Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 13.03.2018 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр. дело №11577 по описа за 2015 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.196
– чл.211 от ГПК /отм./.
Със съдебно
решение от 08.06.2015г., постановено по гр.дело №5552/2004г. по описа на СРС, І
Г.О., 36-ти състав, е отхвърлен предявения от С.К.И. *** с правно основание
чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за признаване за установено по отношение на ищцата,
че ответникът е собственик на недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ №1,
състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, находящ се в град София, бул.“*********,
партер.
Постъпила е
въззивна жалба от С.К.И., с която се обжалва изцяло съдебно решение от
08.06.2015г., постановено по гр.дело №5552/2004г. по описа на СРС, І Г.О.,
36-ти състав, с което е отхвърлен предявения от нея срещу С.О. положителен
установителен иск за признаване за установено, че ответникът е собственик на
имот, представляващ АПАРТАМЕНТ №1, състоящ се от стая, кухня и сервизни
помещения, находящ се в град София, бул.“*********, партер. Наведени са доводи
за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Изложени са съображения, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че С.О. е загубила правото на собственост
върху процесния имот, тъй като същият е включен в капитала на „БКСС.“ ЕООД. Твърди
се, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се
установява, че процесният имот е общинска собственост от 1996г. с влизане в
сила на ЗОбС. Поддържа се още на „БКСС.“ ЕООД е предоставено стопанисването на
имота, а няма прехвърлено вещно право на собственост. Изложени са подробни
доводи и в писмена защита относно поддържаното основно твърдение на ищцата, че
от доказателствата по делото се установява, че ответникът – С.О. не е загубила
правото си на собственост върху имота, предвид на което предявения иск е
основателен и доказан. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен
акт, с който да отмени обжалваното съдебно решение като незаконосъобразно и
неправилно и да постанови друго, с което да уважи предявения иск като признае
за установено, че ответникът – С.О. е собственик на процесния имот.
Въззиваемата
страна – С.О., не депозира писмен отговор и не взема становище относно подадената
въззивна жалба.
Предявен е от С.К.И. *** иск с правно основание чл.97,
ал.1 от ГПК /отм./ за признаване за установено, че ответникът е собственик на
недвижим имот, представляващ
АПАРТАМЕНТ №1, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, находящ се в
град София, бул.“*********, партер.
Софийският
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. В
тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени и
преценени спрямо релевантните за спора факти и обстоятелства.
Пред
настоящата инстанция и на основание чл.205, ал.1 от ГПК /отм./ са приети нови
писмени доказателства – протокол от заседание на 29.03.1999г. на СОС,
приложение №1 към решение №46 по протокол №56/29.03.1999г., съдържащ списък на
имотите, които се отписват от баланса и капитала на “БКС С.“ ЕООД, като и приложение №2 към решение
№46 по протокол №56/29.03.1999г., съдържащ списък на имотите, които се вписват
в баланса и капитала на “БКСС.“ЕООД.
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.197, ал.1 от ГПК /отм./ от легитимирана страна в
процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно
обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
За да постанови обжалваното
съдебно решение, с което е отхвърлен предявения от С.К.И. *** с правно
основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за признаване за установено по отношение на
ищцата, че ответникът е собственик на недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ
№1, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, находящ се в град София,
бул.“*********, партер, първоинстанционният съд е приел, че така така
предявения положителен установителен иск за собственост с уточнен петитум в
съдебно заседание на 08.05.2015г. се явява допустим с оглед дадени задължителни
указания в отменително определение, постановено по гр.дело №2035/2015г. по
описа на СГС, VI-3 състав. Обоснован е краен
извод, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се
установява, че С.О. е загубила правото на собственост върху процесния имот, в
който ищцата е настанена, тъй като този жилищен имот е включен в капитала на
„БКСС.“ ЕООД на основание чл.1, ал.1 от ПМС №201/25.10.1993г. и чл.17а ЗППДОбП
/отм./.
Във всички случаи на
подадена въззивна жалба втората инстанция има правомощието по свой, служебен
почин да следи за процесуалната допустимост на атакуваното пред нея
първоинстанционно решение, като едва след положителното му установяване следва
да се разгледа постъпилата въззивна жалба по същество. Ето защо на първо място
следва да се се прецени допустимостта на обжалвания съдебен акт. В конкретната
хипотеза настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд е
постановил съдебен акт по недопустим установителен иск с правно основание
чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, предявен С.К.И. *** признаване за установено по
отношение на ищцата, че ответникът е собственик на процесня недвижим имот. СРС, за да
разгледа предявения иск по същество, е приел, че същият е допустим като се е
позовал на задължителните за тази инстанция указания, дадени в отменително определение,
постановено по гр.дело №2035/2015г. по описа на СГС, VI-3 състав. В така постановеното отменително определение СГС се е позовал на
съдебен акт на ВКС – определение №543/21.07.2005г. по ч.гр.дело №411/2005г. по
описа на IV Г.О., в който е прието, че в
подадената искова молба няма ясно посочване на конкретни обстоятелства,
относими към установителния иск, въз основа на който ищцата оспорва правото на
собственост по отношение на процесния имот, поради което исковата молба не
отговаря на изискванията на чл.98, ал.1, б.“г“ и б.“д“ от ГПК /отм./. С оглед на
така постановените съдебни актове на по-горните инстанции СРС правилно е
предоставил възможност на ищцата да уточни в какво се състои искането й до съда
/чл.98, ал.1, б.“д“ от ГПК /отм./ и в съдебно заседание на 08.05.2015г. ищцата
чрез процесуален представител адв.П. изрично уточнява, че „с предявения
установителен иск се иска да бъде признато за установено, че ответникът – С.О.
не е загубила правото си на собственост върху процесния имот и е останала негов собственик“. С оглед на така уточнения
петитум на предявения установителен иск въззивният съд приема, че ищцата не оспорва правото на собственост на
ответника по отношение на процесния имот, а напротив – иска да бъде
установено неговото право на собственост, т.е. следва да се приеме, че ищцата
със заявената от нея искова претенция предявява защита не на свои права, а
такива на друг правен субект – в случая на ответника – С.О., което е
недопустимо и следва от разпоредбата на чл.15, ал.2 от ГПК /отм./, която
забранява да се предявяват от свое име чужди права пред съда освен при предвидената от закона процесуална
субституция, каквато в случая не е налице. Само за пълнота въззивният съд намира
да посочи, че с всички събрани пред настоящата инстанция доказателства
въззивника-ищца се домогва да докаже твърдението си, че ответникът – С.О. е
собственик на процесния имот, което още повече потвърждава тезата, че с така
предявения иск ищцата защита едно чуждо право – правото на собственост на С.О..
Предвид изложеното
въззивният съд счита, че така предявения положителен установителен иск за
собственост е недопустим. Ето защо първоинстанционният съд като е разгледал
спора по същество е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде
обезсилен на основание чл.209, ал.1, изр.1-во от ГПК /отм./ и образуваното
съдебно производство следва да бъде прекратено.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.209, ал.1, изр.1-во от ГПК /отм./ съдебно решение от
08.06.2015г., постановено по гр.дело №5552/2004г. по описа на СРС, І Г.О.,
36-ти състав, с което е отхвърлен предявения от С.К.И. *** с правно основание
чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за признаване за установено по отношение на ищцата,
че ответникът е собственик на недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ №1,
състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, находящ се в град София, бул.“*********,
партер.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от С.К.И.,
с ЕГН **********, с адрес: *** ОБЩИНА, с адрес: град София, ул.“*******“ №**,
положителен установителен иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за
признаване за установено по отношение на ищцата, че ответникът е собственик на недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ
№1, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, находящ се в град София,
бул.“*********, партер; като недопустимо.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването до страните при
условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./