РЕШЕНИЕ
Номер
260429 11. 11 Година 2021 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд , Търговско отделение, ХVIII състав
На двадесет и шести октомври, 2021 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Александър Стойчев
Секретар: Мая Крушева
като разгледа докладваното от Съдията търговско дело
номер 1065 по описа за 2019 година намери за установено следното:
Иск с правно основание чл. 432 от КЗ.
Предявен е иск от А.Н.Я. с ЕГН **********
и адрес *** против
„ДЗИ - Общо застраховане“
АД със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Г. Бенковски“ №3, по който се моли
да се осъди
ответника да заплати на ищеца
сумата от 150 000 лева, като се искът
е предявен като частичен от общата
сума от 180 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в следствие смъртта на съпруга на
ищцата А.Й.Я., ведно със законната лихва
считано от 01.08.2019 г., евентуално 29.08.2019 г.
Обстоятелствата, на които почива
това искане е, че на 25.07.2019 г. около 22:30 ч. на път II-56, км. 76+000, л.а. марка
“Опел„ модел „Вектра“
с рег.№ ***, управляван от Н.Т.Н., нарушил правилата за движение по пътищата
като е застигнал и блъснал попътно движещия се велосипедист А.Я., в следствие
на което велосипедиста е починал на място.
Относно причинителя на ПТП-то Н.Т.Н.
управлявал л.а. марка “Опел„ модел „Вектра“ е налице
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, по з.п. №BG/06/119000897971/27.03.2019 г.,
със срок на валидност една година, считано от 31.03.2019 г. до 30.03.2020 г.,
поради това се счита от ищеца за възможно да се ангажира отговорността пряко от
застрахователя за изплащане на обезщетение за репарация на преживените
неимуществени вреди от ищцата А.Н.Я..
Твърди се, че същата е имала много здрава
петдесетгодишна семейна връзка с починалия си мъж, като в исковата молба
подробно се мотивират обстоятелствата довели до изпитване на значителни по
интензитет страдания, ето защо се моли да се осъди ответното дружество да
репарира така индивидуализираните в исковата молба неимуществени вреди.
Ответникът изцяло оспорва иска,
като част от обстоятелствата се признават изрично от него в отговора на исковата молба. Оспорва се обаче твърдението
на ищеца, че водачът на автомобила е извършил нарушение на правилата за
движение по пътищата и че е налице негово виновно поведение, както и се оспорва
и механизма на настъпване на произшествието. В отговора на исковата молба се
сочи, че делинквента
е управлявал автомобила със съобразена скорост и с включени къси
светлини на неосветен път, като е преминал през тъмен участък, което особено е
затруднило възможността му за реакция, като не е разполагал с достатъчно време
и техническа възможност да предотврати ПТП-то. В същото време А.Я. е бил
облечен с тъмни дрехи, без наличието на светлоотразителни
знаци по облеклото и/или велосипеда си, а освен това е управлявал велосипеда си
след употреба на алкохол, като е изскочил внезапно пред автомобила, евентуално
е предприел внезапно извършване на маневра пред автомобила без да подаде
сигнал. Също се твърди, че велосипедиста се е движел навътре в пътното платно
Твърди се, че застрахователят е
уведомен за факта на настъпване на процесното ПТП
едва на 30.08.2019 г.
Оспорва се и размера на претендираното
обезщетение, като се правят подробни възражения за съпричиняване на щетите от
страна на пострадалия, като в отговора на исковата молба изчерпателно са
посочени нормите на ЗДвП, които са нарушени от починалия Я..
както и че е депозирана писмена претенция пред
дружеството на 30.08.2019 г. с искане да бъде заплатено на ищцата дължимото й
се обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Пловдивски Окръжен
Съд, Търговско отделение, ХVIIІ с., като обсъди
обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намери за установено следното:
Между страните е безспорно, че на 25.07.2019 г. около 22:30 ч. на път II-56, км. 76+000, л.а. марка
“Опел„ модел „Вектра“
с рег. № ***, управляван от Н.Т.Н. е блъснал велосипедиста А. Я., в следствие
на което последният е починал. Също не се спори и, че относно Н.Т.Н. управлявал
л.а. марка “Опел„ модел „Вектра“ е налице сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, по з.п. №BG/06/119000897971/27.03.2019 г.,
със срок на валидност една година, считано от 31.03.2019 г. до 30.03.2020 г.,
както и че е депозирана писмена претенция пред дружеството на 30.08.2019 г. с
искане да бъде заплатено на ищцата дължимото й се обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
Правното основание на предявената
претенция е чл.432, ал.1 от КЗ. Според посочената новела увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните
предпоставки на извършен деликт и валидно
правоотношение между причинителя и застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води
до необходимост от изследване предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно
легалното определение на този институт правно релевантните факти, които следва
да бъдат кумулативно изявени са деяние от страна на лицето управлявало МПС за което
е сключена застраховка “ГО”, което в случая е действие и следва да е противоправно, настъпила вреда в патримониума
на ищеца, причинна връзка между активното поведение на делинквента
и резултата, като това е обединяващия елемент завършващ фактическия състав.
При липсата на акт на
наказателния съд установяващ елементите на изискуемия фактически състав, същите
следва да бъдат констатирани съобразно събраните по делото доказателства. Основни
доказателства въз основа на които може да се установи обективната фактическа
обстановка, наред с писмените доказателства са показанията на свидетеля Н.Н. и приетата по делото САТЕ и допълнителна САТЕ. Следва да
се посочи, че съдът изцяло кредитира, както показанията на свидетелят Н., като
плод на непосредствени и лични впечатления, така и констатациите на вещото лице
по назначената САТЕ, като безпристрастни и компетентни. Съвкупния анализ на
събраните писмени и гласни доказателства разгледани в светлината на изложеното
в САТЕ обосновават категоричния извод, че е налице фактическият състав на чл.45
от ЗЗД.
Вещото лице М., чието заключение
съдът изцяло кредитира установява, че най-вероятен, от техническа
гледна точка, е следният механизъм на анализираното пътнотранспортно произшествие: Водачът Н.Т.Н. е управлявал л.а. „Опел Вектра“
по северната лента на платното
за движение на път II-56 (между кв.
ген. Николаево и кв. Парчевич на
гр.Раковски) в посока от изток на
запад. През това време велосипедистът
А.Й.Я. се е движел по платното за
движение пред л.а. „Опел Вектра“,
също в посока от изток на
запад, като най-вероятно е бил в южната лента, където
се е движел насрещно на движението.
В един момент, велосипедистът А.Й.Я. е предприел маневра - завой на дясно
и така е навлязъл в северната лента. Водачът на л.а.
„Опел Вектра“ е реагирал, когато е бил на около
30-31 м, като е задействал спирачната система, но въпреки това
е настъпил неизбежен удар в предната дясна част на
л.а. „Опел Вектра“ и в задната част на велосипедиста
А. Й.Я.. Л.а. „Опел Вектра“ е спрял след мястото на
удара на разстояние по- малко от дължината
на пълния спирачен път от
което следва, че водача му
е реагирал със спиране, а предвид мястото на спиране
в лявата лента и с отклоняване на ляво. След удара
л.а. „Опел Вектра“ се е установил
на мястото и в положението отразени в протокола за оглед
и видни от фотоалбума на местопроизшествието,
тялото на А.Й.Я. е паднал на мястото
и в положението отразени в протокола за оглед
и видни от фотоалбума на местопроизшествието. Следва да се посочи, че
съдът кредитира изложението по първоначалното заключение по САТЕ. Същото
отразява събраните обективни данни по делото от прекия очевидец и участник в
ПТП Н.Н.. Също така изводите на експерта и данните
изнесени от свидетеля категорично се подкрепят от установената по делото
фактическа обстановка свързана с настъпилите увреждания по лекия автомобил и
велосипеда. Дори не са необходими специални знания да се съобрази механизма на настъпване на ПТП, тъй като деформациите
по превозните средства изключват възможността велосипедиста да се е движил в
дясно плътно до банкета, както се твърди по исковата молба. Очевидно същият е
дошъл от лявата страна на водача на МПС и то косо, като обективни данни по
делото за поведението на велосипедиста преди момента на сблъсъка липсват. Това
обаче не е и необходимо за установяване
на наличието предпоставките за отговорността на делинквента.
Според съда е налице фактическия
състав на нормата на чл.45 от ЗЗД. Очевидно съществува деяние от страна на лицето управлявало МПС,
което в случая е бездействие, въз основа на което е настъпило процесното ПТП. Водачът на автомобила е нарушил чл.5, ал.2
от ЗДвП, който императивно постановява, че водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни пътни превозни средства. Също
така съдът намира, че не е съблюдавана от страна на Н. разпоредбата на чл.20,
ал.2 от ЗДвП, съобразно която водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението
да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Следва да се акцентира в случая
на обстоятелството, че законът вменява задължение за водачът на лек автомобил
да бъде внимателен и предпазлив към велосипедистите. Т.е. законодателно е
обосновано едно завишено изискване към водачите на МПС, когато на пътното
платно присъстват колоездачи или пешеходци. Това в конкретната фактическа
обстановка означава, че Н. е бил длъжен да прояви повишено внимание относно
другия участник в движението, а именно велосипедиста и да съобрази възможността същият да предприеме
някаква маневра. Това е така, тъй като се касае за уязвим участник в
движението, който би бил увреден и при минимално съприкосновение с автомобила.
От разпита на вещото лице М. в с.з. на 19.01.2021г. се изяснява, че водачът на
автомобила Н. би могъл да забележи велосипедиста независимо дали е бил с
включени дълги или къси светлини на 150 метра от мястото на инцидента.
Естествено при движение на А.Я. в лявата страна на лявата лента Н. не би могъл
да предвиди, че велосипедиста ще предприеме движение надясно под ъгъл 19
градуса. Въпреки това съдът намира, че делинквента,
установявайки наличието на велосипедист на близко разстояние би следвало да
прояви достатъчна осторожност и да предвиди
възможността за някаква неадекватна реакция от страна на уязвим участник в движението.
Именно в този аспект и следва да се тълкува нормата на чл.5, ал.2 от ЗДвП. В
разпита си пред съда Н. твърди, че изобщо не е забелязал велосипедиста, като го
е съобразил в последния момент на метър пред автомобила. По делото обаче се
установява, че при каквито и светлини да е било движението на автомобила би
следвало водачът му да е забелязал другия участник в движението много по –
рано. В случая очевидно Н. е осъществил бездействие и нито е установил
адекватно обективната пътна обстановка, нито е реагирал съответно на законово
вменените му задължения да прояви предпазливост по отношение на уязвим участник
в движението. Би следвало по принцип водачът на МПС, при установените обективни
данни, да забележи велосипеда поне на 100- 150 метра преди мястото на сблъсъка
и да управлява автомобила си по начин, по който да може да спре пред всяко
предвидимо препятствие, в случая велосипедиста. Следва да се наблегне на
употребения в чл.20 от ЗДвП термин „предвидимо препятствие“. Същият следва да
се тълкува в аспекта, че след като Н. би могъл и е бил длъжен да съобрази
наличието на уязвим участник в движението е следвало да предвиди, че същият би
могъл да се превърне в един последващ момент в
препятствие и това да определи изборът му на скорост и повишено внимание
относно възможността да се наложи екстрено спиране. Това обаче не е осъществено
и съдът приема, че е налице противоправно действие от
страна на делинквента. Действително в САТЕ се установява,
че Н., в момента в който е реагирал, е нямал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието, чрез безопасно
екстрено спиране, но това не променя направения извод. В случая е налице
закъсняла реакция на Н., тъй като същият е имал техническа възможност да види
още на 150 метра велосипедиста, но не го е сторил, което е довело до нарушаване
на чл.5 и 20 от ЗДвП. Т.е. очевидно към момента на реакция водачът не е имал
техническа възможност да избегне ПТП, но това е следствие от неадекватното
негово поведение и наличието на бездействие съобразно конкретната пътна
обстановка. От събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че
поведението на Н. е противоправно и в пряка причинно
следствена връзка с настъпилата смърт на велосипедиста.
Ето защо и са налице всички
изискуеми нормативни предпоставки за заплащане на обезщетение за причинените на
ищцата неимуществени вреди от страна на ответното дружество.
Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение
се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, а чл.52 прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се
определят от съда по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на
вредата не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени
средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта
интервенира в неимуществената сфера на пострадалите и е част от техния психо- емоционален статус. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието им следва да се извлече необходима информация за изпитваните от ищцата болки и страдания след настъпване на увреждането.
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност
на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на
това обезщетение.
Това предполага отчитане не само на болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които
зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия /субективното
отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на
психическа и емоционална зрялост на лицето/. По делото, относно преживените болки и страдания от ищцата, са разпитани
свидетелите Й.Г.и П.Р.. Съдът кредитира техните показания като безпристрастни и
обективни и плод на непосредствени и лични впечатления. Съобразявайки
изнесеното от свидетелите съдът отчита и обстоятелството, че в общия случай
болките и страданията за преживялата съпруга са със съществен интензитет по
принцип. Това съпоставено с показанията на Й.Г.и П.Р. определя извод, че искът
е доказан по размер.
При съвкупния анализ на събраните
доказателства и отчитайки посочените по – горе обстоятелства настоящият състав на съда намира,
че справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищцата болки и страдания, във връзка с внезапната загуба на съпруга й, е в размер 150 000 лева.
При така очертаното фактическо и
правно статукво се налага да се разгледа направените от ответника възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат. По
принцип, за да е налице съпричиняване на вредата, е необходимо да бъде
установена по несъмнен начин пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. На следващо място изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
не може да почива на предположение и намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт на това основание предполага
доказване по безспорен начин на конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е
създал условия или е улеснил неговото настъпване. Преценката следва да се
извърши с оглед на това дали увреждането би било причинено и то в същата
степен, ако пострадалият не беше извършил конкретно действие или вместо да
бездейства беше направил нещо.
Преценката дали извършените от
пострадалия действия, респ. неговото бездействие обективно способстват за
настъпването на вредоносния резултат, следва да се извършва винаги конкретно, с
оглед установената по делото фактическа обстановка, при която е настъпило
увреждането. Неспазването на установени в нормативен акт правила за
извършването на определено действие, респ. за въздържане от действие, не следва
изначално да бъде квалифицирано като създаване на условия за настъпване на
определен вредоносен резултат, респ. за улесняване на неговото настъпване,
освен в случаите, при които неспазването на тези правила само по себе си е причинило
увреждането. Аналогично на посоченото законосъобразното поведение на пострадалия,
при което същят е предприел определено действие при
изрично разрешение за това дадено от нормативен акт не влече след себе си
автоматичен извод, че не е налице съпричиняване. Критерият следва да е дали
извършените от пострадалия действия, респ. неговото бездействие обективно способстват за настъпването на
вредоносния резултат, и тази преценка следва да се извършва винаги конкретно, с
оглед установената по делото фактическа обстановка, при която е настъпило
увреждането. Естествено дали поведението на участниците в настъпилия деликт е законосъобразно има своята правна стойност, но
това се актуализира относно процентното съотношение на съпричиняването.
В случая ответникът прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия,
което е напълно основателно с оглед на установената по делото фактическа
обстановка. Очевидно е, че велосипедистът, в разрез с нормативно установените
правила, не се е движил възможно най-близо до дясната граница
на платното за движение, като освен това обективно
починалият е предприел маневра от движение в лява лента към дясна пред
автомобила, без да съобрази при това отстоянието на
МПС и неговата скорост. В случая несъмнено може да се направи извод, че ако
велосипедистът бе избрал за движение дясната пътна лента до линията очертаваща
пътното платно или не бе предприел установената по делото маневра ПТП не би
настъпило. Т.е. очевидно за настъпване на деликта са
способствали, както поведението на водача на автомобила, така и това на
велосипедиста. Ето защо обосновано е да се приеме, че е налице съпричиняване на
вредите.
Относно стойността, с която сумата определена от съда,
като справедлив паричен еквивалент на настъпилите неимуществени вреди, следва
да се редуцира, критерият би следвало да е в каква степен двамата участници в
инцидента са предприели действия и бездействия в унисон с обективираните
в ЗДвП нормативни правила.
При определяне степента на съпричиняването
подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения,
за да бъде
установен действителният обем, в който всеки
един от тях
е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Паралела и сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е длъжен да съблюдава, ще
обоснове конкретната за всеки случай
преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на деликта. Съразмерността
на действията и бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили пътното произшествие, ще определят и приноса му за
настъпването на вредите./ в този смисъл е и Решение № 118 от 27.06.2014 г. на ВКС по т.
д. № 3871/2013 г., I т. о., ТК/
Т.е. по
принцип обстоятелствата около това дали поведението на участниците в ПТП са
били в унисон с нормативните правила следва да повлияе на процентното
съотношение на съпричиняването, като
законосъобразното или незаконосъобразно поведение се съпостави и с обективните
данни относно настъпването на инцидента. В разглеждания в настоящия процес
случай очевидно и двамата участника в движението- пешеходец и водач са имали вина
за настъпване на вредоносния резултат. Както се установи по – горе водачът на
автомобила е нарушил посочените разпоредби от ЗДвП. От
своя страна велосипедистът също е имал задължения по чл.80, ал.1, т.2 от ЗДвП, които е нарушил.
Поради изложеното може да се
приеме, че и двамата участници в движението са нарушили правилата за движение
по пътищата и са допринесли съществено за настъпване на ПТП, като и двамата при
законосъобразно поведение са могли да предотвратят настъпването на инцидента. Въпреки
това съдът не счита за справедливо да се приеме съпричиняване от страна на
починалия в размер на 50 %, независимо, че са налице две действащи успоредни
резултативни причини. Това е така, тъй като съдът намира поведението на
велосипедиста за съществено по противоправно и
допринасящо за настъпване на ПТП в по –голяма степен, в сравнение с поведението
на водача на автомобила. Последният се е движил със съобразена скорост,
адекватна на пътните и метеорологични условия, като единствено не е проявил
достатъчно внимание да съобрази наличието на велосипедист. Водачът на
автомобила не е извършвал незаконосъобразни маневри, като това не може да се
каже за велосипедиста. Т.е. поведението на починалия Я. в много по – голяма
степен нарушава правилата за движение по пътищата, поради което и справедливо е
да се приеме съпричиняване на вредите от велосипедиста в размер на 70 процента.
Поради това и искът ще се уважи в размер на 45 000 лева.
Ищцата е
освободена от държавна такса. Следователно по аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК
осъденото лице следва да понесе дължимата за производството по уважения иск
такса. Поради това ответникът следва да бъде осъден да внесе ДТ от 1800 лв. по
сметка на ПОС. Аналогично – съобразно уважения размер
на претенциите, ответникът следва да заплати по сметка на ОС – Пловдив и
депозита за работата на вещите лица, който е бил за сметка на бюджета на съда
или сумата от 165 лв.
Ищцата следва да заплати на
ответното дружество сумата от 1733 лева направени деловодни разноски съразмерно
на отхвърлената част от иска. По повод направеното от ищцовата страна
възражение за прекомерност на заплатения от ответника адвокатски хонорар следва
да се посочи, че същото е неоснователно. Заплатеното възнаграждение съдът
намира за адекватно с оглед цената на иска и фактическата и правна сложност на
делото.
Отправено е искане от ищеца за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. Искането
е своевременно направено, като очевидно поради липса на парични средства на
доверителя, пълномощникът на ищцата е извършвал услугата безплатно. /пълномощно
и договор за правна помощ лист 12/ Ето защо и следва ответникът да бъде осъден
да заплати на адв. П.К. сумата от 1880 лева дължимо
адвокатско възнаграждение, ведно с ДДС . Ето защо и Съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане“ АД със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Г. Бенковски“ №3 да заплати на основание чл.432 от КЗ на А.Н.Я. с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 45 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, причинени в следствие смъртта на съпруга на
ищцата А. Й.Я. настъпила
на 25.07.2019 г. около 22:30 ч. на път II-56, км. 76+000, когато л.а. марка “Опел„ модел „Вектра“ с
рег. № ***, управляван от Н.Т.Н., нарушил правилата за движение по пътищата
като е велосипедиста А. Я., ведно със законната лихва
считано от 29.08.2019 г. До окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния му претендиран размер от 150 000, който размер е предявен като частичен от
общата сума от 180 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане“ АД със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Г. Бенковски“ №3 да заплати по сметка на
ПОС ДТ в размер на 1800 лева съразмерно на уважената част от иска, както и сумата
от 165 лева депозити на експертизи от сметката на съда.
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане“ АД със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Г. Бенковски“ №3 да заплати на
осн. чл. 38 от ЗА на адвокат П.К. *** с адрес *** сумата от 1880 лева
адвокатско възнаграждение, ведно с дължимото върху тази сума ДДС.
ОСЪЖДА А.Н.Я. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане“ АД със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Г. Бенковски“ №3 сумата от 1733 лева
направени деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :