Р Е
Ш Е Н
И Е
№………..
гр. Варна, ……….2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. ВАРНА, Седми състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН ДИМОВ
при секретаря Румела Михайлова, разгледа
докладваното от съдия Димов административно дело №1448 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.226 и сл.
от АПК и по реда на чл. 44
вр. чл. 22, пар. 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за създаване на Митнически
кодекс на Съюза, вр. чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по жалба на „Чобанови“ ДЗЗД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Ружа“ № 5,
представлявано от Н.Я.Ч., подадена чрез адв. Св. Ж. – ВАК, против Решение с
рег. № 32-170026 от 16.06.2020 г. на Директора на Териториална дирекция Северна
морска при Агенция „Митници“ към МД: 19BG002002001196R6/24.01.2019 година.
С оспорения акт е отказано да се приеме
митническата стойност на декларираните стоки с №№ 3 и 4 по митническа декларация MRN:
19BG002002001196R6/24.01.2019 г., определена е митническата стойност на
посочените стоки, както и са установени общо задължения за антидъмпингово мито
– 43,10 лв., изравнително мито – 11,94
лв., мита – 1500,40 лв. и ДДС – 3443,46 лв. и дължими суми за досъбиране за мита – 857,46 лв. и ДДС
– 1378,10 лв. , ведно с лихва за забава.
Решението се оспорва с доводи за допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон. Сочи се, че в тежест на митническите органи е да обосноват
наличието на съмнения относно достоверността на митническата стойност, за да
пристъпят към определяне на по-висока стойност, както и да докажат, че са
спазили процедурата по нейното увеличаване. Изтъква се, че дефиницията на
„справедливи цени“ е вкарана в закона от 01.01.2020 г. – ДР, § 1, т. 40 от ЗМ,
и не намира приложение, тъй като: 1. процесният внос е от декември 2019 г.; 2.
„справедливите цени“ са на килограм, а в случая стоките са индивидуално
определени и имат стойност на единица бройка. Предвид последното съпоставката
със „справедливи цени“ на килограм, според оспорващия, не може да бъде
основание за съмнение във верността на декларираната митническа стойност. На
следващо място се настоява, че е необосновано позоваването на решението по дело
291/15 на СЕС, доколкото в оспорвания акт няма изложени мотиви относно
изчислена средностатистическа стойност на сходни стоки и доказателства за това,
както и че т.нар. „справедливи цени“ касаят „сходни стоки“, тъй като един и същ
тарифен номер и държава на произход не означава, че стоките са сходни по
смисъла на МКС. Сочи се и че не е ясно с какъв нормативен акт са определени
посочените в оспореното решение „определени рискови прагови стойности“. Сочи
се, че представените документи установяват, че декларираната цена е реално
платената. Заявява, че не е ясно защо административният орган е пристъпил към
определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2, б. „б“ от МКС за стока №3,
въпреки че дружеството е представило пред митническите органи фактура, платежни
документи за заплащане на цената на стоките,
фактура за транспортните разходи и потвърждение за платената стойност от
продавача, с което е доказало декларираната митническа стойност. Обръща се
внимание, че същевременно митническите органи не са извършвали проверка в
счетоводството на дружеството относно платената или подлежаща на плащане цена,
а само са изложили твърдения, че същата е недоказана, защото не били отпаднали
съмненията относно декларираната стойност. Излагат се доводи за това, че не са
спазени изискванията съмненията в достоверността на декларираната митническа
стойност да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна
информация да е пряко свързана с тези съмнения (по аргумент от чл. 140, § 1 от
Регламента за прилагане на МКС, Решение от 28 февруари 2008 г., Garboni,
С-236/06, EU:С:2008:128,
т. 52, чл. 22, § 7 от МКС), както и лицето да е надлежно уведомено за
обстоятелствата, на които се основават съмненията. Изтъква се, че задължение на
митническите органи е да мотивират всяко решението за стартиране на процедурата
по определяне на митническа стойност, както и издаването на решението за
корекция (по аргумент чл. 22, ал. 7 МК). Освен това се сочи, че зачитането на
правото на защита представлява основен принцип на правото на ЕС, който следва
да се прилага във всеки случай, когато административния орган възнамерява да
приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен (Решение от 18 декември 2018г.,
Soprope, C-349/07,
EU:C:2008:746, т. 36). Изтъква се,
че за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва
да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и
да е изискана обосновка на договорната стойност. Твърди се, че е нарушено
правото им на изслушване, което е особено съществено процесуално нарушение и
води до незаконосъобразност на постановеното решение (Решение от 13 март
2014г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела С-29/13 и С-30/13, EU:С:2014:140, т. 49). Според оспорващият не може да се установи дали
стоките, внесени от трети лица, които митническите органи са ползвали за
определяне на по-висока митническа стойност, отговарят на изискването за „сходни
стоки“, тъй като декларацията на третото лице е само цитирана в решението, и по
преписката не са представени документи, които я придружават, което нарушава
правото им на защита и възпрепятства съда да провери дали са били налице
предпоставките на закона за определяне на по-висока митническа стойност. Сочи
се още, че не са взети мостри, както от процесната стока, така и от стоката,
внесена от третото лице. Твърди се, че за да определи стойността на стоката под
№4 не е спазено условието на чл. 74 от МКС и митническите органи не са
приложили последователно методите предвидени в цитираната разпоредба. Излагат
се доводи за това, че митническите органи нямат право да преминават към
определяне на стойността по следващ способ, като единственото основание, което
излагат е, че стойността на „сходните стоки“ е по-ниска. Искането е да се отмени обжалваното
решение, като се претендира и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, чрез адв.
Св. Ж. поддържа жалбата, изложените в нея доводи и направените искания.
Ответникът – Директорът на Териториална
дирекция Северна морска, чрез процесуалния си представител – гл. юриск. Т.,
излага становище за неоснователност на жалбата и настоява, че оспореното
решение е правилно и законосъобразно, като в съдебно заседание сочи доводи в
подкрепа на защитаваната теза. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на размера на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, изразените становища
на страните и фактите, изведени от събраните по делото доказателства, както и с оглед на
разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд, приема за установено от
фактическа и правна страна следното: Жалбата
е процесуално допустима като подадена в срок, срещу годен за оспорване акт и
като изхождаща от адресата на акта. Съобщението за постановяване на оспорвания
акт е получено от дружеството-жалбоподател на 18.06.2020 г., видно от
известието за доставяне, приложено по делото (л. 1 от адм. преписка), а жалбата
е подадена на 30.06.2020 г., т.е. в 14-дневния срок, определен с нормата на чл.
149, ал. 1 от АПК. Оспорващото дружество е лице, което има правен интерес от
оспорването, доколкото е адресат на оспорения акт и с него му се създават
задължения.
Съобразно изложените в обстоятелствената
част на решението факти на 24.01.2019 г. дружеството вносител ДЗЗД „Чобанови“ декларира на режим „допускане на свободно обращение“ 10
стоки, 318 колета, 4785 кг. бруто тегло, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставка FOB Нингбо. Към митническата
декларация са приложени: търговска фактура № YWMS1812156B/07.10.2018 г., опаковъчен лист от 07.12.2018г.,
коносамент №WMS18120078B,
ф-ра №**********/22.01.2019 г. и ф-ра №**********/24.01.2019 г. За режима е
оформен MRN 19BG002002001196R6 от 24.01.2019 г.
Извършена е повторна проверка във връзка с
декларираната митническа стойност за следните стоки: За стока № 3 - класирана в код по КН 63064000,
описана като „надуваем дюшек – 840 бр. – п. 47-50, надуваема възглавница – 240 бр. – п.
51, РС=90, 4=UASU1007138”,
1042 кг.
нето, декларирана с цена 1,67 лв./кг.
За
стока № 4 -
класирана в код по КН 64041990, описана като „аква обувки 2
бр./к-т с външно ходило от пластмаса и горна част от текстил – 450 комплекта –
п. 12-19, РС=18, 4= UASU1007138“,
338 кг. нето, декларирана цена 1,59 лв./кг.
С оспореното решение
е направена констатация, че основателни съмнения може да съществуват конкретно,
когато декларираната стойност е по-ниска от определена рискова прагова
стойност, поради което за целите на управление на риска рисковата прагова стойност
може да бъде определена на базата на тези справедливи цени. Същите се
предоставят на разположение на държавите членки на ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ“
(THESEUS) на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint
Research Centre). Съгласно данните , публикувани в (THESEUS), справедливите
цени за ЕС на внасяните стоки от същата държава на изпращане за процесните
стоки са следните:
За стока № 3 -
справедлива цена за ЕС е 7,69 лв./кг. нето тегло;
За стока № 4 –
справедлива цена за ЕС е 19,26 лв. /кг. нето тегло;
С писмо № 32-45961/11.02.2020
г. от ДЗЗД „Чобанови“ са изискани за
нуждите на допълнителната проверка, съгласно нормата на чл. 188, б. „б“ от
Регламент (ЕС) №952/2013г. на Европейския парламент и Съвета от 09 октомври
2013г. и 140, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от
24 ноември 2015 г., допълнителни документи, в подкрепа на декларираната
митническа стойност на стоките, като в определения 10-дневен срок дружеството вносител представя декларация от износителя на
стоката YIWU ZUOZHUANG IMPORT AND EXPORT.CO.LTD, от
която е видно, че сумата по фактура №YWS1812156B/07.10.2018г.
е получена в брой, в Китай и купувачът няма други задължения към него.
За целите на
проверката на декларираната митническа стойност на внасяните стоки освен
сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна
система, митническите органи са използвали оценки на групи месечни агрегирани
данни, извлечени от СОМЕХТ - база данни на Евростат за подробна статистика на
международната търговия със стоки за всеки продукт, произход и държава членка
на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни
години – т.нар. „справедливи цени“ (съгласно нормата на § 1 т. 40 от ДР от
Закона за митниците (ЗМ)).
След извършен сравнителен
анализ на база налична информация в митническата информационна система,
митническите органи установяват и приемат, че за процесните стоки са
декларирани по-високи стойности, които съществено се различават от
декларираните от оспорващия.
Предвид това, че
митническата стойност на внесените стоки за килограм нетно тегло е основана на
изключително ниска фактурна цена спрямо наличната средна статистическа стойност
на сходни стоки и е прието, че възниква съмнение относно точния размер на
митническата стойност на гореописаните стоки.
Предвид
констатираната разлика в цените е посочено, че не отпадат съмненията относно
точността на митническата стойност на внесените стоки. В подкрепа на което
митническите органи се позовават и на Решение С-291/15 от 16.06.2016 г. на Съда
на Европейския съюз, според което, в случаите когато декларираната цена на
стоките е значително по-ниска от средностатистическата, следва да се приеме, че
разликата в цените е достатъчна, за да обоснове съмнение за отхвърляне на
декларираната митническа стойност, без да се оспорва автентичността на
документите.
Митническите органи
приемат, че когато истинността на договорната стойност не може да бъде
проверена, се прилагат други методи за остойностяване с цел определяне на
митническата стойност, отразяваща в максимална степен действителната
икономическа стойност на внасяните стоки в момента и около вноса.
Предвид разпоредбите
на чл. 140, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията,
препращаща към реда на чл. 70, § 1 от Кодекса, и предвид чл. 74, § 1 от МКС,
приемайки, че митническата стойност не може да се определи съгласно, чл. 70, §
1 от МКС, митническите органи са пристъпили към определяне на митническата
стойност на стоките, като се позовават на чл. 74, § 1 от МКС, изискващ
прилагане последователно на букви от а) до г) от § 2, докато се стигне до
първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на
стоките.
Митническите органи
сочат, че за приблизително същият период не са установени декларирани
митнически стойности по реда на член 70 от МКС за „идентични стоки“ по смисъла
на чл. 1, § 2, т. 4 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията,
като не са открити „идентични стоки“ от същия износител, еднакви във всяко
отношение.
След разглеждане на
единичните цени, по които останалите вносители са закупували разглежданите
видове стоки, митническата стойност на процесните стоки е прието, че следва да
се определи въз основа на „договорната стойност на сходни стоки“, посочена в
чл. 74, § 2, буква б) от МКС.
В оспореното решение
е заявено, че при изследване на метода съгласно чл. 74, § 2, буква „б“ от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е направен анализ в митническата база данни за декларации
за допускане за свободно обращение с крайно потребление на сходни стоки „по
същото или приблизително същото време“, като е прието, че продажбите трябва да
са във време, възможно най-близко до датата на поставяне под режим свободно
обращение на стоките, подлежащи на остойностяване.
След направен анализ за
стока № 3 в националната база данни за оформени митнически декларации за
допускане на свободно обращение в същия или приблизително същия момент на
сходни стоки е посочено, че са намерени резултати за декларирани и приети
митнически стойности, от други вносители, които не са необичайно ниски в
диапазон от 4,67 лв./бр. до 5,98 лв./бр., като се сочи, че съгласно чл. 141 от
Регламент №2447/2016 г., когато се установи повече от една договорна стойност
на идентични или сходни стоки за определяне на митническа стойност на внасяните
стоки се използва най-ниската от тези
стойности. Митническите органи приемат, че митническата стойност по процесната
декларация, следва да се определи на основание чл. 74, пар. 2, буква б) от
Регламент (ЕС) №952/2013 г., като се вземе предвид декларираната митническа
стойност по митническа декларация MRN№18BG002002Н0041739/26.03.2018 г. – 4,67 лв.
След направен анализ
за стока №4 в националната база данни за оформени митнически декларации за
допускане на свободно обращение в същия или приблизително същия момент на
сходни стоки е посочено, че не са намерени резултати за декларирани или приети
митнически стойности от други вносители, които не са необичайно ниски, като се
сочи, че този метод не може да се приложи.
Митническите органи
преминават към третия вторичен метод за определяне на митническа стойност на
стоките, регламентиран в чл. 74, пар. 2, буква в) от Регламент №952/2013 г., като посочват, че за да се приложи този метод следва да се сравни по
единична цена, по която се продава на митническата територия на ЕС най-голямото сборно количество от внасяните стоки, включително за
идентични или сходни стоки. За да се
приложи този метод е необходима информация за цената, на която внесените стоки
или внесените идентични или сходни стоки се продават в Съюза в състоянието, в
което са внесени, по време или почти по време на внасяне на стоките, чиято
стойност се определя. В случая митническите органи не могат да приложат и този
метод, тъй като липсва база за сравнение за единичната цена, по която се
продават на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от
внасяните стоки, включително за идентични или сходни стоки.
Предвид изложеното
административният орган преминава към четвъртия вторичен метод за определяне на
митническа стойност на стоките, регламентиран в чл. 74, пар. 2, буква г) от
Регламент (ЕС) № 952/2013г. За да
приложи този метод са необходими данни за разходите и стойността на материалите,
разходите за производство, както и допълнителните елементи. Необходими са данни
за размер на обичайна печалба и размер на общи разходи. Отбелязано е, че като
общо правило митническата стойност се определя на основата на сведения,
достъпни в страната на вноса, като се сочи, че в конкретния случай производителя
на стоките попада под юрисдикцията на органите в страната на вноса и това
ограничава използването на метода на изчислената стойност. Посочва се, че
методите, които следва да се използват, следва да са тези, които са определени
в членове от 1 до 6 от Общото споразумение за митата и търговията, като има
разумна гъвкавост в прилагането на тези методи.
Всичко изложено до
тук мотивира митническите органи, съгласно разпоредбата на чл. 74, пар. 3 от
Регламент (ЕС) №952/2013 г., да определят чрез разумни способи, съвместими с
принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, бележките към него, глава
трета „Стойност на стоките за митнически цели“ от Регламент (ЕС) №952/2013 г. и
на данните, достъпни в страната на вноса, въз основа на наличните и събрани в
хода на административното производство данни.
На основание
изложеното административният орган определя митническата стойност за стока №4,
на основание чл. 74, ал. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. във връзка с чл. 144,
пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС)2015/2447, в размер на 7,25 лв./ чифт.
С писмо рег. №
32-76762/10.03.2020 г., на основание чл. 22, пар. 6 от Регламент (ЕС)
952/2013г., дружеството е уведомено за мотивите на решението, като му е дадена
възможност да изрази своето становище.
С писмо вх. №
32-120267/24.04.2020г. ДЗЗД „Чобанови“ уведомяват митническите органи, че са
представили цялата налична информация и изразяват подробно становище.
С обжалваното
Решение, на основание чл.
84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, във връзка с чл. 74, § 2, б) от Регламент (ЕС)
№952/2013, вр. чл. 140 и 144, § 2, от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС)
№952/2013, вр. чл. 77, §1, вр. чл. 85, § 1, вр. чл. 101, § 1, вр. чл. 102 от
Регламент (ЕС) №952/2013, вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, вр. чл. 59 от АПК:
1. е отказано да се приеме митническата стойност на
декларираните стоки с №№ 3 и 4 по митническата
декларация.
2. определена е митническата стойност на посочените стоки с
№№ 3 и 4
3. определени са общо задължения за антидъмпингово мито –
43,10 лв., изравнително мито – 11,94 лв., мита – 1500,40 лв., ДДС – 3443,46 лв.;
4. начислени са и са взети под отчет размерът на
установените държавни вземания.
5. определени са дължими суми за досъбиране са мита – 857,46
лв. и ДДС – 1378,10 лв., ведно с лихва за забава.
С оглед указаната от
съда доказателствена тежест, от страна на ответника е представена като
доказателство митническата декларация, посочена в оспореното решение, заедно с
приложенията към нея, данните от която са ползвани при определяне на
митническата стойност на стока №3 като най-ниско декларирани от трети лица.
В хода на настоящото
съдебно производство е допуснато извършването на съдебно счетоводна експертиза,
която съдът възприема като обективна, правилна и обоснована и кореспондираща
със събраните по делото доказателства.
Предвид приетото от
фактическа стана, съдът достигна до следните правни изводи: Оспореният акт е
издаден от компетентен орган по аргумент от чл. 19, ал. 7 от Закона за
митниците (ЗМ). Съгласно посочената норма, за целите на
прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без
предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са
възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение.
Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. указва, че освен когато
даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на
чл. 22, § 4, 5, 6 и 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, 27 и 28 се прилагат и за решения,
взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително
заявление. Следователно, оспореното решение на Директора на ТД Северна морска в
Агенция „Митници“ е издадено от компетентен административен орган, в границите
на неговата териториална и материалноправна компетентност, съгласно чл. 101, §
1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., вр. чл. 19 ал 1 и чл. 15, ал. 2, т.
8 от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013 г., съобразно предоставените
му правомощия.
Спорът между страните по делото се свежда до това дали са налице предпоставките за определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за стока № 3 и по реда на чл. 74, пар. 3 от Регламент 952/2013 във връзка с чл. 144, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 за стока №4.
Съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническата стойност на стоките е договорната стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост съгласно разпоредбите на чл. 71 – 73 от МКС.
Според чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация, а съгласно чл. 140, § 2 (РИ), ако съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, § 1 МКС.
В разпоредбата на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. са предвидени вторични методи за определяне на митническата стойност, когато тя не може да се определи съгласно чл. 70 от същия регламент. Съобразно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., в този случай митническата стойност на стоките се определя като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съгласно чл. 74 § 3 МК, когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; Член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на регламента.
Определяйки новата
митническа стойност за стока №3 Директорът на ТД „Северна морска“ се позовава
на чл. 74, пар. 2, буква б) – сходни стоки. Видно от мотивите на
оспореното решение, митническите органи са приели, че тъй като декларираната от
жалбоподателя договорна стойност е необичайно ниска в сравнение с цената на
вноса на сходна стока в същия или приблизително същия момент, са налице
основателни съмнения дали тя представлява общата платена сума за
стоката, посочена в чл.70, §1 от Регламент (ЕС) №
952/2013г. Този извод е необоснован. Митническите органи са се позовали
на други декларирани и приети митнически стойности, от други вносители, за които
са приели , че не са необичайно ниски – в диапазон от 4,67 лв./бр. до 5,98 лв./бр. Предвид горното са приели, че митническата
стойност на процесната стока следва да се определи в размер на 4,67 лв./бр. Съгласно чл.
141, пар. 3 от Регламент (ЕС) №2447/2016, когато се установи повече от една
договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническа
стойност на внасяните стоки се използва най – ниската от тях. В обжалвания
административен акт, обаче е посочен само номера на една митническата декларация на трето лице
и е прието, че вносът, оформен с тази митническа декларация има за
предмет „сходни стоки“, но не са ангажирани доказателства за извършена
съпоставка между тези стоки и стоката, предмет на процесния внос.
Съгласно чл. 1,
пар. 2, т. 14) от РИ 2015/2447 „сходни
стоки“ са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са
еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни
материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали
стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на
търговската марка.
Постановявайки процесното решение, митническите органи не са изложили мотиви защо е прието, че се касае за внос на сходни стоки. При провеждане на административното производство не е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките, нито е изследвано дали те могат да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Освен това, факторите, които определят дали стоките са сходни са качество, авторитет, доверието и известността на стоките, както и съществуването на търговка марка. В обжалвания административен акт няма данни да е извършен анализ на който и да е от тези фактори. Изцяло липсват мотиви по отношение на установеното сходство на стоките. Единственото, което митническите органи са посочили е номер на митническа декларация на трето лице. Съдът счита, че не са налице данни, които да обосноват несъмнен и категоричен извод, че се касае именно за „сходни стоки“ по смисъла на цитираното легално определение.
При постановяване на процесното решение
административният орган не е взел предвид и разликата в условията на доставка
между двете митнически декларации. Стоките по процесната митническа декларация
са с условия на доставка FOB (франко
борд), което означава,
че продавачът доставя стоката на борда на плавателния съд, определен от
купувача в уговореното пристанище на товарене, или като я продава доставена по
този начин. Рискът от загуба или повреда се прехвърля, когато стоката премине на
борда на кораба, а купувачът поема всички разходи от този момент нататък.
Стоките по митническата декларация на третото лице са с условие на доставка EXW (Франко
завода) означава, че продавачът е осъществил доставка, когато е предоставил
стоката на разположение на купувача в помещенията на продавача или на друго
уговорено място (т.е. завод, фабрика, склад и т.н.). За да се счита за
доставена, не е необходимо продавачът да натовари стоката на превозно средство,
посочено от купувача, нито пък да освободи стоката за износ, ако такова
освобождаване се изисква. С оглед изложеното, в процесното решение липсват
мотиви по отношение на разликата в условията на доставка и влияе ли тя при
определяне на митническата стойност.
Задължението за мотивиране на решението за
стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламент за изпълнение, и впоследствие
на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС,
изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя
решение. Освен това зачитането на правото на защита представлява основен
принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай,
когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към
което е насочен – Решение от 18 декември 2008 г., Sopropé, C-349/07, т.
36.
Доколкото производството по чл. 140 от
Регламента за изпълнение е специфично и цели преодоляване на съмненията относно
стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на
лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се
основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на
договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено
съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното
решение – Решение от 13 март 2014 г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела
C-29/13 и C-30/13, т. 49. Това императивно изискване в случая е спазенохсамо
формално, тъй като в рамките на проведеното административно производство
митническите органи са осигурили на жалбоподателя правото да бъде изслушан, но
не и за релевантните към процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за изпълнение
обстоятелства – в конкретния случай – за определяне на митническата стойност
съобразно договорната стойност на сходни стоки. Съгласно разпоредбата на чл.
22, пар. 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., преди да вземат решение, което е
неблагоприятно за заявителя, митническите органи му съобщават мотивите, на
които ще се основава решението, и му предоставят възможност да изрази становище
в определен срок, от датата, на която го е получил или се счита, че го е
получил. Съдът намира, че макар и формално митническите органи да са изпълнили
задължението си, предвидено в разпоредбата на чл. 22, § 6 от МКС, в
действителност правото на защита на жалбоподателя е нарушено. В изпратеното до
дружеството уведомление не са изложени обстоятелства, обосноваващи съмненията
по отношение на декларираната митническа стойност. В приложеното по
административната преписка писмо рег. № 32-76762/10.03.2020 г. (л.16) са
цитирани 3 бр. митнически декларации, послужили на административния орган да
обоснове съмненията си. От уведомлението е видно, че освен номера на
митническата декларация, посочване на броя на внесената стока, както и
единичната цена, не е посочено друго. Наличието на съмнения митническият орган
основава на установеното при извършен анализ на база налична информация в
митническата информационна система, че за процесните стоки са декларирани
по-високи стойности, които съществено се различават от декларираните с
процесната митническа декларация. Основателно е възражението, че не е ясно
каква е и как е определена въпросната средностатистическа стойност, както и че
същата е неприложима, доколкото в случая всяка стока е индивидуализирана, респ.
неприложима всякаква стойност, определена на килограм нетно тегло. Не е изследвано и търговското равнище на сходните
стоки.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода
на административното производство е нарушено правото на защита на
дружеството-жалбоподател, което макар да е уведомено по реда на чл. 22, § 6 от
МКС за предстоящото издаване на решение за определяне на нова митническа
стойност на стоките, не е било информирано за конкретните обстоятелства, на
които се основават съмненията. Било е формално информирано за ползваните от
органа други митнически декларации на трети лица, като единствено е посочен номера
и броя на внасяната стока. По този начин оспорващото дружество е било лишено от
възможност да изрази становище по конкретните обстоятелства, на които се
основават съмненията и по конкретните обстоятелства, релевантни за определяне
на новата митническа стойност на процесните стоки. Митническите декларации, от
които митническите органи са ползвали най-ниските декларирани цени от трети
лица, не са се съдържат и в административната преписка по издаване на акта, а в
заверени копия се представят от ответника допълнително по делото. Обосновава се
извод, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което
обосновава наличието на основания за отмяна на оспореното решение като
незаконосъобразно. Допуснато е нарушение на правото на изслушване на лицето
преди вземане на неблагоприятно за него решение – по аргумент от решението на
СЕС по обединени дела С-29/13 и С-30/13, т. 49.
По отношение на стока № 4 Директорът на ТД
„Северна морска“ при Агенция Митници е приел, че новата митническа стойност на
внасяните стоки следва да се определи чрез разумни способи, съвместими с
принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и
търговията, на чл. VII
от Общото споразумение, бележките към него, глава трета „Стойност на стоките за
митнически цели“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и данните, достъпни в страната на вноса, въз
основа на наличните и събрани в хода на административното производство данни. Съгласно
чл. 7, ал. 1 от Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и
търговията, когато митническата стойност на внасяните стоки не може да
бъде определена съгласно разпоредбите на предходните членове, митническата
стойност следва да бъде определена, като се използват разумни методи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на настоящото споразумение и на
базата данни, които са на разположение в страната вносител. Предвидените
критерии се прилагат последователно само когато митническата стойност не може
да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, като следва да се
приложи следващото правило в установената поредност. В този смисъл е Решение на
Съда на ЕС от 16 юни 2016 г., EURO 2004 Hungary, C 291/15, EU: C: 2016: 455, т.
27. Разпоредбата на чл. 141, ал. 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447
предвижда, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по
реда на чл. 74, § 2, букви а) или б) от МК се използва договорната стойност на
идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и в
същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да
се установи такава продажба, митническата стойност се определя като се взема
предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на
различно търговско равнище или в различни количества, коригирана предвид
разликите, дължащи се на различното търговско равнище и/или на разликите в
количествата. В оспореното решение липсва последователност при прилагане на
методите. От обжалваното решение не става ясно изобщо изследвани ли са
"идентични стоки" от същия износител еднакви във всяко отношение.
Директорът на ТД „Северна морска“ при Агенция Митници е преминал директно към
втория метод за определяна не митническа стойност, а именно „сходни стоки“.
По отношение на метода, предвиден в чл. 74, пар. 2, б. „б” е посочено единствено, че след анализ, направен в националната база данни за оформени митнически декларации за допускане до свободно обращение, не са установени стойности на стоки със сходни характеристики от същия или други вносители, които не са необичайно ниски. От мотивите на решението става ясно, че са намерени резултати за "сходни стоки", но същите не са посочени в решението като митнически стойности, защото са приети за "необичайно ниски".
Съгласно чл. 141, § 1 и § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, б. "а" или б. "б" от МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя, а когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. При констатации в решението за установени стойности на стоки със сходни характеристики от същия или други вносители, остава неизяснен въпросът защо административният орган е счел същите за неприложими. Липсват и мотиви защо установените стойности са приети за "необичайно ниски". Съдът намира, че при липсата на подробна мотивация при прилагане на този вторичен метод, решаващият орган не е имал основание да премине към следващия метод и постановеното решение е в разрез с материалноправните разпоредби на Кодекса.
При преценка на приложимостта на третия и четвъртия метод по б. "в" и "г" на § 2 от чл. 74 от Регламент № 952/2013 г., е съобразена липсата на база за сравнение на единична цена на стоката, по която същата се продава на митническата територия на Съюза в състоянието, в което е внесена, понеже не може да се установи идентичност или сходност на стоките и липсват данни за разходи, стойност на материали, разходи за производство и други допълнителни елементи, както и информация за размер на обичайната печалба и общите разходи.
В решението не са изложени конкретни факти за процесната стока – физическа характеристика, търговски количества, качество, авторитета и доверието на стоките, както и търговска марка. Липсват данни да е извършен какъвто и да е анализ на стоката и не става ясно как и дали е проверено за наличието на сходни и идентични стоки. Съдът намира, че в случая напълно формално от страна на митническия орган е посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2 от Регламент № 952/2013 г. Липсата на мотиви за неприложимостта на всички хипотези от чл. 74, § 2 от Регламент № 952/2013 г. е пречка за преминаване към възможността по чл. 74, § 3, на която се е позовал ответникът в оспореното решение. Хипотезата на чл. 74, § 3 от Регламент № 952/2013 г. представлява последна възможност за определяне на митническата стойност и именно заради това основната и единствена предпоставка за прилагането е да са изчерпани всички други възможности. Следва да се има предвид, че остойностяването, което се използва при прилагане на чл. 74, пар. 3 от МКС, трябва да е резултат на гъвкавото прилагане на методите, предвидени в разпоредбите на чл. 70 и чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) №952/2013 г. В тази насока съдът съобрази съдебната практика на ВАС, обективирана в Решение № 9350 от 13.07.2020 г. по АД № 14433/2019 г.
В обжалваното решение административният орган е направил заключение, че митническата стойност за стоката "аква обувки 2 бр./к-т с външно ходило от пластмаса и горна част от текстил - 450 комплекта, внос от Китай" по процесната митническа декларация следва да се определи на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, в размер на 7,25 лв./чифт. Съдът намира, че липсват каквито и да са мотиви как митническия орган е достигнал до тази извод, липсва обосновка въз основа на какъв конкретен метод е определил митническа стойност на въпросната стока в размер на 7,25 лв. за брой. С оглед на изложеното съдът, намира възражението на дружеството – жалбоподател за основателно.
От заключението на вещото лице по ССЕ
безспорно се установява, че е налице реално плащане на подлежащата на плащане
цена по фактурата. Вещото лице дава заключение, че сумата от 9132.48 лв. е
отразена в счетоводните регистри на дружеството като доставка на стоки по
дебитна сметка 304 стоки и платена в брой, като е отразена в кредитна сметка
501 каса. Задълженията към бюджета са начислени и платени по банков път, за
което са приложени платежни документи. Установеното е в подкрепа на извода, че
митническата стойност на внесените стоки следва да бъде договорната им
стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките
при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза.
С Решение 16.06.2016
г., С-291/15 Съдът на ЕС е приел, че чл. 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93
трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно
която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на
договорна стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната
договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия
размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Информацията,
съобразявана в случая, не отговаря на това условие, тъй като няма как от
посочените статистически данни за количества и цени, да се извърши преценка
дали се касае за средностатистическите цени именно за сходни стоки – липсват
данни за търговската марка/производителя, качеството на стоките и търговското
равнище. Съдът намира, че произходът на стоките и техният тарифен номер не
обуславя сходство на стоките. В чл. 1,
т. 14 от РИ 2015/2447 е дадено определение на понятието „сходни стоки“.
За пълнота следва да се отбележи, че справките от системата "THESEUS" се отнасят до цитираните в решението "справедливи цени" на стоките, които цени обаче се включват в обхвата на митническия контрол едва с изменението на Закона за митниците, обн. ДВ, бр. 102/2019 г., в сила от 01.01.2020 г. С посоченото изменение е създаден новият чл. 195а от ЗМ и е дадена дефиниция на понятието "справедливи цени" в § 1, т. 40 от ДР на ЗМ, поради което същите не могат да се ползват за остойностяване на стоки, внесени в предходни периоди, какъвто е настоящия случай. Освен това "справедливите цени" касаят проверката на митническата декларация преди допускане на стоките за свободно обращение и то с цел представяне на обезпечение.
С оглед изложените съображения съдът
приема, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл.
140, вр. чл. 141 от Регламента за изпълнение, във вр. с чл. 74, § 2, буква б)
от Регламент (ЕС) №952/2013 г. по отношение на стока №3, както и приложението
на чл. 74, пар. 4 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. във вр. с 144, § 2 Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 по отношение на стока №4, поради което, като не е
приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова
такава, по декларации на трети лица, Директорът на ТД Северна морска при
Агенция „Митници“ е постановил незаконосъобразен административен акт, който
следва да се отмени.
При този изход на спора на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в
производството разноски, за които са налице доказателства за извършването им, в
общ размер на 720 лв., както следва: 50 лв.
– държавна
такса за образуване на делото; 200 лв. – възнаграждение за вещото лице по
приетата ССЕ; и 480 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е определено към минималния
размер, предвиден в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на ДЗЗД „Чобанови“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Ружа“ № 5, ет. 1, ап. 1, представлявано от Н.Я.Ч. Решение с рег. № 32-170026
от 16.06.2020 г. на Директора на ТД Северна морска при Агенция „Митници“ към MRN: 19BG00200202001196R6/24.01.2019 г.
ОСЪЖДА ТД Северна морска
към Агенция „Митници“ да заплати в полза на ДЗЗД „Чобанови“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Ружа“ № 5, ет. 1, ап. 1, сумата в размер на 720 (седемстотин
и двадесет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: