Р Е Ш Е Н И Е
№ 45 07.05.2019 г. гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският Окръжен съд,
I-ри въззивен наказателен състав
На 03 април 2019
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ФАРФАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
2. ТОНКА МАРХОЛЕВА
Секретар:
Ив. Златева
Прокурор:
Ж. Илиев
като
разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева
ВНОХД
№ 61 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното
производство е образувано по жалба на адв. Д.Г.-Д. ***, упълномощена от подс. Т.П.Т.,
ЕГН ********** против Присъда № 8/17.01.2019 г., постановена по НОХД №
1315/2017 г. по описа на Районен съд Ямбол.
С
присъдата подсъдимият е признат за виновен в осъществяване на престъпление по
чл.152, ал.2, т.2, вр. ал.1, т.2 пр.1 от НК, поради което и при условията на
чл. 54 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода, което да изтърпи
при първоначален "общ" режим.
С
присъдата, на основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което
подсъдимият Т. е бил задържан с мярка за неотклонение "Задържане под
стража", считано от 25.10.2016 г.
Постановено е веществените
доказателства по делото 1 бр. долнище от анцуг и 1 бр. мъжки слип, като вещи
без стойност, да се отнемат в полза на държавата и след влизане на присъдата в
сила да бъдат унищожени.
Подсъдимият е осъден да заплати
направените разноски в размер на 1062,60 лв. в полза на републиканския бюджет,
по сметка на ОД на МВР – Ямбол и сумата от 1344,63 лв. в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ЯРС.
Жалбата е
бланкетна. С нея се твърди, че присъдата е необоснована и незаконосъобразна,
постановена при съществени нарушения на процесуалните правила. В съдебно
заседание се представя допълнително доказателство – листовка, информация за
потребителя на лекарство „Трилептал – филмирани таблетки“.
Постъпило е и възражение на
основание чл. 322 от НПК от конституираната в качеството й на частен обвинител
в производството пред първата инстанция Е.Т.Т., чрез адв. Т.А.С. *** в
качеството й на повереник, с което се претендира да бъде изцяло потвърдена
присъдата на ЯРС като законосъобразна, обоснована и правилна.
В съдебно заседание прокурорът пледира за потвърждаване на присъдата на
първоинстанционния съд. Счита, че първоинстанционният съд е
постановил присъдата си в резултат на изклюително обстоен и подробен анализ на
доказателствата по делото. Намира за безспорно установено наличието на извършен
полов акт, което се потвърждавало от изслушаните свидетелски показания, както и
от назначените и приети по делото експертизи. По отношение на упражнената сила
спрямо пострадалата по време на извършване на половия акт, прокурорът сочи, че
наличието й се установява отново от показанията на свидетелите, които са имали
контакт с пострадалата непосредствено след деянието, както и от обективните
находки, вследствие извършеното освидетелстване. Наложеното наказание намира за
справедливо и съответстващо на обществената опасност на дееца и деянието. По
отношение възраженията в допълнението към жалбата изтъква, че дори и да не
бъдат кредитирани част от свидетелските показания, заключенията на експертизите
не са били оборени със солиден аргумент, поради което моли за потвърждаване на
присъдата на първоинстанционния съд.
В съдебно
заседание се явява и пострадалата – въззиваема Е.Т. чрез адв. С., неин
повереник. Последната поддържа депозираното възражение, като моли за
потвърждаване изцяло на присъдата на контролираната инстанция като
съответстваща на материалния и процесуалния закон, при наложено от ЯРС справедливо
наказание на подсъдимия. В допълнение сочи, че съдът е провел съдебно
следствие, в което е събрал обективно абсолютно всички доказателства, като по
съответните процесуални способи е приобщил и други такива от досъдебното
производство, така също и събраните от друг състав на съда при първоначалното
му разглеждане, като е издирвал доказателства, както в подкрепа на защитната,
така и в подкрепа на обвинителната теза. Видно от производството на първата
инстанция няма отклонено нито едно доказателствено искане на защитата, а
фактическата обстановка се доказала не само от гласните доказателства по
делото, но и от извършените съдебно-медицински експертизи на живо лице - на
пострадалата и на подсъдимия, комплексните психиатрична и психологична
експертизи и за двамата, ДНК експертизата. Счита, че била изяснена достатъчно
природата на т. н. несъответствия, противоречия в показанията на пострадалата,
въпреки злоупотребата на защитата с нейната ниска възраст, заболяванията -
умствена изостаналост, криптогенна епилепсия, отсъствието на житейски и
сексуален опит и изключително ниска обща култура. Разпитаните след нея вещи
лица от психиатрично психологичната експертиза изрично са заявили, че дадените
в съдебно заседание показания от пострадалата са без доказателствена стойност
като се обосновали не само със заболяванията й, претърпяна травма от
изнасилването, но и с факта, че тя е била разпитвана в една зала с подсъдимия.
Изрично било пояснено, че това я травмира допълнително и поради прекалената
превъзбуда показанията й нямат доказателствена стойност. Допълнително
повереникът анализира част от вторичните доказателства по делото, като счита,
че съдът правилно ги е кредитирал и се е обосновал защо. Изрично се обръща
внимание на това, че от 2016 г., до
изнасилването подсъдимият не е имал интимен контакт с жена, а тези
суперфициални клетки от вагинален произход намерени на неговия полов орган
какво обяснение могат да имат. В заключение моли за потвърждаване изцяло на
първоинстанционната присъда.
В съдебно заседание въззивникът –
подс. Т.Т. се явява лично и чрез защитника си адв. Д., поддържа депозираната
въззивна жалба и моли съда да я уважи. Допълнително излага съображения за това,
че освен множеството съществени нарушения на процеса, на съдопроизводствените
правила при присъдата на ЯРС е налице и необоснованост. Настоява, че
доказателствата са тълкувани превратно, предимно гласните такива. Счита за
игнорирани са всички доказателства в подкрепа на защитната теза, а съдебният
акт за базиран изцяло на частични доказателства и то в подкрепа на обвинението
за да може да се потвърди фактическата обстановка така както е описана в
обвинителния акт. Твърди, че категорично от ДНК експертизата не било видно
извършването на полов акт. Настоява, че именно ДНК експертизата категорично
опровергала първоначалната съдебно-медицинска експертиза на д-р Ч.която била
само микроскопска. Счита, че мотивировката на присъдата създавала впечатление
за една много подробна анализна дейност, но всъщност това е формално, защото
Ямболският районен съд многократно повтарял само част от доказателствата, които
са в полза на обвинителната теза и въз основа на които издава осъдителната
присъда. Счита, че освен съществените нарушения на процесуалните правила и
необоснованост е налице и незакононесъобразност, тъй като в никакъв случай не
се установи категорично и безусловно без всякакви съмнения, да е извършен полов
акт въобще от моя подзащитен. На следващо място, счита, че е безпредметно да се
цени след като съдът приеме, че е извършен такъв дали бил той е насилствен или
доброволен. ЯРС в мотивировката на присъдата възприе нещо, което не е отразено
в сочената от него експертиза, че било установено наличието на влагалищни
клетки именно от частния обвинител по гениталиите на подсъдимия, което не било
вярно. Акцентира върху противоречивите показания, дадени от частния обвинител в
различните предходни фази на процеса и при последното разглеждане на делото в
т. н. „синя стая" в гр. Сливен. В заключение моли присъдата да бъде изцяло
отменена, предположенията и съмнения, да се ценят в полза на подсъдимия, като
бъде постановен нов съдебен акт, с който Т.Т. да бъде изцяло оправдан, тъй
като не било доказано по безспорен и категоричен начин, че на тази дата той е
извършил престъплението - изнасилване със своята дъщеря и то точно така както е
описано в обвинителния акт и възприето от Районния съд.
На основание чл. 320, ал. 4 от НПК
защитникът на въззивника представя подробно допълнение към въззивната жалба, с
което излага допълнителни съображения, подробно анализирани.
В дадената последна дума подс. Т.Т. твърди,
че се е грижил винаги за дъщеря си, че е скромен човек, че го познава целият
град и смята, че не му е мястото в затвора.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната
жалба, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в
съответствие с правомощията му по чл. 313 и сл. от НПК, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима,
тъй като е подадена в срока по чл. 319, ал.1 от НПК и от лице, имащо право и
интерес да обжалва. Разгледана по същество жалбата, подадена от защитника на
подс. Т. се явява неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение, по следните съображения:
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, на базата на които решаващият съд е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи.
Според проверяващата инстанция правилно и законосъобразно РС-Ямбол приема за
безспорно установено следното:
Свид. Е.Т. е родена на *** г. по време на брака между
подсъдимия Т.Т. и свид. Я.Ж.. От десет годишна възраст Е.Т. боледувала от лека
умствена изостаналост и криптогенна епилепсия-фокални и вторично генерализирани
тонично-клинични пристъпи.
През 2006 г. бракът на
родителите на Е.Т. бил прекратен чрез
развод, като родителските права и местоживеенето на детето били определени при
майката – Я.Ж.. Е. поддържала добри взаимоотношения с баща си - подс. Т.Т. и
неговите родители, като често оставала да пренощува в дома им, находящ се в гр.
Ямбол на ул. «Мир» № 18.
През м. август 2016 г. на свид. Я.Ж.
й се наложило да постъпи за лечение в здравно заведение. За периода на
лечението й свид. Е.Т. се преместила да живее при баща си на ул. „Мир" 18.
На посочения адрес често оставала да пренощува и свид. Р.Б.- сестра на
подсъдимия, която му помагала в грижите за майка им, тъй като същата била
прекарала инсулт. В тази връзка подс. Т. бил регистриран като личен асистент на
майка си.
Докато била в дома на баща си св.
Е.Т. спяла в една стая с баба си, но когато леля й оставала да пренощува в
Ямбол се местела в стаята на баща си, при което двамата спели на обща спалня,
но с отделни завивки /юргани/. На 18.10.2016 г. свид. Б. пристигнала в гр.
Ямбол и свид. Е.Т. се преместила да спи в стаята на баща си.
На 22.10.2016 г. след като свид. Е.Т.
се събудила от сън отишла в кухнята, където се намирали баба й и леля й.
Закусила и около 10 ч. се върнала в стаята на баща си, за да си изпие
лекарствата за епилепсия. Малко след влизането си в стаята била последвана от
баща си, който заключил след себе си вратата на спалнята. Т. се приближил до
дъщеря си, хванал я за ръцете, след което я съборил по гръб на спалнята. С ръце
разкъсал част от долнището на анцуга, с който била облечена и го свалил, след
което се съблякъл, легнал върху Т. и я затиснал с тежестта на тялото си. През
цялото време я наричал „скъпа" и „любов моя", казвал й, че иска да се
ожени за нея и да имат деца. Подсъдимият проникнал с пениса си във влагалището
на Т. няколкократно, въпреки, че последната се съпротивлявала и го молела да
спре и да я пусне. Осъзнавайки ситуацията, подс. Т. решил да преустанови
действията си, станал и се облякъл, като дъщеря му също се облякла със същото
долнище на анцуг. След това Т. отключил вратата и напуснал стаята. Т. отишла в
кухнята и споделила на леля си, че баща й я изнасилил, но последната не й
повярвала. За развилата се ситуация научил и свид. П., но и той не повярвал на
внучката си.
Т. излязла на двора, след което
казала на баща си, че иска да я заведе при майка й. Последният се съгласил, при
което двамата тръгнали към ж.к. Златен рог, където се намирал апартаментът на
майка й. По пътя се отбили в сладкарница „Ванеса", където Т. купил кафе на
дъщеря си. Около обяд Т. оставил Т. *** рог, където същата живеела. Тъй като в
този момент майка й била в с. Каменец, Т. потърсила помощ от съседката си –
свид. К. Т., която познавала от малка. Свид. Т. я поканила в дома си, където Т.
и разказала за случилото се. Т. накарала Т. да влезе в банята и да се изкъпе,
след което и дала чисти дрехи, а нейните, с изключение на долнището на анцуга,
изпрала. В дома на свид. Т. дошли нейните съседки – свидетелите С. А. и М.Т.,
на които Е.Т. също разказала, че е била изнасилена от баща си.
Около 18.00 ч. Свид. Ж.се
прибрала в града и след като научила от дъщеря си за случилото се уведомила
органите на полицията. В 20.00ч. на същата дата Т. била прегледана от съдебен
лекар, като по време на прегледа от влагалището и бил взет материал за
изследване. В 23.00ч. на същата дата бил извършен преглед от съдебен лекар на
подс. Т. при което от половия му член бил взет материал за изследване.
При извършения оглед в дома на Т.
бил иззет 1 бр. червен юрган, поставен в плик. С протокол за доброволно
предаване от 22.10.2016 г. свид. Ел. Т. предала 1 бр. долнище на анцуг, а
подсъдимият предал с протокол за доброволно предаване 1 бр. бели памучни мъжки
слипове, с които бил облечен.
Видно от заключението на
изслушаната по делото съдебно медицинска експертиза при прегледа на
освидетелстваната Т. на 22.10.2016г се установява, че половите й органи са
добре развити и отговарят на посочената възраст. Големите срамни устни
припокриват малките. Малките срамни устни са влажни със зачервена лигавица и
умерено изразен болезнен оток на лигавицата. Девствената ципа е с пръстеновидна
форма и нисък ръб, еластична. Около 11ч. по часовниковия циферблат вещото лице
е установило участък от нея с наличие на синкави кръвонасядания, охлузвания и
болезнен оток на тъканите в областта на ръба на девствената ципа и по стената и
надолу към основата на химена. Отверстието на девствената ципа е с диаметър
около 2,5 см. Ципата е разтеглива. От кухината на влагалището изтича белезникав
възпалителен секрет. Аналното отверстие е затворено, околността е чиста.
Експертът е констатирал, че установените кръвонасядания, охлузвания и оток на
девствената ципа на пострадалата добре отговарят да са получени вследствие механично
въздействие на предверието на влагалището и добре отговарят да са били получени
при извършено полово сношение с освидетелстваната. Заклюил е, че състоянието на
девствената ципа позволява да се извърши полово сношение с освидетелстваната с
минимални увреждания без разкъсване напълно на стената на девствената ципа.
Затова говорят и състоянието на лигавицата на влагалището, която е оточна,
зачервена и болезнена. Установените увреждания добре отговарят да са били
получени по начин и време така както е съобщила пострадалата. Експертът е
посочил още, че при прегледа и освидетелстването на пострадалата не са
установени травматични увреждания по тялото. При микроскопирането на изготвения
цитологичен препарат от материала, иззет от влагалището на пострадалата се
установява наличието на суперфициални клетки от влагалищен произход с
обичайната си форма и големина. Не се установява наличието на сперматозоиди.
От заключението на съдебно
медицинската експертиза се установява, че при прегледа на Т.Т. не са установени
видими травматични увреждания. Половите органи на освидетелствания са от мъжки
тип, правилно развити. Половият член е с правилна форма. Констатирано е освидетелстваният
да е в състояние да получи ерекция на половия си член и да го използва съобразно
възникналите сексуални потребности. Под препуциума на половия член, в областта
на горната повърхност на главичката се установява наличие на гъсти белезникави
секрети. При микроскопирането на изготвения цитологичен препарат от материала,
иззет от главичката на половия член и тялото му се установява наличие на
нормални повърхностни епителни клетки от многослоен плосък вроговяващ епител и
наличие на множество суперфициални клетки от влагалищен произход и материалът
има вид на такъв все едно, че е взет от влагалище на жена. Установяват се и
единични сперматозоиди и отделни фрагменти от тях. Вещото лице е заключило, че
наличието на суперфициални клетки от влагалищен произход по половия член на
освидетелствания се дължи на извършено полово сношение, което може да е от
времето на извършеното полово сношение с освидетелстваната Е.Т..
От заключението на изслушаната по
делото съдебно-биологична експертиза се установява, че при извършения оглед на
предоставения за изследване юрган червен на цвят в бял памучен плик, иззет при
огледа в дома на подсъдимия, не се открива наличие на следи от биологичен
произход: кръв, сперма.
От заключението на изслушаната по
делото ДНК експертиза се установява, че при изследването на вътрешната предна
повърхност на мъжки слип и бели петна по горна предна повърхност на долнище от
анцуг и други по-малки петънца от различни места по анцуга не се установява
наличие на човешка сперма. Клетъчният материал по слипа и по предметното стъкло
с обтривка от половия член на Т.Т. има ДНК профил напълно съвпадащ с ДНК
профила на Т.Т., като не се установява наличие на клетъчен материал в
количество достатъчно за отчитането му от второ лице. Клетъчния материал по
предметното стъкло с обтривка от външните полови органи на Е.Т. напълно съвпада
с ДНК профила на Е.Т., като не се установява наличие на клетъчен материал в
количество достатъчно за отчитането му от второ лице. При изследване на бели
петна по долнище на анцуг вещото лице е отчело наличие на смес от клетъчен
материал от две лица - от женски и мъжки пол в различно съотношение. Клетъчният
материал по белите петна от долнище на анцуг представлява смес от биологичен
материал от Е.Т. (в основно количество) и Т.Т. (в по-малко количество).
От заключението на изслушаната по
делото комплексна съдебно психолого-психиатрична експертиза се установява, че
подсъдимият Т.Т. не се води на диспансерен отчет в Психиатричен кабинет Ямбол.
Към момента на процесното деяние същият е бил в състояние на ясно съзнание и
без данни за психопатологични изживявания. Установената при подсъдимия лека
умствена изостаналост не определя сериозен спад на интелекта и паметта. Т. е
бил в състояние да възприема адекватно реалните факти и събития от
действителността и да реагира съответно на възприетото т.е. бил е в състояние
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Към настоящия момент подсъдимия е в ясно съзнание и без данни за психопатологични
преживявания. Експертите са констатирали, че подсъдимият е в състояние правилно
да възприема и отразява фактите от действителността и да реагира съответно на
възприетото. Същият е в състояние адекватно и пълноценно да участва в
наказателното производство. Т. е ориентиран за време, място и собствена
личност, без данни за нарушения във възприятно-представната дейност. Мисловният
процес е беден по съдържание, изгражда съждения и умозаключения на ниво
лекостепенно изоставане-със затруднение в абстрактното и логическото мислене. С
нарушена плавност на речта (заекване). Волево - в норма. Памет с леко намален
обем. Интелект - на ниво леко степенно изоставане. Със смесен тип динамика на
нервните процеси, при които се откриват черти както на екстроверта, така и на
интроверта. С данни за прояви на физическа агресия в миналото. Мнителен.
Егоцентричен. Със слаб контрол над импулсите и епизодична слабост на задръжните
процеси-склонен към предприемане на необмислени
действия в определени
ситуации, с несдържаност на
влеченията. Емоционално лабилен, неуравновесен. С ограничени интереси. Склонен
към социална изолация. Вещите лица установяват, че подс. Т. е в състояние
правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава
достоверни показания за тях. Констатира се още, че резултатите от изследването
по скалата на лъжата са завишени което го определя като склонен към лъжа, с
повишена социална желателност.
От заключението на изслушаната по
делото комплексна съдебно психолого-психиатрична експертиза се установява, че
пострадалата Е.Т. не се води на отчет в психиатричен кабинет Ямбол. Към момента
на извършеното деяние Т. е била в ясно съзнание. Въпреки наличието на епилепсия
- вторично генерализирани припадъци към времето на деянието не се отчитат данни
за епилептични иктуси или промяна на личността в епилептичен стил до степен
лицето да не може да възприема адекватно и пълноценно фактите от
действителността и да реагира съответно на възприетото. Наличието на лека
умствена изостаналост не представлява дефицит на интелекта и паметта до степен
пострадалата да не разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Вещите лица констатират, че към момента на изследването Т. е в
ясно съзнание и с интелект и памет до нивото на лека умствена изостаналост,
което не представлява съществена пречка адекватно и пълноценно да участва в
наказателното производство. При проведеното изследване на пострадалата е
установено леко степенно изоставане в развитието на интелекта - IQ 60% .
Установена е начална характеропатия в епи стил. Установили са и склонност към
проява на вербална и физическа агрессия. Намират пострадалата Т. за емоционално
лабилна, с резки промени в настроението раздразнителна, възбудима. С данни за
понижен самоконтрол над импулсите. Лесно внушаема. С понижена самокритичност.
Недистантна в отношенията си. Справя се сама в ежедневните и битови нужди-
самообслужва се , но се налага да бъде напътствана. Експертите установяват, че
резултатите от изследването на скалата на лъжата са леко завишени, което
определя пострадалата като открита в отношенията си с другите, без склонност
към лъжа, но с повишена социална желателност.
От заключението по назначената от
съда съдебномедицинска експертиза, изготвена от експерт сексолог, изслушана
също в с.з., се установява, че Е.Т. няма сексуални отклонения. Има силно подтиснато
либидо, вероятно под влияние на приеманите от нея лекарствата, които подтискат
съответните центрове в мозъка. Не се възбужда от целувките и ласките по тялото
си, като същите дори са й неприятни. Под влиянието на филмите, които гледа
постоянно е любопитна на темата за сексуалните отношения. За тези отношения тя
не получила информация нито от училище, нито от близките си. Сочи се, че
вероятно поради психологичния й статус, тя възприема нещата някак по детски.
Говори за тези отношения спокойно, без притеснение или свян, както едно дете
говори преди да научи, че това са „мръсни думи“. Е.Т. не страда от «еротомания»
преди и след 22.10.2016 г. Според в.л. е имало осъществен полов акт между подсъдимия
и пострадалата, но той не е бил насилствен, защото поведението на Е.Т. след
акта не е било на изнасилено момиче, но
това било възможно да се дължи и на нейния психологичен статус.
Видно от приложеното свидетелство
за съдимост към момента на извършване на деянието подс. Т.П.Т. не е осъждан.
Приетата за несъмнена фактическа
обстановка по делото въззивният съд намира за безспорна.
Така възприетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилно установена, като при
съвкупната оценка на събраните доказателствени материали не са допуснати
логически грешки. Районният съд е подложил на изключително подробен анализ
съдържащите се по делото доказателствени източници, съпоставяйки ги един с
друг, отстранявайки противоречията между тях и е обосновал съображенията си,
въз основа на които ги е кредитирал или отхвърлил. Новоприетите от настоящия
въззивен състав доказателства (листовка, информация за потребител на лекарство
„Трилептал“), не налагат корекции в установената фактология, които да доведат
до различни правни изводи.
В депозираното допълнение към
въззивна жалба се твърдят допуснати от решаващия съд нарушения на принципи в
наказателния процес, довели до постановяване на присъда, почиваща на
предположения и недоказано по несъмнен начин обвинение. Сочи се пренебрегване
на съществени доводи на защитата, като същите не са възприети при формално
отричане и отсъствие на изчерпателен отговор по тях, без последните да са
конкретизирани. Твърди се, че авторството на деянието не е доказано
категорично, прието въз основа на повърхностно кредитиране на една част от
доказателствата и игнориране на друга. Сочи още безкритично частично
възприемане от ЯРС само тези показания на частния обвинител, които поддържат
обвинението, неотчитане на множеството противоречия при събиране на останатите
гласни доказателства, които защитата била опровергала. Изтъква се най-напред противоречието между
показанията на свид. Т. в различните фази на процеса, както и в различните
разпити, проведени с пострадалата в рамките на съдебна фаза. Нарушения на съда
се претендират в оценъчната дейност и даването приоритет на показанията,
обслужващи обвинителната теза; повърхностния анализ и неправилна оценка
показанията на свид. Б. и свид. П.; липсата на логика в това, че завивките в
лявата част на леглото, където спяла Е. били оправени; че баща би насилил
дъщеря си в светлата част на денонощието при положение, че от години спяли на една
спалня. Не била анализирана експертизата за анцуга, че по него имало следи от
прясно скъсване, а съществувал стар шев с побелели конци, предвид голямото
тегло на пострадалата. Възразява още, че в мотивите на присъдата не било
обсъдено времетраенето на половия акт, както и колко пъти бил осъществен.
Защитата твърди още, че при обсъждане обясненията на Т.Т. първоинстанционният съд
неправилно и необосновано ги разгледал като защитна позиция, в съотв. части – че не е изнасилил дъщеря си, че е ходил до магазина, че дъщеря му е спяла сутрин и той
я видял едва към 11.30 часа, че е извел дъщеря си на разходка, че се е върнал втори път до входа
на блока й, че е подавала сигнали за
пожар, че нямало ключ на вратата
на спалнята, че
вратата не е била заключена, че изнасилването е извършено от свид. С..
От нито едно от тези доказателства
не се установявало твърдяното само от Е.Т.
изнасилване, както и същото да е извършено около 10 часа, както и стаята да е
била заключена. Възразява още за липса на данни Е. да е била наранена от
действията на баща си и за това да е искала да се прибере при майка си. По
отношение на свидетелските показания на свид. Б. и свид. П. се противопоставя
на това, че същите са обсъдени заедно, както и за това, че не им е даден
достатъчен кредит на доверие само заради родствената връзка с подсъдимия
/сестра и баща на подс. Т./. Акцентира се отново върху различния според защитата подход при преценка
от съда на доказателствата на обвинението и защитата. Твърди се още, че съдът неоправдано не цени
показанията на незаинтересованата свидетелка-продавач в
сладкарница"Ванеса"-С. Г., която един път в ДП и на два пъти в съдебното
производство дала показания, че подс. Т. купил на Е.Т.
кафе, пушели са цигари /последното пропуснато в мотивите/и разговаряли видимо спокойно.
Относно показанията на свид. К. Т.-също четени при
констатирани противоречия с ДП, сочи, че необосновано ЯРС приемал, че анцуга на Е.Т. бил скъсан от
баща й и то само по нейни твърдения пред тази свидетелка /след като има експертиза, която установявала, че по него има стар шев, че е пълна и по цял ден ходи и
спи с него, че същият не е и пран/.
Превратно било тълкувано и показанието
на свидетелката, че И. С.
се е прибрал около 19.00 часа, което съвпадало и с показанията на свид. С.. Като цяло счита за недостоверни
показанията на свид. С. А., които в крайна сметка след множество противоречия,
били възприети тези от ДП, дадени от последната, като тя заявила, че поддържа
тези от с.з.на
12.06.2017г.при първоначалното разглеждане на делото в първата инстанция. Показанията на св.М.Т. намира за
неистински. По отношение показанията на психолога Н. С.,
незаинтересована по делото, счита, че последните без основание не са
кредитирани в частта, в която последната обяснява как Е. е имала анормално
сексуално поведение, тъй като е обръщала внимание повече на момичета, често
демонстирала сексуалността си, заедно с пориви към мастурбиране, в която част
показанията й се припокривали с тези на лелята на Е., сестра на подс. Т. –
свид. Б.. Защитата възразява, че неправилно била неглижирана изклюително
подробната характеристика, направена на Е. в детския център „Дъга“, където С.
имала възможност да наблюдава Е. в период от една година, докато вещите лица по
психолого-психиатричната експертиза имали само епизодична среща с нея.
Неоправдано било това поведение не пострадалата да се основава само на
възрастта /пубертет/, в която последната се намирала. Защитата намира за
неправилно това, че показанията на Е.Г. били кредитирани изцяло без да бъдат
обсъдени, особено в частите, в които последната описвала бащата, подс. Т. като
тих и спокоен човек, а Е. като проблемно дете, което буйствало в училище.
Показанията на майката на Е. Т. – свид. Я.Ж. също били приети безкритично, общо и изцяло, като не било коментирано, че
свидетелката не помни кой й е казал, че дъщеря й бича изнасилена, за това, че няколкократно е попитала дъщеря си дали не
лъже /т.к. към друг път е лъжела-в тази
насока-в противовес с компл.експертиза за резултати по скалата на лъжата/; само на нея Е. е казала, че баща
й мушнал ръцете й под дюшека; че
продължава да пие лекарства за епилепсия в засилени дози; че Т. ударил на свид. П. шамар, което никъде не се споменава в мотивите на
присъдата, дори като невъзприето и
от показанията; относно
това, че е водена при
гинеколог, като преглед не е можел да
бъде направен, което е отразено и в епикриза, защото е била пълна; че П. е посещавал дома им след
22.10.2016г. и че там
действително се е намирала свид. К. Т., която според него е настройвала Е.
срещу дядо си.
По отношение показанията на свид. Н.И., сочи, че последният твърдял, че действително П. П. е посещавал дома им, за да се види с внучката си,
както и че свид. К.Т. е била там. Относно свидетелските показания на И.К., грижила се за Е.Т. и тези на свид. С.Д., управител
на ДЦ „Дъга“, защитата сочи, че частния обвинител имал респект от двете. По
отношение управителката на ДЦ твърди, че показанията й се опровергават от
всички документи, касаещи докладваното поведение на Т., подписани от същата.
По отношение показанията на свид.
И. С., мъжът, с който свид. Т. живее на семейни начала, посочен от подс. Т. и
баща му свид. П. като извършител на престъплението, се сочи, че необосновано не
е коментирано противоречието между показанията на свид. Т., която веднъж
заявява, че той се прибрал след 14ч, втори път към 17 ч., а самият С. сочи 19ч.
Оспорват се и приетите от съда
експертизи –изготвената комплексна психологична и психиатрична експертиза на
подс. Т., КППЕ на пострадалата Е.Т., където не била засегната твърдяната от
защитата „еротомания“ и преобладаващите фантазни елементи в разказите й за
извършеното спрямо нея деяние. Относно СМЕ на д-р Ч.-за Е.Т., не било анализирано
заявеното от съдебния лекар за изключително труден гинекологичен преглед, като
не са обсъдени и възможностите уврежданията да са получени вследствие на
мастурбация. Що се
отнася до
СМЕ на Т.Т. се твърди, че
съдът възприема соченото
от в.л.наличие на клетки от влагалищен произход по гениталиите му, но неправилно стига до извода, че тези клетки произхождат от Е.Т., тъй като за това липсват преки
доказателства. По отношение на ДНК Експертизата
на в.л.Минчева сочи, че последната не доказа наличието на сперма, не установява клетъчен материал
от второ
лице по гениталиите
на Т.. Наличието
на смес от клетъчен материал по долнището на анцуга се твърди, че може да се обясни с това, че
двамата спят в една спалня. По отношение СМЕ на сексолога се сочи, че
неправилно била кредитирана последната с изключение на частта, в която вещото
лице е посочило, че според него е бил на лице полов акт, но посленият не е бил
насилвствен. В заключение защитникът изтъква, че категорично според него
авторството не било доказано, тъй като присъдата неправилно почивала на
предположения, като такава моли да бъде отменена изцяло, като подс. Т. бъде
оправдан по така повдигнатото обвинение.
Възраженията настоящият състав на
ЯОС намира за неоснователни.
Въззивният съд напълно се съгласява с доказателствената дейност на ЯРС.
Правилно са интерпретирани различните по своя характер доказателствени
източници. На по-внимателен анализ са подложени тези от тях, които съдържат
противоречива информация относно значимите факти от предмета на делото, каквито
са част от гласните доказателствени средства, и в частност показанията на Е.Т.,
обясненията на подс. Т., дадени при предходното първоинстанционно разглеждане
на делото и тези на свид. Б. и свид. П.. Първоинстанционният съд е подходил с
изклюително усърдие и старание при събиране на доказателствата по делото, като
са били разпитани всички, които са би могли да допринесът информативно към
доказателствената обезпеченост по делото, разполагайки с данни за личността на
пострадалата, социалното и обкръжение и държание (макар и в периоди,
предхождащи с повече от две години инкриминираната дата), личността на
подсъдимия, характеровите им особености, всички, които пряко или косвено са
възприели формирането на характера на младата девойка, на фона на
констатираните й заболявания, отношенията с родителите й и всички усилия, които
майката – свид. Ж.е положила в грижата към детето си с по-специални
потребности, видни от различните допълнителни социални центрове, които е
посещавала Е., осигурената допълнителна грижа от свид. К., работата с
психолози, закупуването на друго жилище, за да се откъсне детето от твърдяната
травмираща обстановка и др.
В тази връзка следва да се
отчете, че първата инстанция е отделила особено внимание на обсъждане на гласния
доказателствен материал, доколкото и по отношение гореупоменатите обстоятелства
човешките възприятия могат да варират. С необходимата прецизност и за по-голяма
яснота на мотивировката, ЯРС последователно е обсъдил както поотделно, така и
по групи от доказателствени източници, очертани с оглед характера на носената
от тях значима информация, включена в предмета на доказване, отношението им към
делото, роднинските връзки и евентуалната заинтересованост, която би могла да
следва в резултат от тях.
На първо място са обсъдени обясненията
на подсъдимия Т., дадени пред друг състав на ЯРС, последвани от свидетелите на
защитата – Ст. Г., Р. Б. и П. П., за последните двама, съотв. сестра и баща на
подсъдимия, основателно съдът е приел, че следва да се ценят през призмата на
заинтересоваността им, предвид близката роднинска връзка. Липсват процесуални
нарушения, свързани със събирането и обсъждането на свидетелските показания на
тези свидетели, обсъждането им заедно не представлява такова, доколкото
процесуалния закон не го забранява, още повече че последните освен заедно са
обсъдени и поотделно, като изрично е отчетено в коя част се приемат за
достоверни и в коя част се опровергават от показанията на Ел. Т., Я. Ж., К. Т.,
Ст. А., М. Т., Ив. С., Н. И.ов (последните пет незаинтересовани от изхода на
делото), както и от заключенията по изслушаните от съда в с.з. експертизи.
Както пред първоинстанционния,
така и пред въззивния съд подсъдимият се възползвал от правото си да не дава
обяснения, но излага отношението си към повдигнатото обвинение в хода на
съдебните прения, упражнявайки правото си на лична защита, като не се признава
за виновен и заявява, че не е осъществявал полов акт с пострадалата, че се е
грижел за нея още от малка, като счита, че „не му е мястото в затвора“ и т.н.
Тези изявления нямат характер на доказателствено средство, тъй като са
направени извън съдебното следствие и представляват единствено и само средство
за защита. Въпреки това, съдържанието им е опровергано от събраните
доказателства, като изводите на въззивният съд в тази насока съвпадат с тези на
първоинстанционния. Правилно е отчетена от ЯРС двояката природа на обясненията
на Т., дадени пред друг състав на съда – като доказателствено средство и
защитна версия, като неоснователно е възражението на защитата срещу различния
подход на съда, тъй като съдът е длъжен
да подходи различно и с по-висока критичност към обясненията на подсъдимия
(както и към свидетелите, които са в близка родствена връзка с него).
Последното налага тяхната обективност да бъде преценявана внимателно чрез
съпоставка с останалите събрани обективни доказателства и подробния им анализ.
В контекста на горното, първият съд не е кредитирал обясненията на подс. Т. в
съотв. части – че не е изнасилил дъщеря си, че е ходил до магазина, че дъщеря
му е спяла сутрин и той я видял едва към 11.30 часа, че е извел дъщеря си на
разходка, че се е върнал втори път до входа на блока й, че е подавала сигнали
за пожар, че нямало ключ на вратата на спалнята, че вратата не е била
заключена, че изнасилването е извършено от свид. С., тъй като тези обяснения са
опровергани от показанията на пострадалата, на нейната майка и на
незаинтересованите свидетелите К. Т., Ст.А., М.Т., Ив. С., Н.И. и заключенията
на в.л. По отношение твърденията, че изнасилването е извършено от свид. С.,
съжителстващ на съпружески начала със свид. К. Т. (версия, поддържана и от
свид. П.) се възразява срещу противоречието между показанията на свид. Т.,
която веднъж казала, че той се прибрал след 14ч, втори път към 17 ч., а самият С.
сочи 19ч. На първо място не се открива момент в показанията на свид. Т., където
тя да е посочила 14 ч. като час, в който свид. С. си е бил вкъщи (в разпита в
ДП не е посочен час; в с.з. от 24.07.2017 г. е посочено, че в събота е
отсъствал и се е върнал от „пазар след
два часа“ без да е конкретизиран начален час, като същевременно свид. Т.,
както и останалите съседки на Я.Ж. – свид. С. Р.(А.) и М.Т. сочат, че по
времето, в което те са били в апартамента на свид. Т. там не е присъствал никой
друг, до пристигането на майката свид. Ж.в около 17.30-18ч., която също не
споделя да е заварила там свид. С.. Последното кореспондира надлежно с
направения от ЯРС извод, че свид. С. се е прибрал около 19ч., поради което и
настоящият състав намира за недостоверна, необоснована, неаргументирана и
неубедителна поддържаната от свид. П. и подс. Т. версия, за това, че свид. С. е
извършител на изнасилването, още повече че, както и правилно е приел ЯРС,
пострадалата Т. не го разпознава като такъв. Защитната теза не може да бъде
приета за меродавна, тъй като посочените преки и косвени доказателства и
доказателствени средства, които не са оскъдни, дават необходимата информация за
обосноваване на извод за виновно извършено от страна на подсъдимия престъпно
деяние, за което е признат за виновен. Явно е, че осмислянето на последиците е
засилило потребността у него да се защити и подклажда необходимостта да се
дистанцира от инкриминираната деятелност, отричайки ролята си в същата (както и
принадлежността си в затвора). В този смисъл, твърдението на подсъдимия следва
да се приеме за защитна позиция и отхвърли поради изолираността му от останалия
доказателствен материал, като е вярна оценката, че съдържанието му съответства
единствено на възприетата позиция на отричане авторството на деянието, но
дотолкова.
Защитата възразява, не намирайки
логика в това, че лявата половина на леглото, където спяла Е. била оправена, а
дясната, където спял баща й – не. Последното винаги може да бъде обяснено с
това, че Е. е напуснала дома на баща си още по обяд между 12-13 ч. на
22.10.2016 г., докато последният се е прибрал вкъщи след като е изпратил дъщеря
си до дома на майка й, след което (до вечерта, когато е бил задържан)
неоправянето на леглото му е извън предмета на делото. Същото важи и за
обстоятелствата, които отново защитата оправдава с липса на житейска логика –
че деянието било извършено в светлата част на денонощието; че подс. Т. бил със
спокоен и тих характер, докато дъщеря му била с буен нрав и по-необичайно
държание (по данни от свидетелските показания на Е.Г.), поради което защитата
не намира логика в това последният да е извършител на инкриминираното деяние. В
крайна сметка обаче „житейската логика“ не е от естество да обори
доказателствената сила на приобщените по делото обективни находки. Личността и
характера на Т. са били предмет на експертно изследване, вещите лица по които
са заключили, че подсъдимият е мнителен, егоцентричен, със слаб контрол над
импулсите и епизодична слабост на задръжните процеси-склонен към предприемане
на необмислени действия в
определени ситуации, с
несдържаност на влеченията, с повишена социална желателност и склонен към лъжа,
който извод е бил затвърден и при разпита на експертите в с.з. Точно обратното
е било констатирано при дъщеря му Е.Т., а именно, че последната има занижена
склонност към лъжа – обстоятелство, което се потвърждава от свид. Я.Ж., майка
й, и съседките й, които твърдят, че Е. не може да лъже и дори и да се опита,
след известно време си признава.
На следващо място
първоинстанционният съд е обсъдил показанията на пострадалата Е.Т., срещу
оценката на които се съсредоточават повечето от възраженията на защитата. Показанията
на дъщерята на подсъдимия от различните фази на процеса, след констатиране на
несъмнените и категорични противоречия и надлежното приобщаване на досъдебните
към доказателствената съвкупност, са анализирани детайлно, логически - всяко за
себе си и едни спрямо други, съобразно останалите доказателства, и оценката им
по никакъв начин не страда от претендираните в жалбата нарушения. Оценъчната
дейност на съда е съобразена изцяло с изискванията на процесуалния закон и е
обоснована на доказателствата. Отричането на един свидетел от дадените в определен
момент от него показания, както и промяната им никога не може да бъде
достатъчно и задължително основание съдът да приеме недостоверност на тези
показания, особено когато последната единствена излага преки впечатления от
случилото се, колкото и хаотични да са те. Правата на Е.Т. и гаранции за
неповлияване на показанията й са били максимално осигурени от присъствието на
психологически консултант по време на разпита й в „Синя стая“, където е
осигурена максимално щадяща среда. Отчитайки уязвимото психологическо и
здравословно състояние на Т. при даване на показанията, положението й на жертва
на сексуално престъпление, връзката и отношенията с подсъдимия, съдът обективно
и правилно е намерил за правдиви онези сведения на Е., които се потвърждават от
други годни доказателства. От вниманието на съда не е убягнала последователността,
вътрешната логика и кореспондиране с други годни доказателства на дадените във
фазата на досъдебното производство, пред съдия, непосредствено след
инкриминираните деяния и оплакването й на съседката К. Т. и останалите съседки
на майка й – Я. Ж.. Вещите лица психолог
и психиатър от комплексната експертиза са установили способността на момичето
правилно да възприема и възпроизвежда факти, нормалната й психика и интелект за
възрастта. За да кредитира досъдебните показания съдът обосновано е съобразил,
че в тях са изложени обстоятелствени подробности и детайли, за които няма данни
някой да й ги е внушил. ЯРС е изложил подробни мотиви защо е кредитирал
показанията на свид. Т., дадени в ДП и пред съдия от ЯРС, в посочените им
части, и отчасти й тези й показания от „Синята стая“, които им кореспондират,
но не и тези от с.з. при преразпита й, макар пострадалата да поддържа
показанията си от с.з., защото показанията от ДП и пред съдия от ЯРС са дадени
на 22.10.2016 г. и 24.10.2016 г. и се подкрепят от кредитираните от съда
доказателствени материали, а с оглед на заболяванията на пострадалата и
психичния й статус след 24.10.2016 г., особено към момента на преразпита й в
с.з., предвид непознатата и враждебна обстановка в съдебна зала, завръщането към
травмиращия инцидент неколкократно в кратък период от време (през няколко дена)
и съобразно й становището на в.л. по КППЕ, показанията й от преразпита в с.з.
не могат да се приемат като достоверни. Съдът правилно не е приел за достоверни
й онази част от показанията на пострадалата от ДП и пред съдия от ЯРС, и от
„Синята стая“, в които Ел.Т. сочи, че от половия й орган по време на половия
акт е потекла кръв, че подсъдимият е бъркал с пръст в половия й орган и дупето,
като от дупето също потекла кръв, че по бикините й имало петна от кръв, а по
долнището на ангуца й сперма, че половия акт продължил около два часа, че
подсъдимият е еакулирал три пъти във влагалището й, че по време на
изнасилването е ритала баща си, че е ходила гола по двора след изнасилването,
че е лежала на леглото си преди да бъде изнасилена, че баща й разкъсал всичките
и дрехи преди половия акт, че е еакулирал върху анцуга й, че и е удрял шамари
преди половия акт, че подсъдимият е проникнал три пъти с пениса си и в дупето
на пострадалата, че от дупето й излизали бели петна и кръв, че баща й я карал
да го целува по тялото и по пениса, че я бил вързал, че свид. К. Т. е изкъпала
пострадалата в присъствието на свидетелките Ст.А. и М.Т., че в деня на
изнасилването е станала от сън в 11.00 ч., че е имала ключове за входната врата
на блока и апартамента им, че свид. К.Т. е взела пострадалата от апартамента й
преди да я изкъпе, че приятелят на свид. К.Т. е бил в апартамента на Т., когато
пострадалата се хранила, че изнасилването е продължило четири часа, че баща й
отключил вратата на спалнята след изнасилването, че изнасилването започнало
около обяд и продължило целия ден, че след изнасилването не е видяла леля си,
че плачела в сладкарницата, че сама отишла до дома си в ж.к. Златен рог. В
посочената част показанията на пострадалата от ДП и пред съдия от ЯРС, и от
„Синята стая“ се опровергават от заключенията на в.л. по СМЕ ДНК експертизата и
веществените доказателства и веществени доказателствени средства - 1 бр.
долнище на анцуг, 1 бр. мъжки слип, 1 бр. предметно стъкло с нанесен материал,
иззет от подсъдимия, 1 бр. предметно стъкло с нанесен материал, иззет от
пострадалата, обтривки от половите органи на пострадалата и подсъдимия,
обтривка от устната кухина на пострадалата, протоколи за оглед на
местопроизшествие и веществени доказателства с приложени фотоалбуми, Докладна
записка за подаден сигнал около 18.35 ч. до РУ-Ямбол за извършено изнасилване,
протоколи за доброволно предаване на вещи от пострадалата и подсъдимия,
медицински документи на пострадалата. За вещите лица най-важни са първоначалните данни по делото (от разпитите в
ДП), това, което е дадено като показания в първите денонощия след деянието, тъй
като личността няма още изградени защити и защитно поведение. Експертите се
доверяват на тези показания, тъй като са спонтанни, необременени от влияния и
защитно поведение, и този техен подход е научно обоснован съгл. съдебна
психиатрия и съдебна психология.
Възразява се също за липса на
уточненост на времевия период на извършване на деянието. Времето, в който е
извършено престъплението (около 10 ч.), е определен достатъчно конкретно от
кредитираните показания на пострадалата, като крайният момент е несъмнен от
множеството обсъдени и посочени гласни, писмени и веществени доказателства.
Датата на деянието е безспорна – 22.10.2016 г., а дефинирането на времевите
рамки „около 10ч.“ не затруднява по никакъв начин организирането на правото на
защита на подсъдимия. Различните свидетели дават различни показания, касаещи
темпорално точният час на извършване на деянието (съседките на Я.Ж. твърдят
между 11 и 12 ч. по обяд; пострадалата Т. съобщава, че посегателството спрямо
нея е извършено „след като е станала по обяд“ – в разпита пред съдия; след като
е станала сутринта; в съдебна фаза твърди около 10 ч.; свид. П. сочи интервал
10.30-11ч. отн. събуждането на Т.), поради това и предвид липсата на солидно и
достоверно алиби от страна на подсъдимия, което да наложи необходимостта от
по-строги времеви рамки за извършване на деянието, „около 10 ч.“, като неконкретизиран
предобеден времеви период, се явява достатъчен, като застъпен и в най-голяма
степен от повечето свидетели.
На следващо място във връзка с
приетата за достоверна част от показанията на пострадалата Т., следва да се
приеме, че В.л. д-р Ч. действително не е
установил наранявания по тялото на подсъдимия и по тялото на дъщеря му, освен
изрично посочените в заключението по освидетелстването на Ел.Т., в тази връзка
е и релевираното възражение за липса на принуда от състава на двуактното
престъпление, както и за недостоверност в показанията на пострадалата Т.. Не
може обаче да се черпи аргумент за липса на насилие от липсата на следи по
тялото на момичето (освен
кръвонасяданията, охлузанията и отока на тъканите на девствената ципа, които
съгл. СМЕ отговарят да са получени в резултат на насилствено полово сношение с
освидетелстваната), тъй като самите насилни действия не са били с голям
интензитет способен да остави трайни следи. Освен това следва да се обърне
внимание, че в конкретния случай, предвид възрастта на пострадалата и нейната
неукрепнала и объркана психика, емоционалната й близост и зависимост от
подсъдимия, обстановката при която е извършено деянието, действията на подсъдимия
са били достатъчни, за да преодолеят съпротивителните сили на дъщеря му.
Следователно и както ЯРС правилно и обосновано е приел затискането на тялото на
Е. под тежестта на баща й и държането на ръцете й по начин, по който да се
елиминира съпротивата, която са от естество да възпроизведат, са били
достатъчни да държат девойката в сексуално подчинение. Освен това експертът по
СМЕ не е констатирал сперма и кръв при извършените анализи на изследваните
обекти, посочени в изследването. В тази насока са и кредитираните показания на
свидетелите С. Г., Р. Б., П.П., К. Т., С. А., М.Т., Я.Ж., Н.И., И. С., от които
показания не се установява пострадалата да е била бита и да е имала травматични
наранявания по тялото си. Достоверността на дадените пред съда (при второто
разглежданет на делото в съдебна фаза) показания от свид. Т. е отречена след
също такъв обективен вътрешнологичен и сравнителен анализ, като е отчетена
тяхната нелогичност, собствена противоречивост и противоречие с останалите
доказателства.
Във връзка с използваната принуда
и приобщените по делото обективни находки, видими по веществените доказателства
(долнище на анцуг, с което пострадалата е била облечена по врема на
изнасилването), защитата неколкократно в доводите си в допълнението към
въззивната жалба, по време на развитието на процеса пред първата инстанция,
както и в първата си въззивна жалба, инициирала първото по време
второинстанционно развитие на делото пред ЯОС, поддържа възражение, свързано с
експертиза, която установявала, че по въпросното долнище имало „стар шев, че е пострадалата Т. е пълна и по
цял ден ходи и спи с него, че същият не е и пран“. В тази връзка следва да
се има предвид, че между кориците на ДП №739 от 2016 г., първото
първоинстанционно разглеждане на делото в рамките на НОХД №423 от 217 г. на
ЯРС, както и второто първоинстанционно разглеждане от ЯРС, предмет на въззивна
проверка, както и пред настоящата въззивна инстанция подобна експертиза с такъв
или поне сходен предмет (установяващ евентуално давността на шева или
скъсването на вещественото доказателство) не бе открита. Единствено в протокола
за оглед на ВД (л. 8-9 по ДП), ведно с Фотоалбум (л. 10-12 по ДП) се съдържат
данни за наличие на шев между двете текстилни половини на анцуга в областта на
седалището, които са били съшити с по-светли конци на ръка, като под шева се
открива цепнатина с дължина 8 см. Не е изяснено (а и не е относимо към главния
факт) кога е извършено „съшИ.ето с бели
конци“, какво общо има с теглото на пострадалата и това че последната спи с
него, како и фактът, че „не бил пран“. Съседката
на майката на пострадалата т. К. Т. умишлено не изпира анцуга на Е., тъй като
върху него се наблюдават отчетливи бели петна, които от своя страна са предмет
на експертно изследване, вследствие от което експертът констатира наличие на
смес от клетъчен материал от две лица - от женски и мъжки пол в различно
съотношение. Въпросната смес от биологичен материал принадлежи на Е.Т. (в
основно количество) и Т.Т. (в по-малко количество).
Защитата възразява и относно
оценката на показанията на свидетелите Т., С. А., М.Т.. Те са приети от съда за
достоверни, тъй като са логични, безпротиворечиви и взаимно подкрепящи се, изходящи
от безпристрастни лица при и съпоставка с останалите доказателства, както и с
показанията, дадени от свидетелките в предходни фази на процеса са приети за
достоверни в съответните части. Обективна и вярна е преценката, че липсват
данни за заинтересованост или предубеденост на тези свидетели, които
добросъвестно са помогнали на момичето да се отърси от непосредствено случилото
й се, като свид. Т. преднамерено е запазила и (част от) това, което е сметнала,
че може да послучи като доказателство за реално случилото се. За достоверност
на свидетелите говори логичността, последователността, вътрешната и едни спрямо
други безпротиворечивост на техните изложения, взаимното им допълване и
потвърждаване. Показанията на същите изясняват факти от кръга по чл. 102 НПК и
поради това относими към разчитане механизма на престъплението. Известно е, че
по силата на чл. 117 НПК, със свидетелски показания могат да се установяват
всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкрИ.ето на
обективната истина. Няма спор, че свидетелите с показанията си установяват
факти относно физическо и емоционално състояние на пострадалата след
изнасилването. Достатъчно ясно и пълно са изложили възприетите от тях обстоятелства,
в това число за психическото и физическо състояние на пострадалата, доказващо
достоверността на казаното - за упражнено спрямо нея насилие от страна на
подсъдимия при осъществения сексуален контакт. Иначе казано, съдът не е имал
основание да не кредитира показанията на посочените свидетели. На същите е
призната достоверност не декларативно, а в резултат на задълбочена проверка.
Оценката на произтичащите от тях доказателства не се основава на изопаченост,
респ., превратност. Техните показания, като производни доказателства, служещи
за проверка на първичните (тези на Е.), редом със заключението на вещото лице
по СМЕ на подс. Т., сочещо за наличие на суперфициални клетки от влагалищен
произход по половия орган на подсъдимия, при липса на данни той да е имал
отношения с жена последните години, но и съчетани с останалата доказателствена
съвкупност, дават вярната опора за очертаване правната рамка на престъпната
деятелност осъществена от Т.Т.. На тази плоскост, напълно основателно са възприети
(в съответната част, която бе изяснена по-горе в настоящото изложение) като
достоверни искрени показанията на Е.Т., относима към които е
съдебно-медицинската експертиза, извършена на датата на инкриминираното деяние
20.00 ч. вечерта, потвърждаваща механизма на причиняване на констатираните
травматични увреждания по девствената й ципа. Тя е писмено сведение за това, че
половият акт е осъществен силово, противно на волята на пострадалата, в каквато
насока е и казаното от нея. Ето защо няма основание във възражението, че съдът
е заменил първични с производни доказателства, ценил е компрометирани свидетели
и негодни доказателства.
На отделно обсъждане са подложени показанията
на майката на Е. – свид. Я.Ж.. Съдът е съобразил и отчел особеното положение на
това лице в процеса, но обективно ги е оценил чрез анализ и съпоставка с
останалите доказателства, довели до вярна преценка за тяхната правдивост.
Обективно районният съд е кредитирал изцяло показанията й, дадени в хода на
съдебното следствие в частите, които се подкрепят от други доказателства и
доказателствени средства - относно обстоятелствата, при които е узнала, че
дъщеря й се е оплакала от подсъдимия като извършител на престъпление; нейните и
на подсъдимия последващи действия; относно работата и поведението на подс. Т.,
относно специалните потребности на дъщеря й, включително и по отношение на полаганите
от него грижи по възпитанието и отглеждането й и добрите отношения между баща и
дъщеря. Що се отнася до възраженията на защитата – за това, че неколкократно е
попитала дъщеря си дали лъже, поради съмнения, свидетелката не отрича, че се е
случвало детето да я излъже, но изтъква краткотрайността на лъжата; че
продължава да пие лекарства за епилепсия – обстоятелство, което не се отрича,
дори се поддържа, че след инцидента пристъпите й са се засилили, като
същевременно няма експертни данни приеманите от нея лекарства да влияят по
някакъв начин на психиката конкретно на Е. за период от 2016 до 2019 г., в
който тя би трябвало да поддържа тази „лъжа“, според защитата. В този смисъл и
представената листовка на лекарство „Трилептал“ не установява склонност към
подобно патологично състояние на поддържане на лъжливи обстоятелства. Относно
невъзможността да се проведе предходен гинекологичен преглед, както и
останалите възражения сочени от защитата, водещи до превратно тълкуване и липса
на подробна аргументация от страна на ЯРС при преценка показанията на свид. Ж.,
следва да се има предвид, че първата инстанция е направила обективен, последователен
и подробен преглед и анализ на всички относими към предмета на делото
обстоятества чрез събраните писмени и гласни доказателства. Фактът, че не е
обсъдено всяко едно твърдение, съдържащо се в свидетелски показания, събирани
по време на две съдебни и една досъдебна фаза е без значение, щом това
твърдение не носи неоходимата информационна подкрепа на главния по делото факт,
респ. неговото оборване, било то и при непълно доказване, каквото съмнение е
достатъчно на защитата да внесе в обвинението. В този смисъл твърденията за
нечистоплътност на Т.; че подс. Т. се въртял около блока на свид. Ж.; че според
нея П. /свекър й/ не вярвал, че Т. /бившият й мъж/ може да изнасили Е.; че П.
посещавал дома им след инкриминираната дата; че Е. й била споделила, че баща й
ударил на дядо й шамар – са твърдения, които при възможност да бъдат свързани
(или не) с главния факт не биха променили ключово и съществено нито
фактическата обстановка около извършване на деянието нито правните изводи,
които се наслагват към нея.
Що се отнася до показанията на
свид. Н. С. правилно първоинстанционният съд е отчел, че последната е имала
наблюдения върху пострадалата в период, в който последната е била в по-особена
възраст /пубертет/– а именно 19.04.2013г. - 22.04.2014 г./. По това време в
някои от социалните доклади и оценки на потребностите на детето/личното досие
на пострадалата/ екипът, в който участвала като психолог й свид. Н.С. е
посочил, че: „…Поради навлизане в пубертена възраст детето е с повишени либидни
показатели, с анормално сексуално поведение. Е. е с нисък фрустрационен
толеранс, наблюдават се гневни епизоди. Трудно контролира чувствата си. Има
дефицити на вниманието, което е избирателно със слаба концентрация, често скача
от тема в тема. Понякога се наблюдава негативизъм, както вербална и реактивна
агресия. Е. е с хиперактивно поведение, некритична е…Е. е с психотична
структура – разсеченост на образа и биполярност на емоциите, експанзивост и
занижен контрол. Освен това е залята от сексуалността…“ В социален доклад от
31.01.2014 г. /стр. 325, Том 2/ е посочено: „ … Тъй като Е. приема смисловото
значение на думите буквално, поради уврежданията си не умее да разбира
метафора, хумор и преносен смисъл на думите при комуникация…“. Главното
възражение на защитата е, че не може тази открита сексуалност на подрастващото
дете да се обеснява само с особената възраст в която се намира. Това е така,
обяснява се и с това, че поведението, описано в социалните доклади и възприето
от свид. С. е било факт три години преди инкриминираното деяние.
По искане на друг състав на ЯРС,
на пострадалата Т. на 05.06.2017 г. е изготвена Индивидуална педагогическа
характеристика /л.366 – л. 368, Том 2/, в която са отразени констатациите от
документите в личното досие на Т. за времето от 19.04.2013 г. до 22.04.2014 г.
В тази характеристика се сочи, че Е. страда от посочените по-горе заболявания,
като е на постоянна медикаментозна терапия, че умеела да манипулира чрез заплахи
другите деца, но и самата тя е лесно податлива на манипулации. Фиксирана е
върху темата за сексуалността. Има недоразвито възображение, с патологично
смесване на реалност и фантазъм.“ По-нататък „...Момичето не разграничавало
ясно и стабилно фантазъм от реалност и се нуждаело от постоянна грижа и
наблюдение на възрастен в ежедневието си.“ За целта е била назначена психологическа
експертиза от експерт сексолог. Съгл. последната Е.Т. няма сексуални отклонения
(поради това показанията на свид. С. в тази част са опровергани), момичето било
силно подтиснато либидо, вероятно под влияние на приеманите от нея лекарствата,
които подтискат съответните центрове в мозъка, който извод също навлиза в
противовес с твърдяното от свид. С..(„ Не
се възбужда от целувките и ласките по тялото си, като същите дори са й
неприятни. Под влиянието на филмите, които гледа постоянно е любопитна на
темата за сексуалните отношения.“) Сочи се, че вероятно поради
психологичния й статус, тя възприема нещата някак по детски. Категорично вещото
лице е заключило, че Е.Т. не страда от «еротомания» преди и след 22.10.2016 г.
Освен това правилно и аргументирано ЯРС е приел, че в подкрепа на последното
заключение на вещото лице-сексолог са и показанията на свидетелите Я.Ж., К.Т.,
Ст.А., М.Т., Ив.К. и С.Д – управител и социален работник в ДЦДУ“Дъга“ от мес.
май 2013 г. до 17.09.2017 г., от които показания се установява съвсем друго
държание от страна на пострадалата. В тази насока са и останалите документи от
личното досие на Ел.Т., изготвени с участието й на друг писхолог от ДЦДУ
“Дъга“, психолога Н.С. и социален работник С.Д. /Том 2, л.298, л.299, л.311,
л.318, л.332, л.335, л.336, л.339, л.340, л.341, л.342, л.343, л.344, л.346,
л.348, л.349, л.350, л.351, л.353, л.354, л.355, л.356, л.357, л.358, л.359,
л.360, л.361/, Психолого-педагогическа характеристика на Е.Т. ***/за периода
2013 г. – 2015 г. – Том 1, л.102/ и Психолого-педагогическа характеристика на Е.Т.
от ОУ“Димчо Дебелянов“, гр. Ямбол/за период 2009 г. – 2012 г.- Том 1, л.106/,
оценка на лице, участник в правни процедури, медицински документи на свид. Ел.Т..
Правилно са кредитирани от ЯРС изброените документи и гласни доказателства, от
които се установява, че посоченото поведение на пострадалата от свид. Н.С.,
свидетелите Р.Б. и П.П., не е било системно, перманентно, а се е проявявало
периодично във времето, когато пострадалата е била в пубертена възраст,
провокирана или погрешно приела, че спрямо нея има лошо отношение от други
лица, отчитайки и наличните й заболявания, които оказват влияние върху нейната
психика и поведение. В тази връзка следва да се има предвид, че лансираната от
свид. Б. версия, че пострадалата е мастурбирала, в резултат на което се
установените от СМЕ механични наранявания в половата й област, също остават
неподкрепени от достатъчно доказателства, като също така и се отричат от
майката на Т. и трите свидетелки, нейни съседки от кв. „Златен рог“.
Показанията на останалите
свидетели – Н.И., И.К., С.Д. и И. С. са логични, безпротиворечиви,
правдоподобни и се потвърждават от останалите събрани по делото писмени и
гласни доказателства. Разказът им как са узнали за извършеното престъпление, както
и за личните им възприятия, касаещи пострадалата Т. не се опровергават от
останалите доказателства по делото, а що се отнася до подписваните от свид.
Димова документи, в които защитата твърди, че последната изразява коренно
различно становище досежно характера на Е., както вече стана ясно, последните
касаят отдалеченост във времето в размер на тру години, поради което не могат
да се приемат като категорично еднопосочно съдържателн информативни по отношение
на личността на пострадалата.
Заключенията на
съдебно-медицинските експертизи не се опровергават от
заключенията на ДНК-експертизите, доколкото в последните се сочи, че клетъчния
материал от предметните стъкла с обтривки от половите органи на Е.Т. и Т.Т.
напълно съвпада с ДНК профила им като не се установява наличие на клетъчен
материал в количество достатъчно за отчитането му от второ лице, още повече, че
в съдебно заседание вещото лице ДНК-специалист пояснява, че като лица с пряка
родствена връзка помежду си при подсъдимия и пострадалата е налице съвпадение
на 50% на ДНК профила им, който факт сам по себе си също допълнително
затруднява изолирането на ДНК профила на бащата при обтривките взети от
половите органи на дъщерята и обратно. Същевременно , макар и да отчита липсата
на сперма по анцуга на пострадалата ДНК експертизата е категорична че е налице
смес от клетъчен материал от две лица - от женски и мъжки пол в различно
съотношение. Клетъчния материал по бели петна от долнище на анцуг представлява
смес от биологичен материал от Е.Т. (в основно количество) и Т.Т. (в по-малко
количество). Тази смес от биологичен материал по долнището на анцуга на Т. ,
който е бил видим с невъоръжено око под формата на бели петна добре отговаря да
е била резултат от възпалителните секрети установени както във влагалището на
пострадалата така и под препуциума по половия член на подсъдимия, при
освидетелстването на Т. и Т. от съдебния лекар. С наличието на процесиите секрети
се обяснява и възприятието на пострадалата Т., че подсъдимият е еякулирал в
нея, а в последствие и върху анцуга й. Горното е логически обяснимо от гледна
точка на житейския й опит (Т. е на 18 години), липсата до този момент на полов
контакт с други мъже и наличието на лека умствена изостаналост у пострадалата.
За обосноваване на фактическите
си изводи, касаещи обвинението против подсъдимия, ЯРС е подложил на внимателно
и детайлно обсъждане всички приобщени по реда на НПК писмени доказателства и
доказателствени средства ДП – протокол за оглед на местопроизшествие с приложен
фотоалбум, протокол за оглед на веществени доказателства/1 бр. долнище на анцуг
- собственост на пострадалата и 1 бр. мъжки памучен бял слип – собственост на
подсъдимия/ с приложен фотоалбум, Докладна записка за подаден сигнал окол 18.35
ч. до РУ-Ямбол за извършено изнасилване, протоколи за доброволно предаване на
вещи от пострадалата и подсъдимия, справка за съдимост на подсъдимия,
медицински документи на пострадалата и подсъдимия, трудов договор на
подсъдимия, медицински документи на майката на подсъдимия, разписка за върнат
1бр. юрган на свид. П.П., удостоверение за раждане на свид. Е.Т., Том 1-ви-
Педагогическа характеристика на Е.Т. от ДЦДУ“Дъга“, справка от ОД на
„ПБЗН“-Ямбол и Докладна записка от РУ-Ямбол за подавани сигнали до пожарната и
полицията за последните пет години преди месец октомври 2016 г. на ул.Мир 18 в
гр.Ямбол, 2 бр. Нотариални актове за закупени имоти от свид. Я.Ж., предупредителни
протоколи, съставени на свид. П.П., Психолого-педагогическа характеристика на Е.Т.
***, Психолого-педагогическа характеристика на Е.Т. от ОУ“Димчо Дебелянов“, гр.
Ямбол, Том 2 – медицински документи на свид. К.Т., медицинки документи на свид.
М.Т., оценка на лице, участник в правни процедури, медицински документи на
свид. Ел.Т., лично досие на Ел.Т. от ДЦДУ“Дъга“,Том 3 – медциниски документ и
медицинска справка за подс. Т.Т. ***, документи за направени разходи във връзка
с наказателното производство, приложени в ДП и в Том 1 – Том 3 на делото;
веществените доказателства и веществени доказателствени средства - 1 бр.
долнище на анцуг и 1 бр. мъжки слип, 1 бр. предметно стъкло с нанесен материал,
иззет от подсъдимия и 1бр. предметно стъкло с нанесен материал, иззет от
пострадалата, обтривки от половите органи на пострадалата и подсъдимия,
обтривка от устната кухина на пострадалата, всички материали иззети при
освидетелстването на Т.Т. и Е.Т. на 22.10.2016 г. и на 24.10.2016 г., и
фотоалбуми, изготвени към протоколите за оглед на местопроизшествие и
веществени доказателства, предявени на страните, вещите лица и част от
свидетелите на основание чл.284 от НПК обосновано са преценени като източници
на обективна информация.
При така установената фактическа
обстановка районният съд правилно е приел, че подсъдимият Т.П.Т. *** е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.152,
ал.2, т.2, вр. ал.1, т.2, пр.1 от НК, т.к. на 22.10.2016 г. в гр.Ямбол, около
10.00 ч., в дом, находящ се на ул. Мир №18 се е съвкупил с лице от женски пол -
Е.Т.Т. ***, като я принудил към това със сила - хванал я за ръцете, хвърлил я
върху спалнята и разкъсал част от долнището на анцунга й, като Т. е низходяща
сродница - дъщеря на Т.Т..
Обстоятелството, че пострадало от
престъплението лице е низходяща сродница - дъщеря на подсъдимия, води до
съставомерност на деянието по по-тежко наказуемия състав на чл. 152 ал.2 т.2 НК.
Изпълнителното деяние на
изнасилването винаги включва извършване на съвкупление с пострадалото лице от
женски пол Престъплението в инкриминираната съгласно обвинителния акт форма по
чл. 152, ал. 2 НК е съставно. То се
осъществява с две прояви на дееца - принуда и съвкупление без съгласието на
пострадалата. Принудата е средство, чрез което се сломява съпротивата на
жертвата и се улеснява извършване на съвкуплението. Принудата обаче, освен като
елемент от обективната страна на състава на престъплението, следва да бъде
осъзната целяна и постигната с конкретните действия на дееца, в чието съзнание
е необходимо да има ясна представа, че жертвата не е съгласна с осъществяване
на съвкуплението и именно нейното несъгласие се преодолява от дееца чрез
принудата. Следователно, физическото въздействие върху личността на жертвата
трябва да е насочено към сломяване на съпротивата й, с която тя изразява
нежеланието и противопоставянето за извършване на съвкуплението. Особено важно
е, че при фактическата хипотеза на наличие на вътрешно несъгласие на жертвата,
при което тя не вижда друг изход и се съгласява на съвкупление, това вътрешно
несъгласие също трябва да е обективирано пред дееца, който в отговор на това несъгласие
да упражни принудата, за да бъде установен умисълът за това престъпление, който
винаги е пряк. В противен случай ще отсъства субективната страна в състава на
това престъпление. Деецът трябва да съзнава, че пострадалата не е съгласна да
се съвкупи с него; да съзнава принудителния характер на съвкуплението чрез
употребеното насилие, респ. заплашване и целта чрез него да сломи съпротивата й
и да извърши половия акт.
Въззивната инстанция споделя
изводите, направени от първоинстанционния съд в посока, че след съвкупен анализ на събраните
по делото доказателства по безспорен начин се установява осъществяавнето на
първия елемент от изпълнетиелното деяние, а именно съвкуплението между
подсъдимия и пострадалата. Налице е довършено престъпление, тъй като от посочените
по-горе гласни доказателства и заключения на съдебно-медицинските експертизи по
безспорен начин се установява, че половият член на подсъдимия е проникнал във
влагалището на пострадалата Т..
Престъплението е резултатно, свързано със засягане на
половата неприкосновеност на личността от наказателноправна гледна точка, за да
е налице престъпление по горния текст, не е необходимо половият акт да бъде
физиологически завършен. Със самото проникване на пениса във влагалището на
жертвата, се счита че е нарушена половата и неприкосновеност и престъпния
състав се явява консумиран. Поради което изтъкнатата от защитата липса на открита семенна течност по
завивките, както и по половите органи на пострадалата не е аргумент в подкрепа
на подсъдимия.
Съдът счита като неснователни
твърденията на защитата на подсъдимия, че констатираните травматични увреждания
по химена и основата на влагалището на пострадалата се дължат на автоагресия при извършени действия на
самозадоволяване. В
тази насока обаче липсват обективни доказателства, а и освен това липсва обяснение за наличието на суперфициални
клетки по половия член на подсъдимия, свидетелстващи за извършено полово
сношение с жена, за наличието на каквото последният категорично отрича.
Твърденията на свид. Б. и свид. С., че Т. е имала повишено либидо и „си е бъркала в гащите“, „била вулгарна“ и „се събличала гола“ от една страна са изолирани, а
от друга не могат да доведат до извода , че единствения възможен произход на
процесните наранявания на пострадалата са резултат на самозадоволяване.
Твърденията на свид. Б. и свид. П., че Т. е имала нецензурно и невъзпитано отношение към мъже, в това число
и към непознати такива се опровергават от приетата по делото медицинска екзпертиза от експерт сексолог,
видно от заключението на която последната е със силно подтиснато либидо, което
означава липса на сексуална потребност и влечение.
Като неоснователни се преценят и
възраженията на защитата , че откритата смес от биологичен материал по
долнището на анцуг на пострадалата се дължи на това, че баща и дъщеря са спяли в едно легло и че Т. е спяла облечена с анцуга си.
Действително през процесния период от време доказателствата по делото сочат, че
подсъдимият и пострадалата са спали на едно легло, но са се завивали с отделни
завивки, което обстоятелство априори изключва възможността от оставяне на
биологичен материал, при това материализиран под формата на видими петна по
анцуга на пострадалата по време на сън при контакт между телата на подсъдимия и
пострадалата. Излседваните
от ДНК експертизата бели петна по анцуга на Т. са били видими с невъоръжено око и не са
били оставени в резултат на рутинна дейност в едно домакинство.
В конкретния случай действията на
подсъдимия, насочени към осъществяване на полов акт с пострадалата са извършени
против волята на последната, поради което е било съпроводено с използването на
принуда за неутрализиране на съпротивата й,
посредством употребата от страна на Т. на физическа сила — хващане на ръцете на
пострадалата и
затискането й с тялото си. С тези
си действия последният е осъществил и вторият акт от изпълнителното деяние. Последната е изразила
несъгласието си с извършваното деяние, умолявайки баща си да го преустанови. Освен това от показанията на Т., така и от показанията на
свид. Ж., Т. и Т. се
установява, че пострадалата е
била травматизирана от случилото се и не е желаела осъществяването на полово сношение
между нея и баща й.
С оглед конкретната фактическа
обстановка и състоянието, в което се е намирала пострадалата, в резултат от
една страна на заболяванията от които страда, от друга от факта, че насилието
спрямо нея идва от много близък човек, към когото тя до този момент е изпитвала
доверие и обич и поради това, че баща и при влизането в стаята е заключил
вратата е формирало съзнание за липса на възможност да потърси помощ от което и
да е от присъстващите в къщата лица, е довело до оказване на необходимото
въздействие върху психиката й на употребената от страна на подсъд. Т. сила за
сломяване на съпротивата й.
От субективна страна подсъдимият Т.
е действал с пряк умисъл. Съзнавал е, че пострадалата Т. не е съгласна да се
съвкупи с него, предвиждал е принудителния характер на употребеното спрямо нея
насилие и пряко е целял чрез него да сломи съпротивата на пострадалата и да
осъществи полов акт. Налице е било и съзнание у подсъдимия, че пострадалата е
негова дъщеря. Видно от заключението на изслушаната по делото комплексна
съдебно психолого-психиатрична експертиза, което съдът възприема изцяло като
компетентно и обективно изготвено подсъдимият Т. страда от лека степен на
умствена изостаналост, но въпреки това към момента на извършване на деянието и
към настоящия момент същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си.
При определяне вида и размера на
наложеното на подсъдимия наказание съдът правилно е взел предвид от една страна високата степен на обществена опасност на извършеното деяние,
обуславяща се от комплексния обект на засегнатите с него обществени отношения,
от факта, че престъплението е извършено в дома на подсъдимия, във време, в
което майката на пострадалата е отсъствала от града, посегателството е
извършено спрямо лице, имащо здравословни проблеми – епилепсия и лека степен на
умствена изостаналост, липсата на разкаяние от страна на подсъдимия за
извършеното – на фона
на - чистото съдебно минало на подсъдимия,
наличната лека степен на умствена изостаналост от която същият боледува, неси лния интензитет на упражнената принуда
спрямо пострадалата. С оглед на всичко това съдът е наложил справедливо наказание при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, над минималния и под средния
предвиден в текста на закона размер, а именно лишаване от свобода за срок от 4
години.
Правилно са отчетени законовите пречки за приложение на института
на условното осъждане, тъй като наложеното наказание надвишава предвидения в
чл. 66 НК максимален срок от три години на наказанието лишаване от свобода, което следва да се изтърпи при първоначален
"общ" режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Първоинстанционният съд правилно
и на осн.
Чл. 59, ал.1 НК е
отчел
времето през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение "задържане
под стража", считано от 25.10.2016г.
Иззетите по делото веществени
доказателства - 1бр. долнище от анцуг и 1 бр. мъжки слип, като вещи без
стойност, съдът
правилно е
постановил да бъдат унищожени след
влизане на присъдата в сила.
При горния изход на делото,
правилно съдът се е произнесъл на основание чл. 189, ал. 3 от НПК по отношение
разноските по делото, вносими от последния в размер на 1062,60 лв. в полза на
републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР-Ямбол и сумата от 1344,63 лв. в
полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС.
Водим от горното, Ямболски
окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖАДАВА Присъда №
8/17.01.2019 г., постановена по НОХД № 1315/2017 г. по описа на Районен съд
Ямбол.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.