Р Е Ш Е Н И Е
№260790/21.10.2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на втори октомври, през две хиляди и двадесета година, проведено в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М.М.
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия М. гр. дело №17873 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от А.З.С.Н.В. ***, офис –сгр. Л.срещу М.М.Л., ЕГН:**********,
с адрес: ***, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи сумата от 2309,76 лв. /две хиляди и триста
и девет лева и седемдесет и шест
стотинки/ представляващи главница по 18 бр. неплатени погасителни месечни вноски за периода от
01.09.2017 г. до 17.02.2019 г., задължение по Договор за
стоков кредит №***, сключен на
17.08.2017 г. между „Б.Д>"
ЕАД, кредитор и М.М.Л., кредитополучател,
прехвърлено от страна на „Б.Д>" ЕАД по силата на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г.
в полза н. „А.з.с.н.в."
АД /понастоящем „А.з.с.н.в." ЕАД/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране заявлението в
съда – 03.07.2019
г. до изплащане на вземането, сумата 443,26
лв. /четиристотин
четиридесет и три лева и двадесет и шест стотинки/, договорна
лихва за периода
от 01.09.2017 г. до 24.04.2018 г. /датата
на прехвърляне на задължението/,
сумата 175,66 лв. /сто седемдесет
и пет лева и шестдесет и шест стотинки/ обезщетение за забава, считано от 01.09.2017 г. /денят,
следващ датата на договора за цесия/
до подаване на заявлението в районен съд -02.07.2019г.,за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №5208/04.07.2019г.,
постановена по гр. дело №10447/2019г. на ВРС, на осн. чл.99 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД, вр. чл. 422 ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че между
ответника и дружеството „Б.Д>"
ЕАД е
възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за
стоков кредит №***, сключен на 17.08.2017г.Съобразно
уговореното заетата сума следвало да бъде върната в срок до 17.02.2019г.При
тези съображения и доколкото навежда твърдения, че срокът за плащане и на
последната погасителна вноска е изтекъл, релевира искане за заплащане на цитираните
по-горе суми.
Твърди, че на 24.04.2018г. е
подписано Приложение №1 към договор за продажба на вземанията от 11.04.2018г.,
по силата на което ищецът е придобил вземането произтичащо от договора за
паричен заем срещу ответника. По силата на договор за цесия ищецът е придобил вземането от кредитора „Б.Д>"
ЕАД, като
последния упълномощил ищеца да осъществи уведомяване на длъжниците по см. на
чл.99, ал.3 ЗЗД.Твърди, че ответникът е уведомен за цесията, като в условията
на евентуалност излага, че уведомяване за извършената цесия следва да се
осъществи с връчване на препис от исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника, чрез назначеният му от съда особен
представител. Излагат се възражения, че сключеният договор за стоков кредит е
недействителен, същия е в противоречие с чл.8, ал.2 и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.Намира, че в договора
не са описани по достатъчно ясен и разбираем начин размера на задълженията по
договора, не става ясно как се формира посочения в договора ГПР от 31,75 %. Не
става ясно как уговорения лихвен процент се съотнася към ГПР.Намира, че
изискуемостта на задължението по договора не е настъпила към момента на
депозиране на заявлението за издаване за заповед за изпълнение на парично
задължение в съда. Счита, че в договора няма данни за осъществено индивидуално
уговаряне на условия по него. Намира клаузата за неустойка по договора за
неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, като счита,че по същество същата е
допълнение към възнаградителна лихва. Излага възражения, че цесията не е
съобщена на ответника.Посочва, че не са налице настъпване на обстоятелствата,
които предпоставят обявяване на вземането за
предсрочно изискуемо.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото е
договор за стоков кредит №***/17.08.2017г. по силата на който „Б.Д>“ АД в
качеството й на кредитор е отпуснала на ответника в качеството му на кредитополучател
стоков кредит в размер на 2309,76 лева, с оглед закупуване на стоки на
изплащане от „Т.Б.“ ЕАД. Към момента на сключване на договора ГПР е уговорен в
размер на 31,75%, а размерът на лихвеният процент от 27,97 % годишно или 0,0777%
на ден. Към договорът е представен погасителен план, от който се установява, че
задължението следва да бъде погасено в
срок от 01.09.2017г. до 17.02.2019г., като е уговорена месечна вноска в размер
на 158,58 лева и последна изравнителна в размер на 117,59 лева.
Представени са Общи условия
по договор за стоков кредит №***/17.08.2017г., подписани от ответника, с които
са предвидени санкции при неизпълнение на задължението за плащане на падеж на
съответната вноска, като сумата се олихвява с договореният лихвен процент с
надбавка 10 процентни пункта.
Представена по делото е
декларация от ответника, с която му е предоставена преддоговорна
информация на осн. чл. 8, ал.2 ЗПК, във връзка със стоков кредит в размер на
2309,76 лева, за срок от 18 месеца. Представено е искане за предоставяне на
стоков кредит от 17.08.2017г. за сумата от 2309,76 лева, от която 2098 лева е
стойността на избраните от ответника вещи и 211,76 лева – стойност еднократно
платима застрахователна премия.
С уведомително писмо от Б.Д>
ЕАД уведомява „Т.Б.“ ЕАД за отпуснатия в полза на ответника стоков кредит, като
в същото се съдържа декларация от ответника, че същия е получил стоките от
продавача.
Изготвена е фактура №
02000307842/17.08.2017г., за сумата от 2098 лева, от която се установява, че
стоките предмет на покупко – продажбата са получени от ответника.
Представен е рамков договор
за цесия от 11.04.2018г. сключен между „Б.Д>“ ЕАД и ищеца, с който
последният придобива вземането срещу ответника, което вземане е
индивидуализирано с Приложение №1 от 24.04.2018г.
С пълномощно
№18-00091-1/24.04.2018г. Банка „***“ ЕАД е упълномощила „АСВ“ ЕАД да осъществи
фактическата дейност по уведомяване на длъжниците по см. на чл. 99, ал.3 ЗЗД за
осъществената цесия.
Изготвено е уведомително
писмо по чл.99, ал.3 ЗЗД, с което „Б.Д>“ ЕАД, чрез „АСВ“ ЕАД уведомява
ответника за осъществената цесия. Към писмото е представена разписка от
04.02.2019г. от ЧСИ Петя Иванова, с която е удостоверено, че на адреса на
ответника е залепено уведомление.
С протокол от 21.02.2019г.
на ЧСИ Петя Иванова се посочва, че в двуседмичния срок от залепване на
уведомлението ответникът не се е явил в кантората на съдебният изпълнител за
получаване на съобщението.
Приета по делото е съдебно
– счетоводна експертиза на в.л. П., в която се посочва, че от датата на първата
погасителна вноска – 01.09.2017г. кредиторът е в забава. Размерът на
непогасената главница възлиза на 2309,76 лева, за периода от 01.09.2017г. до
17.02.2019г. Размерът на договорната лихва за периода 01.09.2017г.-24.04.2018г.
възлиза на 443,26 лева, а размера на лихвата за забава за периода 17.08.2017г.
до 03.07.2019г. (депозиране на заявлението в съда) възлиза на 175,66 лева. Не
се констатират плащания , както за периода преди цесията, така и след това.
Посочва се, че вземането е с настъпил падеж към момента на последната
погасителна вноска – 17.02.2019г.
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
В тежест на ищеца по предявеният
иск е да установи, че между страните е валидно възникнало облигационно
правоотношение по договор за стоков кредит, че имуществото предмет на договора
е получено от ответника, че вземането по договора е придобито от ищеца по
силата на договор за цесия с първоначалният кредитор, както и че цесия е
съобщена на длъжника.
От приетите по делото писмени
доказателства съдът приема, че на 17.08.2017г. между кредитора „Б.Д>“ ЕАД и
ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за стоков
кредит, като кредиторът е отпуснал сумата от 2309,76 лева на кредитополучателя
за закупуване на вещи от продавача – „Т.Б.“ ЕАД. От представената фактура №
02000307842/17.08.2017г., която носи подписът на ответника, съответно и от
уведомителното писмо изготвено от кредитора „Б.Д>“ ЕАД до продавача „Т.Б.“
ЕАД, в което се съдържа изявление от ответника за получаване на закупените
стоки, съдът приема, че имущественото предмет на договора за покупко – продажба
е получено от последния, което имущество е заплатено със средства отпуснати по
процесния договор за стоков кредит.
От гореизложеното следва да бъде
направен и правният извод, че ответникът в качеството си на кредитополучател се
е задължил към кредитора – „Б.Д>“ ЕАД да възстанови заетите му парични средства
в срок от 18 месеца от сключване на договора, или в срок до 17.02.2019г., която
дата е и падежа на последната погасителна вноска.
От заключението по съдебно –
счетоводната експертиза на в.л. П. съдът приема, че по този стоков кредит не е
осъществено плащане на задължението от ответника, било то преди прехвърляне на
вземането, било то след това. Поставя се в тази връзка въпроса и с оглед
наведените в отговора на исковата молба възражения, дали цесията е надлежно
съобщена на кредитополучателя, за да може успешно новият кредитор да упражни
правата си по нея.
Разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД задължава предишния кредитор да
осъществи уведомяване на длъжника за осъщественото прехвърляне на задължението
в полза на новия кредитор, като това уведомление няма действие по отношение
редовността на цесията, а има за цел да сведе до знанието на длъжника на кого
следва да продължи за заплаща задължението си. Съдебната практика е константна
при разбирането си около това, че новия кредитор може да осъществи тази дейност
по уведомяване на длъжника, стига да бъде надлежно упълномощен от стария
кредитор. Именно в такава насока са и ангажираните по делото писмени
доказателства, от които се установява, че ищцовото дружество в качеството му на
пълномощник на кредитора „Б.Д>“ ЕАД уведомява ответника за осъществената цесия. Тук следва да бъде
поставен въпроса дали това уведомление е достигнало знанието на длъжника. В
тази насока съдът намира, че в случая е осъществено редовно уведомяване на
ответника за осъществената цесия, което уведомяване е извършено по правилата на
чл. 47 ГПК, чрез залепване от съдебният изпълнител на уведомлението на адреса
на страната, който адрес е регистриран в НБД „Население“ към момента на
осъществяване връчването на съобщението по чл. 99, ал.3 ЗЗД.
За пълнота на изложението следва
да бъде посочено, че съдебната практика приема, че уведомяването за
осъщественото прехвърляне на вземането може да бъде осъществено и в хода на
съдебното производство с получаване на препис от исковата молба и
придружаващите от документи, като бъде прието, че надлежно на длъжника е
съобщена цесията, включително и в хипотезата, при която последния в съдебното
производство се представлява от назначен от съда особен представител. Към
исковата молба е представено нарочно пълномощно, по силата на което цесионера,
като упълномощен от цедента може да осъществява дейност по уведомяване на
длъжниците във връзка с цесията. Препис от исковата молба, към която се съдържа
и самия договор за цесия, уведомленията до страните и пълномощното, с което
ищеца е упълномощен да осъществи уведомяване на страните по чл. 99, ал.3 ЗЗД е
връчен на ответника, поради което следва
да бъде прието, че цесията е съобщена.
При изложените съображения съдът
намира, че ищецът надлежно се легитимира за носител на вземане срещу ответника,
което произтича по договор за стоков кредит №***/17.08.2017г., което вземане е придобито по договор
за цесия 11.04.2018г. и Приложение №1 от 24.01.2018г. към него.
Следващата група възражения, които се релевират от назначеният на
ответника особен представител е, че договорът за стоков кредит е
недействителен, като противоречащ на чл.8, ал.2 ЗПК.
Цитираната разпоредбата съдържа изискване, съобразно която потребителя преди
да бъде обвързан с договор следва да получи от кредитора информация по
отношение на договора, която се поднася под формата на предварително изготвен
стандартен европейски формуляр.
Към доказателственият материал по делото е приобщена
декларация, която е подписана от ответника, с която същия под формата на
едностранно волеизявление изрично посочва, че му е била предоставена преддоговорна информация на осн. чл. 8, ал.2 ЗПК, във
връзка със стоков кредит в размер на 2309,76 лева, последният за срок от 18
месеца. Наличието на това изрично волеизявление от страната, с което същата
посочва, че е запозната предварително с параметрите по договора обуславя извод,
че кредиторът е изпълнил задължението си по чл.8, ал.2 ЗПК, като е довел до знание
на кредитополучателя необходимата преддоговорна
информация по отношение на процесния договор за стоков кредит.
На следващо място се сочи, че процесния договор е съставен в противоречие
с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, респективно, че същият не става ясно
как се формира ГПР от 31,75%.
Хипотезата на чл.11 от ЗПК постановява, че договорът за кредит се изготвя
на разбираем език, като част от неговото съдържание е годишният процент на
разходите. Самият ГПР по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК изразява
общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид,
в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит.
Към момента на възникване на облигационното правоотношение по договорът
за стоков кредит, в разпоредбата на т.7 от последният е посочен ГПР, който
възлиза на 31,75 %. Към договорът за кредит е представен и приет по делото
погасителен план, в който се съдържа информация за начинът на изчисляване на
годишният процент на разходите, като видно от документа (л.7), същият е
подписан от кредитополучателя – ответник в производството по делото, от което
следва извода, че на същия е известен определеният ГПР и механизмът за
изчисляване на неговия размер.
Съобразно
разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския
съвет на Република България. Законната лихва е в размер на основния лихвен процент за определения
период определени от БНБ (за посочения период е 0,00) плюс 10 пункта, или с
други думи за този период ГПР нормативно е определен на не-повече от 50,00 %.
Уговорения в договора за потребителски кредит размер на ГПР в размер на 31,75% не надвишава
размера посочен в чл.19, ал.4 ЗПК, който е в сила от 23.07.2014г., който текст
е приложим по отношение на процесния договор за потребителски кредит, като
сключен след измененията на нормативната база.
По изложените съображения съдът намира, че процесният договор за стоков
потребителски кредит не противоречи на добрите нрави, предвид съобразяване
съдържанието на същия с императивните разпоредби на чл.19, ал.1 и ал.4 ЗПК.
От заключението на съдебно –
счетоводната експертиза на в.л. П. съдът приема, че главницата по процесния
договор от 2309,76 лева се формира от стойността на получените вещи от
продавача „Т.Б.“, така и от стойността на застрахователната премия, която
възлиза на 211,76 лева. Кредитът е отпуснат за срок от 18 месеца, а падежа на
последното задължение за плащане по последната погаситена
вноска е настъпил на 17.02.2019г. При тези съображения неоснователни се явяват
възраженията, че към момента на депозиране на исковата молба в съда не са били
налице основаният, които предполагат изискуемост на вземането. В случая
производството се развива по реда на чл. 422 ГПК, което ще рече, че исковата
молба се счита предявена в съда от момента на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, към който момент следва да се
съобразят наличието на предпоставките за изискуемост на вземането. Заявлението
е депозирано на 03.07.2019г., а падежът на последната погасителна вноска е
настъпил на 17.02.2019г., което води до извода, че в случая не предсрочната
изискуемост на задължението е основанието, което поражда вземането на
кредитора, а настъпване крайната дата, на която длъжникът следва да изпълни
задължението си заплащане, която дата предшества сезирането на съда. Не се
установиха плащания от ответника било то преди или след прехвърляне на
вземането в полза на настоящият ищец, поради което следва да бъде уважен искът
за главница в пълният му предявен размер, като бъде прието за установено, че
ответникът дължи сумата от 2309,76 лв. представляващи главница по 18 бр. неплатени погасителни
месечни вноски за периода от
01.09.2017 г. до 17.02.2019 г., задължение
по Договор за стоков кредит №***, сключен на 17.08.2017г., прехвърлено на ищеца по силата на приложение №1 от 24.04.2018г. към
рамков договор за цесия от 11.04.2018г., ведно със законната лихва считано от
депозиране на заявлението в съда – 03.07.2019г. до окончателно изплащане на
задължението.
По отношение на претенциите за
заплащане на договорно възнаграждение и лихва за забава:
Уговорената
в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната
сума за срока на договора. Към момента на сключване на договора страните са уговорили
възнаградителна лихва в размер на 27,97 % годишно или 0,0777% на ден. В
погасителният план към договорът за стоков кредит е посочен общият размер на
дължимите лихви, съответно е посочен размера на дължимата лихва, като част от
съответната месечна вноска, отделно от задължението по главница. В
представеният по делото рамков договор за покупко – продажба на вземанията (цесия)
в т.1.1 се сочи, че цедента прехвърля на цесионера вземанията си ведно с всички
привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително и с изтеклите
лихви. Като в Приложение №1 от 24.04.2018г. се сочи, че размера на договорната
лихва към датата на прехвърляне на задължението възлиза на 443,26 лева.
Съобразно
заключението на в.л. П. по назначената от съда съдебно – счетоводна експертиза,
размерът на непогасената договорна лихва за периода от 01.09.2017г. (датата на
падежа на първата по делото погасителна вноска) до прехвърляне на задължението
с Приложение №1 към договор за цесия на настоящия ищец възлиза на 443,26 лева,
поради което претенцията се явява доказана както по основание, така и по
размер.
По
отношение на претенцията за установяване дължимостта на вземането за лихва за
забава:
Съдът
намира, че възражението на ответника за нищожност на неустоечните
клаузи като неравноправни по смисъла на чл. 143, т.5 ЗЗП е неоснователно. В
общите условия към договора за стоков кредит е посочено,че при забавено плащане
на месечната погасителна вноска от деня следващ падежната дата, съобразно
приетия погасителен план, частта от вноската представляваща компонента
главница, се олихвява с договорения лихвен процент, който се увеличава с
надбавка от 10 проценти пункта - раздел
VІ, т.12. Размерът на договореният лихвен процент е определен в договорът за
стоков кредит, като в случая на годишна база същия възлиза на 27,97 %,
съответно за един ден в размер на 0,0777 %. Така уговорената клауза за
наказателна неустойка няма неравноправен характер, тъй като не води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Наказателната лихва е обвързана с възнаградителна лихва, която предварително е
уговорена между страните. Наказателната лихва има стимулираща и санкционна
функция във връзка с навременното изпълнение задълженията на длъжника по
договора за стоков кредит. Съобразно заключението на вещото лице размерът на
лихвата за забава за процесния период от 01.07.2017г. до депозиране на
заявлението в съда възлиза на 175,66 лева, поради което предявеният иск следва
да бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 108,57 лева, от която
58,57 лева запълнена държавна такса по заповедното производство и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78,
ал. 1 вр. ал.8 вр. чл. 26
НЗПП. В исковото производство следва да бъдат присъдени разноски в размер на 769,54
лева, от която 133,82 лева доплатена по исковото производство държавна такса,
220 лева заплатен депозит по назначената
съдебно – счетоводна експертиза, 315,72 лева заплатен депозит за особен
представител на ответника в исковото производство, както и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78,
ал.1, вр. ал.8 вр. чл. 25,
ал.1 НЗПП.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че
М.М.Л., ЕГН **********, с адрес:
*** дължи н.А.З.С.Н.В.
ЕАД, ***, офис –сгр. Л.сумата от 2309,76 лева /две хиляди и триста и девет лева и седемдесет и шест
стотинки/ представляващи главница по осемнадесет броя неплатени
погасителни месечни вноски за периода
от 01.09.2017 г. до 17.02.2019 г., съставляващи задължение по Договор за
стоков кредит №***, сключен на 17.08.2017 г. между „Б.Д>"
ЕАД и М.М.Л. - кредитополучател, прехвърлено от страна на „Б.Д>"
ЕАД по силата
на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г. и Приложение №1/24.04.2018г. към него
в полза н. „А.з.с.н.в."
АД /понастоящем „А.з.с.н.в." ЕАД/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране заявлението в
съда – 03.07.2019
г. до изплащане на вземането, сумата 443,26 лева /четиристотин
четиридесет и три лева и двадесет и шест стотинки/, договорна
лихва за периода
от 01.09.2017 г. до 24.04.2018 г., сумата
175,66
лева
/сто седемдесет
и пет лева и шестдесет и шест стотинки/ обезщетение за забава, считано от 01.09.2017г. до 02.07.2019г.,за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №5208/04.07.2019г.,
постановена по гр. дело №10447/2019г. на ВРС, на осн. чл.99 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД, вр. чл. 422 ГПК.
Осъжда М.М.Л.,
ЕГН:**********, с адрес: *** да заплати н.А.З.С.Н.В. ЕАД, ***, офис –сгр.
Л.сумата от 108,57 (сто и осем
лева и 57 ст.) лева, от която 58,57 лева запълнена държавна такса по заповедното производство
и 50 лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, на
осн. чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 вр. чл. 26 НЗПП, както и сумата от 769,54 (седемстотин шейсет и девет лева и 54 ст.) лева, от която
133,82 лева доплатена по исковото производство държавна такса, 220 лева
заплатен депозит по назначената съдебно
– счетоводна експертиза, 315,72 лева заплатен депозит за особен представител на
ответника в исковото производство, както и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1, вр. ал.8 вр. чл. 25, ал.1 НЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :