№ 512
гр. Плевен, 06.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Въззивно частно
наказателно дело № 20214400600797 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.249,ал.3 във вр.с чл.341-345 от НПК.
С Определение № 499/04.11.21г., постановено по НОХД № 1819/21г. по
описа на РС-Плевен, съдът е прекратил на основание чл.248,ал.5,т.1,във вр. с
ал.1,т.3 от НПК съдебното производство и е върнал делото на прокурора за
отстраняване на посочените в съдебния акт съществени процесуални
нарушения.
Недоволен от постановеното определение е останал прокурор от РП-
Плевен, който е депозирал срещу него частен протест, като навел доводи,че
съдебния акт е неправилен. Моли въззивният съд да постанови определение, с
което да отмени определението на първоинстанционния съд.
Преписи от протеста и жалбата са изпратени на подсъдимия, и
ощетеното юридическо лице, които не взимат становище по определението на
Районен съд – гр. Плевен.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, констатира следното:
Частният протест е депозиран в законоустановения срок и от
легитимирано лице, поради което се явява допустим и следва да бъде
разгледан.
Разгледан по същество, частният протест е неоснователен, поради
следните съображения.
1
За да прекрати съдебното производство, първоинстанционният съд е
приел, че в хода на досъдебното производство и конкретно при съставяне на
обвинителния акт са допуснати редица съществени нарушения на
процесуалните правила, които са довели до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемия.
На първо място е посочил, че обвинението не е формулирано
фактически, защото от обстоятелствената част на обвинителния акт липсвали
каквито и да било твърдения относно съществени елементи от състава на
престъплението по чл. 206 НК, а именно мястото, датата или периода на
извършване на деянието, което нарушавало правото на защита на подсъдимия
да разбере в какво престъпление е обвинен. Този извод на
първоинстанционния съд не се споделя от настоящата инстанция, поради
следните съображения:
Не са налице противоречия, както в обвинителния акт, така и в
постановлението за привличане на обвиняемо лице, относно мястото, времето
или периода на извършване на така вменената престъпна дейност. Ясно и
несъмнено е, че според органите на досъдебното производство, на 20.12.2019
г. в гр. София обвиняемият противозаконно присвоил, чрез бездействие –
след като бил поканен да върне, чужда движима вещ, а именно л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“ с ДК № ***, на стойност 4297 лв., собственост
на „Мого България“ ООД .
При така изложените факти, преповторени и в заключителната част на
обвинителния акт, както и съдържащи се в постановлението за привличане,
въпрос по същество е датата и мястото на довършване на инкриминираното
деяние. Въпрос, по който съдът следва да се произнесе с присъдата си,
съобразно установените в хода на съдебното следствие обстоятелства,
съобразно материалния наказателен закон и задължителните указания по
прилагането му, дадени в тълкувателната дейност на ВКС. Неправилното
пресмятане на датата, на която прокурорът счита деянието за довършено,
както и неправилна преценка за мястото на извършването му, не може да се
приеме, като липса на реквизит от обвинителния акт, до колкото
предварително ангажират мнение по въпросите, които се решават на по-късен
стадий от наказателното производство едва с присъдата. Необосновано е на
стадия на разпоредителното заседание да се оспорва тезата на държавното
2
обвинение относно възприетите място и дата на извършване на
престъплението, за което е повдигнато обвинение, доколкото това е въпрос по
същество.
Нормата на чл. 248, ал. 3 от НПК се отнася до страните, но не стеснява
задължението на съда служебно да следи за спазване на процесуалните права
на страните в стадии на наказателния процес.
Настоящият съдебен състав, намира че в обвинителния акт са допуснати
съществени процесуални нарушения, които ограничават правото на
подсъдимия да разбере в какво престъпление е обвинен, но на други
основания, непосочени в обжалваното определение.
В обстоятелствената част на обвинителния акт неясно са описани
отношенията между ощетеното юридическо лице и подсъдимия, както и
механизмът на придобиване на лекия автомобил от лизингодателя „Мого
България“ ООД. В обвинителния акт се споменава, че обв. И. си намерил
автомобил, като в следващото изречение се споменава, че съгласно
сключения договор, обвиняемият следвало да преведе на „Мого България“
ООД, 72 месечни вноски, всяка по 140,63 лв. Не става ясно по какъв начин
юридическото лице „Мого България“ става собственик на предмета на
престъплението, а именно л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с ДК №
***. Липсва подробно описание по хронологичен ред на фактическите и
правни действия, осъществени от дружеството-лизингодател, с който то
придобива собствеността върху процесния автомобил, както и впоследствие
начина, по който обвиняемият придобива фактическата власт върху предмета
на престъплението. Не е изложена разбираемо и подробно възникването на
правната връзка между обв. И., ощетеното юридическо лице и лекият
автомобил, до колкото в обвинителния акт се споменават само фактически
твърдения, които не са подкрепени от подробно описание на събраните в хода
на досъдебното производство доказателства.
От цялостното словесно изложение в ОА не може да се проследи по
хронологичен ред възприетата от прокурора фактическа обстановка.
Предвид изложеното по-горе Окръжният съд счита,че частният протест
на прокурора е неоснователен, а постановеният съдебен акт е правилен и
следва да бъде потвърден.
3
Водим от горното и на основание чл.345 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 499/04.11.2021г., постановено по НОХД
№ 1819/21г. по описа на РС-Плевен.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4