Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 20.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Елица Трифонова след
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №17647 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД от “ О.Ф.Б.” ЕАД срещу Й.Д.И.
за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, дължими по Договор за стоков кредит от 24.08.**., сключен с „Банка ДСК“ЕАД, вземането, по което е прехвърлено в полза на
ищеца с Договор за цесия от 08.12.**.:
сумата от 1 009.92 лева, представляваща неизплатена главница, ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
-28.10.2019г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се излага,че
съгласно Договор за стоков кредит от
24.08.**., сключен с „Банка ДСК“ЕАД, на ответницата бил отпуснат кредит в
размер на 1 079 лева при фиксиран лихвен процент 39.54 % и ГПР 47.32 %.
Крайният срок за издължаване на кредита бил 10 месеца, считано от датата на
неговото усвояване. За отчитане на вноските по кредита страните подписали
погасителен план, съгласно който
крайната падежна дата била 24.06.**. Отпусната от Банка ДСК сума била
усвоена за закупуване на стока –телевизор Samsung ** от Технополис гр.Д., като сумата била усвоена еднократно и
безкасово.
Ищцовото дружество придобило вземането
към ответницата с договор за цесия, сключен с Банка ДСК. За цесията
ответницата била уведомена с писмо с обратна разписка, от която било видно, че
пратката се върнала като непотърсена.
В срока по чл. 131 от ГПК
назначеният особен представител на ответницата Й.Д.И.
е депозирал писмен отговор на исковата молба, в
който изразява становище за неоснователност на иска и оспорва същия.
Оспорва да е налице валидна цесия, която да е произвела действие спрямо
ответницата. Излага се, че ответницата не е получила уведомление по ч.99 ЗЗД, а
връчването на ИМ на особен представител не можело да се приравни на връчване на
ответника по смисъла на чл.99 ЗЗД. Съобщението за извършена цесия, връчено на особен представител не произвеждало
действие, тъй като той имал ограничен кръг права за целите на процеса и не
можел да приема материалноправни изявления, каквото било съобщението за цесия.
Това следвало от разпоредбата на чл.34,ал.3 ГПК, която изисквала за действията
по разпореждане с предмета на делото представителят да разполага с изрично
пълномощно. Излага подробни съображения за представителната власт на особения
представител.
Съдът след като съобрази
събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК,
намира следното :
Съгласно Договор за стоков
кредит №** от 24.08.**. „Банка ДСК“ЕАД е предоставило на Й.Д.И. стоков кредит в
размер на 1009.92 лева за закупуване на телевизор Samsung ***. Срокът за издължаване на кредита е 10 месеца от датата на усвояването.
Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 21-во число на месеца.
Предвидено е кредитът да се олихвява с
фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит е
39.54 % годишно или 0.1098 % на ден. ГПР по кредита е 47.32 %.
Представен е погасителен
план по кредита, както и ОУ за предоставяне на кредит на „Банка ДСК“ ЕАД.
Представено е уведомително
писмо от 24.08.**. , в което се съдържа декларация на Й.Д.И., че е получила от
„Технополис България“ ЕАД стоката , посочена във фактура, предмет на договор за
финансиране/кредит/.
Представено е съгласие за
присъединяване към групата на застрахованите лица по групов договор за
застраховка на кредитополучателите по стокови кредити на Й.Д.И..
Издаден е сертификат на застраховано лице по групов застрахователен
договор за застраховка на кредитополучателите
по стокови кредити №** от „Групама Животозастраховане“ЕАД за застрахованото
лице Й.Д.И..
С Договор за покупко-продажба
на вземания /цесия/ от 08.12.**. „Банка
ДСК”ЕАД е продала на „ОТП Факторинг” ЕАД вземания, посочени в
Приемо-предавателен протокол. Представен е Приемо-предавателния протокол към
договора от 15.12.**., в който е вписано вземане към Й.Д.И. по договор от 24.08.**.
с дължима главница 1009.92 лева, лихва в размер на 418.64 лева и др. Изготвено е
уведомление до Й.Д.И. без данни същото да е връчено.
Съгласно заключението на
вещото лице по изготвената по делото ССчЕ процесният кредит се установява
следното : общият размер на усвоения кредит е 1009.92 лева, от които на 24.08.**.
са платени 38.92 лева на ЗК“Групама „ с основание „АВТ Усвояване на застр.
Премия **-3234154“ и на 24.08.**. са
платени 971 лева на „Технополис България“ ЕАД с основание „АВТ. Усвояване
119042-3234154“. Няма данни за извършени плащания по договора. Общото задължение по процесния договор за
кредит за падежирали вноски е 1009.92 лева за главница; 374.92 лева за редовна
договорна лихва за периода 24.08.**. до 02.08.**.; 43.72 лева за наказателна
лихва за периода 21.09.**. до 02.08.**. и 120 лева за такса за предсрочна
изискуемост.
От така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи :
Съобразно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава или
да иска обезщетение за неизпълнение. Дефиницията за договор за банков кредит е
уредена от разпоредбата на чл. 430 ТЗ,
съобразно която с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока, като се задължава да плаща лихва по кредита, уговорена
с банката.
Ответната страна не оспорва наличието на
кредитно правоотношение с „Банка
ДСК”ЕДА, обективирано в Договор за
стоков кредит от 24.08.**.
От събраните по делото
доказателства се установява, че по силата на договор за стоков кредит от 24.08.**. в
полза на ответницата е отпусната сумата от 1009.92 лева. Съобразно заключението
на вещото лице тази главница е формирана от 38.92 лева - преведена застрахователна
премия на ЗК“Групама „ и 971 лева преведени на „Технополис
България“ ЕАД за закупуване на телевизор.
От заключението на вещото лице се
установява, че ответницата не е извършвала плащания по кредита.
Ищецът е придобил вземането по кредита,
съгласно сключения с кредитора договор за цесия от 08.12.**. и Приемо-предавателен протокол към
договора от 15.12.**., в който е вземането е подробно индивидуализирано. Съобразно разпоредбата на чл.99,ал.1 и ал.2 ЗЗД цесията е способ за прехвърляне на вземания,
по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение, като вземането преминава в патримониума на цесионера в обема, в
който го е притежавал цедента с всички
привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо
вземане, произтичащо от друго правно основание. Със сключването на
договора заемодателят е продал на ищеца
и вземането, което е имал към ответника
по сключения договор за заем. За сключването на договора за цесия е необходимо
постигане на съгласие на страните по него – цедент и цесионер. С постигането на
съгласието на страните по договора цесията произвежда своето действие,
независимо, че същата следва да бъде съобщена на цедирания длъжник. Неспазването
на задължението за уведомяване по чл.99,ал.3 ЗЗД не влияе върху валидността на
договора за цесия, тъй като това задължение
е въведено с оглед защитата на длъжника срещу възможността да изпълни на кредитора, който от своя страна се
е разпоредил с вземането. Дори и да се приеме, че длъжникът не е получил уведомление преди датата на
завеждане на иска, то изявлението на новия кредитор е достигнало до него с
получаване на исковата молба, предвид и на което цесията е породила действие и
по отношение на него, а ефектът на уведомяването следва да бъде зачетен като
настъпил в хода на процеса.
С оглед изложеното съдът намира,
че е налице валиден
потребителски договор за кредит и извършената валидно цесия в полза на ищеца
ОТП Факторинг, съобщена и проявила действието си спрямо длъжника –
кредитополучател.
Размерът на дължимата главница, заявен от ищеца, съответства на изчисленията по ССчЕ, поради и което предявеният иск е основателен и следва да се уважи в цялост.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца се следват реализираните от
същия разноски в производството по делото на основание чл.78,ал.1 ГПК както
следва сумата от 50 лева заплатена, 250 лева
за депозит за ССчЕ и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
С оглед горното, съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Й.Д.И., ЕГН: ********** с адрес ***
да заплати на „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК: **
със седалище и адрес на управление *** ищеца следните суми, дължими по
Договор за стоков кредит от 24.08.**.,
сключен с „Банка ДСК“ЕАД, вземането, по
което е прехвърлено в полза на ищеца с Договор за цесия от 08.12.**.: сумата от 1 009.92/ хиляда и девет лева и деветдесет и две ст./ лева,
представляваща неизплатена главница, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба -28.10.2019г. до окончателното й
изплащане, на основание чл.79,ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Й.Д.И., ЕГН: **********
с адрес *** да заплати на „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК: ** със
седалище и адрес на управление ***
сумата от 450/ четиристотин и петдесет/лева, представляваща реализирани
разноски в производството по делото, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от получаването
му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: