РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Благоевград, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
при участието на секретаря Теофания Лазова
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело №
20211200900153 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Ищец в процеса е „****“ АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. С., район
„***“, ул. „****“ № *, представлявано от К.А.М..
Претенциите са насочени срещу „****“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление гр. П., ж. к. „*****“, шосето за С., представлявано от В.Н.Г.
В исковата молба се твърди, че ищецът е носител на лицензии за разпределение и
снабдяване с природен газ от краен снабдител на териториите на общините Кюстендил,
Монтана, П., Мездра, Банско и Разлог. В това си качество фирмата снабдявала с
природен газ ответника по силата на сключен договор за предоставяне на услуги
/договор за разпределение и снабдяване с природен газ № CNT-103082/18.05.2015 г./ и
приложимите към него общи условия за разпределение и снабдяване с природен газ от
18.05.2015 г., чието действие продължавало и сега. Обектът на ответника се намирал в
гр. П., ж. к. „*****“, шосето за С.. По силата на договора и общите условия, ищецът се
задължил да доставя на ответника природен газ в минимални годишни количества по
приложение I към договора, с договореното по спецификация за съответната година
количество, качество и налягане съгласно приложение II /минимални количества/ и
приложение IIR /очаквана реална консумация/ към договора, срещу задължение на
ответника да приема и заплаща природния газ. Съгласно чл. 1.2 от общите условия,
минималните количества по чл. 1.1 били задължителни за страните. Те се доставяли и
1
приемали на база месечни и тримесечни спецификации, уговорени от страните,
съгласно приложение II към договора. За 2018 г. страните уговорили годишна
програма за заявени количества природен газ и резервиран капацитет, с която изменили
приложения II, IIR и III към договора. Ищецът изпълнявал надлежно и точно всички
свои задължения по договора, като доставял природен газ в договорените количества и
налягане, при точно спазване на поетите ангажименти. Не така стоял обаче въпросът с
изпълнението от страна на ответника. В писмо от последния с изх. № 97/12.12.2018 г.
се съдържало извънсъдебно признание за наличие на просрочени и неплатени
задължения. Месечните актове за октомври и ноември 2018 г. удостоверявали
количеството потребен природен газ. Съгласно чл. 6 от договора, ответникът трябвало
да заплаща с банкови преводи по сметката на ищеца договореното прогнозно месечно
количество природен газ за съответния месец, на части, както следва: до 20-то число на
месеца, предхождащ месеца на доставката - 50 % от стойността на заявеното
количество за следващия месец, и до 7-мо число на месеца на доставката - оставащите
50 % от стойността на заявеното количество природен газ за месеца. Съгласно чл. 7 от
договора, в края на отчетния период, на база месечния акт по чл. 6.1 от общите
условия, се извършвало изравняване на вземанията между стойностите на авансово
заплатените количества природен газ и реално потребените, по действащата цена в
месеца на доставка за цялото количество природен газ, а на основание чл. 5.1, ал. 2 от
общите условия вр. чл. 7 от договора, плащането се извършвало до 7-мо число на
месеца, следващ доставката. Според чл. 7.1 от общите условия, ако не бъде извършено
плащане в сроковете по чл. 5.1, ал. 1 и 2 от общите условия, а именно - до 7-мо и 20-то
число на съответния месец, а за изравнителната фактура - до 7-мо число на месеца,
следващ доставката, купувачът дължал неустойка в размер на 1/360 от законната лихва
/ОЛП + 10 пункта/ върху дължимата сума, за всеки просрочен ден, до окончателното
плащане. Задълженията на ответника за разпределение, снабдяване, доставка, пренос,
достъп, акциз и ДДС на природен газ възлизали на 476 436,94 лв. и включвали
следните суми: а/ 111 552,62 лв. за октомври 2018 г., по фактура №
**********/04.10.2018 г. /главницата по фактурата била в размер на 227 941,14 лв., но
поради извършени частични плащания и прихващане, бил налице неплатен остатък от
главницата в размер на 111 552,62 лв., с включен ДДС/; б/ 30 800,93 лв.,
представляващи неустойка за забава, начислена върху неплатения остатък от
главницата по фактура № **********/04.10.2018 г., за периода от 02.12.2018 г. до
17.09.2021 г. На 26.10.2018 г. постъпило плащане от длъжника в размер на 50 000 лева,
с които били погасени негови задължения по фактура № **********/04.10.2018 г., а
именно - главница в размер на 48 860,29 лв. и лихва за периода от 09.10.2018 г. до
26.10.2018 г., в размер на 1139,71 лв. На 07.11.2018 г. било извършено друго плащане
от длъжника, в размер на 40 000 лева, с което били погасени 39 403,07 лв. от
главницата по фактура № **********/04.10.2018 г., а с останалата част от сумата била
2
покрита лихва по същата фактура, натрупана за периода от 27.10.2018 г. до 07.11.2018
г., в размер на 596,93 лв. Тези 2 частични плащания представлявали признаване на
задълженията на ответното дружество към ищеца. С кредитно известие №
**********/30.11.2018 г., в размер на 30 785,53 лв., било извършено прихващане с част
от главницата по фактура № **********/04.10.2018 г., за сумата от 28 125,16 лв., а с
останалата сума били покрити лихви по фактури с № **********/04.10.2018 г.,
**********/01.11.2018 г. и **********/31.10.2018 г., общо за 2660,37 лв.; в/ 38 810,09
лв. за октомври 2018 г. по фактура /дебитно известие/ № **********/31.10.2018 г.; г/ 10
715,92 лв., представляващи неустойка за забава, начислена върху главницата по
фактура /дебитно известие/ № **********/31.10.2018 г., за периода от 02.12.2018 г. до
17.09.2021 г. Заявените от ответника количества природен газ за октомври били 310
000 куб. м., но реално потребените били 384 972 куб. м. Именно за потребеното в
повече количество природен газ - 74 972 куб. м., била издадена споменатата
окончателна фактура /дебитно известие/ № **********/31.10.2018 г., към фактура №
**********/04.10.2018 г.; д/ 220 567,46 лв. за ноември 2018 г., по фактура №
**********/01.11.2018 г. Заявените количества газ от ответника за ноември били в
размер на 300 000 куб. м., а реално потребените - 263 506 куб. м. За разликата било
издадено вече посоченото кредитно известие № **********/30.11.2018 г., за 30 785,53
лв. С него било извършено прихващане с част от главницата по фактура №
**********/04.10.2018 г. - 28 125,16 лв., а с останалата сума били покрити лихви по
фактури с № **********/04.10.2018 г., **********/01.11.2018 г. и
**********/31.10.2018 г., в общ размер на 2660,37 лв.; е/ 60 901,13 лв., представляващи
неустойка за забава, начислена върху главницата по фактура № **********/01.11.2018
г., за периода от 02.12.2018 г. до 17.09.2021 г.; ж/ 2459,02 лв., дължими от ответника за
резервиран капацитет за достъп до газопреносната мрежа за четвъртото тримесечие на
2018 г. и отразени в дебитно известие № **********/10.01.2019 г.; и з/ 629,77 лв.,
представляващи неустойка за забава, начислена върху главницата по дебитно известие
№ **********/10.01.2019 г., за периода от 12.02.2019 г. до 17.09.2021 г. Описаните
фактури, дебитни известия и кредитни известия не били оспорени от страна на
ответника. Последният многократно бил канен да погаси задълженията си, но не го
сторил. Ето защо се претендира неговото осъждане да заплати на ищеца главница от
общо 373 389,19 лв., за която са съставени фактура № **********/04.10.2018 г.,
дебитно известие № **********/31.10.2018 г., фактура № **********/01.11.2018 г. и
дебитно известие № ********** от 10.01.2019 г., законната лихва за забава върху тази
главница, считано от подаването на исковата молба до окончателното погасяване,
неустойка за забава, изчислена към 17.09.2021 г., в общ размер на 103 047,75 лв., и
разноските по делото.
С отговора на исковата молба се застъпва позицията, че претенциите са допустими, но
се явяват неоснователни. Ответникът не бил неизправна страна по договора, защото
3
бил заплатил всички дължими суми за доставения и изразходван от него природен газ.
Измервателните уреди на ищеца били неизправни и не отчитали правилно.
Доставчикът едностранно извършил преизчисляване на реално потребените от
ответника количества природен газ през октомври и ноември 2018 г., като не спазил
посочената в договора процедура. Не било установено реалното количество подаден и
приет природен газ. Извършеното от ответника преизчисляване било неправомерно и
лишено от законово и договорно основание. Оспорват се твърденията в исковата молба,
че начислените от ищеца суми за доставен природен газ отговарят на изискванията на
закона, че ответникът не е заплатил дължимите суми по процесните фактури и че
сумите, отразени в описаните в исковата молба фактури, съответстват на
действителните задължения на ответника спрямо ищеца. Оспорва се валидността на
представените от ищеца писма, за които същият твърди, че представляват
извънсъдебно признаване на процесните задължения от страна на ответното
дружество. Оспорва се и валидността на приложените към исковата молба месечни
отчети. Твърди се, че цената, която ищецът претендира за доставения от него природен
газ, противоречи на правилата на конкуренцията. Не се дължало плащане на заявените
в годишната програма количества природен газ за октомври и ноември 2018 г.
Оспорват се доставките на природен газ, обективирани във фактура №
**********/04.10.2018 г., дебитно известие № **********/31.10.2018 г. и фактура №
**********/01.11.2018 г. Твърди се, че лицето, подписало представените от ищеца
писма за потвърждение на задължения, не е имало представителни правомощия. Моли
се за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по делото.
С допълнителната искова молба се навеждат твърдения в противовес на изложените в
отговора на първоначалната такава. Сочи се, че измервателните уреди са били
изправни. На същите редовно били правени изпитания. Реалното потребление на
обекта било отчитано всеки ден. Ответникът бил уведомен за това и не изразил
възражения нито към техническата изправност на разходомерите, нито към отчетените
количества природен газ. Той не представял никакви доказателства, че е погасил
задълженията си към ищеца, както и не посочвал какво количество природен газ е
потребил през процесния период. Изразеното от ответника становище, че цената, която
ищецът претендира за доставения от него природен газ, не отговаря на правилата на
конкуренцията, не било относимо към предмета на спора, не било състоятелно и не
било подкрепено с каквито и да е доказателства. Цените, по които ищецът разпределял
и снабдявал с природен газ ответника, били утвърдени от КЕВР. Оспорените от
ответника документи били подписани от изпълнителния му директор. Ищецът
стриктно спазил ангажиментите си по сключения между страните договор за
разпределение и снабдяване с природен газ.
В допълнителния отговор на допълнителната искова молба се сочи, че ищцовото
дружество неправилно и необосновано не се е съобразило с решението на
4
Европейската комисия от 24.05.2018 г. и допълнението от 02.03.2020 г. към сключения
между „Г.П.“ и „Б“ договор за доставка на природен газ, по силата на които
общественият доставчик на природен газ следва да възстанови суми по договори за
доставка на природен газ, считано от 05.08.2019 г. В тази връзка бил приет и ЗД на ЗЕ,
обн. ДВ, бр. 38 от 2020 г., съгласно който общественият доставчик е длъжен да
възстанови суми по договори за доставка на природен газ, за периода 05.08.2019 г. -
31.12.2019 г., на крайни снабдители и клиенти, присъединени към газопреносната
мрежа, включително на лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос
на топлинна енергия. Ето защо, при условията на евентуалност, ако все пак съдът
решял, че предявените искове са изцяло или частично основателни, се прави
възражение за прихващане със сумата от 632 000 лева. Отбелязва се и че доставката на
газ е била спряна едностранно от ищцовото дружество, и то без предизвестие. Това
станало точно преди да се достигне количество от 5 000 000 куб. м. природен газ, само
и само ответникът да не може да се възползва от клаузата за по-ниска цена. Акцентира
се и върху факта, че в периода, за който се претендират сумите, ответното дружество е
било обявено в несъстоятелност и се е управлявало и представлявало от синдик.
Исковете са редовни и допустими.
Правната квалификация на претенциите се съдържа в разпоредбите на чл. 79, ал. 1, чл.
86, ал. 1, изр. 1 и чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗДог.
По делото се проведоха две открити съдебни заседания. Приобщиха се множество
писмени доказателства. Разпитаха се трима свидетели. Прие се заключение на
счетоводна експертиза.
Доставянето на договорените количества природен газ от страна на ищеца се установи
по категоричен и несъмнен начин. Налице е извънсъдебно писмено признание на
ответника в такава насока - писмо изх. № 97 от 12.12.2018 г. /лист 45 от делото, том I/.
Законният представител на „****“ ЕАД е подписал акта за доставения газ през
октомври 2018 г. /лист 43 от делото, том I/. Възраженията на ответника, че тогава той е
бил представляван от синдик, не отговарят на истината - производството по
несъстоятелност е открито едва на 20.02.2019 г., видно от решението на листи 215-221
от делото, том I, както и от справката в сайта на ТР. В хода на настоящия съдебен
процес ответното дружество също е направило писмени изявления, които могат да се
изтълкуват като признание на претенциите - писмо изх. № 74 от 15.11.2021 г. /листи
102-103 от делото, том I/. Събраните свидетелски показания изцяло подкрепят тезата,
изложена от доставчика на природен газ. Вярно е, че и тримата свидетели са служители
на ищеца, но този факт, взет сам по себе си, не води до автоматично компрометиране
на разказаното от тях. Нормата на чл. 172 от ГПК не забранява кредитирането на
показания на роднини, близки и служители, а предвижда преценката им да става в
съответствие с останалите доказателства по делото /в този смисъл е Решение № 639 от
5
02.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2398/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка
Дечева/. Не могат да се игнорират свидетелски показания само защото изхождат от
близък, роднина или служител /Решение № 428 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
843/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева/. Съгласно Решение № 457 от
06.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 477/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Дияна
Ценева, близката връзка на свидетеля със страната, която го е посочила, сама по себе
си не е основание показанията на този свидетел да се считат недостоверни. Не
съществува забрана да бъдат разпитвани заинтересовани свидетели и въз основа на
техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват довелата ги
страна /Решение № 34 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2015 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията Бонка Дечева, и Решение № 338 от 20.11.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1269/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева/. Следва да се
подчертае, че данните, съобщени от свидетелите в настоящия казус, не се опровергават
от останалия доказателствен материал, поради което на показанията им трябва да бъде
дадена вяра. Част от документите, доказващи, че договорът е бил изпълняван от ищеца
пълно, качествено и в срок, действително не носят подписа на законния представител
на ответника, но пък са парафирани от лица, работещи за него. Тук приложение намира
презумпцията, регламентирана в нормата на чл. 301 от ТЗ. Не се ангажираха
доказателства, че ответното търговско дружество се е противопоставило на тези
действия, извършени без представителна власт от негово име, веднага след узнаването
им. При това положение следва да се счете, че то ги е потвърдило - така и т. 2 на
Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК,
докладчик съдията Боян Цонев, Решение № 38 от 20.04.2022 г. на ВКС по т. д. №
617/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски, Решение № 60027 от
6.08.2021 г. на ВКС по т. д. № 2609/2019 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина
Иванова, Решение № 140 от 8.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 2601/2019 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията Вероника Николова, Решение № 229 от 29.01.2021 г. на ВКС по гр.
д. № 4529/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Димитър Димитров, Решение № 163
от 6.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 271/2019 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка
Йонкова, и мн. др. Заключението на вещото лице по счетоводната експертиза, което не
се оспори от страните в процеса, е изцяло в подкрепа на твърденията, направени от
ищеца, и оборва много от възраженията, наведени от ответника. Задълженията са
надлежно отразени в счетоводството на „****“ ЕАД и дружеството е ползвало
съответния данъчен кредит. Тези действия представляват недвусмислено признаване
на вземанията и доказват тяхното съществуване. Налице е константна практика на
ВКС в това отношение, обективирана в Решение № 185 от 14.04.2020 г. на ВКС по т. д.
№ 3224/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Петя Хорозова, Решение № 160 от
07.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 2217/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Людмила
Цолова, Решение № 218 от 06.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 3572/2015 г., I т. о., ТК,
6
докладчик съдията Людмила Цолова, Решение № 67 от 31.07.2015 г. на ВКС по т. д. №
631/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева, Решение № 71 от
08.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 1598/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня
Алексиева, Решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията Елеонора Чаначева, Решение № 211 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д.
№ 1120/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова, Решение № 109 от
07.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 465/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня
Алексиева, Решение № 92 от 07.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 478/2010 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията Ваня Алексиева, Решение № 118 от 05.07.2011 г. на ВКС по т. д. №
491/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски, Решение № 30 от 08.04.2011
г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчeва, Решение
№ 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията
Камелия Ефремова, Решение № 96 от 26.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 380/2008 г., I т. о.,
ТК, докладчик съдията Радостина Караколева, и др. Цените, по които ищецът е
фактурирал доставения природен газ, не надвишават лимитите, определени от КЕВР.
Вещото лице е отчело направените две частични плащания по първата фактура, общо
за 90 000 лева, в резултат на което общата дължима сума за главница възлиза на
368 992,18 лв. /таблицата на лист 269 от делото, том II/, колкото и следва да се
присъдят на ищеца. Той е претендирал малко повече като главници - 373 389,19 лв.
Искът следва да се отхвърли за горницата над изчислените от експерта 368 992,18 лв.
Както вече се изтъкна, заключението на вещото лице не беше оспорено от страните и
те се съгласиха с неговите констатации и изводи, които се споделят и от съда.
Претенцията за мораторна неустойка трябва да се уважи изцяло. Клаузата за това
вземане, регламентирана в общите условия към договора, не е неравноправна.
Неустойката не се явява и прекомерна /отделен е въпросът, че неустойка, уговорена
между търговци, не може да се намалява поради прекомерност/. Възражението за
погасителна давност не следва да бъде разглеждано и обсъждано, защото се направи
едва във второто открито съдебно заседание, а не в рамките на преклузивния срок за
това - с отговора на допълнителната искова молба. Производството по
несъстоятелност, развило се спрямо ответника по търговско дело № 252 от 2016 г. на
Окръжен съд Благоевград, не влияе по никакъв начин на настоящия съдебен процес,
понеже откриването на въпросната процедура досежно „****“ ЕАД е отменено от
Апелативен съд С. /лист 225 от настоящото дело, том I/ и всички действия се считат
обезсилени със задна дата /все едно, че такава несъстоятелност никога не е откривана/.
На ищеца се следват направените разноски, изчислени съразмерно с уважената част от
исковете. На основание чл. 25, ал. 1 и 2 от НЗПП вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 78, ал.
8 от ГПК, трябва да се присъди максимално възможното юрисконсултско
възнаграждение - 540 лева, а не соченото от процесуалния представител на „****“ АД
1080 лева.
7
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „****“ ЕАД, ЕИК 20******, седалище и адрес на управление гр. П., ж. к.
„*****“, шосето за С., представлявано от В.Н.Г. да заплати на „****“ АД, ЕИК *****,
седалище и адрес на управление гр. С., район „***“, ул. „****“ № *, представлявано от
К.А.М., главница от общо 368 992,18 лв. /триста шестдесет и осем хиляди деветстотин
деветдесет и два лева и осемнадесет стотинки/, дължаща се по фактура № **********
от 04.10.2018 г., дебитно известие № ********** от 31.10.2018 г., фактура №
********** от 01.11.2018 г. и дебитно известие № ********** от 10.01.2019 г.,
издадени въз основа на сключения между двете търговски дружества договор за
предоставяне на услуги № CNT-103082 от 18.05.2015 г. и приложимите към него общи
условия за разпределение и снабдяване с природен газ, законната лихва за забава върху
тази главница, считано от датата на подаване на исковата молба - 17.09.2021 г., до
окончателното изплащане, неустойка за просрочените задължения на „****“ ЕАД към
„****“ АД, изчислена към 17.09.2021 г., в размер на 103 047,75 лв. /сто и три хиляди
четиридесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки/, както и 20 361,28 лв. /двадесет
хиляди триста шестдесет и един лева и двадесет и осем стотинки/ направени разноски
по делото.
ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница за разликата между присъдените 368 992,18 лв. и
претендираните 373 389,19 лв.
На страните, чрез процесуалните представители, да се връчат копия на настоящия
съдебен акт, който може да бъде обжалван от тях в двуседмичен срок, считано от
връчването, пред Апелативен съд София, с въззивна жалба, подадена чрез Окръжен съд
Благоевград.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
8