О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.
Сливен,
24.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет
и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
Като се запозна с
докладваното от съдия Яница Ченалова ВЧНД № 553 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.243, ал.
7 и 8 от НПК.
Образувано е по жалба на Х.Г.Н. чрез защитника му адв. М.Д. *** против
определение от 18.09.2019 г. по ЧНД № 887/2019 г. по описа на Районен съд –
Сливен, с което е отменено постановление от 27.05.2019 г. на РП – Сливен за прекратяване
на наказателното производство по ДП № 1386/2018 г. по описа на РУ на МВР – Сливен,
вх. № 3466/2018 г., пор. № 1233/2018 г. на РП – Сливен, водено срещу Х.Г.Н. за престъпление
по чл.122, ал.1 от НК. В жалбата, след кратко обсъждане на свидетелски
показания, се излагат съображения за липса от необходимост делото да бъде
връщано за отстраняване на противоречия в гласните доказателства. Настоява се,
че нови разпити биха довели до тенденциозност при разследването и не биха
променили вече установената фактическа обстановка. Иска се отмяна на съдебния
акт на първоинстанционния съд, с който е отменено прокурорското постановление
за прекратяване на делото и делото върнато на РП – Сливен, поради неговата
неправилност и немотивираност.
След като се запозна с подадената от защитата на обвиняемия жалба, с
атакуваното определение на РС – Сливен, отмененото постановление на РП – Сливен
и доказателствата, приложени по делото, въззивната инстанция намира следното:
Предмет на въззивното производство е съдебен акт, подлежащ на въззивна
проверка, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 7 НПК. Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Досъдебното производство е започнато на 24.10.2018 г. при условията на
неотложност – чл.212 ал.2 от НПК за това, че на 24.10.2018 г., в гр. Сливен, е
причинена по непредпазливост смъртта на Ц.Я.М., роден на ***г. – престъпление
по чл.122, ал.1 от НК. С постановление на разследващия орган на 25.10.2018г. е
привлечен в качеството на обвиняем Х.Г.Н. по обвинение за престъпление по чл.
122, ал.1 от НК.
В рамките на разследването са направени огледи на местопроизшествие, за
които процесуално-следствени действия са съставени надлежни протоколи,
придружени с фотоалбуми. Разпитани са в качеството на свидетели лица, чиито
показания са преценени като относими към предмета на доказване. Приобщени са
писмени доказателства, касаещи предмета на делото. Назначени са и представили заключения
съдебно-медицинска експертиза на труп и съдебно-ветеринарна експертиза.
С постановление от 27.05.2019 г. на РП – Сливен наказателното производство е прекратено
на основание чл. 243, ал.1, т.2 от НПК. След обсъждане на установени по делото
обстоятелства, прокурорът е приел недоказаност на обвинението по несъмнен начин
и позовавайки се на разпоредбата на чл.303 ал.1 от НПК относно невъзможността
на присъдата да почива на предположения, е прекратил наказателното
производство.
За да постанови оспореното с жалбата
определение, Районен съд – Сливен е приел неизясненост на делото от фактическа
страна и необоснованост на изводите в постановлението за прекратяване на
наказателното производство. Съдът е аргументирал подробно необходимостта от
извършване на редица процесуално-следствени действия – повторни и допълнителни
разпити, очни ставки и др. за отстраняване на налични противоречия в
свидетелските показания, пряко относими към изясняване на делото от фактическа
страна. Установени са противоречия и в доводите на прокурора в постановлението
за прекратяване на наказателното производство, изразяващи се във формална
нелогичност при оценъчната дейност на наличните гласни доказателства.
Констатирана е неяснота, касаеща приетото от прокурора основание за прекратяване
на наказателното производство – цифрово е посочена разпоредбата на чл.243 ал.1
т.2 от НПК – недоказаност на обвинението, а са налични съображения за случайно
деяние, в която хипотеза производството е следвало да прекрати на основание чл.
243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК. Съдът е подчертал неизяснената в цялост
фактическа обстановка и е мотивирал, че едва след събиране на всички
доказателства могат да се градят изводи дали е налице престъпно деяние и от
кого е извършено.
Определението на РС – Сливен е законосъобразно и правилно.
Настоящият състав на въззивния съд също намира постановлението за
прекратяване на наказателното производство за необосновано и незаконосъобразно.
Изводът на прокурора за недоказаност на обвинението и необходимостта от
прекратяване на наказателното производство е прибързан, изготвен при неизяснена
в цялост фактическа обстановка.
Въззивната инстанция споделя съображенията на първоинстанционният съд
за недостатъчност на действията на органите на досъдебното производство за
изясняване по категоричен начин на релевантните факти. Необходими са както
повторни и допълнителни разпити на посочените свидетели, така също и провеждане
на очни ставки, ако наличните противоречия не бъдат отстранени по друг начин.
Неоснователни са съображенията в жалбата на защитата на обвиняемия за
тенденциозност на разследването при провеждане на повторни разпити на вече
разпитани свидетели. Районният съд подробно и ясно е изтъкнал наличните
противоречия и детайлно е изброил констатираните от него въпроси, които се
нуждаят от уточняване. Съдържанието на дадените указания сочи на обективност за
установяване на фактическата обстановка, която изяснена в пълнота, е
предпоставка за формиране на обосновано становище по правилното приложение на
материалния закон. Приложеният от РП –
Сливен подход е довел до преждевременен извод, че всички обстоятелства по
делото са изяснени, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, а
наказателното производство следва да се прекрати. Факт са и противоречивите
изводи на прокурора дали не е доказано обвинението по чл.122 ал.1 от НК или се
приема хипотеза на чл.15 от НК – случайно деяние.
Посоченото по-горе дава основание да се потвърди атакуваното
определение на РС – Сливен, с което делото е върнато на РП – Сливен за продължаване
на разследването. При неизяснена в цялост фактическа обстановка,
незаконосъобразно досъдебното производство е било прекратено. Правилно е
определението на РС – Сливен, с което постановлението е отменено като
необосновано и незаконосъобразно.
Ето защо, Окръжен съд – Сливен в настоящия му състав
намира, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а атакуваното определение на първостепенния съд, като правилно и
законосъобразно, следва да се потвърди.
Воден от изложените мотиви и на основание чл.243, ал.8
от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от
18.09.2019 г. по ЧНД № 887/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е
отменено постановление от 27.05.2019 г. на РП – Сливен за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 1386/2018 г. по описа на РУ на МВР – Сливен, вх. №
3466/2018 г., пор. № 1233/2018 г. на РП – Сливен, водено срещу Х.Г.Н. за престъпление
по чл.122, ал.1 от НК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: