Р Е Ш Е Н И Е
Номер 20.05.2021г. Град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 20.04. 2021
г.
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТАНЕВА
ХРИСТО
СИМИТ ЧИЕВ
Секретар: Антонина
Николова
като разгледа
докладваното от съдията ТАНЕВА
в.т.д. № 1047
по описа за 2021 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обжалвано е
решение № 260177/30.12.2020г., постановено по гр.д.№ 1362/2020г. по описа на
РС-К., с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от „З.Е.“
АД против „Т.Т.“ ООД осъдителен иск с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 1 вр. чл. 374 КЗ за сумата 500 лв., представляваща
остатък от предявена претенция във връзка с изплатено обезщетение по
застраховка „Товари по време на превоз“ на „Х.“ ЕООД, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено
друго, с което да се уважат изцяло предявените искове. Претендира направените
разноски поделото.
Въззивникът „З.Е.“ АД навежда доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение, като намира последното за
постановено в противоречие с процесуалните норми. Сочи, че в решението си
първоинстанционният съд е излязъл извън предмета на спора, очертан в исковата
молба. На отделно основание твърди, че решението е неправилно поради
противоречие с нормите на Кодекса за застраховането.
В законоустановения
срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемия „Т.Т.“ ООД. В становище в открито съдебно заседание на
20.04.2021г. оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да потвърди
обжалваното решение. Не претендира разноски пред настоящата инстанция.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в
настоящия състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното
производства, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в
предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба срещу акт, подлежащ на
инстанционен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо -
постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
По делото е безспорно установено,
че в писмо, отправено до „Т.Т.“ ООД „Х.“ ЕООД е уведомило
превозвача писмено за настъпила щета при доставката на 3 бр. алуминиеви
профили, извършена с товарна композиция на „Т.Т.“ ООД
от товарен автомобил с рег. № СТ 45 66 КК и полуремарке
с рег. № СТ 06 91 ЕН.
Видно от Авариен протокол
№6/13.01.0023 от 16.10.2017 г., издаден от авариен комисар на „Б.“ АД са
индивидуализирани повредените стоки при превоз от гр. В., И. до гр. К., Б. по
брой и по размер на вредите, а именно: 3 броя алуминиеви профили с дължини 6
метра, 7,5 метра и 6,6 метра, удостоверен в
международна товарителница от 06.10.2017 г. Общата стойност на повредените
профили е определена на 361,61 евро. С договор за покупко-продажба на отпадъци
„Х.“ ЕООД е продало на ЕТ „Светлина – Иван Чолаков“ 88,1 кг. алуминиеви
отпадъци при цена 1,20 лева за килограм. Въз основа на договора е издадена
Фактура №**********/08.11.2017 г. на стойност 105,72 лева.
От банково извлечение на „У.“ АД
е видно, че на 13.02.2018г. „Х.“ ЕООД е получило от ищцовото
дружество „З.Е.“ АД сумата от 601,56 лева.
От застрахователна полица № 0310-610-2016-00008
се установява, че „Т.Т.“ ООД и ЗАД „О.“ АД са
сключили застрахователен договор за застраховка „Отговорност на превозвача при
международен автомобилен превоз на стоки“, по силата на който застрахователят
се задължава да покрива отговорността на превозвача за цялостна или частична
липса или повреда на превозваните товари, съгласно Конвенцията за международен
автомобилен превоз на товари при превози с превозни средства, описани в
полицата, в това число и: /влекач/ тов. автомобил
рег. СТ 45 66 КК (№19) и полуремарке рег. № СТ 06 91
ЕН (№48).
С писмо с вх. № А315-1351/23.02.2018
г. и рекламация № 32046 „З.Е.“ АД е претендирало от ЗАД „О.“ АД заплащането на
обезщетение по щета №********** в размер на 601,56лв.
Третото лице-помагач „ЗАД О.“ АД,
гр. София на страната на ответника в първоинстанционното производство удовлетворило
частично претенцията за сумата от 101,56 лв., като посочило, че до тази сума е
размерът на отговорността му, която се явява разликата между дължимото
застрахователно обезщетение и договореното по полицата самоучастие на ответника
в размер на 500 лева.
От представената по делото покана с рег. №018-244/4/12.11.2019 г. е
видно, че ЗД „Е.“ АД е поканило ответното дружество „Т.Т.“
ООД да му изплати сумата от 500 лева, представляваща самоучастие по щета
№**********.
По така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни
изводи:
Пред първоинстанционния съд е
предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 374 от КЗ.
Съгласно чл. 410 от Кодекса за
застраховането с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на
платеното обезщетение. За да се осъществи суброгацията
е необходимо да е налице следния фактически състав: валиден застрахователен
договор по имуществена застраховка между застрахователя и увреденото лице,
настъпило застрахователно събитие и платено застрахователно обезщетение. В
тежест на жалбоподателя е да установи, че тези предпоставки са налице. Безспорно
е наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищцовото
дружество „З.Е.“ АД и застрахованото при него лице „Х.“ ЕООД, на което е
изплатено застрахователно обезщетение от ищеца и на това основание за последния
възниква правото на суброгация. Безспорни по делото
са всички предпоставки за възникване на субругацията.
По делото се установи по
безспорен начин и че между „Т.Т.“ ООД и ЗАД „О.“
АД съществува валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Отговорност
на превозвача при международен автомобилен превоз на стоки“.
Следователно не е налице спор
относно настъпилото застрахователно събитие, размерът на щетата, наличието на
две валидни застрахователни правоотношения, покриващи увреждането на товара със
застраховани лица – собственикът на превозения товар и превозвачът,
извършил превоза, както и извършеното частично плащане на
щетата от ЗАД „О.“ АД на ищцовото дружество.
Спорният въпрос по делото е дали
е налице самоучастие, предвидено по застрахователния договор като задължително
и безусловно, за да се ангажира отговорността на превозвача „Т.Т.“ ООД.
Самоучастието /франшиз/
е регламентирано в чл. 374 от КЗ като постигнато съгласие между страните по
застрахователния договор и то се изразява в поемане от застрахования на част от
отговорността при настъпване на застрахователното събитие. То може да бъде
условно или безусловно. При последното застрахованият поема отговорността от
настъпването на събитието до определен размер на всяка вреда. При условното
застрахователят заплаща целия размер на щетите, ако той надвишава размера на самоучастието, определен в застрахователния договор.
Вредите, които не го надвишават, се поемат от застрахования. Законът предвижда,
че самоучастието не може да надхвърля 50% от
застрахователната сума по договора. За да има франшиз
е необходимо той да е договорен между страните в договора за застраховка. Видно
от приетата застр. полица №0310-610-2016-00008 в
т.3.1 и т. 3.2 е уговорена клауза за безусловно самоучастие по смисъла на чл. 374
от КЗ. Съгласно текста на посочените клаузи, по полицата се прилага
задължително безусловно самоучастие в два конкретни случая: при застраховане на
автовози и при застраховане на хладилни ПС - точка
3.1. В точка 3.2 е уговорено допълнително безусловно самоучастие, което като
такова има уточняващ характер на предхождащата го клауза и гласи, че
самоучастие ще е налице във всяка щета, като в скоби е уточнено, че се касае за
всеки автомобил при застрахован Автовоз.
От изследваните клаузи се прави
извода, че волята на страните по договора е била за застрахованото лице да
настъпи задължението за безусловно самоучастие само когато превозът се извършва
с конкретизираното ППС – Автовоз.
Настоящата съдебна инстанция
напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, поради което по силата на
чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Районен съд - К., като по този начин те
стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.
Предвид гореизложеното,
въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено, поради което въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260177/30.12.2020г.,
постановено по гр.д. № 1362/2020г. по описа на Районен съд - К..
Настоящото въззивно решение е
постановено при участието на З. „О.“ АД,
гр. С.**, ет. 5, ЕИК **,
представлявано от ***, като трето лице - помагач на страната на въззиваемия.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.