на
Областната дирекция „Земеделие“ — **** поради стопанската непоносимост, предизвикана
от лоши метеорологични условия и пандемията от KOVID 19 е определено средно годишно
рентно плащане за ползване на земеделски земи за стопанската 2019/2020г. съгласно §2е, ал1
и ал2 от ДР на ЗСПЗЗ за******* в размер на 48 лева на декар.
Според това дължимата сума по договора за стопанската 2019/2020г. за 27,437дка било
1316,98лв.
Ответникът заплатил по този договор на името на ищцата С. В. А., която винаги била
получавала плащанията за двете сестри с Разходен касов ордер за сумата от 500лв. и на
25.03.2022г. чрез Easy Pay още 354,46лв.; т.е. е направил плащане общо в размер на
854.46лв. Предвид изложеното за стопанската 2019/2020г. са останали дължими 462,52лв.
За стопанската 2020/2021 г. дължал наем в размер на 1646,22лв., които щял да заплати
при първа възможност.
Ответникът признава задължението от 2108.74лв. общо за двете стопански години.
В съдебно заседание ищцовата страна, чрез процесуалния си представител прави
изменение и оттегляне на предявения иск от ищцата С. А. по отношение на договор за наем
03.05.2019г. за стопанската 2019-2020г. по отношение на главница в размер на 354,46 лв. и
лихва по отношение на 0,24ст. за периода 01.01.2021-08.04.2022г. за стопанската 2019-2020г.
Искът се счита предявен за сума в размер на 468.65лв.- главница и сума в размер на 105.63
лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази главица за период
01.01.2021-08.04.2022г. за стопанската 2019-2020г.. Процесуалният представител на
ищцовата страна поддържа предявените искове в останалата им част и моли да бъдат
уважени. Ответникът чрез процесуалния си представител моли да бъде признато за
установено, че ответника дължи сумата така както е описана в писмения отговор на
исковата молба, твърди, че ответникът е направил плащане в размер на 500 лв. по процесния
договор.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и
в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
2
страна:
От Договор за наем на земеделска земя от 03.05.2019г.; Договор за наем на земеделска
земя от 12.06.2020г. се установява, че страните са сключили два договора за наем на
земеделска земя на 03.05.2019г. и на 12.06.2020г. всеки един от тях за срок от 1 стопанска
година до 30.09.2020г., съответно до 30.09.2021г. за земеделски земи, находящи се е
землището в с*******, представляващи:
1. Нива с площ от 8.764 дка, категория четвърта, в местност „**", представляваща имот
с идентификатор 38114.2.306 по плана за земеразделяне;
2. Нива с площ от 9.871 дка, категория трета, в местност „****", представляваща имот с
идентификатор 38114.2.87 по плана за земеразделяне;
3. Нива с площ от 5.003 дка, категория пета, в местност „****", представляваща имот с
идентификатор 38114.8.67 по плана за земеразделяне;
4. Нива с площ от 3.799 дка, категория четвърта, в местност „****", представляваща
имот с идентификатор 38114.49.14 по плана за земеразделяне;
Общата площ на предоставените по договора земеделски имоти бил 27.437 дка.
Съгласно чл.3, ал.2 от договора за наем ответникът Я.А.Я., регистриран като
земеделски производител ЗП„Я.Я." гр.****, се задължил да заплаща на ищците наемна цена
в размер на 60лв./дка, за фактически обработваема земя. По 823.11лв. на всяка една от
ищците или общо за двете наем в размер на 1646.22лв.
Според клаузата на чл.4 от договорите заплащането на наема било дължимо от 01.12 до
31.12 след изтичане на стопанската година, т.е. до 31.12.2020г., съответно до 31.12.2021г..
От писмена покана от ищците до ответника се установява, че те са го поканили да им
заплати дължимите суми по двата договора в размер на по 1646.22 лв. за всеки един договор
или общо сума в размер на 3292,44 лева.
От разписка № 0100015278457392/23.03.2022г. за доплащане на рента се установява, че
на 25.03.2022г. ответникът е превел чрез Изи Пей на ищцата С. А. сума в размер на 354,46
лева с основание на превода доплащане рента. От разписка от 07.04.2022г. се установява, че
С. А. е получила тази сума на 07.04.2022г..
От разходни касови ордери се установява, че ответника е заплатил на ищцата С. А.
рента за частично плащане за 2019-2020г. землище ***** сума в размер на 500 лева, която тя
е получила. В ордера не е посочена дата. От РКО от 26.07.2021г. се установява, че на тази
дата ответника е заплатил на ищцата С. А. 1000 лева с основание землище ***** – частично
рента за стопанската 2019г./2020г..
От Списък на землищата на територията на Община **** с определено средно
годишно рентно плащане за ползване на земеделски земи за стопанската 2019-2020г. се
установява, че Директора на ОД Земеделие **** е определил средно годишно рентно
плащане за стопанската 2019г. - 2020г. за землището за ***** 48 лева на дка за ЕПК.
От писмо от Държавен фонд земеделие се установява, че ответникът не е получавал
финансово подпомагане по схеми и мерки администрирани от ДФ „Земеделие“ за периода
01.01.2019г. – 12.07.2022г..
От копие от искова молба по гр. д. № 361/2022г. ведно с приложения Договор за наем
на земеделска земя от 03.05.2019г.; Договор за наем на земеделска земя от 12.06.2020г. се
установява, че ищцата С. А. е завела искова молба срещу ответника, входиран в РС **** с
вх.№ 1904/12.04.2022г., по който е образувано гр.д.361/2021г. на РС ****. Исковата молба е
за неплатена част от наемна цена в размер на 152,76 лева от ответника на ищцата по
сключен договор на 12.06.2020г. за наем на две ниви, находящи се в землището на ***** с
идентификатори 38114.2.101 и 38114.2.40 ведно с обезщетение за забава в размер на 4,16
лева от 01.01.2022г. до 08.04.2022г.. За Наемната цена е 60 лева/дка. За същите земи
страните имали сключен и договор за наем от 03.05.2019г. за 1 стопанска година.
3
Производството по гр.д.361/2022г. на РС **** е прекратено на основание чл.232 ГПК,
поради заплащане на претендираните суми в хода на процеса.
От правна страна съдът намира следното:
Предявени е осъдителен иск по чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на Я.А.Я.
ЕГН **********, регистриран и действащ като ЗП „Я.Я.”, БУЛСТАТ ********* постоянен
адрес гр.****, *******, настоящ адрес ******, общ. ****, област **** да заплати на ищците
С. В. А., ЕГН **********, гр.***** ул.****** сума в размер на 468,65 лева, а на Д. В. Х.,
ЕГН **********, гр.***** ул.****** на 823.11лв. по договора за наем на земеделска земя,
сключен на 03.05.2019г., ведно с обезщетение за забава в размер на 105,63 лева на С. В. А.,
ЕГН ********** и в размер на 105.87лв. на Д. Х., представляващо законната лихва върху
главниците за периода от 01.01.2021г. до 08.04.2022г., както и сумата от по 823.11лв. на
всяка една от ищците по договора за наем на земеделска земя, сключен на 12.06.2020г.,
ведно с обезщетение в размер на 22.41лв. за всяка една от тях, представляващо законната
лихва върху главницата от 01.01.2022г. до 08.04.2022г., както и законната лихва от
предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумите.
Възражение с правно основание чл.307 ТЗ за стопанска непоносимост по отношение на
договор за наем на земеделска земя, сключен на 03.05.2019г. и намляне на наемната цена от
60 лева/дка на 48 лева/дка.
Ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че между страните са сключени
процесните договори за наем на земеделски земи с уговорените в тях условия, че са
изправна страна по тях.
Ответникът следва да докаже че предвид настъпването на пандемията от KOVID 19
запазването на определената цена по наемните договори противоречи на справедливостта и
добросъвестността и че същата следва да бъде намалена до 48 лева/дка, каквато цена е
определена от ОСЗ ***** че е заплатил посочените в отговора наемни плащания.
Между страните е безспорно, а и се установява от събраните като доказателства по
делото наемни договори от 03.05.2019г. и от 12.06.2020г., че между ищците в качеството им
на наемодатели и ответника в качеството му на наемател са сключени процесните два
договора за наем на земеделски земи. Уговореното заплащане е 60 лева/дка за стопанската
2019г. – 2020г. и за стопанската 2021г. – 2022г., което е дължимо до 31.12. след изтичане на
стопанската година. Стопанската година на основание пар.1, т.3 от ЗАЗ изтича на 01.10,
съответно падежът на наемната цена по двата договора за наем е съответно 31.12.2020г. и
31.12.2022г..
Между страните е безспорно, че ищците са изпълнили задълженията си по договорите
за наем като са предоставили на ответника за ползване процесните земи.
Спорен е въпроса относно размерът на дължимите плащания. Според чл.307 ТЗ съдът
може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти,
когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни
да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и
добросъвестността. В случаят ответникът е направил възражение по чл.307 ТЗ с искане за
намаляване на уговорената наемна цена по договора от 03.05.2019г. поради настъпилата
пандемия, до средното рентно плащане, определено от Директора на ОД „Земеделие“ ****
за землището на ***** в размер на 48 лева. Обществено известно е, че в резултат на
пандемията значително се влоши икономическата обстановка във всички държави.
Предприетите мерки в защита на общественото здраве, насочени към ограничения в
придвижването, преустановяване на определени дейности, затваряне на обществени
заведения и други подобни предизвикаха ограничение на търговския оборот. Въпреки това
съдът не намира за основателно възражението по чл.307 ТЗ на ответника. Условия за
стопанска непоносимост са: липса на съгласие на страните за изменение или прекратяване
4
на договора, обективната икономическа ситуация при продължаването му съобразно
първоначалните условия да създава предпоставки за възникване на изключителна
несправедливост в отношенията между страните. Случаят не е такъв. Съдът намира, че
земеделското производство не е в толкова голяма степен засегнато от влошените
икономически условия в резултат на пандемията. Спрямо земеделските производители не са
прилагани рестриктивни мерки. Ответникът не доказа, че лично неговия бизнес е
значително засегнат от пандемията и запазването на уговорената между страните наемна
цена противоречи на справедливостта. Напротив уговорената между страните наемна цена в
размер на 60 лева/дка е малко по-висока от средната рентна цена, определена от Директора
на ОД Земеделие **** за стопанската 2019г. - 2020г. за землището за ***** в размер на 48
лева на дка за ЕПК. Поради това възражението на ответника по чл.307 ТЗ е неоснователно.
Ответникът доказа, че е заплатил по процесните наемни договори и то само на ищцата
С. А. сума в размер 354,46 лева с разписка № 0100015278457392/23.03.2022г. чрез Изи Пей,
която сума е получена на 07.04.2022г.. С тази сума е намалена цената на първоначално
предявения иск от ищцата С. А. в хода на процеса. Ответникът не доказа да е заплатил други
суми по процесните договори. Няма достатъчно убедителни доказателства, че сумата в
размер на 500 лева, която ответникът твърди, че е заплатил на ищцата С. А. по процесния
договор от 03.05.2019г. й е заплатена именно по него. От приетия по делото РКО не става
ясно по кой договор и на коя дата е заплатена тази сума, предвид на това, че между С. А. и
ответника има сключен и друг договор за наем на други земеделски земи в землището на
***** от 03.05.2019г.. По него видно от твърденията й изложени в исковата молба по
гр.д.361/2022г. на ПРС ответникът й е заплатил изцяло дължимата сума. Поради това съдът
не може да приеме по категоричен начин, че сумата от 500 лева е заплатена по процесния
договор за наем от 03.05.2019г..
Предвид гореизложеното предявените искове по чл.232, ал.2 от ЗЗД са основателни и
следва да бъдат уважени като ответника следва да бъде осъден за заплати на ищцата С. А.
сума в размер на 468,65 лева, а на Д. В. Х. 823.11лв. по договора за наем на земеделска
земя, сключен на 03.05.2019г., както и сумата от по 823.11лв. на всяка една от ищците по
договора за наем на земеделска земя, сключен на 12.06.2020г., ведно със законната лихва от
предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумите.
На основание чл.86 ЗЗД при забава в изплащането на някакво парично задължение се
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Падежът на задължението по
договора от 03.05.2019г. е 31.12.2020г., а на задължението по договора от 12.06.2020г. е на
31.12.2021г.. Съответно ответникът изпада в забава за изпълнение от 01.01.2021г. по
договора от 03.05.2019г. и от 01.01.2022г. по договора за наем от 12.06.2020г.. Съдът
използвайки електронния калкулатор на https://nraapp02.nra.bg/web_interest/start_int.jsp,
изчисли, че дължимото обезщетение за забава на ищцата С. А. по договора от 03.05.2019г.
върху дължимата й главница от 468,65 лева за периода 01.01.2021г. до 08.04.2022г. (както е
поискан от ищците) е 60.28 лева. Поради това предявения иск по чл.86 ЗЗД следва да бъде
уважен до този размер и отхвърлен за разликата до претендирания от 105,63 лева.
Дължимото обезщетение за забава на ищцата Д. Х. по договора от 03.05.2019г. върху
дължимата й главница от 823.11 лева за периода 01.01.2021г. до 08.04.2022г е 105.87лева.
Съответно предявеният иск за същата сума по чл.86 ЗЗД следва да бъде изцяло уважен.
Дължимото обезщетение за забава на ищцата С. А. и Д. Х. по договора от 12.06.2020г.
върху дължимата им главница от по 823.11 лева на всяка една от тях за периода 01.01.2022г.
– 08.04.2022г. (както са поискали ищците) е размер на 22.41 лева за всяка една от ищците.
Съответно предявените искове по чл.86 ЗЗД следва да бъдат уважени.
Претенцията за присъждане на законна лихва върху главниците от деня на предявяване
на исковете до окончателното им заплащане следва да бъде уважено от деня следващ деня
предявяване на исковете. Това се налага тъй като исковете са предявени на 08.04.2022г., а за
5
този ден вече е начислена лихва за забава по предявените искове по чл.86 ЗЗД. Поради това
лихвата за забава следва да бъде определена от деня следващ деня на предявяване на
исковете – 09.04.2022г..
Ищците са претендирали разноски и такива им се дължат съразмерно уважената част
от предявените искове. Разноските претендирани от ищците според представения списък по
чл.80 ГПК и доказателствата по делото са в размер на държавна такса – 141,96 лева,
адвокатско възнаграждение – 300 лева. От тях съразмерно с уважената част от предявените
искове на ищците следва да се присъдят 435,80 лева.
Ответникът не е претендирал разноски.
Мотивиран от така изложените съображения, Провадийски районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД Я.А.Я. ЕГН **********,
регистриран и действащ като ЗП „Я.Я.”, БУЛСТАТ ********* постоянен адрес гр.****,
******** настоящ адрес ******, общ. ****, област **** да заплати на С. В. А., ЕГН
**********, гр.***** ул.****** сума в размер на 468,65 лева, представляваща неплатен
остатък от наемна цена по договора за наем на земеделска земя, сключен на 03.05.2019г.
между С. В. А., ЕГН **********, Д. В. Х., ЕГН **********, от една страна и ЗП „Я.Я.”,
БУЛСТАТ ********* от друга страна, ведно със законната лихва от деня следващ деня на
предявяване на исковете – 09.04.2022г. до окончателното изплащане на сумите, ведно с
обезщетение за забава в размер на 60.28 лева, представляващо законната лихва върху
главницата от 468,65 лева за периода от 01.01.2021г. до 08.04.2022, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.86 ЗЗД за разликата от уважение размер от 60.28 лева до претендирания размер
от 105,63 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД Я.А.Я. ЕГН **********,
регистриран и действащ като ЗП „Я.Я.”, БУЛСТАТ ********* постоянен адрес гр.****,
ул.*******, настоящ адрес ******, общ. ****, област **** да заплати на Д. В. Х., ЕГН
**********, гр.***** ул.****** сума в размер на 823.11 лева, представляваща неплатена
наемна цена по договора за наем на земеделска земя, сключен на 03.05.2019г. между С. В.
А., ЕГН **********, Д. В. Х., ЕГН **********, от една страна и ЗП „Я.Я.”, БУЛСТАТ
********* от друга страна, ведно със законната лихва от деня следващ деня на предявяване
на исковете – 09.04.2022г. до окончателното изплащане на сумите, ведно с обезщетение за
забава в размер на 105,87 лева, представляващо законната лихва върху главницата от 823,11
лева за периода от 01.01.2021г. до 08.04.2022г..
ОСЪЖДА на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД Я.А.Я. ЕГН **********,
регистриран и действащ като ЗП „Я.Я.”, БУЛСТАТ ********* постоянен адрес гр.****,
ул.*******, настоящ адрес ******, общ. ****, област **** да заплати на С. В. А., ЕГН
**********, гр.***** ул.****** сума в размер на 823.11 лева, представляваща неплатена
наемна цена по договора за наем на земеделска земя, сключен на 12.06.2020г. между С. В.
А., ЕГН **********, Д. В. Х., ЕГН **********, от една страна и ЗП „Я.Я.”, БУЛСТАТ
********* от друга страна, ведно със законната лихва от деня следващ деня на предявяване
на исковете – 09.04.2022г. до окончателното изплащане на сумите, ведно с обезщетение в
размер на 22.41лв., представляващо законната лихва върху главницата от 823.11 лева за
периода от 01.01.2022г. до 08.04.2022г..
ОСЪЖДА на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД Я.А.Я. ЕГН **********,
регистриран и действащ като ЗП „Я.Я.”, БУЛСТАТ ********* постоянен адрес гр.****,
ул.*******, настоящ адрес ******, общ. ****, област **** да заплати на Д. В. Х., ЕГН
**********, гр.***** ул.****** сума в размер на 823.11 лева, представляваща неплатена
6
наемна цена по договора за наем на земеделска земя, сключен на 12.06.2020г. между С. В.
А., ЕГН **********, Д. В. Х., ЕГН **********, от една страна и ЗП „Я.Я.”, БУЛСТАТ
********* от друга страна, ведно със законната лихва от деня следващ деня на предявяване
на исковете – 09.04.2022г. до окончателното изплащане на сумите, ведно с обезщетение в
размер на 22.41лв., представляващо законната лихва върху главницата от 823.11 лева за
периода от 01.01.2022г. до 08.04.2022г..
ОСЪЖДА Я.А.Я. ЕГН **********, регистриран и действащ като ЗП „Я.Я.”,
БУЛСТАТ ********* постоянен адрес гр.****, ********, настоящ адрес ******, общ. ****,
област **** да заплати на С. В. А., ЕГН **********, гр.***** ул.****** и Д. В. Х., ЕГН
**********, гр.***** ул.****** сума в размер на общо 435,80 лева - сторените по делото
разноски, включително и адвокатски хонорар съразмерно с уважената част от иска, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
7