Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Нова Загора, 10.02.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Новозагорският
районен съд в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
НЕНОВА
при секретаря Диана Дечева като разгледа докладваното
от СЪДИЯ НЕНОВА гр. дело № 3 по описа за 2020
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по чл.422 във вр.с чл.415 от ГПК във вр.с чл.79 от ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба от "ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, вписано в
Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище", бул. "Княз
Александър Дондуков" № 19, етаж 2, (универсален правоприемник на
преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг
България" ЕООД, ЕИК *********, считано от 15.11.2012 г., съгласно вписване
в Търговския регистър под № 20121115101316), представлявано от Илка Г.
Димова-Мазгалева - Изпълнителен директор и Емил Кръстев - Прокурист, чрез пълномощника си Д.Б.Г.
- юрисконсулт срещу П.З.М.,
ЕГН: **********,*** с
правно основание чл.422 ГПК, с цена на иска - 9 104,27 лева - главница по Договор за кредит
за текущо потребление от 15.06.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 31.08.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането; 975,09 лева - договорна лихва за периода
от 01.09.2017г. до 30.08.2018г.; 195,78 лева - лихвена надбавка за забава за
периода от 22.06.2018 г. до
30.08.2018 г.
В
условията на евентуалност ищеца предявява и осъдителен иск, както следва:
1. Ответникът П.З.М., ЕГН: ********** да заплати на „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК ********* следните суми:
-
1 700,67 лева - падежиралата към
датата на подаване на настоящата искова молба част от главницата по Договора за
кредит за текущо потребление от 15.06.2016 г., включена в анюитетните вноски,
дължими от 21.09.2017 г. до 21.10.2019 г. съгласно погасителен план, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
плащане.
-
7 396,60 лева - предсрочно
изискуемата част от главницата по Договора за кредит за текущо потребление от
15.06.2016 г., включена в анюитетните вноски, дължими от 21.11.2019 г. до
21.04.2026 г. съгласно погасителен план, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
-
1 502,01 лева - възнаградителна
лихва по падежиралата към датата на подаване на настоящата искова молба част от
главницата, включена в анюитетните вноски, дължими от 21.09.2017 г. до
21.10.2019 г.
-
1798,78 лева - наказателна
надбавка върху предсрочно изискуемата част от главницата по Договора за кредит
за текущо потребление от 15.06.2016 г., включена в анюитетните вноски, дължими
от 21.09.2017г. до датата на предявяване на исковата молба.
Ищецът претендира да му бъдат присъдени направените разноски по настоящото и
заповедното произодство.
В исковата си молба ищецът,
твърди че със съобщение по ч.гр.д. № 1481/2018 г. по описа на Районен
съд - гр. Нова Загора, връчено на 24.09.2019 г., бил уведомен чрез „Банка ДСК" ЕАД (Цедент) за Определение на
съда, постановено на основание чл.415 ал.1, т.2 ГПК с указания за подаване на
установителен иск за установяване на процесното вземането срещу П.З.М..
Въз основа на депозирано в
РС-Нова Загора Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
с вх. № 5246 от 31.08.2018г. в РС-Нова Згара е било образувано ч.гр.д. –
1481/2018г., по което била издадена заповед № 1086/04.09.2018г за изпълнение на
парично задължение възоснова на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист
от 04.09.2018г., с която заповед длъжника П.З.М., с ЕГН **********, в
качеството и на кредитополучател по силата на Договор за кнредит за текущо
потребление от 15.06.2016г. е била осъдена да заплати на „Банка ДСК“ЕАД
следните суми произтичащи от неизпълнение на посочения Договор за кредит за
текущо потребление от 15.06.2016г., а именно: 9 104.27 /девет хиляди сто и четири лева
и двадесет и седем стотинки/ лева – ГЛАВНИЦА по Договор за кредит за текущо
потребление от 15.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 31.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането; 975.09
/деветстотин седемдесет и пет лева и девет стотинки/ лева – договорна лихва за
периода от 01.09.2017 г. до 30.08.2018 г.; 195.78 /сто деветдесет и пет лева и
седемдесет и осем стотинки/ лева – лихвена надбавка за забава от 22.06.2018 г.
до 30.08.2018 г.; 120.00 /сто и двадесет/ лева – заемни такси, както и разноски
по делото в общ размер
на 357.90 /триста петдесет и седем лева и деветдесет стотинки/ лева, както
следва: 207.90 /двеста и седем лева и деветдесет стотинки/ лева - внесена
държавна такса и 150.00 /сто и петдесет/ лева – юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78 ал.8 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на
14.05.2019г./т.е. след снабдяване с цитираните Заповед за изпълнение на парично
задължение и Изпълнителен лист/, заявителят по ч.гр.д. – 1481/2018г. по описа
на РС-Нова Загора „Банка ДСК“ЕАД, по силата на Договор за покупко-продажба на
вземания/“Договор за цесия“/, прехвърля на „ОТП Факторинг българия“ЕАД пакет от
вземания, включително и вземането и към П.З.М., с ЕГН **********, в качеството
и на кредитополучател по силата на Договор за кредит за текущо потребление от
15.06.2016г., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и изтекли лихви.
В исковата молба се твърди
още, че по силата на Договора за цесия и във връзка с чл. 429 от ГПК,
цесеонерът „ОТП Факторинг България“ЕАД бил частен правоприемник на заявителя
„Банка ДСК“ЕАД и като такъв се повзвал от издадените Заповед за изпълнение и
Изпълнителен лист.
Ищецът твърди, че
качеството му на кредитор/като цесионер и частен правоприемник на заявителя
„Банка ДСК“ЕАД обуславяло правния му интерес, в
законоустановения едномесечен срок и на основани ечл.422 вр. с чл. 415
ал.1 т.2 от ГПК да предяив иск за установявавен на вземането по Договор за
кредит за текущо потребление от 15.06.2016г. срещу длъжника П.з.М., с ЕГН **********.
Твърди се, че процесуалните
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на ищеца на
иск били налице и предвид разрешението , дадено в т.10 б от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. При прехвърляне
на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаването на
заповедта за изпълнение до предявяване на иска по реда на чл.422 от ГПК,
легитимиран да предяви иска бил и цесионерът, ако е спазил срока по чл.415 ал.1
от ГПК, какъвто бил настоящия случай.
На 15.06.2016 г. между „Банка
ДСК" ЕАД, като кредитор и П.З.М., като
кредитополучател, бил сключен Договор за кредит за текущо потребление в размер
на 10 000
лв. По кредита било прието като обезпечение
поръчителството на Г.С.Л. съгласно Договор за
поръчителство от 15.06.2016 г.
Договорът за кредит бил сключен за срок от 120
месеца, считано от датата на усвояване на сумата. За падежна дата страните
приели 21-во число на месеца. Уговорен бил краен падеж 02.04.2025 г. Съгласно
чл. 8 от Договора кредитът се олихвявал с преференциален променлив лихвен
процент от 8,35%
годишно, формиран при Условията по програма ДСК
Практика, представляващи неразделна част от Договора за кредит.
В изпълнение на задълженията си по Договора за
кредит за текущо потребление „Банка ДСК“ ЕАД превела по сметка на
кредитополучателя сумата по договора и същата била усвоена от него изцяло.
Поради преустановяване на погасяването на
задължението по процесния Договор за кредит за текущо потребление и неплащане на вноски по
погасителен план с падежни дати 21.09.2017 г., 21.10.2017 г., 21.11.2017 г.,
21.12.2017г., 21.01.2018 г., 21.02.2018г., 21.03.2018 г., 21.04.2018г.,
21.05.2018 г. и 21.06.2018г., кредиторът „Банка ДСК" ЕАД приложил санкциите, предвидени в т.19.2 на Глава VII „Отговорности и
санкции" от Общите условия към Договора за кредит, а именно: „при
допусната
забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта Следпрядяваване на молбата за събиране на
вземането по съдебене ред остатъкът от кредита се олихвява със законната лихва
по чл. 86 от ЗЗД" и с Нотариална Покана -уведомление с изходящ на БДСК
№ 05-20-00243/23.02.2018 г. с per. № 1119, том 1, акт 102 от
14.03.2018г. на Нотариус Николай Бъчваров, с per. № 416 НК и с район
на действие Районен съд Нова Загора - връчена на 27.04.2018 г. с Протокол на Нотариус Николай Бъчваров, с per. № 416 НК бил обявил на
кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането. В подкрепа на твърдяното ищецът прилагал към исковата молба копие от
горецитираната Нотариална Покана - уведомление с изходящ на БДСК №
05-20-00243/23.02.2018 г. с per. № 1119, том 1, акт
102 от 14.03.2018г. на Нотариус Николай Бъчваров, с per. № 416 НК и с район
на действие Районен съд Нова Загора - връчена на 27.04.2018г. при условията на
чл. 47, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ГПК.
На 31.08.2018 г. вследствие
неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя и настъпилата предсрочна изискуемост на
цялото вземане, обявена на длъжника с цитираната по-горе покана,
кредиторът „Банка ДСК" ЕАД пристъпил към принудително събиране на
вземането си по съдебен ред като подал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу П.З.М., ЕГН: **********. Образувано било ч.гр.д.
№ 1481/2018 г. по описа на Районен съд Нова Загора, по което съдът се е
разпоредил да се издаде в полза на „Банка ДСК" ЕАД Заповед за изпълнение и
Изпълнителен лист за сумите, описани по-горе. .
На
14.05.2019 г., по силата на
Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия"), „Банка
ДСК" ЕАД прехвърлилона „ОТП Факторинг България“ пакет от
вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително
и изтекли лихви. В това число е прехвърлено и вземането, възникнало от
сключения между „Банка ДСК" ЕАД като кредитор и П.З.М., ЕГН: **********
като кредитополучател Договор за кредит за текущо потребление, обезпечен с
поръчителството на Г.С.Л., ЕГН: **********, произтичащо от Договор за
поръчителство от 15.06.2016г. към Договор за кредит за текущо потребление от
същата дата.
Горното
се потвърждавало и от приложеното в заверено копие
към искова молба Извлечение от
Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от 14.05.2019 г., в което се съдържало
процесното вземане.
Видно
от приложеното в заверено копие към настоящата искова молба писмено
потвърждение от цедента Банка ДСК" ЕАД до „ОТП Факторинг България"
ЕАД за прехвърлянето на вземанията съгласно Договор за цесия от 14.05.2019 г.
същият е влязъл в сила и произвел своето действие.
В исковата молба се твърди още, че на
основание издадените Заповед за изпълнение на парично задължение № 1086 от
04.09.2018г. и Изпълнителен лист от 04.09.2018г., издадени по ч.гр.д. №
1481/2018 г. по описа на Районен съд Нова Загора, по молба на "Банка
ДСК" ЕАД срещу кредитополучателя П.З.М., ЕГН: ********** билообразувано
изпълнително дело № 1925/2018г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев, per. № 837 на
КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Сливен. Поканата за доброволно
изпълнение, ведно със Заповед за изпълнение на парично задължение № 1086 от
04.09.2018г. и Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК" ЕАД за
сметка № 11/23636043 от 31.08.2018г. по Договор за кредит № 11/
23636043/15.06.2016 г. били връчени на основание чл.47, ал.5 от ГПК
чрез залепване на уведомление. Копие от съобщенията, заедно с връчените
документи с отбелязване на връчването им са приложени по ч.гр.д. 1481/2018 г по
описа на PC Нова Загора от ЧСИ Павел Георгиев, per. № 837 на КЧСИ в изпълнение
на задължението на ЧСИ по чл. 418 ,ал. 5 от ГПК.
Ищецът в исковата си молба моли
съда да установи със сила на пресъдено нещо по
отношение на ответника П.З.М., ЕГН: **********,***
съществуването на вземания на "ОТП Факторинг България" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район
„Оборище", бул. "Княз Александър Дондуков" № 19, етаж 2 (като
частен правоприемник-цесионер на „Банка ДСК" ЕАД - цедент), за които са
издадени Заповед за изпълнение на парично задължение № 1086 от 04.09.2018г. и
Изпълнителен лист от 04.09.2018г., по ч.гр.д. № 1481/2018 г. по описа на
Районен съд Нова Загора, въз основа на представено Извлечение от счетоводните
книги на „Банка ДСК" ЕАД, за следните суми произтичащи от неизпълнение на
Договор за кредит за текущо потребление от 15.06.2016 г.: 9 104,27 лева - главница по Договор за кредит
за текущо потребление от 15.06.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 31.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането;
975,09 лева - договорна лихва за периода от 01.09.2017г. до 30.08.2018г.;
195,78 лева -лихвена надбавка за забава за периода от 22.06.2018 г. до
30.08.2018 г. и 120,00 лева - дължими такси и разноски (заемни такси).
Предвид разрешението, дадено в т. 12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, молят да им
бъдат присъдени разноските, направени в заповедното производство по ч.гр.д. №
1481/2018 г. по описа на Районен съд Нова Загора в общ размер от 207,90 лева за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В
условията на евентуалност ищецът предявява следния осъдителен иск:
В случай че съдът прекрати производството по установителния иск по чл.422
от ГПК като недопустимо, се молим съда въз основа на изложените в
исковата молба от ищеца факти и обстоятелства, да осъди ответника П.З.М.,
ЕГН: ********** да ни заплати на
ищеца следните суми:
-
1 700,67 лева -
падежиралата към датата на подаване на настоящата искова молба част от
главницата по Договора за кредит за текущо потребление от 15.06.2016 г.,
включена в анюитетните вноски, дължими от 21.09.2017 г. до 21.10.2019 г.
съгласно погасителен план, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното плащане.
-
7 396,60 лева -
предсрочно изискуемата част от главницата по Договора за кредит за текущо
потребление от 15.06.2016 г., включена в анюитетните вноски, дължими от
21.11.2019 г. до 21.04.2026 г. съгласно погасителен план, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
-
1 502,01 лева -
възнаградителна лихва по падежиралата към датата на подаване на настоящата
искова молба част от главницата, включена в анюитетните вноски, дължими от
21.09.2017 г. до 21.10.2019 г.
-
1798,78 лева -
наказателна надбавка върху предсрочно изискуемата част от главницата по
Договора за кредит за текущо потребление от 15.06.2016 г., включена в
анюитетните вноски, дължими от 21.09.2017г. до датата на предявяване на
исковата молба.
Ищецът моли съд да допусне и приеме следните писмени доказателства : Договор
за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия") от 14.05.2019 г.;
Извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия.; Писмено
потвърждение за извършената цесия.; Пълномощно, предоставено от цедента
"Банка ДСК" ЕАД на „ОТП Факторинг България" ЕАД за уведомяване
от името на цедента на длъжниците за извършената цесия.; Уведомително писмо с
баркод *PSFABG00DJW7W*, ведно
с Известие за доставяне с баркод *PSFABG00DJW7W*; Нотариална Покана - уведомление
с изходящ на БДСК № 05-20-00243/23.02.2018 г. с per. № 1119, том 1, акт 102 от
14.03.2018г. на Нотариус Николай Бъчваров, с per. № 416 НК и с район на действие
Районен съд Нова Загора.; Договор за кредит за текущо потребление от 15.06.2016
г.; Условия по програма ДСК Практика, Общи условия и Погасителен план към
договора.; Молба за образуване на изпълнително дело № 1925/2018 г. по описа на
ЧСИ Павел Георгиев, per. №
837 на КЧСИ с район на действие ОС Сливен. Извлечение от счетоводните книги на
„Банка ДСК" ЕАД.; Заповед за изпълнение на парично задължение №1086 от
04.09.2018г. и; Изпълнителен лист от 04.09.2018г., по ч.гр.д. № 1481/2018 г. по
описа на Районен съд Нова Загора
Ищецът моли съда да изиска и приложи по
настоящото дело - ч.гр.дело № 1481/2018г. по описа на Районен
съд-гр. Нова Загора, както и да бъдат приети като
доказателства приложените към исковата молба писмени документи.
Ищецът моли
съда да
назначи съдебно-счетоводна експертиза която да отговори на поставените в
исковата молба въпроси.
С оглед становището на ответника по
предявените искове, ищецът моли съда да му бъде дадена възможност за
допълнителни доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по
делото е депозиран отговор на исковата молба от адв. М. П.И. –Н. *** – особен
представител на ответницата П.З.М. с който:
Оспорва допустимостта на иска както и
основателността и размера на предявения от ищеца установителен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК.
Оспорва частично по основание и размер
предявения от ищеца, в условията на евентуалност, осъдителен иск.
Особения
представител адв. Марияна П.И. –Н. *** на
ответника П.З.М. в отговора на исковата молба
заявява, че основанието на предявения иск била настъпила
предсрочна изискуемост. В т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
ВКС приемла, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка,
че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането ставало изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е била упражнила правото
си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. Такова обявяване не било направено преди завеждане
на заповедното производство. Подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение не можело да се счита за надлежен
акт по обявяване на
предсрочната изискуемост на длъжника, тъй като не се изпращал
препис от заявлението, поради което банката не била
упражнила надлежно правото
си да направи кредита предсрочно изискуем
към момента на предявяване на иска по смисъла на чл. 422 от
ГПК, респективно не били
налице предпоставките за установяване на изискуемост на вземането.
В отговора на исковата молба се
сочи, че не следвало да се приеме също, че изискуемосттае била обявена със самата искова
молба, доколкото според тълкувателното решение
правото на кредитора
следвало да е
упражнено преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябвало да е уведомил длъжника
за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, т.е. във всички случаи,
за да се приеме, че установителният иск е
основателен в посочената хипотеза, според установилата се съдебна практика, изискуемостта трябвало да е обявена преди образуването на заповедното производство. Тъй като кредиторът не бил обявил писмено
на кредитополучателя, че кредитът става предсрочно изискуем преди подаване
на заявлението по чл. 417 от ГПК, искът по чл. 422,
ал, 1 от ГПК, съобразно
посоченото тълкувателно решение
се явява неоснователен. По отношение
на иска по чл.79, ал.1 от ЗЗД, особения представител на ответника считал същия за частично неоснователен.
В отговора на исковата молба, на основанията посочени
в същия
особения представител на ответника, заявява, че счита че не била настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит,
поради неуведомяването на длъжника за това. В този
смисъл искането за заплащане на сумата от 7396.60 лв.- предсрочно изискуема
част от главницата и за сумата от 1798.78
лв. - наказателна надбавка
върху предсрочно изискуема част от главницата билиса неоснователни.
С оглед изясняване на фактите и обстоятелствата съдът е назанчил
исканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която вещото
лице С.К.С. е представило в срок.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
За установяване
на вземането си в настоящото производство ищецът е представил писмени
доказателства: Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за
цесия") от 14.05.2019 г.; Извлечение от Приемо-предавателен протокол към
Договора за цесия.; Писмено потвърждение за извършената цесия.; Пълномощно,
предоставено от цедента "Банка ДСК" ЕАД на „ОТП Факторинг
България" ЕАД за уведомяване от името на цедента на длъжниците за
извършената цесия.; Уведомително писмо с баркод *PSFABG00DJW7W*,
ведно с Известие за
доставяне с баркод *PSFABG00DJW7W*;
Нотариална Покана - уведомление с изходящ на БДСК № 05-20-00243/23.02.2018 г. с
per. №
1119, том 1, акт 102 от 14.03.2018г. на Нотариус Николай Бъчваров, с per.
№ 416 НК и с район
на действие Районен съд Нова Загора.; Договор за кредит за текущо потребление
от 15.06.2016 г.; Условия по програма ДСК Практика, Общи условия и Погасителен
план към договора.; Молба за образуване на изпълнително дело № 1925/2018 г. по
описа на ЧСИ Павел Георгиев, per. №
837 на КЧСИ с район на действие ОС Сливен, Извлечение от счетоводните книги на
„Банка ДСК" ЕАД.; Заповед за изпълнение на парично задължение №1086 от
04.09.2018г. и; Изпълнителен лист от 04.09.2018г., по ч.гр.д. № 1481/2018 г. по
описа на Районен съд Нова Загора
Безспорно установено е, че на 15.06.2016 г. между „Банка ДСК" ЕАД, като кредитор и
П.З.М., като кредитополучател е бил сключен
Договор за кредит за текущо потребление в размер на 10 000 лв. По кредита било прието като обезпечение
поръчителството на Г.С.Л. съгласно Договор за
поръчителство от 15.06.2016 г.
Договорът за кредит е бил сключен за срок от 120 месеца,
считано от датата на усвояване на сумата. За падежна дата страните приели 21-во
число на месеца. Уговорен бил краен падеж 02.04.2025 г. Съгласно чл. 8 от
Договора кредитът се олихвявал с преференциален променлив лихвен процент от
8,35%
годишно, формиран при Условията по програма ДСК
Практика, представляващи неразделна част от Договора за кредит.
В изпълнение на задълженията си по Договора за
кредит за текущо потребление „Банка ДСК' ЕАД превела по сметка на
кредитополучателя сумата по договора за кредит и същата била усвоена от него
изцяло.
Поради преустановяване на погасяването на
задължението попроцесния Договор за
кредит за текущо потребление и неплащане на вноски по
погасителен план с падежни дати 21.09.2017 г., 21.10.2017 г., 21.11.2017 г.,
21.12.2017г., 21.01.2018 г., 21.02.2018г., 21.03.2018 г., 21.04.2018г.,
21.05.2018 г. и 21.06.2018г., кредиторът „Банка ДСК" ЕАД приложил санкциите, предвидени в т.19.2 на Глава VII „Отговорности и
санкции" от Общите условия към Договора за кредит, а именно: „при
допусната
забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта След предявяване на молбата за събиране на
вземането по съдебене ред остатъкът от кредита се олихвява със законната лихва
по чл. 86 от ЗЗД" и с Нотариална Покана -уведомление с изходящ на БДСК
№ 05-20-00243/23.02.2018 г. с per. № 1119, том 1, акт 102 от
14.03.2018г. на Нотариус Николай Бъчваров, с per. № 416 НК и с район
на действие Районен съд Нова Загора - връчена на 27.04.2018 г. с Протокол на Нотариус Николай Бъчваров, с per. № 416 НК бил обявил на
кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането. В подкрепа на твърдяното ищецът прилагал към исковата молба копие от
горецитираната Нотариална Покана - уведомление с изходящ на БДСК №
05-20-00243/23.02.2018 г. с per. № 1119, том 1, акт
102 от 14.03.2018г. на Нотариус Николай Бъчваров, с per. № 416 НК и с район
на действие Районен съд Нова Загора - връчена на 27.04.2018г. при условията на
чл. 47, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ГПК.
На 31.08.2018 г. вследствие
неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя и настъпилата предсрочна изискуемост на
цялото вземане, обявена на длъжника с цитираната по-горе покана,
кредиторът „Банка ДСК" ЕАД пристъпил към принудително събиране на
вземането си по съдебен ред като подал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу П.З.М., ЕГН: **********. Образувано било ч.гр.д.
№ 1481/2018 г. по описа на Районен съд Нова Загора, по което съдът се е
разпоредил да се издаде в полза на „Банка ДСК" ЕАД Заповед за изпълнение и
Изпълнителен лист за сумите, описани по-горе. .
На
14.05.2019 г., по силата на
Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия"), „Банка
ДСК" ЕАД, прехвърлила на „ОТП Факторинг България“
пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и изтекли лихви. В това число е прехвърлено и вземането, възникнало
от сключения между „Банка ДСК" ЕАД като кредитор и П.З.М., ЕГН: **********
като кредитополучател Договор за кредит за текущо потребление, обезпечен с
поръчителството на Г.С.Л., ЕГН: **********, произтичащо от Договор за
поръчителство от 15.06.2016г. към Договор за кредит за текущо потребление от
същата дата.
Горното
се потвърждавало и от приложеното в заверено копие
към искова молба Извлечение от
Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от 14.05.2019 г., в което се съдържало
процесното вземане.
Видно от
приложеното в заверено копие към настоящата искова молба писмено потвърждение
от цедента Банка ДСК" ЕАД до „ОТП Факторинг България" ЕАД за
прехвърлянето на вземанията съгласно Договор за цесия от 14.05.2019 г. същият е
влязъл в сила и произвел своето действие.
На основание издадените Заповед за
изпълнение на парично задължение № 1086 от 04.09.2018г. и Изпълнителен лист от
04.09.2018г., издадени по ч.гр.д. № 1481/2018 г. по описа на Районен съд Нова
Загора, по молба на "Банка ДСК" ЕАД срещу кредитополучателя П.З.М.,
ЕГН: ********** било образувано изпълнително дело №
1925/2018г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев, per. № 837 на КЧСИ, с район на
действие Окръжен съд Сливен. Поканата за доброволно изпълнение, ведно със
Заповед за изпълнение на парично задължение № 1086 от 04.09.2018г. и Извлечение
от счетоводните книги на „Банка ДСК" ЕАД за сметка № 11/23636043 от
31.08.2018г. по Договор за кредит № 11/ 23636043/15.06.2016 г. били връчени на основание чл.47, ал.5 от ГПК
чрез залепване на уведомление. Копие от съобщенията, заедно с връчените
документи с отбелязване на връчването им са приложени по ч.гр.д. 1481/2018 г по
описа на PC Нова Загора от ЧСИ Павел Георгиев, per. № 837 на КЧСИ в изпълнение
на задължението на ЧСИ по чл. 418 ,ал. 5 от ГПК.
Моли се съда да постанови решение с което да установи със сила на пресъдено нещо по
отношение на ответника П.З.М., ЕГН: **********,***
съществуването на вземания на "ОТП Факторинг България" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район
„Оборище", бул. "Княз Александър Дондуков" № 19, етаж 2 (като
частен правоприемник-цесионер на „Банка ДСК" ЕАД - цедент), за които са
издадени Заповед за изпълнение на парично задължение № 1086 от 04.09.2018г. и
Изпълнителен лист от 04.09.2018г., по ч.гр.д. № 1481/2018 г. по описа на
Районен съд Нова Загора, въз основа на представено Извлечение от счетоводните
книги на „Банка ДСК" ЕАД, за следните суми произтичащи от неизпълнение на
Договор за кредит за текущо потребление от 15.06.2016 г.: 9 104,27 лева - главница по Договор за кредит
за текущо потребление от 15.06.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 31.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането;
975,09 лева - договорна лихва за периода от 01.09.2017г. до 30.08.2018г.;
195,78 лева -лихвена надбавка за забава за периода от 22.06.2018 г. до
30.08.2018 г. и 120,00 лева - дължими такси и разноски (заемни такси).
Предвид разрешението, дадено в т. 12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ищецът моли съда да му присъди разноските, направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1481/2018
г. по описа на Районен съд Нова Загора в общ размер от 207,90 лева за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В
условията на евентуалност ищецът предявява следния осъдителен иск:
В случай че съдът прекрати производството по установителния иск по
чл.422 от ГПК като недопустимо, се моли съда въз основа на изложените в исковата молба от ищеца факти и обстоятелства, да осъди ответника П.З.М.,
ЕГН: ********** да ни заплати на
ищеца следните суми:
-
1 700,67 лева -
падежиралата към датата на подаване на настоящата искова молба част от
главницата по Договора за кредит за текущо потребление от 15.06.2016 г.,
включена в анюитетните вноски, дължими от 21.09.2017 г. до 21.10.2019 г.
съгласно погасителен план, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното плащане.
-
7 396,60 лева -
предсрочно изискуемата част от главницата по Договора за кредит за текущо
потребление от 15.06.2016 г., включена в анюитетните вноски, дължими от 21.11.2019
г. до 21.04.2026 г. съгласно погасителен план, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
-
1 502,01 лева -
възнаградителна лихва по падежиралата към датата на подаване на настоящата
искова молба част от главницата, включена в анюитетните вноски, дължими от
21.09.2017 г. до 21.10.2019 г.
-
1798,78 лева -
наказателна надбавка върху предсрочно изискуемата част от главницата по
Договора за кредит за текущо потребление от 15.06.2016 г., включена в
анюитетните вноски, дължими от 21.09.2017г. до датата на предявяване на
исковата молба.
Ищецът претендира да му бъдат
присъдени и направените по настоящото производство разноски.
На
ответника е назначен особени представител, който е депозирал отговор на
исковата молба и е изразил становище по
иска в срока по чл.131 от ГПК.
С
отговора си особеният представител на ответника П.З.М. - адв. М.П.И. - Н. ***
оспорва допустимостта на иска както и основателността и
размера на предявения от ищеца установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК.Оспорва частично по основание и размер
предявения от ищеца, в условията на евентуалност, осъдителен иск.
Особения
представител адв. Марияна П.И. –Н. *** на ответника
П.З.М. в отговора на исковата молба заявява, че основанието
на предявения иск била настъпила
предсрочна изискуемост. В т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
ВКС приемал, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка,
че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането ставало изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е била упражнила правото
си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. Такова обявяване не било направено преди завеждане
на заповедното производство. Подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение не можело да се счита за надлежен
акт по обявяване на
предсрочната изискуемост на длъжника, тъй като не се изпращал
препис от заявлението, поради което банката не била
упражнила надлежно правото
си да направи кредита
предсрочно изискуем към момента на предявяване на иска по смисъла на чл. 422 от
ГПК, респективно не били
налице предпоставките за установяване на изискуемост на вземането.
Не следвало да се приеме също, че изискуемосттае била обявена със самата искова
молба, доколкото според тълкувателното решение
правото на кредитора
следвало да е
упражнено преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябвало да е уведомил длъжника
за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, т.е. във всички случаи,
за да се приеме, че установителният иск е
основателен в посочената хипотеза, според установилата се съдебна практика, изискуемостта трябвало да е обявена преди образуването на заповедното производство. Тъй като кредиторът не бил обявил писмено
на кредитополучателя, че кредитът става предсрочно изискуем преди подаване
на заявлението по чл. 417 от ГПК, искът по чл. 422,
ал, 1 от ГПК, съобразно
посоченото тълкувателно решение
се явява неоснователен. По отношение
на иска по чл.79, ал.1 от ЗЗД, особения представител на ответника считал същия за частично неоснователен.
В отговора на исковата молба, на основанията посочени
в същия
особения представител на ответника, заявява, че счита че не била настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит,
поради неуведомяването на длъжника за това. В този
смисъл искането за заплащане на сумата от 7396.60 лв.- предсрочно изискуема
част от главницата и за сумата от 1798.78
лв. - наказателна надбавка
върху предсрочно изискуема част от главницата билиса неоснователни.
С
цел изясняване на фактите, обстоятелствата и точния размер на задължението, съдът
назначи на вещото лице С.К.С. да изготви съдебно-счетоводна експертиза, която
бе представена в срок.
В
заключението си, прието от страните и съда, вещото лице е установил следното:
1.Предоставеният
кредит за текущо потребление на ответника по делото П.з.М. съгласно договор от
15.06.2016г. е усвоен от нея напълно на 15.06.2016г. чрез превод по банкова
сметка *** П.з.М..
2.
За погасяване на процесния кредит са постъпили суми в размер на 1889.88лв. с
които са погасени както следва: главница – 895.73лв.; лихва -991.01 лева,
санкционираща лихва – 3.14лв.
3.
Плащането на суми за погасяване на процесния кредит/главница и лихви/ е
преустановено на 21.09.2017г. Последната вноска е в раземр на 51.42лв. и с не я
е погасена дължима лихава.
4.
Непогасените изискуеми задължения по процесния кредит към 31.08.2018г. – датата
на внасяне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по чл. 417 от ГПК в РС-Нова Загора са в размер на 10 395.14лв. и
представляват както следва: 9104.27лв. – непогасена главница; 975.09.лв. –
непогасена договорна лихва за периода от 01.09. до 30.08.2018г.; 195.78лв. –
непогасена лихвена надбавка за забава за периода от 22.06.2018г./обявяване на
настъпила предсрочна изискуемост до 30.08.2018г./подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК в съде; 120.00 лв – непогасени заемни такси.
5.
След подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в РС-Нова Загора/31.08.2018г./ в
кредитора – „Банка ДСК“ЕАД не са постъпили суми от ответника М. за погасяване
на задължението и, и неговия размер остава
същия. На 14.05.2019г. „Банка ДСК“ЕАД цедира вземането си от М. на „ОТП
Факторинг България“ЕАД. На 12.09.2019г. по сметка на „ОТП Факторинг България“ЕАД ответницата М. превежда
извънсъдебно сума в размер на 400.00 лева с която са погасени съдебни разноски.
6.
Броят и размерът на всички договорени и неиздължени анюитетни вноски с настъпил
падеж за погасяване на кредита са както следва:
-
Към 23.10.2019г./датата на подаване на исковата молба/ - 26 бр. на обща
стойност – 3 344.68лв. от които: 1700.67 лева – главница; 1502.01лв. –
лихва и 142.00 лв. – такси;
-
Към 14.09.2020г./датата на получаване на преси от исковата молба от ответника
чрез особен представител/ - 36 бр. на обща стойност 4 641.18лв. от които:
2 440.87лв. – главница; 1993.61лв. – лихва и 206.70лв. – такси;
Към
07.01.2021г./датата на изготвяне на заключението/ - 40 бр. на обща стойност –
5 142.30лв. от които: 2751.63лв. – главница; 2175.57лб. – лихва и
215.10лв. – такси.
7.
Броят и размерът на всички договорени и неиздължени анюитетни вноски с
ненастъпил падеж е както следва:
-
След 23.10.2019г./датата на подаване на исковата молба в съда/ до
21.04.2026г./краен падеж/ на обща стойност – 10034.04лв. от които: 7396.60лв. –
главница; 2211.44лв. – лихва и 426.00лв. – такси;
-
След 14.09.2020г./датата на получаване на исковата молба от Ответника чрез
особен представител/ - 68бр. на обща стойност – 8 736.67лв. от които:
6653.47лв. – главница; 1719.80лв. – лихва и 363.40лв. – такси.
8.
Размерът на остатъчната непадежирала главница до крайнтия падеж на задължението
по погасителния план е както следва:
-
от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.10.2019г. до 21.04.20206г.
– 7 396.60лв.;
-
от датата на получаване на препис от исковата молба от ответника при обявена
предсрочна изискуемост с връчване на исковата молба – 14.09.2020г. до
21.04.2026г. – 6 653.47лв.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза.
В открито съдебно заседание на 21.01.2021 г. страните също посочват,
че приемат заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като процесуалния
представител на ищеца моли съда да се произнесе с решение с което да уважи
изцяло предявения иск като основателен и доказан, а особения представител на
ответника, моли съда да постанови решение с което да отхвърли предявения иск
като неоснователен съобразно изложените в отговора на исковата молба
съображения.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.422, ал.1
вр. чл. 415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от
легитимирани страни в законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Безспорно е, че са налице договорни отношения между „Банка ДСК“АД – кредитор и кредитополучателя, а също и договор за
поръчителство между банката и Г.С.Л.. Налице са и договорни отношения между
третото лице – кредитор и ищеца, във връзка с прехвърляне на вземането с
договор за цесия, по силата на който ищцовото дружество е встъпило в правата на
неудовлетворения кредитор.
По същество съдът намира иска за основателен по следните
съображения:
При възприетата правна квалификация, съобразно
разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената
тежест в гражданския процес, в тежест на ищцовото дружество бе да докаже
обстоятелствата, на които се основава претенцията му, както и че страните са се
намирали в договорни отношения и че ответникът дължи определената сума, в това
число и размера на задължението.
Съответно в тежест
на ответника бе да докаже дали е налице частично или пълно изпълнение на
договорните задължения по договора за кредит, сключен между кредитора „ОТП Факторинг България” ЕАД, като цесионер и
частен правоприемник на „Банка ДСК” ЕАД по процесния Договор за кредит
за текущо потребление от 15.06.2016г. и Договор за поръчителство от същата
дата.
Видно от представените доказателства съдът счита, че
ищцовата страна се явява изправната страна по Договора за кредит за текущо
потребление, тъй като е предоставила на кредитополучателя договорената сума в пълен размер в деня на
сключването му, чрез превод по банкова сметка *** П.З.М..
Явявайки се неизправна страна, поради преустановяване
погасяването на задълженията си по процесния договор, кредитополучателя -
ответницата П.З.М. е допуснала забава в плащанията на главница и/или
на лихва над 90 дни, с което съгласно хипотезата на т.19.2 на Глава VII „Отговорности и санкции”
от Общите условия към Договора за кредит, целият остатък от кредита е станал предсрочно
изискуем.
Относно всички наведени възражения от страна на
особените представители на ответниата в настоящото производство -
кредитололучателя П.З.М., съдът счита, че следва да бъдат
отхвърлени, тъй като няма събрани доказателства в подкрепа на направените
възражения. Напротив - от приетата и приобщена към доказателствения материал по
делото съдебно-счетоводна експертиза, се доказа че твърденията на
ищцовата страна се явяват основателни, докато наведените възражения от страна
на защитата на ответника останаха недоказани.
По отношение на предявения евентуален осъдителен
иск, съдът не следва да се произнася, тъй като се е произнесъл по предявеният
установителен иск.
При тези съображения
предявеният положителен установителен иск срещу ответницата в настоящото
производство, за установяване в полза на кредитора на посочените в исковата
молба вземания по процесния Договор за кредит за текущо потребление от 15.06.2016
г. е изцяло основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл.79,
ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има
право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата. Това право
принадлежи само за изправната страна по договора.
При такъв изход на процеса и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата Пенка З.М. следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените разноски по настоящото дело, съгласно представения
Списък по чл.80 от ГПК, а именно: 207.90 лева – държавна такса за образуване на
делото,842.00 лева - депозит за
възнаграждение за особени представители,
302.40 лева – депозит за възнаграждение за вещо лице и 450.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение, както
направените по ч.гр.д. № 1481/2018г.по описа на РС-Нова Загора в общ
размер на 357.90 лева, от които: 207.90 лева – държавна такса за образуване на
делото и 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422,
ал.1 във връзка с чл.415 от ГПК, ПО ОТНОШЕНИЕ НА П.З.М., ЕГН **********,***, ЧЕ ДЪЛЖИ НА от "ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, вписано в
Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище", бул. "Княз
Александър Дондуков" № 19, етаж 2, (универсален правоприемник на
преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг
България" ЕООД, ЕИК *********, считано от 15.11.2012 г., съгласно вписване
в Търговския регистър под № 20121115101316), представлявано от Илка Г.
Димова-Мазгалева - Изпълнителен директор и Емил Кръстев - Прокурист, В КАЧЕСТВОТО МУ НА
ЦЕСИОНЕР СУМАТА: 9 104,27/девет хиляди сто и четири лева и
двадесет и седем стотинки/лева - главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 15.06.2016 г., 975,09/деветстотин седемдесет и пет лева и девет
стотинки/лева - договорна лихва за периода от 01.09.2017г. до 30.08.2018г.;
195,78/сто деветдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки/лева - лихвена надбавка за забава за периода от
22.06.2018 г. до 30.08.2018 г.; и
120,00/сто и двадесет/лева - дължими такси и разноски (заемни такси), ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 31.08.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, П.З.М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „ОТП Факторинг България” ЕАД, с
ЕИК ********* направените по делото разноски по настоящото
производство, както следва: 207.90/двеста и седем лева и деветдесет стотинки/лева – държавна такса за образуване на делото, 842.00/осемстотин четиридесет и два/лева
- депозит за възнаграждение за особен представител, 302.40/триста и два лева и четиридесет стотинки/ лева – депозит за възнаграждение за вещо лице и 450.00/четиристотин и петдесет/лева
– юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П.З.М., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ НА „ОТП
Факторинг България” ЕАД, с ЕИК ********* направените по ч.гр.д. №
1481/2018г. по описа на РС-Нова Загора в делото разноски по настоящото
производство в общ размер 357.90 лева, от които: 207.90 лева – държавна такса
за образуване на делото и 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Сливен
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: