ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260112
гр. Варна, 26.02.2021г.
Варненският апелативен съд, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като
разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 85/21г., намира
следното:
Настоящото
производство е образувано по частна жалба, подадена от „ЛАФИ“ ООД, гр. Балчик
чрез адв. Н. Киряков от АК-Добрич, насочена против определение №
260182/08.12.20г., постановено по т.д. № 170/19г. на ОС-Добрич, с което не е
допуснато при условията на главно встъпване на съединяването за общо
разглеждане на иска на жалбоподателя при условията на чл. 225, ал. 1 ГПК срещу
„БУЛТРЕЙД – 2002“ ООД (в несъстоятелност) гр. Търговище и „АЛЕГРО 7“ ЕООД, с.
Приселци, общ. Варна, област Варна, и синдика на „БУЛТРЕЙД – 2002“ ООД (в
несъстоятелност) гр. Търговище – Г.Я.К., иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК за установяване по отношение на ответниците, че „ЛАФИ“ ООД е собственик
на процесния недвижим имот, предмет на производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД,
между главните страни по т. д. № 170/2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич -
„АЛЕГРО 7“ ЕООД с. Приселци, общ. Варна, област Варна и „БУЛТРЕЙД – 2002“ ООД
(в несъстоятелност) гр. Търговище. В частната жалба се поддържа, че
определението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на закона и е
необосновано. Счита се, че в настоящия случай е налице изискването на чл. 225,
ал. 1 от ГПК главно встъпващото лице да претендира за себе си самостоятелни
права върху предмета на спора – права, които са несъвместими с правата на
страните по първоначалния спор. Не е налице изискване правото да е същото като
това, което се претендира от ищеца по първоначалния иск. Достатъчно е правото
на главно встъпилото лице да е самостоятелно и да изключва правата, както на
ищеца, така и на ответника по първоначалния иск. Сочи се, че жалбоподателят
претендира да е собственик на недвижимия имот, който е предмет на
предварителния договор, чието обявяване за окончателен се претендира от ищеца
против ответника по т.д. № 170/19г. на ДОС. Поради това и с предявения
установителен иск за собствеността върху недвижимия имот жалбоподателят
претендира самостоятелни права върху предмета на висящия спор, които ако бъдат
установени, ще осуетят уважаването на вече предявения иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. В тази връзка е цитирано произнасянето на ВКС с определение №
174/08.04.09г. по ч.гр.д. № 190/09г., ІІІ г.о., с което е приета допустимостта
на главно встъпване при идентична хипотеза. Претендира се отмяна на обжалваното
определение и допускане на главното встъпване на третото лице чрез предявения
иск против първоначалните страни по делото. Претендира се присъждането на
направените по настоящото дело разноски.
В предвидения срок е депозиран отговор на
частната жалба от Г.К. – синдик на „БУЛТРЕЙД-2002“
ООД (н), с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че
твърдението на жалбоподателя, че е собственик на процесния имот, не се подкрепя
от представените доказателства, тъй като издаденото в негова полза
Постановление за възлагане на имота от 28.08.19г. по изп.д. № 20188100400304 на
ЧСИ Н. Н., не е влязло в сила
/най-малкото, защото не е връчено на синдика на дружеството/ и не е вписано в
СВ-Каварна. Освен това се сочи, че третото лице не оспорва правата на ищеца
като страна по предварителен договор по чл. 19, ал. 1 от ЗЗД и тези на
ответника като собственик към датата на подписване на предварителния договор.
Освен това имотите, на които жалбоподателят претендира да е собственик, са част
от масата на несъстоятелността и до момента никой не е предявил иск за тяхното
изваждане от нея. Претендира се обжалваното определение да бъде потвърдено.
В предвидения срок е депозиран отговор на
частната жалба и от„АЛЕГРО 7“ ЕООД с.
Приселци, с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че след като
жалбоподателят само претендира права върху имота, а не твърди, че притежава
такива, то не е налице хипотезата на чл. 225, ал. 1 от ГПК. Именно такъв е бил
казусът по делото, по което е било постановено определението на ВКС, цитирано
от жалбоподателя – трети лица, които претендират, че имат право на собственост
върху спорния имот. Претендира се отхвърляне на частната жалба и потвърждаване
на обжалваното определение.
Частната
жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на
обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:
Първоинстанционното производство е било образувано
въз основа на подадената на 13.08.19г.
от „АЛЕГРО 7“ ЕООД с. Приселци искова молба против „БУЛТРЕЙД-2002“ ООД, гр. Търговище като е предявен конститутивен иск за
обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор от
11.09.18г. за покупко-продажба на недвижими имоти, находящи се в гр. Каварна,
ул. „България“, № 69, представляващи ПИ с идентификатор 35064.501.3069 с площ
от 2473 кв.м. по скица, начин на трайно ползване – за бензиностанция,
газстанция, ведно с израдената в имота сграда с идентификатор 35064.501.3069.2,
със застроена площ от 72 кв.м. на един етаж и с предназначение – сграда за
търговия, собствеността върху която ответникът се е задължил да прехвърли на
ищеца срещу заплащането от последния на цената от 207 000 лв. при
сключването на окончателен договор, на осн. чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
Исковата молба е
била вписана в СВ-Каварна на 20.08.19г.
На 20.08.19г.
е депозиран отговор на исковата молба от ответното дружество, представлявано от
управителя му Р. Славов, с който предявеният иск се признава.
Междувременно с определение № 183/03.06.19г. на ОС-Търговище по т.д. №
15/19г. /последното образувано по молбата на „ГАЛИНА“ ЕООД, гр. Варна за
откриване на производство по несъстоятелност на „БУЛТРЕЙД-2002“ ООД, гр. Търговище, по което производство са се
присъединили като кредитори и „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД и „БАНКА ДСК“ ЕАД/
и въз основа на подадената от молителя „ГАЛИНА“ ЕООД молба, съдът по
несъстоятелността е постановил спиране на изп.д. № 20188100400304 на ЧСИ Н. Н.. – Добрич по отношение на описаните по-горе
недвижими имоти, които са предмет и на предварителния договор, на осн. чл.
629а, ал. 1 от ТЗ.
С решение № 52/04.07.19г. по т.д. № 15/19г. на ТОС съдът по несъстоятелността е
обявил неплатежоспособността на „БУЛТРЕЙД-2002“
ООД, гр. Търговище на осн. чл. 630, ал. 1 вр. чл. 608 от ТЗ, с начална дата на
неплатежоспособността – 02.10.18г.; открил е производство по несъстоятелността
на дружеството; назначил е за временен синдик Я.
Н. С. с дата на
встъпването му от 05.07.19г. и е вменил изпълнението от синдика на определени
организационни и правни действия.
С ново решение № 71/26.09.19г. съдът по несъстоятелността е обявил „БУЛТРЕЙД-2002“ ООД, гр. Търговище в
несъстоятелност и е постановил прекратяване на дейността му, на осн. чл. 630,
ал. 2 от ТЗ; прекратил е правомощията на органите на длъжника; лишил е длъжника
от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на
несъстоятелността; постановил е обща възбрана и запор върху имуществото на
длъжника и започване на осребряването, включено в масата на несъстоятелността.
От съдържанието на
определение № 39/07.02.20г., постановено по т.д. № 15/19г. на ТОС се
установява, че на 02.08.19г.
е било постановено определение № 237 от съда по несъстоятелността, с което на
осн. чл. 638, ал. 3 от ТЗ е било дадено разрешение за продължаване на
изпълнителните действия по изп.д. № 20188100400304 на ЧСИ Н. Н. – Добрич по отношение на процесните
недвижими имоти в гр. Каварна, ипотекирани в полза на „Банка Пиреос България“
АД. С определението от 07.02.20г. е било отменено определение № 237/02.08.19г.
на осн. чл. 253 от ГПК вр. чл. 621 от ТЗ.
С нов отговор на исковата молба, подаден на 25.02.20г. от „БУЛТРЕЙД-2002“ ООД (н), гр. Търговище чрез синдика му Г.К., искът по чл.
19, ал. 3 от ЗЗД е бил оспорен като недопустим, евентуално като неоснователен.
С подадена на
22.06.20г. искова молба от „ЛАФИ“ ООД, гр. Балчик, е отправено искане за
допускане на главното му встъпване по висящото т.д. № 170/19г. на ТОС чрез
предявяването на иск против „БУЛТРЕЙД-2002“ ООД (н), гр. Търговище, против
„АЛЕГРО 7“ ЕООД, с. Приселци и против Г.Я.К. в качеството ѝ на синдик на „БУЛТРЕЙД-2002“
ООД (н), гр. Търговище, за приемане за установено по отношение на ответниците,
че главно встъпващото лице е собственик на описания по-горе недвижим имот,
който е предмет на предварителния договор, на който е основан предявения по
делото иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, като придобит въз основа на влязло в сила
Постановление за възлагане от 28.08.19г. по изп.д. № 20188100400304 на ЧСИ Н. Н. – Добрич. В исковата молба се е твърдяло, че постановлението е било издадено преди
това изпълнително дело да бъде спряно и освен това е влязло в сила, тъй като
предприетото му обжалване от страните по изпълнителното дело е останало без
резултат – с определение № 1024/10.12.19г. по в.гр.д. № 851/19г. на ДОС са били
оставени без разглеждане подадените жалби, а с определение № 289/03.06.20г.
по в.ч.гр.д. № 179/20г. на ВАпС същото е било потвърдено. Освен това възбрана
върху процесните имоти е била вписана по изп.д. № 20188100400304 на ЧСИ
Н. Н. – Добрич още на 28.05.18г. – много преди
откриване на производството по несъстоятелност против „БУЛТРЕЙД-2002“ ООД, гр.
Търговище и преди вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Поради
всичко това се поддържа, че за „ЛАФИ“ ООД, гр. Балчик е налице правен интерес
от главното встъпване чрез предявяването на установителния иск за собствеността
върху недвижимите имоти, които са предмет и на процесния по делото по чл. 19,
ал. 3 от ЗЗД предварителен договор, тъй като правото на собственост в
патримониума на продавача е предпоставка за уважаване на конститутивния иск.
С обжалваното
определение първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на
чл. 225, ал. 1 от ГПК и не е допуснал главното встъпване.
Настоящият състав на съда намира, че с оглед
изложените в молбата на „ЛАФИ“ ООД твърдения по фактите и предявеният въз
основа на тях установителен иск за установяване на правото му на собственост
върху недвижимите имоти, които са предмет на предварителния договор, чието
обявяване за окончателен се претендира по висящото дело, главното встъпване е
допустимо, но чрез насочване на иска само против главните страни по делото,
а не и срещу синдика на обявения в несъстоятелност ответник. Това е така,
защото третото лице твърди да е придобило и понастоящем да притежава
самостоятелни права върху недвижимите имоти /чрез деривативния способ на
проведената публична продан и издаденото в негова полза и влязло в сила
Постановление за възлагането им/, чието прехвърляне е било обещано с
предварителния договор за покупко-продажба. Съобразно приетото в доктрината
/„Българско гражданско процесуално право. Девето преработено издание. Първо по
действащия ГПК“, изд. „Сиела“, София, 2012г., стр. 412-413/ главното встъпване
е допустимо, когато главно встъпващият твърди самостоятелни права не върху
правото, предмет на спора, а върху обекта, предмет на това право. С иска по чл.
19, ал. 3 от ЗЗД страна по предварителния договор упражнява произтичащо от този
договор право да иска от другата страна по договора да изпълни поетото
задължение за сключване на окончателен договор. В случай, че предварителният
договор има за предмет вещно право върху недвижим имот, с влизането в сила на
съдебното решение за уважаване на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, вещното право
върху имота се прехвърля. Затова основен елемент от фактически състав на иска
по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е отчуждителят да е собственик на имота. При положение,
че чрез главно встъпване трето лице претендира, че притежава правото на
собственост върху същия недвижим имот, искането по чл. 225, ал. 1 от ГПК е
процесуално допустимо и следва да бъде уважено.
В този смисъл е и произнасянето на ВКС по
цитираното от частния жалбоподател определение
№ 174/08.04.09г. по ч.гр.д. № 190/09г., ІІІ г.о.
Наред с горното,
тъй като установителния иск за собственост върху недвижим имот не представлява
иск против обявения в несъстоятелност търговец измежду посочените в чл. 646 или чл. 647 ТЗ, нито е установителен
такъв по някоя от хипотезите на чл. 694 ТЗ и не е такъв за защита срещу акт на
съда по несъстоятелност, засягащ правата и интересите на длъжника във фазата на
осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността, то приложение следва
да намери общото правило на чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ – страна е обявеното в
несъстоятелност дружество, което следва да се представлява от синдика /в този
см. виж Решение № 138/29.06.17г. по гр.д. № 891/17г. на ВКС, ІV г.о./.
Поради горното, обжалваното определение
следва да се отмени в частта, с която е оставено без уважение искането за
главно встъпване на третото лице чрез предявяването на установителен иск за
собствеността върху недвижимите имоти, насочен против „АЛЕГРО 7“ ЕООД, с. Приселци и „БУЛТРЕЙД-2002“ ООД (н), гр. Търговище,
представлявано от синдика, и вместо това искането следва да се уважи.
Обжалваното определение следва да се потвърди в частта му, с която е оставено
без уважение искането за главно встъпване чрез предявяване на установителния
иск за собствеността върху имотите, насочен против синдика на „БУЛТРЕЙД-2002“
ООД (н), гр. Търговище – Г.Я.К..
Въпреки отправеното
от частния жалбоподател искане за присъждане на разноски в настоящото
производство, такива не следва да му се присъждат, тъй като отговорността за
разноските му следва да се реализира при постановяване на решението, с което се
разрешава спора по същество и съобразно неговия изход.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение
№ 260182/08.12.20г., постановено по т.д. № 170/19г. на ОС-Добрич, в частта
му, с която не е допуснато при условията на главно встъпване на
съединяването за общо разглеждане на иска на „ЛАФИ“ ООД /неточно посочено в
определението като ЕООД/ при условията на чл. 225, ал. 1 ГПК за установяването
на правото на собственост върху недвижими имоти, находящи се в гр. Каварна, ул.
„България“, № 69, представляващи ПИ с идентификатор 35064.501.3069 с площ от
2473 кв.м. по скица, начин на трайно ползване – за бензиностанция, газстанция,
ведно с израдената в имота сграда с идентификатор 35064.501.3069.2, със
застроена площ от 72 кв.м. на един етаж и с предназначение – сграда за
търговия, чрез насочването му против синдика на „БУЛТРЕЙД – 2002“ ООД (в
несъстоятелност) гр. Търговище – Г.Я.К. с посочен съдебен адрес.
ОТМЕНЯ определение № 260182/08.12.20г., постановено
по т.д. № 170/19г. на ОС-Добрич, в частта му, с която не е допуснато при
условията на главно встъпване на съединяването за общо разглеждане на иска на „ЛАФИ“
ООД /неточно посочено в определението като ЕООД/ при условията на чл. 225, ал.
1 ГПК за установяването на правото на собственост върху недвижими имоти,
находящи се в гр. Каварна, ул. „България“, № 69, представляващи ПИ с
идентификатор 35064.501.3069 с площ от 2473 кв.м. по скица, начин на трайно
ползване – за бензиностанция, газстанция, ведно с израдената в имота сграда с
идентификатор 35064.501.3069.2, със застроена площ от 72 кв.м. на един етаж и с
предназначение – сграда за търговия, срещу „БУЛТРЕЙД – 2002“ ООД (в
несъстоятелност) гр. Търговище и „АЛЕГРО 7“ ЕООД, с. Приселци, общ. Варна,
област Варна, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване по
отношение на ответниците, че „ЛАФИ“ ООД е собственик на процесните недвижими
имоти, предмет на производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, между главните страни по
т. д. № 170/2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич - „АЛЕГРО 7“ ЕООД с.
Приселци, общ. Варна, област Варна и „БУЛТРЕЙД – 2002“ ООД (в несъстоятелност)
гр. Търговище, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
КОНСТИТУИРА
по т.д. № 170/19г. на ДОС като
главно встъпило лице „ЛАФИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Балчик, ж.к. „Балик“, бл. 31, вх. А, ет. 4, ап. 11, чрез
съединяването за общо разглеждане на предявения
от същото иск за установяването на правото му на собственост върху недвижими
имоти, находящи се в гр. Каварна, ул. „България“, № 69, представляващи ПИ с
идентификатор 35064.501.3069 с площ от 2473 кв.м. по скица, начин на трайно
ползване – за бензиностанция, газстанция, ведно с израдената в имота сграда с
идентификатор 35064.501.3069.2, със застроена площ от 72 кв.м. на един етаж и с
предназначение – сграда за търговия, като придобито въз основа на влязло в сила
Постановление за възлагане от 28.08.19г. по изп.д. № 20188100400304 на
ЧСИ Н. Ников – Добрич, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК, насочен против „АЛЕГРО 7“ ЕООД, с. Приселци, общ. Варна,
област Варна и „БУЛТРЕЙД – 2002“ ООД (в несъстоятелност) гр. Търговище,
представлявано от назначения от съда по несъстоятелността синдик, на осн. чл.
225, ал. 1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО само в потвърдителната му част може да се обжалва с частна жалба пред ВКС
при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК /по арг. от т.
9, б. „б“ от ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК/, в
едноседмичен срок от връчването му на страните (на осн.
чл. 6а, ал. 4 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, деловодителят да установи чрез телефонен разговор
с процесуалните представители на страните дали същите желаят настоящото
определение да им бъде връчено по електронен път на посочен от тях електронен
адрес и при задължението да потвърдят получаването му).
В останалата му част
/отменителната и за частичното уважаване на искането по чл. 225, ал. 1 от ГПК/
определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: